Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Принцесата скитница
 

Имало едно време една царска дъщеря, която била хубава и горделива. Тя обикнала един царски син от далечна земя, който не искал да се жени, преди да умре баща му и той да стане цар.
Царят всеки ден давал на дъщеря си нови обувки, а тя през нощта ги късала. Той поискал да узнае къде скита принцесата нощем. Питал я, но тя дума не му казвала. Разсърдил се царят и обявил на всички момци в царството, че който улови след мръкване дъщеря му вън от двореца, ще му я даде за жена. Но ако не узнае къде ходи, ще го убие. Много юнаци се изредили да пазят царската дъщеря, но тя всичките омайвала и те заспивали. На сутринта царят погубвал пазача. Един момък си рекъл:
— Толкова юнаци е погубил царят, но те са били, види се, без очи. Ще се опитам и аз. Или ще стана царски зет, или ще ми висне главата на бесилото.
Момъкът бил голям бързоходец. Явил се пред царя и му казал, че иска да пази през нощта дъщеря му.
— Как може? — рекъл царят. — Толкова юнаци загинаха, та ти ли ще я опазиш?
Вечерта момъкът легнал на прага, отдето трябвало да мине принцесата.
Тя отворила вратата и рекла подигравателно:
— И тоя спи като другите. Дори спи дълбоко.
Тя изсипала на главата му стъкленица с омагьосана вода, от която човек заспивал като мъртъв и се измъкнала от двореца. Докато принцесата се подсмихвала, момъкът извадил от пояса си ножица и с нея отрязал парче от дрехата й. После скочил и се затекъл подире й. Тя вървяла бързо и нищо не чувала зад себе си. Но момъкът бил по-бърз от нея и не я изпускал от очи.
Към полунощ стигнали до едно море. Момъкът легнал на пясъка, за да не го види момата ако се обърне. Тя наистина се обърнала, защото й се сторило, че някой върви след нея. После свалила забрадката си, пуснала я в морето и стъпила на нея. Кърпата се понесла като кораб по водата. Момъкът гледал, гледал, но нямало как да стигне до царкинята. Той решил да я почака на брега. В това време задухал силен вятър и той потърсил място да се скрие. Стигнал до едно бърдо. Чул гласове. Някакви се карали. Покачил се на бърдото момъкът и що да види — трима дяволи седнали и делят печалбите си! Делят и не могат да ги разделят. Момъкът извикал:
— Не се карайте! Аз ще ви ги разделя!
— Делихме, що делихме, — обадил се единият дявол — остана един фес, един топуз, един тас, едно сребърно решето и една златна ябълка. Раздели ни ги ти, да видим!
— Ще ги разделя! — рекъл момъкът. — Но ми кажете за какво служат тия неща.
— Който има ябълката става силен колкото девет души. Тоя фес, ако го сложиш на главата си, ставаш невидим. Ако кажеш на таса: «Хайде! Пълни се!» ще се напълни с жълтици, додето речеш: «Стига!» Ако пък стъпиш на сребърното решето, ще те пренесе през морето по-бързо от кораб. Ако речеш на топуза: «Разбий тая планина!» — той ще я разбие.
— Добре — казал момъкът. Аз ще търкулна ябълката надолу по бърдото и който от вас я улови, негова ще бъде.
И той пуснал ябълката. Бърдото било много стръмно и ябълката отскочила надалеко. Дяволите се спуснали да я гонят, момъкът грабнал другите неща и побягнал към морето. Там сложил феса на главата си, пуснал решетото, стъпил отгоре му и то за миг го пренесло на другия бряг. Тъкмо стигнал там, зад него се задала принцесата — тя не била още стигнала до брега.
Момъкът взел решетото и тръгнал след нея. Вървели, вървели, стигнали до една гъста гора. Момчето откъснало един клон. Принцесата почнала да се провира между дърветата, а момъкът — след нея. Преминали през гората и стигнали до двореца на онзи царски син. Царският син попитал принцесата защо се е забавила. Тя му разказала всичко. Момъкът седял срещу тях, чувал какво си говорят, но те не го виждали.
Седнали да вечерят. Яли медени пити. Царският син взел една пита и я подал на принцесата, но момъкът я грабнал от ръката й и я скрил в пояса си. Те търсили питата, но не я намерили. Сетне почнали да пият от златна чашка. Царският син пийнал и подал на момата, но момъкът грабнал чашката, разлял питието по дрехата на принцесата, а чашката прибрал. Търсили чашката, но не могли да я намерят. Царският син изял половин портокал, а другата половина дал на принцесата, но момъкът грабнал портокала и го скрил. Най-накрая почнали да пият вино, но и винената чаша изчезнала. Търсили тук, търсили там — чашата я нямало.
Царският син се разсърдил и рекъл:
— Тази вечер всичко върви наопаки. Ти си виновна, защото дойде късно. Утре вечер ела по-рано!
За да го развесели, принцесата извадила една златна ябълка и почнала да я подхвърля, а той да я лови. Подхвърлила веднъж-дваж, на третия път ябълката се търкулнала на пода. Момъкът я прибрал. Колкото и да я търсили не могли да я намерят. Царският син извадил друга златна ябълка, още по-хубава. Почнали да играят с нея. Но щом се търкулнала под масата, момъкът прибрал и нея. Тогава принцесата се ядосала.
— Наистина проклета вечер! — казала тя. — Я по-скоро аз да се прибирам вкъщи, че ме пазят. Страх ме е да не би онзи да се е събудил и да ме улови, когато влизам в двореца.
И тя си тръгнала, а момъкът след нея. Минали през гората, стигнали до морето. Тя пуснала кърпата, той — решетото. И сега момъкът преплувал морето по-бързо. Затекъл се към двореца, свалил феса и легнал на прага, като си завил главата. Момата стигнала чак на разсъмване.
