Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Свинарят
 

Живял някога накрай гората един селянин. Той имал жена и трима сина. По-големите братя били добри и умни, а най-малкият бил простичък момък. Всичко у него било нередно: каквато и дума да каже, каквото и да направи — все за смях пред хората ставал. Прочул се той като глупак.
А кой уважава глупака? Износят братята дрехите си, превърнат ги в дрипи и току ги дадат на най-малкия: носи ги сега ти. Не им хареса нещо за ядене — ще го тикнат в чинията на най-малкия: да ти е сладко! А случи ли се някоя по-тежка и по-нечиста работа — веднага ще повикат най-малкия:
Селянинът имал много свине. Но кой да ги пасе? Нима по-големите, умните, да тичат с прът из гората! За туй е годен най-малкият — глупакът. И станал той свинар.
На разсъмване изкарвал свинете от кошарата и до среднощ ги гони из гората. Някой разправят, че да пасеш свине е проста работа. Но я се опитай да ги попасеш! Само за миг да откъснеш поглед — те ще се разбягат из цялата гора и ще настане такава бъркотия, че и с пръта не можеш ги укроти. Много се измъчил с тях най-малкият брат. А на туй отгоре по-големите му се присмиват.
— Ех, много важно управляваш тъпозурлестия си народ, също като цар! Само корона ти липсва на глупавата глава.
— Смейте се, смейте се — отвръщал най-малкият, — още не се знае какво ще бъде занапред. Може някога и аз да се посмея над вас!
Така минавало времето. Пасе най-малкият брат свинете, пасе ги и не излиза от гората от ранна сутрин до късна вечер. А била гората гъста, дърво до дърво, храст до храст, тревица до тревица.
Но веднъж свинарят се замислил — няма ли край тая гора, не живеят ли някакви хора отвъд нея?
Като си намисли някой нещо — не можеш го изби от главата му. Така и нашият свинар — зарязал той една сутрин свинете и тръгнал да измерва гората с крака. Вървял, вървял, чак до вечерта, а гората няма край. Седнал на един пън, извадил от торбата си закуската и похапнал. После се покатерил на едно дърво, за да не го нападнат дивите животни, завързал се здраво за клоните и пренощувал на върха.
На сутринта продължил нататък. Вървял, вървял — започнало да мръква, а гората все още няма край. Приседнал на един мъхнат пън, изял си обеда и пак пренощувал на едно дърво.
Настъпил и третия ден, а той все върви из гората. До вечерта вървял — няма и няма свършване тая гора. Разположил се до един храст, извадил вечерята си, изял я. И пак — на дървото.
На разсъмване го събудило кукуригане на петел.
«Е — мисли си, — щом пеят петли, значи тук някъде има и хора.»
Слязъл той от дървото и тръгнал натам, където кукуригал петелът. Вървял, вървял и стигнал до един град. Тоя град бил голям и красив, но нещо тъжно имало в него. Камбаните на камбанариите биели жално, а по къщите се развявали черни знамена.
Свинарят спрял един минувач и го попитал:
— Защо сте накичили тия черни дрипи? Защо биете камбаните?
— Ох, добри човече — отвърнал минувачът, — изглежда, че ти идеш от далечни земи. Не знаеш нашата скръб. Утре призори царската дъщеря ще бъде отведена на страшна смърт. Проклетият змей я чака и сигурно вече точи зъбите си. Ще изяде хубавицата и кокалче не ще остави за погребение.
Зачудил се свинарят:
— А защо вие храните всякакви змейове с царски дъщери?!
— Какво да правим! — въздъхнал минувачът. — Тази година на нея се падна да стане жертва. Ако не му дадем царкинята, змеят ще изяде самите нас. И целия ни град ще опустоши.
— А ако вие убиете змея, ще сложите край на всичките си беди! — казал свинарят.
— Но това е страшно нещо. Той не е обикновен змей, а грамадно чудовище! Ако се намери храбрец, царят ще му даде дъщеря си за жена. Той вече е разгласил по всички площади за това. Но изглежда, че още не се е родил на света такъв герой!
