Резултати за "Рефлекс".

Напред.БГ - Българската търсачка.

Рефлекс

Рефлексът представлява стереотипен и закономерен отговор, обикновено двигателен и по-рядко секреторен, в резултат на определена сетивна раздраза. Пътят от възприемането на сетивния дразнител до органа, изпълняващ реакцията, се нарича рефлексна дъга. Тя има следните компоненти: 1. Рецептор, който възприема някакво сетивно дразнене (светлина, звук, допир и пр.) и преобразува физическата енергия в нервен импулс. 2. Аферентно рамо - центростремителният път, който провежда импулса от рецептора през тялото на сетивния неврон до ЦНС. 3. Централно превключване, при което става предаване на импулса от аферентното рамо към еферентния неврон; то може да стане непосредствено, с един синапс или чрез междинни неврони през няколко синапса. 4. Еферентно рамо - центробежният път, който провежда импулса чрез аксона на еферентния неврон до изпълнителния орган. 5. Изпълнителен (ефекторен) орган (напречно-набразден или гладък мускул или секреторна жлеза), осъществяващ дадената еднотипна и постоянна р е а к ц и я. фактически ефектите са винаги двигателни, защото изхвърлянето на някакъв секрет също изисква съкращаване на гладко-м ускул н и влакна. Предаването на н е р в н и я импулс от к р а й н и я еферентен двигателен неврон върху съкращаващия се напречно набразден или гладък мускул става чрез специален мускулно-нервен синапс, наричан още моторна плочица. Всъщност всеки рефлекс представлява елементарно действие чрез което се постига някакво адаптивно поведение спрямо измененията във външната среда. Класифицирането на рефлексите може да се прави въз основа на различни принципи. Една класификация ги разделя според мястото на централното превключване. Така рефлексите се делят на гръбначномозъчни, стволови и корови. Към гръбначномозъчните рефлекси спадат: защитният сгъвателен рефлекс - при силно (увреждащо) дразнене на периферните части на крайника той се придръпва към тялото; рефлексите на разтягане, които биват два вида: фазичен - при бързо краткотрайно разтягане на даден мускул настъпва също такава мигновена и кратка реакция на съкращение на разтегнатия мускул, и тоничен - при бавно и продължително разтягане на един мускул той отговаря с дълготрайно съкращение, траещо десетки секунди. Стволовите рефлекси се осигуряват от черепномозъчните нерви. Такъв е роговичният рефлекс, при който докосването до роговицата води до мигателна реакция, гълтачният рефлекс, при който дразненето на гълтача води до съкращаване на мускулатурата му с реципрочно подтискане на дишането, и редица други рефлекси. В ствола се превключват и по-сложни рефлекси за запазване на равновесието чрез реципрочни реакции на сгъване и разгъване в отделните крайници. В кората също се превключват някои рефлекси, като например познатият постановъчно-отскачащ рефлекс у котката. За целите на клиничното изследване е удобно рефлексите да се делят според местоположението и начина на дразнене на рецепторите, а именно - кожно-лигавични - получавани чрез докосване или линейно драскаме, и сухожилни - чрез почукване с чукче върху сухожилието на даден мускул, което бързо го разтяга (споменатият фазичен рефлекс на разтягане). Всички споменати рефлекси и много други са вродени и рефлексните им дъги са генетично кодирани в готов вид. Съществуват обаче и рефлекси, които са придобити в индивидуалния живот и изграждат новообразувани и нестабилни рефлексни дъги. Тяхното изучаване е същината на учението за висшата нервна дейност, разработено от И. П. Павлов и неговата школа. Павлов нарича вродените рефлекси безусловни, а откритите от него придобити рефлекси -условни. Класическите условни рефлекси се формират по следния начин. На животното се предявява дразнител, който предизвиква безусловен рефлекс (това е безусловен дразнител). Например вкарва се в устата храна и тя предизвиква отделяне на слюнка. Едновременно с безусловния дразнител или малко преди него се предявява и друг индиферентен дразнител, който няма биологично значение и не предизвиква определена реакция, например звън на звънец. След многократни повторения, при които безусловният и индиферентният дразнител (храната и звънецът) съвпадат по време, настъпва момент, когато само звънът на звънеца вече предизвиква отделяне на слюнка. Това означава, че индиферентният дразнител се е превърнал в условен дразнител, а предизвиканата от него реакция е условен рефлекс. Както видяхме, създаването и поддържането на условния рефлекс изисква изкуственият, условен дразнител да се съчетава с естествения, безусловен дразнител, предизвикващ реакцията. Това се нарича подкрепление. Ако условният дразнител (например звънецът) се прилага няколко пъти без подкрепление (храна), отделянето на слюнка намалява и накрая напълно се прекратява. Това се нарича угасяване. Ако условният дразнител (например звънецът) се съчетава с някакъв нов индиферентен дразнител (светване на лампичка), този нов дразнител може също да се превърне в условен и да предизвиква слюноотделяне. Това е условен рефлекс от втори порядък. Според Павлов, разпознаването на предметите както от животните, така и от човека е набор от условни рефлекси, съставящи първата сигнална система. Същевременно той счита че у човека названията на предметите предизвикват същата условна реакция, каквато и реалните предмети, затова те представляват сигнали на сигналите. Така речта и езикът формират