Резултати за "Времето Варна".

Напред.БГ - Българската търсачка.

Ретикуларна формация и регулация на съня

Ретикуларната формация е филогенетично доста древно образувание, известно отдавна на анатомите, но нейните функции бяха разкрити едва с въвеждането на електрофизиологичните изследвания на мозъка. Тя се състои от множество клетки с различна форма и големина, предимно с къси аксони, които се разклоняват и образуват много синапси помежду си. Това е обусловило и названието ретикуларна формация (мрежесто образувание). Тя се простира по цялото протежение на мозъчния ствол и продължава в гръбначния мозък, като заема техните централни, срединни отдели. Всички специфични сетивни пътища от тялото и главата, включително и на специализираната сетивност, отделят разклонения към ядрените струпвания на стволовата ретикуларна формация. Както вече видяхме, сетивните пътища изпращат информации до съответните специализирани (проекционни) зони на кората чрез вериги само от няколко неврона с добре миелинизирани влакна, като се превключват в специфичните ядра на зрителния хълм. Те провеждат импулсите си с голяма скорост и се обединяват с термина специфични сетивни системи. Сетивните импулси, които достигат до неврони в ретикуларни ядра, след това се провеждат чрез техните слабо миелинизирани влакна, правят голям брой синапси и някои достигат до неспецифичните ядра на зрителния хълм. От най-горните отдели на ретикуларната формация и неспецифичните ядра те достигат и до кората, но не носят специфична сетивна информация, затова се обозначават като неспецифична сетивна система. Тя провежда импулсите си с ниска скорост и ги разпространява дифузно по цялата кора, като повишава общото ниво на нейния тонус. Тези горни отдели на ретикуларната формация и някои срединни ядра на зрителния хълм, които имат двустранни симетрични връзки с кората на двете мозъчни полукълба, се обединяват в т. нар, възходяща ретикуларна активираща система (ВРАС). Електроенцефалографските (ЕЕГ) изследвания показаха, че ако ВРАС се стимулира у спящо животно, веднага се появяват биоелектрични потенциали на събуждане. След това бе установено, че чрез импулсите на ВРАС се поддържа различна степен на активация на кората и съответно различни поведенчески степени на будност, яснота на съзнанието и изостреност на вниманието. ЕЕГ изследванията показват характерни картини при будното състояние, дрямката, повърхностния и дълбокия сън. Освен това се оказа, че когато настъпи дълбокият сън, той преминава циклично през сменящи се фази неколкократно през нощта. Обикновеният дълбок сън се характеризира с бавни делта-вълни с голяма амплитуда. Подобна е картината и на болестното безсъзнание (кома), но тогава човек не може да бъде събуден. Този обикновен "бавновълнов" сън заема около 80% от целия нощен сън и трае около 70-80 минути в един отделен цикъл, като след това се сменя от т.нар. "парадоксален" или "бързовълнов" сън, който заема около 20% от нощния сън и трае 15-20 минути в отделен цикъл. Тази фаза на съня е "парадоксална", защото през нея ЕЕГ записът е с бързи вълни, аналогичен на будното състояние. Същевременно се активизират вегетативните функции - учестяват се дишането и сърдечната дейност, повишава се кръвното налягане, а очните ябълки извършват "бързи очни движения" наляво и надясно при затворени клепачи. Мускулният тонус обаче през тази фаза е напълно отпуснат. Това е периодът, когато човек сънува. Въпреки активното състояние на кората и жизнените процеси, сънят през парадоксалната фаза е твърде дълбок и е трудно спящият да бъде събуден. Освен това, ако човек бъде лишен от парадоксален сън, той получава халюцинации и възбудено състояние и оставен да спи нормално, прекарва повечетр от нощта в парадоксален сън. Това показва, че макар сънят да е необходим за отмората, той е активен процес, а не просто потискане на мозъчната клетъчна дейност. Става ясно също така, че всяка от фазите му има определена своя физиологична и биологична роля за нормалното функциониране на нервната система. Трябва да прибавим, че в механизмите на съня се намесват и структури на задното подхълмие и моста, като се включват и биохимични медиаторни влияния физиологичната основа на вниманието, като психологично състояние, също е свързана с ретикуларната активация на кората. Селективно насочените тонизиращи влияния филтрират сетивния поток в процеса на възприятието и преработват само съществените и необходими за момента данни. Изтъква се също, че между конкуриращите се поведенчески отговори само един бива реализиран, при което се блокира ненужната за целта информация. Цялото това избирателно активиране на важните сетивни входове се регулира чрез съответни импулсации на ретикуларната формация и по този начин се поддържа автоматичното неволево внимание при всяко насочване на рецепторната дейност към някакъв обект. Трябва обаче да подчертаем, че активното волево внимание при решаването на определена задача или определено интелектуално занимание се регулира от импулси, изхождащи от предно-челните отдели на кората, които се насочват към горно-ретикуларните отдели (ВРАС). Така, чрез подобни корово-ретикуларно-корови връзки, кората може да изисква за себе си необходимата активация, когато това й е нужно и мотивирано.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.