Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Панайот Волов

Панайот Вичев Волов е роден в град Шумен най-вероятно през 1850 год,в семейството на западналия еснаф Вичо Симеонов,или както го наричат Вичо Вола.От началото малкия Панайот учи 3 год. във взаимното училище при Добри Войников,а в 1864 год. завършва с отличен успех класното училище в града.След това чиракува като кундурджия в Бабадай и Шумен и работи като търговски помощник.В 1867 год. е изпратен от вуйчо си Маринчо Бенли да учи извън родината.Прекарва две години в Болград и Одеса и от 1869 год. е в гимназията в град Николаев.В Русия младият и жаден за знания български младеж се увлича в свободолюбивите идеали на руските революционни демократи Херцен,Чернишевски и Добролюбов.Това му помага да възмъжее по-бързо,да се въоръжи с неизчерпаема вяра в успеха на подетото от народа революционно дело и с неукротима енергия да работи за успеха му.Още твърде млад той поддържа писмена връзка с бившите възпитаници на Николаевската гимназия Греков и Узунов,бележити сподвижници на Васил Левски.

      В Русия учи шест години и с упорит труд овладява нови знания.Откъснат от родната страна той жадува да се върне при страдащия си народ и да му помогне с всичко което може.

      През 1873год. Панайот Волов се разболява тежко и напуска Русия. На път за родината той престоява известно време в Букурещ, където се запознава с някои дейци на българския революционен централен комитет (БРЦК).Здружава се най-тясно с Христо Ботев, с който имат близки схващания по-много въпроси.Сработват се със Стефан Стамболов с който се познават по от рано.От Букурещ взема български революциони вестници, за да ги отнесе в родината, а чрез Христо Ботев урежда да се изпращат от тези вестници на българите учещи в Николаевската гимназия.

      След като пристига в Шумен Волов става учител, после и директор на класното училище в града.С подчертан патриотичен жар той разказва на учениците си за борбите на народа против неговите подтисници и поробители,запознава ги с героизма и победите на русите във воините против  султанска Турция .С помоща на руския консул във Варна доставят книги и учебни ръководства от Русия за училищата в Шумен,Преслав, Дивдядово и други.

     Извън училишната сграда вечер Волов отново е учител. През 1873 той организира вечерно училище и таен кръжок в който работи предимно с младежи. Пред тях открито призовава за организирана борба  против турското робство.Основните  му усилия са насочени към работата в местният възобновен революционен комитет, на който Волов е председател и който по думите на Захари Стоянов бил един от най-добрите.Благодарение на работата на Волов членовете на комитета достигат 400 души, една значителна за времето си цифра.Някъде в лозята,в прикътан двор на верен комитетски човек, в някоя стая заобиколен от членовете на шуменския революционен комитет, той ги просвещава, агитира и организира.Младият учител е чест и желан събеседник на младите будни шуменци,събрани в читалището “Св. Архангел Михаил”.Взема активно участие в представленията, на който се играят патриотичните пиеси на шуменските граждани Добри Войников и Васил Друмев, нашите първи драматурзи.Заедно с учителите Илия Блъсков, Петър Енчев и други, Волов възобновява дейността на шуменския театър и развива активна просветна дейност.Особено популярно е читалището “Напредък”,разположено в чисто българската “Долна махала”.То е център на будни шуменски граждани.Сред неговите стени жадните за знания, за култура и бунтовни патриотични слова, шуменци слушат и гледат представленията: “Крум Страшний”,”Райна Княгиня”, ”Иванко”.Декламират се патриотични стихове.Притаили дъх, зрителите често виждат високата фигура, мургавото възслабо лице и къдрокосата глава на Волов.Пеят се по някога тихичко, а понякога и по-мощно,бунтовни песни.Плътният му глас изпълва салона: “Къде си вярна ти любов, народна... “.

     Любознателните жители на Шумен често слушат бойките песни на хора към читалището и изкази на младия пламенен учител по родна история и други въпроси.Той им препоръчва и предоставя книги, организира и провежда обсъждания по културни просветни, обществени и други въпроси. 

     Волов е убеден привърженик на идеята за освобождението на България,чрез всеобщо въстание, което да доведе до намесата на Русия.Тази идея той проповядва

не само в родният си град, но и в близките градове и села където често ходи.1

     Шуменските еснфи,под чието ръководсво се намирало учебното дело,виждали в лицето на Панайот Волов върл противник на чорбаджийството и турската тирания.Като руски възпитаник,той се ползвал с голямо доверие,най вече сред колегите си.Класни учители по това време били:Димитър Константинов,Тодор Джебаров,Харалан Ангелов и други.

     Проникнат от радикал-демократичните идеи на руските просветители,Волов внесъл нов дух в учебното дело на града.За кратък период от своето учителствуване младият учител си спечелил името на прилежен преподавател и усърден наставник.В спомените на мнозина от неговите ученици дейноста на Панайот Волов като учител, общественик и революционер,  оставила неизлечими следи.

     Обаянието и авторитета на Панайот Волов пред учениците му е резултат на неговата добра научна подготовка, преданна учебно-възпитателна работа и народнополезна дейност.Той неуморно работил за разширяване на знанията си.Решително отхвърлил назадничевите методи,установени в училището.

     “Ние учениците изведнъж усетихме,пише Янко Сакъзов,че новите учители Панайот Волов и Петър Енчев са”други” и по тайната мълва “народни хора”. Дотогавашните наши учители повече употребяваха пръчката,биеха по ръцете доста жестоко, но тези новите веднага ни завладяха вниманието,послушанието,дори и привързаността.2

     При провеждане на урока,Волов използвал разнообразни нагледни средства-“помагаше си с глобус,разни уреди и руски географски атлас”,съобщава един от учениците му.3 Служил си е с химикали и разни уреди по физика и химия,за набавянето на които ходил в Букурещ.4 Имал хербарий от флората на щуменската околност.Разказвал живо               и увлекателно.Друг негов ученик казва:,,Като преподавател,Волов беше красноречив и убедителен със своя разказ.Често изпитваше учениците и допълваше техните отговори с нови данни и сведения.Твърде много обичаше да разказва за първото и второто българско царство,особено за Крум,Симеон,Асен1,Асен11.Там той се чувстваше в стихията си и като че искаше да ни внуши,че родината нискоро  ще бъде свободна.”5