— Може и да се е родил — рекъл свинарят. — Заведи ме при царя!
Завел го минувачът при царя. Царят излязъл с всичките си велможи.
— Ето — казал минувачът, — намери се храбрец, който иска да се бие със змея.
Велможите погледнали свинаря и започнали да се смеят.
— Е — рекли те, — празното гърне силно дрънка. Виждали сме такива самохвалци!
А царят казал:
— Не се смейте. Няма вашата дъщеря да бъде изядена.
И заповядал да донесат на свинаря всякакво оръжие — мечове, копия, и саби…
Всичко надомъкнали царските слуги и го сложили на купчина пред свинаря.
А той разровил с крак купчината и измъкнал една обикновена брадва.
— Други сечива — рекъл — никога не съм хващал в ръката си и не зная какво да правя с тях. Брадвата е друго нещо! С нея съм свикнал още от малък.
Велможите пак му се присмели.
— Я гледай — казали те, — глупакът намислил с брадва да върви срещу змея! Друг и с ризница, и с меч не би се осмелил!
На следния ден призори завели царската дъщеря в гората, вързали я със сребърни вериги за едно дърво и я оставили.
След малко и свинарят дошъл на това място. А брадвата стискал здраво в ръката си.
Сутринта била студена. Свинарят насякъл клончета, събрал съчки и напалил огън встрани. Седнал край огъня, грее се и чака змея.
И ето — зашумяла, затрещяла цялата гора. Изпълзяло страшното чудовище. Главата му — колкото бъчва, опашката му — по-дебела от столетен дъб, ноктите на лапите му — като железни вили. Надал змеят страшен писък, разтворил уста и право към царкинята, още малко и ще погълне девойка.
Примряла царкинята. А свинарят измъкнал от огъня една голяма главня, затичал се и забил главнята право в муцуната на змея — точно между очите го улучил. Заревал, захъркал змеят и от болка още по-широко разтворил устата си. Тогава свинарят загребал цял наръч горящи съчки и ги хвърлил в гърлото на чудовището като в отворена пещ.
Ех, какъв вой се изтръгнал из устата на змея! Той заревал тъй страшно, че от дърветата се посипали листа, а храстите се залюлели като трева. Очите на змея се налели с кръв, търкулнал се на тревата, свил се на колело. С опашката си удря на всички страни, земята разровил.
А свинарят изскочил напред и замахнал с брадвата.
Прас-прас! — по змея, като че удря греда. Удрял, удрял — отсякъл му главата, а опашката му нацепил на тресчици. А змеят все се гърчи и не умира.
Свинарят пак — прас-прас прас-прас — с брадвата. Насякъл змея на парчета. И змеят умрял.
Захвърлил свинарят брадвата, изтрил челото си с ръкав и право при царкинята. Размотал сребърните вериги и я развързал от дървото.
Тя цяла треперела от страх, на краката си не може да стои. Свинарят я сложил на тревата и сам полегнал встрани. Уморил се, все пак не било лесно да се бие със змей.
Привечер дошъл царят с велможите — за да види какво е станало с неговата нещастна дъщеря. Гледа — змеят насечен на парчета, любимата му дъщеря седи на тревата, а свинарят си спи спокойно в сянката под един храст. Брадвата му до него, цялата похабена и цялата в змейова кръв.
Зарадва се царят! Прегърнал дъщеря си, разцелувал я, събудил свинаря, хванал го за ръка, завел го при царкинята и рекъл:
— Е, деца, бъдете мъж и жена. Живейте в мир и съгласие. — После се обърнал към велможите и им казал: — Поздравете годеника и годеницата.
А на велможите, разбира се, им било обидно. Как тъй — прост свинар да стане изведнъж княз!
Все пак те свалили шапки и се поклонили — най-напред на царкинята, после на свинаря и му рекли със сладък глас:
— Поздравяваме — казали те — ваше свинарско величество. И на вашите свине, молим, предайте нашия поздрав. Сега и те са повишени в чин — с право могат да се наричат царски свине.
