Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Пръстенът на вампира



Живели някога в едно село двама млади — Иван и Ивана. Още от малки се харесали и се заобичали. Всички в селото знаели, че Ивана ще се омъжи за Иван, друго не може да бъде. Пък и сами двамата все повтаряли — нас само смъртта може да ни раздели, никой и нищо друго!
Като дошло времето, родителите им решили да направят сватба и да задомят двамата млади.
Седмица преди сватбата Иван умрял — на лов бил и мечка го убила. Ивана едва не го последвала от мъка, но все пак преживяла смъртта на годеника си. Погребали го и само след няколко дни Ивана събрала дружките си и им споделила:
— Знаете ли какво съм решила?
— Не знаем — отговорили те.
— Дадох пръстен на Иван, хем златен, а като умря, го погребаха с него. И сега смятам да си го взема.
Приятелките й започнали да я увещават, че то така не може, никак не бива — това, което е влязло в гроба, вече не се взема обратно.
— Бабини деветини! — троснала им се Ивана и ги помолила само да дойдат вечерта у тях, уж на седянка. А тя същата вечер ще отиде в гробището, ще разрови гроба и ще си вземе пръстена.
Съгласили се трите й приятелки да отидат вечерта у Иванини уж да попеят и да попредат.
Събрали се момичетата в стаята на Ивана, споглеждали се и треперели от страх. Но Ивана била неумолима и щом станало полунощ, рекла:
— Отивам, а вие само ме чакайте.
И тръгнала Ивана по кривите селски сокаци, знаела най-краткия път към гробището. А се случила тъмна нощ, непрогледна, както казва народът — в окото някой да ти бръкне, няма да го видиш.
Вървяла Ивана, стигнала гробището и влязла. Краката й сякаш сами я отвели до гроба на Иван.
Тъкмо стигнала гроба и луната се подала иззад тъмните облаци.
Именно това й трябвало на Ивана. Започнала бързо да разравя гроба и ето че лопатата й дръннала по капака на ковчега. Изчистила добре пръстта, повдигнала капака му и го видяла — своя някогашен любим Иван. Лежи си в гроба с ръцете, кръстосани върху корема му. А на дясната му ръка златният пръстен блести на лунната светлина.
Ивана сграбчила пръстена и го дърпала, но той не излизал. Сигурно пръстът на Иван след смъртта се е подул, рекла си момата и без да му мисли, решила. Извадила ножче от пазвата си, все пак нали трябва и да има нещо, с което да се защитава, и отрязала пръста на годеника си заедно с пръстена.
Само за миг й се сторило, че сякаш Иван изпъшкал от болка, докато му резнала пръста, но решила, че така й се сторило.
Бързо зарила гроба, утъпкала пръстта, метнала лопатата на рамо и тръгнала да излиза от гробището. Усетила обаче, че нещо я държи за полата. Изтръпнала цяла момата, туй ще да е Иван — иска си пръстена, глупакът, защо ли му е пък на онзи свят, ама ха! Тъй си помислила и рязко се дръпнала. И чак тогава се обърнала, очаквала да види мъртвото лице на годеника си. Но вместо него съзряла, че се подава ръка от съседния гроб и шава ли шава с пръстите си, опитва се май да я хване. Ивана знаела кой е погребан там и си рекла — ами той и жив си беше такъв, все му се искаше нещо чуждо да докопа! И понечила отново да излезе от гробището.
Но като се огледала — що да види? От всеки гроб ръка се подава и шава ли шава с пръстите си. Мъртвите са се разгневили, че отнех пръстена на Иван, рекла си и внимателно тръгнала между гробовете. Вървяла, уплашена, бледна и потна, като внимавала нечия мъртвешка ръка да не я достигне. Треперела цяла от страх, как да не се плашиш, като толкова много мъртвешки ръце се опитват да те хванат.