     Панайот Волов посвещавал учениците си в служба на народа и в готовност за саможертва.Като председател на местния революционен комитет,читалищен деец и директор на класното училище,той напълно подчинил учителската си дейност на националноосвободителното дело. ,,Волов беше дошел,казва Жечо Павлев,не толкова като учител,колкото като носител на една велика идея.6  Царевна Миладинова пише, че Волов събирал младежите нощем в тайни кръжоци,че той бил”роден заговорник против тогавашната турска власт...Като шуменец, допълва тя,Волов бе познат на мало и голямо в града,но най вече той бе познат и обичан от извънучилищната младеж, за която отделяше най вече време”7

     Пръв Волов поставил основите на родителско-учителските дружества.Уреждал събрания сред родителите,търсил тяхната помощ.”Той ясно схващал,че родителите трябва да се просветят,за да успее голямото дело.”8

     Волов въстановил тържествата при годишните изпити и раздаването на награди на отличилите се ученици.На устроеното през 1874год. празненство, той произнесъл слово “прилично на тържеството”,отличилите се ученици били наградени, а на завършилите четвърти клас били дадени свидетелства .” При свършването, изпяли две песни по ноти изучени от учителя Петър Енчев”9

     Панайот Волов обикаля селските училища – Преслав, Дивдядово, Каспичан и други.Доставял им учебни ръководства предимно руски10 .Това още повече усилило подозрението на местните турски власти и ненависта на чорбаджийте.Случката с така наречената ,,Френска свадтба” през януари 1875год. послужила като повод да се избави от ,,смутителя” на реда и спокойствието в град Шумен.Обвинвн като организатор и подбудител на демонстарцията, Волов бил арестуван заедно с още 16 души между които и Петър Енчев, и изпратен в русенския затвор.След арестуването на Волов, класното училище западнало, а някои класове закрити.Учениците му се обърнали с молба към митрополит Григорий, в която се казва: ,,Ето втора година как следваме да се учим при нашите  драги  учители  г-на П. Волов и г-на П. Енчев и в разстояние на всичко това време от все сърце им благодарим за тяхното изънредно старание и постоянство в уроците, за тяхната дълбока проницателност в предметите, що ни преподаваха, най- сетне за техните превъзходни характери и разположение, що имаха към нас учениците...Тези мъже с истинско образование, истински любители на народа, лежат сега там...За това иден покорно да Ви да  помолим да се погрижите сериозно за нашето Шуменско училище, което както виждате, глухо и нямо клони към пропаст.Смилете се, прочиее, за нас бедните ученици, та повърнете учителите ни, на които с отсъствието губим напразно златно време.” 11

     Но нито застъпничеството на шуменските еснафи, нито молбата на учениците били в състояние да склонят турските власти. В последствие Волов избягва от затвора и емигрира в Румъния, където се включва в българската емиграция.Учителствувал едва година и половина, Панайот Волов оставил трайни следи в учебното дело и изобщо в обществения живот на град Шумен.Като учител и педагог, общесвеник и революционер,той винаги поставял на преден план, не личния интерес и щастие, а дългът към своя поробен народ.И целият му живот е блестящ пример на всеотдайност и пожертвувание за осъществяването на народния идеал- свободата.12

     Гибелта на Васил Левски е тежък удар и невъзвратима загуба за цялата българска нация и за вътрешната революционна организация.Но и след нея огънят на революционната борба,запален от безсмъртния апостол на свободата, неугасва.Заместник и продължител на делото му става Атанас Узунов.Неговата апостолска дейност продължава малко време.В началото на месец май 1873 год. той попада в турската тъмница.Комитетската организация е пак без апостол и в дейноста и настъпва отлив за известно време.13

     След кратко затишие в края на 1873 год. отново се съживяват редица революционни комитети.Най активни са тези в Русе, Шумен и Търново.През пролетта на 1874 год. става очевидна необходимостта от нов апостол и скоро след това такъв действително е избран.

     В историческата литература се е наложила тезата на чл. – кор. Александър Бурмов, че избраният през 1874 год. Апостол и заместник на Васил Левски е Стефан Стамболов.14 Сведенията, които се съдържат в редица документи от този период, достигна ли до нас, я опровергават.Спомените на съвременниците са противоречиви и в крайна сметка също не я подкрепят.Това оправдава и налага ново и по-задълбочено проучване на проблема, като се отдаде необходимото внимание на всички запазени документи и извори от този период, съдържащи информация за него.Един от най-активните и запознати с тези събития от 1874 год. комитетски дейци е Михаил Греков.За първи път 1907 год. Д. Страшимиров обнародва част от писмото на русенският комитет (Кубратовци) до Панайот Хитов от 19 юни 1874 год., в което се съобщава, че е избран апостол.Тогава историкът на Априлското въстание, изказва предложение, че това лице е Михаил Греков,15  но последният отрича в спомените си да е бил апостол.Тогава той бил подследствен, не притежавал тескере и не е имал право да напуска град Русе.16 На следващата 1908 год., Д. Страшимиров обнародва вече изцяло същото писмо.Този път, той посочва, че избраният апостол е Георги Икономов, което съща е погрешно и отречено от Михаил Греков17  , защото не е известно тогава Н. Обретенов да е възразил на това или да е изказал някакво мнение по това събитие,на което той е съврвеменник.По –късно през 30-те години Д. Страшимиров посочва,че през 1874 год. Стефан Стамболов е избран за апостол от Търновския революционен комитет.Но конкретни сведения, кога и как е станало това, не се съобщават.18 Неговото твърдение се опровергава от редица факти.На първо място следва да се посочи обстоятелството,че Търновския революционен комитет не е имал право самостоятелно да избира апостол, както твърди този автор.По това време функциите на вътрешен централен комитет  или по- точно на ръководещ комитет в българските земи се осъществяват от Русенският революционен комитет (Кубратовци).Правата и задълженията на последния са точно установени с даденото от БРЦК пълномощно от 20/21 август 1874 год.19 Освен това на 19 юни същата година когато изборът на апостол е свършен факт, Стефан Стамболов е в Русия или на път за родината си и пристига в Търново в края на месец юни или началото на юли същата година.20

Други извори,  които да дават убедителна информация за избирането на търновския революционер за апостол същата година не са известни.В спомените на някои съвременнци като Захари Стоянов,21   Велко Абаджиев22  и Георги Димитров23  има сведения, че той е избран на тази длъжност на събранието на БРЦК на 26 декември 1874 год. и най- вече с подготовката на въстанието през 1875 год. Потвърждение за такъв избор на 26 декември 1874 год. няма в никакъв документ.Като се има предвид проявеното тогава отрицателно отношение от председартеля на БРЦК Любен Каравелов пък и от други присъстващи на събранието към Стефан Стамболов, може със сигурност да се твърди,че и тогава последният не е избран за заместник на Васил Левски.