— Благодаря за поздравлението — отвърнал свинарят. — И аз ще ви се отплатя за него. При такова звание моите свине непременно ще имат нужда от свита, затова ви назначавам за велможи при тях.
Царят се засмял.
— Славен момък си ти — казал той на свинаря. — Добре им отговори.
А царкинята горчиво заплакала.
— Избави ме, татко, от такъв годеник — нареждала тя. — Виждаш ли как всички хора му се присмиват.
— Не, дъще — рекъл царят. — Аз дадох дума. Още утре ще отпразнуваме сватбата.
И вдигнали сватба за чудо и приказ.
Минало известно време и на свинаря му се приискало (сега той наистина — не бил свинар, а княз — но все едно) — поискало се на младия княз да види родния си край. Започнали той и жена му да се готвят за път. Не забравил и старите си дрехи, сгънал ги във вързоп и заповядал да ги сложат в каляската.
— Но къде ще носиш тия дрипи! — разсърдила се царкинята. — Отдавна трябваше да ги изхвърлиш.
— Не — отвърнал мъжът й. — Не се хвърля такова богатство. Тия дрешки ще занеса подарък на моите братя. Малко ли техни дрехи съм носил, нека сега и те поносят моите.
И тъй, седнали двамата в златната каляска и потеглили. Пътували, пътували и стигнали другия край на гората. Гледа князът — свинете тичат по гората. Мръсни, мършави, хвърлят се една върху друга и се хапят. Съвсем подивели. Братята ги изоставили без всякакви грижи. Гордостта им не позволила да се занимават със свинарство.
Князът не се стърпял, скочил от златната каляска, откършил един по-дълъг прът и се спуснал да гони свинете. А на жена си, царкинята, извикал:
— Хвърли ми вързопа със старите дрехи, а ти върви в бащината ми къща! Помоли се да те пуснат да си починеш от пътя.
— Но как ще отида сама? — отвърнала тя. — Тия селяндури нямат истински обноски. Там няма да ме посрещнат, както подобава. Та аз съм царкиня, а не проста селянка.
— Как да нямат обноски! Как да не умеят да те посрещнат! — разсърдил се князът. — Върви, казвам ти. Но внимавай да не изпуснеш някоя дума за мен.
Потеглила царкинята нататък, а той се преоблякъл в старите си дрехи и пасъл свинете до вечерта.
Привечер ги събрал и подкарал, както някога, към свинарника.
— Е-хей, шарени! Е-хей, бели! — вика той през цялата гора и пошибвал лекичко свинете с пръта.
Бащата чул познатия вик, изтичал на стълбата и замахал ръце.
— Ето го, дойде си проклетникът! — рекъл. — По-тихо, нашата къща е ощастливена от знатна гостенка.
А князът крещи още по-силно:
— Е-хей, е-хей, мои шарени, е-хей, мои бели! Какво ме интересува вашата гостенка, когато сте оставили свинете ми без грижи! Те съвсем са се разхайтили. Не слушат. Е-хей, мои шарени, е-хей, мои бели!
Вкарал свинете в свинарника, нахранил ги, после влязъл вкъщи.
А вкъщи какво става! Майката шета край печката, дрънка гърнета и тави, тесто меси, банички пече. Бащата и братята запретнали ръкави и също помагат като готвачи.
— За кого е тая гощавка? — рекъл князът. — Но защо ли питам! Та нали най-малкият син се е върнал от далечни земи и трябва да бъде посрещнат и нагостен. Хайде, гощавайте, аз вече сядам на трапезата.
— Как не, за теб сме се разшетали! — казал бащата. — В нашия дом е дошла важна гостенка, самата царкиня е пристигнала.
— А ти къде се губи толкова време? — попитала майката.
— Как посмя да оставиш свинете?! — викнали братята. — Да не мислиш, че ние ще работим заради теб?
Най-малкият брат рекъл:
— Ходих на другия край на гората, да видя дали там живеят хора. Живеят. Много хора — повече, отколкото тук. И мен ме посрещнаха с уважение — по-добре, отколкото тук. А вие, братя, ще трябва сами да пасете свинете. Сега аз не съм свинар, а княз.
