Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Ейми Трий
Последният портал
 


Пролог
Тринайсетте талисмана на Каризма

Чаровна стана кралица на Каризма и мъдрата и красива Сребърна фея й даде ценен дар — гривна. На нея висяха тринайсет сребърни талисмана.
Така повеляваше законът на Каризма. Щом дойдеше нов владетел на власт, Сребърната фея изработваше специален подарък, който да му помогне да се грижи за наследения свят. И този път това беше гривна. Жената обясни на кралица Чаровна, че бижуто е магическо, защото може да управлява природните сили и да пази всичко в хармония. Кралицата трябваше да се грижи за гривната.
Докато кралица Чаровна — и единствено кралица Чаровна — притежаваше талисманите, всичко щеше да бъде наред.
И така беше, докато гривната не бе открадната от един паяк и не попадна в ръцете на магьосника Зорган.
И настъпи хаос!


Първа глава

Една съботна вечер, малко преди рождения си ден, Сезам седеше у дома с баба си Лоси. Двете гледаха телевизия. Сезам беше запленена от предаването, което разказваше за осиновяването на бебета орангутани по някаква специална програма. Момичето гледаше как орангутанчетата си играят с гледачите в резервата и беше във възторг от тях.
— Бих искала и аз да мога да се грижа за някой малък орангутан — каза Сезам и изведнъж в съзнанието й изникна образът на Фиг.
Той беше бебе-тунганора и търсачката го беше спасила при първото си гостуване в Каризма. За последен път Сезам беше видяла Фиг и майка му Хоб на Празника на откраднатия бокал и за миг се зачуди къде ли са двете тунганори сега.
Лоси се вгледа във внучката си, седнала на дивана и гушнала двете котета Чипс и Пинс. Знаеше колко много Сезам обича животните и предаването за орангутаните я наведе на една идея. «Когато Сезам си легне, ще вляза в интернет и ще потърся повече информация за осиновяването на орангутани» — помисли си Лоси. После побърза да смени темата.
— Дано Джоуди и Ник прекарат добре тази вечер — предпазливо отбеляза тя.
— Аха! — отвърна Сезам. Звучеше ентусиазирано. — Татко каза, че ще предложи на Джоуди да се омъжи за него. Купил й е пръстен, вчера го видях. Прекрасен е!
Лоси се усмихна. Попи, майката на Сезам, беше починала, когато момичето беше още бебе. През изминалата година обаче Лоси беше забелязала как се задълбочава връзката между внучката й и нейната инструкторка по езда Джоуди Лък. Наскоро Ник беше попитал Сезам как би се почувствала, ако Джоуди стане нейна втора майка, и момичето без колебание беше отвърнало:
— Бих се почувствала прекрасно!

* * *

На следващия ден Сезам, Лоси и Ник се заеха да обсъдят организацията на партито за рождения ден на Сезам. До него оставаха още само две седмици! Падаше се на тринайсети, петък, точно в междусрочната ваканция.
— Може ли да има дискотека с истински диджей? — попита Сезам.
— Звучи ми супер — отвърна Ник.
— Ами шумът? — обади се Лоси. — Нали не искате да разстроим съседката, госпожа Адамс?
— Сигурен съм, че ако я предупредим навреме, тя ще разбере — каза Ник. — Познавам един страшен диджей, казва се Спинър Шайндигс! В двора ще опънем голяма шатра над масите и дансинга.
— Благодаря, татко! — отговори Сезам, а очите й грейнаха от радост. — Искам да поканя толкова много приятели. Ще бъде най-страхотното парти на всички времена! Не се тревожи, бабо. Аз ще говоря с госпожа Адамс. Тя е готина. Може дори да поканя и нея!
Чипс и Пинс усетиха колко радостна и развълнувана е Сезам, заразиха се от настроението й и започнаха да се гонят около мебелите.
— Добре, добре! — каза им Сезам. — И вас ще поканя!
Момичето побърза да се залови с подготовката. Първо състави списък с гостите (доста дълъг!), а след това написа и разпечата специални покани.
Рано сутринта в понеделник, в двора на училището, Сезам се зае да раздаде поканите. Даде по една на близките си приятелки — Мади Уеб (най-добрата й приятелка!), Джема Грийн и Лиз Робинсън. Специално покани и Хейли — новото момиче в класа им.
— Благодаря ти — каза Хейли, а ясносините й очи блеснаха. Тя носеше светлорусата си коса вързана на опашка с панделка — точно като Сезам. — Много обичам танците!
Сезам и Мади седяха до Хейли в клас и я бяха харесали още от първия ден. Докато си бъбреха през междучасието, Хейли им разказа повече за себе си: у дома имаше кученце на кафяви и бели петна на име Снупи, свиреше на флейта и колекционираше бижута. Като чуха за бижутата, Сезам и Мади се спогледаха: само ако Хейли знаеше, че те колекционираха вълшебни талисмани!
«Може би — помисли Сезам — един ден ще приемем и Хейли в клуба на търсачките!»
Преди да се усети Сезам се оказа заобиколена от много момичета, които бъбреха безспир за рождения ден и за това, какво смятат да облекат за партито.
Тогава се приближи Оливия Пайк и Сезам изненада всички, като даде и на нея една покана. Цялото училище знаеше, че Сезам и Оливия изобщо не са приятелки! Но след инцидента в конюшните на Джоуди, когато понито на Оливия избяга, а Сезам го спаси, нещата се бяха променили: двете момичета вече изпитваха добри чувства една към друга. Когато Сезам подаде поканата на Оливия, Мади направо зяпна:
— Какво… — започна тя.
— Всичко е наред — прошепна й Сезам. — Ще ти обясня по-късно.
Оливия беше поласкана от поканата.
— Благодаря ти, Сез — каза тя. — Дискотека с истински диджей? Леле! Ще бъде страхотно!


Втора глава

Една сутрин Сребърната фея се събуди рано и усети, че денят ще бъде много специален. Отхвърли одеялото, облече копринената си рокля и отиде до прозореца.
Зазоряваше се. Огненото слънце се издигаше над Щастливата планина, а птичките пееха.
Сребърната фея погледна календара и видя, че е тринайсетият ден от тринайсетия меде Кворус.
— Ама разбира се! — промърмори си тя. — Средата на лятото. Най-вълшебният ден от годината!
Мислите й полетяха към търсачката. Феята усещаше, че по някаква причина и за Сезам денят щеше да е много специален. Среса дългата си сребърна коса, дооблече се и побърза да слезе в работилницата, за да погледне тринайсетте вълшебни свещи.
Една по една, дванайсет от тях бяха угаснали: всяка беше наречена на един вълшебен талисман — сърцето, подковата, мидата, котката, пеперудата, снежинката, фенерът, монетата, звездата, делфинът, луната и четирилистната детелина, която носеше късмет.
Всички тези талисмани бяха на сигурно място при търсачката в Чуждия свят.
Беше останала да гори само още една свещ: ярък знак за последния изгубен талисман — сребърният ключ.
— Последен, но не по важност — каза феята. — Сезам трябва да намери тринайсетия талисман, за да завърши мисията си. Само тогава редът ще се върне в Каризма. Време е отново да посрещнем търсачката…
Сребърната фея запали клонче мистика, която скоро изпълни стаята с горчиво-сладък аромат.
После сложи пръсти на слепоочията си, започна да диша дълбоко и насочи мислите си към Сезам, към специалната кутия с бижута и към вълшебната гривна. Скоро изпадна в транс и призова магическите си сили, които да я пренесат далеч отвъд границите на Каризма, чак в Чуждия свят!


