Романтично пътешествие от Катлийн Корбел

Погребалният дом «Милър» се помещаваше в бяла двуетажна постройка в колониален стил. Два от салоните бяха извънредно просторни и погребалните агенти — Рей и Били Милър, изпънати като струни до стълбите в тъмните си костюми и черни очила — посрещаха опечалените, дошли да почетат паметта на госпожица Мами Стивънсън Филихю.
От органа звучаха траурни мелодии, а изпратените цветя затрупваха амвона. Многолюдната тълпа, изпълнила наситената с тежък аромат зала, се бе събрала, за да изрази съчувствие на двете сестри на покойната в този тежък за тях час.
Брук Фъргюсън стоеше до най-големия букет редом с пастора, почитаемия господин Пърсъл, който говореше на прекрасната публика. Докато подръпваше яркосинята си памучна рокля, избрана заради влажния следобед, тя мислеше за омразата си към гладиолите. Нямаше погребален букет без проклетите гладиоли, с изключение на онзи от теменуги и лилии поднесен от Брук и един отсъстващ племенник, който щеше да бъде… обезглавен, ако не се появеше всеки момент!
Поставените столове постепенно се запълваха. Брук се настани на крайното място във втория ред. Вече бе престанала да хвърля погледи през рамо. Минаваше един, а от него нямаше и следа! Изглежда, трябваше да се справя сама!
Всичко я дразнеше — и времето, и службата, и разочарованието. Мечтаеше да бъде в градината си по бермуди и заровена до лакти в пръст да сади цветя.
Вместо това бе издокарана в най-ослепителните си дрехи като паун сред ято благовъзпитани гарвани.
Е, добре, помисли си тя примирено, поне каузата си заслужаваше! Бог ми е свидетел, никой друг в този салон не би се сетил да я изпрати както подобава!
Достопочтеният господин Пърсъл се приближи бавно до амвона и се обърна към опечалените:
— Отворете на химн четиристотин петдесет и три, моля!
Всред шумоленето на дрехи и тракането на столове тълпата се изправи за началния химн. Брук ги последва с дълбока въздишка на примирение и докато «Воините на Христа» изпълваше залата, тя се замисли за несериозността и фрапиращото отсъствие на племенника, когото лично щеше да удуши при пристигането на следващия самолет. Беше дотолкова потънала в мислите си, че не долови раздвижването.
Абсолютно нищо! Те не бяха изпълнили нито едно от желанията на Мами за собственото й погребение! Като че ли покойниците в Рупърт Спрингс нямаха правата, които техните суетни, непреклонни, надживели ги сестри си присвояваха! Прекалено напудрени и със съмнително сухи очи госпожица Летиша и госпожица Емили стояха в първия ред и надзираваха погребението, което лично бяха подготвили за вечно неразбраната си сестра.
— Извинете, бихте ли свалили тази проклета шапка? — прошепна някой в ухото й. — И без това сте достатъчно висока и пречите на хората!
— Е, и ако това не е известната телевизионна звезда, героят на Саудитска Арабия! — изсъска Брук, като рязко се обърна и цялото й лошо настроение изчезна яко дим. — Къде беше, по дяволите? — опита се да прикрие доволната си усмивка.
— Един часът е! — стрелна я Пит с искрящи, неразкайващи се очи. — Ето ме! А нося и подкуп! — И без да дава вид, че забелязва заобикалящите ги хора, й подаде обвита в златиста хартия кутия, в която Брук знаеше, че има шоколадчета.
— Един е, на куково лято! — сопна се тя, като грабна кутията от ръката му. — Пристигал ли си някога някъде навреме?
— Забравяш, че сега съм уважаван новинар! Шест и половина, всяка вечер. Винаги! В дневната ти!
— А-а, не и в дневната ми! — измърмори Брук. — Имам си по-приятни неща за гледане.
Той изглеждаше прекрасно! Точно както преди, но същевременно толкова различен! Брук беше излъгала. Гледаше го всяка вечер в новините, ликуваше при успехите му и трепереше по време на кризите му. Не беше яла цели четирийсет и осем часа, когато внезапната война го изненада в Багдад. Изпадна в пълна неработоспособност, докато той се изплъзваше от мълниеносните атаки в Саудитска Арабия. И когато го раниха, за малко не хвана първия самолет.
— Изпуснах ли «Улиците на Ларедо»? — прошепна той.
Брук бе от малкото жени, в компанията, на които Пит не трябваше да се навежда. Със своите метър и деветдесет той имаше конструкцията на бегач — удължени, изгладени линии и неосъзната грация. Брук, разбира се, си спомняше годините, когато силуетът му наподобяваше върлина — с прекалено дълги крака и прекалено къси ръце, а известният Купъровски профил бе все още неоформен. Спомняше си поредицата от неуспехи и колебания, които накрая запратиха кариерата му в областта на телевизионната журналистика.
Но в Рупърт Спрингс никой вече не си спомняше, че Пит Купър невинаги е бил толкова самоуверен и зашеметяващ, че жените невинаги са припадали заради очарователния белег на брадичката му и изключителната интелигентност в изумруденозелените му очи.
— Моля, седнете! — изпя преподобният, точно когато Пит се отпусна на стола, запазен му от Брук.
— Да — обясни Брук на най-добрия приятел на брат си, — наистина пропусна «Улиците на Ларедо»! Пропусна всичко!
— Мами Мари Елен Стивънсън Филихю — започна свещеникът с най-добрия си проповеднически глас — беше добра жена.
— Известно ми е! — недоволно изръмжа Брук и мрачно поклати глава. — Би го казал за всеки.
— Но къде е Елмър? — прошепна Пит в ухото й. — Мами никога не е понасяла онзи там!
— Оказа се, че Елмър е ръкоположен за свещеник само в Църквата на Космическото Съзнание. — Тя сви рамене. — Вероятно се уплашиха, че той ще допусне някои от… странностите, които Мами бе пожелала! — И разгневена продължи: — Е, но нея все пак я няма, за да оспори избора! А един много близък роднина, който можеше да надделее, защото е по-силен от двете й сестри, взети заедно, имаше работа някъде из Балтика!
— Направих всичко, което беше по силите ми! — възрази той.
Брук знаеше, че е така. Издаваха го сенките под хлътналите му очи. Пит преодоляваше часовата разлика фантастично бързо, но сега очевидно бе на границата на изтощението. Почти цяла седмица бе преследвал някаква «гореща» история и едва бе успял да пристигне навреме за службата.
— Освен това — наведе се той над ухото й, — и ти си по-силна от тях. Защо не се застъпи за Мами?
— Не съм направила какво? — подскочи Брук.
Три реда опечалени и преподобният се обърнаха към тях.
Брук за малко не измъкна Пит от залата за ухото, но закачливата му, всезнаеща усмивка охлади желанието й. Познаваха се отдавна. Той знаеше какво точно ще я раздразни и какво ще изтрие обидата, натрупала се през последните три дни, откак му бе изпратила телеграмата да се прибере спешно.
— Предполагам, имитаторът на Елвис е напълно извън играта — добави той.
— Една… добра… жена… — проточи глас проповедникът.
В гърдите на Брук напираше смях. Коварен, настойчив, абсолютно непочтителен!
— А «Ангелите на Ада»? — продължаваше с въпросите Пит.
Тя успя само да поклати глава.
— Сега ще ви прочета един стих, който Мами много обичаше…
Пит повдигна вежди. Наистина, четенето бе прекрасно! Или по-скоро — би било, ако не го правеше преподобният Пърсъл, който все едно запознаваше аборигените с постиженията на цивилизацията. Мами не би имала нищо против да го чуе от Елмър. Но Елмър не бе тук. Нито «Ангелите на Ада», нито джаз оркестъра на Ню Орлиънс, който според желанието на Мами трябваше да води траурната процесия. Присъстваха само «най-прекрасни» хора, които считаха Мами за особнячката на града!
А Брук седеше тихо и се тормозеше от обзелото я безсилие. Не бе успяла да защити най-добрата си приятелка и да се пребори успешно с порядките, както би го направила Мами. Брук обичаше Мами толкова много! Никога през живота си тази дребна, проницателна и блестяща жена не я бе карала да се чувства по-различна от останалите, дори когато Брук се опълчи срещу установените в града догми. Не беше лесно за едно дванайсетгодишно момиче да се приспособи към височината си от метър и седемдесет и пет и яркочервената си коса! И досега Брук се чувстваше като клоуна Кларабел. Все още бе прекалено висока, с прекалено червена коса, а лицето й никога не стана толкова изящно и порцеланово като на сестра й. Но това, което й дадоха Мами и Пит в онези години, поне я научи да стои с изправена снага и да се гордее със своите особености. Видът й — и тогава, и сега — нямаше значение!
Ето защо сега бе облечена в яркосиньо, вместо в сиво. «Празнувай себе си! — й бе казвала Мами. — Винаги се дръж пред света така, като че ли си получила най-доброто от него и светът ще ти повярва!»
— А сега — завърши преподобният Пърсъл — искам да поканя Брук Фъргюсън при органа, за да изпее любимия химн на госпожица Мами.
Поне за това не можаха да й попречат! Приглади роклята си и тръгна гордо изправена, с високо вдигната брадичка и искрящи очи, за да не позволи на града да узнае, че все още се чувства като онова неспокойно нещастно малко момиче, изпълнено с неутолим копнеж за ласкава дума. А до нея Пит, най-скъпият й приятел и най-стабилният поддръжник, й подари една от неповторимите си усмивки, която я отнасяше на седмото небе!

— Не съм съвсем сигурен!
Брук завъртя шапката на върха на показалеца си и се намръщи на Пит, отпуснал се в плетения стол. Беше без обувки и с увита като шалче вратовръзка. Дебела сива котка лежеше на кълбо върху корема му, а друга подремваше между краката му.
— Не ставай глупав! — каза Брук. — Идеята е страхотна! Мами непременно щеше да я хареса!
— О, не се съмнявам! Но не съм сигурен за Перишъл. Утре вечер очаква да се усмихвам на зрителите от студиото!
— Но шефът ти все пак ще разбере, нали?! В крайна сметка, ти току-що погреба жената, която те е отгледала!
— Перишъл, това копеле? Та той няма да ме пусне дори за собственото ми погребение! Интересува се единствено от рейтинга на предаването и отсъствието ми никак няма да му допадне! Освен това той подписва чековете ми!
Брук подигравателно поклати глава. Шапката й полетя и се приземи в скута му. Пит невъзмутимо я нахлупи.
— Тцъ-тцъ… И великият Пит Купър си имал служебни неприятности, също като всеки непрокопсаник във вселената! Представяте ли си! — Отговорът на Пит бе нечленоразделен и достатъчно кратък, за да я разсмее. — Радвам се, че си у дома, Пит!
С един пръст, като каубой, той повдигна шапката. Очите, които Брук зърна под периферията, не бяха стоманено-решителни, а нежни. Познати мили очи, които дори след толкова години предизвикваха слабост в коленете й.
— И аз се радвам, Стъмп! Липсваше ми! — И като се скри под шапката продължи: — А освен това кой ще пази къщата? Дяволски добре знаеш, че щом се обърна, Летиша и Емили ще се вмъкнат и ще ограбят и последната чиния!
— Е, добре, а какво ще стане, когато си заминеш?
— Ще те оставя да живееш тук!
— О, Пит, не мога… — възкликна Брук и се замисли.
— Всички дървета отзад са твои! Да не споменавам колата!
— Но какво ще кажеш за всичките й хубави вещи? Мебелите, кристалите, семейните ценности.
— Няма да подхождат на апартамента ми — сви рамене той. — Поне засега! Мислех, че ще ги наглеждаш, докато си взема истински отпуск и заедно ги преровим.
— Но аз си имам къща!
— Която искаше да продадеш още след смъртта на майка си! Тук има достатъчно място за всичките ти ценности, а и никой не би могъл да се грижи за съкровищата на Мами по-добре от теб!
Докато го наблюдаваше изпружен на стола, Брук се пренесе в онези времена, когато заедно с Мами гледаха мачове по телевизията. Битки с пуканки и безкрайно заяждане, и първите плахи тръпки на детска любов. Пит, Чик и Стъмп — двама приятели с една «опашка», която в крайна сметка стана по-близка с приятеля на брат си, отколкото бе самият той. Дейвид се бе оженил и бе заминал посланик в Гърция. Сестрите на Брук се бяха преместили — едната заради съпруга си, а другата заради работата. Брук остана сама в родния си град.
И въпреки че поддържаха връзка и разменяха писма с клюки и новини около децата, Брук чувстваше Пит най-близо до сърцето си. Той единствен знаеше какво означава да се чувстваш различен. Беше се сблъскал пръв с тесногръдите разбирания на градчето и разчисти своеобразна пътека. А после замина като другите по широкия свят и я остави сама.
Странно как чифт прекалено дълги крака и ръце можеха да надигнат огромна буца в гърлото ти!
— Надявам се, не закъснях много!
Сепната Брук вдигна поглед и видя униформения офицер, застанал на външната врата.
— О, нима чувам гласа на Ели Симпсън? — изломоти Пит, без да помръдне.
— Този хлапак трябва да е журналистът! — отвърна Ели сухо, като свали полицейската барета и прокара ръка през гарвановочерната си грива.
— О, небеса! Какво правиш в това облекло? — Най-после Пит повдигна шапката и окончателно я захвърли.
— Поддържам реда! — огледа Ели морскосинята си униформа, подозрително изпъната от щедрите й извивки. — Госпожиците Филихю ме помолиха да проверя за евентуални нередности тук.
— Шегуваш ли се? Никак не ми се вярва униформата да е твоя. Много си ниска за сержант! — Пит се изправи и погледна отвисоко градския пазител на реда.
— Сигурно си доста смел щом държиш такъв тон на жена, която носи оръжие! — заплашително се намръщи Ели.
— Грубите жени ме възбуждат, коте! — Усмивката на Пит стана похотлива. — Ще ми дадеш ли да си поиграя с палката ти?
— Тъкмо и аз исках да те попитам същото! — засмя се Ели. — Добре дошъл у дома, Пит! Като че ли току-що си изиграл един рунд с лелите си. Но кажете ми, моля, какъв заговор подготвяме? Куфарчето ми с личен багаж е в колата!
— Тя ли ще те защитава? — Пит изумено се обърна към Брук.
— Ако бях на твое място, щях да се държа по-прилично! — вметна Брук, като ги поведе към блестящата бяла кухня на Мами, украсена с висящи кошници цветя по прозорците и географски карти на отделните щати по стените. Хладилникът бе зареден с всякакви напитки.
— Е, защо не поостанеш малко, Пит? — попита Ели, докато се настаняваше на масата с чаша лимонада в ръка.
— Защото заминаваме да организираме погребението на Мами! — информира я Брук. — Затова те помолихме да се преместиш в къщата! Задачата ти е да не пускаш животните навън, а семейство Филихю — вътре!
— Какво си намислила? — Пит се присъедини към тях с неизменната чаша лимонада.
Брук се усмихна лъчезарно. Опиянението отново я завладяваше.
— Е, добре, какво търсим? — рече тя.
— Не зная — сви рамене Пит. — Игрословици, джазов оркестър, Елвис.
— Той е в Минесота! — съобщи им Ели. — Работи в една закусвалня. Прочетох го в «Дейли Уърлд»!
— Ще трябва да намерим и костюми, за да се преоблечем като любимите си герои от «Отнесени от вихъра»! — добави Брук.
— Така че накъде потегляме? — попита Пит.
— Е, хайде! Ти си известният журналист! Трябва да знаеш къде можем да намерим всичко това! — впери поглед в него Брук.
— Аз съм журналист, а не организатор на карнавали! А освен това ни трябва и имитатор на Елвис! Бяха около двеста при откриването на Статуята на Свободата! Е, можем да започнем от Минесота! — И като се протегна, продължи: — А знаете ли колко е сега часът в Белград?
— Само минутка още, а после собственоръчно ще ти сваля чорапите и ще си легнеш!
— А ще се обадиш ли на шефа ми да му съобщиш защо известно време няма да ходя на работа?
— Естествено! Престъпление ли избираш или болест? — Гримасата му беше типично «Купъровска» и двете жени се разсмяха. — Въпросът ми бе дали ще минем през Мемфис на път за Ню Орлиънс или през Шайлоу за Атланта? — Приносът на Пит се ограничи до едно изсумтяване. — Искаш да кажеш, че няма значение! — заключи Брук.
Тя отлично знаеше, че той никога не би й простил, ако му позволи да се откаже. Пит Купър бе посетил всички по-значими събития, случили се в Атланта през последните четири години. Не бе имал нито една свястна ваканция, не бе извършил нито една лудост. В разговорите им по телефона Брук бе почувствала нарастващата му умора и негодувание. Той болезнено се нуждаеше от разтоварване и почивка и тя би прибягнала дори до пистолета на Ели, за да го задържи!

— Боже мой, Пит! Какво ти се е случило?
Пит протегна крайниците си, вдървени от шестнайсетчасовия сън и кихна така, че чак прозорците затрепериха.
— Котките! — изскимтя той с неузнаваемо дрезгав глас. — Съвсем забравих!
Въпреки замъгления си поглед и парещо щипещото дразнене в носа, той забеляза как загрижеността в очите на Брук отстъпва място на игриви шеговити пламъчета.
— Прекрасно! — изръкопляска тя.
— Какво е прекрасно? — дочу се едно ужасно нещастно прошептяване и Пит потри очи, без забележим резултат.
— Само се чуй! — Брук грабна телефона. — Звучиш адски зле!
— За съжаление точно така се чувствам! — сопна се той. Последва поредното кихане, което я накара да потръпне. — Ще взема душ и ще повикам доктор Левин.
— Не, почакай! — махна му тя, докато набираше телефонния номер. — Ало, тук е Градската болница в Рупърт Спрингс. Търсим господин Перишъл! — допълни тя с носово произношение.
— Брук! — възпротиви се Пит без никакъв успех.
— Обаждаме се заради господин Купър — съобщи тя на лицето от другата страна на линията. — Да почакам? Не, не мога. Имам и други пациенти!
Пит успя само да облещи очи и отново кихна. Само съучастник му липсваше! Е, след като не можеше да направи нищо друго, поне да си извади една сода от хладилника! Целият траур, последван от кихавиците, доста му възбудиха апетита! Ако можеше да усети вкуса на храната…
— А, господин Перишъл! — Не можеше да се каже, че гласът й бе ласкав. — Аз съм доктор… Петерсън, специалист по уши, нос и гърло тук в града и се нуждая от помощта ви!
Пит се отпусна на един от кухненските столове. Някой ден Перишъл щеше да посети Рупърт Спрингс и да открие, че градът не е достатъчно голям, за да си позволи такъв специалист. И тогава Пит щеше да загази!
— Е, да, наистина е болен! — уведоми Брук шефа му. — Много болен! Не зная какво е правил, но пристигна на погребението на милата си леля, останал съвсем без глас! И непрекъснато повтаря, че трябва да се връща на работа! Не иска да ви изостави… — Пит направи нова гримаса, която тя напълно пренебрегна. — Е, да, точно за това става въпрос! Ако опита да използва гласа си сега, може съвсем да го загуби! Не бихте искали телевизионните ви репортери да звучат като Луис Армстронг, нали?!
— Ще разбере — измърмори Пит. — Още утре ще си възстановя гласа, веднага щом се махнат котките.
— Ще му поговорите ли? — продължи Брук. — Аз не мога да го убедя!
Пит се опита да поклати глава. Не беше в настроение да разговаря дори с Брук, а камо ли с Перишъл! Но нищо не помогна! Брук просто му бутна в ръцете телефонната слушалка.
— Две седмици, господин Купър! — Гласът й звучеше строго, а очите й предизвикателно се смееха. — Не мога да ви пусна по-рано! А сега — само една дума на господин Перишъл!
— Пит, Пит! — В гласа на Перишъл звучеше неописуема паника. — Чуваш ли ме?
— Да, чувам те. — За да потисне следващата серия кихавици, Пит замълча, после рязко вдиша.
— Боже мой, човече! Какво ти става? Вчера изглеждаше прекрасно!
— Не зная, Евън — въздъхна примирено Пит. — Така се събудих!
— Нито дума повече, моля те! Искам веднага да се върнеш в Атланта, за да те прегледат добри специалисти!
— О, не е нищо сериозно! — почти се усмихна Пит. — Най-обикновен ларингит. — Последвалото кихане вероятно бе чуто и в Ню Орлиънс. — И малко настинка в добавка! Ще ми мине!
— Е, добре! Две седмици ли спомена лекарката? — Телевизионният магнат въздъхна дълбоко, което причини почти същото раздвижване на въздуха, както и кихането на Пит. — Почини си малко! И повече течности!
Пит подаде телефона на Брук, убеден, че наистина е болен.
— Ели ще бъде тук след петнайсет минути, багажът ми е в дневната, а колата е заредена с бензин и готова за път — усмихна се широко Брук.
— Сега ли? — изстена Пит. — Но колко е часът?
— Около единайсет сутринта. О, боже, наистина изглеждаш ужасно! Само си погледни очите! Защо не вземеш душ, а аз ще се обадя на доктор Левин за нещо антиалергично? Но ако не побързаш, Летиша ще ни приклещи за третия рунд! Идва насам с оплаквания по завещанието!
За миг Пит застина и се загледа в Брук — лъчезарна в небесносинята си блуза и тъмните памучни бермуди, с коса, вдигната на тила в тежък сноп, от който непослушно се сипеха червеникавоискрящи къдрици. От очите й струяха радост и съчувствие. И изведнъж Пит разбра, че не може да им устои! А също и на нея! И закопня за двете седмици, които щяха да прекарат заедно в търсене на Елвис!
— Ще ти бъда много задължен, ако изпратиш котките на двора, докато се изкъпя! — предаде се той.
— Е, може да вземем една. В случай че господин Перишъл се появи! — избухна Брук в силен весел смях.
Когато Пит излезе от банята, Брук бе приготвила всичко. Лекарствата чакаха на масата, котките бяха изчезнали. Ели й правеше компания и двете си пийваха сода в кухнята.
— Изглежда ужасно! — промълви Ели, като го оглеждаше.
— О, вече е много по-добре! — отвърна Брук.
— Благодаря ви за загрижеността! — намръщи се Пит. — Но какво е това? Личният ти багаж или екипировката на цял лагер?
Брук не изглеждаше никак обидена.
— Чакам те да си събереш дрехите, за да подредим колата.
Пит само повдигна овехтелия прашен сак.
— Пит, та това не е краткотраен престой в някоя военна зона! — подскочи Брук.
— Нито пък околосветско пътешествие! Ще се поклоним пред леля Мами, а не пред Коко Шанел!
Когато лъскавата синя «Тъндърбърд» потегли от гаража, Брук се бе отказала от два сака, а Пит си бе забравил капките за нос. Но бяха взели картата и почти бяха сигурни накъде е юг. Денят обещаваше да бъде прекрасен — хладен, с високи пухкави облаци, подгонили слънцето, и съвсем лек ветрец. Чудесно начало за ваканция! И въпреки че Брук съжаляваше за новата си рокля, а Пит бе все още подпухнал, и двамата очакваха с нетърпение следващите няколко дни.
Ели усмихнато им помаха, после влезе вътре да се подготви за неприятностите, които неминуемо щяха да последват.

