Скелетни мускули

Активната част на опорно-двигателния апарат на човека е изградена от напречно набраздени мускули, които представляват 40% от тялото. По своята макроструктура скелетните мускули се различават както по големина, така и по форма. Всеки мускул има тяло (активно съкращаваща се част) и сухожилия. Най-често те са разположени в двата края, но понякога могат да бъдат по средата, само от едната страна и т.н. Скелетните мускули са изградени от мускулни влакна, обвити в тънка ципа - сарколема. Всяко мускулно влакно е самостоятелна клетка, чиято цитоплазма се нарича саркоплазма. Важна структурна особеност на сарко-плазмата са миофибрилите -тънки нишки, изградени от белтъчините актин, миозин и тропо-миотин, наредени в тъмни и светли напречно вървящи дискове. Няколко мускулни влакна, обединени в комплекс чрез фина съеди-нително-тъканна ципа, образуват мускулно снопче, а няколко мускулни снопчета, обвити в обща обвивка (фасция), образуват мускул. Сухожилията се залавят за специални грапавини върху надкостницата или за кожата. До всеки мускул достигат нервни разклонения и кръвоносни съдове. Нервните влакна биват двигателни (по които върви команден моторен импулс за привеждане мускула в действие) и сетивни (по които към централната нервна система отива информация за това как е извършено действието). По този начин всеки момент двигателните морфофункционални звена от нервната система получават обратна информация за начина на извършване на определен двигателен акт. Кръвоносните съдове донасят до мускулните клетки така необходимия кислород и хранителни вещества (глюкоза), а изнасят натрупания там вследствие тъканното дишане въглероден двуокис и отпадни продукти. В зависимост от своята функция мускулите биват флексори (сгъвачи), екстензори (разгъвачи) и ротатори (реализиращи въртеливите движения). Мускули с еднакво, едновременно действие се наричат синергисти, а тези с противоположно -антагонисти. Микроструктурата на напречно набраздената мускулатура предизвиква оправдан интерес от страна на физиолозите, тъй като движението е основна жизнена функция. Особеностите в устройството на мускулната клетка са тясно свързани с физиологията на мускулното съкращение. Както бе казано, по хода на мускулното влакно вървят напречно разположени светли и тъмни ивици от белтъчни молекули - актин и миозин. Миозинът има характерно образувание в двата си края - глава. Тя е в близост до съответни активни центрове на актина, който в неактивно състояние е покрит от трети вид белтък - тропомиозин. Взаимодействието между главите на миозиновата молекула и активните центрове довежда до плъзгане на двата вида нишковидни молекули едни между други. Този по същество биохимичен процес стои в основата на мускулното съкращение. Сумиране на взаимодействието между голямо количество активни молекули води до появата на съкращение в отделното мускулно влакно. Обикновено това става синхронизирано в група от мускулни влакна, образуващи т.нар. двигателна единица, а синхронизирането се осъществява от нервната система по следния начин: По двигателните нервни влакна до мускулните клетки достига възбуден импулс, който чрез медиатора (посредника) ацетилхолин взаимодейства с постсинаптичната мембрана. В резултат мембраните на мускулните влакна започват да пропускат голямо количество калциеви йони. Когато концентрацията им в саркоплазмата достигне определено ниво, започва активното взаимодействие между актина и мнозина. Следователно връзката между процесите на възбуждане и съкращаване се осъществява чрез промяна пермеабилитета на клетъчната мембрана за калциевите йони. Енергетичните нужди за осъществяване съкращаването на мускулното влакно се задоволяват от вътреклетъчни процеси на взаимодействие между АТф и мйозиновата молекула. Механизмът, по който отделената от това съединение складирана енергия се използува, е все още неясен. Поради това, че всеки мускул е изграден от голям брой мускулни влакна, неговото съкращаване е сумарен резултат от свиването на отделните мускулни влакна. Известно е, че освен по време на действие скелетните мускули са в постоянно, макар и незначително напрежение дори в покой. Това е т.нар. мускулен тонус и представлява потенциалната готовност за бързо отреагиране на двигателните импулси от нервната система. Мускулите са в известно напрежение, за да може по-лесно и ефективно да се моделира сложна двигателна реакция. Основна роля за поддържане на мускулния Тонус имат т.