Трета глава

Петъчната утрин на рождения ден на Сезам беше слънчева и ясна.
— Ще бъде един прекрасен ден! — запя Сезам, затанцува из стаята с плюшеното си мече Алфи и го завъртя около себе си. После се втурна по пижама надолу по стълбите и завари татко си и Лоси да закусват в кухнята. Пощата беше пристигнала и куп поздравителни картички чакаха Сезам върху масата.
— Честит рожден ден, Сез! — каза Ник и я прегърна силно.
Лоси целуна внучката си:
— Само си помисли, вече си по-голяма с цяла година!
Сезам задъвка мюсли и се зае да отваря поздравителните картички. Едната беше от леля й от Шотландия, която й изпращаше и малко пари вместо подарък.
— Супер! — възкликна Сезам. — От сума ти време спестявам за новия албум на «Кристъл Чикс». Сега вече имам достатъчно, за да си го купя.
— Ето го и моят подарък — каза Лоси и й подаде голям плосък пакет.
— Ооо! — възкликна Сезам, като го разопаковаше внимателно. — Какво ли има тук?
Извади от пакета лъскава брошура, снимка и благодарствена грамота в рамка.
— Уау! — ахна момичето, а големите й кафяви очи се разтвориха широко от вълнение. — Осиновила съм бебе-орангутан! Казва се Кики! Виж, татко, ето го на снимка! Прелестен е! О, бабо, толкова ти благодаря!
— Страхотна идея — каза Ник.
— Реших, че ще се зарадваш — отвърна Лоси.
Следващите няколко минути Сезам прекара в четене на брошурата, за да разбере кой е Кики. Той живееше в резерват точно като онзи, който беше видяла по телевизията.

«Късметлията Кики!
Кики пристигна в резервата в петък, тринайсети — един наистина щастлив ден за него! Намерил го един лесничей. Сирачето било гладно и търсело храна.
Майка му е убита от предприемачи, които изсичат гората, за да засаждат палми за добив на олио. Кики е на четири години и има дълга червена козина. Тежи четиринайсет килограма и е много обичлив. Пълен е с енергия и обожава да се катери по дърветата.
Любимото му забавление е да се къпе. Плиска във водата и обича да го гушкат, докато го подсушават с кърпата. Кики ще живее при нас в резервата, докато порасне достатъчно и стане готов да се върне в дивата природа, където отново ще бъде под нашата закрила.»

Ник хвърли поглед към часовника си, спогледа се с Лоси и се усмихна многозначително.
— Ъъъ, Сез — започна той. — Боя се, че моят подарък малко трудно може да се опакова…
Сезам извъртя очи.
— Татко, опаковката няма значение. Какъв е подаръкът?
— Той е… Ами… Той те чака в конюшнята при Джоуди — каза Ник.
На Сезам й трябваше минутка, за да осмисли думите на баща си. Не смееше да повярва!
— Татко…
— Облечи се за езда — каза Ник. — Не трябва да караш твоето пони да те чака!
Сезам още беше замаяна, когато седна в колата. Непрекъснато си повтаряше последните думи на татко си — твоето пони!
Още се чудеше дали не сънува, когато Ник паркира пред конюшните. Джоуди ги чакаше на двора със Сребърен — оседлан и готов за езда. На юздата му беше закачена златна панделка с надпис:
Сезам толкова се развълнува, че й се доплака. В същото време й се прииска да прегърне всички! Първо прегърна Сребърен, а после и Ник, и Джоуди!
— Ето — каза Джоуди, когато Сезам я пусна, и подаде на момичето красиво опакован подарък. — Това ще ти потрябва. Честит рожден ден, Сез!
След минутка Сезам гордо се изправи с нова шапка за езда на главата.
— Благодаря ти, Джоуди! — каза тя и целуна инструкторката.
Известно време Ник и Джоуди гледаха как Сезам язди уверено по пясъка на манежа. Ник дори я снима, а Джоуди каза:
— Сезам и Сребърен. Родени са един за друг.
Ник се обърна към нея. Джоуди носеше годежния си пръстен и диамантът проблясваше на слънцето.
— Ние с теб също сме родени един за друг — каза Ник радостно. — Сега трябва да тръгвам. Имам много задачи около партито.
Джоуди му изпрати въздушна целувка.
— Скоро ще дойда да ти помогна — каза тя.

* * *

Два часа по-късно Джоуди закара Сезам у дома. Пред градината завариха паркиран розов бус. От едната му страна пишеше: «Дискотеката на Спинър Шайндигс».
— Ооо! — изпищя Сезам, като видя един хубав младеж с тесни джинси и черни очила да носи слушалки, тонколони и друга техника нагоре по пътеката в градината. — Това сигурно е Спинър Шайндигс, диджеят!
— Сигурно — отвърна Джоуди. — А това е татко ти, покатерен на ябълковото дърво!
Ник и един негов приятел закачаха лампички по клоните. Ник им помаха и замалко да падне. Джоуди поклати глава и се засмя.
— Отивам да помогна на Лоси за храната — каза тя на Сезам, — а ти иди и се преоблечи. До после!
— Добре — отвърна Сезам. — За партито трябва да изглеждам наистина страхотно!
Тя хукна нагоре към стаята си. Първото нещо, което видя, беше една снимка, сложена на нощното шкафче: същата снимка, която татко й беше направил по-рано днес.
— Сребърен, моето пони — каза Сезам на глас.
Все още й беше трудно да го повярва. До снимката лежеше още една — на нея беше сниман Кики, осиновеният орангутан. Сезам беше много горда, че е осиновителка. После бързо остави снимките и отвори гардероба.
— Какво ли да облека? — зачуди се тя.
Подът на стаята й скоро се покри с нахвърляни дрехи, обувки и аксесоари: копринени рокли, миниполи, джинси, тениски, блузки с лъскави картинки, сандали плюс цялото съдържание на чантичката с гримове! На килима се търкаляха лак за нокти, гланц за устни, брокат…
Най-накрая тя реши да облече яркочервената си тениска с искрящото сърце, виолетови шорти и лъскав клин. След това седна на леглото и си сложи любимата огърлица — онази с медальона, в който бяха скрити снимките на майка й и татко й.
Внезапно в съзнанието й нахлу ужасният образ на Зорган магьосника. Сезам си спомни какво се беше случило при последното й посещение в Каризма. Тогава по някакъв начин (тя и досега не беше разбрала как точно) медальонът й я спаси от могъщото проклятие на Зорган. То я удари със силата на светкавица и я събори на пода. Блесна ослепителна светлина! Чу се оглушително тряссс! Сезам предположи, че проклятието се е ударило в медальона й, отскочило е от него и е ударило Зорган, защото в следващия момент магьосникът изчезна в облак дим! Яростният му вой още кънтеше в ушите й.
Сезам хвана в ръка медальона и веднага усети познатото гъделичкане по пръстите. То винаги означаваше, че предстои да се случи нещо вълшебно и вълнуващо! Стомахчето й се сви и някаква невидима сила я накара да се приближи до специалната кутия за бижута. Вътре лежеше безценната вълшебна гривна. Сезам отвори капака, извади гривната и погледна дванайсетте магически талисмана, които бяха закачени за нея.
— Липсва само още един талисман — каза си тя. — Трябва да намеря сребърния ключ!