Град Баджър, щата Арканзас, включваше една улица, два знака «Стоп!» и около десетина постройки. Пит се бе разположил пред стара, олющена маса в бара на Бъд в компанията на антиалергичните и Брук. Тук тя изглеждаше като кристална ваза сред топки за боулинг. Косата й блестеше като кована мед, а грациозните й движения подхождаха на най-изискания бал в Атланта.
За голямо учудване на Пит тя бе посрещната като добър, стар приятел. Потупваха я по гърба и я канеха да играе билярд. За първи път от три години насам никой не забеляза Пит.
— Като че ли си пропуснала нещо в писмата си! — обвини я той с усмивка, като се чудеше дали барът би изглеждал толкова мрачен и опушен, ако си махнеше тъмните очила.
— Отдавна не си бил сред обикновени хора, старче! — разнесе се мелодичният й смях. — Идвам в бара поне веднъж месечно. На път ми е. Освен това голяма част от шофьорите на моята компания обядват тук и мога да понауча някоя клюка!
— Но ти си завършила история на изкуството! Как така стана представител на дребна търговска фирма?
— С упорита работа! — отвърна тя с учудваща сериозност. — И с най-хубавите крака в магазина!
— Не се измъквай с шегички! — намръщи се леко Пит и остана изненадан от реакцията си. Всеки би забелязал, че Брук е находчива и зряла жена, която сама може да се грижи за себе си. — Е, все някой трябва да те контролира! — рече с извинителна усмивка. — Особено сега, когато Мами я няма.
— Шегуваш ли се? През цялото време аз я контролирах! Тя беше толкова предизвикателна! Но шофьорите страшно я харесваха. Впрочем ти ги видя на службата, нали? Наистина са симпатяги!
— А, изобщо не се съмнявам! — изръмжа Пит.
— Е, не се възмущавай толкова! Никога не ми се е налагало да сменям спукана гума или да остана на пътя.
— Да, струва ми се, че срещите с рокерите в гимназията доста са ти помогнали!
Брук тъкмо се канеше да отхапе от хамбургера, но думите на Пит я сепнаха и тя се засмя.
— Като че ли изобщо не трябваше да те каня! Имаш навик да се ровиш из разни истории в миналото, които искам да забравя!
— Мислиш ли, че никой не си спомня? — повдигна вежда Пит.
— А мислиш ли, че никой не си спомня — стрелна го Брук с предизвикателен поглед — как надничаше през прозорците на женската баня в училище и как подвигът ти завърши с фронтална атака от страна на самата Мад Бомбър?
— Продължавам да твърдя, че тази жена бе таен агент на Източния блок! — изръмжа Пит. — Приличаше по-скоро на сержант, отколкото на учителка по физкултура!
Пит се съсредоточи в обяда. Антиалергичните бяха започнали да действат и вкусът му се връщаше.
И слава богу, защото гладът го измъчваше, а и Брук беше права. Никъде не бе ял такива вкусни хамбургери и пържени картофи!
През последните шест години Пит бе посещавал най-различни места — от третокласни кръчми със съмнителен произход на продуктите до ресторанти с пет звезди. Но не си спомняше да е изпитвал такова удоволствие! Това беше вкусът на детството му, познатите миризми, носталгията на юношеството, когато двамата с Дейвид, брата на Брук, се впускаха в преследване на първите момичета. И Брук беше с тях — на задната седалка на колата, където бяха заточени сестрите, удостоени с право на присъствие. Говореше прекалено високо и бе доста неуверена, но се разбираше чудесно с тях и им бе вярна до гроб. И внезапно острата липса на Мами го прониза. Липсваше му онази по детски чиста вяра, зашеметяващата смесица от възможности и отговорности, изпълнила юношеските му години, когато светът чакаше да бъде покорен.
И той го покори! Замина и завоюва това, което никой в Рупърт Спрингс, освен Мами и Брук, не бе очаквал от него. Но внезапно, в този кратък миг, то не му стигаше!
— Хей, Пит? — Тихият глас на Брук прозвуча въпросително.
Той вдигна поглед, за да прочете спомените си в очите й, същите копнежи, меланхолията по непостижимото!
— Да?
Тя остави хамбургера си и въодушевено се наведе към него, а очите й горяха.
— Хайде да започнем още сега!
— Да започнем? — сбърчи чело Пит.
— Поменът! — кимна тя. — Къде ще намерим по-подходящо място? Всички тук познаваха Мами и наистина я обичаха!
— Но какво по-точно предлагаш? — усмихна се Пит на ентусиазма й.
— Какво по-добро място от бара на Бъд можем да измислим за игрословиците?
— Но ти знаеш ли някои?
— Не ставай смешен! Кой мислиш ги четеше на Мами?
— Наистина съм отсъствал доста дълго! — повдигна вежди Пит с престорено възмущение. — Ти си извън всякакъв контрол!
Веднага след като привършиха с обяда, Брук го поведе към задната част на бара и влезе в ниска задимена стаичка, където се играеше билярд.
— Май искаш да си възстановиш част от загубата, а, момиче? — подхвърли един от мъжагите.
— Искаш да кажеш, да ти дам възможност за реванш, нали Бъд? Струва ми се, че аз спечелих миналата седмица!
— Ами-и-и, заплеснах се като те видях в оная хубава рокля и на високите токчета! — изсумтя Бъд.
— Вярно, че беше разсеян! Ама защо мислиш си бях облякла онази рокля?
В стаята избухна весел смях. Застанал до вратата, Пит наблюдаваше с ръце в джобовете. До преди два дни, когато си мислеше за Брук, той си я представяше на задната седалка на колата — безпомощна, наранена и беззащитна!
Но сега всичко се бе променило! Тя не се нуждаеше от спасител! Не му беше съвсем ясно как да се отнася с новата Брук, която би могла да завладее Ню Йорк и Лос Анджелис, какво остава за Баджър, щата Арканзас.
— Бъд, искам да те помоля за една услуга… — чу той гласа й. — Става дума за Мами. — Всички се умълчаха и я погледнаха. — Вчера на погребението никой не се постара да изпълни последните й желания. Затова ние с Пит решихме да направим нещо, а вие можете да ни помогнете!
— Само кажи какво — рече Бъд.
— Мами искаше да почетем игрословици на погребението й. Дали не можем да си кажем няколко сега?
— Добре — почеса се Бъд по главата, — но аз зная само мръсни…
— Но, Бъд, защо мислиш, че те помолих? — усмихна се Брук.

Пит се събуди с главоболие, въпреки че не бе никак справедливо! Вчера следобед Брук си пийна доста бира, а като капак — на вечеря се натъпка и с най-лютивия сос, който можеше да съществува. И го държа буден до два часа като разговорът се въртеше около наградите «Пийбоди». Въпреки всичко не тя, а той се чувстваше като пребит!
Вероятно, защото не бе спал добре! Или пък заради антиалергичните. Беше уморен, раздразнен и разстроен. Увит в грубите чаршафи, той се потеше и сънуваше странни, объркани сънища. Несъмнено бяха резултат от ергенския му живот, но в тях се прокрадваше обезпокоителна тенденция. Мечтаният партньор беше Брук. Брук! Не можеше да повярва! Все едно да копнееш за малката си сестричка! Или да целуваш учителката си по математика! Та това бе невъзможно! Стъмп му беше приятелче, неговото второ аз, съвестта му. Тя му беше опора, както и той на нея!
Ярки и тревожни, сънищата го изпратиха под душа преди зазоряване. А после седна на шезлонга пред вратата и се загледа в надвисналата над реката утринна мъгла и постепенното оживяване на улиците.
Виновна бе промяната! Брук не беше вече дете! Макар да бяха много близки, те поддържаха връзка само по телефона и Пит не я бе виждал от погребението на майка й. А моментът определено не бе подходящ за преценка на чара й. Изтощена, бледа и мълчалива, тя бродеше като дух из голямата стара къща, където Пит бе прекарал толкова петъчни вечери!
А сега малкото грозно патенце бе разцъфнало в прекрасен лебед, несравним със заобикалящите го диви патици! Ех, ако можеше да изпитва само гордост, всичко би било наред! Но, по дяволите, как се беше научила да целува!
— Как си успял да станеш? Не си от ранобудниците!
Пит се обърна и я видя да излиза от стаята си. Беше с бяла памучна рокля, която свободно падаше по тялото и леко галеше краката й. Косата й блестеше на ранното слънце като току-що разпален огън, къдриците й се придържаха от шалче. Пит се почуди дали долавя истинското ухание на сапуна от утринния й душ, или все още сънува. Което го накара да се замисли какво би изпитал, ако погали дългите й крака!
— Отиваш да нахраниш Бебчо с кашичка ли? — попита той нацупено.
— Мисля да се ограничим до средствата за събличане! Ще започнем с ципа! — усмихна се закачливо Брук.
— Май трябва да те измъкна оттук преди «мама» да те е подгонила! — изправи се Пит.
Брук вдигна поглед към небето.
— Изглежда ще е много горещо, нали?
— Вече е горещо, Брук! Хайде да тръгваме!
— Сега разбра ли защо те посъветвах да не приемаш предложението за сутрешното шоу? — засмя се Брук. — Щеше да убиеш някого само след седмица! — Тя посегна и оправи яката на ризата му. — Е, добре! Позволи ми да си опаковам багажа!
— Ще стане по-бързо, ако ти помогна! — И я последва с ръце в джобовете. Тъкмо щяха да прекрачат прага на стаята й и Пит внезапно спря. — Не мърдай! — изкомандва той, като я стисна за ръката. — Нападение на терористи!
— Какво искаш да кажеш? — потръпна тя.
Пит разглеждаше сцената през полуотворената врата.
— Стаята ти! Въпросът е как са внесли бомбата през затворения прозорец?
Брук се измъкна от силните му пръсти и започна да събира дрехите си, разпилени из стаята като цветя след ураган.
— А ти като че ли си спечелил конкурса за най-спретнато и подредено дете?
— Ако знаеш къде ти е паспортът, можеш да избягаш доста по-бързо! — Пит й подаде един сутиен, кацнал върху огледалото.
— Знам къде ми е паспортът, и то абсолютно сигурно! — сопна се тя, като изтръгна бельото от ръката му и го натика в сака. — Все още си стои в неотворения плик, в който пристигна!
— Поканих те на гости, когато бях в Париж! — Пит се огледа за обувки, но се натъкна на козметика.
— Но тогава беше женен! — изправи се Брук иззад телевизора с нощница в ръка.
— Алиша нямаше да има нищо против!
— Алиша щеше да ми издере очите!
— Ти така и не можа да се разбереш с нея!
— Е, ти нали се разбираше!
— Ами, да! Особено когато бях в Москва, а тя — в Парагвай! — кимна Пит и извади чифт дълги чорапи от раклата.
Горчивината в гласа му накара Брук да забави хода на маниакалното си търсене и да го погледне.
— Наистина съжалявам, че не ви потръгна! — искрено рече тя.
— Зная, Стъмп! — усмихна се Пит, докато събираше купчината парфюми, пудри и червила. — А какво ще кажеш за Лондон? Спомням си, че и там те поканих!
— Точно когато се играеха финалните мачове!
— А Бейрут?
— О, не, благодаря!
— Все още ли ги вземаш? — вдигна той кръглото шишенце с хапчета от рафта над мивката.
— И арсеник бих пила, стига да ми спира болките! — грабна Брук новата му придобивка.
— Още ли продължават?
— Харесва ми да бъда жена, Пит! Нима мога да се оплаквам? Доктор Левин каза, че всичко ще се оправи след идването на бебетата, но засега ми се струва, че няма смисъл да пестя от хапчетата!
— Но вече има и хормонални препарати! Един от репортерите ни се занимаваше с нещо подобно миналата седмица. Не е необходимо да се издуваш като футболна топка!
— Знаеш ли — застина тя за миг и се усмихна на приятеля си, като тъжно поклати глава, — мисля, че знаеш за мен повече, отколкото един мъж трябва да знае за една жена!
— Искаш да кажеш, че нямаме тайни помежду си?
— Искам да кажа, че не мога да изпратя истината за теб на «Дейли Уърлд», защото ще ме шантажираш! Особено ако отново реша да се забъркам в някоя история!
— А защо не го направиш? — попита Пит, докато се качваха в колата.
Брук го изгледа и си помисли колко е привлекателен в широките памучни панталони и синята риза. Световноизвестният журналист, скромната телевизионна звезда! Момчето от малкия градец, което отдавна не се бе завръщало у дома! Искаше й се да погали лицето му, да се сгуши до гърдите му, както правеше някога, когато се нуждаеше от утеха след неосъществените срещи.
— За какво става дума? — попита тя.
— Да се забъркаш отново! — отвърна Пит, като се наместваше зад волана. После посегна за очилата и ключовете.
— Въпрос на вкус! — отвърна Брук и също си сложи очилата.
Бе го сънувала през нощта, както в юношеските си години! Е, не съвсем! Тогава сънищата й бяха момичешки — непорочни и неясни, чужди на тайните на страстта, която тлееше у нея. Върховният миг винаги бе целувката! Мигът, в който я обвиваше с ръце, сякаш щеше да я пречупи в изпепеляващата си прегръдка!
Сега вече познаваше неповторимата, невинна целувка, а също и обещаващите искрици в сиво-зелените му очи. След онази случка на паркинга всички червени предупредителни светлини замигаха в подсъзнанието й.
Не бе изненадана, че в главата й се въртяха не съвсем целомъдрени мисли за един от десетте най-популярни мъже в Щатите! Бе открила чара на Пит много преди телевизионните зрители. Ако веднъж поне, докато растяха врата до врата, й бе дал и най-малкия окуражителен знак, тя несъмнено би жертвала невинността си!
Но Пит й беше приятелче, при това — най-доброто! Той познаваше най-тежките й мигове и винаги я бе защитавал. Те споделяха всичките си беди — нощ след нощ, застанали пред портата в компанията на щурците! Още тогава Пит бе установил правилата на отношенията им и никога не бе намерил за необходимо да ги промени. Брук бе свикнала. До миналата нощ.
Снощи за пръв път тя загуби здравата си опора в прагматизма и до сутринта се мята, без да може да заспи. Всички глупави, стари сънища изплуваха на повърхността, претворени от въображението на зрялата жена. Тя се изнерви и разстрои. Близостта му изведнъж започна да й причинява някакво физическо неудобство, каквото никога не бе усещала.
— Ще ти бъде нов стимул! Младото гадже, искам да кажа!
— Е, поне не са ме виждали с някой, който още не е бил роден, когато съм навлизала в пубертета! — не се сдържа тя.
— А ако ти се предостави възможност, сигурно ще я изпуснеш!
— Това е съвсем друга тема!
— Защо тогава ми вадиш душичката?
Брук въздъхна, като се колебаеше между искреността и шегата.
— Знаеш ли, струва ми се, че откак беше в Залива малко ти се е позамаяла главата! Освен колата, леля Мами ми остави и теб — да ти помагам и да те държа здраво на земята, когато онези жълти вестничета те нареждат до разни знаменитости, огрени от божествения блясък на славата!
Пит я погледна, докато спираше на един светофар, и Брук видя непресторената изненада в очите му.
— Хей, Стъмп, нали се шегуваш? Да не би да се тревожиш наистина? — Светофарът се смени и колата зад тях подсвирна. Пит се съсредоточи в пътя, но Брук забеляза фините бръчици, които се вдълбаха между веждите му. Знак на загриженост. Също както в детството им, когато някой я обидеше. И съвсем наскоро, когато говореше за бездомните! — Мами нищо не ми е споменавала! — продължи той нерешително, все едно че преценяваше поведението си напоследък.
— За щастие! — възкликна Брук. — Строгите забележки никога не постигат целта си! Но мисля, че едно малко пътешествие на юг би ни разтоварило от някои проблеми!
— Хитра си като Мами! — присви очи Пит.
— О, много повече! — увери го тя с весела усмивка.
Той я погледна и лицето му започна да се отпуска под напора на избликващия смях.
— Разчитам да си зад вратата на студиото, когато прекрачвам прага на добрия тон!
— Или когато се отдаваш на фантазиите си! — Като че ли тежък товар се смъкна от раменете й.
— А къде беше, когато се ожених за Алиша? — намръщи се той.
Брук тръсна глава и разгъна картата.
— Казах, че ще бъда до теб. Но не и че ще ме слушаш!
Пейзажът се стелеше сив и еднообразен — влагата сякаш бе размила цветовете. Мъглявото небе ги притискаше. Спряха да закусят край една водна кула и хапнаха овесена каша с пикантен сос. После продължиха на юг, към богатите ферми на Луизиана.
Брук се усмихна, щастлива от бягството им и непринудената близост на Пит, върнал се обратно в живота й. Колко дълго не бе виждала изваяните му, сега тъй популярни черти! Откога не бе разрошвала немирната му кестенява коса! Телефоните бяха чудесно средство, но приятелите трябваше да живеят наблизо, за да се виждат по всяко време!
Ех, само да можеше да забрави целувката…
— Къде ще отседнем като пристигнем в Ню Орлиънс? — попита Пит.
— Не зная — отвърна Брук с поглед, вперен в хоризонта. — Мисля, че е твой ред да избереш.
— Точно това се надявах да чуя! — кимна Пит. — Не съм в настроение за още един Ривърсайд!
— Е, не беше толкова лошо! — Тя разсеяно сви рамене. — Дали ще пристигнем, преди да се стъмни?
— Не виждам причина да не успеем!
— А какво ще кажеш за времето?
Пит хвърли поглед към черните купчини облаци, които бързо се трупаха на югозапад.
— Един лек дъждец не може да ни спре!
— Твърде дълго си бил в Атланта! — поклати глава Брук. — Облаците не ми харесват! Особено след непоносимата жега!
Дърветата край пътя вече започваха да се превиват под първите въздишки на вятъра, а утринният въздух потръпна от приближаващата светкавица.
— Е, хайде, откога не си виждала буря?
— Откакто миналата пролет отнесе покрива на Ели!
— Но още е твърде рано! — додаде Пит. — Нали съобщиха, че фронтът ще се придвижи чак следобед?
— Мисля, че се е позабързал!
А те караха право срещу него. За не повече от петнайсет минути слънцето изчезна и първите едри дъждовни капки забарабаниха по колата. Пит пусна фаровете и чистачките.
— Поне няма да има задръствания — заключи той, когато първата светкавица раздра небето.
Тесният селски път бе съвсем безлюден. Колата поднесе от внезапния порив на вятъра, но продължи да се промъква през проливния дъжд. Брук затвори очи и стисна дръжката на вратата.
— Ненавиждам такова време! — изпъшка тя. — И не ми пробутвай разни успокоения, че под неприятелския обстрел в Афганистан е било по-страшно! Те поне са се прицелвали!
— Да — измърмори той. — В мен!
Разнесе се силен гръм, последван от разкъсващи небосвода светкавици, плъзнали мигновено надолу като бляскави змии. Дърветата се огъваха почти до земята!
— Много бързо напредва! — В гласа й прозвуча тревога. — Моля те, спри!
— Е, чак пък да…
— Колата е моя, Пит, и не искам да я загубя толкова скоро! Обещавам, никой новинар няма да узнае, че не си се втурнал в урагана със свален гюрук!
След няколко изръмжавания той все пак спря отстрани на пътя.
— Виждаш ли? — посочи Пит впечатляващия порой, който се изсипваше върху покрива. — Не е толкова трагично! Отвори очи и гледай представлението!
Тя го послуша. Точно навреме, за да види последното действие.
— О, Пит! — Брук едва си пое дъх, като оглеждаше невероятно тихия пейзаж. И протегна ръка, без да усети, че трепери. — Дали е това, което си мисля?
— Ако си права, по-добре е да излезем!
— И да оставим колата тук?! — За секунда Брук забрави за кипящото зеленикаво небе и внезапната неземна тишина в тази похитена от бурята утрин.
Огледаха се за миг, точно колкото да чуят първия вой от югоизток. Вратите на колата се отвориха с трясък и краката им се забиха в асфалта. Пит хукна към канавката, но Брук се засуети около багажа и успя да го развърже.
— Какво правиш? — изкрещя той, като погледна през рамо и се затича назад. Викът му се сля с воя на вятъра, преминал в яростно ръмжене, докато притичваше обратно.
Пит я изтегли настрани от колата, а един от саковете се затъркаля по земята. Звуковите ефекти бяха станали оглушителни, а небето — мъртвешки зеленикаво. И двамата се приведоха, обърнати един към друг.
— Бягай! — изкрещяха в хор и се хвърлиха към канавката.
След секунди торнадото се развилия над главите им.

— Хей — прошепна Пит в ухото на Брук, — ако си вдигна главата, как ли ще ми се стори светът?
Брук се размърда колкото да повдигне лицето си от оттичащата се вода.
— Прекрасно! Особено ако си махнеш лакътя от гърба ми, скъпи! — изръмжа тя.
Брук трепереше, зъбите й тракаха, а коленете й се огъваха като гумени. Торнадото изсмука дъха й, изрови земята наоколо като при артилерийска атака и след като посипа главите им с какви ли не отломки, весело продължи пътя си. Брук се чувстваше като пребита, виеше й се свят и леко недочуваше.
Пит вече се изправяше.
— Ох, о-ох — изпъшка той и вдигна глава.
— А колата? — попита Брук, като се опита да го последва.
— Точно там е, където я оставихме! Но не може да се каже същото за багажа ти! — отвърна той, като дръпна едни бикини от главата си.
Потънала до кръста във вода, Брук успя да заеме седнало положение. С все още треперещи ръце отдръпна косата от лицето си и направи собствен оглед. Последва отчаян стон.
— След като толкова се мъчих да опаковам всичко! — изохка тя, като оглеждаше околните дървета, храсти и огради, обкичени със съдържанието на собствения й гардероб.
— Също като в хотелската ти стая — оцени Пит спокойно ситуацията, като продължаваше да стои в калта до Брук. — Извезала ли си името си на бельото?
— Да не съм тръгнала на лагер! — погледна го възмутено Брук. — Какво ще правя сега?
— Предложи на търг привилегията да се смъкне бельото ти от дърветата!
— Не можеш ли ти да се жертваш заради мен?
— Да, и някой репортер от «Дейли Уърлд» да ме зърне от поредния хеликоптер? Не, благодаря! Да го оставим така! Тема за следващата серия на «Мистерии и загадки»!
Изведнъж всичко й се стори много смешно. Странно! Току-що бе преживяла торнадо, в което си загуби дрехите, но въпреки това я напушваше смях. Пит бе виновен! Стар изпитан номер!
— Благодаря, Пит! Тъкмо щях да се сетя!
Той избухна в смях секунди преди нея и тя го разбра по друсането на тялото му. Очите му блестяха като въглени и както беше раздърпан и мокър, Брук осъзна, че страшно много й е липсвал.
— По дяволите, Стъмп! — изрева радостно той, като я хвана за ръцете и я повдигна. — Победихме! И този път се преборихме с великана!
Брук не можеше да откъсне очи от него, нито да се отскубне от неочакваната гореща прегръдка. Той преливаше от жизненост и чувственост, мъжествен и покоряващ. По слепоочията му се стичаха водни струйки. Ризата му бе разкъсана, а панталоните — прогизнали, но притисната до него Брук не можеше да си поеме дъх, и то не от ужас.
— И този път ли? — едва се усмихна тя, а неговата сила проникваше в гърдите й заедно с успокоението и еуфорията. — Веднъж ми стига!
— Е, хайде! — смъмри я Пит. — Не беше толкова страшно, а ни се паднаха и първокласни места за представлението на един от най-големите феномени в природата!
Тя кимна, омагьосана и пронизана от тръпките на внезапния порив. И в този миг на безумно привличане осъзна, че току-що бяха изтъргували безкрайно дългата смърт срещу нещо още по-първично.
— Същото ли бе, когато афганистанската ракета не улучеше?
Пит кимна, без да отпуска прегръдката, все още разпален и напрегнат. Ръцете му я топлеха и съживяваха.
— Ужасно преживяване! — увери я той. — Но сега вече нищо не е в състояние да ме подмами в някоя военна зона! — Той огледа пораженията по облеклото си. — Всичко е станало кафяво. Ризата, чорапите, слипът ми. А и твоята рокля. Досещаш ли се, че в този миг нарушаваш законите на около петнайсетина щата?
— Боже мой! — възкликна Брук.
Беше напълно прав! Роклята й, подгизнала и прозрачна, бе залепнала за тялото й като втора кожа. Дори сутиенът й бе станал невидим. Ако Пит се бе съмнявал относно надареността на формите й или въздействието на студа и шока върху зърната й, сега вече всичко му бе ясно! И тъкмо се канеше да го скастри на тема «подходящо облекло за торнадо», когато го погледна и се сблъска с изненадващата топлина в очите му — потъмнели, уголемени и бездънни. Позната и омагьосваща топлина! Сладък упойващ копнеж, в сравнение, с който старите мечти бледнееха. Устните му я изкушаваха — полуотворени от учудване. И ето — очите му се лишиха от примамката на всичките й прелести и Брук потъна в тях!
Тя замръзна, лумна и… се стопи.
— Приличаш на удавен плъх — дрезгаво прозвуча гласът му.
Когато повдигна ръка да оправи немирен кичур от косата й, челюстта му се стегна, и тя усети, че пръстите му потръпнаха при допира с кожата й. Докосването я изнерви повече от бурята.
— Много голям плъх… — успя да промълви тя, едновременно изплашена и омагьосана.
Ръката на Пит се отклони покрай ухото й и се плъзна надолу по врата, където кожата бе толкова чувствителна. Върховете на пръстите му я накараха да потръпне, а пред очите й се завъртяха рояци искри като от фойерверки. Нямаше сили да се помръдне. Нито да се отдръпне, нито да се приближи. Старата сдържаност се сблъскваше с още по-старите мечти. И Брук бе прикована от възхитителната топлина на устните му.
Обикновена целувка, помисли разсеяно тя, дори след като Пит се увлече и стана по-настойчив. В него кипеше екзалтацията от оцеляването, а усещането, че се възбужда направо я зашемети. Не, въпреки всичко целувката бе съвсем обикновена, радост от живота, предизвикателство към преходността му.
Съвсем обикновена целувка!
Но ако беше така, тя нямаше да стене! Нямаше да се разтопи в прегръдките му и да зарови ръце в косите му! Не би открехнала устните си за ненаситния му език, не би му разрешила да обхване гърдите й! Не би усетила, че страхът се разтопява в очакване! Не би забравила, че е сред полето с разпилени наоколо дрехи!
— Ей, вие двамата, добре ли сте?
Брук подскочи, сякаш шерифът току-що я бе осветил с фенерчето си на предната седалка на колата. Все още трепереща, тя зарови глава в гърдите на Пит, безсилна да се отдръпне от закрилата на ръцете му. Той я притегли още по-плътно, за да я скрие, доколкото може, от чуждите погледи. Сърцето му не преставаше да бие като лудо.
— При нас всичко е наред! — извика той през рамото й. — А вие как сте?
Брук не можеше да се успокои, за да имитира безгрижие. А и какво ли си мислеше този човек, като гледаше дърветата, накичени с бельото й?!
— Наистина красиво бельо, госпожо! — Дрезгавият му глас прозвуча по-отблизо, и то с известна почтителност.
— Благодаря! — промълви тя, без да вдига глава.
— И двамата доста сте се поизцапали! Защо не дойдете у дома да се изкъпете и преоблечете… Е, ако имате в какво?!
— Някои имат — призна Пит. — Моите дрехи са в колата!
Брук го стисна притеснено. Неизвестният им благодетел зад гърба й се засмя.
— Не сте ранени, значи можем да тръгваме.
— Аз не мога — измърмори Брук.
— Не можеш ли да вървиш? — погледна я Пит.
— Не и преди да се наметна!
Оценката му на ситуацията бе изчерпателна и върна искриците, с които тя се бореше.
— Никога не съм знаел, че торнадото може да предизвика толкова приятни неща. Не мърдай!
— Побързай! Направо замръзвам!
Когато най-сетне облече шлифера на Пит и се обърна към владетеля на соевите ниви, Брук видя, че той се изчервява и не смее да я погледне. Каква ли гледка е представлявала в гръб!
— Благодаря за гостоприемството! — започна тя. — Казвам се Брук. Брук Фъргюсън.
— Мартин Бишъп — отвърна фермерът с наведена глава. Беше представителен мъж, около четирийсетгодишен, със сламеноруса, посивяла на слепоочията коса и масивна челюст. За очите не бе сигурна.
В този миг се приближи и Пит, събрал това-онова от личния й багаж.
— Пит Купър — протегна ръка той, но фермерът не посмя да я поеме, тъй като една от ефирните принадлежности на Брук висеше на пръста му.
Тя го изгледа смръщено, грабна бързо жалките останки и ги натъпка в един куфар.
— Какво ще кажете, ако тръгнем с колата? — подхвърли тя.
Двамата мъже не възразиха.

