Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Последният бой на Ролан

 
Надалеч се разнесла славата за героичните подвизи на рицаря Ролан. Когато певец запеел песен за него преди боя, воините се сражавали по-храбро. Когато жонгльор разказвал за Ролан на градския площад, хората оставяли недокоснати чашите с вино, забравяли веселите танци и слушали повестта за героя.
В много битки се сражавал Ролан, но най-знаменита от всички била битката в Ронсевалския проход. Щом някой кажел "Ролан", винаги си спомнял за Ронсевал и дълбоко въздъхвал.
Ето какво се разказвало за последния бой на Ролан.
По онова време сарацините владеели почти цяла Испания.
Седем дълги години императорът Карл Велики воювал с тях и покорил чак до морето този горд край. Превзел с пристъп всички градове и замъци. Последният град, който останал на сарацините, бил Сарагоса. Градът се издигал на висока планина. Там управлявал крал Марсилий. Не искал той да се покори на великия император, белобрадия Карл.
Марсилий лежал на ложе от син мрамор под сянката на маслините, а около него се тълпели хиляди сарацини.
- Чуйте, съветници мои, каква беда ни заплашва - казал той на своите съветници и военачалници. - Повелителят на Франция - император Карл - иска да превземе нашата Сарагоса и да ни наложи своята вяра. Посъветвайте ме какво да правя? Спасете ме от срам и гибел. Нямам такава силна войска като на император Карл, нямам и такива юначни войни.
Мълчали съветниците му. Но най-мъдрият от тях на име Бланкандрин казал тъй на крал Марсилий:
- Не се тревожете, господарю. Там, където не стига сила, трябва да се използува хитрост. Проводете при император Карл пратеници с богати дарове и лъжливи обещания. Нека да му кажат: "Дойдохме да молим за мир. Крал Марсилий обещава да стане навеки ваш покорен васал и данъкоплатец. Той ще дойде след нас във вашия престолен град Ахен". А ако Карл поиска заложници, да се изпратят незабавно. Аз сам пръв ще пратя моя син. Император Карл ще ни повярва и ще изтегли войските си от Испания, ще се върне в родината си. Дълго ще чака той крал Марсилий, но няма да го дочака и ще разбере, че са го измамили. Тогава ще се разгневи и ще заповяда да отсекат главите на заложниците. Е, какво пък, нека загинат, но затова пък нашата Сарагоса ще бъде спасена.
- Хитро си го измислил, Бланкандрин, така ще направим - казали сарацините.
И пратениците на крал Марсилий тръгнали за град Кордова при император Карл Велики. Неотдавна император Карл бил превзел с бой този град.
Отпред с маслиново клонче в ръка - знакът на мира - вървял Бланкандрин. Следвали го още девет пратеници, също като него хитроумни и сладкодумни. В знак на покорство крал Марсилий изпратил богати дарове: десет мулета, натоварени със злато, лъвове, слонове, мечки, камили, хрътки, соколи, които вече са си сменили перата...
Мавританските пратеници още отдалече познали император Карл. Той седял на гравиран златен трон под сянката на висок бор. Брадата му, по-бяла от цветовете на жасмин, покривала целите му гърди.
До него стояли дванадесетте перове и архиепископ Турпен.
Слезли пратениците от конете си, поклонили се ниско на император Карл и заговорили угоднически:
- Велики, могъщи императоре Карл, владетел над владетелите, най-добрият и най-справедливият, най-мъдрият, пръв сред всички крале на земята!
Слушал императорът, не бързал да отговаря. Но ето, че вдигнал глава и отправил зоркия си поглед към пратениците. Той умеел да чете в сърцата на хората. И рекъл тъй на Бланкандрин:
- Думите ти са по-сладки от мед, но каква гаранция ще ми дадеш? Крал Марсилий е най-злият ми враг. Мога ли да му вярвам.
- Гаранция за теб ще са заложниците, всички кръвни роднини на Марсилий. Сред тях е и моят собствен син. Крал Марсилий ти изпраща богати дарове. От днес нататък ще стане твой покорен васал. Ще ти плаща щедро такъв данък,
какъвто сам ти определиш.
Изслушал Карл лукавия Бланкандрин и му казал:
- Е, ако всичко е истина, добре! Утре ще ви съобщим своята воля: да бъде мир или война.