* * *

В градината Спинър Шайндигс правеше проби, за да разбере дали всички микрофони и тонколони работят добре. Сезам чу ритъма на барабани и позна песента — нямаше грешка, това бяха «Кристъл Чикс». В следващия момент обаче чу някакъв друг глас, който пееше. Това вече не беше музикален запис. Сладката песен отекна в съзнанието на Сезам, подобно на хиляди ромолящи камбанки:

«Сезам, ела, с мен полети!
Ключа ще намерим, двете — аз и ти!»

Сезам затвори очи и поклати глава. Какви неща й се причуваха? Когато отново отвори очи, момичето видя, че цялата й стая е обляна в меката златна светлина от горящи свещи, а самото то се носеше леко във въздуха, точно над леглото си!
Сезам бавно започна да се издига все по-нагоре, нагоре, нагоре, като продължаваше да стиска вълшебната гривна, а после таванът се стопи и се превърна в мъгла от хиляди малки искрящи звездички…
Като в сън Сезам почувства, че някой я хваща за ръката. През бляскавата мъгла тя видя млада жена с дълга сребърна коса и си помисли, че й изглежда някак странно позната. Сезам се замисли къде ли я е виждала преди.
— Коя си ти? — попита Сезам.
Но гласът й се загуби и остана само кънтящото ехо:


Четвърта глава

Зазоряваше се. Небето грееше в розово, синьо и златно, а Сезам и Сребърната фея се носеха сред слънчевите лъчи право към Щастливата планина. Леки като перце, кацнаха пред работилницата на феята.
— Влез — покани тя Сезам и отвори вратата със замах. — Имаме много да си приказваме.
Все още развълнувана и объркана, Сезам последва феята в работилницата. На всяка крачка погледът й срещаше странни орнаменти, релефи и статуйки; имаше карти на звездното небе, карти на лунната повърхност и рисунки на вълшебните талисмани; на тезгяха прилежно бяха подредени множество инструменти, а под прозореца имаше цяла редица свещи, но само една от тях гореше.
— Моля те, кажи ми коя си ти — обади се Сезам.
— Аз съм Сребърната фея — отвърна младата жена.
— Ти… пазачка на портите ли си? — продължи Сезам.
— В известен смисъл — усмихна се феята. — Аз съм последният портал. Трябваше да те доведа отново тук, за да намериш последния изгубен талисман.
— Ключът! — възкликна Сезам. — Виж, нося и гривната с всички останали талисмани!
Момичето разтвори дланта си и феята ахна.
— О! — възкликна тя. — Безценните талисмани! Колко се радвам да ги видя отново! Знаеш ли, изработих гривната на кралица Чаровна точно тук, в работилницата. Нямам търпение да съобщя радостната новина на Нейно Височество! Тя копнее отново да вземе в ръка гривната си още от деня, в който беше открадната. Днес в Каризма е празник, празнуваме средата на лятото. Ще бъде прекрасно да върнем гривната на кралицата в такъв специален ден! Чаровна няма търпение да се срещне с теб, впрочем!
— И аз много ще се радвам да се срещна с нея — каза Сезам. — След като намеря талисмана-ключ.
— Всички в Каризма зависим от теб — отвърна Сребърната фея. — Ела да ти покажа нещо.
Сезам я последва и двете се приближиха до прозореца.
— Това са вълшебни свещи — започна феята и обясни на Сезам какво показва всяка свещ.
Сезам забеляза, че последната горяща свещ носи знака на талисмана-ключ.
— Ще го намеря — обеща тя. — Сезам Браун ще открие всичките талисмани!
Сребърната фея обърна към нея поглед, изпълнен с топлота и обич. Беше направила добър избор. Търсачката щеше да довърши мисията си докрай.
— Виждам, че носиш огърлицата си — каза феята.
— Да — отговори Сезам. — Вътре има снимки на мама и татко. Виж, ще ти покажа.
Тя отвори медальона и Сребърната фея се наведе над рамото й, за да разгледа по-добре снимките на Ник и Попи.
— Сега разбирам защо медальонът е толкова важен за теб — каза феята нежно. — Толкова съжалявам за всички грижи, които ти създадоха Зорган и феите му.
— Ти знаеш за това…? — започна Сезам.
— Аз притежавам… специални сили — обясни Сребърната фея. — Поддържах връзка с теб чрез огърлицата. Разбрах точно в кой момент феите ти я откраднаха и усетих ужасен удар, когато проклятието на Зорган удари медальона.
— Какво всъщност стана тогава? — попита Сезам, смаяна, че Сребърната фея знае всичко за приключенията й.
— Проклятието отскочи обратно към Зорган — простичко обясни Феята. — Ти извади страхотен късмет, че се отърва без драскотина. Медальонът те спаси и унищожи магьосника*. Разбираш ли, среброто многократно усилва мощта на всяка магия. Когато проклятието се удари в твоя сребърен медальон и се върна към Зорган, той нямаше и най-малък шанс да се спаси. Каризма се отърва от злия магьосник и за това щастие трябва да благодарим само на теб.
В този миг пред прозореца се разнесе странен звук.
Уп-уп-уп! Сезам беше чувала този звук и преди! Тя погледна навън: там стояха Хоб и Фиг!
— Сезам! — извикаха тунганорите и заподскачаха от радост!
Сезам и Сребърната фея изтичаха навън да им кажат «здрасти». Хоб носеше една кутия, която Сезам веднага позна.
— Моята кутия за обяд! — възкликна тя. — Оставих я в джунглата. Как я намерихте?
— Дълга история — отвърна Хоб. — Търсехме храна край Пеперудения залив…
— … и там видяхме онзи грамаден, огромен… плод-опуси-пус! — развълнувано довърши Фиг.
Хоб, Сезам и Сребърната фея се разсмяха.
— Мисля, че сте видели плодопус — каза феята.
— Както и да е — продължи Хоб, — Фиг се натъкна на кутията. Свърши добра работа за пренасянето на бокала.
— Бокалът ли? — попита изненадано феята.
— Онзи, който грибълите са откраднали от Агапого — обясни Сезам и отвори капака на кутията. — Аз пък го взех от тях, а сега Хоб и Фиг са го донесли!
— Чудесно! — възкликна феята и вдигна прекрасния сребърен бокал към светлината. — Веднага ще го върна на Агапого. Сребърният вир не е далеч оттук.
Хоб и Фиг бяха доста уморени: идваха пеша чак от джунглата. Фиг си смучеше лапичките, а Сезам знаеше, че това е сигурен знак, че е гладен. Изведнъж в съзнанието й изникна образът на осиновеното орангутанче Кики. Тя се почувства отговорна за тунганорите; те бяха спазили обещанието си, бяха се грижили за бокала, а сега беше ред на Сезам да им помогне.
— Дали наоколо има от дърветата с листа на сини точки? — обърна се тя към Сребърната фея. — Фиг и Хоб са гладни.
Тунганорите загледаха жално феята с огромни молещи очи.
— Има няколко в моята градина — отвърна тя. — Елате. Справили сте се отлично. Добре дошли сте при мен и можете да останете колкото си искате! Тук сте на сигурно място, а и ще имате достатъчно храна.