Жената на Мартин позна Пит, и то преди все още заекващият й съпруг да ги представи. Тя онемя, по-точно казано — направо се вкамени. Тази някога красива руса жена в джинси и работна риза отвори уста, за да възкликне, но не можа да я затвори!
Пит чакаше домакинът да направи първата крачка.
— Жено — извика Мартин, като се приближаваше към къщата, а в гласа му трептеше повече учудване, отколкото в мига, когато съзря тайните на Брук, — имаш вид като че ли президентът току-що те е поканил на кафе!
Гласът му я извади от хипнозата.
— Знаеш ли кой е това? — попита тя, все едно че Пит не стоеше срещу нея от плът и кръв.
Съпругът й се обърна и изгледа човека, до когото бе седял в колата.
— Казва се Пит Купър. Заедно с приятелката си попаднали в бурята, а аз им предложих да се изкъпят у нас, преди да продължат. Да не би да имаш нещо против?
— Нещо против ли? — тросна се тя, а гласът й се изви в кресчендо. — Кълна се, Мартин Бишъп, че няма да разбереш какво е станало, дори ако света се стовари върху главата ти! — И без да му продума повече, тя се обърна към Пит с най-очарователната си усмивка. — За мен е удоволствие да ми гостувате, господин Купър! Гледам ви всяка вечер! Много ми харесва поредицата за семейните ферми!
Всички поеха към вратата. Чул думите на жена си, Мартин хвърли поглед към Пит и премига.
— Вие ли сте наистина? — Пит кимна. Мартин — също, като отговор и оценка. — Приятно ми е да ви посрещна — промълви той, почувствал, че всичко необходимо бе вече казано.
Пит приближи и се ръкува с госпожа Бишъп.
— Много любезно от ваша страна, че приехте двама непознати! — рече той и Брук знаеше с какъв поглед е сразил бедната жена. «Убиецът» го бяха кръстили момичетата в гимназията. След такъв поглед всяка жертва оставаше без дъх, с опасност за живота. Но когато Брук приближи, госпожа Бишъп успя да се съвземе.
— А вие коя сте? — попита тя с простовата искреност.
— Бавачката му — отвърна Брук с гримаса.
Както очакваше, госпожа Бишъп се разсмя и добави:
— Според мен се нуждае поне от полицейски ескорт!
Посрещнаха ги като скъпи гости. Когато Брук, облечена във фланелката и панталоните на Пит, влезе в кухнята, Ема сервираше обяда и не прие никакви възражения. Стаята беше изключително приятна и уютна и неочакваното им запознанство прерасна в приятелство. Ема и Мартин бяха честни, непретенциозни хора, които притежаваха един от изчезващите добродетели на Юга — гостоприемството. По време на разкошния ябълков пай и кафето Брук осъзна, че срещата с милото семейство е била нещо повече от случайност. Беше като Божи знак.
— Пит — побутна го тя. — Виж!
Сериозно зает с десерта си, Пит бавно вдигна поглед към закачалката за дрехи. Якета, детски шлифери, няколко чифта ботуши. И… специална екипировка.
— Мартин — посочи той с вилицата, — да не би да караш мотор?
— А, от време на време! — призна той. — Спомен от буйната ми младост, както казва Ема. Налудувах се на младини!
— Да не би с «Ангелите на Ада»?
— Ами, не! Сам поразоравах пътищата! На вас да не ви трябва цяла банда? Заради някое ново предаване ли?
— Не — въздъхна Пит. — Заради едно завещание!
— Не можем да съберем цяла банда, Пит! — намеси се Брук. — Не разбираш ли? Мартин ще бъде символ!
Преди още да приключат с подробните обяснения, Мартин и Ема се бяха включили в отбора. Мартин облече коженото си яке и всички останали принадлежности, а после изкара старомодното лъскаво чудовище от плевнята за пробно кръгче.
Бурята бе осеяла двора на фермата с летви и отломки, но въпреки това четиримата прекараха чудесно, като се сменяха на задната седалка и бръмчаха нагоре-надолу по селския път, около който весело се развяваха интимните вещи на Брук. Небето се просветли, а младите соеви класове блестяха под дъжда. Беше прекрасен ден за отдаване почит на Мами. А когато се върнаха и трите деца, всички заедно изпяха любимите й песни.
— Май няма да се доберем до Ню Орлиънс тази вечер — отбеляза Брук, докато заедно с Пит наблюдаваха оттеглянето на последните облаци.
— Мисля, че трябва да заведем семейство Бишъп на вечеря — предложи той.
След ресторанта, който компенсира всички неуспехи през деня, Пит се намести на дивана, а Брук — в леглото на малката Сали. На сутринта, когато си тръгнаха, им беше трудно да се разделят с новите си приятели. Ема Бишъп стисна майчински ръцете на Брук.
— Грижи се за него! — посъветва я тя с игриво пламъче в очите. — И му позволи и той да се грижи за теб!
Брук не можа да измисли подходящ отговор.

— Кога се научи да целуваш така?
— Моля? — Брук учудено вдигна очи от картата на Ню Орлиънс.
Пит не отклони поглед от натовареното движение по магистралата. Вчерашният дъжд не бе успял да се пребори с жегата. По челото му бяха избили ситни капчици пот и на Брук й се стори, че слънцето му причинява главоболие.
— Попитах те кога се научи да целуваш така?
— Как по-точно? Сигурен ли си, че приятелят ти ни очаква?
— Алекс много се зарадва! Познаваме се твърде отдавна, а освен това имат и достатъчно място!
— И ние се познаваме отдавна, но не съм сигурна, че бих те посрещнала в къщата си заедно с някаква странна мадама!
— Вероятно затова никога не съм те молил! — усмихна се Пит. — Но все още не си отговорила на въпроса ми!
— Кой въпрос? — Тя сведе поглед към картата.
— Кога се научи да се целуваш така?
— Вярно, че връзките ми се проваляха, но все пак понаучих някои нещица! — бе лаконичният отговор. Надяваше се Пит да не е забелязал внезапното треперене на пръстите й. Не й се искаше точно сега той да си припомня случилото се между тях. След прекрасния следобед със семейство Бишъп, след изпъстреното със закачки прекосяване на Луизиана, Брук се надяваше… е, не да е забравил случката на пътя, но поне да я е заровил някъде дълбоко в паметта си!
Защото тя си спомняше всичко! Разпъната между невинността на детската стая и бунта на пренебрегнатите си хормони, Брук се бе измъчвала през цялата безсънна нощ.
Ако трябваше да бъде напълно честна, явлението не бе нещо ново, въпреки че в две поредни нощи бе малко прекалено. Всъщност тя желаеше Пит още от времето, когато дори не знаеше какво означава това. Когато закачливата му усмивка караше сърцето й да подскача от радост и въображението й да лети. Не, те бяха орисани да бъдат само приятели — да споделят спомените и болките си, но не и стила на живот! Случваше се да не разговарят с месеци, но когато единият позвънеше, другият като че ли го очакваше. С необходимите думи или дори без думи. Приятелско рамо и силен гръб.
Можеха ли да бъдат и любовници? Едва ли! Сексът можеше да разруши крехкото равновесие на отношенията им и да накърни пълното им доверие един към друг. Любовниците играеха по други правила и Брук имаше достатъчно опит, за да не се отдава на фантазии! А може би дотолкова държеше на приятелството им, че за нищо на света не смееше да рискува да го изгуби! Дори заради възможността да се люби с Пит! Или най-вече заради това!
— Изненада ме — призна той с учудващо сериозен глас.
Брук успя да потисне силното желание да го погледне.
— Аз ли те изненадах? — възкликна тя. — Мисля, че вчера не аз бях изворът на изненади, господин Купър!
Той се засмя — глухо и малко мрачно.
— О да, ти беше, Стъмп, старо приятелче! Доста си пораснала!
— Не ставай глупав, Пит! — отвърна тя, а сърцето й замря. — Имах гърди още на дванайсет! И ти беше в града!
— Но не бяха тези гърди! — обвини я той. — Да имаш гърди не означава, че си пораснала! — поклати глава той. — Не означава, че си научила онези… Онези нещица, които карат мъжа… — Но не успя да довърши.
А на Брук хич и не й се искаше! Разговорът не бе подходящ за малка спортна кола, и то в такъв горещ, потискащ ден! Откровението я тласкаше твърде много към Пит и изведнъж й се прииска да се отскубне, да избяга от примамливия спомен за неземното блаженство, което бе изпитала в прегръдките му. От мисълта за вкуса на устните му, и то точно сега, със солените капчици пот над тях!
— Ако бях учила подобни неща, сега щях да имам по-малко приятели и повече ухажори! — разсмя се тя, за да разсее неудобството.
— Тогава защо те сънувах цяла нощ? — рече бързо той, стиснал здраво волана и приковал поглед в пътя. — Да си призная — твърде натрапчиво!
Думите му заседнаха в гърлото й като огромен залък. Не така си представяше пътешествието! Мислеше, че ще се шегуват и дразнят както винаги, непринудено и естествено. Не очакваше никаква промяна. Особено такава!
— Брук… — погледна я той. Мислите му се криеха зад тъмните очила, но бръчките по челото издаваха смущението му. Не беше сигурна какво иска да каже, но видя как поривът внезапно отмря. — Къде трябва да свием за Алекс?
Какво ли искаше да ми каже, чудеше се тя, докато изтриваше влажните си ръце в панталоните. Взе картата и си пожела сърцето й да се успокои, а буцата в гърлото й да се стопи. О, как отчаяно копнееше да прогони фантомите от онези стари сънища обратно в пубертета, където им бе мястото!
— До града остават около осем километра. После ще следим за отбивките. Алекс има ли жена? Може би трябва да купим цветя!
Пит се усмихна и Брук усети, че непривичното напрежение взе да се разсейва.
— Не — отвърна той. — Алекс няма жена!

— Това ли е Алекс? — попита Брук след час, докато паркираха в двора, обграден от солидна желязна ограда.
Пит се протегна, преди да посегне към вратата.
— Не гледай така учудено! Сигурен съм, че ще я харесаш!
— Трябваше поне да ми кажеш, че изглежда като участничка в конкурс по красота! — изръмжа Брук.
— Подгласничка е на Мис Америка за 1978! — отвърна той, като очакваше гримаса, но вместо това получи лек удар в корема.
Поведението на Брук бе напълно необяснимо, след като я бе видял на погребението, а после и в бара на Бъд! Тя притежаваше възхитителна естествена грация, нещо, което не можеше да се научи. Пит познаваше не малко репортерки, които безуспешно се стараеха! Брук имаше стила, вкуса и езика, които биха разчувствали и големия телевизионен бос. И въпреки всичко нямаше никакво самочувствие!
Защо бе толкова учудена, че го привлича физически? Беше се превърнала в изключителна красавица! Не класическата красота на Алекс с изваяните скули и тъмните бадемови очи. А една първична неуловима сила, която се излъчваше от големите й сини очи и чувствените устни.
Пит бе срещал не малко жени. Оженил се бе за една от най-красивите. Но не си спомняше някога да бе изпитал тази топла утеха, както всред онова поле, когато зарови ръце в мократа коса на Брук и потъна в устните й.
— Питър, скъпи! — поздрави Алекс с разтворени обятия. Беше дългокрака мулатка с изтънчени елегантни черти, безупречна фигура и хубава работа в местната телевизионна станция. Природно интелигентна, в екстравагантен халат на ярки цветя и огромни висящи обеци, с боси крака и опъната назад коса, която подчертаваше фините й черти.
Питър с усмивка изскочи от колата, но без да изпуска от очи Брук, която стоеше тихо встрани и наблюдаваше.
— Алекс, бедното ми самотно дете! — пое я Пит в прегръдките си, както винаги възхитен от парфюма и допира й. И внезапно осъзна, че желираните бонбони не са му по вкуса! Беше настроен за нещо по-тръпчиво. Нещо повече от премрежени очи и прималяване в стомаха.
— Алекс — започна той, като се отдръпна достатъчно, за да включи и Брук в картината, — това е Брук Фъргюсън. Брук — Александра Сейнт Клер, с която се познаваме от Ню Йорк, когато и двамата бяхме новобранци!
Двете жени кимнаха сдържано и се усмихнаха широко.
— Уреди ли нещо за погребението? — Пит се обърна за багажа.
— Естествено! Мислиш ли, че старата Алекс ще те разочарова? — И като насочи цялото си внимание към Брук, продължи: — Е, Брук, мила, тоалетът ти е доста интригуващ! След Хепбърн не съм виждала жена, която да изглежда толкова шик в мъжки панталони! Как го постигаш?
Пит улови предпазливата усмивка на Брук, а раменете й инстинктивно се изпънаха и избелялата му синя фланелка съблазнително очерта формите й.
— Имахме неприятности по пътя и изгубих всичките си дрехи. Тези са на Пит.
Алекс отметна глава и се разсмя с истинско удоволствие.
— Представи си, моля те! — възкликна тя очарована, с предизвикателно поставени на хълбоците ръце. — Ще ми трябва седмица упорит труд, за да изглеждам така!
Пит погледна Брук. Точно както на погребението — скрита зад фасадата според уроците на Мами. Пищната грация, обгърнала я като пелерина, я предпазваше от заплахата на екзотичния чар на Алекс. Трябваше да поговори с нея! Като начало се налагаше да й втълпи, че Алекс не би си направила труда да го поднася, ако наистина не смяташе приятелката му за красива. А не бе лесно да приковеш вниманието на Алекс, която не се впечатляваше дори от собствения си вид.
— Хайде, влизайте! — покани ги Алекс. — Рене ще се върне след малко! — обясни тя на Брук, която ги следваше в необяснимо мълчание. — Моля те, не ми го отнемай! И без това му се разтреперват коленете като види някоя червенокоса! Особено с дълги крака като твоите…
Пит видя отново Брук около час по-късно, след като прислужницата му бе показала стаите на горния етаж, за да остави багажа. Домът, който Алекс споделяше с Рене Белермейн, бе просторна къща във Викториански стил. Съвършена и елегантна като собствениците. Температурата бе над трийсет градуса, влагата тежеше, но Пит откри жените в градината, изтегнали се с по една висока, доста студена чаша в ръка. Залязващото слънце изтръгваше огнени отблясъци от косите на Брук.
— Чувам, че над теб още витае целувката на смъртта, мили! — поздрави го Алекс.
Пит реши да не отговаря, преди да опита питието, което го чакаше на гравираната табла. Вкусът на рома и екзотичните сокове го съживи и като се отпусна на един шезлонг, попита:
— Значи знаеш за торнадото?
— Алекс казва, че си прочут със зловещата си орисия! — обърна се Брук към него и заканително смръщи вежди. — В Саудитска Арабия дори е имало облози, че «Хилтън» ще бъде взривен само защото ти си отседнал там! — Пит сви рамене. Нямаше смисъл да отрича! — Трябваше да ме предупредиш, преди да тръгнем! Щях да си помисля… особено като се има предвид случилото се досега! — смъмри го Брук. — Алекс ми разказа някои доста интересни историйки в стил «Пит Купър»!
Той притвори очи, като се престори, че не им обръща внимание. Алекс бе права! Брук не би трябвало да изглежда толкова свежа и привлекателна в дрехите му след това изнурително пътуване!
— И Брук ми поразказа това-онова. — Гърленият смях на Алекс се разнесе като музика. — Ех, защо не съм те познавала като палаво момченце! С мен винаги си се държал ужасно джентълменски!
— Така си мислиш, защото Рене е по-голям сваляч!
— Не по-голям сваляч, а по-представителен! — долетя откъм вратата мек баритон и Рене се присъедини към тях. — Трябваше да очаквам, че ще те намеря тук с жените! — поздрави той Пит с типичен френски акцент и широка, чистосърдечна усмивка.
Роден и израснал в Париж, Рене бе срещнал Алекс в Ню Йорк, а след това се премести в Ню Орлиънс, доволен да я следва заради кариерата й, тъй като неговата се местеше лесно. Слабоват, с около десетина сантиметра по-нисък от любимата си, Рене съчетаваше всичко от френския стил и чар.
— Как си, Рене? — Пит непринудено протегна ръка, зарадван да види бизнесмена.
И тъкмо се канеше да представи Брук, когато Рене му махна да мълчи, като че ли думите само щяха да попречат на възприятията му и се обърна към нея. Усмивката, озарила лицето му, бе искрена и истински, фатално френска! И като протегна двете си ръце към занемялата Брук, той я изправи на крака и я заоглежда, сякаш бе застанал пред шедьовър на Рембранд.
Пит забеляза как на врата й цъфна червено петно и запълзя нагоре. Знаеше, че огледът ще я направи напълно безпомощна, както си бяха признавали и много по-опитни жени. Тя приличаше на мушица, прикована от светлината на прожектор. Пит се учуди на собствената си реакция. Искаше му се да я защити, да я прегърне закрилнически! Искаше му се да перне Рене — нещо съвсем необичайно!
— Здравей, хубавице моя! — Френският му бе напевен. Ръцете й все още бяха в неговите и тя го гледаше порозовяла, с широко отворени очи. — За мен е безкрайно удоволствие да те посрещна у дома! — И без да я изпуска от поглед, се наведе и целуна ръката й. — Алекс каза ли ти, че имам слабост към красивите червенокоси?
— Каза ми също, че си изкусен лъжец! — подхвърли Брук и разсея надвисналото напрежение.
Рене отметна глава и се разсмя. Алекс се усмихна майчински. А Пит се отпусна на стола с питие в ръка, развеселен от учудването на Брук и горд от находчивостта й. Изпита ревност, задето се бе разчувствала така след въшливия комплимент на кльощавия французин с костюм от хиляда долара и токчета на обувките.
Досега Пит не се бе замислял какво очаква от пътуването, освен да изпрати Мами в следващия й живот. Но като наблюдаваше как Рене монополизира вниманието на Брук усети, че трябва да промени ситуацията. Само трябваше да реши как, по дяволите, да постъпи! И то скоро!