Засмели се братята. Какво може да се очаква от един глупак?
В това време баничките в пещта се опекли. Майката помолила бащата:
— Занеси на гостенката обяд — как ще се покажа тъй пред царкинята!
— Я по-добре по-големите синове да го занесат — казвал бащата. — Те са по-млади, по-пъргави.
— Не, не сме свикнали ние с царкини да разговаряме — запротестирали по-големите братя.
— Е, изглежда, че без мен няма да мине — рекъл най-малкият. Дайте, аз ще занеса обяда. Царкинята няма да ме ухапе.
Майката му дала паницата с месо и казала:
— Носи по-внимателно. И бъди по-любезен.
Той взел паницата и влязъл в стаята.
— Ето ти месо — казал той на царкинята. — Да ти е сладко.
Царкинята погледнала в паницата — месото хубаво, тлъсто, но не знае как да го вземе.
— Да беше ми донесъл нож и вилица — рекла тя.
— Какви са тия прищевки! — отвърнал той. — Та ти не си в дворец. Гледай мене и яж.
Той хванал с пръсти къс месо и започнал да го дъвче.
Свила царкинята устни, но била много гладна, трябва да яде. Взела месото с две пръстчета и го изяла.
— Не е лошо — казала тя, — вкусно е. По-вкусно, отколкото при баща ми в палата.
После той донесъл на царкинята гърне със супа.
— Ето — казал — супа. Яж до насита.
— Но как ще ям супа без лъжица и чиния? — попитала царкинята.
— Ей така ядат у нас! — отвърнал князът. Наклонил гърнето и сръбнал от единия му край.
И царкинята засърбала от гърнето.
Най-сетне той донесъл топли палачинки с каймак. Сега царкинята нищо не попитала. Хванала с пръстчетата си една по една палачинките, потопила ги в каймак и ги изяла.
Всички започнали да се готвят за спане. По-големите братя казали на най-малкия:
— Тесничко ще бъде за всички ни в къщи. Да беше преспал в конюшнята.
— Добре — отвърнал най-малкият брат. — Туй място май не подхожда за княз, но аз не съм горделив.
— Глупак си ти, а не княз! — засмели се всички и отишли да спят.
Рано сутринта князът събудил царкинята. Облекли се те в коприна и кадифе и когато другите станали, излезли от стаята хванати подръка.
Тогава всички се смаяли. Бащата и майката се поклонили едва ли не до земята — не знаят как и къде да сложат сина си. Макар и да е роден син, но все пак е княз. Братята — ни живи, ни умрели — не смеят да си отворят устата. Ами ако той се разсърди, като си спомни как са го хокали цял живот като глупак!
Но той — нищо, с всички се отнесъл любезно. Само на братята си рекъл:
— И все пак стана тъй, както аз ви казвах! Човек не може да отгатне кого какво го чака занапред?
Майката извадила от сандъка грижливо пазена покривка с копринена везба, постлала трапезата и наслагала отгоре чинии, ножове, вилици. Поканила и другите да седнат, да похапнат.
Царкинята започнала да яде. Притеглила чинията до себе си и цоп, цоп — с пръстчета.
А мъжът й се смее.
— Какво правиш, царкиньо — попитал той, — та ти си отраснала в дворец, не в кошара!
Погледнала царкинята наоколо. Всички седят прилично, режат с нож месото на мънички късчета и го слагат с вилица в устата си.
Руменина заляла лицето й.
Тогава мъжът й сложил отпред гърне с мляко, а чашата и лъжичката скрил. Царкинята наклонила гърнето и засърбала от единия край. Мъжът й пошепнал на ухото:
— Ех, царкиньо, виж хората как ядат.
Гледа царкинята — всички налели млякото в чаши и с лъжица похапват.
Съвсем се засрамила царкинята.
А мъжът й се смее от сърце.
И тъй, пийнали, похапнали, погостували до вечерта, а вечерта князът качил всички в златната каляска и ги повел на гости при стария цар.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Свинарят - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!