Пета глава

Отдавна никой не беше виждал грибъли в Черната гора. Грибълите бяха тлъсти, зли смрадливи същества, кожата им беше покрита с гадни брадавици, а дългите им остри зъби бяха оцветени в най-отблъскващото жълто. Те бяха прогонени от гората от духовете на дърветата веднага след Празника на откраднатия бокал.
Тримата грибъли — Върг, Горц и Бод — джапаха през мочурищата. Бяха се отправили към брега. Тук растяха много малко дървета и грибълите бяха нещастни. Това означава, че бяха по-нещастни от обикновено, защото грибълите по принцип са кисели и вечно в лошо настроение. Свечеряваше се, падаше мрак и най-едрият грибъл Върг беше настроен особено злобно.
— Нищо не виждам на таши шветлина — каза той, като примижа и опръска спътниците си със слюнка.
— Тук не може да се намери и нищо за ядене — изръмжа Горц. — Толкова съм гладен, че бих ял и червеи.
— Аз тъкмо хапнах малко червейчета — обади се Бод. Той беше най-младият. — Усещам как мърдат в корема ми.
Тримата току-що бяха стигнали до един дълъг нос, врязан дълбоко в морето. Той се наричаше Нос на ключа. Ако грибълите имаха поне малко разум (а те нямаха никакъв!), щяха да се сетят, че могат да си наловят малко риба, за да хапнат, но бяха твърде глупави, за да го сторят. Вместо това продължиха да сноват по брега в търсене на захвърлена храна. Изведнъж Бод видя нещо блестящо и сребърно, което искреше на лунната светлина. Той спря и го вдигна от земята.
— Туй пък к'во е? — обади се Върг и го грабна.
— Аз го намерих! — изплака Бод. — Мое си е!
Върг го перна по ухото.
— Туй е само някакъв ключ — обади се Горц, като мижеше със свинските си очички.
— Туй е талишман, глупако! — кресна Върг, а от кучешките му зъби се проточи лига. — Морбречия ни рече да се оглешдаме за ишгубени талишмани, не помниш ли? Трябва да шанешем тоя тука право при принчешата!
Обяснението бавно стигна до съзнанието на Горц. Той изкриви люспестите си устни, оголи зъби и се ухили.
— Може да ни даде някаква награда за него! — каза той.
— Ами да тръгваме тогава — обади се и Бод.
Но грибълите бяха навлезли навътре в земите на урчините — пет слабички момченца с лъскави зелени тела и ципи между пръстите, наречени Тайк, Гъмба, Лъмзи, Лъг и Физ. Урчините се занимаваха с претърсване на плажа и събираха всичко, което намереха там (наричаха предметите «останки»). Всичко намерено смятаха за своя собственост.
— Какво сте намерили вие тримата? — попита най-високият от урчините, Тайк, когато и петимата неочаквано изскочиха на пътя на грибълите. — Кои сте вие въобще?
— Не е твоя работа — изръмжа Върг и бързо скри талисмана зад гърба си.
Урчините се наведоха, за да избегнат пръските слюнка и стиснаха носовете си с пръсти. Грибълите воняха на развалена риба. Миризмата беше непоносима!
— Май че крадете от нашите останки — обади се Гъмба.
— Хич не ни пука дали са ваши — отвърна Върг.
— Какво чакаме? — попита Горц.
— Бягайте! — викна Бод.
Грибълите хукнаха презглава. Надяваха се да са улучили посоката и да тичат към замъка на Морбреция, а урчините ги подгониха.


Шеста глава

Замъкът на Морбреция беше препълнен с книги. След поражението на Зорган тя не беше губила време и веднага беше завзела библиотеката му. Беше натоварила всички магически книги на каретата си, а после накара слугите си с дни да ги подреждат по рафтовете в нейния замък. Сега книги имаше на всяка крачка, дори натрупани на пода. Принцесата нямаше търпение да започне сама да прави магии!
Повечето от книгите на Зорган обаче бяха само за много опитни магьосници. Морбреция беше начинаеща, така че нямаше нищо чудно в това, че постоянно правеше грешки и се проваляше при всеки опит. Приготвянето на отвари доста приличаше на готвенето. Трябва да следваш рецептата абсолютно точно, защото иначе ще съсипеш яденето. Да станеш добър готвач, отнема много време. Същото е и с магьосничеството. Ако правиш грешки при магиите обаче, последствията може да са трагични.
Първият подвързан с кожа том, който Морбреция разтвори, носеше заглавието «Котел, пълен с отвари». Принцесата си избра една рецепта, но в нетърпението си реши, че няма нужда да отмерва точните количества на всяка съставка. Щипка от това, шепа от онова…
Скоро Морбреция вече беше забъркала някаква гадна зелена каша, която не служеше за нищо. Лошото беше, че колкото и да се опитваше да я изхвърли, котелът отново сам се пълнеше. Зелената гадост не искаше да изчезне!
— Бързо! — извика принцесата на слугите си. — Донесете кофи, тигани, шишета, буркани, каквото искате! Само да махнем оттук тази каша!
Докато силата на направената магия изчезне, в замъка имаше толкова много зелена гадост, че с нея можеше да се напълни цяло езеро!
Морбреция беше пренесла в дома си и кристалното кълбо на Зорган. Рано сутринта на празника на средата на лятото тя надничаше в него и видя как Сезам и Сребърната фея пристигнаха в Щастливата планина.
— Спала! — възкликна принцесата. — Сезам се е върнала и носи гривната!
Куклата на Морбреция, Елмо, седеше наблизо, както винаги. Тя притежаваше свръхестествени сили и сега отново от устните й се отрониха няколко думи:

«Дванайсет талисмана има тя,
търсачката тук трябва да примамиш!
А после скрий се и в паяк се превърни,
тогава гривната ще й отнемеш ти!»

— Каква прекрасна идея! — каза Морбреция, която нямаше нужда от повече подканяне. Мисълта да се превърне отново в паяк я развълнува. Така беше започнало всичко: Морбреция, приела образа на паяк, беше откраднала гривната с талисманите от сестра си. — Имам всякакви магически книги. Била съм паяк и преди. Този път обаче ще открадна гривната от Сезам. Възможността е добра, не трябва да я пропускам! Тогава ще ми остане само да намеря тринайсетия талисман…
Изведнъж през отворения прозорец до носа на принцесата долетя миризма на развалена риба. Морбреция надникна навън и видя Горц, Върг и Бод, които крачеха по моста над рова на замъка. От време на време някоя скрила подскачаше над водата и се опитваше да ги захапе за петите.
— Какво искате? — извика Морбреция, притиснала кърпичка към носа си.
— Ношим ти нещо, принчешо! — извика в отговор Върг и вдигна нагоре сребърния талисман-ключ. Той блесна силно на слънчевите лъчи.
— Викси! — викна Морбреция и чак подскочи. — Влизайте.
Не можеше да повярва на късмета си! В един и същ ден Сезам се беше върнала в Каризма с вълшебната гривна в ръка, а грибълите пък бяха намерили последния изгубен талисман! Тя взе малкия ключ от Върг и се завъртя на всички посоки, любувайки се на прекрасната му изработка.
— Скоро аз ще стана кралица! — извика Морбреция на слугите си. Те бяха страшно уморени — цял ден бяха пълнили кофи със смрадливата зелена отвара и сега бяха поседнали да си починат.
Изведнъж грибълите жадно задушиха въздуха.
— Прекрасен аромат! — каза Горц.
— Ммм! — обади се Бод. — Нещо мирише много вкусно!
— Какво е? — попита Върг.
— Ами… една отвара — отвърна Морбреция. В този момент я осени идея.
— Отвара! — викна Върг и опръска всички наоколо със слюнка. — Каква отвара?
— О, ами… — започна Морбреция, като мислеше бързо, — отвара, която те прави силен. И много умен. Помага ти също да виждаш в тъмното!
Грибълите се ококориха от изненада. Морбреция се опита да скрие усмивката си:
— Тя ще бъде вашата награда за това, че ми донесохте талисмана — каза тя. — Вземете си много отвара! Колкото повече, толкова по-добре!