втората сигнална система, надстроена над първата сигнална система. Павлов допуска, че условните рефлекси могат да се навързват в дълги вериги, като изпълнената реакция от един рефлекс служи като сетивен мускулен дразнител за запускане на следващия условен рефлекс. Така той обяснява всички сложни двигателни навици, сръчности и поведенчески действия у човека и животните. Създадените и утвърдени чрез обучение и многократни повторения двигателни и поведенчески навици Павлов нарича динамични стереотипи. Освен това в своето учение за висшата нервна дейност Павлов обосновава и определени типологични личностни качества, като изхожда от физиологичните си концепции. Така той постулира, че в нервните клетки протичат два основни нервни процеса - възбуждане и потискане. Възниквайки в различни зони на кората, възбуждането и потискането могат да се разпространяват към околните корови зони -ирадиация, или да се отдръпват, прибирайки се в тясно ограничена зона - концентрация. На двата основни процеса Павлов приписва три независими качества - сила, подвижност и уравновесеност. Всеки индивид има вродена постоянна и неизменна характеристика за всяко едно от тези три качества и от тяхното съчетаване се определя неговият темперамент. Павлов възприема разделянето на темпераментите на четири типа, въведено още в древността от Хипократ, но ги обяснява чрез различни комбинации на силата, подвижността и уравновесеността на нервните процеси. Така темпераментите се оформят по следния начин: сангвиничен - силен, подвижен и уравновесен; флегматичен -силен, неподвижен и уравновесен; холеричен - силен, подвижен и неуравновесен; меланхоличен - слаб тип. Както се вижда, комбинаторика се прави между висока или ниска подвижност и уравновесеност само с висока сила на процесите. Ниската сила оформя недиференциран слаб тип, в който подвижността и уравновесеността не играят разграничителна роля. Описаната типология на темпераментите според Павлов е еднаква у животните и хората и той я извежда от опитите си с кучета, като отчита бързината на образуване и угасяване на условните рефлекси. Същевременно Павлов разделя хората на два типа, считайки, че в тяхната познавателна дейност може да преобладава образуването на условни рефлекси било от първата, било от втората сигнална система. Ако преобладава първата сигнална система (изградена от непосредствените образи на предметите), човекът принадлежи към художествения тип, а ако е по-развита втората сигнална система (в която условни дразнители са словесните названия на предметите, т. е. речта), човекът спада към мислителния тип. Ако двете сигнални системи са еднакво развити, касае се за среден тип. Описахме така подробно условно-рефлекторната теория, защото в течение на десетилетия всички висши нервни функции - от двигателните сръчности и познавателната дейност до мисловните и езикови функции, бяха свеждани единствено и изцяло до условни рефлекси, И досега това заблуждение се застъпва широко в педагогическата литература. Самият Павлов няма никаква вина за превръщането на условно-рефлекторната теория в догма. Тя бе създадена от него в началото на нашия век, когато в невронауките господствуваха локализационизмът и асоцианизмът (механистични концепции, разглеждащи мозъка като сбор от самостоятелни центрове-органи, свързвани чрез връзки-асоциации), а обективните електрофизиологични методи за изследване на мозъка още не съществуваха. След смъртта на Павлов негови епигонски последователи догматизираха, генерализираха и вулгаризираха постиженията на големия учен, нанасяйки голяма вреда на съветската и цялата източноевропейска наука. Какво е всъщност мястото и значението на условния рефлекс в приспсобителната дейност на нервната система? Първо, като всеки рефлекс и условният рефлекс е задължителна, неволева, пасивна реакция спрямо съответен подходящ дразнител. Тук няма избор измежду алтернативи, няма волева команда, няма предначертана цел. Второ, условният рефлекс се формира върху ефекторния отговор на някакъв безусловен рефлекс; с който се съчетава по време. В условния рефлекс само е заменен естественият аферентен дразнител (напр. храна, болкова стимулация и пр. ) с изкуствено аферентно рамо в рефлексната дъга (звън, светкане, фигура и т.н. ). Еферентното рамо обаче остава същото както и на безусловния рефлекс. А ефекторните отговори на безусловните рефлекси са с твърде беден, ограничен репертоар и с твърде елементарни реакции (напр. слюноотделяне, защитно отдръпване). За да обясни сложните двигателни навици и умения ("динамични стереотипи" по условно-рефлекторната теория), тази теория прави допускане, че условните рефлекси се навързват във вериги и така се получават по-сложни двигателни актове. Изпълненото предходно рефлексно движение дразни сетивните проприорецептори в мускулите (,двигателен анализатор") и така се запуска следващото звено от веригата. Съвременните електрофизиологични изследвания опровергаха възможността да става такова верижно навързване на условни рефлекси. Но особено несъстоятелна и вредна за научното развитие съставка на тази теория е учението за наличие на първа и втора сигнална система. Тук езиковата знакова система, оръдието на абстрактното човешко мислене, надмогващо времето и пространството е сведена до вербалните названия ("втора сигнална система"), на непосредствено възприеманите и разпознавани предметни образи ("първа сигнална