|
Приказка за двата манастира
Един шивач имал дъщеря на име Джанина, която можела да чете и да пише. Джанина била много красива и един младеж, които се казвал Джани, така се влюбил в нея, че тя не знаела как да се избави от него. Веднъж Джанина казала на своите приятелки:
— Хайде да основем манастир!
И приятелките се съгласили:
— Да основем!
Сред тях били дъщери на краля, на рицари и на велможи. Събрали се всичко дванадесет девойки и те заявили на своите бащи:
— Искаме да основем женски манастир.
Родителите дълго разубеждавали момичетата, но те упорито настоявали на своето и в края на краищата далеч от тяхното родно място се появил нов манастир. Момичетата се запасили с много продукти и всичките дванадесет се заселили в манастира. А Джанина станала тяхна игуменка.
В това време Джани, който бил влюбен в Джанина, веднъж казал на своите приятели:
— Отдавна не съм виждал Джанина! Къде може да е отишла?
— Защо питаш нас за това?
— Тъй като няма да видя повече моята любима, искам да стана монах. Защо да не основем един мъжки манастир?
И те го основали.
Една вечер запасите от храни в женския манастир се свършили. Продоволствието с провизии било задължение на игуменката. Джанина излязла на балкона и видяла в далечината светлина. Тя се отправила към тази светлина с надеждата да намери храна. Стигнала до една къща и влязла в нея: в стаите нямало никои. На трапезата били сложени дванадесет чаши, дванадесет лъжици, дванадесет салфетки и дванадесет големи паници, пълни с макарони. Джанина сложила паниците с макарони в една кошница и се върнала в манастира. Ударил звънецът, призоваващ на трапезата за вечеря. Монахините се събрали и Джанина дала на всяка от тях една паница с макарони. Така те се навечеряли.
Домът, откъдето Джанина взела макароните, бил мъжкият манастир. Когато монасите се прибрали и видели, че на трапезата нямало нищо, техният игумен, а той бил Джани, казал:
— Коя ли е тази крадлива сврака, която ни е задигнала вечерята? Налага се утре вечер да караулим.
На следващата вечер монасите поставили стражеви и му казали:
— Достатъчно е само да свирнеш и ние ще дотичаме. Гледай да не заспиш!
Но монахът скоро захъркал като заклан.
Отново дошла игуменката, видяла дванадесетте паници с макарони и ги прибрала в кошницата си. Тогава тя видяла спящия монах, взела почернелия от сажди мазен тиган и с него намазала лицето на монаха.
След това Джанина се върнала в манастира призовала със звънеца монахините и те с удоволствие вечеряли.
— Добра стража сме си оставили, няма що! — И на следващата вечер те поставили на пост друг брат. Но и той заспал и на сутринта се събудил с почернено лице.
Това продължило единадесет нощи и накрая дошъл реда на игумена. Джани застанал на пост и се престорил, че спи. Когато Джанина, след като си напълнила кошницата с макароните, се приближила да нацапа лицето му, Джани скочил и извикал:
— Стой! Този път няма да ти се размине!
— Ах! — извикала тя. — Смили се! Не ми причинявай зло!
Няма да ти причиня зло, ако ти доведеш тук твоите единадесет монахини.
— Добре, но при условие, че ти няма да ни сториш нищо лошо.
— Обещавам.
Игуменката си отишла с пълна кошница с макарони. Тя нахранила монахините и им казала:
— Сестри, трябва да отидем в манастира на монасите.
— Какво ще правят там с нас?
— Нищо, така им обещах.
Монахините отишли в мъжкия манастир.
Там те казали:
— Искаме стая, където можем да се заключим.
Игуменът ги отвел в стая с дванадесет легла и монахините започнали да се приготвят да нощуват. Върнали се останалите монаси и видели празната трапезария.
— Уж този път, ваша милост, вие пазихте, но вечерята пак е изчезнала.
— Не се безпокойте! Крадливата сврака е в ръцете ни — успокоил ги Джани.
— Наистина ли?
— Разбира се, с още единадесет монахини. Сега те ще ни приготвят макарони.
Игуменът почукал на врата на монахините и казал:
— Хайде, по-живо, ставайте, трябва да ни сварите макарони!