Седма глава

В същото време Сезам и Сребърната фея пътуваха към Сребърния вир, за да върнат откраднатия бокал на Агапого. Бяха оставили тунганорите да пируват с любимата си храна — листа на сини точки. Двете се изкачваха нагоре в планината, а Сезам вече се беше убедила колко лесно и приятно е да си бъбри с новата си приятелка.
— Помня легендата за Сребърния вир — каза момичето. — Пръстенорогът Станца ни я разказа. Това беше толкова отдавна! Бяхме двете с Мади. Тя е най-добрата ми приятелка. Толкова ни дожаля за горкия дракон! Миличката Агапого! Да се удавиш в цял вир сребро…
Сребърната фея се усмихна. Сезам беше точно такава, каквато си я представяше: дружелюбна, мила, грижовна и весела.
— В този ден двете намерихте талисмана-подкова, нали така? — каза тя.
— Да! — възкликна Сезам.
В този миг мисълта за подковата й напомни за сладкото й пони Сребърен, което я чакаше далече, далече в Чуждия свят. Сети се и за Джоуди, за татко си и за баба си — за всички, които толкова обичаше и които подготвяха за нея специално парти за рождения й ден! За миг изпита раздвоение — едновременно й се искаше да завърши мисията си в Каризма и да си бъде у дома при хората, които обичаше. После каза тихичко, сякаш само на себе си:
— Днес имам рожден ден.
— А! — възкликна феята. — Знаех си, че за теб денят също е специален! Честит рожден ден, Сезам!
Стигнаха вира. Сезам надникна вътре. Долу се виждаше постоянен водовъртеж от течно сребро.
— О! — ахна момичето. — Прекрасно е!
— Оттук взех среброто, от което изработих вълшебните талисмани — обясни феята. — Вирът се пълни сам, независимо колко сребро черпим от него. Безценен е за Каризма и ние се опитваме да го използваме разумно.
Сезам кимна, опитвайки се да запомни всичко. «Колко сръчна майсторка е Сребърната фея», помисли тя. Пръстите й докоснаха вълшебната гривна в джоба й и тя почувства талисманите — топли на допир, те отново я погъделичкаха. «Дали не правят така, защото са толкова близо до феята, която ги е изработила», зачуди се Сезам. Имаше толкова много въпроси, които й се искаше да зададе, но нямаше никакво време за това. Сребърната фея се приготвяше да призове духа на дракона!
Сезам се уплаши, защото не знаеше какво да очаква, и стисна толкова силно бокала, че кокалчетата на пръстите й побеляха. С възхищение наблюдаваше как Сребърната фея затваря очи и потъва в транс, като не спираше да припява:
Неочаквано се изви страшен вятър, който почти ги събори на земята. Сезам трябваше да впрегне всичките си сили, за да удържи на порива му. Когато отново отвори очи, изписка уплашено.
Страховитият образ на Агапого изплува от вира, гигантските й крила бяха разперени като корабни платна, а сребърните й люспи блестяха на утринното слънце.
— Не се страхувай — каза Сребърната фея. — Агапого няма да ти стори нищо лошо.
После феята заговори на духа с тих глас, изпълнен с уважение:
— Нося ти добри новини — каза тя. — Това е Сезам Браун. Дошла е да ти върне откраднатия бокал.
Сезам преглътна и направи крачка напред. Духът на дракона беше великолепен! После си пое дълбоко дъх и му подаде бокала.
— М-м-мисля, че т-т-това е т-твое — каза момичето. — В-в-взех го от грибълите…
Агапого видя бокала и кухите й очи светнаха като алени въглени. Тя изръмжа и въздухът се изпълни с дим от ноздрите й.
— Хвърли бокала към нея — обади се Сребърната фея.
Сезам хвърли бокала напред, а драконката го улови с нокътя на едната си лапа. После заговори, а гласът й беше топъл и нежен като летен бриз:

«Фейо и Сезам, мили мои,
виждам — във вас благ дух се крие.
Днес тринайсетия талисман ще намерите вие,
на гривната ще го окачите за вечни времена.
Между вас също връзка вечна ще стои.
Фейо и Сезам, мили мои!»

После Агапого потъна обратно във вира. Само по повърхността се понесоха няколко мехурчета. За момент Сезам и Сребърната фея постояха мълчаливо. Радостта им беше примесена с тъга. Думите на драконката им бяха вдъхнали надежда — сега вече знаеха, че Сезам ще намери последния талисман. Макар че нямаха никаква представа, откъде трябва да започне търсенето…
Изведнъж в едно от въздушните мехурчета се появи образът на кукла — и Сезам, и феята го видяха. По гърба на феята пробягаха ледени тръпки.
— Квисто! — възкликна тя. — Това е Елмо!


Осма глава

— Кой е Елмо? — попита Сезам. Явно драконът им беше дал някаква следа, но какво ли означаваше тя?
— Елмо е куклата на Морбреция — отвърна Сребърната фея и бързо разказа на Сезам всичко, което знаеше.
— Омагьосана кукла! — възкликна Сезам, взирайки се учудено в образа на Елмо във вира. — Може би тя знае къде е талисманът-ключ. Трябва да отида в замъка на Морбреция и да разбера!
— Опасно е — предупреди я феята. — Морбреция заграби повечето от магическите книги на Зорган. Кой знае какви пакости може да извърши с тях! Почакай! Ще дойда с теб.
Сезам се поколеба. Изведнъж присъствието на феята я притесни.
— Ъъъ, благодаря, но… — каза тя, — трябва да направя това сама. Аз съм търсачка на талисмани, нали така!
— Разбирам — отвърна нежно феята. — Но дай вълшебната гривна на мен. Ще стане много опасно, ако тя попадне в ръцете на Морбреция. С теб ще се срещнем по-късно в двореца на Чаровна.
Думите на феята поразиха Сезам като гръм. «Дай вълшебната гривна на мен.» Момичето беше чувало тези думи и преди — в един свой кошмар! В съня си Сезам се беше доверила на една красива непозната, която изглеждаше точно като Сребърната фея, а когато й даде гривната, непознатата се превърна в зла вещица!
Сезам не се забави нито миг. Тя се обърна и побягна с всички сили по-далеч от Сребърния вир. Тичаше надолу по склона на планината по-бързо от когато и да било!
Сребърната фея се загледа след нея и въздъхна. Нещо лошо витаеше във въздуха. Усещаше го!
Сезам продължи да тича, докато не стигна до Черната гора. Наблизо се виждаше замъкът на Морбреция: мержелееше се зловещо в утринната мъгла — остров сред черно езеро. Сезам отлично си спомняше това езеро — веднъж тя и Мади бягаха от грибълите и се наложи да го прекосят, скачайки по листата на огромните лунни лилии, а смъртоносните скрили ги следваха по петите! Тъкмо се канеше да продължи напред, когато чу зад себе си пърхане на крилца. Първата й мисъл беше, че отново я преследват злите феи на Зорган — Никс и Дина. Сезам рязко се завъртя, готова да се бори с тях. Обаче за голямо облекчение се озова лице в лице със съвсем друга фея, облечена в рокля от нишки на паяжина. Беше Куила.
— Праведен ден, търсачке — каза Куила и се усмихна мило.
На Сезам феята й се стори позната. Тя се замисли къде ли я е виждала преди. Куила сякаш прочете мислите й.
— На пазара на Фенерения хълм — припомни тя. — Ти спря тогава и ми помогна.
— Куила! — възкликна Сезам, като си спомни всичко. — Един ужасен трол запали фойерверк, а ти изпусна цял поднос с отвари. Даде ми бурканче от онази отвара, която те прави невидим!
— Да — потвърди Куила, — помогнах ти да се спасиш от Морбреция.
Двете обърнаха очи към замъка на принцесата.
— Сега тъкмо отивам да се видя с нея — каза Сезам. — Тя може би знае нещо за последния изгубен талисман. Трябва да го открия възможно най-бързо.
Куила се усмихна многозначително.
— Отношението на всички към Морбреция е резултат от голямо недоразумение — каза тя. — Чуй, ще ти разкажа една история, преди да продължиш с мисията си.