система"). Следователно езикът представлявал "сигнали на сигналите", г. е. вербални етикети на реалните предмети. За щастие, езикът не се състои само от конкретни предметни съществителни и затова е много по-богат и могъщ инструмент за изразяване на идеи, намерения, отношения, логически изводи и др. В крайна сметка, този критичен анализ бе необходим за да се разбере, че условните рефлекси играят твърде ограничена роля в приспособяването на човека към околната среда, а изгражданите в индивидуалния живот висши корови функции нямат въобще рефлексна природа и не са условни рефлекси. Под висши корови функции разбираме; а) Сложната мозъчна преработка на сензорната информация, чрез която става разпознаване и идентифициране на обектите (гнозис); б) формирането и управлението на сложни двигателни програми, чрез които се постига предварително планиран краен ефект (праксис); в) Изграждането и функционирането на система от знаци (кодове), която позволява да се борави с абстрактни понятия (език). Нарушенията на висшите корови функции - гнозисни, праксисни и езикови се наричат съответно - агнозии, апраксии и афазии, и се изучават от една нова интердисциплинарна наука - невропсихология. Сега накратко ще разгледаме съвременните неврофизиологични концепции за обяснение на същността на двигателните умения и сръчности и изграждането на двигателните навици в процеса на обучението и тренинга. Редица данни от психофизиологични, целуларни електрофизиологични и невропсихологични изследвания доказват, че както гнозисното разпознаване, така и праксисното действие са активни избирателни процеси. Изпълнението на един сложен двигателен акт се извършва по предварителна цялостна пространствено-времева програма, която цели постигането на определен желан и прогнозиран краден резултат. От такава модерна и продуктивна позиция изхождат и неврофизиологичните теории на големите съветски учени Н.А.Бернщейн и П.К.Анохин, предложени още през 40-те години на нашия век. За жалост те бяха дълго време премълчавани и игнорирани. В разработените от Бернщейн "физиология на активността" и от Анохин "теория на функционалните системи", се застъпват еднопосочни възгледи, че двигателните команди са звена от цялостна програма за получаването на очакван полезен ефект. Те въвеждат термини като "двигателна задача", "изпреварващо възбуждане", "модел на полезното бъдеще". От тук съвсем различно се оценява и ролята на проприоцептивните аферентни импулси, които се възбуждат в хода на изпълнявания двигателен акт ("двигателният анализатор" по Павлов). Според Бернщейн и Анохин проприоцептивните дразнения от извършените движения не служат за запускане на следващото рефлексно звено от веригата, а доставят информация дали изпълняваният двигателен акт съвпада с предварително планирания. Всяко разсъгласуване, несъвпадение между планираното и реализираното движение, предизвиква незабавно включване на коригиращи двигателни импулси, които да осигурят изпълнението на програмата по предвидения план. Този механизъм обяснява защо при изключително огромния брой степени на свобода за движения в различни посоки на ставномускулните апарати, двигателните актове с такава точност постигат пространствените и скоростните си траектории и параметри, както и желания краен резултат. Това би било невъзможно ако се касаеше за задължително последователно отключване на фиксирани и зависещи един от друг рефлекси. Вижда се, че фактически управлението на движенията не е само отговори на дразненията от външната среда, а активно изпълнение на вътрешния план. Външните дразнения само информират за настъпило отклонение, което веднага се поправя. Това е принципът на действие, който имат по късно създадените върху биологичните принципи технически сервомеханизми, т. е. принципът на обратната връзка. Заслужава да споменем в тази връзка адекватните термини на Анохин "акцептор на действието" и "обратна аферентация", а на Бернщейн "контролно-корекционна аферентация". Те отразяват продуктивния подход на създадените от тях неврофизиологични модели, чрез които успешно се обясняват едновременно гъвкавостта и точността на моторните функции на мозъка, от една страна, и хармоничното взаимодействие между центъра и периферията при управлението на движенията - от друга. Накрая ще добавим, че при изграждането на един двигателен навик чрез обучение и тренировка не става "прокарване" на облекчен нервен път поради многократното възбуждане на едни и същи нервни клетки, както постулира условно-рефлекторната теория. Схемата и структурата на един формиран и автоматизиран двигателен акт се запазва дори когато се извършва от съвсем нови мускули, командвани от съвсем различни двигателни неврони. Това бе убедително показано още от Бернщейн с експерименти върху двигателните навици за човешкия почерк. Тренировката създава автоматизиран комплекс от команди, които образуват цялостната "топологична" схема на целенасоченото двигателно действие. Автоматизацията се постига, когато корекциите от проприоцептивната аферентна информация започнат да се осъществяват от по-ниски двигателни равнища и структури, които вече не се нуждаят от постоянен съзнателен контрол. Създадената структура ("патерн") на двигателния комплекс може да бъде изпълнявана и прехвърляна към различни мускулни групи, командвани от различни неврони и дори от различни мозъчни полукълба.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.