Игуменката отговорила:
— Моите монахини могат да готвят само под звуците на музика.
— Ще имате и музика — обещали братята и прегладнели, засвирили на флигорни и цигулки. В това време игуменката и монахините, вместо да започнат да готвят, хвърлили през прозорците дюшеците, а чаршафите навили и ги завързали за прозореца. Излизали една по една през прозореца, спускали по въжетата от чаршафи, скачали на дюшеците и се впускали да бягат. Като се върнали в своя манастир, те здраво залостили вратата. А братята продължавали да свирят, въпреки че на очите им притъмнявало от глад.
— Какво става, още ли не са готови тези макарони? — питали се те един друг. Накрая гладните монаси започнали да чукат на вратата на стаята, където били монахините. Никой не отварял. Монасите разбили вратата и видели празните легла. Нямало ни чаршафи, ни дюшеци.
— Значи те се подиграха с нас! Но ще си получат заслуженото!
Монасите направили една бъчва, поставили в нея своя игумен и я затворили. След това тръгнали към женския манастир, скрили се недалеч от него и зачакали да се стъмни.
Настъпила вечерта. Един от монасите се приближил до манастира, като тикал пред себе си бъчвата. Почукал на вратата, показала се една монахиня.
— Ще ми позволите ли да оставя тази нощ в портиерната тази бъчва?
Доверчивата монахиня, се съгласила, но игуменката усетила измамата и си помислила «Погубени сме».
Дошло време за вечеря. Като отивали към трапезарията, Джанина казала на своите дружки:
— Сестри, ако нещо се случи, не се плашете.
Докато монахините се хранели, Джани излязъл от бъчвата и почукал на вратата на трапезарията.
— Кой е? — попитали монахините.
— Отворете!
Монахините отворили врата и пред тях застанал Джани.
— Добър вечер!
— Седни при нас — поканили го девойките.
И Джани седнал да яде с тях, като говорел за това-онова.
Накрая на вечерята извадил от джоба си бутилка с вино.
— Ще пийнем ли по една чашка, сестри — обърнал се той към монахините. Те се съгласили; само игуменката изляла своята чашка по дрехите си. Бързо монахините заспали, а Джани само се преструвал, че спи. Като видял, че всички спят, той ги завързал с въже, за да ги спусне през прозореца една по една. Той се навел през прозореца, за да извика другите монаси, но през това време Джанина безшумно се приближила до него, хванала го за краката и с главата надолу го пуснала през прозореца. След това тя събудила своите другарки.
— Да бягаме оттук. Ще напишем на нашите бащи да дойдат да ни вземат оттук. Стига ни вече този монашески живот.
И така те се върнали по домовете си. Монасите също изоставили манастира и си разотишли по домовете.
Джани, както и по-рано, бил влюбен в Джанина. С превързана глава той отишъл да й иска ръката и накрая тя се съгласила да стане негова жена. Но преди това Джанина направила една кукла от захар, голяма колкото нея.
По време на сватбата тя казала на мъжа си:
— Когато влезеш в спалнята, угаси свещта, в манастира свикнах с тъмнината.
През нощта Джанина се прибрала в стаята, поставила в леглото захарната кукла и се скрила под леглото; с един дълъг конец тя можела да движи ръцете и главата на куклата.
Влязъл мъжът й и в ръцете си държал меч. Той казал:
— Джанина, ти много ми се надсмиваше! Помниш ли как ни крадеше вечерята?
Куклата кимнала в знак на съгласие.
— Помниш ли как ме хвърли през прозореца и как аз си нараних главата?
Куклата отговорила:
— Да, помня.
— Ти още се осмеляваш да отговаряш на това с «да»?!
Той вдигнал меча си и го забил в гърдите на захарната кукла.
— Джанина, аз те убих. Но какво става, каква е тази твоя кръв?
И той облизал с език меча.
— Джанина! Ти беше сладка като жива, но и сега си оставаш сладка! — И той насочил меча към гърдите си, за да тури край и на своя живот. Тогава под леглото изскочила Джанина.
— Не се убивай, аз съм жива.
Те се прегърнали и оттогава били най-щастливите съпрузи.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри: Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|