Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Пръстенът на вампира



Живели някога в едно село двама млади — Иван и Ивана. Още от малки се харесали и се заобичали. Всички в селото знаели, че Ивана ще се омъжи за Иван, друго не може да бъде. Пък и сами двамата все повтаряли — нас само смъртта може да ни раздели, никой и нищо друго!
Като дошло времето, родителите им решили да направят сватба и да задомят двамата млади.
Седмица преди сватбата Иван умрял — на лов бил и мечка го убила. Ивана едва не го последвала от мъка, но все пак преживяла смъртта на годеника си. Погребали го и само след няколко дни Ивана събрала дружките си и им споделила:
— Знаете ли какво съм решила?
— Не знаем — отговорили те.
— Дадох пръстен на Иван, хем златен, а като умря, го погребаха с него. И сега смятам да си го взема.
Приятелките й започнали да я увещават, че то така не може, никак не бива — това, което е влязло в гроба, вече не се взема обратно.
— Бабини деветини! — троснала им се Ивана и ги помолила само да дойдат вечерта у тях, уж на седянка. А тя същата вечер ще отиде в гробището, ще разрови гроба и ще си вземе пръстена.
Съгласили се трите й приятелки да отидат вечерта у Иванини уж да попеят и да попредат.
Събрали се момичетата в стаята на Ивана, споглеждали се и треперели от страх. Но Ивана била неумолима и щом станало полунощ, рекла:
— Отивам, а вие само ме чакайте.
И тръгнала Ивана по кривите селски сокаци, знаела най-краткия път към гробището. А се случила тъмна нощ, непрогледна, както казва народът — в окото някой да ти бръкне, няма да го видиш.
Вървяла Ивана, стигнала гробището и влязла. Краката й сякаш сами я отвели до гроба на Иван.
Тъкмо стигнала гроба и луната се подала иззад тъмните облаци.
Именно това й трябвало на Ивана. Започнала бързо да разравя гроба и ето че лопатата й дръннала по капака на ковчега. Изчистила добре пръстта, повдигнала капака му и го видяла — своя някогашен любим Иван. Лежи си в гроба с ръцете, кръстосани върху корема му. А на дясната му ръка златният пръстен блести на лунната светлина.
Ивана сграбчила пръстена и го дърпала, но той не излизал. Сигурно пръстът на Иван след смъртта се е подул, рекла си момата и без да му мисли, решила. Извадила ножче от пазвата си, все пак нали трябва и да има нещо, с което да се защитава, и отрязала пръста на годеника си заедно с пръстена.
Само за миг й се сторило, че сякаш Иван изпъшкал от болка, докато му резнала пръста, но решила, че така й се сторило.
Бързо зарила гроба, утъпкала пръстта, метнала лопатата на рамо и тръгнала да излиза от гробището. Усетила обаче, че нещо я държи за полата. Изтръпнала цяла момата, туй ще да е Иван — иска си пръстена, глупакът, защо ли му е пък на онзи свят, ама ха! Тъй си помислила и рязко се дръпнала. И чак тогава се обърнала, очаквала да види мъртвото лице на годеника си. Но вместо него съзряла, че се подава ръка от съседния гроб и шава ли шава с пръстите си, опитва се май да я хване. Ивана знаела кой е погребан там и си рекла — ами той и жив си беше такъв, все му се искаше нещо чуждо да докопа! И понечила отново да излезе от гробището.
Но като се огледала — що да види? От всеки гроб ръка се подава и шава ли шава с пръстите си. Мъртвите са се разгневили, че отнех пръстена на Иван, рекла си и внимателно тръгнала между гробовете. Вървяла, уплашена, бледна и потна, като внимавала нечия мъртвешка ръка да не я достигне. Треперела цяла от страх, как да не се плашиш, като толкова много мъртвешки ръце се опитват да те хванат.