— Пит?
Съблазнителният шепот го накара да се обърне по гръб. Нощта бе напреднала. Около един часа бе изпратил Брук до вратата на стаята й, съседна на неговата, и се бе прибрал, за да стене и да се мята в лапите на нова безсънна нощ. Очевидно тя не бе по` късметлия от него!
— Буден ли си? — прошепна Брук, застанала в рамката на вратата, а лунната светлина обливаше краката й, като оставяше тялото й в сянка. Пит забеляза, че фланелката, която й бе дал, едва покриваше горната част на бедрата й и нежно обгръщаше тялото й. Почуди се как не го е забелязал преди, когато ходеха на плуване. Вероятно никога не биха стигнали езерото!
— Да, Стъмп! — отвърна той, докато сядаше. — Какво има?
Бе обгърнала тялото си с ръце и леко навела глава, така че бледата лунна светлина превръщаше разсипаната по раменете й коса в тъмен водопад. Прекоси стаята боса. Пит й направи място на леглото, но тя отмина, като че ли не го забеляза. Застана до прозореца.
— Не мога да заспя!
И отново луната! Този път тя намери шията й и я целуна — леко, сребристо докосване, което привлече моментално погледа на Пит. Внезапно му се прииска да си раздвижи ръцете. Гърдите й така изопваха старата му мека фланелка, та чак пръстите го засърбяха. Той рязко отклони поглед и се взря в ръцете си, отпуснати на чаршафа.
— Искам да те попитам нещо — рече тя и понеже не я виждаше, той дочу гласа на тринайсетгодишната Брук. Несигурен, срамежлив и леко предизвикателен.
— Питай.
— Рене беше ли сериозен? — обърна се тя към него.
— За какво? — Искаше му се да не изглежда толкова уязвима, а и толкова красива, миг преди настъпването на утрото. — За готвенето, за кариерата си, за влиянието на Франция?
— За мен — помръдна леко тя и наведе притеснено глава.
Значи такава била работата! Добрата стара Стъмп с нейните съмнения, отприщени в тъмнината, и самочувствие — в пълен дисонанс с поведението й!
Пит въздъхна и стана от леглото. И през ум не му мина, че е само по слип. Единствената му мисъл бе колко самотна и изоставена изглеждаше тя на лунната светлина.
— Стъмп — започна той, като обхвана раменете й. — Какво да правя с теб?
Тя не вдигна глава, но се усмихна — нежна и неуверена усмивка, която никой друг не бе виждал.
— Не мога да понеса мисълта, че някой се е шегувал с мен!
Пит леко я раздруса.
— Мислиш ли, че през цялото време, докато си играеше на криеница с пулса на китките ти, Рене те е пързалял?
— И преди се е случвало! — сви рамене тя.
— Е, да, в Рупърт Спрингс. Когато беше на петнайсет!
— И на шестнайсет, и на седемнайсет! Получавах предложения от шофьори, а не от известни френски бизнесмени. Нито пък…
— Нито пък от мен?
Тя вдигна глава и Пит забеляза, че не само той е страдал от безсъние. В красивите й очи се таеше комплекс за малоценност, до който никой друг нямаше достъп.
— Е, по-добре би било да ми предложиш! — опита да се пошегува тя, но гласът й трепереше.
— По-добре би било да се изненадаш защо не съм! — върна й топката той, а пръстите му се стягаха около ръцете й. Гневът му го учудваше. — Не научи ли нищо от Мами?
— Мами ме обичаше! — възрази тя и внезапно в очите й избликнаха сълзи. — Също като мама и татко! Но само Мами повтаряше, че ще стана красива, ако повярвам, че е възможно!
Пит не можеше да намери думите, с които да й обясни колко невъобразимо смешна е. Не знаеше как да я убеди, че разцъфналата й женственост надминава много нейния опит и дори неговия, който бе значително по-богат!
Ето защо я притегли към себе си и притвори вратата.
— Пит…
— Тихо! — нареди той, като я отмести пред себе си, така че и двамата се виждаха в огледалото. Образите им наподобяваха фантоми, лицето му — почти сурово в здрача, а под него — нейното, с широко отворени очи. — Сега ще ти покажа нещо! — каза той, като пусна раменете й и я хвана за китките.
— Какво ще пра…
— Казах: тихо! — Без да й даде възможност да протестира, той вдигна ръцете й, хвана фланелката за долния край и с ловко движение я измъкна през главата й, оставяйки я само по бикини.
— Пит! — извика тя дрезгаво, а ръцете й се стрелнаха да закрият гърдите.
Той хвана китките й.
— Погледни! — Гласът му прозвуча безапелационно и той я задържа пред огледалото.
— Не мога! — Тя стоеше с наведена глава и опрян в гърдите му гръб.
Решил да не губи време в празни приказки, той отпусна едната й ръка и насила повдигна брадичката й.
— Казах ти да погледнеш! Ще започнем отгоре, за да разбереш защо Рене ти шепнеше в ухото по време на вечерята!
— О, Пит, той не…
— Косата ти — продължи той, а ръката му се прехвърли от брадичката към тъмното богатство от къдри, обградило лицето й като бляскав ореол. — Косата ти е разкошна, Брук! С цвят на кестен, отразяваща слънчевите лъчи като тъмен мед. Неповторима! Тя привлича мъжа и го кара да я докосне, да зарови пръсти и да потъне сред къдриците!
— Моля те, недей… — опита да се измъкне тя, но не успя.
— Очите ти са дълбоки и сини като езеро. Те заслепяват мъжа. Когато се смееш се образуват малки, съблазнителни бръчици. Кожата ти е с цвят на мляко, а устните — меки като пух. Целувката ти е…
— Да, това вече ти е известно! — Гласът й бе сух, но неуверен. Бе спряла да се дърпа. Пит хвана косата й и я вдигна нагоре.
— Шията ти! Дълга и грациозна, изваяна сякаш само за милувки! Кожата ти е толкова нежна, все едно потъваш в коприна.
Той й обясняваше, за да се убеди, че е разбрала. Хипнотизираше я, за да я накара да осъзнае на какво е способна. Мами не бе сбъркала! А той, глупакът, препускаше по света, вместо да се върне у дома и да я открие!
— Гърдите ти…
Несъмнено, и неговият глас бе започнал да трепери. Ръката му, толкова спокойна досега, бе притихнала на раменете й. Но не и погледът му.
— Убеди ли се сега, че са мои? — попита тя, а очите й най-после последваха неговите. Кожата й леко се навлажни.
— Виж ги, Брук! — изхриптя той, а ръката му започна да се снижава. — Достатъчни, за да накарат всеки мъж да страда! Високи и прекрасно оформени, а зърната — с цвят на свежи рози! Може и да си имала гърди на тринайсет, но те не са възбуждали фантазията на мъжа, не са разпалвали копнежа му да ги държи в ръцете си!
Зърната й се свиха предизвикателно — единствено от думите и погледа му! Твърди, едри гърди, които, освободени от дрехата, зовяха още по-неудържимо! В полумрака създаваха впечатление за великолепие и отзивчивост — гънки, сенки и пареща покана. И той я прие!
— Не мисля… — започна Брук с широко отворени очи и в миг застина под милувката на другата му ръка, отправила се към непокритата й гръд, — че е необходима демонстрация!
— На двайсет и шест си — отвърна той, раздвоил вниманието си между думите и предстоящите си действия. Не трябваше така лекомислено да се излага на подобно изкушение! Тя бе толкова топла, тялото й — така гъвкаво, омайващо и желано, а тежките й гърди изпълваха ръцете му. — Все още не вярваш, че си красива! Трябва да направя нещо!
— Не съм красива.
— Значи не съм свършил, нали? — Усмивката му бе неестествена, защото опитваше да се владее.
Тя се олюля в прегръдката му, затвори очи, а когато погледна, те бяха тъмни и дълбоки. Обхвана го неудържим порив да целуне притворените й очи, да усети вкуса на кожата й, да се зарови в разпилените къдрици. Ръцете му продължиха по-нататък, от стройната й талия към плоския корем и той я придърпа плътно към себе си, за да открие по най-осезателния начин колко е красива и съблазнителна!
— Рене би трябвало да е сляп, глух или мъртъв, за да не опита да те свали! — прошепна той, преди да се наведе, за да я целуне по врата. Едната му ръка покриваше гръдта й, като не преставаше да потрива зърното, а другата обгръщаше ханша й и го притискаше все по-плътно.
Брук бе повдигнала глава, а гъвкавото й и нетърпеливо тяло започваше да се предава. Пит усещаше аромата на сапун, шампоан и женска плът. Представяше си я изтегната на леглото всред огненото кълбо на косите си, разгоряло се върху белите чаршафи, с изгарящи от копнеж очи и тяло, танцуващо в ритъм с неговото.
Изведнъж тя се изтръгна! Задъхана, с разтуптяно сърце, обезумяла като преследвано зайче и с обвинителен поглед.
— Какво има? — попита той.
Тя потръпна, прикри тялото си с ръце, а огромните й очи се изпълниха със сълзи.
— Моля те, недей!
— Какво съм направил? Нима има нещо лошо в това, че те желая?
— Да! — изпъна се тя, без да усеща фаталното си въздействие.
— Защо? Да не би да не заслужаваш?
— Защото си ми приятел, по дяволите! А това… — направи тя неопределено движение, като оцени с бегъл поглед собствената му възбуда — това ще промени всичко!
— И как ще го промени? — повдигна вежда Пит.
— Всичко между нас ще рухне! Ще го затрупат хормоните, надеждите и съжаленията!
— А откъде знаеш, че ще съжаляваме?
— Имал ли си някога любовница, на която си казвал истината? — стрелна го с поглед тя. — Споделял ли си всичко с Алиша?
Пит знаеше, че трябва да даде категоричен отговор и да постави порочната логика на мястото й. Но Брук стоеше пред него почти гола — получаровница, полудете! И беше права!
— Ти си най-близкият ми и единствен приятел. Човекът, на когото мога да кажа всичко! И въпреки че имам по-малко опит от теб, зная, че не си струва да заложим всичко срещу секс!
И преди Пит да успее да продума, Брук грабна фланелката и я нахлузи.
— По дяволите, Пит — възвърна си тя шеговития тон, — как ще ти се оплаквам от скапания си любовник, ако това си самият ти?
И го остави на лунната светлина и тишината, без да му позволи да излее огорчението си или да поспори.
Но така всъщност бе най-добре. Тя беше права!

Мами би се прехласнала!
В ранната утрин Френският квартал бе гъмжило от туристи. Цветята заслепяваха с ярките си цветове; прозорците и балконските врати зееха. Докато крачеше тържествено до Пит, Брук долавяше плискащия звук на фонтаните от вътрешните дворове. Тесните улички се огласяха от веселата глъч на десетина езика на фона на неуловимата тиха музика.
Старият квартал възхваляваше живота, прекланяйки се пред смъртта. Издокарани във весели сатенени туники, с шарени чадърчета и накривени цилиндри, официалните поклонници следваха оркестъра, който тържествено изпращаше починалата. Но постепенно, от стъпка на стъпка, тежката музика премина в джаз, във веселие. В танци и смях. Минувачите се усмихваха и се присъединяваха към импровизирания парад. Пит и Брук, Алекс и Рене отдаваха на Мами почитта, която бе заслужила!
Сутринта Брук обиколи заедно с Алекс магазините и купи някои екстравагантни вещи, които би носила единствено в Ню Орлиънс. Като ефирната рокля, която откриваше раменете и грациозно се увиваше около бедрата й, и огромните висящи обеци.
Все още се изчервяваше при мисълта за случилото се през нощта. Пит й бе вдъхнал самочувствие. Бе проявил разбиране, кураж, търпение. Щом се върна в стаята си, тя веднага съблече старата фланелка и в собственото си огледало се опита да прочете видяното от Пит. Да зърне лебеда в грозното патенце!
Честно казано, не успя! Краката й бяха прекалено дълги, устата — прекалено голяма, а раменете — като на полузащитник. Е, може би гърдите й не изглеждаха чак толкова зле! Все още усещаше допира на ръцете му — големи, нежни и вдъхващи сигурност — върху тъй чувствителната кожа!
Той я желаеше! Може би не го бе очаквал, докато събличаше фланелката, но после… И как трябваше да постъпи тя с приятел, решил да се държи не съвсем приятелски? Та нали бе копняла за ласките му още от дете? И ако бе имала куража да се вслуша в гласа на природата, мечтите й щяха да се превърнат в реалност.
Погледът й се плъзна към Пит. Слънцето блестеше като тежко злато в косите му и целуваше кожата му. Бе небрежно-елегантен в сакото с пшеничен цвят и джинсите. Само Пит можеше да излъчва такава хладна чувственост във влажния, горещ летен ден! И сега приковаваше всички погледи.
Снощи, в тъмнината, той събуди чувствеността и у нея. За един кратък миг под лунната светлина фантазията и възможността бяха на крачка от реалността. Сами, откъснати от света, загърбили всичко, което ги очакваше след края на пътуването! И невероятното се сбъдна: всред настъпилото мълчание той се устреми към нея, за да споделят най-прекрасното изживяване, истинския израз на чувствата, които изпитваха един към друг! Но Брук, сблъсквала се само с разочарования при подобни случаи, пропусна шанса си!
Без съмнение, светът отново нахлуваше в уютния оазис, който си бяха създали. Пит бе разпознат! Жените прикриваха с ръце зяпнали от учудване уста, мъжете завистливо прибираха бирените си шкембенца. И Брук, която той бе хванал за ръка, на която щастливо се усмихваше и с която съучастнически споделяше своеобразното обещание към Мами, същата тази Брук внезапно не знаеше как да се държи само приятелски!
— Боже мой, ако това не е най-добрият новинар над метър и петдесет! — избоботи някакъв глас с подчертан местен акцент. Брук се обърна и видя много нисък оплешивяващ мъж с космати ръце и метални рамки на очилата да се протяга, за да потупа Пит по гърба. Пит се изсмя малко пресилено:
— Какво, по дяволите, правиш тук, Марв?
— Пит, стари приятелю, нима не се радваш да ме видиш?
— Искам да знам какво правиш тук! Марв Голд, журналист от Ай Би Ен — без да забавя ход го представи той на Брук.
— Радвам се да се запозная с вас, красавице! Надявам се, имате име!
— Брук Фъргюсън Приятно ми е! — промълви сдържано тя.
— Удоволствието е мое, мила! Надявам се, че се забавляваш!
Почти бяха стигнали до края на улицата, а там парадът приключваше. Но не и празненството! Алекс бе поканила всички в един от малките джазклубове, осеяли квартала.
— Знаете ли, чух, че Пит Купър хванал ларингит! — изсумтя Марв, без да изостава. Явно бе от ония лепкави досадници, с които най-после се съгласяваш, за да има мир. — Сума ти хора от цялата страна изпращат церове и рецепти, за да му помогнат! А на мен ми се струва, че гласът му звучи чудесно!
Пит спря толкова рязко, че Марв едва не се блъсна в него.
— Е, добре, Марв! Ще ти кажа, ако се закълнеш в гроба на майка си, че нищо няма да стигне до Евън!
— Боже мой, момче, нима се съмняваш? — светна Марв като лъснат тиган.
— И престани с този акцент! — намръщи се заплашително Пит.
— Май ще трябва да се обадиш! — предложи Брук.
— Евън може и да не разбере! — рече унило Пит.
— Шегуваш ли се? Това бе първото погребение с джазов оркестър от три години насам! За пет минути се появиха представители на три телевизии! Дори Марв да премълчи, ти беше на показ като гол зад…
— Не ми дръж такъв език! Марв ми бе достатъчен за днес!
Брук се засмя, доволна от непринудения разговор. Колко хубаво бе, че независимо от случилото се, те винаги успяваха да се върнат към искрените, изпъстрени с хумор приятелски отношения. Искаше й се да се надява, че ще бъде винаги така!
Празникът продължи часове наред. Брук побъбри и размени няколко наздравици с музикантите, изслуша най-различни истории. Сред приятелите на Пит, тя се чувстваше малко чужда, но не й беше неприятно. Наблюдаваше и опознаваше Пит чрез хората, които го заобикаляха. Марв, въпреки язвителния си език, го включваше в първата тройка световни новинари. Алекс разказваше колко много й помагал в началото. Рене го уважаваше заради интелигентността, жаждата за знания и честността му.
А Брук, която знаеше всичко това твърде отдавна, разбра, че го обича още повече! По-различно, с радостта, че преди много години е забелязала таланта на момчето, което другите отхвърляха. Когато тя бе единственото момиче, открило чара на смарагдовозелените очи!
Но въпреки това нещо я глождеше. Пит бе пробил в един непознат за нея свят, като надмина дори нейните мечти. И въпреки че гледаше новините всяка вечер, въпреки че забелязваше как жените от Литъл Рок до Мемфис въздишат по Пит Купър, също както по Мел Гибсън, тя едва сега оцени реалната ситуация. Едва днес осъзна, че Пит е световноизвестен, а тя е само скапан търговски посредник в компания за тежкотоварни превози!
Не й беше ясно как ще се справи с проблема! Насаме те все още бяха Пит и Стъмп — две деца с еднакви спомени и еднакво възпитание. Но когато посещаваха подобни места, където хората се умилкваха и кланяха, и не без основание се съобразяваха с мнението на Пит, контрастът й причиняваше болка. А тепърва ги чакаха Мемфис и Атланта, където Пит бе най-популярен!
След като бяха раздадени и последните автографи на успелите да се домогнат до забавата почитатели, Пит хвана Брук за ръка и я поведе. Искаше му се да похапнат и да си починат някъде насаме.
Само Пит можеше да влезе в елитен ресторант като «У Антоан» и моментално да бъде настанен, дори без вратовръзка.
Брук реши, че сега е моментът да оползотвори напътствията на Мами! Изпъна рамене и пое с царствена походка, като отправи към оберкелнера ослепителна усмивка. Явно се справи добре, защото приеха поръчката й с уважение, като се кланяха и усмихваха. В приятната прохладна вечер двамата с Пит се насладиха на пикантното филе от сьомга, полято със стогодишно червено вино.
— Хайде да не тръгваме за следващия град! — внезапно предложи Пит. — Да се разходим край реката!
— И да пропуснем Елвис? Какво ще каже Мами? — попита тя.
— Ще каже, че разбира защо не искам отново да застана пред публика! — Крайчетата на устните му леко увиснаха.
Брук понечи да се изсмее, да подхвърли нещо иронично за мъките на славата, но усети подтекста и докосна ръката му.
— Не си се оплаквал преди! — промълви тя мило.
— Не съм имал време да се замисля — отвърна той с кисела гримаса. — А сега — цели четири дни с теб! Четири дни, през които никой не е очаквал да бъда оригинален или да направя нещо драматично!
— Не съм си представяла дори до каква клаустрофобия може да те доведе този живот! — рече тя с лукава усмивка. — Виждах те единствено по новините и те възприемах като всички останали!
— Не започвай отново! Знаеш ли, струва ми се, че са минали векове откакто за последен път съм захвърлял официалните костюми и съм нахлузвал маратонки, за да отпраша към някоя селска кръчма!
— Хайде да го направим сега! Наоколо не може да няма някое чудесно барче, където да се отпуснем напълно!
— Хрътките са вече на пост! — поклати глава той. — Веднага ще ме заловят! А господин Перишъл много държи служителите му да не се движат в съмнителни среди!
— Гласувам да продължим по-нататък! — предложи тя уверено, съсредоточена в ръката, която все още държеше. Познато успокоение и внезапни, тревожни обещания. Човек можеше да се скрие сред други хора, дори в малкия град. Но сред дивата пустош на речния бряг щеше да й бъде много трудно!
— Трябва ли да си толкова прагматична?
Обля я горещина, струяща сякаш от върховете на пръстите му — същите пръсти, които снощи обгръщаха гърдите й и само за миг я убедиха в това, което Мами я увещаваше от години. Тя направи усилие да издържи погледа му и да спре червенината, която вече се разстилаше по врата й. Опита се да му отговори поне с някои от думите, които се въртяха в главата й през последните двайсетина часа. Но споменът за миналата нощ и вълнението от последните часове я стискаха за гърлото и тя не успя да издаде нито звук. Пит разбра и заговори.
— Хайде да се поразходим!
Брук кимна. След пет минути се озоваха навън.
— Винаги ли се храниш на такива места? — попита тя, докато ръката му обвиваше кръста й. Без да се замисля, Брук откликна на познатия жест и двамата тръгнаха по улицата. — Не съм убедена, че бих могла да свикна! Струва ми се, че ако кихна, ще ми избършат и носа!
— Не ми казвай, че не ти харесва! Нали винаги мечтаеше да отидеш на истински ресторант! Или искаш да намекнеш, че ако отидем в Атланта и те поканя на запазената си маса в «Риц», ще бъдеш принудена да ми откажеш?
— Не ставай смешен! — усмихна се широко Брук.
— Така си и мислех! — разсмя се той и леко я притисна.
Известно време вървяха в мълчание и се наслаждаваха на прекрасната вечер. Кварталът се впускаше в нощния живот чрез пищните реклами и още по-пищната музика. Потракваха магарешки каруци, чуваше се весел смях. Въздухът бе наситен с натрапчивия аромат на река, кухни и градини.
Обгърнати от анонимността на Квартала, Пит и Брук се разхождаха като обикновени туристи, возиха се в открити файтони, отбиха се в няколко бара да послушат как плувналите в пот музиканти изтезават остарелите инструменти с ритмите на новата музика. И едва не ги обраха!
— Май се шегуваш! — бе първата реакция на Брук.
— Мълчи, Стъмп! — посъветва я внимателно Пит, като оглеждаше нервния младеж с пистолета.
— Той е прав, госпожо! — отекна гласът на момчето. — Трай си! Пускайте чантата и портфейла и дим да ви няма!
Пит не й позволи да възрази. Смъкна чантата от рамото й, хвърли я напред и започна да рови за портфейла си.
— Не са ми останали много пари. — Гласът му бе удивително спокоен. — Може ли да си взема шофьорската книжка?
— Мятай бързо!
Стояха в безлюдна тясна уличка и Брук едва сега осъзна, че хлапакът наистина е въоръжен. И че ръката му, насочена първо към Пит, а после към нея, трепери несигурно. Милиметри ги деляха от болницата, а може би и от компанията на Мами, което не бе никак привлекателно! Затова тя млъкна и изпълни заповедта на Пит. Дори не се сети за пистолета в собствената си чанта, преминала вече в ръцете на нападателя. Пит тъкмо подаваше портфейла си, когато момчето присви очи:
— Май те познавам отнякъде, а? — И тъй като Пит не отговори достатъчно бързо, хлапакът го смушка с пистолета в корема. — Ей, отговаряй!
— Казвам се Пит Купър — отвърна, все още прекалено спокоен за човек със заврян в слабините пистолет.
Момчето като че ли се стресна, пистолетът заора още по-надълбоко, а лицето му се изкриви в отвратителна усмивка.
— Как ли ще се прочуя?! Да преджобя човек като теб!
— Време е за твоя пистолет, Брук! — произнесе Пит спокойно.
— Какво? — извърна се тя рязко.
— Какво? — поде момчето, като се обърна, за да посрещне новата заплаха.
Пит точно това чакаше. Щом хлапакът изви пистолета достатъчно встрани, той се хвърли отгоре му. Едната му ръка нанесе силен удар, другата веднага я последва, а изневиделица и един крак се заби в бабаита и окончателно го просна на паважа на около метър от тях Брук наблюдаваше схватката, без да осъзнава светкавичните действия на Пит. Внезапният изстрел на пистолета я върна към реалността.
— Пит!
Но пистолетът вече подскачаше по земята и миг след това се блъсна в стената на къщата отдясно. Пит се преви над нападателя им, който се опитваше да стане. Брук инстинктивно се хвърли към оръжието. Нямаше намерение да позволи на неуравновесения младеж отново да докопа пистолета!
Когато се изправи, здраво стиснала хлъзгавото оръжие в потните си ръце, момчето вече изчезваше в края на улицата.
Пит се наведе и прибра чантата и портфейла.
— Защо не го преследваш? — попита Брук с пресекващ глас. Вече се чуваха стъпките на приближаващи хора и воя на полицейски сирени.
— Да не съм Джеймс Бонд! — изправи се Пит. Гласът му звучеше сухо. Протегна ръка и внимателно отклони дулото на пистолета. — А ти защо не го застреля с твоя револвер?
Брук се изкикоти. Най-после бе започнала да идва на себе си.
— Ти не ми даде никаква възможност! — излъга тя с нахакана усмивка. — Е, поне оползотвори всичките си уроци по карате!
— Опитният новинар трябва да е подготвен за всичко!
Когато полицията пристигна, Пит гледаше смаяно надолу и все още държеше чантата й. Брук внимателно го наблюдаваше.
— Хайде, госпожо, пуснете го! — предложи полицаят. — Сигурен съм, че ще се разберете по друг начин!
Смаяна, Брук се огледа и видя двама млади офицери, застанали на около трийсет метра и насочили пистолети към нея. Чак тогава си спомни, че все още е с оръжие в ръце.
— О, но…
Щеше да го пусне на земята, ако Пит не бе проявил малко повече хладнокръвие. Той се усмихна и внимателно го пое от ръцете й.
— Тя е все още в шок! — обясни той. — Току-що ни нападнаха!
— Ей, ти не си ли Пит Купър? — приближи се полицаят.
След около час не само полицията, но и всички новинарски агенции знаеха, че Пит Купър е предотвратил грабеж. Двамата с Брук се разположиха в полицейския участък, попълваха разни формуляри, пиеха лошо кафе и избягваха камерите. Пит бе приветлив и вежлив както винаги, сдържан, усмихнат и невъзмутим, въпреки оказаното му огромно внимание. Брук трепереше и чувстваше, че ще се разпадне на хиляди парченца.
Но докато го наблюдаваше, у нея се породи съмнение, че Пит си е сложил някаква маска. Нещо я тревожеше. Не усмивката му, която бе широка и непринудена, не удобната му поза, нито отказът му от интервюта. Полицаите научиха всичко за хитрините му да се измъкне от работа за няколко дни и с радост се съгласиха да участват в заговора.
Въпреки всичко нещо ставаше! Когато Пит се извини и тръгна към тоалетната, тя го последва.
— Не мисля, че и тук се нуждаеш от защита! — възрази той. — Единствените въоръжени мъже са на наша страна!
Тя се втренчи в него с ръце на хълбоците, а синьото копринено сако изшумоля на раменете й. Внезапно под неоновите лампи забеляза, че беше ужасно изпотен, лицето му бе побледняло и се подпираше на перваза с трепереща ръка.
— Казвай! — бе всичко, което тя промълви.
— Никакво уважение към интимните нужди! — невинно рече той.
— Ако трябва, ще стоя тук докато експлодираш, приятелче!
— Ами просто ще си свърша работата както гледаш! Не забравяй, че съм бил на доста примитивни места!
— А също и че никога през живота си не си успял да ме заблудиш! Какво ти е?
— Последици от напрежението — призна той неохотно. — Обикновено след всяко велико събитие успявам да издържа, докато се прибера в хотела. Чак там започват спазмите. — Бързият му, хладен поглед я убеди, че тя е първият свидетел на слабостта му. След миг на лицето му отново се изписа умора и примирение. — Е, ако си прострелян, разписанието малко се променя!
— Ако си какво? — Гласът й бе подозрителен и недоверчив.
И тогава Пйт й показа. Тя замря.
— Ах, ти, глупаво прасе…
— Замълчи, моля те! — промълви той като я придърпа към себе си, в случай че се наложеше да подсили молбата си. С другата ръка понечи да вземе хартиени кърпи, за да се избърше, но ръцете му трепереха толкова силно, че повечето се разпиляха по земята.
— О, Пит, за бога, защо не ми каза?
Той потръпна силно, а кръвта избликна и накваси ризата му. Намокри кърпите и се опита да я попие.
— Не исках случая да се раздухва! Щеше ми се да се приберем у Алекс и утре да продължим пътуването!
Брук изтръгна кърпата от ръката му и внимателно се зае с раната. Пит отстъпи, като държеше ризата си повдигната, а лицето му се бе изкривило в болезнена гримаса. Внезапно краката му омекнаха. Брук го изгледа загрижено.
— Трябва ти медицинска помощ! — настоя тя, разбрала грешката от намокрянето на раната. Отново кървеше.
— Та това е само…
— Само кажи, че е най-обикновена драскотина и ще те плесна! — подскочи тя възмутена. — Всеки миг ще припаднеш, а само това ми липсва — да ме намерят в тоалетната на полицейския участък с ранен мъж в безсъзнание! Какво ще им кажа?
Пит се наведе и докосна устните й.
— Хайде, Стъмп, дай на човека миг спокойствие!
Точно тогава един от офицерите реши да откликне на повика на природата. И тъй като очевидно не бе очаквал да срещне Брук, той се закова онемял, с широко отворени очи и ръка на ципа. Брук се усмихна и пристъпи напред, за да прикрие Пит.
— Ние сме неразделни! — весело съобщи тя.
Офицерът се поокопити и се обърна към Пит:
— Лейтенантът каза да ви съобщя, че ви е търсил шефът ви. Иска да му се обадите към осем сутринта. Бил много загрижен.
— Да, благодаря! — кимна Пит.
— В такъв случай, отивам за котки! — Брук леко потупа Пит.
И излезе, последвана от сърцераздирателния му вопъл.