Сутринта император Карл събрал своите барони. Той никога нищо не решавал без тях, такъв обичай имал.
Дошли дванадесетте перове на Франция. Сред тях бил граф Ролан със своя неразделен приятел граф Оливер. Дошъл архиепископ Турпен. Дошли стари, прославени воини и млади рицари. Събрали се повече от хиляда души и седнали да умуват как да постъпят. На всички им се искало да се върнат в родните домове, в милата Франция.
Мнозина започнали да мислят, че няма да е лошо да се помирят с крал Марсилий.
Но граф Ролан излязъл напред и почнал да говори:
- Не бива да вярваме на Марсилий! Нима вие, барони, забравихте как веднъж преди седем години крал Марсилий проводи при нас пратеници с маслинови клонки в ръце и как те ни измамиха с ласкателни речи? Вие, господарю, изпратихте с наше съгласие при Марсилий двама херцози - Базан и Базилий. И какво стана? И на двамата Марсилий им отсече главите! Може ли да има по-черно предателство от това? Трябва да отмъстим за гибелта на нашите пратеници, да обсадим Сарагоса и да я превземем с пристъп.
Император Карл не бързал да отговаря - чакал да чуе кой какво ще каже.
Никой нищо не казал, само Ганелон, втори баща на Ролан, се обадил. Скочил от мястото си и рекъл на краля:
- Кралю, не слушайте безумеца Ролан! Слушайте предпазливи и разумни хора. Прекалено е горделив моят доведен син - мисли само за собствената си слава.
Крал Марсилий моли за пощада, моли за мир, готов е да ни даде клетва за вярност. А щом сложи ръкавицата си във вашата ръка - край на войната!
- Ганелон е прав. Време е да свърши тая дълга война - промълвил император Карл. - Сега, барони, ми дайте друг съвет: Кой да бъде определен за пратеник при Марсилий? Не е обикновено това пратеничество, опасно е.
Както винаги, пръв се отзовал граф Ролан:
- Готов съм да замина, господарю! Връчете ми пратеническите знаци: кралската ръкавица и жезъла!
- Теб не бива да пращам! Много се горещиш - отговорил му белобрадият Карл.
- Аз ще отида, ако императорът ми разреши! - възкликнал граф Оливер.
- Мълчете и двамата! Кълна се, че никой от вас няма да замине! Сеньори барони, изберете за пратеник най-мъдрия между вас.
- Тогава нека отиде Ганелон - предложил граф Ролан.
Всички се съгласили с Ролан:
- Ганелон е мъдър и предпазлив! По-добър пратеник не може да се намери!
Но Ганелон изпаднал в ярост.
- Защо избра мен? Забрави ли, че съм твой втори баща? - викнал той на Ролан. - Ни един пратеник не се е върнал жив от крал Марсилий. Никога няма да ти простя това!
- Не се боя от заплахи - отвърнал Ролан. - Помислих, че при Марсилий трябва да отиде разумен човек, с богат опит, ето защо назовах вас.
Ганелон погледнал със злоба Ролан и казал на императора:
- Господарю, готов съм да изпълня вашата воля. И ще замина сам, без охрана, както отидоха Базан и Базилий. А ти, Ролан, се пази!
Карл вдигнал ръка и прекъснал Ганелон:
- Овладейте се! Не е ни време, ни място да се гневите. Франките избраха вас и вие трябва да отидете.
Лицето на Ганелон потъмняло:
- Няма връщане за този, който е изпратен при крал Марсилий. Сега никога вече няма да видя ни дом, ни жена, ни роден син. На него, императоре Карл, ви моля да дадете моите земи. Съдена ми била смърт като на Базан и Базилий.
- Не трябва да мислите за това сега, графе. На вас е поверена съдбата на Франция. Ето ръкавицата, жезъла и грамотата.
Император Карл подал ръкавицата от дясната си ръка на Ганелон. Но той не бързал да я вземе. Ръкавицата паднала на земята.
- Лошо предзнаменование - възкликнали франките. - Боже, какво ли ни чака? Беда ще ни донесе пратеничеството на Ганелон.
Ганелон надянал най-хубавите си доспехи, сложил златни шпори, запасал меч, метнал се на коня и препуснал.