     На събранието в Търново проведено в средата на месец септември 1874 год. е потвърдено, че не е избран за апостол и Атанас Узунов.Сведения за това събрание има в спомените на присъствувалите на него и запознати с работата му комитетски дейци Христо Иванов- Големия Михаил Греков.Но и двамата не съобщават нищо по този въпрос ,,Днес, утре да се свършат- пише в спомените си Христо Иванов, -че през септемвриям, погледнахме- дойде Греков в Търново скришом.Научихме каква е станала работа,24  но всъщото време се събрахме на Джордже Момчов в колибата, който не беше се прибрал от винобермата.Понаправихме уговор пак и ни разказа щото той веки не може следова из България.Захванахме ние, както можем и за по България, и за в Тракия.Направихме центъра в Русчук за време и ние си следоваме народната работа.По след малко време си дойде и Стефан Стамболов в Търново.”25  Както се вижда, Христо Иванов не съобщава нищо за избор на апостол.Дори според него Стефан Стамболов се е завърнал в Търново след това, въпреки че същият е присъствувал на събранието.

     Проследявайки внимателно историческите извори, събитията по избора на нов апостол и заместник на Васил Левски се разкриват в следната светлина:

     В края на месец март 1874 год. Михаил Греков посетил в Букурещ Любен Каравелов.С основание може да се приеме, че това посещение е съгласувано предварително с комитетите в Шумен и Търново, с които Русенският комитет осъществявал редовни контакти.Л. Каравелов и

Михаил Греков обсъдили състоянието и перспективите на комитетите и стигнали до извода, че е необходимо същите да бъда съживени  и активизирани в най-скоро време.Председателят на БРЦК предложил за тази цел да се иозбере подходящо лице за апостол и заместик на Васил Левски. ,,Много ми е жално,че изгубихме Кънчев и Левски...-заявил той.-Не може ли, още вчера мислех да говоря с тебе за това, там сред вас да се намери някое лици, което да влезе в ролята на Левски, защото с намирането на таквози лице мисията на комитетите значително ще се облекчи и подобри...26

     След продължително обсъждане Русенският комитет решил да се възложи временно изпълнението на тази длъжност на Иван Х. Димитров- опитен революционер и председател на Асеновци. Един от мотивите бил и този, че комитетската органнизация не разполага със средства, за да поеме издръжката на новия апостол.Иван Х. Димитров се занимавал  с търговия и бил в състояние да се издъжа сам.Не е известно дали тогава е взето мнението на комитетите в Шумен и Търново, но по всяка вероятност това е сторено.Иван Х. Димитров приел да изпълнява временно апостолската длъжност и бил снабден със съответното пълномощно.

     Скоро станало известно, че Иван Х. Димитров поверявал комитетски тайни на една девойка- негова приятелка.На Панайот Волов  е възложено да провери на място случая.Той остановил, че сигналът отговаря на истината.Иван Х. Димитров е освободен веднага от апостолската длъжност и пълномощното му е отнето.Тогава в Русе е обсъждана кандидатурата на Георги Икономов, но е отхвърлена.27 Тези сведения от спомените на Михаил Греков, който е добре запознат с разглежданите събития, са безспорно верни и се подтвърждават изцяло от писмото на Кубратовци до Панайот Хитов от 19 юни 1874 год.В този документ прочитаме:”Помисли си тогава нещо:в едно от дружествата ни главното лице да извърши работа  таквази глупава, щото да гледаш и да си късаш главата;да се чудиш и да се маеш!Мъж здрав надеж(д)ен и разсъдителен, който за тези си качества бе избран за главно лице,28    да отиди да се влуби, което му дело и причина да разправя и за работите на любовникът (цата) си  и прочие и с това да ни гуди (т. е. сложи) главите в торбата, дето казват за една лула тютюн.Какво трябваше да равим ний?Мерки се (в)зеха, но щели се отложи работата или ще се възвълнува ощи не можем ти каза...

     При всичко това ний напрягаме силите си да работим: Избрали сме ново лице, което скоро ще тръгни да дири краищата на конците.Ний видиме вече, че нашият усилен труд малко полза ще принесе, защото няма основателят (т. е. Васил Левски), а втори на негово място неможем да намерим; сега избраният човек е лице верно, но неопитно, ний го избрахме само за това защото друг няма, може би с време това и лице ще предобие опитността си.”29 В същия ден на 19 юни 1874 год. , едновременно с писмото до Панайот Хитов, Кубратовци изпращат писмо и до шуменският революционен комитет (Крумовци), в което пишат:”...Когато бъдещият апостол се приготви и тръгне за насам, то първата му работа трябва да бъди да нареди там добре работата така щото работата да върви деятелно както до сега; трябва на негово място да се избере изпомежду ви лице твърдо, решително и вещо в работите, което да бъде достойно да заеме неговото място.”30 Двадесет дни по- късно, на 9 юли същата година, Кубратовци съобщават с писмо на Крумовци, “Писахме до Асеновци за избрания из вас (т. е. измежду шуменци, а не избран само от шуменци, както предполага Александър Бурмов) П. В. които ни отговориха, че с радост ще го посрещнат, което ще кажи че остава само упоменатият П. В.  да си свърши работата да се представи при нас дето ний ще му даден рекомандация долу поменатото място.” На долния ляв ъгъл на писмото Никола Обретенов, който го е съхранявал, е направил саморъчно забележка, която заверил с подписа си:”П. В. е Панайот Волов, апостол от Априлското въстание...”31 След още два дни, на 11 юли същата година, Кубратовци съобщават на Асеневци: ,,Човекът, за който ви писахме че ще тръгни тез дни трябва да дойде, стана една неделя го чакаме вече, щом дойде ще го проводим до вас.”32

     Тези четири документа доказват по безспорен начин, че до 19 юни 1974 год. Панайот Волов е избран за апостол и заместник на Васил Левски.Своето съгласие за този избор е дал и   Търновския   революционен  комитет.  Очевадно

Панайот Волов не е отказал, а е приел новата длъжност.Според последното писмо, той е трябвало да отиде до Русе и Търново, но дали е направил това, не можв да се установи поради липса на сведения.Не е логично и не

отговаря на истината твърдението на Никола Обретенов, че тогава Панайот Волов е избран за представител на събранието на БРЦК.33 Знае се, че Ив.  Драсов получава пълномощно писмо от Панайот Хитов на 22 юли същата година и тогава предприема обиколка на комитетите в Румъния във връзка с подготовката на събранието.34 Това става известно в България в началото на месец август същата година.35 Вече е изяснено, че изборът е извършен много преди това и оригиналните документи точно е посочено,,Апостол”, а не представител.Освен това, като председа тел на Шуменския революционен комитет, Панайот Волов по право е можел да го представлява, без да е необходимо мнението на Търновския комитет.Той не е бил и търновски представител, такъв на събранието е Стефан Стамболов.Според нас, естествено и по право подписa на Панайот Волов е на първо място сред подписите на представитилите от България в портоколите на БРЦК през месец август 1874 и 1875 год.36 Това право той е получил не само поради доверието и уважението, с което  се е ползвал, а защото е апостол, тоест е ,,главно лице на комитетите в България”.

