Резултати за "Постнатално развитие".

Напред.БГ - Българската търсачка.

Постнатално развитие

Главният мозък на новороденото тежи около 400 грама и съставлява около 1/8 от масата на тялото. Следователно относителната големина на детския мозък е значително по-голяма отколкото при възрастния човек. В края на първата година мозъкът вече съставя 1/11 до 1/12 от масата на тялото, а към петата година е 1/13 -1/14 от нея. За съпоставка ще посочим, че у възрастния човек главният мозък съставлява 1/40 от телесната маса и тежи около 1400 грама. Това максимално тегло детският мозък достига към 20-годишна възраст и то се задържа докъм 30 години. Главният мозък на новородените и децата в предучилищна възраст е по-къс и по-широк. Той расте равномерно на ширина, дължина и височина до 4 годишна възраст, но от 4 до 7-годишна възраст неговата височина интензивно нараства. Уголемяването на отделните дялове е неравномерно, като най-бързо растат челните и теменните дялове, по-бавно - слепоочните, и най-слабо - тилните. Мозъчната тъкан на новороденото е незряла. Сивото и бялото вещество на големите полукълба не са добре диференцирани и клетките се разполагат не само в коровия слой, но и в дълбочината на полукълбата, пръснати в бялото вещество. С развитието на коровите извивки и увеличаването на общата повърхност на главния мозък невроните постепенно се преместват в сивото вещество. Обаче общият брой на невроните у новороденото е почти същият както и при възрастния човек, а строежът на повечето от тях към 3-годишна възраст се отличава незначително от невроните на възрастния. При все това тяхното структурно усложняване продължава до 40-годишна възраст и дори след нея. Кората на големите полукълба у новороденото в по-голямата си част има 6-слоен строеж както у възрастните. Налице са всички първични, вторични и третични бразди, но те продължават да се развиват и задълбочават след раждането, особено до 1-2 години и почти завършват развитието си към 7-12-годишна възраст. Проекционните полета на кората показват неимоверно развитие. Соматосензорната и моторната кора съзряват рано и към 2-годишна възраст са почти като у възрастните, достигайки окончателното си развитие към 7-годишна възраст. Зрителната кора се развива бързо през първите две години след раждането, но после забавя растежа си. Нейното развитие продължава и след 7-годишна възраст. В първите години на живота се образува и нараства подкоровата зрителна радиация, донасяща зрителните импулси от страничните коленчати тела на зрителния хълм. Самите коленчати тела достигат почти завършено, но все пак не окончателно развитие към 7- годишна възраст. Слуховата кора също се развива бързо в първите две години от живота и по това време първичното слухово поле е като при възрастния човек. Цялата слухова зона завършва развитието си към 7~годишна възраст. Общо взето първичните проекционни полета на моториката и сетивните системи се развиват рано - докъм 2-годишна възраст, вторичните полета, изпълняващи по-сложни сетивни и двигателни функции, съзряват докъм 7-годишна възраст, а третичните, асоциационни зони с интегративна функция (например предната челна кора) завършват развитието си към 12-годишна възраст. Подкоровите сиви ядра на полукълбата (базални ганглии), свързани с двигателните функции и тяхната автоматизация, имат размери у новороденото 3 до 5 пъти по-малки отколкото у възрастния човек. През първите две години те увеличават размера си два до три пъти, а към 7-годишна възраст се приближават до големината у възрастния. Аналогични са темповете на растеж и при другите екстрапирамидни двигателни сиви ядра в междинния и средния мозък, субталамичното ядро (тяло на Луис), червеното ядро и черната субстанция. Зрителният хълм отначало расте бавно, като ядрата му се развиват неравномерно. У новороденото са добре развити срединните ретикуларни ядра, но след раждането бързо се развиват соматосензорните задно-долни ядра. Към 13-годишна възраст зрителният хълм удвоява сагитапния си размер и достига големината на възрастните. Подхълмието се формира още преди раждането, но след това ядрата му се развиват в различна възраст. Така цицковидните телца (корпора мамилариа) съзряват към 3-годишна възраст, но цялата хипоталамусна област завършва развитието си едва през пубертета. Малкият мозък у новороденото е твърде недоразвит, като червеят е по-развит, отколкото полукълбата му. Коровите му бразди са плитки и той е разположен по-високо отколкото при възрастния. Отначало сивото вещество преобладава над бялото. Малкият мозък нараства интензивно в първите години.на живота и към 7-годишна възраст е вече добре развит с преобладаване на бялото вещество както у възрастните. Горните, средните и долните малкомозьчни крачета също са добре оформени към училищната възраст, успоредно с пълното развитие на малкомозъчните координационни функции, Мостът у новороденото е разположен високо, а продълговатият мозък има почти хоризонтално разположение. С възрастта те се отпускат надолу. При тях отначало преобладава сивото вещество, но с интензивното развитие и миелинизацията на проводните пътища -двигателни и сетивни, бялото вещество заема все по-голяма част от обема им. Като цяло развитието на мозъчните структури е най-силно в първите 6 години от живота. Анатомичните съотношения на отделните структури и тяхната зрялост, характерни за възрастния човек, се установяват към 15-16 години, като са окончателно завършени едва към 20-годишна възраст. Гръбначният мозък у новороденото е с по-зряла структура от главния мозък, което определя и по-съвършеното му функциониране. Непосредствено след раждането са налице вече относително оформени спинални автоматизми. При все това дебелината на гръбначния мозък докъм 12 години се увеличава два пъти и повече не се променя, а общият му обем от раждането до зряла възраст се увеличава 8-9 пъти. С растежа на детето гръбначният мозък изостава от удължаващия се гръбначен стълб и долния му край се измества все по-високо в гръбначния канал на прешлените. Окончателното съотношение между гръбначния мозък и гръбначния стълб се установява към 5-6 годишна възраст. Периферните нерви у новороденото са още слабо миелинизирани, като черепномозъчните се миелинизират по-бързо от гръбначномозьчните, а двигателните по-рано от сетивните. Дори в пределите на един и същи периферен нерв отделните влакна се Миелинизират в различни срокове. У новороденото влакната на лицевия нерв, осъществяващи сукането, са функционално готови, а влакната, осигуряващи мимическите движения на лицето, съзряват по-късно. Двигателните гръбначномозъчни неврони, осъществяващи хватателния рефлекс, и техните аксони в предните коренчета и в периферните нерви, свиващи пръстите, също са функционално съзрели при раждането. Налице са и връзките им с по-високите двигателни структури. Вегетативната нервна система у новороденото е в най-зряло състояние и веднага започва да функционира. Тя осигурява жизнено необходими, вродено кодирани реакции, каквито са хранителните, дихателните, отделителните, защитните. Периферните вегетативни нерви поначало функционират чрез слабомиелинизирани или немиелинизирани влакна дори у възрастните.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.