След него вървели пратениците на Марсилий. Видял лукавият Бланкандрин, че гняв кипи в душата на Ганелон и подхванал с него следния разговор:
- Кой може да разбере император Карл? Колко земи вече завоюва и все му е малко! Франките са благородни, благороден е и император Карл. Струва ми се, че някой го подстрекава към недобри дела.
- Отдавна би си отишъл император Карл от Испания, ако не беше племенникът му Ролан - отговорил Ганелон. - Той обеща на император Карл да му поднесе като зрели ябълки на тепсия всички корони на земята и не му е мил нито неговият, нито чуждият живот.
- Нима Ролан е толкова жесток и безумен? Види се, че ненапразно го наричат Яростния.
Така говорили през целия път Бланкандрин и Ганелон и се заклели да погубят Ролан. С тези и мисли пристигнали в Сарагоса, в двореца на крал Марсилий.
Крал Марсилий седял на брокатени възглавници, а от дясната му страна - кралица Брамимонда.
Прекрасна била кралица Брамимонда. На ръцете й гривни, на шията й скъпоценна огърлица от аметисти.
Връчил Ганелон пратеническия жезъл, ръкавицата и грамотата на крал Марсилий. Но не за мир, не за съдбата на войската на франките мислел той, а само за това как да погуби омразния Ролан.
- Привет, кралю Марсилий - казал той. - Император Карл ти заповядва незабавно да приемеш нашата вяра. Тогава ще ти даде половината Испания, другата половина взема Ролан. На Ролан нищо не му се отказва - той е любимецът на император Карл. Ако не си съгласен, тежко ти! Ролан ще заличи от лицето на земята твоята Сарагоса. Заканваше се да те сложи на някоя кранта, с лице към опашката, и да те заведе при император Карл, в неговата столица Ахен, на съд и позорна смърт.
При тези думи крал Марсилий избухнал в страшен гняв. Грабнал той своя украсен със златно перо дротик, вдигнал го над главата си, още малко и да го забие в гърдите на Ганелон.
Опрял се Ганелон с гръб в бора, извадил меча си от ножницата.
- Спри, кралю! - извикал Бланкандрин. - Ганелон е с нас! Той ненавижда Ролан.
Марсилий се опомнил.
- Простете моята избухливост - промълвил той на Ганелон с усмивка.
Кралица Брамимонда снела аметистовата си огърлица и казала на Ганелон:
- Подарете на жена си това украшение, благородни рицарю...
В знак на дружба крал Марсилий подарил на Ганелон меч със скъпоценна дръжка и позлатен шлем.
Ганелон приел даровете на Марсилий.
Тогава крал Марсилий му казал:
- Дайте ми съвет, благородни графе. Ще мога ли аз със своята войска да победя в бой император Карл?
- Не, кралю, тук е нужна хитрост - отговорил Ганелон. - Изпратете на императора богати дарове и двадесет заложници. Той ще сключи мир с вас и ще замине за Франция, а назад ще остави отряд отбрани воини. Неговият любимец Ролан ще командува ариергарда. За това вече аз ще се погрижа. А вие, кралю, ще нападнете неочаквано отряда на Ролан. Тук горделивецът ще намери своята смърт!
Император Карл ще изгуби Ролан, който е дясната му рака, и никога вече няма да се върне в Испания.
Като чул това, крал Марсилий прегърнал Ганелон. Три дни пирували заедно.
Дошло време Ганелон да се връща. Взел той ключовете на град Сарагоса и препуснал по обратния път. Следвали го двадесет заложници. На тях блестели златни доспехи, украсени със сапфири, смарагди и елмази.
Зарадвали се франките на добрата вест. Войната е свършена, крал Марсилий се покорява. Могат да сложат мечовете в ножниците.
Връща се войската на Карл назад в родината си - като шумен поток се лее по пътя.
Но пътя за Франция препречвали високи планини, които се издигали чак до небето, отвесни стръмнини, остри скали, тесни и мрачни клисури. Пътят като змия се виел над самата пропаст.
Най-опасен бил Ронсевалският проход.
Император Карл поспрял коня си:
- Ето го Ронсевал, барони! Тук трябва да бъдем нащрек. Кой ще командува главния отряд?
- Ожи Датчанина - извикал Ганелон.
- Добре, съгласен съм. А кой ще командува ариергарда?