«Когато Морбреция беше малко дете, Зорган я омагьоса и в своите мрежи я оплете. Обърка принцесата, заблуди я жестоко, кралица обеща й да бъде, да гледа всички от високо. Така че тя, превърната в паяк, при сестра си се промъкна и гривната отмъкна. Но планът се обърка! Талисманите се пръснаха!
Зорган и Морбреция на Каризма щастието прекъснаха.
Върви, търсачке, разбери принцесата къде ключа държи!»

Преди Сезам да успее да й благодари, Куила изчезна. Сякаш се стопи във въздуха.


Девета глава

Както беше обяснила Сребърната фея, денят в средата на лятото беше празник в Каризма и на този ден кралицата правеше градинско увеселение. Покани бяха разпратени до всички гости, включително и до дванайсетте пазачи на портите. За този специален случай им бе позволено да напуснат постовете си. Жители на Каризма пътуваха отдалеч, за да се присъединят към увеселението, а Чаровна го използваше като възможност да опознае по-добре поданиците си.
Кралските градинари бяха много заети през последните седмици: садяха цветя, метяха алеите и подрязваха огромния плет. Фигурите на плета бяха тринайсет и изобразяваха талисманите от вълшебната гривна на кралицата.
Единият от градинарите беше поставил пресни макове в грамадната ваза в средата на лабиринта в парка. В деня на празника градините на двореца изглеждаха прекрасно.
Когато обаче Сребърната фея пристигна рано сутринта при Чаровна, тя бе твърде разтревожена, за да обърне внимание на усърдната работа на градинарите. След като Сезам побягна, феята побърза да се види с кралицата и да поиска от нея съвет.
— Боя се, че Сезам е в голяма опасност, Ваше Височество — каза феята, като кършеше ръце. — Гривната ви е у нея…
— О! — възкликна Чаровна. Вестта за гривната приятно я развълнува, но тревогата за Сезам скоро надделя. — Къде е момичето? Какво става?
Сребърната фея й разказа всичко. Кралицата за миг овладя ситуацията.
— Трябва да защитим Сезам от Морбреция — заяви тя. — Сестра ми ще стори всичко, само и само да се добере до гривната ми! Ако освен това знае къде е и последният талисман, тогава…
Чаровна бързо навиваше една къдрица на пръста си, обмисляйки ужасните последици, които щяха да настъпят, ако Морбреция завладееше гривната с всичките талисмани!
— Ще изпратя Дорк в замъка на сестра ми!
— Аз ще отида с него — каза феята.
Сезам хукна по моста право към замъка. От време на време усещаше миризмата на развалена риба и нервно се оглеждаше за грибъли, но от тях нямаше и следа. Сезам реши, че те сигурно скоро са били тук, но са си тръгнали, а след тях е останала ужасната им воня.
Вратата на замъка беше широко отворена, така че тя влезе спокойно. Веднага обаче я очакваше изненада. В огромното каменно фоайе стояха подредени всички слуги на замъка — камериерките, кочияшите — изправени и вкаменени като статуи, сякаш играеха на някаква странна игра. Сезам се приближи до един от пазачите.
— Здрасти — каза тя. — Принцесата вкъщи ли е?
Никакъв отговор. Пазачът гледаше през нея, без да мига, сякаш момичето изобщо не съществуваше. «Страшничко!» — помисли Сезам и стомахчето й се преобърна. Два пъти.
Почувства се самотна и много уплашена. Повече от всичко й се прииска Мади да беше с нея. Съжали, че така глупаво избяга от Сребърната фея. «Тя беше толкова мила с мен — помисли Сезам нещастно. — Не знам какво ме прихвана. Сигурно ме е помислила за ужасна и…»
Изведнъж огърлицата силно я загъделичка и я откъсна от мислите й. Сезам хвана медальона в ръка. Беше необичайно топъл, а цялата огърлица вибрираше. Вибрираше и вълшебната гривна в джоба й — сякаш двете бижута обединяваха силите си, за да успокоят търсачката.
— Добре — каза си Сезам и побърза да се стегне. — Тук съм, за да търся ключа, и е по-добре да приключа по-бързичко. Сезам Браун ще разкрие мистерията!
Тя се заизкачва нагоре по старо извито стълбище към кулата на замъка и извика:
— Морбреция! Тук ли си? Аз съм, Сезам. Качвам се при теб.
Гласът й отекна в стените на замъка. Ако Морбреция си беше у дома, това по нищо не си личеше.
Сезам стъпи на поредното стъпало. То изпука. Стъпка по стъпка, момичето се качваше все по-нагоре, етаж след етаж, по-високо и по-високо, докато най-после стъпалата свършиха. Имаше само още една стая под самия покрив и вратата й беше открехната…
Сезам влезе. Стаята беше малка, с нисък таван, пресечен с греди. През прозореца се виждаше езерото, което искреше далеч долу. Навсякъде бяха разхвърляни магически книги и буркани с бълбукащи отвари. На специална поставка стоеше кристалното кълбо, а в един люлеещ се стол седеше Елмо. От Морбреция нямаше и следа.
Странен шум накара Сезам да вдигне глава. От една греда на тавана висеше паяжина. До нея стоеше грамаден паяк, който гледаше изпитателно момичето и следеше всяко негово движение. Сезам замръзна и в главата й отекнаха думите на Куила: «Така че тя, превърната в паяк, при сестра си се промъкна и гривната отмъкна…»
— Дай ми гривната — каза паякът Морбреция, — или ще те превърна в муха. Нали знаеш какво се случва на мухите, които се хващат в паяжини…
Сезам се ужаси, но нямаше намерение да се предаде толкова лесно.
— Не! — извика тя и отстъпи назад. — Никога!
Морбреция помаха към Елмо с паешкото си краче.
— Сега — заповяда тя. — Сезам да стане на муха! Ха-ха!
Куклата отвори уста, за да изрече проклятието… а вътре, върху езика й, блестеше изгубеният талисман-ключ!
Сезам ахна, грабна Елмо, разтърси я с всичка сила, докато ключът падна от устата на куклата на пода. След това изхвърли куклата през прозореца. Чу се ужасно цоп! и Елмо падна в езерото при скрилите.
В следващия миг водата сякаш оживя. Хищните риби за секунди разкъсаха куклата с острите си като бръснач зъби. Водата като че кипеше от тяхната ярост. А след това всичко утихна и настъпи тишина, сякаш нищо не се беше случило.
Сезам уплашено обърна поглед към паяка, но той беше изчезнал. Насред стаята се беше изправила самата Морбреция. В ръката си държеше талисмана-ключ. Тя се чувстваше така, сякаш току-що се беше събудила от дълъг и страшен сън, но не можеше да си спомни точно какъв е бил той.
— Ето — каза принцеса Морбреция. — Заповядай! Талисманът трябва да се закачи на вълшебната гривна.