Известно  е, чепрез 1874 год. Панайот хитов, а и Любен Каравелов като председател на БРЦКса се ползвали с доверието и уважението на комитетските дейци в България и често, те се обръщат към тях за съвети и помощ, във връзка с революционното движение.37 Логично е да се предположи, чеи при избора на апостол, отново ще се съобразят с мнениети им.В такъв случаи предимството  е пак на страната на Панайот Волов.Долятото на 1874 год. Панайот Хитов и Любен Каравелов не са познавали добре Стефан Стамболов.Но Панайот Хитов е познавал лично Волов от началото на 1869 год. (а може би и по-рано) и му е доверил тогава да отнесе в Гюргево ,,драгоценно” писмо.Връзките между тях не са прекъснали и следващите години.38 Любен Каравелов познавал добре известният родолюбец Маричи Бенли и по- лесно би възприел кандидатурата на неговия племенник Панайот Волов за апостол. Положителното  отношение   на   прецедателя БРЦК към шуменския революционер проличава и на събранието на българския революционене централен комитет в края на 1874 год39 Очевидно, през 1874 год. Михаил   Греков  участвал   активно  и  авторитетно  прирешаването на комитетските проблеми и избора на апостол.И в този случай явно е повлияло обстоятелството, че с Панайот Волов го свързват близко приятелство, идейно сходство и взаимно доверие още от ученичеството им град Николаев-Русия.40

     В достигналите до нас исторически извори не намираме известие, но с това не може да се отрече предположението, че през 1874 год. при избирането на апостол е искано мнението на Панайот Хитов и Любен Каравелов.Възможност за това е имало по време на събрението на БРЦК през месец август В Букурещ и при посещението на Михаил Греков при войводата в Белград, в края на същия месец.

     Анализът на наличните комитетски документи от втората половина на 1874 год. показва, че избраният апостол е в Шумен, а не в Търново.С него поддържа връзка Русенският, а не Търновския революционен комитет.Така на 19 октомври същатат година Кубратовци пишат до Панайот Хитов: ,,Писах днес на Асеновци да ми явят трябва ли да излези човекът ни с тези пари  или да чака йощи ако би да отговорят до тогази бъди уверен че човекът ни тоз час  ще излези и работата ще земи добър ред.”41  От писмото узнаваме, че Кубратовци искат мнението на Търновския комитет да започне ли обиколките си апостолът,който явно не е в Търново, или да чака.Няколко дни по- късно, на 25 октомври същата година,Кубратовци съобщават в Шумен:,,Човекът, който е апостол да обхожда из България да чака.”42 На 10 декември 1874 год. Никола Обретенов уведомява с писмо Ив. Семерджиев, че в този ден в Русе е пристигнал Стефан Стамболов и ще замине за Букурещ.В същия ден той съобщава на Панайот Хитов:,,Човекът, който е пратен по България ходи свободно и като се завърне ще ви явим всичко подробно.”43 Съдържанието на тези документи дава достатъчно достатъчно основания да се заличи всяко съмнение, че апостолът и Стефан Стамболов са две различни лица.Може да се твърди също, че в никое от известните  комитетски  писма  до  края  на 1874 год.  и  в началото на 1875 год., няма съобщение за избиране на друго лице за апостол.

     Прави впечатление и още един факт.Информацията за хода на комитетските дела в българските земи през този период изхожда от Шумен.Така на 18 октомври същата година Панайот Волов уведомява Кубратовци:,,У нас работите вървят много добре, това което се желай върви най- добре.Числото се уголемява не само в местопребиваването  ни, но и вън има голям успех.”44 На 10 декември 1874 год. Никола Обретенов (дотогава той е в затвора 35 дни) пише до Панайот Хитов: ,,Работите за сега отиват добре.” и на Ив. Драсов: ,,Търговията ни (т.е. комитетските дела) за сега мога да ти кажа че отива добре.”45 Явно оценката, че комитетските дела вървят много добре е преувиличена.По всяка вероятност Панайот Волов я разгласява тогава и на събранието на БРЦК, през месец декември същата година с цел, да вдъхне вяра в успеха на народното дело и по лични идейни мотиви.Към този извод ни подтиква и мисълта на Рафаил Атанасов, който присъствувал  на събранието, писмото му от началото на 1875 год. : ,,Какво направиха с шуменския депутатин, на коготу му се скараха за некои работи в Букурещ.”46

     При проучване на историческите източници установяваме, че името на новия заместник на Васил Левски се пази в строга тайна.То е било известно на много ограничен кръг от най- доверени дейци.Очевидно и Христо Ботев, един от близките сътрудници на Любен Каравелов, не го е знаел.Така например Панайот Волов и Стефан Стамболов са присъствували на събранието на БРЦК в Букурещ, в края на месец декември 1874 год.Въпреки това, в писмото от 20 януари 1875год. Христо Ботев съобщава на Ив. Драсов, че апостолът не е присъствувал.На събранието е избрана петчленна комисия за раководен център и имената на четиримата са известни.Името на петия член-,,едно лице отсреща”, т. е. от България, и най- вероятно то е апостолът- остава неизвестно.47 Вече беше посочено, че тогава председателят на БРЦК е проявил отрицателно отношение към Стефан Стамболов.Към Панайот Волов той се отнася с доверие и уважение.Нещо повече, той приел поръчението му да закупи и му изпрати оръжие.Любен Каравелов закупил револвери и патрони, опаковал ги в сандъче , и  последното  предал  на  Христо  Ботев,  да  го изпрти на Д. Горов в Гюргево, но не му казал какво  е съдържанието на съндъчето и за кого е предзначено.48  При разкриването на този случай от румънската полиция е замесен и Стефан Стамболов, но името на Панайот Волов като апостол на комитетската организация  е запазено  в тайна и той не е компроментиран пред турските власти.   