— Апчиху-у-у.
— Наздраве!
— Трябваше ли да докараш три котки? Три огромни котки.
— Ако можех, щях да доведа леопард или пума! Ох, раната ти ще се инфектира, а вероятно и реброто ти е счупено!
— О-ох, изстискваш без всякаква мярка! О-ох!
Брук намаза с антибиотик раната под петото ребро и най-после се усмихна. След поредното кихане, Пит шеговито присви очи:
— Ти си безсърдечна!
— Нима си се съмнявал? Какво каза Евън?
Пит не отговори веднага, тъй като се бе съсредоточил върху марлята, която Брук залепваше с лейкопласт върху гърдите му. Тя виждаше страданието, изписано на лицето му. Проклетата рана го болеше, но сам си бе виновен!
Не, не беше права! Все още й прилошаваше при мисълта, че Пит бе на косъм от смъртта!
— Евън каза — започна той с прегракнал глас, — че не може да си представи как съм успял да се забъркам в толкова каши, след като съм в отпуск по болест!
— Изглежда не те познава много добре!
— Казах му, че след като съм болен не означава, че не мога да скърбя. И изпълнявам точките по завещанието на леля си! Е, и Алекс ми помогна! Евън никога не е можел да спори с нея! Но никой не знае за раната! — И като й отправи дяволитата си обезоръжаваща усмивка добави: — Къде отиваме днес, сестра?
— Право в психиатрията! Ти си откачил!
— Но все пак ме обичаш, нали?!
Брук потупа лейкопласта още веднъж, което предизвика очакваната реакция, и се изправи:
— Не го размествай!
Колата бе натоварена и готова за път. Рене се бе сбогувал, преди да отлети за Цюрих, а Алекс чакаше долу с препълнена кошница провизии. Оставаше само Пит да бъде свален.
— Ето — подаде му Брук шишенцето с таблетките. — Вземи едно! Понякога ми помага при болките. Но невинаги!
— Така ли? Нима си толкова зле?
— Щях да танцувам гола по Уол Стрийт, ако можех да се отърва от тях! Но мъжете не могат да разберат.
Пит разгледа шишенцето, смръщи се и го върна.
— Няма да пътуваме десет часа и да те слушам как хленчиш! — повиши глас Брук.
— Не трябва ли аз да съм в лошо настроение? — повдигна вежди Пит. — Аз съм ранения, струва ми се! Така ли мислиш да пътуваме до Мемфис?
— Не зная! — отвърна забързано тя, като демонстративно затваряше ципа на чантата. — Какво ли още ни очаква?
Тя продължаваше да тъпче усилено багажа и не забеляза приближаването на Пит, докато не усети, че я докосва по раменете. Не искаше да го погледне. И не само защото ръцете й трепереха или заради отминалата безсънна нощ. Всеки път, когато дрямката я унасяше, тя виждаше как стрелят по Пит в онази уличка. И го убиват! А тя не можеше да му помогне!
Какво искаше от нея след такава нощ? След лова на котки и обиколките за лекарства по аптеките? А сега се правеше на Супермен и не признаваше, че го боли!
А най-досадното бе, че не заради това й се плачеше!
— Не зная какво става с мен. — В гласа й звучеше отчаяние. Главата й бе наведена, а очите — плътно стиснати. Пое дълбоко въздух и продължи: — Прекарала съм целия си живот в Рупърт Спрингс. Спокойно, без сътресения. И точно когато реших да предприема една авантюра, авантюрата ме разнищи! Не ставам за силни емоции!
Пит я прегърна и това й се стори съвсем естествено. Както когато я изпращаше на първия й бал или когато я успокояваше след първото й разочарование. Не, след второто. Самият Пит бе първото!
Тя положи глава на гърдите му и се притисна към него. Усещаше новата превръзка, а през съзнанието й прелитаха настъпилите в живота им промени. Мислеше за мечтите си и за това, което наистина се бе случило. Искаше й се да заплаче, защото след няколко дни трябваше да се върне към онзи чистичък подреден сив живот, в който Пит щеше да присъства само чрез телефона. Където не можеше да усети успокоителното тупкане на сърцето му или сладката топлина на прегръдката му. Или да крои планове как да избегне досадното напрежение около знаменития Пит Купър!
Няколко мига стояха така, без да помръднат, откъснати от света, споделящи страха, опиянението и неочакваната промяна. През прозореца долиташе шумът от колите и чуруликането на птиците. Прегръдката им бе толкова естествена, че не подлежеше на никакъв коментар и те си вдъхваха увереност, като леко се потупваха и милваха. Когато гласът на Алекс се разнесе по стълбите, те се отдръпнаха с колебливи усмивки, които бяха ключът на новата им връзка.

Пътуваха покрай Мисисипи, по тесни селски пътища, заобиколени от борови гори и дъскорезници, от които се разнасяше мирис на развалени яйца. Малки градчета разнообразяваха пейзажа. В резултат на антиалергичните хапчета Пит цяла сутрин дрема на седалката и остави Брук в плен на кънтри музиката и на собствените й объркани мисли. Все по-тежко й ставаше да го гледа отпуснат и уязвим. Приятелчето й. Мъжът, в когото бе влюбена от детските си години.
Но какво искам, замисли се тя. Отблъсна го, когато я пожела, а после, когато се отдръпна, го предизвикваше. Настръхваше, когато й доверяваше тайните си, и в същото време го защитаваше като лъвица.
Приятелят й! Погледна го отново — с разрошена коса и уморено бледо лице, с тъмни сенки под очите. Как можеше Пит Купър, човекът, който я познаваше по-добре от самата нея, все още да не е разбрал, че е влюбена в него? А защо и самата тя не го бе разбрала досега?
— Къде сме?
— Не зная — сви рамене Брук, след като се огледа.
— Прилича на парк — протегна се той.
— Така пишеше и на знака пред входа. Реших, че можем да спрем и да похапнем. Ако, разбира се, пациентът се съгласи.
— Пациентът дори ще ти помогне да разтовариш храната!
Брук откри два високи бора, шепнещи си като часовои на лекия упорит ветрец. Въздухът бе пропит с острия им смолист аромат. Наблизо ромолеше поточе и малки птички подскачаха около масите за пикник в търсене на остатъци. Брук ги подмина, за да се настани на земята — по-близо до девствената природа и дивия живот.
— Как ти е реброто? — Тя му подаде чиния с пържено пиле и равиоли.
— Добре. — Той се изтегна на земята. — А ти как си?
— Ребрата ми са бомба, слава богу!
— Ами настроението? — хвърли й той бегъл поглед.
Брук не отговори. Беше се загледала в светлината, която танцуваше в разрошената му коса. Колко спокоен и отпуснат изглеждаше за човек, току-що преживял смъртно опасно нападение! Излегнал се на здравата си страна, в джинси и светлосиня риза, тялото му бе като изваяно от мрамор.
И в този миг, подмамена от слънчевата целувка и горската самота, Брук си спомни как онази нощ той се бе притиснал към нея и как внезапният му порив бе помел крехката й решимост. Да, докато се топеше в ръцете му, тя разбра, че също бе жадувала за този миг! Представите й вече не се ограничаваха до детските сънища. Тя прочете в очите му бурната страст, усети ръцете му върху себе си, изпита силата и твърдостта на истинското му мъжко присъствие. Страстта му към нея.
За миг Брук си позволи отново да изстрада острата болка на копнежа. Да, отдавна мечтаеше за ласките му! Независимо колко дълго бе убеждавала себе си или Пит в невъзможността на подобни отношения, които биха сложили край на старото, търпеливо изграждано приятелство!
Но не беше толкова лесно да скрие чувствата си.
— Брук?
Вероятно не бе толкова хитра, колкото си мислеше! Като се бореше с издайническата червенина, тя отново се зае с обяда.
— Съжалявам — промълви тя, — тъкмо си мислех как ли ще минава всекидневието ми без природни бедствия и внезапни нападения?!
— Какви са плановете ти?
— За какво?
— За твоята работа. — Тя замълча и Пит се взря в лицето й. Сериозният му поглед я разтревожи. — Не трябва да оставаш повече в Рупърт Спрингс, Брук!
— Звучи като присъда — започна предпазливо тя, здраво стиснала пластмасовата вилица.
— Хей, какво става с теб? — учуди се Пит. — Та ти остана у дома заради родителите си и Мами! Тях вече ги няма! Не е ли време да поразпериш малко крила и да полетиш?
— Пит — започна тя тихо, — летяла съм, докъдето мога!
— Не ставай смешна! — възмути се той. — Та ти си завършила история на изкуствата и си по-образована от всеки друг в градчето! Нямаш работа там!
— Но аз харесвам Рупърт Спрингс! — И като помълча, добави: — Една двайсет и шест годишна жена трябва да се съобразява с действителността, а не да живее с мечти!
— Каква действителност? — В очите му се четеше объркване и гняв.
— Мечтите са прекрасни, когато си на осемнайсет! — Тя събра сили и срещна погледа му. Прониза я болка. — Тогава всичко ти се струва възможно! Но после животът те повлича и осъзнаваш, че трябва да се примириш. Ти намери своя път, Пит! Но ти си един на милиони! А аз не съм! И трябва да се задоволя със съдбата си, защото с нищо не се различавам от другите!
— Напротив, ти си толкова необикновена!
— Аз съм чиновник, Пит! — продължи тя с тъжна усмивка. — Като милиони други! Върша си работата, прибирам се у дома и ако имам късмет, гледам някой интересен филм по телевизията пред чиния пуканки. И всичко това е поносимо само защото имам приятели, с които мога да споделя пуканките, радостите и тревогите.
Знаеше, че го наранява. Той не можеше да я разбере. Пит бе избягал. Беше победил! Вярваше, че всеки е способен на това!
Очите му хвърляха огнени искри. Беше вбесен!
— Значи така ще продължаваш? Монотонно, без хленчене ще изчезваш в общия поток, защото те мързи да се бориш?
Брук не знаеше какво да отговори, как да спори. Не бе очаквала да я нападне така ожесточено.
— Ами, да, предполагам. Обичам това, което съм постигнала!
Чинията му се удари в земята миг преди нейната. Пит посегна и я стисна за ръката с железните си, безмилостни пръсти. Брук не можеше да го познае! Очите му изригваха пламъци, а яростта му пречеше да говори.
— Ах, ти, малка глупачке! — раздруса я той силно. — Нима нищо не разбираш?
— Какво да разбирам? — Тя бе онемяла от изненада и прекалено развълнувана, за да протестира. — Истината ли? Че съм като всички останали?
— Но ти не си, по дяволите! Ти струваш повече от всички хора в града, взети заедно! Там не е твоята естествена среда и ако останеш, ще свършиш като майка ми! — Дъхът й секна. Тя отвори уста, но не успя да издаде нито звук. Никога досега не бяха говорили за трудното му детство, въпреки че тя знаеше всичко. — Защо мислиш, родителите ми се пропиха? — Гласът му режеше като бръснач. — И двамата. Докато алкохолът ги довърши. Защото трябваше да се съобразяват с каноните на града и се чувстваха като в клопка! Защото бяха блестящи, а сивотата ги смазваше, докато един ден патрулът на магистралата дойде… По дяволите, Брук, нима мислиш, че искам да те видя в същото положение?
— Но Мами не изпадна в това положение! — възрази тя.
Ръката му й причиняваше болка, но още по-силно я нараняваше раздиращата го мъка. Родителите на Пит бяха починали, когато той бе на десет години. Тяхната трагедия бе причина за мъчителното му детство, а може би и за последвалото заминаване. Но никога досега не бе споделял горчивината, прикрита под неотразимата му решителност.
— И единствените, които не й се подиграваха зад гърба, бяха твоите родители! На Мами й доставяше удоволствие да бъде по-различна от другите, но при теб не е така!
Да, помисли Брук, той е прав! Щом излезеше на улицата, погледите на съседите раздираха като ножове гърба й. Всеки път, когато обясняваше модернистичните рисунки върху къщата, в която бе израснала, сякаш огромна тежест се стоварваше върху раменете й. А телефонните й разговори с Пит винаги й напомняха, че съществуват въпроси, които би могла да обсъди единствено с него.
Ала проблемът бе много по-сложен!
— Но какво да направя? Къде да отида? Ти може би си от хората, които не спират да се борят за нови територии, но аз не съм! — промълви най-после тя.
Няколко секунди той остана загледан в нея. В очите му се четеше отчаян копнеж, който се бе зародил в онези тежки тъжни години, преди да заживее у леля си. Когато красивата му нежна майка прекарваше дните си в леглото, а нощите — в хотел «Рупърт» заедно със съпруга си.
Може би тъкмо затова тя отстъпи. И всички прегради, които толкова време бе издигала пред чара на Пит, пред внезапните му покани и признания, в миг рухнаха.
— Не постъпвай така! — помоли я той. Очите му бяха не по-малко убедителни от ръцете, които я притеглиха. — Моля те, Брук, не се предавай! Ти не го заслужаваш!
— Откъде знаеш? — попита инстинктивно тя, а в ушите й, вместо насърченията на Мами, звучаха опасенията на родителите й. Знаеше, че приятелите предлагат подкрепа, дори и да не съществува. — Беше далеч през последните десет години! Лесно е да си мислиш какво ли не, когато си на осемстотин километра!
Той рязко се изправи и впи поглед в нея. Цялото му същество излъчваше мъка. Обърна се и закрачи през тревата.
— Пит?
Брук се надигна, забравила за пикника. Прекалено много неща бяха казани за няколко кратки минути. Все още виждаше лицето му, когато спомена майка си. Брук знаеше доста за Купърови. От градските клюки, съпроводени със смръщване и цъкане с език. Брук знаеше! Но Пит никога не бе позволявал да се споменават родителите му. Не бе говорил за тях, освен, за да каже, че му липсват. Дори на Брук, най-добрата му приятелка!
И сега, в този мимолетен проблясък, когато предпазните бариери бяха паднали при опита му да я убеди, Брук прозря всичко. Узна колко тежко е било за осемгодишното момче да бъде винаги само.
Искаше й се да го прегърне и утеши. А направи тъкмо обратното — прогони го!
— Искаш ли да знаеш защо съм убеден, че заслужаваш повече от този живот? — изрече той най-после и се обърна.
— Пит, съжалявам…
— Не, нали искаше да знаеш? — отправи се той към нея. За пръв път зад усмивката му Брук прочете твърда решимост и отстъпи крачка назад. — Искаше истината! — Беше се доближил съвсем и протегна ръце.
— Не, не искам! — Брук смутено сведе поглед.
— О, не е вярно! Ти ме помоли! — Беше толкова близо. Дъхът му докосваше бузата й. — Е, все пак ще ти кажа! — Той повдигна брадичката й, улови погледа й, прикова вниманието й. — Не го бях осъзнал до мига, в който те видях на погребението! А после и в бара на Бъд, и на мотора на Мартин с разпиляна от вятъра коса! — Гласът му се виеше като тъмен дим, усмивката — едновременно мрачна и прелъстителна. — Оная нощ не ми позволи да довърша! — Очите му, с цвят на морски дълбини, проблясваха властно и покоряващо. Сякаш мамеха Брук под вълните и тя не бе способна да устои на обаянието, което излъчваха. — Не се спрях на истинската причина, поради която Рене те сваляше! А също и защо аз искам да те сваля! — Ръцете му я парализираха. Погледът му я изгаряше. Усещането надминаваше всичките й мечти, всичките й копнежи! По тялото й се разливаше топла сладостна отмала.
— Не само заради косата, очите или гърдите ти — прошепна той, а очите му не мигнаха, не отстъпиха.
— А и заради още нещо! — Ръката му се плъзна по шията й и след като я бе показал на луната, сега я предложи на слънцето, което сякаш щеше да я прогори. Или може би топлината се излъчваше от самия него? След миг дланта му продължи надолу — по рамото и ръката й. — Ти имаш стил — призна той, наведе се и нежно я целуна. — Грация… — Устните му докоснаха нейните, вкусвайки с наслада. — Страст…
Брук изстена. Бе затворила очи и светът се състоеше от неговото докосване, неговият глас, неговият аромат. Зад тях ветрецът си играеше с останките от пикника. В далечината ниско и печално изпъшка влак. Брук не чуваше нищо. Усещаше единствено как ръцете и устните на Пит възпламеняваха тялото й. И разбираше, че е започнала да откликва, неочаквано жадна за всички усещания, които й се предлагаха. Тя ги познаваше от хиляди сънища и нямаше търпение да ги изживее.
Ръцете му бяха силни и мускулести, раменете — заякнали от бейзбола. Гърдите му — твърди и стегнати, топли като самия живот!
Брук не забеляза как опасенията й се стопиха. Тя не мислеше вече за логика или разум или че коренно променя последната стабилна опора в живота си. Само знаеше, че иска мигът да продължи вечно. И внезапно тук, под слънцето, тя отхвърли всички задръжки, които я сковаваха под лунната светлина.
— Мами беше права — прошепна той, докато тя се разтапяше в ръцете му. — Ти си красива… Ти си…
Когато Пит понечи да я положи на тревата, Брук не се противопостави.

— Хенри, къде си сложил салфетките?
Брук рязко отвори очи. Пит бе още по-бърз. При шума от затварящата се врата на кола, долетял от височинката над главите им, той веднага подскочи.
— По дяволите… — Беше съвсем гол.
— Хайде! — прошепна Брук и му подхвърли джинсите, като едва се сдържаше да не се закикоти. — Вече са наблизо!
— Нека ме видят, хич не ми пука!
— Мамо, мога ли да отида натам?
Край на непукизма! Пит се метна по гръб и взе да се бори с панталоните. Брук вече подскачаше на един крак със същата цел, без да изпуска от поглед възвишението, като се молеше немирните свидетели малко да се позабавят. За пръв път, в живота си не можа да се справи със сутиена, затова го натъпка в чантата за пикник и нахлузи блузата.
Тъкмо навреме!
— Хей, вие също ли сте на пикник?
— Ами да… — промълви Брук. Смехът напираше неудържим.
Още едно личице се доближи до първото и помаха с ръчица. Брук му отвърна. Не смееше да се извърне към Пит. С крайчеца на окото забеляза, че е бос. Но поне бе облечен!
А ето я и третата глава, собственост на раздразнителен възрастен представител на женския пол! С един кос поглед тя безпогрешно оцени ситуацията.
— Дерил, Ан, елате веднага тук! — изкомандва.
Брук не можа да издържи и се запревива от весел, заразителен смях. Пит опитваше да си върже обувките с треперещи ръце.
— Няма опасност да се върнат! — информира го тя, като все още се държеше за корема. — Спомних си как веднъж моят баща ме изненада в колата на Бил Елиът! И Бил беше бърз като теб! Дори обувките не можеш да си обуеш! — смъмри го шеговито тя, като се наведе да му помогне, а тръпките неутихнала страст караха ръцете й леко да треперят. Чувстваше се необичайно замаяна и притеснена. — Май вече не ми се яде!
— На мен също! Раната ми като че ли започва отново да кърви.
— Пада ти се! — погледна го тя строго. И прочете в очите му същата несигурност, която я разкъсваше. И двамата се бяха отдали на моментен порив, който тепърва трябваше да се анализира. Но не точно сега, в съседство с милото семейство и докато вулканът от чувства застрашително клокочеше.
— Мисля, че ако ти повдигна ризата, за да погледна раната, майката на Дерил и Ан ще извика полиция — отдръпна се Брук, като сведе поглед. — Ще издържиш ли малко?
— Е, два-три километра! — надигна се бавно Пит.
— Внимавай да не изцапаш прекрасната тапицерия на Мами!
Размениха погледи и в миг напрежението изчезна. На устните им заиграха едва доловими усмивки.
— Хей, вие там! — разнесе се глас от височинката.
Двамата подскочиха като на пружини, готови за най-лошото. Жената бе застанала с ръце на хълбоците, издадена напред глава и широко отворени очи.
— Вие не сте ли Пит Купър?
— Защо? — Пит стрелна Брук с отчаян поглед.
— Бихте ли ми дали автограф?
Така ми се пада, мислеше си Пит. Позволих на хормоните да надделеят насред парка, сякаш съм неуравновесен тийнейджър! Рискувах да изложа Брук на обидите на всеки случаен минувач! Имах късмет, че семейството не пристигна по-рано.
След повече от час и с около сто километра зад гърба си Пит все още не можеше да разбере какво го бе тласнало отвъд всякаква граница. Не можеше да си спомни кога точно бе разбрал, че ще я люби — там, на тревата посред бял ден! В един миг, докато се бореше срещу ниското й самочувствие, той като в проблясък откри защо Мами тъй неуморно я бе защитавала. И тогава железният му самоконтрол не устоя! Желанието да я убеди в достойнствата й се примеси с изцеляване на стари рани и премахване на бариерата от самоналожена самота. Наслада, горчивина и копнеж се сляха и избухнаха в неутолима жажда, разбила задръжките му на пух и прах!
Трябваше да съжалява малко повече! Като Брук например. Виждаше го в хлътналите й, тревожни очи, които издаваха малкото диво същество, скрито под изключително фината й външност. Бе забравил колко е уязвима! Заради гладката й като сатен кожа, плъзгаща се под дланите му, заради вкуса на възбудената й гръд, заради косата й, ухаеща на сандалово дърво и слънчеви лъчи. Бе зачеркнал всякаква предпазливост, озовал се във възхитително сладките й дълбини, където намери удовлетворение за първи път през дългия си, нелек живот!
Брук! Неговата постоянна «опашка», неотстъпчивото, додяващо момиченце с плитки и лунички, което го покоряваше с вниманието си и винаги бе на негова страна. Приятел, на когото можеше да разчита във всеки един момент, за разлика от съгражданите, съпругата, любовниците. Брук!
По дяволите, тя бе права! Той се влюбваше и отношенията помежду им щяха безвъзвратно да се променят!
Разкъсван от въпроси и съмнения, Пит намали скоростта и спря встрани на пътя, който се виеше отморяващ и спокоен. Брук се огледа, като че ли очакваше да ги следва полицай.
— Какво става?
— Трябва да поговорим! — посегна той към ръката й, която тя ловко успя да скрие. — Брук, изслушай ме! Съжалявам.
Прекрасно начало, няма що — тя мигновено изскочи от колата! Пит въздъхна, като проклинаше кръглата си идиотщина и я последва. Бе спряла само на няколко крачки с поглед, зареян в далечината.
— Не исках да кажа това — приближи той.
— А какво искаше да кажеш? Че грешката е моя?
Той протегна ръка и я обърна към себе си.
— Исках да кажа, че си права. Сега всичко е различно, нали?
Тя се вгледа в него. Няколко безкрайно дълги секунди огромните й тъмни очи преливаха от болка, която преряза Пит като куршума миналата нощ.
— Струва ми се, забравихме да помислим за това, докато разхвърляхме дрехите си наоколо! — успя да промълви тя. Пит очакваше горчивина, но усети само тъга. Загуба. Страх.
Той я притисна по-силно, като не можеше да прогони спомена за омайващата им прегръдка. Те бяха създадени един за друг! Колко естествено се бе отпуснала в ръцете му, колко приятно се чувстваше той в нея! Достатъчно за един мъж, за да се закълне!
— Искаш ли да чуеш и лошата новина? — леко изкриви устни той.
— Каква е?
Вглъбена в себе си, тя почти не го забелязваше.
— Искам да го направим отново! — В погледа му се таеше смях.
Колко добре я познаваше! В синевата на очите й присветнаха искрици на успокоение и ликуване, преди да надделее предпазливостта.
— Не! — отсече тя, без да го гледа. — Идеята не бе особено добра, а и никога не прощавам повтарянето на грешки!
— Нима беше грешка? — Гласът му бе тих, пръстите му галеха разголената й ръка, а очите му бяха изпълнени с нежност. — Толкова ли бе неочаквано?
— Да!
— Значи не изпита никакво удоволствие? — Знаеше, че така ще я притисне. Брук не умееше да лъже.
— Не съм казала такова нещо! — сведе очи тя.
— Значи няма връщане назад?
— Нали точно това ти казвах? — Брук вдигна глава, а очите й се наляха със сълзи.
В гърдите на Пит се надигна непознато досега чувство. Не, не беше изпитал подобно усещане дори през онази невероятно красива парижка нощ, когато предложи на Алиша да се омъжи за него. Сладостно, болезнено и опасно чувство!
— Защо тогава да не продължим напред?
— Никога няма да бъде същото! — изплака тя, а сълзите разшириха до пръсване сините й ириси. Пит не очакваше да съзре такава огромна мъка.
— А не може ли да бъде и по-хубаво? — не отстъпваше той.
— Винаги си бил най-добрият ми приятел! Не искам да се променяш! — усмихна се тъжно Брук.
— Не мога ли да ти бъда и любовник?
Тя тръсна отчаяно глава и Пит усети, че сърцето му ще се пръсне.
— Не зная — прошепна тя.
Вятърът развя косите й и слънцето заигра сред разкошните медночервеникави кичури. Дъхът му секна. Най-красивият цвят, който бе виждал. Познаваше го от векове, а едва сега го откри!
— Хайде, Брук! — настоя той с глас, очи и ръце. — Имай смелостта да опиташ!
— Нямам никаква смелост! — отвърна тя отчаяно. — Наистина!
Той я притегли към себе си, за да й вдъхне част от силата, която самата тя му бе дала. Притисна я до сърцето си, за да почерпи от неговата увереност.
— Все пак връщане назад няма! — Той притвори очи, а ръката му леко се плъзна по разпиляното злато. — Какво ли щеше да те посъветва Мами?
Тя се засмя и предпазливо го прегърна.
— Че стореното вече е сторено! Да вървя напред!
Той кимна и я притисна още по-силно.
Останаха така няколко мига, обгърнати в тишина, със сърца, тупкащи в еднакъв ритъм. Леко засрамени и неуверени. Най-после Брук вдигна глава, изпълнена с нова решимост.
— Мислиш ли, че Мами ще се сърди, ако пропуснем Мемфис? — попита тя. — Не мога да се изправя срещу тълпата точно сега!
— Разбира се, че не би се разсърдила! — прокара той пръст по бузата й и изтри търкулналите се сълзи. — Просто ще спрем в следващия приличен град за не по-малко от седмица!
— Ами шефът ти? — леко се подсмихна тя и лицето й грейна.
— Е, все ще намерим една-две котки! — сви рамене Пит.

