Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Пакостник номер първи
 

През стръмна планина шуми бърза река. Между планината и реката се издига висока сграда с много стаи, много прозорци и високи балкони. Наричат я «Учителска почивна станция», защото лете учителите ходят там на почивка.
И тази година там имаше много учители и учителки със семействата си. Имаше и осемдесет момиченца и момченца. Между тях беше и едно момченце на име Велко от първи клас. До тяхната маса се хранеше една жена с друго малко момченце. Това момченце беше на три и половина годинки и се наричаше Богданчо. А майка му и всички му казваха Боби.
Макар и толкова малък, Боби знаеше да казва, че е «голям Богдан», че дома имат остра сабя, с която заклал десет души «стажали», а с автомобилчето си стъпкал тъкмо… сто «човека»! И голям Богдан цял ден правеше все такива големи бели, че най-сетне всички в станцията взеха да го наричат «Боби Пакостник номер 1».
Вярно е, че всички момченца и момиченца обичат да правят пакости. Но другите деца, щом сбъркат нещо — изплашват се; някои плачат, други се молят за прошка, а наш Боби си беше съвсем спокоен, каквато и да я свърши. Когато счупеше огледалото на майка си, носеше й го и казваше: «Мамко, на, Боби чупи гледалото…», и я гледаше, като че ли чакаше да го похвалят за доброто дело!
Лятос заминаха с влак за станцията. Щом тръгнаха, и Боби липса от вагона. Търсиха го насам-натам — няма го никакъв! Майка; му пищи, мисли, че е паднал от вагона. А на първата станция го намериха в съседния вагон. Минал Боби по площадката между двата вагона, намерил едни момчета да играят домино и седнал да позяпа.
Слезнаха на станционната гара. Там майка му купи едно шарено бастунче, качиха се в автобуса и пристигнаха в станцията. Показаха им стаята. Майка му се залови да шета насам-натам. А Боби домъкна стол до умивалника, покачи се и погледна в огледалото. Оттам го гледаше едно сърдито мургаво момченце. Разсърди се Боби, плесна момченцето по главата и огледалото се пукна на две! Боби свали бастуна и се огледа победоносно наоколо. Видя на умивалника празна чаша. Тутакси ожадня. Грабна чашата, подложи я и пусна крана; водата шурна, чашата се изплъзна между пръстите му и стана на сол в мивката…
Когато влезе майка му, що да види: огледалото на две, чашата на сол, а мивката преляла и водата тече по пода… Боби пак я гледа, сочи с бастуна си и вика гордо:
— Мамко, голям Богдан чупи гледалото и чашата…
Още на втория ден направи трета пакост: незабелязано дръпна супената чиния на майка си и разля всичката супа в полата й! Вдигна се страшна врява. Скочиха жени от съседните маси. А Боби гледа преспокойно, сочи с ръчичка и пояснява:
— Голям Богдан сипа чубата…
Наблизо седеше момченцето Велко. Масите им бяха съседни. Велко не можа да се сдържи и рече:
— Брей, че лошо момченце!
Чу го Бобената майка и отвърна:
— Лош е, Велко. Много е лош Боби. Все бели прави!
— А пък наш Велко е много добър — обади се Велковата майка. — Госпожа, оставете Боби на наш Велка; той ще го нагледва и ще го учи на добро.
Велко прие с радост. Защото, макар и такъв пакостник, инак Боби беше много обичливо дете. Пълничък, мургав, с големи черни оченца, които все дяволито гледаха.
Но още първия ден, като го държеше Велко на колената си, Боби грабна вилицата и го мушна по бузата с нея. Велко изписка, а Боби спокойно съобщи на майка си:
— Мамкоо, батко Веко тече къв… Голям Богдан мушна бако Велко…
Други път Боби беше се качил на стол и се мъчеше да вдигне пълното шише с вода. Велко скочи, хвана го през кръста и опита да го свали. Но не съзря, че Боби беше се вкопчил в покривката на масата. Чу се трясък ти на пода се смъкнаха всички чинии от масата.
След някой ден Велко се видя в чудо и гледаше всякак да избяга от Боби. Но той не го оставяше на мира: дето идеше Велко, и Боби подир него!
Наближаваше вече да се завръщат по домовете си. Един топъл ден Велко реши скришно от Боби да отиде да се окъпе сам в реката. Под висока скала имаше вир; до вира се слизаше по стръмна пътека. Велко се съблече и влезе във водата. Той лежеше и се ослушваше. Водата бучеше, гората шумеше и по тялото го полазиха тръпки на страх. Тъкмо в това време чу, че над скалата нещо шуми. Ослуша се; отгоре се посипаха ситни камъчета.
«Мамичко, дали не е някоя мечка!» — помисли Велко и същия миг отгоре се преметна нещо голямо и черно и — бух! — върху гърба му. Велко изпищя и скочи във водата, но видя под себе си две детски крачета! Той ги грабна и вдигна. В ръцете му беше самси Боби! Видял го, като тръгнал насам, и го сподирил неусетно. После от скалата — във водата!
Велко го извади на брега, изцеди дрехите му, а Боби гледа като мокро коте, сочи с ръчичка към скалата и като че нищо не е било, спокойно казва:
— Батко Веко, много високо там…
Горката майка едва не припадна от страх, като й казаха какво е станало. Тя прегръщаше ту Боби, ту Велко, милваше го и му благодареше.
Когато се завърнаха в София, Велко често викаше насън и все му се струваше, че вижда пакостите на Боби.
През септември той постъпи във втори клас. Една утрин влезе и седна на мястото си на първия чин. Децата завикаха:
— Бягайте, че иде новата класна!
Същото време на вратата застана висока жена. И Велко позна госпожа Пенка, Бобевата майка. Видя го изведнъж и тя. Спусна се и замилва момчето.
— Велко, ти ли си! — извика тя радостно. Подире се обърна към учениците: — Деца — рече им тя, — да знаете, че тази година ще имате и един добър другар, едно добро момче — Велко. Това лято той спаси детето ми от смърт… — После се обърна към Велка, засмя се и му каза: — Велко, Боби още те помни. Ела някой път дома да го видиш; той не е вече такъв немирник.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Пакостник номер първи - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

indotogel

poker online Terbaik Indonesia

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!