Десета глава

— Сезам! — чу се вик от стълбището. Последваха забързани стъпки от тичащи крака. В таванската стая запъхтян нахълта офицер Дорк.
— Добре ли си, Сезам Браун? — попита той. — Принцесо Морбреция, арестувам ви за…
Сезам направи крачка и застана между Дорк и Морбреция. Зад офицера стоеше Сребърната фея.
— Всичко е наред — каза тя. — Морбреция и аз сме добри приятелки.
— Моля? — обърка се Дорк.
Сребърната фея въздъхна облекчено, щастлива да види, че търсачката е жива и здрава, а Морбреция вече не е под властта на злата магия. Феята беше видяла как Елмо падна от кулата. С нея беше изчезнало и проклятието, което тегнеше над принцесата. Тя вече беше свободна.
— Разбирам — каза феята.
— Аз не разбирам — обади се Дорк. — Момичета…!
— Ще ти разкажа всичко по-късно — прошепна му Сребърната фея.
Сезам погледна феята и видя истинската й същност. Никога вече нямаше да се съмнява в нея — тя беше толкова добра и мила! Нямаше нужда от извинения; усмихнатите очи на феята подсказаха на Сезам, че мислите й са благи и добри.
Момичето почувства, че ще се пръсне от щастие, премигна няколко пъти, за да преглътне сълзите си и бръкна в джоба си за вълшебната гривна. Феята, Дорк и Морбреция се приближиха, за да видят как тя закача на нея последния вълшебен талисман. За първи път след толкова меде, след ужасната вечер, в която Зорган ги бе пръснал из Каризма, тринайсетте талисмана бяха отново заедно!
— Струва ми се, че е време да празнуваме! — каза Сребърната фея. — Кралица Чаровна няма търпение да се срещне с теб, Сезам. А като види гривната, направо ще бъде на седмото небе от щастие!
— Аз също нямам търпение да се запознаем! — отвърна Сезам.
— Много искам да видя сестра си отново — каза принцеса Морбреция. — Толкова ми липсваше. — Тя подритна книгата «Проклятия: древни и съвременни», която лежеше в краката й: — Повече нямам нужда от никакви магически книги!
Изведнъж през прозореца нахлу бриз и разлисти страниците на подвързаната с кожа книга. И тогава стана нещо много странно! Думите и буквите от нея се вдигнаха във въздуха и излетяха през прозореца като ято мухи. С останалите книги на Зорган се случи същото. Заклинания, магии и проклятия се смесиха накуп и се стопиха във въздуха.
Междувременно от голямата зала долу се чуха ликуващи възгласи и развълнуван говор на множество хора. Слугите на Морбреция се бяха събудили от сънното проклятие и се бяха втурнали да изпълняват задълженията си.
— Ъъъ, май трябва да се връщаме вече в двореца — обади се Дорк. — Гостите на Нейно Височество сигурно са започнали да пристигат за градинското увеселение.
— Вярно — съгласи се Сребърната фея, — време е да тръгваме.
— Ще се съберем всички в моята карета — каза Морбреция.
Но докато излизаха от таванската стая, Сезам се обърна и зърна кристалното кълбо. Никога преди не беше поглеждала в истинско вълшебно кристално кълбо и сега си помисли, че сигурно би било забавно да надникне в него… Морбреция сякаш прочете мислите й.
— Хайде, погледни! — каза тя.
— Кого искаш да видиш вътре? — попита Сребърната фея, макар че вече знаеше отговора.
— Приятелките ми! — възкликна Сезам. — Тази вечер те ще дойдат на гости на моето парти. Много ми се иска да бяха и те тук, за да видят вълшебната гривна! Те също много помогнаха при намирането на талисманите. Те всички са търсачки!
— Ще видя какво мога да направя… — отговори загадъчно Сребърната фея.


Единадесета глава

Докато гостите за градинското увеселение на кралица Чаровна пристигаха в двореца, далеч в Чуждия свят в дома на Сезам се събираха гостите за нейния рожден ден.
Мади, Джема и Лиз пристигнаха заедно и дори подраниха, като благоразумно бяха минали през дома на Хейли, за да я вземат. Четирите момичета се бяха напъхали в колата на госпожа Уеб и по пътя до къщата на Сезам бъбриха безспир за лъскавите си дрешки, чанти, обувки и шноли.
— Уф, най-после! — въздъхна майката на Мади, когато пристигнаха. — Ако на Олимпийските игри имаше състезания по бърборене, щяхте да спечелите златния медал!
Джоуди ги посрещна на вратата. Тя помагаше на Лоси да приготви храната за партито и ръцете й бяха целите в брашно.
— Вървете направо в стаята на Сезам — каза тя. — Приятелката ви се приготвя от толкова време! Кажете й да побърза.
Момичетата завариха стаята в пълна бъркотия, подът беше засипан с дрешки на Сезам. Мади веднага видя отворената кутия за бижута до леглото. Надникна вътре и ахна. Вълшебната гривна с талисманите беше изчезнала. Както впрочем и самата Сезам!
— Сез! — извика тя тревожно, като се оглеждаше във всички посоки.
— Какво става? — попита Хейли, която не знаеше нищо нито за гривната, нито за търсачките на талисмани, нито за Каризма.
— Ъъъ, нищо — измънка Мади, защото не искаше да плаши новата им приятелка.
— Сезам сигурно е отишла до тоалетната — предположи Лиз.
— Ще се върне след минутка — довърши Джема.
Четирите момичета седнаха на леглото на Сезам, за да я почакат. И тогава се случи нещо много странно. Първо стаята се изпълни с мека златна светлина, сякаш беше озарена от милион вълшебни свещи. След това момичетата усетиха как им се завива свят и преди да разберат какво става, видяха, че са увиснали във въздуха и се носят над леглото, като бавно, бавно се издигат към тавана.
— Лелеее! — извика Хейли. — Аз летя!
— Аз също — обади се Мади и я хвана за ръката. — Дръж се за мен, Хейли! Имам странното усещане, че отиваме в Каризма!