Пит не разбра как го правеха, но ето че успяваха! И ако това не беше късмет! Не само че следващият град им предлагаше малък хотел във Викториански стил — единственият в Нова Англия, но програмата на местния бар включваше танци по музика на Елвис. А Мами бе пожелала имитатор на Елвис!
— Прекрасно! — възкликна Брук, застанала пред афиша. — Направо ще припадна!
— Имаме само една свободна стая — съобщи им дребната женица с престорена усмивка, която напомни на Брук за Летиша.
— Чудесно! — отвърна Пит, захилен до уши, и обви кръста на Брук със собственически жест. — Току-що се оженихме!
Брук се помъчи да остане сериозна, когато Пит сграбчи лявата й ръка, за да предотврати проверката. В радостната усмивка на собственичката се криеше подозрение.
— Казвам се Сали Мериуедър — представи се тя, като протегна месеста ръка. — А вие сте…
— Джон Купър — издекламира Пит със съмнителна непринуденост. — А това е Брук Фър… ъ-ъ-ъ вече Купър, нали, мила?
Брук едва не изстена. Пит прекаляваше! Та тя все още се печеше на бавен огън! Ама номерът нямаше да мине!
— Купър — изпя госпожа Мериуедър. — Знаете ли, много ми приличате на…
— Братовчеда Пит — изпревари я той и хитро се усмихна. — Приликата винаги причинява затруднения! Мен ме снимат, а него го разпитват за бизнес с прасета… — И Пит продължи да осведомява старата жена за въпросните животни.
Тя го слушаше разсеяно, привлечена от дяволския блясък в убийствено зелените му очи.
Доста досадно, помисли си Брук и се прозя срещу възрастната дама. За нейно учудване тя я забеляза и заговорнически я потупа по ръката.
— Мисля, че госпожата е уморена. Последвайте ме, ако обичате!
Изкачиха се на третия етаж, над кимащите дървета и дремещото градче. Залязващото слънце позлатяваше покрива на църквата и околните пасища. Брук се влюби в малкия хотел и в госпожа Мериуедър! И в Джон Купър, какъвто и негодник да бе!
Но тъкмо това бе проблемът! Не можеше да му устои! Дори и след като осъзна, че върши глупост, не можеше да каже «Не!». Точно когато събираше кураж да му съобщи, че съвместният им живот няма бъдеще и че тя трябва да се върне в Рупърт Спрингс незабавно, той я разсмиваше с шеги.
Този път, като останаха насаме, Брук уморено се отпусна на старото пиринчено легло, застлано с плюшена дамаска.
— Бизнес с прасета, а? — подхвърли тя.
— Веднъж използвах номера в Англия! Получи се цял репортаж! — И като се присъедини към нея на леглото добави: — Не ме ли хареса? — На лицето му цъфна покоряваща усмивка.
— Ти си луд! — поклати глава тя.
— Всички младоженци са луди! — извести весело той.
Искаше й се да го прегърне и да се засмее, възхитена от глупавата им хитрина и бягството им от реалността в затънтеното градче. Но не можеше! Внезапно мисълта да обвие ръце около врата му предизвика необичайно ярки картини и усещания. Слънчева светлина и вихрена наслада, името й, произнесено като молитва! Изпълващата, пареща твърдост на сливането, а после неизбежната загуба.
Но тя упорито стискаше ръце и проклинаше мига, в който се бе отдала на порива.
— Ще ви затрудни ли много, госпожо Купър, ако ви помоля отново да превържете раната ми? — Гласът му бе весел и безгрижен.
За един безкрайно кратък миг Брук намрази способността му да се приспособява толкова лесно. Тя самата се потеше като сред подвижни пясъци! Въпреки това стана, грижливо проми раната с кислородна вода и сложи нова марля. Пит не се притесняваше, но разголените му гърди предизвикваха у нея съвсем различни усещания. Тя го изгледа подозрително.
— След като вече пет прекрасни дни събираме заедно куршуми, има ли нещо друго интересно в скучния ти живот извън Рупърт Спрингс?
Усмивката на Пит се смени от обидено изражение.
— Всичко съм ти казал! — възпротиви се той.
— Но не и за склонността ти към нещастия! Някои от приятелките ти да са починали скоропостижно?
Той се ухили и нежно обви врата й с длан.
— Не, дори възхитителната Алиша! А не си спомням друга да го е заслужавала повече!
Брук не можа да се възпротиви на целувката му.
Изпробван веднъж, този особен плод се превръщаше в наркотик. Сладък, сочен, живителен като зряла праскова в горещ летен ден, завладяващо чувствен като бавен танц.
— Защо искаш да ме убедиш, че в живота ти няма място за малко вълнения? — прошепна той тихо, но неочаквано пламенно. И продължи да пита още по-настойчиво с устните си, които властно завладяваха нейните, с проникващия си нежен език. А Брук, макар и копняла толкова дълго за целувките му, никога не си бе представяла тяхната мощ.
— Възможно е да съм се лъгала — призна тя с въздишка, а чудният наелектризиращ танц разтърсваше тялото и изгаряше утробата й. Повдигна ръка и я зарови в гъстата му копринена коса, като потъна в целувката. Искаше и отдаваше — тази прастара покана, поднесена чрез допира на устните. Уплашена и примирена с непоправимата загуба. Сигурна, че ще се върне у дома съвсем самотна, но неспособна да се бори с духа, който бяха пуснали от бутилката. Сигурно така се е чувствала Пандора, когато е видяла какво изпълзява от кутията й!
— Знаеш ли, струва ми се, че не трябва да се безпокоим от внезапната поява на екскурзианти! — С бързи изгарящи целувки Пит плъзгаше устни от брадичката й към ухото.
Тя отметна глава, неспособна да се съпротивлява, а интимният танц на езика му около ухото й възбуждаше най-опияняващите тръпки. Желанието я разкъсваше!
Ръцете му, разсеяно премина през съзнанието й, докато се извиваше под изобретателните му ласки, вълшебните му, ненаситни ръце! Те я възхваляваха и омагьосваха, те й носеха наслада и мъчение, те я притискаха и разтваряха за него, караха я да шепти неземни слова! Те покоряваха шията, раменете ръцете й — властни и нежни, изгарящи и забързани, като че ли искаха в един миг да бъдат навсякъде!
Брук се извиваше при всяко докосване, стенеше от мълниите, раздиращи тялото й, въздишаше от удоволствието на хладните му, опитни пръсти, успокояващи пламналата й кожа.
Нежно, без да я изпуска от прегръдката си, Пит я изправи. Плъзна ръцете си по кръста й, надолу към хълбоците и бедрата и усети възбудата й дори през тъканта на дрехата. Устните му жадно пиеха и покоряваха. Ръцете му се плъзнаха под блузата й, в следващия миг гърдите й се озоваха в хладните му длани и тя застина в наслада. Краката й се подкосиха и тя инстинктивно се вкопчи в раменете му, търсейки опора. Развихри се бясна надпревара от пламенни целувки и нетърпеливи докосвания.
— Малко милувки не са излишни, нали? — изхриптя той, като зарови лицето си в шията й, а под палците му зърната й се втвърдиха до болка.
С ръцете си, с устните си Пит й бе отнел дъха и способността да говори. Но на ласките му можеше да отвърне и пръстите й нетърпеливо се плъзнаха към колана на джинсите му.
Тялото й пееше, разцъфваше, пулсираше като изгаряща лава единствено от целувките и допира на Пит! Сърцето й подскачаше като лудо, костите й се разтопиха, тя се крепеше само благодарение на Пит!
— Сигурна ли си, че искаш само милувки? — Той съблече блузата й, захвърли я и устните му докоснаха гърдите й. В следващия миг двамата се свлякоха на леглото, а дрехите й се разхвърчаха като при ураган, докато най-после хладният въздух облъхна голото й тяло — тайнствено и подканящо в мекия сумрак.
— Може би и още нещо! — призна тя, докато целуваше дланта му.
Той се наведе над нея, а усмивката му бе победоносна, уверена и страстно собственическа. Тежестта на стегнатото му стройно тяло бе прекрасна и желана. В очите му се четеше обещание и Брук не можеше да мечтае за повече.
Но всичко надмина очакванията й! Открил тялото й като безценно, дълго търсено съкровище, Пит я галеше, вкусваше, пиеше, докато тя обезумя от желание. Той целуваше сгъвките на ръцете й, шията, възбуждаше я с едва наболата си брада, даряваше с нежни милувки корема, хълбоците, докато ръката му нежно се плъзна между бедрата й.
— Кой би си помислил? — прошепна той на ухото й, а пръстите му пускаха искри, докато потъваха в нея. Тя изстена, неподготвена за сладострастното мъчение, на което я подлагаше. И като го придърпа с всички сили, го призова да проникне в нея, да запълни болезнената празнота, разкъсваща тялото й.
— Да си помисли… — с мъка произнесе тя, изживявайки удоволствието от възбуждащия допир на силното му мъжко тяло. — Какво?
Той отново я притисна като прикова устните й в магическа, всепроникваща целувка, а пръстите му вършеха чудеса.
— Че ще се превърнеш в такава красавица! — призна той с доволна усмивка.
Брук не мислеше да спори. Не можеше да отклони замаяното си, реещо се съзнание от зашеметяващото въздействие на ласките му, от изблика на въодушевление, когато плъзна ръка между бедрата му, пръстите й го поеха и страстно започнаха да галят! Не си бе представяла дори, че може да предизвика такива стонове на удоволствие! Усмихна се на мощта му и почувства горещ прилив на радост, че може да направи това за Пит! И че той го желае! Че е готов да потисне собствената си възбуда заради нейното удоволствие!
Тръпките се засилваха, изненадващи, избухващи експлозии от звук, аромат и сладка агония. Отнасяха я надалеко, тласкаха я към Пит, принуждаваха я да умолява.
— Пит… Пит, моля те… — Ръцете й го притегляха, хълбоците й нетърпеливо се извиваха, очите й го поглъщаха.
И той проникна в нея! Без да откъсва взор от очите й, заглушавайки с устни изненаданите й вопли. Ръцете му я приютиха и той нежно се плъзна навътре, като я изпълни и удовлетвори, тласкайки я извън границата на всякакъв контрол. И навлизаше все по-надълбоко, разтърсваше я, насочваше я към желания връх и миг преди неизказаното удоволствие да я удави във вълните си, той я настигна, а резкият му, задъхан вик бе най-скъпият й подарък.
И в припадащия здрач, скрити от всички погледи, те заспаха с преплетени тела.

— И така, накъде продължавате сега? — попита Ели.
Брук отпи от кафето и се настани удобно на леглото с телефонната слушалка в ръка. Пит бе долу и вече трети ден помагаше на госпожа Мериуедър. Още двадесет и четири часа такова поведение и старата дама вероятно щеше да го впише в завещанието си!
— Не съм сигурна — призна тя. — Пит все още не иска да се връща в Атланта!
Ели много се смя на разказа на Брук за веселото прекарване в местния бар, където Пит бе свирил и танцувал с имитатора на Елвис — нахакан младеж, който имаше проблеми с «р»-то, но съвсем невъзмутимо бе изпял «Затворнически Вок». А Пит бе покорил сърцата на четирите танцьорки в леопардови бикини.
— А какво става между вас? — попита Ели.
Страхотен въпрос! Брук отново отпи от кафето, за да спечели малко време. Не че не го очакваше! Нали бе видяла погледа на Ели, преди да потеглят! Но сега, поставена натясно, не знаеше какво да каже. Страхотен е в леглото? Не можем да се откъснем един от друг? Каквото и да кажеше щеше да е полуистина. Защото всъщност не знаеха докъде са стигнали! Когато не бяха в леглото, се държаха сякаш нищо не се е случило. А когато се любеха, доказваха отново и отново, че всичко безвъзвратно се е променило! И бяха изпълнени с ентусиазъм! И наслада! Брук не се бе чувствала така щедро надарена, нито така дяволски покорена през целия си живот!
— Брууук! — изпя приятелката й. — Последният въпрос бе отправен към теб!
— Е — въздъхна Брук, — освен че играхме на криеница с торнадо, освен че се опитаха да ни ограбят, освен че едва не ни хванаха голи в един парк, всичко е наред!
— В кой парк?
— Не зная. Някъде из Мисисипи, с недостатъчно гъста растителност!
— Искаш да кажеш… съвсем голи?
— Именно!
— Е, горещи съболезнования! Да пусна ли обява за къщата на Мами, след като изобщо няма да се връщате?
— Какво говориш? Разбира се, че ще се върна!
— Не ставай глупава! Значи ти си «загадъчната червенокоса»! Прочетох в светската хроника! Горя от нетърпение да ви дойда на гости в Атланта! Може Пит да заведе и мен в някой шикозен ресторант! И тогава ще ти го отнема и ще се появя на първа страница в «Дейли Уърлд»! Е, как беше? — Във въпроса й звучаха сладострастни нотки. — Божествено? Или опияняващо? Или всичко, за което си мечтала?
Добрите приятели искаха прекалено много смущаваща информация! Ели бе единствената, която знаеше, че Брук никога не е била безразлична към Пит. Но, разбира се, само по времето, когато бе малко и впечатлително момиченце.
— Така ли беше? — настояваше Ели.
— Не — последва краткият отговор.
Настъпи кратко мълчание.
— Не постъпвай така с мен! — изхленчи Ели, възвърнала си дар слово. — Ние, обикновените хорица, имаме нужда от кумири!
Брук едва сдържа усмивката си.
— Беше по-хубаво!
Трябваше да държи слушалката далеч от ухото си, за да не оглушее от възторжените писъци на Ели.
— Леле-мале, по-хубаво от божествено! Направо ще те довърша!
А може би няма да има нужда, помисли си Брук. Съдбата вече го е сторила!
— Не искам никакви намеци! И никакви усмивчици зад гърба на Пит!
— Нито една! — закачливо я увери приятелката й.
— И няма да казваш на никого!
— О, няма!
— Ели!
Ели бе достатъчно чувствителна, за да усети сериозните нотки в гласа й.
— Да, мила!
— Нещата не са толкова ясни, колкото ти се иска! Не сме… ъ-ъ-ъ… прекрачили отвъд…
— Взаимното привличане!
— Да, точно така! Нищо не е обсъждано сериозно!
— Е, имате още няколко свободни дни!
— Ех, защо животът не е винаги толкова елементарен? — засмя се Брук с горчивина. Точно тогава вратата се отвори с трясък и в стаята влезе Пит.
— Здравей, мила! Прибрах се!
— Е, след като не е божествен, мога ли питам защо е в стаята ти?
— Става дума за моя съпруг, Джон Купър, търговецът на прасета ли? — Възхитителният господин Купър се наведе и лепна многообещаваща целувка до свободното ухо на Брук.
— Чий шеф е — моят или твоят? — попита той.
— Ели е.
Вместо да предава съобщения, Пит издърпа телефона и се намести на леглото до Брук.
— Къде беше, когато имах нужда от теб? Знаеш ли, че ме нападнаха?
Брук чуваше протестите на Ели и ги остави да се заяждат на спокойствие. Стана и приближи до прозореца, за да се увери, че животът в Бюфърд, Мисисипи си тече монотонно. Улиците бяха изпълнени с хора, родени и отрасли тук, обикновени непретенциозни хора, за които техният град бе цялата вселена, телевизията — единственото развлечение, а всекидневието — най-голямото предизвикателство. Те не бяха като нея — отчайващо несигурна, разкъсвана между два свята! Нещастна в единия, изплашена от другия.
Брук разбра, че Пит е свършил разговора едва когато усети ръцете му на раменете си.
— Защо си тъжна? — попита той.
Брук се облегна назад и потъна в прегръдката на силното му гъвкаво тяло, което я сгряваше като слънчева светлина.
— Красиво малко градче, нали?
— Да — надникна той през рамото й.
— Но не би искал да живееш в такова местенце?
— Би било доста трудно, особено ако трябва да работя в телевизията! — Брук притихна замислена. Той я обърна към себе си и добави: — Знаеш ли, искам да изживея тези няколко дни в сегашно време! Без минало, бъдеще и проблеми! Само ние, танците на Елвис и обедите в ресторантчето!
— Звучи чудесно!
— Но не е, нали? — Той нежно я притегли в обятията си.
— Понякога — положи тя съвсем искрени усилия да се усмихне.
— Поне се надявам, че тогава съм в стаята!
— Случва се!
— Но това не е достатъчно!
— Ти ли казваш това? Ти?! Ако беше достатъчно, още щеше да си при Алиша, а аз вероятно щях да пусна Първис Уолър доста по-близо от входната си врата!
И в този закачлив тон те продължиха да се шегуват като се върнаха назад, към годините в Рупърт Спрингс. Брук разказа на Пит за ухажора си Първис Уолър — училищния сваляч, а той зае обидена поза:
— Шокиран съм!
— Не, само ревнуваш! — засмя се тя. — А спомняш ли си срещата с Мери-Лу в стария лагер? Ние с Ели ви проследихме и започнахме да вием като вълци!
— Значи вие сте били! — стегна се той, раздвоен между обидата и смеха. — Каква напаст беше, Брук! Излизаше с кого ли не само и само да ядосаш баща си!
— Не, просто исках да бъда лоша, за да направя впечатление на татко! В крайна сметка сестрите ми бяха толкова идеални, че не можех да се състезавам с тях!
Пит погали косата й, а гласът му стана тих и нежен:
— Не, не беше лоша!
— Вярно е — въздъхна тя, — нямах смелост. Бях само…
— Наранена! — Той нежно погали косата й. — Обичам те! — каза просто и въпреки това някак по-различно. Бяха го изричали безброй пъти по телефона в знак на доверие. Но от онзи миг край селския път същите думи имаха много по-дълбок смисъл!
— Аз също те обичам! — отвърна инстинктивно Брук, като знаеше, че и тя влага повече чувства.
Съкровищата бяха напуснали кутията на Пандора и тя не можеше да го обича както преди. Болеше я. Нещо живо, горещо и фатално живееше в нея и силата му смазваше логиката, разума и личността й. Плашеше я, защото бе станало причина да се озоват на ръба на пропаст, откъдето само една грешна стъпка би ги запокитила в бездната на нещастието! Да, любовта те изваждаше от равновесие! И Брук беше започнала да го разбира!
— Какво мислиш ще направим, като се върнем?
Брук стисна очи в странна агония между отчаянието и жестоката надежда.
— Не говорехме ли в сегашно време?
— Не и след като приличаш на сърничка при появата на ловците! — целуна я той нежно по главата, повдигна брадичката й и Брук помисли, че сърцето й ще изхвръкне. В очите му имаше болка, която не си спомняше да му е причинявала. Едно ужасно недоразумение, което не трябваше да съществува между приятели! — Какво искаш, Брук? Кажи ми! — Тя опита да се измъкне със сведени очи, но той отново я хвана и я принуди да го погледне. — Какво криеш?
Доплака й се. Трябваше да му каже нещо важно и разтърсващо, но разполагаше само с дребни истини. Разочарования.
— Искам всичко да бъде както преди!
Той не я разбра.
— Искаш да останеш в Рупърт Спрингс ли? Наистина ли възнамеряваш да прекараш живота си, приклещена в този капан?
— Не — отвърна тя, като срещна погледа му. — Да!
Устните му се свиха в лека гримаса:
— Един отговор е напълно достатъчен!
— Но не виждаш ли, че отговорът не е един? За теб може и да е лесно! Ти винаги си мразил Рупърт Спрингс! Откакто те познавам, винаги си копнеел да се измъкнеш! Е, при мен е по-различно! Вярно, че градчето е изостанало, но там се чувствам сигурна, там е моето «аз»! А сега всичко внезапно се промени! Родителите ми ги няма, Мами си отиде, а ти… Ние… — Тя разтърси глава, ядосана от недостига на думи. — Нуждая се от опора, Пит, и Рупърт Спрингс ми е единствената!
— Но ти не си за този град! — енергично възрази той. — Освен това аз те обичам!
— Нима това ще промени нещо? — Тя вдигна глава и го погледна с тъжни очи. — Накъде ще потеглим утре? Как ще се справим с проблемите си, особено като престанеш да бъдеш Джон Търговеца и се върнеш към собственото си аз?
— Нима не разбираш! — възкликна той. — Давам ти шанс веднъж завинаги да се измъкнеш оттам! Ще си създадеш нов дом! По дяволите, ако ти трябва стабилност, потърси я в Атланта!
— Не, това не е моят свят, скъпи! — поклати глава Брук.
— Шегуваш ли се? — впери той поглед в лицето й. — Та ти покори Ню Орлиънс! Казвам ти, Атланта ще падне в краката ти!
— А аз ти казвам, че не искам! — Очите й хвърляха гневни мълнии. — Но дори да се преместя в Атланта, не виждам каква ще е ползата за теб?
— Какво искаш да кажеш?
— Кой се оплаква — продължи сърдито тя, — че му е писнало от известността, че няма сили да се качи на следващия самолет и да даде поредния автограф? И кой трябва да се оправя с тази ужасна каша и да поддържа духа на прочутия новинар? Е, аз успявах да се справя само защото бях достатъчно високо от врящия казан! Нямаше да бъде същото, ако бях вътре!
— Виж какво, не искаш ли да се измъкнеш?
— Разбира се, че искам! — Раздразнението от безизходицата я задушаваше. — Но аз не съм ти! Не мога просто да си издърпам корените и да чакам къде ще се прихванат!
— Но ти пропускаш най-големия си шанс!
— За какво, Ваше Величество? Аз не търся слава, Пит! Камерите, известността са адски досадни! Разбрах го в Ню Орлиънс! Търся щастие! Бих искала да намеря работа, която да обичам, но по-важното е да имам своя среда — приятели, дом и минало!
— Но аз ще бъда до теб! — настояваше той.
— Нима? — бе краткият въпрос.
Все едно че му удари шамар!
— По дяволите! Да съм те изоставял някога?
— Никога не ме беше любил също така, но като че ли коренно променихме положението! — отвърна тя с тъжна усмивка.
— Нищо не се е променило!
— Напротив! През последните три дни захвърлихме стария правилник на отношенията си, но не сме имали време да напишем нов! Не зная накъде отиваме, Пит! Не съм сигурна и какво всъщност искаме…
— Какво искам ли? — замисли се той, като направи една-две крачки. — Права си, не съм си задавал този въпрос! — И като се наведе, за да я погледне в лицето, той взе нежно ръката й и добави: — Значи ще се откажеш само защото не можеш да понесеш щракването на една-две камери? Ще пропуснеш операта и «Риц»?
Ако не беше доловила веселите нотки в гласа му, сигурно щеше да й бъде много тежко.
— Живяла съм двайсет и шест години, без някой да ми разгъва салфетката, докато се храня!
Не последва нито отговор, нито въпрос. Брук наблюдаваше мълчаливо познатото й до болка лице, което изведнъж й бе станало чуждо. Мечтаеше за приятното им, непринудено държане от началото на пътуването, когато можеше да го прегърне силно, да забравят всички проблеми и да прекарат няколко чудесни дни!
Но не можеха да се върнат назад! Нито да продължат напред! А буцата, заседнала в гърлото й, подсказваше, че не могат да запазят и сегашното положение!
Това глупаво влюбване бе работа за птичките!
Когато Пит най-после я погледна, тя не бе подготвена за това, което видя. Или по-точно — за това, което чу!
— Омъжи се за мен!
Вероятно не трябваше да се изсмее! Но смехът я изненада, също както и предложението!
— Какво говориш? — попита тя.
Пит сви рамене в неочаквано добро настроение за човек, чието предложение за женитба току-що бе посрещнато със смях.
— Искаше да знаеш какво искам? Искам да се оженя за теб!
Брук понечи да издърпа ръката си, но Пит не й позволи.
— Пит, не се шегувай!
— Струва ми се, че не аз се разсмях!
— Разсмях се, защото прозвуча невероятно, а не защото е смешно!
Той не я пускаше, въпреки че тя скочи от леглото.
— А защо ти се стори толкова невероятно? Аз съм представителен ерген! Изкарвам добри пари и нямам съществени дългове! — И като се изправи, намигна шеговито. — Опитай да не се движиш прекалено бързо! Реброто все още ме боли! — Но това ни най-малко не му попречи да я последва до прозореца. — Вярно, че много пътувам, но ти си свикнала да ти се обаждам по телефона. Знаеш всичките ми лоши навици и изобщо няма да се потим с опознаването!
— Стига, Пит! — извика тя отчаяно и издърпа ръката си. — Съвсем сериозно ти казвам, че темата не е подходяща за шегички! — Това като че ли бяха единствените думи, загнездили се в претоварения й мозък. Но Пит отново я извади от равновесие, като я притисна към гърдите си така, че да не може да избяга от неочакваната властност на погледа му.
— Споменах ли нещо такова? — Тя се втренчи в него. Той срещна погледа й, но нежните мамещи сиво-зелени очи бяха придобили гранитна твърдост. — Каква мислиш, е целта на всичко това? Познаваш ме по-добре от всеки друг на този свят! Знаеш какво мисля и как действам! Мислиш ли, че просто убивам времето? Мислиш ли, че съм възнамерявал всеки да поеме собствения си път и да забравим случилото се?
— Не — промълви тя съсипана. — Да!
— Ето че пак започваш! — извъртя очи той.
Трябваше й миг да размисли.
— Надявах се на едното, но очаквах другото!
Това вече наистина го вбеси!
— Значи наистина си се съмнявала в мен?
— Ах, ти, глупавичкият ми! Толкова бях уплашена, че не смеех да се надявам!
— Е, най-после се разбрахме! — щастливо се усмихна той.
— Не, още не сме! Ако беше Джон Купър, всичко би било наред! Но ние сме на чудновато пътешествие! Не сме в реалността, Пит! Не можем да вземаме никакви решения… — Внезапно тя млъкна и очите й изумено се разшириха. Предложението на Пит бе стигнало до съзнанието й! — Ти… сериозно ли?
— Какво сериозно? — попита той, зашеметен и объркан.
Но Брук само разтърси глава и сълзите й бликнаха. Не можеше да попита, не можеше да отговори! Не, не беше възможно! Прекалено бе хубаво, за да е истина!
— Брук Фъргюсън, познаваме се твърде отдавна, за да те лъжа! Ти беше най-добрият ми приятел, дори когато бях женен за друга жена! Знаеш за мен повече от ФБР и никога не си ме злепоставяла или предавала! Ти внасяш разум и смях в един луд и тъжен свят. И след всички тези години, за мое най-голямо учудване откривам, че си най-красивата, привлекателна и секси жена, която познавам! Обичам те повече от всякога! Така, както никога не съм предполагал, че мога да обичам! Ще се омъжиш ли за мен?
Приклещена в прегръдката на Пит, невиждаща от бликналите сълзи, останала без дъх от сладката радост на думите му, Брук го погледна и изрече единственото, което можеше:
— Не!

