Резултати за "Сетивните органи с възрастта".

Напред.БГ - Българската търсачка.

Сетивните органи с възрастта

Слуховите органи, подобно на зрителните, притежават редица структури, насочващи, провеждащи и усилващи звуковите стимули, преди да достигнат до съответните рецептори. Ето защо новороденото чува по-слабо, въпреки че вътрешното му ухо е добре развито и почти не се променя с възрастта. Обаче стените на външния слухов проход са сближени, костната част на слуховия канал е недоразвита, средното ухо още не е изпълнено с въздух, а със слуз и ембрионална съединителна тъкан. Същевременно нервномозъчните слухови пътища и структури са също незрели. При все това слухови дразнения се възприемат още във вътреутробния живот и в последните месеци на бременността плодът реагира с движения при резки звуци. Новородените реагират на силни звуци с потрепване и лицеви гримаси. Към 2- 3-тия месец след раждането децата обръщат главата и очите си по посока на звука и долавят усилването на интензитета му. След третия месец започват да се долавят големите честотни различия и този праг бързо се понижава, като към 6-7 месеца вече почти достига диференциалния праг на възрастния човек. Във възрастта между 14 и 19 години остротата на слуха е най-висока и обхваща честотни диапазони до 22 000 и дори до 32 000 херца. Редица инфекциозни агенти могат да увредят звукопроводните структури на средното ухо (отити) или звукоприемните рецепторни отдели и изхождащите от тях слухови нерви (лабиринтити и неврити). Увреждане на слуховите нерви настъпва и от токсичното въздействие на някои медикаменти (особено стрептомицин) и хронични шумови въздействия (гръмка музика). Всички тези вредоносни фактори са особено чести тъкмо в детско-юношеската възраст. Равновесните органи се развиват по-рано от другите сетивни органи и вестибуларният апарат към шестия месец от вътреутробното развитие е вече почти като у възрастния. Новороденото усеща веднага люлеенето, но не може да определя положението на тялото си в пространството. Възбудимостта на равновесните рецептори е по-висока, отколкото у възрастните, но нистагмените движения на очите при вестибуларна раздраза са по-слабо изразени у малките деца. Вкусът у новородените обхваща и четирите основни вкусови усещания солено, кисело, сладко и горчиво. Особено ясно се предизвикват вродените двигателни реакции при въздействие на сладки и горчиви разтвори, макар латентните периоди между дразненето и реакцията да са много по-дълги. При нормални хигиенни, хранителни и възпитателни условия вкусът се развива и подобрява, като към 6-годишна възраст достига равнището на възрастните. Болестите и нарушенията на храненето разстройват вкусовите усещания на децата. Обонятелен усет имат повечето новородени, но неговата острота е около 10 пъти по-слаба, отколкото при възрастните. Новородените реагират с гримаси при силни миризми, но не различават приятните от неприятните. Различаване на миризмите се проявява към 2-3-я месец, но обонянието е още слабо. Обонятелната острота се увеличава постепенно до 6-10 - годишна възраст, след което постепенно намалява. Ето защо този усет е по-чувствителен у децата и юношите, отколкото при възрастните. Общо взето всички сетивни функции намаляват своята острота у старите хора. Деградацията обаче е много по-изразена в специализираните сетивности, отколкото в общата сетивност, при която болковите усещания са твърде честа и характерна проява за старческата възраст. Намалената сетивна острота при най-важните за познавателните дейности специализирани сетивности - зрителната и слуховата, има твърде комплексна генеза. Тя се дължи отчасти на промени в самите сетивни органи, провеждащи и насочващи специфичната физическа енергия към съответните рецептори, но същевременно и на промени в самите мозъчни структури и пътища на сетивните системи. Редовна причина за отслабване на зрението в напреднала възраст е смущението на рефракцията от намалената еластичност на лещата -старческо далекогледство (пресбиопия). Нерядко се проявява и потъмняване на пречупващите прозрачни среди на окото, било на роговицата или по-често на лещата - перде (катаракта), с прогресиращо отслабване на зрителната острота. Разбира се, зрението у старите хора се намалява и от дегенеративни или съдови промени в ретината, зрителните пътища и ядра, както и от споменатата селективна загуба на синапси в зрителната кора. Намалението на слуха у старите хора се дължи в по-малка степен на звукопроводни смущения в средното ухо и то повече от допълнителни заболявания в тази област (отити, синуити, мастоидити, отосклероза). По правило старческото недочуване (пресбиакузис) се дължи на дистрофия на слуховия нерв и слуховите мозъчни структури, като засяга най-вече долавянето на високочестотни звуци. Обонянието и вкусът са тясно взаимосвързани вегетативни специализирани сетивности, които имат най-голяма острота в детството и още в юношеската възраст започват постепенно да намаляват. В старостта значителното притъпяване на обонянието и вкуса може да доведе до упорито безапетитие.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.