На сутринта царят отишъл да види дали дъщеря му е скъсала обувките си. Те наистина били скъсани, а момъкът, уморен, още спял на прага.
Царят го ритнал и му креснал:
— Хайде, ставай сънльо, че те чакат главорезите!
Момъкът станал и рекъл:
— Царю честити, аз улових дъщеря ти! Ще ти кажа и къде ходи и при кого ходи и какво прави там.
Принцесата чула това.
— Къде си ме хванал? — развикала се тя. — Аз не съм излизала от двореца навън.
— Царю честити! — рекъл момъкът. — Повикай своите хора да ви разкажа къде е била тази нощ принцесата.
Събрали се царедворците и момъкът им разказал всичко. Бръкнал в пояса си и оттам извадил отрязаното парче от дрехата на принцесата. Сетне показал клона, разказал как яли медени питки с царския син и извадил една, която бил скрил.
— А помниш ли, когато царският син извади златна чаша да пиете от нея? — попитал той царкинята. — Ето я! А ето и винената чаша, ето половината от портокала и двете златни ябълки, с които играехте.
Всички се уверили, че момъкът наистина е бил с царкинята. Той настоял пред царя да изпълни обещанието си. Но царят не искал момче от долен произход, бедно и просто, да му стане зет, затова намислил да иска от него нещо невъзможно, за да се откаже и да си отиде. Срещу двореца се издигала висока планина, която пречела на слънцето да огрява двореца.
— Добре, — казал царят — ти улови дъщеря ми. Но това не стига, за да ми станеш зет. Трябва да си юнак и способен за работа, каквато не всеки може да извърши. Виждаш ли онази планина. Можеш ли да я разбиеш, та слънцето да огрява двореца ми от сутрин до вечер? Давам ти четиридесет дни срок. Наемаш ли се?
— Наемам се! — отвърнал момъкът.
— Хубаво мисли, момче! Ако не я разбиеш, ще ти взема главата! — рекъл царят.
Минали ден, два, десет. Царят помислил, че момъкът се е отказал от облога. Като останали десет дена до крайния срок царят пратил да го повикат и му рекъл:
— Млад и глупав ми се виждаш ти, момче, та те съжалих. Прощавам ти живота, няма да ти взема главата, само престани да бълнуваш за дъщеря ми.
— Де се е чуло и видяло цар да се отмята от думата си? Не, царю честити, не ме жали. Аз ще разбия планината — отвърнал момъкът.
Когато останали само три дни царят отново повикал момъка. Уплашил се, че може наистина да разбие планината и да се ожени за дъщеря му. Гой обещал да му даде цяла торба жълтици, само да се махне от града.
— Не може, царю честити, — рекло момчето. — Аз ще разбия планината.
— Как ще я разбиеш? Толкова дни минаха, ти ходи нагоре-надолу, а сега останаха само три дни. Нима за три дни ще я разбиеш?
— Не за три дни, а само за една нощ ще я разбия — рекъл момъкът.
На третия ден вечерта той застанал в подножието на планината, извадил топуза, ударил с него една канара и рекъл:
— Хайде сега, удряй, додето сринеш цялата планина! Утре заран нищо да не остане от нея!
Топузът заудрял канарите с такава сила, че никой не могъл да мигне през нощта. Едва на разсъмване царят заспал. Като се събудил видял, че в стаята му грее слънце. Като излязъл навън видял, че срещу двореца няма планина, а слънцето току-що се подава над равнището. Момъкът дошъл при него и засмяно му казал:
— Добро утро, царю честити! Сринах планината и изпълних желанието ти.
Царят се престорил, че е много доволен и за да се отърве, рекъл:
— Това хубаво, момко. Бива те и на бързина и на сила, но не стига, за да станеш царски зет. Утре, аз като умра и ти седнеш на престола, ще трябва много войска да храниш и обличаш. Да видим, бива ли те и за това. Опитай се три месеца да храниш и обличаш войската, да купуваш на конете зоб, на войници и стражари оръжие, да им плащаш и даваш всичко, което потрябва. Ако свършиш и тази работа, ще ти дам дъщеря си.
— Добре! — казал момъкът. — Само ми дай една стая, дори и при слугите да живея.
Царят му дал стая, в която нямало дори и легло, та момъкът спял на земята. Той влязъл вътре, заключил се и взел таса. Казал му: «Хайде, пълни се!» И тасът започнал да се пълни с жълтици. Напълнила се стаята догоре. Тогава момъкът казал: «Стига!» и скрил таса. Започнал да изнася жълтици с торби и да купува всичко необходимо. На войската давали най-отбрани ястия, най-хубава премяна, оръжие, украсено със злато и сребро, а конете хранили с едра леблебия и поили с вино. Изтекли трите месеца, а храна, дрехи и оръжие останало още за цяла година в складовете.
И сега царят се престорил на доволен, ала пак рекъл на момчето:
— И това много добре, синко! Но за царски зет е потребно и богатство да има, а не само войска да храни. Натовари девет мулета с жълтици и ще ти дам дъщеря си!
— Добре! — казал момъкът. — Прати утре девет мулета да ги натоваря!
На другия ден мулетарите дошли. Момъкът напълнил стаята с жълтици и рекъл на слугите:
— Хайде, товарете сега и карайте към царската хазна!
Те товарили, товарили, додето могли да носят мулетата. И пак останала половината стая пълна с жълтици.
— Вземете си и за вас — кой колкото може да носи — рекъл момъкът на мулетарите.
Царят нямало що да прави и оженил момъка за дъщеря си. И заживели добре, в охолство, честито и весело.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Принцесата скитница - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!