Българска търсачка и начална страница

 

Когато Брахма сътворил света, той създал много божества, демони и мъдреци. Създал и една красива девойка и я нарекъл Уша.
— Сега трябва да направиш и един момък, красив колкото Уша — казал бог Шива, докато й се възхищавал.
Брахма му предложил той да се ожени за нея, но Шива гръмко се изсмял:
— Не се и опитвай да ме накараш да се оженя! — възкликнал той. — Много добре знаеш, че предпочитам да се оттегля в планините и да се отдам на размисли за живота.
И той отново предложил на Брахма да създаде момък, който да е подходящ за Уша. Брахма създал Камдев или както още го наричали Мадан. Когато го зърнали за първи път, всички ахнали от почуда. Никога преди това не били виждали толкова прекрасен момък. Той бил висок и строен, имал тъмна, къдрава коса и големи очи, които искрели като диаманти. Кожата му била като злато и толкова блестяща, че като го гледали, хората премигвали с очи.
— Не е ли съвършен? — попитал доволен от себе си Брахма.
— Прав си — съгласил се Шива. — Добре, кажи ми сега какво очакваш от него? Всички други си имат задължения.
Брахма повикал всички богове и те решили, че това, което най-много липсва на света, е любовта. И Брахма направил момъка бог на любовта. Той му дал лък и колчан със стрели. Тези стрели не били обикновени, а невероятно ароматни, тъй като всъщност били най-прекрасни цветя.
— Използвай ги добре — казал Брахма на Мадан. — Аз ти давам най-силното оръжие на света — оръжието на любовта.
После Брахма обяснил на Мадан как стрелите могат да превърнат омразата в любов, жестокостта — в доброта и враговете — в приятели. Мадан поискал да узнае на кого могат да въздействат стрелите. Брахма му отговорил, че всички земни и небесни същества са подвластни на силата им. Човек или звяр, цар или мъдрец, добър или зъл, никой не ще може да им устои. Като разбрал колко силен е станал, Мадан облещил очи.
— Сигурно поне ти си защитен от тях? — почтително попитал Мадан.
— Не, не съм — отвърнал Брахма. — Твоята власт ще се простира над всички, дори аз не съм изключение.
Като чул тези думи, Мадан подскочил от радост. Очите му заблестели от нетърпение, искало му се час по-скоро да изпробва своето оръжие.
«Добре, ще започна със своя създател» — помислил си Мадан и пронизал Брахма с вълшебната стрела. Уша била наблизо и като я видял, Брахма се влюбил в нея от пръв поглед и пожелал да се оженят.
Като узнал какво е станало, Шива се присмял на Брахма:
— Не те ли е срам, та ти постъпваш като най-обикновен простосмъртен.
Брахма прекрасно разбирал, че неговото поведение е неуместно за един бог, но бил безсилен пред любовните стрели. Това страшно го ядосало и той проклел Мадан:
— Как смееш да ме правиш на глупак? — изкрещял той. — Заради това непристойно дело, един ден ще се превърнеш в пепел.
Красавецът започнал да съжалява за стореното и горещо молел Брахма да не го наказва така жестоко за детинската му постъпка.
— Добре — казал Брахма, — ти ще можеш да възвърнеш предишния си облик в деня, когато Шива се ожени.
— Ха, ха, ха, кога ли ще стане това! — изсмял се Шива, който не понасял дори споменаването на думата «сватба». — Бедничкият, ще трябва доста да почакаш.
Но Мадан не можел да се сърди дълго и скоро метнал лъка на рамо, взел стрелите и поел по широкия свят. Стрелял, по когото си искал. Тази работа много му харесала. С интерес наблюдавал как демони се влюбвали в земни красавици и смъртни се захласвали по богове. Само острието на любовната стрела да докоснело до прекрасната девойка, тя веднага се влюбвала в ужасно чудовище, а мъдреците загубвали ума и дума по небесни нимфи.
Един ден той зърнал божествено красива девойка на име Рати. Мадан бил обиколил целия свят, но никъде не бил виждал толкова хубаво и умно момиче. Рядкото съчетание от красота и разум пленили момъка.
«Ето и жена за мене» — казал си той и я заговорил. Рати също веднага се влюбила в непознатия. Не се наложило вълшебните стрели да бъдат използвани. Рати и Мадан вдигнали чудна сватба и заживели щастливо.
Един ден Мадан минал през Хималайските планини и видял Шива. Той седял на тигрова кожа със затворени очи и бил изцяло погълнат от размисъл. Наблизо била Парвати, която се опитвала да привлече вниманието на Шива. Сърцето на момичето изгаряло от любов, а той дори не я поглеждал.
— Е, добре, ще видим тая работа — промърморил самоуверено Мадан. — Я да проверим колко струва неговата гордост.
Измъкнал той поредната стрела, прицелил се и го пронизал.
Шива усетил, че нещо го отвлича от размисъла му и се огледал да види кой е посмял да го обезпокои. Когато съзрял Мадан, много се ядосал. Отворил третото си око, което било точно по средата на челото му, и от него потекли огнени вълни, които веднага изпепелили Мадан. След миг от него останала само купчина сива пепел.