     Запазването на името на апостола в тайна е напълно обяснимо.То  е в духа на бележката вписана от Любен Каравелов върху оригиналния екземпляр на устава на БРЦК: ,,На заседанието, което стана на 11/12 май, тоя ред се измени и нашите дела отиват за напред в тайни.Букурещ, 1873 год. май 16.”49 Предателствата, извършени срещу Ангел Кънчев, Васил Левски, Атанас Узунов и други, на бяха и не можеха да бъдат забравени.При това, както беше посочено, Панайот Волов ,,ходи свободно”, тоест действува като апостол легално.

     Очевидно до края на месец октмври 1874 год. Панайот Волов не е бил осигурен със средсва, комитетите не били в състояние да поемат издръжката му.Той се принудил да продължи учителсвуването си, а това е сериозна пречка, за да може да се посвети изцяло на поверената му апостолска длъжност.За това и дотогава и дейността му в това отношение е ограничена.Обаче когато наближава времето на насроченото за месец декември същата година събрание на БРЦК, от края на месец октомври и през следващите месеци ноември и декември той действува активно и изпълнява свойте задължения.

     На осование решението на учителския събор през 1873 год. в Шумен Панайот Волов е имал възможност да посещава селищата в Североизточна България, за да проверява и подпомага училищата, и през втората половина на 1874 год. той я използва най- широко.Вълю Харизанов, член на шуменския революционен комитет, отбелязва в спомените си: ,,Волов отиваше и по селата по училищни работи, на събранията казваше, че и там основал комитети.”50 Спред Илия Р. Блъсков,Панйот Волов посещавал селата и държал ,,Проповеди по политическото ни освобождение пред въоръжени селяни”.51 За същото време Царевна Миладинова, тогава учителка в Шумен, си спомня, че той ,, често се губеше от училището по цели дни.”52

     Трудно е  да  се проследи обвитата  с  тайни  апостолска дейност на Панайот Волов.Безспорно, тогава той е посещавал повече селищата в Североизточна България.И до днес са запазени свежи спомени за посещението му в село Аврен, Варненски окръг.Учител в селото тогава бил К. Минев от Каспичан.Панайот Волов се представил за училищен инспектор, но имал скрит револвер.Другарят му, който го придружавал, също бил въоръжен.Те пели в църква, а след това устроили тайно събрание в местноста Бяла вода.53 По това време, той посетил и село Градец, където се срещнал за първи път с учителят Христо Попов от Клисура.54  Д-р П. Ив. Сточнов съобщава за две посещения на Шуменския апостол в Ловеч.Първото от тях предхожда идването на Стефан Стамболов в този град и може да се определи, че е извършено през 1874 год.55  Известно е, той посетил и град Ямбол.56  Ф. Смидов свидетелствува, че Панайот Волов е посрещан и в комитетската къща на баба Величка в Търново.57

     Новият апостол не жалил сили и време, всеодайно и с непоколебима вяра в крайния успех изпълнявал поръчаното му народно дело.Това се вижда и в писмото му до Кубратовци от 18 октомври 1874 год., и в спомените на Илия Р. Блъсков.58  Като ,,последовател на Левски” , както го нарича В. Караиванов от Карлово, той неотклонно върви по опасния, но славен път на своя велик предшественик.59

     Известно е, че през есента на 1873 год. в дейността на комитетите в Шумен и Русе се включват Михаил Греков, Панайот Волов и Петър Енчев.През следващата година, те и Христо Ботев- всички възпитани в идеите на руските революционери- демократи, на революционното народничество в Русия- участват активно в революционото движение в България и оказват съществено влияние върху комитетската дейност.60 Революционната пропаганда и разпространението на подходяща  оригинална и преводна литература заемат важно място в революционата им практика.В това отношение те отделят много сили и средства.Оттогава са известни много преводи на Михаил Греков (на френската пиеса ,,Елиза” от Октав Фелие, ,,Капитанската дъщеря” и ,,Кърджали” на Александър Пушкин и други)61 и на Христо Ботев (,,За слявянското произхождение на дунайските българи” на Д. Иловайски, драмата ,,Кремуций Корд”и други), които се изявяват най-силно с оригиналното , публицистично и поетическо творчество.62 Панайот Волов също имал положително отношение към тази дейност.Сам той разпространявал много руски учебници в училищата от Варненско-Преславска епархия и осигурил средсва за отпечатването на пиесата ,,Елиза”.63

     Следващата стъпка за разширяването на тази дейност започва с разговорите между Михаил Греков и Любен Каравелов през месец март и август 1874 год. за издаване на популярно литературно-научно списание ,,Знание”, което да се разпространява широко и легално в българските земи.64 Идеята за създаване на дружеството за разпросранение на полезни знания изникнала у председателя на БРЦК още през 1872 год.65 През 1874 год., той бързо възприел предложението на Михаил Греков. Това се потвърждава както от спомените на последния, така и от писмото на Христо Ботев до Михаил Греков от 16 септември същата година.66 Последният съобщава още, че това ,, име е заимствано от руския журнал със същото заглавие”, което той получавал и чел като ученик в град Николаев-Русия.Интересно е да се посочи, че издателят на това руско списание е И. А. Голдсмит, близък до народническите среди.Тогава в него често печатал свои статий и П. Л. Лавров, един от най- популярните теоретици на революционното народничество.67

     При това развитие на събитията в края на месец юни или края на юли 1874 год., се завръща в родината си и се включва в комитетската дейност възпитаник на Одеските революционни народнически кръжоци Стефан Стамболов.Обсъждането на проекта за издаване на литературно-научно списание напредва, но неговата реализация все още не е започнала.

     И така до средата на месец септемри 1874 год. Михаил Греков не успял да изпълни обещанието си, че ще бъдат осигурени средства на Любен Каравелов за издаването на списанието.Наложило се Христо Ботев с писмо от 16 септември, същата година да му напомни.68 В същото време, още по-голяма била ноебходимостта от средства за новият апостол и за съживяването на комитетите, но такива от никъде не постъпвали.Парични затруднения принудили Михаил Греков да проведе през месец септември същатата година в Търново и Шумен съвещание с представители на революционните комитети в тези и околните селища.69 Това го подтиква да постави на обсъждане въпроса за по-широко привличане в редовете на революционното движение на представителите на състоятелните и просветените слоеве на народа.Пак с тази цел, той предприема и пътувания до комитетите в Русия и Румъния.70