- Ролан, моят доведен син. Той обича опасностите - посъветвал го Ганелон.
- Да, прав си! - казал Ролан на Ганелон. - Аз няма да изтърва като тебе ръкавицата на императора на земята. Поверете на мен охраната на войската, господарю.
Белобрадият Карл кимнал мълчаливо с глава.
Ганелон постигнал своето.
В Ронсевалския проход бил оставен ариергард начело с Ролан, за да охранява оттеглянето на франките. А с него - двадесет хиляди воини - цветът на милата Франция. Редом с Ролан бил приятелят му Оливер, всички перове на Франция и архиепископ Турпен.
Стоят франките на лагер в Ронсевалския проход и не подозират, че в същото време сарацините се промъкват по тайни пътеки и обкръжават от всички страни отряда на Ролан.
Като черен облак покриват скалите на Ронсевалския проход, крият се в гъстите букови гори, снишават се зад камъните.
Изведнъж един камък се откъртил и паднал пред граф Оливер. Вдигнал той очи. Горе на скалата блеснали върхове на шлемове и остриета на копия. Ослушал се. Вятърът донесъл до него тропот на копита и звуци на тръби.
- Ролан! - казал Оливер. - както виждам, сарацините искат да ни нападнат в този проход.
- Нека само се опитат!... - отвърнал Ролан. - Славна битка ще бъде.
Литнал Оливер със своя бърз кон на билото на хълма, погледнал и не повярвал на очите си.
Долу, в тясната долина, видял безбройната войска на сарацините. Като огромен дракон тя ту се свивала на кълбо, ту се разтягала на дълга лента. Четиристотин хиляди маври изпратил крал Марсилий против отряда на франките.
- Марсилий е изменник, предадени сме! - извикал Оливер на Ролан. - Хиляди езичници идват срещу нас. Ролан, вземете по-скоро вашия мощен рог Олифант! Още не е късно: ще чуе император Карл зова на Олифант и ще доведе франките на помощ. Тръбете, Ролан!
- Значи, срещу нас идва цялата сарацинска войска? Не, приятелю мой Оливер, няма да викам на помощ император Карл. Не ще погубя своята чест, не ще опозоря милата Франция! Докато в ръцете ми е мечът Дюрандал, аз ще громя с него врага! Тук сарацините ще намерят своята гибел.
- Приятелю мой Ролан, аз съм готов да се бия, но не е разумно да разчитаме само на себе си, когато сме толкова малко, а те са толкова много. Тръбете с рога. Не виждам в това никакъв позор. Ще се върне Карл, тогава ще влезем в бой с врага и ще го победим.
- Не, не! Да тръбя с рога за мен е все едно да крещя пред целия свят, че ме е страх.
Не послушал Ролан разумните думи на Оливер и повел войската си на бой срещу сарацините.
- Монжоа! - разнесъл се бойният вик на франките, пролетял над върховете и отекнал в проходите.
Ролан препускал пред войската на своя кон Вейлантиф. В ръката си държал копие. На острието му се развявало от вятъра малко, бяло като сняг знаме. Позлатените пискюли на знамето падали върху ръката на Ролан. Страшни погледи хвърлял той към сарацините, с гордост гледал своите другари.
- Пришпорете конете - извикал Ролан. - Тук ще завоюваме слава за Франция, а предателите сарацини ще загинат до един.
Начело на сарацинската войска вървял Аелрот, племенник на крал Марсилий. Той оскърбявал франките със злобни думи:
- Подли франки, сега ще разберете силата ни! Вашият пратеник Ганелон ви предаде. Лековерният глупак император Карл ви остави да измрете в Ронсевалския проход. Днес милата ви Франция ще загуби славата си, а вашият стар Карл ще скубе бялата си брада.
Страшен гняв обзел Ролан, като чул тези думи, и той се хвърлил към сарацина. Строшил щита му, пробил ризницата му, пронизал гърдите му и го съборил от коня.
- На ти сега, щом си толкова дързък - извикал той. - Нашият император Карл е мъдър и храбър и ненапразно повери охраната на войската си на нас. Днес милата ни Франция няма да загуби своята слава, а ще я увеличи още повече. Напред, франки! Ние ще победим!
Фалзарон, роден брат на крал Марсилий, се устремил напред, засипвайки с проклятия и закани франките:
- Няма да се измъкнете живи, франки! Всички, всички вие, подли кучета, ще оставите тук главите си.