Когато минавала край гробовете, ръцете разпервали пръсти, протягали се към нея, а когато не успявали да я хванат, се свивали в юмруци. И така Ивана вървяла — пред нея мъртвешки ръце с разперени пръсти, а зад нея се размахвали гневни юмруци. Юмруци всякакви — женски, мъжки, бабешки, и даже съвсем мънички, бебешки…
Една от ръцете все пак я издебнала и я докопала здраво за полата. Ивана ужасена силно се дръпнала и полата останала между свитите пръсти на ръката на мъртвеца. Момата даже замахнала с лопатата, но се отказала от борбата. Да се бори с ръката за полата си, някак си не си струвало и продължила, макар и полугола.
Измъкнала се от селското гробище Ивана, въздъхнала, за минутка-две си починала и отново поела, сега вече към къщи. В една ръка държала лопатата, а в другата стискала пръста на мъртвеца, заедно с пръстена.
Като я видели, нейните дружки ахнали — разчорлена, полугола, запъхтяна. Но Ивана била доволна, че е взела пръстена от мъртвия си годеник и им го показала.
Момичетата изпискали, едва не припаднали, като съзрели отрязания пръст.
— И как ще извадиш пръстена все пак? — попитала една от дружките.
— Ще го сваря и пръстенът сам ще се отдели от пръста, глупачке — рекла Ивана и сипала в едно гърне вода, поставила го на огнището.
Сетне излязла да вземе дърва и да стъкне огъня.
Отишла до дръвника и тъкмо се навела да сбере дръвца, пред очите й — ръка. Ръка, но единият й пръст — отрязан.
Обърнала се и какво да види? Иван стоял зад нея, смеел се беззвучно, а от устата му един зъб изскочил навънка, леко закривен, белеел се на лунната светлина.
— Ти вампир ли си станал, Иване? — попитала мъртвия си годеник Ивана.
А той се смеел беззвучно и вече я овързвал с въженце.
Ивана примряла от страх, но чула как той шепне:
— Сега кръвта ти ще изпия, Ивано, но първо да си прибера пръстена. Вързал я за дръвника вампирът и към къщата се отправил.
Бутнал вратата и влязъл.
Момичетата застинали от ужас, не смеят да гъкнат.
Мълчал и вампирът.
А най-накрая попитал:
— Къде ми е пръстенът?
Момичетата били изплашени, но една от тях излъгала смело:
— В Ивана.
Вампирът се усмихнал доволно и тръгнал да излиза, но на вратата се спрял и подхвърлил:
— На всяка от вас, една по една, кръвта ще изпия.
И излязъл, втурнал се към дръвника, намерил овързаното тяло и забил зъби в него. Пил кръв, пил, толкова много, че едва се откъснал и си тръгнал като пиян, даже залитал, докато летял към гробищата. А трябвало и да бърза, че петли пропели…
Когато вратата се отворила, момичетата изпищели, като видели да влиза Ивана. Сбрали се тричките в ъгъла и всяка държала в ръката си по нещо — едната ръжена, другата маша, а третата хурка. Готови били да се сражават с доскорошната си приятелка, а сега умъртвена от вампира.
— Защо сте ми така наплашени, милички? — попитала весело Ивана. Едно от момичетата рекло:
— Ти да не би да си жива?
— Жива съм и още как! — разсмяла си Ивана.
— Значи не ти е изпил кръвта, така ли? — попитало другото момиче, въоръженото с хурката.
— Върза ме на дръвника и дойде тука да си търси пръста, ама вие сте го излъгали, щом го намирам, където съм го оставила — казала Ивана и надникнала в гърнето. — А пък вместо моята изпи кръвта на козата, която вързах на моето място — обяснила Ивана.
Момичетата се разсмели дружно и даже си затананикали. Каква страшна нощ прекарали, а на огнището водата в гърнето закъкрила, в нея се варял пръстът на годеника на Ивана, вампира.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Пръстенът на вампира - Български Приказки Онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!