     При тази акция на Михаил Греков първи се отзовали комитетските дейци в Болград.Те събрали 140 франка (7 наполеона), които Оломпи Панов изпратил на 13 октомври същата година до Никола Обретенов в Русе.71 Заедно с тези пари изпратил писмо на Михаил Греков, в което  се съобщава: ,,Засега аз се намирам в Болград от дето ти пиша това писмо: тук направиха събрание дето присъстваха 15 члена, разсъждавахме за разни работи по нашата цел (за съживяването на революционния комитет и  дейността на апостола), и за литературното дружество още тук се събраха 8 или 10 наполеондора, които направо се провеждат тебе, заедно и с моето и тяхното писмо...Парите се дават в пълно разпореждане на дружеството и ти сам виж проведи ги до братя Асеновци или по-добре заснеси ги сам и разправи какво трябва да се свърши...На братя Крумовци пиши от страната ни поздрави ги и ги насърчи та кажете да работят с кураж”72

     От този документ се вижда, че Михаил Греков настоява тези пари да се предадат в Търново, и то не засяга апостола, а за ,,литературното дружество”.Следователно в този град се намира лицето,което отговаря за него и го ръководи.Особено внимание е отделено за Крумовци-да бъдат поздравени и насърчени  ,, да работят с кураж”.От съдържанието на писмото се подразбира, че по това време съществуват два центъра-единият при апостола при Крумовци в Шумен и вторият на отговорника на дружеството в Търново.Ясно се вижда още, че последното е комитетско дело.С пълно основание можем да приемем, че литературното дружество има пряка връзка с проекта за издаване на списанието ,,Знание”.Това се потвърждава и от проектоустава на ,,Учителсо дружество ,,Помощ” на учителите от Русенско, Шуменско и Търновско”, запазен в архива на Стефан Стамболов и обнародван през 1939 год. от професор Александър Бурмов.73 Параграф 5 на този проектоустав предвижда: ,,Събрание, според както горе казахме капитал, ще гледа да се употребява в такива предприятия, които като ще помагат за уголемяването му, в същото време ще помагат и на народа ни.

     Такива предприятия се вижда за най- добри: а)Печатането на евтени учебници за училищата и книжки за народно четение така и  издаването на един с научно направление журнал.И дружеството захваща работата си с печатането си на в. ,,Знание” и отварянето в Русе на дружествена книжарница.Ръководството на дружеството се поверява на писар (главен деловодител).  Той ще ръководи книжарницата, ще завежда ,,кореспонденцията тевтерите”, ще отговаря ,,за експедирането на вестника”.74

     От изнесеното по-горе се вижда,че целите на учителското дружество ,,Помощ”, което е всъщност и ,,литературното дружество”, съвпадат напълно с идеологията, дейноста и проектите на българските революционери- руски възпитаници Михаил Греков, Панайот Волов, Петър Енчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев, и на Любен Каравелов.Това са личностите, които през 1874 год. са начело на комитетската дейност и определят нейното съдържание.Очевидно дружеството и неговият проектоустав (въпреки че е написан от Стефан Стамболов), са общо дело, а не идея само на търновския революционер, както предполага проф. Ал. Бурмов.Основанията за този извод могат да бъдат поне две: първо, той не е бил учител: дружеството има втора основна цел с ярка социална същност- да бъде защитник на интересите на членовете си учители и да ги подпомага при нужда, а в това отношение то вече има свой предшественик и пример.Това е дружеството на бедните занаятчии- кундурджии, създадено в началото на същата година от Панайот Волов и Петър Енчев в Шумен. ,,В Шумен по инициатива на моите другари-сподвижници Петър Енчев и Панайот Волов...-съобщава М. Греков-беше основано дружество с капитал 350 турски лири и с цел да се подпомагат бедните занаятчии и да облекчи тяхната нужда.Понеже основателите бяха членове на революциония комитет, то и дружеството, и капиталът му можеха да бъдат употребени за нуждите на комитета във всяко време. ”  Създаването  на  това  дружество  в  Шумен  се       

време. ”  Създаването  на  това  дружество  в  Шумен  се

потвърждава и от Захари Стоянов.75

     За отговорник и ръководител на проектираната широка литературно-преводаческа и книгоиздателска дейност естесвено е бил необходим и подходящ човек с литературни и организаторски качества, енергичен и доверен комитетски деец.Както се вижда от писмото на Михаил Греков от 13 октомври 1874 год., това лице е в Търново.От комитетските работници в този град по това време, само Стефан Стамболов е отговарял на тези изисквания.В него се съхраняват проектоуставът на дружеството и очевидно, той е натоварен с тази дейност.Неговите съвременници го познават като ,,поетична натура”, с  ,,пламенна реч”, съчинявал, декламирал и пеел стихотворения и песни.От това време негово дело са и редица преводи: ,,Мария Терезия” (1873год.),  ,, Что делать?” на Н. Г. Чернишевски и Стихотворения заедно с Христо Ботев.76Че на Стефан Стамболов е поръчано да отговаря за литературно-прводаческата дейност, доказателство е писмото на Христо Ботев от 16.09.1874 год. до Михаил Греков, в което се съобщава:,,Изпращам Стамболову Шатриана... Захванете превода на Шатриана.”77

     Тези проекти, както и редица други пряви на комитетската организация през 1872 – 1876 год. станали известни и на руското генерално консулство в Русе.в едно от донесенията му до Петербург от1874 год., има съобщение за създаване в Русе на ,, специално общество за преводи на книги от руски на български език”.Сам генералният консул А. Н. Машин предал такива руски книги на преводачите.78Русе е посочен за център на дружеството и в проектоустава от архива на Стефан Стамболов.Там се предвиждало  и откриването на дружествена книжарница.79

     Практическите стъпки за създаването на дружеството и за реализацията на литературно преводаческите проекти на комитетската организация ще са направени след събранието на БРЦК на 20/21 август 1874 год. или най- късно през месец септември същата година.Разглеждани в такава светлина задълженията на Стефан Стамболов, може да се предположи, че пътуванията му в същоо време до някои селища в Търновско са свързани с тази дейност .

В  историческите  извори  липсват  сведения  за постигнатите резултати и очевидно те са твърде скромни.Много от предвидените задачи  са останали само в проект и като замисъл, без  да получат реализация.Любен Каравелов, след като не получил никаква практическа помощ от комитетите в България, през месец януари 1875 год. започнал самостоятелно да издава списание ,,Знание”.Обяснимо е и недоволството му от Стефан Стамболов, на когото тогава отказал да предостави разпространението на това списание в България.80

     При задълбочено проучване на историческите извори развитието на революционното движение през 1874 год. се показва в следната светлина:

     След събранието на 20/21 август същата година в Русе, Шумен и Търново получават морална подкрепа и обещания за материална помощ.Те се активизират повече и усилията им се насочват в две основни направления.Съживяването на съществуващите преди и създаването на нови комитети, както и общото ръководство над тях се осъществявя от новия апостол и заместник на Васил Левски Панайот Волов, избран през месец юни същата година.Неговата дейност става най-активна от втората половина на месец октомври и през следващите месеци, до насроченото за края на месец декември същата година събрание на БРЦК.Тези задължения той изпълнява до месец януари 1875 год., когато попада в турски затвор.От избирането му  дотогава според известните документални източници, той не е отсраняван от тази длъжност и друго лице на нея не е избирано.