Изпълнен с гняв, Оливер пришпорил коня си, връхлетял върху Фалзарон и го пробол с копието си.
- Монжоа! - извикал Оливер. - Франки, ние ще победим!
Берберийският крал Корсаблис се обърнал към сарацините:
- Смело на бой! Франките са малко, ще ги избием, ще ги изколим, ще ги изтрием от лицето на земята!
Чул тези думи архиепископ Турпен. Хвърлил се към сарацина и с един удар на меча си го съсякъл до самото седло.
Смесили се двете войски в страшната битка. Франки и сарацини се пронизвали един друг с копия, сечали се с мечове, отблъсквали удари. Над бойното поле надвиснал облак. Летели парчета от копия, отломки от щитове и мечове. Търкаляли се по земята островърхи шлемове.
Сечал Ролан със своя меч Дюрандал, а конят му Вейлантиф тъпчел враговете с копита.
Оливер с копие нанасял удари на сарацините. Избил е вече седемстотин воини. В ръката му е останало само едно счупено дръвце. Но и с това парче от копие Оливер поразявал сарацините.
Жесток бой, страшна сеч!
Не опетнили честта на своята родина воините на Ролан. Биели се по-яростно от лъвове и тигри, сразявали хиляди сарацини, но пред тях се изправяли безброй нови редици от врагове.
- Монжоа! - извикал Ролан.
С безумна храброст се хвърлил той в най-гъстите вражески редици, а след него всички перове на Франция и архиепископ Турпен.
Стъписали се сарацините и отстъпили в безпорядък. Но загубите на франките били големи.
Битката стихнала. Настъпил отдих.
В доспехи, обагрени с кръв, Ролан обикалял бойното поле. Видял той, че почти цялата войска на франките е избита, че не са останали стотина войни.
Скупчили се в табун, като вихър се носели из полето коне, изгубили стопаните си. Жално звучало цвиленето им. Мъка и скръб свивали сърцето на Ролан. Чувствувал той своята вина.
- О, ако император Карл беше тук - възкликнал той. - Оливер, посъветвайте ме, какво да правя сега.
- Не зная - отвърнал Оливер. - Само едно ни остана - да се бием до смърт. Ще умрем, но не ще посрамим рицарската си чест.
- Ще почна да тръбя с Олифант, ще повикам на помощ император Карл.
- Много е късно! Карл няма да успее да дойде. Кълна се, че ако се върнем живи във Франция, няма да ви дам за жена моята сестра, прекрасната Алда, както бях обещал по-рано.
- Защо ми се разгневихте така? - с тъга попитал Ролан.
- Приятелю мой Ролан - отвърнал Оливер, - вие отказахте да тръбите с рога, когато ви молих. Вашата гордост, вашето безразсъдство ни погубиха. От днес - край на дружбата ни.
Чул тези думи архиепископ Турпен, пришпорил коня си и се отправил към тях:
- Време ли е сега да спорите, рицари? Никой вече не може да ни спаси, но все пак, Ролан, тръбете, тръбете със своя рог. Ще се върне император Карл, ще отмъсти за нас и ще ни погребе с почести! Тръбете, Ролан!
Взел Ролан своя силен рог и започнал да тръби. Рогът Олифант бил направен от бивна на слон, звучен бил неговият глас. Надалеко се разнесъл зовът на Олифант. Но ще догони ли той войската на франките?
А войската на Карл вече била далече. Спускайки се от планината, франките виждали зелените поля на своята родина.
Радостни били лицата на воините, но на сърцето на император Карл не било весело, нямал той доверие на Марсилий, в душата му се прокраднала тревога. Ту стискал с ръка дръжката на меча, ту я отпускал. В лош момент оставил той Ролан пред самите врати на Франция, в тесния Ронсевалски проход.
Изведнъж някъде зад тях, в далечината се дочул едва доловим звук. Срутване в планината ли е или зов на боен рог...
- Не тръби ли Ролан със своя рог, не моли ли за помощ? Може би там, в прохода, се води жестока битка? - казал император Карл.
- За каква битка говорите? - усмихнал се Ганелон. - Та вие знаете колко горд е Ролан. Никога не би искал помощ. Сигурно гони в планината елен или сърна. Пък и кой би посмял да го нападне.