* * *

Офицер Дорк придружи Сезам и принцеса Морбреция до градинското увеселение в двореца. Пътуваха дотам с каретата на принцесата. Сребърната фея внезапно се беше измъкнала и беше изчезнала някъде, като обеща да се срещнат отново направо в двореца.
— Сребърната фея е много тайнствена личност — обясни Морбреция. — Тя е най-добрата приятелка на сестра ми, но дори Чаровна невинаги я разбира.
— Аз я харесвам — отвърна Сезам.
— Да, аз също я харесвам — съгласи се Морбреция. — Тя има вълшебни сили и ги използва мъдро. — Принцесата замълча за миг и весело добави: — Може би Сребърната фея ще ме научи на някоя и друга магия!

* * *

Четирите момичета се носеха сред блясъка на слънчевите лъчи и леки като перца, кацнаха, здраво стъпили на краката си. Намираха се в центъра на кръгъл лабиринт, точно пред огромна ваза, пълна с аленочервени макове. Сребърната фея ги чакаше, за да ги поздрави с добре дошли.
— Праведен ден, търсачки на талисмани! — каза тя. — Идвате тъкмо навреме за увеселението!
— О! — възкликна Хейли. Чувстваше се развълнувана и едновременно объркана. — Моля ви, може ли някой да ми обясни какво става тук?
— По-късно ще ти разкажем — обади се Мади.
— Обещаваме — вметна Джема.
— Ама всичко ще ти разкажем — довърши Лиз.
Последваха Сребърната фея през лабиринта, все в кръг и пак в кръг… докато най-накрая излязоха в парка пред двореца. Пред тях спря една карета и от нея слязоха принцеса Морбреция и Сезам. Мади се канеше да се втурне през лехите с цветя, за да прегърне приятелката си, но Сребърната фея кротко я спря.
— За всичко си има време — прошепна тя.
Така че всички зачакаха търпеливо. Сезам коленичи пред кралица Чаровна (трепереше съвсем мъничко) и й подаде вълшебната гривна с всички талисмани.
— Сезам Браун! — възкликна Чаровна, като взе гривната и я вдигна високо, за да могат всички да я видят. — Най-сетне се срещаме. Твоята мисия завърши. Ти показа завидна смелост, изправи се пред много опасности и най-накрая ни върна гривната. Ти спаси Каризма! Благодаря ти, Сезам. Справи се прекрасно!
Сребърната фея пристъпи напред.
— Ваше Височество — каза тя, — позволете да ви представя Мади, Джема, Лиз и Хейли. Те също са търсачки и изиграха много важна роля при намирането на вълшебните талисмани!
Сезам толкова се изненада, като видя приятелките си, че изписка от щастие. Но никой не я чу, защото всички гости на партито нададоха ликуващи викове.
После Чаровна се обърна към Морбреция и двете сестри се прегърнаха.
— Ние сме сестри — каза топло кралицата. — От сега нататък ще бъдем и най-добри приятелки!
— Да — съгласи се Морбреция, — имаме толкова много да си приказваме!
Дорк стоеше наблизо и се радваше на милата среща. «Момичета, какво да ги правиш — помисли той. — Така обичат да клюкарстват!»
Сезам погледна часовника си. Всеки път, когато идваше в Каризма, циферблатът му се променяше и показваше времето във вълшебната страна. Сега обаче не беше станало. Часовникът сочеше 18,50 часа.
— Помощ! — извика Сезам. — Моето парти започва след десет минути! Трябва да тръгваме!
— Ще направя всичко възможно да пристигнете у дома навреме — каза Сребърната фея. — Но преди това Нейно Височество желае да приемете от нея тези малки знаци на благодарност.
За Мади, Джема, Лиз и Хейли Сребърната фея беше изработила специални гривни за най-добри приятелки — на тях висеше по едно малко сребърно сърце, а в него беше изписана първата буква от името на всяко момиче. За Сезам тя беше приготвила гривна, която досущ приличаше на вълшебната гривна на кралицата — сребърна верижка със закачени на нея тринайсет талисмана!
Търсачките бяха много развълнувани и веднага си сложиха гривните. А после всички гости запяха песента за талисманите:

«Тринайсет талисмана на сребърна гривна
пазят земята ни плодородна и мирна.
Нека този дар за кралицата добра
предпази Каризма от всяка беда.
Но, о, послушайте вие, те заедно трябва
да останат на всяка цена!»

Така и не стана ясно какво всъщност се случи тогава, но момичетата изведнъж полетяха отново през времето и пространството, през мъгла от златни звездички, докато накрая туп! туп! туп! туп! туп! — петте се озоваха една върху друга, кикотейки се, отново върху леглото в стаята на Сезам!
Тъкмо в този момент Джоуди и Ник надникнаха през вратата:
— Седем часът е! — каза Джоуди.
— Всичко е готово! — допълни Ник.
През прозореца долетя музиката на «Кристъл Чикс». Щеше да бъде най-страхотното парти за рожден ден!


Дванадесета глава

По-късно вечерта, когато всички вече се бяха разотишли, Сезам седна в стаята си и заговори на плюшеното мече Алфи:
— Това беше най-хубавият ден в целия ми живот — обясни тя. — Случиха се толкова много неща! Просто не мога да повярвам, че всичко е истина!
После Сезам погледна снимките на Сребърен, нейното пони, и на Кики — малкият орангутан, за чието отглеждане щеше да помогне благодарение на баба си. Тази вечер в градината имаше страхотна дискотека, беше се сприятелила с куп нови хора. А скоро щеше да си има дори нова майка! Джоуди и татко й бяха толкова щастливи заедно, а тя обичаше и двамата.
Освен това отново беше посетила Каризма! Как ли щеше да разкаже на семейството си за прекрасната вълшебна страна и за всичките нови приятели, които беше намерила там? Мисията й беше толкова важна, но ето че я беше довела докрай.
— Ще кажа на всички у дома за Каризма — обеща си Сезам. — Утре. Ще има разкажа всичко утре сутринта. — Тя се прозя и се протегна: — Тази вечер съм толкова уморена!
Сезам откопча от ръката си гривната с талисманите — нейната гривна — и я сложи в кутията за бижута, където досега беше държала гривната на кралицата. После свали и огърлицата си, която отново стопли и загъделичка ръката й. За момент Сезам помисли, че сигурно след малко ще се случи още нещо вълшебно и вълнуващо… И в някакъв смисъл то се случи. Тя отвори медальона и загледа снимките на родителите си — Ник и Попи. Вгледа се внимателно в лицето на майка си и за първи път забеляза силната прилика между нея и Сребърната фея. Мисълта, че някой друг в онзи далечен вълшебен свят прилича толкова на майка й, много я зарадва…
Сезам затвори медальона и го прибра в кутията, точно до гривната. После изведнъж видя, че на гърба му се е появила гравирана първата буква от нейното име — «С».


Тринадесета глава

Сребърната фея въздъхна спокойно. Мисията на търсачката беше завършила успешно. Последната вълшебна свещ, която бе горяла толкова време, най-после беше угаснала. Безценната гривна с талисманите беше върната на кралица Чаровна и скоро всичко в Каризма отново щеше да бъде наред.
Двете луни се издигнаха в кадифеното небе над Щастливата планина. Феята се загледа в една блестяща звезда и се замисли за Сезам. Може би отвъд безкрайните простори на времето и пространството момичето гледаше същата звезда!
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Последният портал от Ейми Трий - Детски книги онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!