     От месец август-септември 1874 год.на Стефан Стамболов е поверено ръководството на друго, оценявано тогава също като важно комитетско предприятие.Той трябвало да организира широка легална литературно-преводаческа и книгоиздателска дейност:Извършеното от Стефан Стамболов в това направление е незначително и естествено в историческите извори липсват сведения за получените резултати.

     За ограничената дейност на Панайот Волов като апостол и на Стефан Стамболов по поръчаното му дело има сериозни обективни причини.Преди всичко те не притежавали достатъчно опит, пък и не разполагали с необходимите парични средства.Такива не са осигурени и от комитетите в България, Румъния и Русия.Съвсем  сами,  безматериални средства и без никаква организационна и морална помощ е било невъзможно да постигнат по-значителни  резултати.

     Въпреки трудностите, които е трябвало да преодолява,през есента на 1874 год. Панайот Волов с много ентусиазъм и оптимизъм полага усилия да съживи угасналите и да създаде нови революционни комитети.Не жали сили за преодоляване на наслоените рутина и инертност, за да печели нови борци за народната свобода.В същото време, той се стреми да вдъхне вяра в успеха на народното дело и да подтикне към по-активно участие и останалите комитетски дейци в България и Румъния. ,,У нас работите вървят много добре-пише той на 18 октомври същата година до Кубратовци, - това което се желай върви най-добре.Числото се уголемява не се само с местопребиваването ни,но и вън има голям успех.81За кратко време той придобива значителен опит като конспиратор и израства като способен организатор и ръководител на революционното движение.Той съумява да запази своята и на комитетите дейност в пълна тайна и не допуска никакво разкритие от турските власти.

     Скромно и безшумно, но самоотвержено и всеотдайно, новият апостол Панайот Волов тласка напред революционното движение.Достоен за поверената му апостолска длъжност и за заветите на своя велик предшественик-Васил Левски, той неуморно гради делото на народната свобода.Неговите революционни идеи и дейност оказват силно влияние върху развитието на нациолнаноосвободителната революция до нейния връх-Априлската епопея в 1876 година!

     ,,Ако не друго, поне нямаше да ви остави живи в ръцете на турците; ако не друго, поне щеше да ви спаси от поругание - нищо повече не можеше да направи Янтра за вас!...

     ... И отпусна ръце.Ръце, в които нямаше повече ни болка, ни отчаяние, ни молба...Над водата остана да стърчи единствено дулото на пушката ти.

     Точно тогава Янтра те повдигна върху гръдта си, за да напиеш въздух.Но в следващия миг повърхността и завря от турски куршуми.Реката гневно заклокочи и ослепяла от безсилие,отново те погълна.Докато се опомниш, устата ти се напълниха с тежка, мътно червена вода...В следния миг попадна в някъкъв водовъртеж-опита се да се измъкнеш, но то беше само безпомощно желание.Ръцете ти бяха безчувствени, без живот...

     ...Янтра те повдигна отново на гръдта си, но беше много късно.Покрай теб пропищяха отново турските куршуми, ала те не можеха вече да те достигнат...И тогава, обезумялата от скръб река, те потули в глъбините си.За да нямаш гроб.За да не повярва никой в смъртта ти.Никой никога да не повярва в смъртта ти, та кога отново се развее знамето...”82

 

Полковник Гинчев, Г., Бележите българи;С. 1968 год.; с 487-489

Сакъзов, Я. Моите спомени за Панайот Волов-,,Шуменски вести”XII.бр. 54 и 55, от 9 и 11юли 1930

Попов, Г. Хр; спомени

Чилнгиров, Ст.; Понайот Волов. С., 1940. с 37

Кърджиев, В.; спомени

Павлев, Ж. цит. Статия

Миладинова-Алексиева, Ц., Епоха, земя и хора. ,,Из българското минало.” С., 1939. с. 58-65

 Големанова, Р., Основател на родителско-учителските дружества- ,,Панайот Волов. Юбилеен лист.” 1946

Сп. ,,Училище” год. IV. бр. 8 и 9,  31 юли 1874, с. 65-66

Едно приключение през 1875 год.,  в гр. Шумен- ,,Мир” ХХХVII бр. 9416 от 26. 11. 1931г.

Чилингиров, Ст., Едно жалостно приключение- ,,Духовна Клтура”, кн. 38, 39 и 41

Попов. Б, П. Волов като учител. Шумен- Коларовград, кн 1 стр46-48

Бр. Б., Бурмов Ал., към въпроса за заместника на Васил Левски;Сборник в памет на проф.Петър Ников.С.,1940, с.62-69

Бр.Б.,Бурмов Ал. Революционната дейност на Ст. Стамболов  през 1873-1875 г. Сп. Родина г. II,  декември 1939,кн . 2, с. 76-94; Същият. Български революционен централен комитет (БРЦК)-1869-1876 г., 1943, С., с.128-135.

БР,Б., Страшимиров Д. Т. История на Априлското въстание. Т. 1, Пловдив, 1907, с. 152-153.

Бр.Б.,ЦДИА, ф.250, оп. 1, а.е. 25, л.268, а.е. 32, л.61, 70-71; Обретенов Н. Спомени за българските въстания.С., 1970, с. 168.

Бр.Б.,Страшимиров Д. Т. Архив на Възраждането. Т. 1, С., 1908,с. 124-125;ЦДИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 32, л. 77.

Бр.Б.,Обертенов, Н. Пос. Съч., с. 162-163

Бр.Б.,Ботев Хр.Събрани съчинения. Том 3. С., 1967,с.253-254.

Бр.Б., Бурмов. Ал. Революционната дейност на Ст. Стамболов през 1873-1875 г. С., 81-82

Бр.Б., Стоянов З., Записки по българските въстания.С.,1974,с.144

Бр.Б., Абаджиев В. Спомени по въстанията. Лом, 1925, с.13

Бр.Б.,Димитров, Г.Княжество България.Част II.Пловдив, 1896, с.396-370

Бр.Б.,Христо Иванов Големия има предвид арестуването на Ат. Узунов, С.Геренов, М. Греков и М. Радославов през 1873 год.