Когато минавала край гробовете, ръцете разпервали пръсти, протягали се към нея, а когато не успявали да я хванат, се свивали в юмруци. И така Ивана вървяла — пред нея мъртвешки ръце с разперени пръсти, а зад нея се размахвали гневни юмруци. Юмруци всякакви — женски, мъжки, бабешки, и даже съвсем мънички, бебешки…
Една от ръцете все пак я издебнала и я докопала здраво за полата. Ивана ужасена силно се дръпнала и полата останала между свитите пръсти на ръката на мъртвеца. Момата даже замахнала с лопатата, но се отказала от борбата. Да се бори с ръката за полата си, някак си не си струвало и продължила, макар и полугола.
Измъкнала се от селското гробище Ивана, въздъхнала, за минутка-две си починала и отново поела, сега вече към къщи. В една ръка държала лопатата, а в другата стискала пръста на мъртвеца, заедно с пръстена.
Като я видели, нейните дружки ахнали — разчорлена, полугола, запъхтяна. Но Ивана била доволна, че е взела пръстена от мъртвия си годеник и им го показала.
Момичетата изпискали, едва не припаднали, като съзрели отрязания пръст.
— И как ще извадиш пръстена все пак? — попитала една от дружките.
— Ще го сваря и пръстенът сам ще се отдели от пръста, глупачке — рекла Ивана и сипала в едно гърне вода, поставила го на огнището.
Сетне излязла да вземе дърва и да стъкне огъня.
Отишла до дръвника и тъкмо се навела да сбере дръвца, пред очите й — ръка. Ръка, но единият й пръст — отрязан.
Обърнала се и какво да види? Иван стоял зад нея, смеел се беззвучно, а от устата му един зъб изскочил навънка, леко закривен, белеел се на лунната светлина.
— Ти вампир ли си станал, Иване? — попитала мъртвия си годеник Ивана.
А той се смеел беззвучно и вече я овързвал с въженце.
Ивана примряла от страх, но чула как той шепне:
— Сега кръвта ти ще изпия, Ивано, но първо да си прибера пръстена. Вързал я за дръвника вампирът и към къщата се отправил.
Бутнал вратата и влязъл.
Момичетата застинали от ужас, не смеят да гъкнат.
Мълчал и вампирът.
А най-накрая попитал:
— Къде ми е пръстенът?
Момичетата били изплашени, но една от тях излъгала смело:
— В Ивана.
Вампирът се усмихнал доволно и тръгнал да излиза, но на вратата се спрял и подхвърлил:
— На всяка от вас, една по една, кръвта ще изпия.
И излязъл, втурнал се към дръвника, намерил овързаното тяло и забил зъби в него. Пил кръв, пил, толкова много, че едва се откъснал и си тръгнал като пиян, даже залитал, докато летял към гробищата. А трябвало и да бърза, че петли пропели…
Когато вратата се отворила, момичетата изпищели, като видели да влиза Ивана. Сбрали се тричките в ъгъла и всяка държала в ръката си по нещо — едната ръжена, другата маша, а третата хурка. Готови били да се сражават с доскорошната си приятелка, а сега умъртвена от вампира.
— Защо сте ми така наплашени, милички? — попитала весело Ивана. Едно от момичетата рекло:
— Ти да не би да си жива?
— Жива съм и още как! — разсмяла си Ивана.
— Значи не ти е изпил кръвта, така ли? — попитало другото момиче, въоръженото с хурката.
— Върза ме на дръвника и дойде тука да си търси пръста, ама вие сте го излъгали, щом го намирам, където съм го оставила — казала Ивана и надникнала в гърнето. — А пък вместо моята изпи кръвта на козата, която вързах на моето място — обяснила Ивана.
Момичетата се разсмели дружно и даже си затананикали. Каква страшна нощ прекарали, а на огнището водата в гърнето закъкрила, в нея се варял пръстът на годеника на Ивана, вампира.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Пръстенът на вампира - Български Приказки Онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!