Щом узнала за това, Рати се поболяла от мъка. За нея животът бил горчив без Мадан и тъкмо когато решила да се самоубие, Брахма я спрял с думите:
— Почакай, Рати. Той ще оживее, когато Шива се ожени за Парвати.
Добавил още, че Мадан ще се прероди като син на бог Кришна и че му е писано да убие злия демон Самбхар.
Като чула това, Рати възкликнала:
— Е, тогава и аз ще се преродя. Не мога да живея без моя съпруг.
И Рати се преродила като Маявати. Пораснала бързо и станала прекрасна девойка. Един ден ужасният демон Самбхар я видял и я грабнал в грозните си лапи. Замъкнал я в своето леговище и се оженил за нея против волята й.
Самбхар бил ужасен демон, огромен и космат. Всичко живо бягало от него, а той не се боял от никого и убивал всеки, който му се изпречи на пътя. Било предсказано, че ще го победи синът на Кришна, който обаче нямал деца. И Самбхар безнаказано всявал ужас и страх сред хората.
В един горещ летен ден до ушите на Самбхар стигнала вестта, че Рукмини, жената на Кришна, е родила момче.
«А, сега е моментът да стъпча главата на змията, докато е малка» — си казал Самбхар и незабелязано се промъкнал в двореца на Кришна. Всички били потънали в дълбок сън, дори пазачите похърквали на поста си.
Самбхар грабнал момчето и се втурнал да бяга. Спрял се пред бушуващата вода на реката и с всички сили запратил бебето в дълбокото. После продължил по пътя си, а гръмогласният му смях раздирал тишината:
— Ха, ха, ха, ето го моят убиец! Колко ме е страх от него.
В този момент една огромна риба видяла бебето, отворила уста и го глътнала. След няколко дни рибари я уловили и така се случило, че я продали точно на Самбхар. Той я отнесъл вкъщи, дал я на Маявати и й заръчал да сготви вкусен обяд. Жената се подчинила, разпорила корема на рибата и видяла красивото бебе. Златна светлина струяла от тялото му. Вярната съпруга веднага разбрала, че това не е кой да е, а Мадан. Най-накрая тя отново намерила своя любим.
Маявати наредила да бъде изчистено източното крило на двореца. Там и без това от години никой не живеел. После помолила най-вярната и най-красивата си прислужница да гледа бебето. Кръстили го Прадюмна. Така момчето заживяло в двореца. Маявати с часове стояла до прозореца и му се любувала. Тя търпеливо чакала той да порасне и да изпълни предсказанието.
Годините летели и Прадюмна бързо растял. Маявати се погрижила той да получил най-добро образование и да бъде възпитан като принц. Но колкото и да му се радвала, никога не се приближавала до него. Момъкът често се питал коя е тази красива жена, която така упорито го наблюдава. Най-учудващото било, че докато той възмъжавал, тя не остарявала и оставала все така млада и красива. Прадюмна бил силно привлечен от нея, но нещо в държанието й го възпирало. Искало му се понякога поне да може да поговори с нея.
Един ден Прадюмна се разхождал на пазара, когато се разнесъл пронизителен вик:
— Бягайте, бягайте, Самбхар иде!
Като чули този вик, хората се пръснали. Настанала суматоха, всички се бутали, падали, викали от болка, някои се криели под сергиите. За няколко минути пазарът опустял.
— Скрий се, ако искаш да останеш жив! — викали хората на Прадюмна.
Той обаче не помръднал от мястото си. Стотици погледи били вперени в него и в тях се четял ужас и любопитство. Ето, че и Самбхар се появил. Очите му били огненочервени, а мръсната му и проскубана коса стърчала като неокосени бурени. Зъбите му били като слонски бивни, дългият му кървавочервен език висял от устата.
Прадюмна не се уплашил и предизвикал демона на двубой. Самбхар бил учуден от дързостта на младежа и се хвърлил върху него със страшна сила. Но Прадюмна бил по-бърз от светкавица и ловко отскочил встрани. Извадил меча си и само с един удар отсякъл главата на Самбхар. Тя се търкулнала на земята.
Хората, които внимателно наблюдавали битката, излезли от скривалищата си и с весели викове поздравили Прадюмна и му благодарели. Той скромно се поклонил и си тръгнал към къщи. Когато се прибрал в двореца, чул приятен глас, който го викал. Вдигнал глава и видял Маявати да тича към него. Тя го посрещнала със сияеща усмивка. Преметнала през врата му венец от благоуханни цветя и възкликнала:
— Добре дошъл вкъщи, съпруже! Сега вече мога да ти разкрия страшната загадка.
Прадюмна седнал, Маявати му заразказвала и постепенно той си припомнил всичко. На следващия ден вдигнали сватба и се отправили към Матура. А там Кришна, разбира се, знаел всичко за подвига на сина си и ги очаквал. Посрещнал ги с отворени обятия, а хората излезли на улиците и ги обсипвали с цветя. И така Прадюмна и Маявати заживели щастливи.