Пит наистина полагаше усилия. Но не можеше да разбере защо Брук не гледа на бъдещето като него. Стремителна, духовита, със здравия разум на съдия и капризите на дете! Обичаше я, по дяволите! И то не само като приятел! През всичките тези години я беше оставил в Рупърт Спрингс, без да протестира сериозно. А сега, вкусвайки от удивителната й магия, искаше да я вземе със себе си! Искаше да й даде всичко, от което е била лишена. Всичко, от което се бе лишила!
Веднъж взел решение, Пит смяташе, че то е неоспоримо. Искаше Брук. Сега и завинаги! Приятел и помощник, съветник и изповедник, съучастник и вдъхновител — за такава съпруга мечтаеше той, но го разбра едва когато откри, че Брук прекрасно съчетава всички тези качества.
И любовница. Именно в любовта се усещаше пикантният й, неуловим, неподражаем аромат! Стъмп — необузданото дете, прагматичната жена — бе разцъфнала в щедра взискателна любовница. Тя танцуваше в ръцете му, пееше и се смееше, и тръпнеше така, че го принуждаваше да я следва, отново и отново, всеки път — все по-хубаво и по-сладко, защото зачеркваха последните несподелени тайни.
Прекараха деня в пътешествие из южната част на Тенеси, а нощта — в подножието на Апалачите. Чувстваха се никому неизвестни и спокойни, изолирани от злонамереността в реалния свят, без да се тревожат за отговорности и последствия. Когато се любеха, го правеха с неописуемо настървение, като че ли щастието, споделено през тези няколко дни, трябваше да им стигне за цял живот.
— Ще се обадя на приятелите си в Управителния съвет на Музея на изкуствата — предложи й той, докато ръка за ръка обикаляха из Художествената галерия в Чатануга. — Ти имаш научна степен! Мога да ти намеря работа! Като преподавател, доцент или нещо подобно.
Разхождаха се дълго по тесните пътечки на планините Унака, точно по границата със Северна Калифорния.
— Евън често казва, че иска да направи повече предавания, посветени на изкуството — спомни си Пит. — Знаеш ли, може да ти хареса! Утре, като се върнем, ще поговоря с него!
Пит бе толкова увлечен от трескавите си планове и намерения, че не забеляза колко притихнала бе Брук.
С приближаването към Атланта Пит все по-ясно разбираше какво се опитва да му обясни Брук. Когато спряха да закусят, туристите започнаха да налитат като мухи на мед.
— О, та това е Пит Купър! — следваше неизменното възклицание. — Може ли да ми дадете автограф? Какво мислите за войната? А за естрадата…
За Брук подмятаха: — Оная, червенокосата от дописката в «Етъртейнмънт Уърлд», кимаха й и отминаваха. Някои искаха от Брук да потвърди, че е фотомодел или рокпевица, фатална слабост на звездите. И въпреки че тя се справяше с възхитително хладнокръвие, Пит най-после разбра какво иска от нея. И осъзна, че една от най-привлекателните страни на тяхното приятелство винаги е била обективността на оценката й за смутния му живот, дадена от разстояние.
Обедът бе още по-тежък, въпреки че положиха всички усилия да се измъкнат. Питаха ги за здравето и кариерата на Пит, за връзките му с най-различни филмови звезди. Досега този интерес не го бе притеснявал. Наглите въпроси и лигавите умилквания се бяха плъзгали безпрепятствено покрай ушите му. Защото винаги можеше да се обади на един телефон и да чуе единствения отрезвяващ глас в света!
А сега искаше от притежателя на този ободряващ глас да скочи в неговия аквариум, и то без водни перки!
Пътуваха през Южна Джорджия. Брук въздъхна и поклати глава.
— Никога не съм предполагала, че животът ти е чак толкова…
— Странен?
Тя поклати глава, като все още търсеше точната дума.
— Задушаващ! А при това си в отпуск! Не мога да си представя как изглежда работният ти ден! Добре, че те отвлякох!
— Е, сега вече знаеш защо искам да се навърташ около мен!
— А ти знаеш ли защо ми е толкова трудно да кажа «Да»?
Пит отново се съсредоточи в шофирането, а думите й заседнаха в сърцето му, нашепвайки за неизбежното връщане към безцветния празен апартамент и безкрайното лудо препускане, което напоследък го оставяше без дъх. Така бе живял преди. Но винаги разчиташе на Брук да разсее част от напрежението. А ето че крехкото равновесие, което с мъка поддържаше, бе заплашено от тотален срив!
Внезапно той разбра, че не иска да остане сам! Не бе сигурен, че ще има търпението да се потопи отново в неспокойното си всекидневие, след като бе загубил единствената стабилизираща сила, единствената си опора! Само защото — невероятно, но факт — се бе влюбил до уши в най-добрата си приятелка!
— Да, струва ми се, че се досещам — призна най-после той.
— Не защото не те обичам! — разпали се тя и се обърна към него. — А защото не искам да стана неразделна твоя част! Мисля, че няма да бъде добре и за двама ни! Разбираш ли?
— Когато пристигнем в Атланта, мога да те свържа с хората, за които ти споменах. Или с някой собственик на антикварен магазин, който има нужда от помощ. Ако си вземеш още няколко дни отпуск, вероятно ще ти намерим подходяща работа!
— Спри! — заповяда тя.
— Какво? — Той я изгледа втрещен.
— Спри или ще скоча от колата в движение!
Но преди Пит да успее да реагира, една гума гръмна. Колата изведнъж започна да криволичи, а воланът заподскача като жив в ръцете му. И както се носеха надолу по хълма, се разминаха на косъм с две насрещни коли и един камион.
— Ето че отново се подредихме! — изохка Брук със затворени очи, а ръцете й инстинктивно се вкопчваха във всичко, което успяваха да докопат.
Оказа се, че препускането с джипове през пустини и джунгли не е било излишно. Като заобиколи виртуозно два пътни знака и един телеграфен стълб, Пит съумя да завие и да спре. Няколко мига не смееха да помръднат.
— Искаше да спрем, нали? — Гласът му бе подозрително тих.
— Нямах предвид точно този начин! — отвърна Брук, все още със затворени очи и ръце, вкопчени в таблото. — Не съм сигурна с колко още живота разполагам! И докога ще изпитвам усещането, че сменям бельото си по команда!
Пит не можа да удържи смеха си, което моментално накара Брук да прогледне. Тя положи не малко усилия да запази разгневения си вид, но не се стърпя и прихна.
— Е, не можеш да се оплачеш, че животът с мен е скучен! — вметна той с оптимизъм.
— Доста меко казано! — изсумтя тя.
— А не искаш ли да поизлезеш?
— Когато краката ми отново започнат да функционират!
Но не беше толкова отпаднала, защото веднага се зае да изрови резервната гума, докато Пит запретна ръкави и подготви крика.
— Какво искаше да ми кажеш? — попита той, клекнал до гумата.
Една кола профуча и се мушна всред гъстите дървета малко по-нататък. Та те бяха стигнали до предградията! Тук-там стърчаха познатите керемидени покриви. У дома! Реалният свят! Но Пит като че ли не гореше от желание да се прибере!
— Гумата не става за нищо! — подвикна Брук.
Над вдигнатия капак на багажника той зърна само косата й.
— Това ли искаше да ми кажеш?
— Не, но все пак е факт! — усмихна се тя унило.
Пит критично огледа полувдигнатия крик.
— Е, значи усилията са били напразни! Май трябваше да си вземем туристическите обувки!
— Сигурен ли си, че се налага да я оставим тук? — Брук огледа колата на свой ред.
— Не виждам как бихме могли да я вземем с нас!
Физиономията й бе ужасно кисела.
— Май един от нас трябва да остане!
— Ако единият остане, и другият ще му прави компания. — Пит се изправи и приближи до нея. Усмихна се дръзко и продължи: — Е, какво избираш? Разходка или почивка?
Капакът се затвори с трясък и Брук грациозно му подаде ръка.
— Прекрасен ден за разходка, нали, господин Купър?
По дяволите, мислеше си Пит, защо тя отказва да сподели живота си с него? Защо не иска да прекара всичките си дни в шеги, във взаимно разтоварване от тежестите на останалия свят? Както преди, дори още по-хубаво! Почти като в мечтите!
— Осъзнаваш ли, че започваш да ставаш като тях? — попита тя направо, съсредоточена в неравната пътека, която следваха.
— Като кого?
— Като всички онези, които ме смятат за елемент от пилешката ти супа! — размаха тя неопределено ръка. — Твоите почитатели! Не си ли го забелязал?
— Не! — отвърна той искрено. — Не съм!
Пит видя, че го наблюдава със сбърчено чело и вирната брадичка и се зачуди дали това е добър знак, или не.
— Знаеш ли какво мисля за музейната ти идея? — Вървяха ръка за ръка, сякаш се разхождаха из парка.
— Не зная. Тогава не те попитах! — Той неочаквано спря, взря се в очите й и изведнъж разбра какво се опитва да му каже.
— Ти решаваше вместо мен! — На лицето й се изписа огорчение, колебание, болка. — Не схващаш ли, Пит? Чувствам се засмукана от гравитационното ти поле и като се огледам след няколко месеца, ще установя, че напълно съм изчезнала! И въпреки това, по време на нашето странстване се убедих, че ти наистина имаш нужда от мен, такава, каквато съм!
Пит я прегърна и я притегли към себе си.
— Скъпа моя, ще намеря начин да се справим с всичко!
— Не, ти се опитваш да направиш всичко, за да сме заедно! Което съвсем не е същото! Само преди две седмици изобщо не би ти хрумнало да вземаш решения вместо мен! Независимо от мнението на другите, ти вярваше, че мога да се справям сама. Откак се любихме, всичко се промени!
— Но това е, защото съм влюбен в теб, по дяволите!
— Най-недостойната причина за отнемане самостоятелността на другия, и ти добре го знаеш! — отвърна тя тъжно.
— А ако те оставя да вземаш решения, нали ще изпълзиш обратно в онова градче, където ще изсъхнеш и умреш! — Тя сведе поглед. Раменете й увиснаха и Пит почувства, че сърцето му ще се пръсне. Изплаши се, че я е отблъснал чрез най-важния за него аргумент. — Ти ми беше приятелка много по-дълго, отколкото любовница! — настояваше той. — И през това време видях как жертваш живота си заради други хора. Видях те прикована в този град като… като лилия в поле с магарешки тръни. Зная как ти се отразява това, Брук! — И като я разтърси силно, продължи: — Чуваш ли ме? Зная и няма да позволя да ти се случи!
Тя вдигна очи, в погледа й се четяха чувствата, които я разкъсваха — любов, болка, огорчение.
— Но ти се опитваш да ме превърнеш в свое подобие. Така не можеш да ме спасиш! Дай ми шанс, Пит! Нека създам свое собствено кътче, различно от легендата Пит Купър! Само така ще се справим!
— Но не и в Рупърт Спрингс! — не отстъпи той. — При мен! Ще направя всичко, каквото поискаш — ще чакам, ще отстъпвам, ще те изпратя на екскурзия в Европа, ако е необходимо, но искам да се махнеш оттам и да разгърнеш своите способности!
Тя трепереше в ръцете му, разкъсвана между спокойствието на миналото и предизвикателството на бъдещето, на границата между ужаса и надеждата. И само Пит я подкрепяше!
— Не пропускай шанса си! — настояваше той, впил поглед в нея, притиснал я в отчаяна прегръдка, опитвайки се да й прелее от вярата си. — Можеш да имаш всичко, което пожелаеш! Но не и ако не се бориш! Трябва да поемеш риска!
— Как мога да съм сигурна? — едва чуто промълви тя.
— Защото аз ти го казвам! И само аз бих могъл да те убедя!
— Ще приема само помощ! — Тя предупредително вдигна ръка.
Пит едва се сдържа да не изкрещи.
— Съвет и подкрепа, нищо друго! Решено?
За миг надзърна малката Брук — тази, която отчаяно търсеше топлота и поощрение, свенливото, несръчно момиченце, което остана без кавалер на първия бал. И внезапно Пит й предоставяше нова възможност.
— Ще се опитам — промълви тя, след един безкрайно дълъг миг.
Той я притисна към себе си и се остави на завладяващото усещане от близостта й, погълна топлината й, вдъхна аромата й. Сякаш тя бе част от него, и то по-добрата, която за малко да изгуби!
И внезапно хубавият ден изсипа върху главите им неочакван порой. Пит я издърпа под групичка борове.
— Вероятно ти си причината! — оплака се той. Главата му бе съвсем мокра, все едно бе излязъл изпод водопад. — Толкова премеждия, и то само за седмица, не са ми се случвали дори във военна зона!
— Пит! — Изуменият поглед на Брук бе прикован зад гърба му.
Той се извърна, очаквайки да види Снежния човек или поне истинския Елвис. Но забеляза само очукана избеляла табелка, закачена на нисък клон.
— Нощувка и закуска? — прочете той, като се промуши между кичестите клони на три-четири дъба и едва различи обрасъл с трева път. — Кога ли е закачена, преди или след Потопа?
— Хайде — дърпаше го вече Брук между капещите дървета.
Така откриха «Единайсетте дъба».