От страшните напъни жилите по слепоочията на Ролан се пукнали, избили капки гъста кръв. Той тръбял с усилие и болка.
- Не, така не се тръби за развлечение! - извикал император Карл. - Предадени сме. Ролан загива! По-скоро да му се притечем на помощ!
Но преди да пришпори коня си, Карл заповядал да хванат Ганелон и да го предадат на готвачите в обоза. Готвачите вързали предателя за шията. Вързали го със синджир, като горска мечка.
Загърмели рогове и тръби. Обърнали назад конете си франкските воини, препуснали обратно към Ронсевал. Рицарите пуснали брадите си върху ризниците - страшно предизвикателство към врага.
А в Ронсевал франките се биели на живот и смърт, но колко малко били останали те!
Оредели редиците и на сарацините. Сам крал Марсилий се хвърлил в битката и сразил един след друг четирима перове на Франция. Видял това Ролан и извикал:
- Бъди проклет, Марсилий! Ще ти отмъстя за смъртта на моите другари. Сега ще узнаеш силата на моя Дюрандал!
Като вихър налетял Ролан върху Марсилий, направил на трески щита му, отрязал до лакътя дясната му ръка. Паднал Марсилий на земята.
Вдигнали сарацините своя крал и го занесли в Сарагоса. Там да умре Марсилий.
Но великият халиф, чичо на Марсилий, не напуснал бойното поле. Той повел срещу франките голям отряд от петдесет хиляди черни войни.
Мечът на Оливер бил в кръв чак до дръжката. Искал да го изтрие в тревата, протегнал ръка, но изведнъж острието на вражеска сабя го ударило в очите. Каква беда! Оливер ослепял!
Пуснал той юздата, хванал пипнешком дръжката на меча и подгонил коня си сред най-жестоката сеч. Сразявал враговете наляво и надясно.
Но в тоя момент великият халиф забил в гърба му копие. Обърнал се Оливер, вдигнал меча си, замахнал и посякъл великия халиф.
- Ролан, елате! Искам да сте при мен в смъртния ми час!
И паднал от коня право в ръцете на Ролан. Видял Ролан, че Оливер умира. Изнесъл той другаря си от боя, положил го на зелената трева, но граф Оливер вече не дишал.
Оправил Ролан доспехите му, скръстил ръцете му на гърдите:
- Ти си мъртъв, а животът без теб не ми е мил. Няма и няма да има на света рицар, равен на теб.
Взел Ролан своя голям рог Олифант и започнал отново да тръби. Жално звучал рогът. Изнемогвало от скръб сърцето на Ролан. Не е това предишният неудържим зов. Няма вече Ролан същите сили, изчерпват се.
Чул император Карл този слаб зов и за пръв път в живота си заплакал.
Види се, смъртта е надвиснала над Ролан. По-звънко тръбете в ответ!
Шестдесет хиляди рогове и тръби гръмнали едновременно:
- Чувате ли? - изплашили се сарацините. - Войските на император Карл тръбят. Той е вече близо. Ако оставим Ролан жив, войната ще започне отново и Сарагоса ще загине.
Четири ескадрона избрани воини се приготвили да нападнат Ролан.
Но не посмели да се приближат до него. Обсипали го отдалеч с дъжд от копия и стрели и се върнали назад. Бягат, да не би да ги настигне войската на император Карл.
Ролан бил смъртно ранен. Шлемът и ризницата му били пробити.
Конят Вейлантиф бил пронизан на тридесет места. Вейлантиф се простил с Ролан. Погледнал тъжно своя стопанин, помръднал сухи устни, сложил глава на рамото му, потръпнал с цялото си тяло и паднал мъртъв на земята.
Огледал се наоколо Ролан. Видял, че всички франки са избити. Само архиепископ Турпен бил още жив. Доблестният Турпен бил тежко ранен. Четири копия пронизвали гърдите му.
С усилие, през планини от трупове, се промъкнал към него Ролан.
- Благородни сеньоре, благословете убитите рицари - помолил го Ролан. - Искам да ги сложа близо до вас.
Турпен с мъка отговорил:
- Аз едва дишам. Побързайте, Ролан.
Тръгнал Ролан из мъртвото поле да търси своите другари, верните синове на Франция. Търсел ги в купищата мъртви тела, разравял насечени щитове и изпотрошени доспехи.