н. "мускулни вретена", в които са разположени специфични сетивни клетки (проприорецептори, наречени още кинестезични). Тези вретена са разположени между напречно набраздените мускулни влакна -екстрафузални, които фактически изграждат мускула. До тези екстрафузални мускулни влакна достига команден импулс от алфа мотоневроните на предните рога в гръбначния мозък. Той моделира двигателния акт. В мускулното вретено обаче има друга категория малки мускулни влакна - интрафузални. До тях достига нервен импулс от гама невроните на предните рога в гръбначния мозък. Той няма двигателен ефект, а разтяга мускулното вретено и предизвиква възбуждане на проприорецептора, разположен в центъра на мускулното вретено. Появилият се сетивен импулс се изпраща в задното рогче на гръбначния мозък. Това от своя страна засилва активността на алфа мотоневроните и води до съкращаване на екстрафузалните влакна. Съкращаването от своя страна намалява дразненето на проприорецепторите. По този начин (но не единствен) се поддържа мускулният тонус чрез принципа на "обратна връзка". В зависимост от начина на съкращаване мускулните влакна биват: бавно съкращаващи се, устойчиви на умора, бързо съкращаващи се, неустойчиви на умора. Всяка двигателна единица (група от мускулни клетки, инервирани от едно нервно разклонение) включва влакна само от един тип. Като цяло мускулът обаче е изграден от двете групи влакна. Според своята форма мускулите биват едноглави, двуглави, триглави, плоски, перести и т.н. Според месторазположението си те се делят на мускули на главата, на шията, на трупа и на крайниците. Мускулите на главата са дъвкателни, гълтачни, гръклянни, езични и мимически. Дъвкателните се захващат за слепоочната кост и долната челюст и биват -дъвкателен, слепоо-чен и по два крило-видни мускули, които изпълняват дъвкател-на и артикулаторна функция. Мимичес-ките мускули имат една особеност - с единия си край те се залавят за подлежащите кости, а с другия - за кожата на лицето. При тяхното съкращаване се променя мимиката, посредством която се проявява богата гама от емоции - радост, смях, гордост, болка и т н. Освен това те също вземат участие в оформяне на звуко-произношението при говорната дейност у човека. Мимически мускули са: кръгов очен и кръгов устен мускул, голям тилов челен мускул, мускул повдигач на устния ъгъл, повдигач на горната устна и ноздрите, скулев мускул - голям и малък, бузев мускул и др. Мускулите на шията имат основна задача да осигуряват подвижността на главата. Освен това изпълняват защитна функция по отношение на важни транспортни структури - артерии, вени, дихателна тръба и др., чрез които се поддържат основни жизнени процеси. Мускулите на трупа биват гръбни, гръдни и коремни. Гръбните мускули са с голяма маса и повърхност. Те държат изправен гръбначния стълб и осигуряват движенията в раменния пояс. Това са трапецовидният, широкият гръбен, ромбовиден, зъбчат и др. мускули. Гръдните мускули движат раменния пояс, мишницата и гръдния кош при дишане. Важни представители на тази група са големият и малкият гръден, предният зъбчат, подключичният мускул. Междуребрените мускули (външни и вътрешни) заедно с диафрагмата обезпечават дихателните движения на гръдната клетка, поради което се наричат дихателни мускули. В изграждането на коремната стена участват плоски мускули, разположени в няколко слоя. Те имат известна защитна функция по отношение на вътрешните органи и таза. Към тази група се отнасят външният и вътрешният кос мускул, големият прав мускул и др. Характерна особеност на тези мускули са плътните съединително тъканни обвивки (фасции), които засилват здравината им. Мускулите на крайниците образуват две подгрупи - на горния и долния крайник. Ръката извършва сложни и разнообразни движения, характерни само за човека. Делтовидният мускул я повдига до хоризонтално положение, двуглавият и триглавият съответно сгъват и разгъват лакетната става. Многобройните мускули на предмишницата осигуряват подвижността на китката и пръстите на ръцете. Тяхната функция е най-съвършена у човека. Долният крайник поема тежестта на тялото, поради което мускулите са масивни и силни. Седалищните мускули разгъват бедрото в тазобедрената става, а големия четириглав бедрен мускул разгъва подбедрицата. Най-характерен за подбедрицата е триглавият мускул, който осигурява подвижността на стъпалото. Неговото сухожилие (известно като Ахилесово) се залавя за петната кост, като по този начин съкращението на мускула разгъва ходилото в глезенната става.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.