— Вярвам в призраци, вярвам в призраци…
— Мълчи, Пит! — смушка го Брук в ребрата. — Мястото е страхотно!
— Да, ако си магьосник! — Той отстъпи крачка назад, за да избегне стичащата се от покрива вода.
Брук отново натисна звънеца и хвърли поглед на занемарената градина и олющената постройка. Личеше, че старата сграда някога е изглеждала величествена с опростените си елегантни форми, които събуждаха представата за градински балове и расови коне. Но в сивия здрач на дъждовния следобед се виждаше, че от времената на разцвет я делят не по-малко от седемдесет години. Същото впечатление създаваше и възрастният мъж, който отвори голямата входна врата.
— Добър ден — поздрави той провлечено. Беше добре сложен, а под идеално оформените му мустаци и козя брадичка прозираше набръчкана кожа с цвят на пергамент. Износените дрехи блестяха от чистота. Риза, вратовръзка, пуловер и костюм — в горещия, задушен дъждовен следобед! Но най-представителен бе бастунът с дръжка от слонова кост. — С какво мога да ви бъда полезен?
Брук изпревари Пит. Знаеше, че той ще попита само за телефон. Внезапно тя откри не само как да прекарат още една вечер извън Атланта, но и как да изпълнят последната точка от завещанието на Мами.
— Видяхме табелата на вратата! — каза тя с най-очарователната си усмивка, като се надяваше, че дребният старец няма да обърне внимание на разрешената й коса и подгизналите дрехи. — Имате ли свободна стая за тази вечер?
Пит я стрелна с обвинителен поглед, но тя го смушка с лакът.
— Разбира се, мила, имаме! — отвърна любезно старецът. — Заповядайте, влезте.
Тъкмо пристъпяха в неосветеното фоайе, когато от стълбите долетя глас:
— Бюригард?
Пит отново я стрелна с облещени очи, но Брук не му обърна внимание. Само това липсваше — да избухнат в смях пред стария джентълмен!
— Имаме гости, Евелин! — съобщи Бюригард като отстъпи, за да ги представи.
Брук проследи погледа му и видя Евелин да се носи по стълбите с перлени накити и рокля от тънък муселин, като че ли бе тръгнала на бал. И тъй като в никакъв случай не беше под осемдесетте, Брук прецени, че бързият й ход е почти подвиг.
— А-а, звездите не ме лъжат, мили! — отвърна тя възторжено, притиснала с ръка крехките си гърди и протегнала другата.
Пит влезе в ролята си и целуна ръката й. Старицата се усмихна с момичешка свенливост.
— Много се радвам да ви видя! — поздрави ги тя. — Трябва да сте открили рекламата на «Единайсетте дъба» в пътеводителя!
— Какво прекрасно място! — възкликна Брук, а периферното й зрение отбелязваше десетки квадратни метри тежка, но закърпена дамаскова драперия и автентични мебели в ранен Викториански стил — всички прекрасно полирани и износени като собствениците си.
— Казвам се Бюригард Хенсард, сър — представи се старият човек, като се ръкува с подозрително сериозния Пит. — А това е прекрасната ми булка Евелин!
— За мен е удоволствие! — поклони се отново Пит като английски келнер. — Искам да ви представя съпругата ми Брук!
Брук го изгледа предупредително, но той не показа, че я е забелязал. Новият им домакин й целуна ръка.
— Добре дошли у дома, мила!
— Благодаря! — отвърна Брук с искрена радост. Те бяха истински аристократи, каквито не се срещаха често!
— Казвам се Пит Купър — добави Пит.
— От Купърови от Ликскилет? — потръпна радостно Евелин.
— Не, госпожо, страхувам се, че не! Коренът ми е от Атланта.
— О, прекрасно! Те се биха в последната война, нали?
Този път бе ред на Брук да сдържи усмивката си, като гледаше как Пит се двоумеше за коя война става дума. Ако бе слушал повече лелите си, щеше да знае, че само една-единствена — между Севера и Юга — е достойна за споменаване в тези среди. И затова отговори вместо него.
— О, да, разбира се! Няколко Филихю, роднини на майка му, са паднали убити!
— Филихю ли казахте? — изписука старецът с остър фалцет.
— Да, сър — кимна Пит.
— Прекрасно име, прекрасно име — повтори той, като не сваляше поглед от Пит.
— Ако нямате нищо против, стаята на Джексън е готова — предложи госпожа Хенсард с достойнство.
— Имате ли багаж? — попита съпругът й.
Брук се обърна към Пит, като не съумя да скрие тревогата си от евентуалното настояване на крехкия старец да носи багажа им, още повече от около километър разстояние. Освен това не искаше да се разбере, че единствената причина за посещението им е спуканата гума. Щеше да бъде жестоко!
— Ще може ли да видим стаята и да се освежим — предложи предпазливо Пит, — а после ще се погрижа за багажа?
Домакините им се усмихнаха с облекчение.
Поведоха ги по широките стълби, после по дълъг лошо осветен коридор към източното крило. Въпреки неповторимата оригиналност и безценните орнаменти, за които ценителите биха платили цяло състояние, къщата изглеждаше плачевно с протритите килими и липсващите електрически крушки. И сградата, и домакините заслужаваха много повече!
Но колкото и оскъдни да бяха средствата им; те не се бяха поскъпили за стаята на Стоунуол Джексън, който се взираше от стара снимка над камината. Огромно махагоново легло с балдахин поделяше пространството с люлеещ се стол, тоалетка, нощни шкафчета с големи старинни кани и дори кресло с избелял червен плюш, което неминуемо щеше да се разпадне, ако някой кихнеше срещу него.
— Харесва ли ви? — попита дребничката Евелин, с нервно сключени пръсти и изпълнени с любов очи.
— Прекрасно е! — увери я Пит.
За голямо учудване на Брук той също бе покорен от къщата и омагьосан от притежателите й, които кимнаха и се отправиха към вратата. Вече на прага Бюригард добави:
— Ще бъдем много щастливи, ако ни правите компания на вечеря! Аперитивът е в седем, а вечерята в седем и трийсет.
Брук едва ги изчака да затворят вратата.
— Не е ли невероятно? — прошепна тя, като обиколи стаята, за да докосне мебелите, и най-после се отпусна на плюшената дамаска. — Та това е невероятна находка! Виждал ли си някога по-мили създания?
Усмивката му бе красноречива.
— Чувствам се като герой на Хърбърт Уелс от «Машината на времето». На колко години мислиш, че са?
— Осемдесет и пет. Погледни тук! — Брук се протегна над таблата на леглото и свали сложена в рамка изрезка от вестник. Беше от 1932 г. и съобщаваше за сватбата на семейство Хенсард и до нея — избеляла снимка на Евелин, застанала на стълбите в сватбената си рокля.
— Била е великолепна! А виж къщата, цялата свети!
— Те са братовчеди! — съобщи Пит като разгледа снимката.
— Ами да, разбира се! Учуден ли си?
Пит я изгледа безкрайно удивен и разтърси глава.
— Как го правиш? — попита той.
— Кое?
— Да откриваш такива неща! — размаха той рамката под носа й.
— Не си прав, струва ми се! — Тя леко вдигна вежда. — В крайна сметка не аз изкарах колата от пътя!
— Но ти все пак искаше да спрем!
— Е, това нямаше нищо общо!
Той отново размаха рамката, като че ли я обвиняваше.
— Казвам ти, тук има нещо гнило! Ще се събудим в 1862 г. и въстаници от Южняшките войски ще почукат на вратата!
— Извинявай, скъпи — стрелна го Брук с ръце на хълбоците, — но къде отидоха приказките ти за рисковете в живота? Какво е това, ако не един малък риск?
— Много по-голям, отколкото да дойдеш с мен!
— Поне знаеш, че няма да се промъкна през нощта и да те обезглавя!
— Не вярвам Бюригард да го направи!
— Да, но видя ли блясъка в очичките на Евелин?
Брук му направи знак да замълчи.
— Като вземеш багажа, не надзъртай в големия куфар! Там е специалният ми тоалет!
— Значи възнамеряваш да го направим тук! Маскирането, искам да кажа? — недоверчиво вдигна вежди той.
— А какво по-подходящо място? — засмя се тя щастливо. — Нали трябва да изпълним последното желание на Мами?
Не беше само находка, а цяло приключение! Докато Пит бе зает с пренасянето, Брук направи пълна обиколка с дребничката Евелин — от мазето до тавана. Всяка стая притежаваше подходяща, понякога неразбираема история, всеки ъгъл криеше нова изненада. Еленовата глава над масата в столовата; ваната с ноктести лапи в спалнята, точно пред камината; семейният призрак — сприхав, стар отцепник, който проявяваше лошия вкус да се появява, когато някой флиртува с омъжена жена; а също и колибите на робите, които още стояха в задната част на имението.
Брук искаше да зададе толкова много въпроси — как къщата не е била разрушена през войната, как е останала в ръцете на възрастните собственици, как сега се справят с грижите по нея. Но Евелин объркваше тотално разказите на майка си и баба си и Брук просто се наслаждаваше на неочакваното си откритие.
— Точно такава къща искам — призна тя, докато се преобличаше пред огледалото.
— Умиращ бял слон? — попита Пит от банята.
Брук се засмя, а изключителният възторг от находката й потискаше разочарованието, че никога няма да притежава подобен дом, който да реставрира и покаже на света.
— Къща с автентична история и красота! — накриви тя шапката си. — Рядко съкровище! Не мога да повярвам, че някоя хотелска верига не го е купила!
Брук умираше от любопитство да разбере как се маскира Пит! «Като любимите си герои от Отнесени от вихъра» — бе написала Мами.
— Наистина ли мислиш така? — дочу се приглушеният глас.
— Как да мисля? — учуди се тя.
— Че подобна къща ще ти хареса!
— Разбира се! Да не си научил за някоя продажба?
Само че този път Пит не влезе в тон и не подметна нищо за призраци и пътуване във времето. Вместо това попита:
— За какво ти е?
— Пи-и-т — провлече тя, като стисна очи от внезапното остро огорчение, — не говоря сериозно! Просто глупава, романтична идея, която е непостижима!
— А какво ще направиш, ако се окаже осъществима?
— Нищо по-различно от Бюригард и Евелин! Храна и нощувка! Но с по-голяма табела… и пресни цветя на масата във фоайето, и истински готвач, а може би и картинна галерия в музикалния салон… — Гласът й постепенно заглъхна насред плановете, които неволно бе правила, докато обикаляше из старата къща. Е, само мечти!
И ще си останат такива! Най-после Брук откри на какво би искала да посвети живота си, но не можеше да си го позволи! За няколко кратки секунди, докато галеше старите грапави тапети, тя си представи в какъв прекрасен дом можеше да го превърне! Тихо и уютно местенце, където да посреща Пит след бясното препускане към славата!
Отдавна се бе научила да не мечтае. Сега разбра защо. Внезапно животът с Пит й се стори по-далечен от всякога.
— Готов ли си? — Тя притисна пръст към горната си устна.
— Да, а ти? — отвърна той разсеяно.
— Да се надяваме, че не си облечен като Рет Бътлър! — предупреди го тя и се обърна към вратата.
— Защо? Не го ли харесваш? — Той все още не беше излязъл.
— О, харесвам го, разбира се! Но ако си се издокарал като него, ще изглеждаме глупаво!
— Защото ти си Рет Бътлър, нали? — Той отвори вратата. — Знаех си!
Стоеше пред нея, с разперени ръце и й показваше костюма си. Брук бе онемяла — с отворена уста и блокиран мозък.
— Наистина сте ослепителен, капитан Бътлър! — каза Пит със закачлива усмивка, която изобщо не бе на място. — Въпреки че според мен гърдите са прекрасна добавка!
Смехът напираше в нея. Див необуздан разкъсващ смях, който щеше да рикошира в старите стени като дъжд от куршуми. Брук сложи ръка на устата си, но без полза.
— Не можеш. — Не успя да довърши, гласът й преждевременно се извиси. Пит стоеше гордо пред нея, усмихнат като пират и с ръце на полата си. — Не можеш да излезеш…
— Като любимия си герой? — попита той, а зъбите му лъснаха искрящо бели. — Ама ти си се облякла като твоя!
— Но моят не е Приси!
Никой от двамата не издържа повече. Хванали се един друг за смешните си дрехи, те се тресяха от смях, а по бузите им се стичаха порои сълзи. Отново бяха приятели!
— Не можем… да слезем… така! — изпъшка Брук и като погледна забрадката, която Пит си бе вързал, отново прихна неудържимо.
— Защо не? Сигурно няма да ни забележат!
— О, теб ще те забележат! Не ми се излага на риск здравето на Хенсардови!
— Мисля, че изглеждам доста добре! — огледа той с гордост ръчно изтъканата си рокля. — Какво предлагаш?
— Да разменим костюмите си. Поне гърдите ще се намират на правилното място!
— Но Рет не ми е любим герой! — намръщи се Пит. — А това бе желанието на Мами! Какво ще кажеш за старата рокля в гардероба?
— Каква рокля? — изтри Брук очи.
— Нима не си я видяла? — възкликна той. — Онази с кринолина?
Брук се спусна и дръпна вратата на гардероба. На няколко подплатени закачалки висеше красива зелена копринена рокля с дълбоко деколте и огромна пола. Като че ли бе носена през Гражданската война! Брук пое дъх.
— Мислиш ли, че ще имат нещо против?
— Искаш ли да попитам?
— Не и в това облекло! — стрелна го тя с възмутен поглед.
— Дай да видя дали ще ми стане твоя костюм! — приближи той.

В седем часа Брук влезе в салона, облегната на ръката на Пит и пременена в най-разкошната, феерична, женствена и… впита рокля, която някога бе обличала. Гърдите й избликваха над ивицата цветя около деколтето, а модерните й токчета се криеха под шумолящата коприна на полата. Отстрани косата и бе вдигната, а отзад гъстите къдрици обсипваха врата й, наподобявайки прическата на Скарлет.
До нея Пит представляваше един ослепителен капитан Бътлър. Беше много красив и страхотно елегантен в сиво-бежовите бричове, с редингот, черна вратовръзка и шапка, които не му бяха съвсем по мярка. Мустакът, нарисуван с молива й за вежди, ужасно му отиваше. Виждаше го да препуска по моравата, яхнал млад жребец, а след него жените да примират. Ах, но как да го накара да престане с това «Скарлет», което неспирно й шептеше с ниския си гърлен глас!
— Колко е хубаво да имаме компания за вечеря, нали, Бюригард? — възкликна Евелин, когато двамата влязоха.
Облеклото им бе по-официално, но също така износено и ексцентрично. Дори да забелязаха, че Брук и Пит са издокарани в дрехи отпреди сто и трийсет години, с нищо не го показаха.
— Казаха, че може — бе й съобщил Пит малко преди това, като се върна в стаята, — и че винаги се стремят да имат допълнително облекло, в случай че гостите се нуждаят.
— За карнавал ли? — бе попитала недоверчиво Брук. — И то за жена, висока метър и седемдесет и пет? Странно!
Но вниманието на Пит вече бе приковано от роклята.
— Не ме интересува колко е странно! — отвърна той с похотлива усмивка. — Изживявам най-прекрасната си фантазия!
Брук се чувстваше доста замаяна, докато седяха в малкия салон и посръбваха шери, а и после, когато се преместиха при еленовата глава за вечеря. Тя бързо схвана как да се справя с обръчите на кринолина, но трябваше непрекъснато да внимава. Сигурна бе, че никога не би се превърнала в истинска южна красавица. И толкова по-добре! Семейството й вероятно е било измежду продавачите в града!
Хенсардови, очевидно поклонници на старата южняшка школа по гостоприемство и ужасно радостни от наличието на компания, поддържаха непрестанен разговор по време на най-тържествената вечеря, на която Брук някога бе присъствала. Говореха за времето, семейството и необходимостта от лоялност. Интересуваха се от Брук и Пит, но бяха съвсем слабо впечатлени от работата му.
Изглежда, външният свят не ги интересуваше.
Брук добре ги разбираше. Когато стъпиха на онзи затревен път, двамата с Пит като че ли прекрачиха във време, където реалният свят не съществуваше. Но тя знаеше, че утре ще бъдат в Атланта, която бе само на половин час път. Трябваше да свикне с мисълта за новия живот, който й предстоеше да започне на двайсет и шест години, ако изобщо искаше да удържи обещанието, дадено на Пит.
Но засега можеше да се отпусне в безвремието, като се наслаждава на добрата храна, добрите обноски и добрата компания. Можеше да се вслушва във въздишките на старата къща, която й разказваше своята история и да се радва на отлитащите мигове, прекарани с немощните й, но горди собственици. И можеше да сподели удоволствието с Пит, защото само той бе способен да разбере неповторимостта на вечерта.
— Бихте ли желали да се преместим в дневната? — попита Бюригард, като попиваше устните си със салфетка.
Кафето бе сервирано в прекрасен старинен сервиз от Севърски порцелан. Мъжете се надигнаха и столовете изскърцаха.
— Искате ли да ви помогна при почистването на масата? — обърна се Брук към Евелин, като се чудеше как ще мине през вратата на кухнята с този кринолин.
— О, не, мила, благодаря! — възпротиви се Евелин, като леко махна с ръка. — Тили ще се погрижи за всичко по-късно.
Брук не бе сигурна дали Тили наистина съществува, или Евелин просто защитава гордостта си. Нямаше никакво значение! Тя кимна в знак на съгласие и също стана.
— Имате ли нещо против да дойдете и вие? — обърна се Бюригард към Евелин и Брук. — Мисля, че трябва да обсъдим заедно някои въпроси.
Докато следваше старата дама, Брук размени учуден поглед с Пит и положи всички усилия да се смести на дивана до него, без да му извади очите с обръчите на кринолина.
Бюригард наля бренди и по малко шери за дамите. Подпря се тежко на бастуна и тържествено вдигна чаша.
— За «Единайсетте дъба»! — прозвуча дълбокият му глас.
След като всички отпиха, Бюригард се обърна към Пит.
— Споменахте, че майка ви е Филихю, нали, сър?
— Да, сър, така е! — отвърна Пит, сбърчил чело в недоумение.
Бюригард кимна доволно и мълчаливо погледна съпругата си, която също кимна. После пристъпи внимателно към камината и се облегна с чаша в ръка.
— В такъв случай, сър, бих искал да ви направя предложение!
Брук едва потисна порива да изтича и погледне в календара си годината. Може би Пит ще се окаже прав! Може би пред вратата наистина чакаше въстаническата армия, а може би първите изстрели във Форт Самтър още не бяха прозвучали!
— Филихю са прекрасно семейство! — започна Бюригард, вперил поглед в колекцията картини на стената. — Братовчедите на баща ми бяха Филихю. Винаги съм ги смятал за достойни мъже! — Старецът прочисти гърлото си и се усмихна на гостите. — Моля да ме извините! Ние, възрастните, често намираме повече живот в миналото, отколкото в настоящето! Със съпругата ми често сме обсаждани от хора, които искат да купят «Единайсетте дъба» и да го превърнат в увеселителен парк или нещо подобно. За това, разбира се, не може да става и дума! Тук е нашият дом! Това е бил домът на дедите и прадедите ми, като се изключи времето, когато са воювали рамо до рамо със самия генерал Джексън! Но, честно казано, напоследък ни е много трудно да го поддържаме така, както бихме желали! — Махна с ръка и добави: — Времето си тече!
Пит бе съвсем притихнал. Очите не Евелин проблясваха подозрително, докато наблюдаваше съпруга си с изправена глава и отпуснати на скута ръце.
— Как мога да ви помогна, сър? — попита Пит, като че ли познаваше стареца от детството си, а не от няколко часа.
Бюригард съсредоточи цялото си внимание върху Пит и му подари неповторимата си усмивка.
— Купи «Единайсетте дъба», момчето ми!

Първата реакция на Брук бе да заподозре Пит в заговор. Сигурно се е разбрал нещо с възрастната двойка, когато слезе да пита за роклята! Но дори Пит не бе толкова добър актьор! Седеше зяпнал, вкаменен от учудване!
— Моля? — съумя да проговори най-после.
А Брук не можа дори да отвори уста. Думите на Бюригард бяха заседнали нейде в гърлото й и обездвижваха напълно устните й. Застина, изцяло погълната от глупави надежди, безсмислени желания и неосъществими планове!
Бюригард се обърна към съпругата си с доволна усмивка.
— Какво ти казвах, мила? Онемяха! Знаех си, че са те!
— Но ние сме тук едва от обяд! — възкликна Пит. — Не сте имали никакво време да ни опознаете!
Старецът отправи същата усмивка и към Пит.
— На осемдесет и седем съм, момчето ми! Ако не вземам бързи решения, изобщо няма да имам време да ги взема! Евелин ми разказа, че младата жена била силно впечатлена от стария ни дом. Задавала правилни въпроси, показала подходящо уважение. И ние много ви харесахме!
— И това ви е достатъчно, за да поискате да ни продадете къщата си? — попита предпазливо Пит и се изправи.
— Ти си Филихю — настоя Бюригард, като го потупа по рамото, без да му даде възможност да продължи с възраженията си. — И това ми е достатъчно!
— Предлагахте ли на друг да купи имението? — попита Пит.
И двамата поклатиха отрицателно глави.
— Казах ви, че чакахме подходящите хора! — промълви старецът. — Дори старият Изикиъл ви харесва.
Пит погледна умоляващо Брук.
— Призракът! — подсказа тя, като се чудеше как ли Изикиъл е съобщил мнението си.
— Мисълта, че къщата остава в семейството, ще облекчи последните ми дни — продължи Бюригард. — Аз съм последният Хенсард. И въпреки че Филихю не са Хенсард…
— Те са почтени! — довърши мисълта му Пит.
— Те са джентълмени от Юга!
Брук усети, че сковаността от неочакваната изненада започва да се разсейва. Ако господин Хенсард си мислеше, че Филихю са джентълмени, трябваше да го запознае с Летиша и Емили! Тя все още не се бе замислила как, по дяволите, точно те попаднаха на тази прекрасна старинна къща, която при това принадлежеше на семейство без наследници!
Пит разтърси глава, като все още се опитваше да вразуми старите хора.
— Не мога, просто така, да ви отнема дома! — подчерта той.
— Аз ще го купя! — прозвуча гласът на Брук.
И тримата се обърнаха към нея. Тя забързано продължи, защото се опасяваше, че вълната на отстъплението ще задуши спонтанния й ентусиазиран порив.
— Може да нямам много интересна работа — обясни тя на Пит, — но имам право на големи кредити. Ще използвам служебния заем, парите от продажбата на моята къща… — И като се обърна отново към двойката старци, която й напомняше за Мами по някакъв необясним начин, тя попита: — Колко ще искате за къщата?
Старият човек веднага влезе в крак с промяната на тактиката.
— А вие колко предлагате?
Брук се смути. Сплете пръсти и погледна Пит с мълчалива молба за помощ. Той се усмихна и Брук разбра, че е взел решение.
— Каквато и да е цената — започна Пит, — бих искал аз да ти дам заема! Иска ми се да съм партньорът в сянка, ако нямаш нищо против!
Брук едва сдържа сълзите си. Мечтите й се сбъдваха!
— Ще се споразумеем ли, господин Хенсард? — попита тя.
Усмивката му бе сдържана и мила.
— Трябва да ме наричате Бюригард, скъпа! Настоявам!
Брук кимна в знак на съгласие, като се чудеше какво, по дяволите, прави! Не беше по-налудничаво от всичко, което бе сторила по време на пътешествието! Бе разбрала внезапно, както и самите Хенсардови, че Пит и тя могат да притежават къщата, че това е нейният шанс! Струваше й се, че го е чакала през целия си живот — малък само неин свят, който да обнови, обича и споделя! Спокоен остров, на който да приюти Пит! Стабилна, сигурна база, от която да атакува света!
И внезапно я обзе страхотно вдъхновение.
— Вие няма да напуснете «Единайсетте дъба», нали? — попита тя самотната двойка.
Те размениха погледи, бяха притиснати между личните си нужди и интересите на любимата си къща. Брук се обърна към Пит за подкрепа и установи, че той е на съвсем същото мнение.
— Разбира се, че ще останете! — потвърди настойчиво Пит. — Сигурен съм, че съпругата ми не би приела предложението при никакви други условия!
— О, благодарим, с удоволствие! — кимнаха Бюригард и Евелин.
— И ще ми помагате при обновленията в «Единайсетте дъба»! — усмихна се Брук. — Толкова ми се иска да запазя гостоприемството и неповторимия му дух!
Евелин грейна, а очите й се напълниха със сълзи.
— Ти си отговор на молитвите ми, мила! — Тя потупа Брук по ръката. — Отговор на молитвите ми!
— Вие също, госпожо Хенсард! — отвърна Брук, грейнала в усмивка. — Вие също!

Беше късна нощ и къщата живееше с многобройните си старчески поскърцвания и въздишки, с милувките на огромния дъб в капаците на задните прозорци, с шепота на вятъра, разлюлял фините завеси. Приютени в голямото пухено легло Пит и Брук наблюдаваха гонитбата на сенките, вслушваха се в ленивия хор на буболечките и си говореха за бъдещето.
— Наистина ли не искаш голяма сватба? — попита той, като галеше червеникавите къдрици, пръснати по гърдите му.
Сгушена в прегръдките му, с ухо, долепено до сърцето му, Брук леко поклати глава.
— Само семействата! Другите ще научат от «Дейли Уърлд»!
— Мога да се преместя и малко по-раничко…
— А, не! Ще си живееш у вас, докато се оженим! Първо трябва да ремонтирам къщата и да пренеса нещата на Мами! Искам да се справя сама, преди да заживеем заедно!
Тя усети как ръката му се плъзна по тялото й, мигновено разтърсено от гонещи се тръпки.
— Не зная — рече той, — внезапно станах ужасно нетърпелив!
Брук се усмихна вътрешно, усетила ускорения ритъм на сърцето му, напълно в унисон с нейния! И остави ръката си да се вслушва в собствената й фантазия!
— Мисля, че в случая ненаситен е най-точната дума! — отвърна тя, разсеяна от играта на собствените си бледи пръсти всред тъмните дебри на тялото му, омагьосана от вълшебството, което творяха неуморните му ръце, обхванали гърдите й. Той се разсмя и тя усети разтърсилата го тръпка.
— Щом ще отсъствам, трябва да наваксаме!
— Опитваш се да… О, не спирай! — въздъхна тя.
Тялото й, започнало да се успокоява след последното любене, отново се събуди и заизвива под ласките му и Пит обсипа лицето, врата, ръцете й със страстни целувки.
— Това е умелото изкуство на компромиса! — увери я той.
— Имаш ли нещо против… да пътуваш всеки ден?
Той нямаше нищо против! Прошепна й го, миг преди да я гризне за ухото!
— Ами деца? — прошепна тя.
Настъпи кратко мълчание. Брук затаи дъх.
— Е, това е вече нещо ново! — призна той.
— А какво мислиш по въпроса?
Той се повдигна на лакът, погледът му беше неочаквано сериозен.
— Направо съм поразен!
— Защо? — Брук се постара да откъсне очи от раменете и гърдите му, облени от бледата лунна светлина. Мисълта да вкуси от призрачното сияние като от мляко, не й даваше покой.
— Помисли само! — възкликна той, като нежно погали гърдите й и бавно продължи надолу, предизвиквайки нови тръпки. — Знаеш ли, че са минали само десет дни откак погребахме Мами? Внезапно се сгодихме, ти напускаш работата си и Рупърт Спрингс, за да стегнеш истинска довоенна къща, а Ели ще се премести в къщата на Мами!
— Само десет дни… — промълви Брук разсеяно, а ръката й за миг се укроти.
— Какво ще кажеш?
— Не зная. Сигурен ли си, че не си организирал онази малка сцена с Хенсардови? — попита тя, като все още не можеше да повярва на късмета им.
— Ако наистина бях — погледна я той в очите, — сигурно щях да произнеса нещо свързано! Всъщност каква случайност ни отведе в къща, обитавана от Филихю?
Филихю… Внезапно късчето информация, което й липсваше я удари по главата като бейзболна топка.
— Господи! — изпищя тя, като изскочи от ръцете на Пит, все едно че я бе цапнал с риба. — Писмото!
В миг Пит се озова по гръб, а Брук — на пода.
— Какво писмо?
Тя вече ровеше отчаяно в чантата си.
— О, боже, дано не съм го загубила в торнадото! Съвсем го забравих!
Из въздуха като призрачни птици хвърчаха дрехи, а тоалетните принадлежности се търкаляха по пода. След всичко, което се случи през последните дни, Брук забрави напълно за писмото, което Мами й бе написала! Писмото, което трябваше да отвори точно десет дни след погребението! Изцяло погълната от трескавото търсене, тя не забеляза, че Пит бе запалил нощната лампа, бе приседнал на леглото и наблюдаваше странното представление.
— Какво писмо? — попита той.
— Оле! — изправи се тя над разхвърляния куп тоалетни принадлежности, като размахваше смачкан изцапан плик.
— Мисля, че съм го виждал във филм на Агата Кристи! — бе всичко, което изрече Пит.
Все още съвсем гола, Брук се метна на леглото и разкъса плика.
— От Мами е! — обясни тя. — Харлън ми го изпрати по Ели в деня на погребението! Трябваше да го отворя точно след десет дни!
— А защо ти? — Пит стрелна ръка към посланието. — Защо не е искала аз да го прочета?
В очите на Брук светнаха дяволити искрици.
— Вероятно се е опасявала, че ще го изгубиш!
Вместо отговор той само обходи с ироничен поглед личните й вещи.
— «Мили деца» — започна Брук. Познатият до болка почерк веднага я пренесе в миналото.
— Деца? — повтори учудено Пит.
Тя сви рамене и продължи:

Българска търсачка и начална страница

Катлийн Корбел
Романтично пътешествие

Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?

Българска търсачка и начална страница

Катлийн Корбел Романтично пътешествие

Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?

Катлийн Корбел
Романтично пътешествие