Бр.Б.,Тилева, В. Спомените на Христо Иванов-Големия. Известия на Българското историческо дружество.Книга XXIX.С., 1974, с. 404;НБКМ-БИА, ІІ В 1021, с.94.

-24-

Бр.Б., ЦДИА, ф. 250, оп.1, а. е.25, л.244;а.е.32,л.71

Бр.Б., Пак там, а .е. 25, л. 248-250л; а.е. 32, л. 62-72

Бр.Б., Иван Х. Димитров в Търново.Негопосочва в 1908 г. и Д. Т. Страшимиров

Бр.Б., Страшимиров. Д. Т. Архив на Възраждането... Т. 1, с. 125

Бр.Б., НБКМ БИА, II В. 98

Бр.Б., НБКМ БИА, II В. 99

Бр.Б., НБКМ БИА, II В. 100

Бр.Б., Обретенов,Н. Пос. Със., с. 164

Бр.Б., Абаджиев, Т. Някои документи из архивния фонд на ИВ. Драсов. Известия на на държавните архиви. Т. 10, С., 1965, с. 101

Бр.Б., ЦДИА, ф. 250, оп1,а. е. 25, л. 252

Бр.Б., НБКМ БИА, II Д 994: II Д 996

Бр.Б., Бурмов, Ал. БРЦК. 1869-1876г. ..., с. 96-99, 109, 112, 123-127

Бр.Б., Възвъзова-Каратеодорова, К. Документални материали, свързани с живота и дейноста на Панайот Волов в софийските архивохранилища.Шумен-Коларовград.Сборник от статий и материали за миналото на града, Кн. II ц. 192-194

Бр.Б., ботев, Хр. Пос. Със. Т. 3, с. 207.

Бр.Б., ЦДИА, ф. 205, оп. 1, а. е. 25, л 218-225, 270

Бр.Б., Страшимиров, Д. Т. пос. със, с. 130

Бр.Б., НБКМ БИА, II В. 122

Бр.Б., Страшимиров, Д. Т. Пос. със, с. 133-134

Бр.Б., НБКМ БИА, II В. 119

Бр.Б., Страшимиров, Д. Т, Пос. със, 131, 133-134

 Бр.Б.,Пак там, с.302

Бр.Б., Ботев, Хр.,Пос съч. Т 3, с.207

Бр.Б.,Пак там, с. 209-210

Бр.Б., Бурмов, ал.БРЦК. 1869-1876 г., с. 112

Бр.Б.,Окръжен исторически музей. Шумен. Отдел ,,Възраждане”. Спомени на Въльо Харизанов.

Бр.Б., Блъсков, Ил. Р. Спомени.С., 1976, с.72

Бр.Б.,Миладинова-Алексиева, Ц. Епоха, земя и хора,С., 1940,с.62

ЖМаринов, В. Авренско плато.Областо географско изучване.С., 1940, с.57

Бр.Б., Попов, Хр. ф. Град КЛИСУРА В Априлското въстание. С., 1926, с. 42

Бр.Б., Стоянов Д-р П. Ив. Пос. със., С. 63-65

Бр.Б., Стефанов, Г. Из училищния и революционния живот на град Ямбол. Сп. Училищен преглед. г. XXV, 1926 г. , кн. 5-6, с. 901

Бр.Б., НБКМ БИА, II В 480

Бр.Б., НБКМ БИА, II В 119; Блъсков Ил. Р. Пос. съч., с. 72

Бр.Б., Страшимиров, Д. Т. Васил Левски.Живот, дело, извори. Том 1. С., 1929, с 708

Бр.Б., Евгени Волков с основание твърди, че ,,П. Волов...под влиянието на руските кръжоци добил своето револ. настроение”

Бр.Б., ЦДИА. ф. 250, оп.1, а. е. 25, л. 218-221; Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина. Т.1 С., 1957, с.64

Бр.Б., Унджиев, Ив. и Цв. Унджиева. Христо Ботев. Живот и дело. С., 1975, с. 635-636 и др.; Стоянов М. Пос. съч., с. 29-34

Бр.Б., ЦДИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 25, л. 219; Арх. Инокентий. Едно приключение през 1875 г. в г. Шумен. В. Мир, г. XXXVII, бр. 9416 от 26.11.1931

Бр.Б., ЦДИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 25, л. 232-233, 239-240, 258-259

Бр.Б., Унджиев, Ив. и Цв. Унджиева. Пос. съч., с. 463

Бр.Б., ЦДИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 25, л. 240; Ботев. Хр. Пос. съч., с. 203-204

 Бр.Б., Лавров, П. Л. Избранные сочинения на социально-политические темы в восьми томов, Том Первый, 1875-1871 г. М. 1934, с. 472; сп. Знание. С. Петербург, 1871, кн. 1, 2 и 10; 18721 кн. 3, 5 и 8; 1873, кн. 6, 9 и др.

Бр.Б., Ботев, Хр. Пос. съч., с. 203-204

Бр.Б., ЦДИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 25, л. 270; а. е. 32, л. 268-270

Бр.Б., ЦДИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 25, л. 2701-277

Бр.Б., НБКМ БИА, II В 117

Бр.Б., НБКМ БИА, II В 116

Бр.Б., Бурмов, Ал. Ст. Стамболов-пръв ратник за учителско сдружаване у нас. Сп. Просвета, декември 1939, кн 4, с. 436-441

Бр.Б., Пак там

Бр.Б., ЦДИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 32, л. 73-74; Ташев, Т. През Цариград за Търново-Сеймен. Сп. Отечество, г. VI, бр. 18 (143) от 22.09.1981

Бр.Б., Генадиев, д-р Н. Стефан Стамболов (Спомени).

Бр.Б., Ботев, Хр. Пос. съч., С. 204

Бр.Б., Улунян, А. А. Нови документи за революционата дейност на Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев и П. Хитов из руските дипломатически архиви

Бр.Б., НБКМ БИА, ф. 63, а. е. 96, л. 7-10

Бр.Б., Ботев, Хр. Пос. съч., с. 207

Бр.Б., НБКМ БИА, II В. 119

Никифоров, Н. П. Волов (док. роман) с. 147-148

 

 

 

 

Реферат
 
Посветен на 150 год. от рождението на Панайот Волов
 
Тема: Живот и дело на Панайот Волов
 
Автор: Елица Колева
 
 
"Макар да има и с хиляди такива пречки отпреде ми пак не мога да се отреча от избраната един път всегда цел."

 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Панайот Волов - Napred.BG - Българска търсачка
5 (1)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

cpasbien

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!