Един по един Ролан пренесъл всички перове, притискайки ги до гърдите си, там, където лежал Турпен.
- И аз умирам. Прощавайте, Ролан. Няма да видя повече милата Франция - промълвил Турпен и издъхнал.
Ролан пренесъл Оливер последен. Положил го върху щита до мъртвия Турпен. Почувствувал Ролан, че и неговата смърт вече наближава. Решил да счупи своя меч Дюрандал в камъка, за да не попадне в ръцете на никой друг, но камъкът се разпръснал на малки парченца, а Дюрандал останал невредим.
- Прощавай, мой добър меч, мой Дюрандал, ти служи честно на Франция и на император Карл! Последното ми желание е да не попаднеш в ръцете на никой страхливец.
Легнал Ролан на земята, с лице към врага. Вдигнал ръка в рицарска ръкавица към небето и без да трепне, посрещнал смъртта, както подобава на воин.
Лежал неудържимият, безумно смелият, безмерно храбрият и безпримерно предан на милата Франция рицар Ролан в долината Ронсевал. Лежал в своите златни доспехи, обагрени с кръв, с белия си рог Олифант и с меча си Дюрандал. Така и го намерил на бойното поле белобрадият Карл.
Карл закрил с плаща лицето си. Голяма била мъката му.
- Нещастна долина Ронсевал, ти стана гроб на доблестните синове на Франция... Името ти навеки ще навява печал.
Но изведнъж той отмахнал плаща си. Не трябва да се плаче, а да се отмъщава!
Гледа император Карл, още малко и слънцето ще залезе зад планината, скоро ще настъпи нощта, няма да успее да догони врага.
И тогава станало чудо. Слънцето спряло на небето, задържало своя бяг.
- След тях! - заповядал Карл.
Франките подкарали с всичка сила конете си. Препуснали през мрачните проходи. Най-отпред бил Карл. До него знаменосецът стискал в ръка кралското знаме - пурпурна орифлама. Веела се коприната на кралското знаме на вятъра. Слънцето светело, проблясвали щитовете и доспехите на рицарите, развявали се знамената върху дръжките на копията.
Рицарите на франките догонили враговете. Малко сарацини успели да се скрият зад стените на Сарагоса.
Изпълнени с гняв и мъка, франките се хвърлили срещу сарацините. За никого нямало пощада.
- Ронсевал! Ролан! - крещели воините на Карл, като избивали враговете.
Император Карл довел своята войска пред стените на Сарагоса.
Воините на Марсилий не отбранявали дълго града. А Марсилий умрял от жестока рана, от страх и мъка.
Кралица Брамимонда сама, по собствена воля предала на император Карл всички сарагоски кули, десет големи и петдесет малки. Заповядала да отворят вратите на града.
И отново император Карл е в Ронсевалския проход. Там франките оплакали и с чест погребали своите загинали воини.
Не бил весел обратният път към родината, печална вест носели франките.
Върнал се Карл в своя императорски град Ахен. Но щом се приближил до двореца, насреща му излязла прекрасната Алда, сестрата на граф Оливер, и го запитала:
- Къде е граф Ролан, храбрият и благороден Ролан? Той се закле да ме вземе за жена.
Навел очи император Карл:
- Какво да ти отговоря? Питаш ме... Уви, той е мъртъв. Но аз ще ти дам за мъж друг - Луи, моят най-голям син и наследник.
- Странни думи чувам - отвърнала прекрасната Алда. - Как мога аз да живея, щом Ролан е умрял?
Пребледняла тя и паднала мъртва в нозете на император Карл.
Император Карл свикал своите барони. Трябвало да извършат едно справедливо дело: да осъдят Ганелон.
Събрали се всички барони на съд и признали Ганелон за виновен. Наказали предателя със страшна смърт. Вързали краката и ръцете му за четири диви коня и ги подгонили в четири различни посоки.
Пеят певците, подръпвайки струни:
- Как осиротя ти, мила Францио! Загина Ролан, безстрашният Ролан, твоят защитник, убит в тъмния Ронсевалски проход. Но славата му никога не ще помръкне и подвизите му не ще се забравят.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Легенда за последния бой на Ролан - Онлайн книги от Napred.BG
5 (1)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!