|
|
Ейми Трий
Откраднатият бокал
Пролог
Тринайсетте талисмана на Каризма
Чаровна стана кралица на Каризма и мъдрата и красива Сребърна фея й даде ценен дар — гривна. На нея висяха тринайсет сребърни талисмана.
Така повеляваше законът на Каризма. Щом дойдеше нов владетел на власт, Сребърната фея изработваше специален подарък, който да му помогне да се грижи за наследения свят. И този път това беше гривна. Жената обясни на кралица Чаровна, че бижуто е магическо, защото може да управлява природните сили и да пази всичко в хармония. Кралицата трябваше да се грижи за гривната.
Докато кралица Чаровна — и единствено кралица Чаровна — притежаваше талисманите, всичко щеше да бъде наред.
И така беше, докато гривната не бе открадната от един паяк и не попадна в ръцете на магьосника Зорган.
И настъпи хаос!
Първа глава
— О-о-о! Какво ли ще каже кралица Чаровна? — ахна Озина, прислужницата на кралицата. — Дорк е в беда!
Озина носеше закуска на Чаровна в леглото. На таблата лежеше и сутрешният вестник. Огромните букви на първа страница привлякоха вниманието й.
«Неотдавна в Пеперудения залив се случи произшествие, в което офицерът Дорк от охраната на кралицата се опита да арестува Сезам Браун и нейните приятелки. Дорк обвини Сезам, момиче от Чуждия свят, че притежава един от тринайсетте сребърни талисмана от изчезналата гривна на кралицата.
Офицер Дорк не бе намерен за коментар, но се смята, че той погрешно е задържал Сезам Браун, известна също като Търсачка на талисмани. Информацията му е дадена от принцеса Морбреция, според която Сезам била откраднала талисманите и се опитвала да ги изнесе извън границите на Каризма.
Пазачът на портата Пеперудения залив, феята Пог, потвърди, че четири търсачки на талисмани са влезли и излезли през нейната порта. Тя посочи имената им: Сезам Браун, Мади Уеб, Джема Грейн и Лиз Робинсон.»
— Уф! — въздъхна Озина, след като прочете всичко. — Нейно Височество няма да хареса това.
Тя сгъна вестника внимателно и почука на вратата на спалнята.
— Влез — извика Чаровна.
Озина влезе и намери Чаровна седнала в леглото. Тя бе прекарала неспокойна нощ. От момента, в който гривната й бе открадната, нещата вървяха на зле — Сребърното езеро бе почти пресъхнало, нетипичното за сезона лошо време причиняваше наводнения, реколтата бе унищожена, а силни ветрове не позволиха на пеперудите от вида Златно пръстенче да отлетят на север, където те всяка година опрашваха детелините. Колко й се искаше да си върне гривната и всичко отново да бъде наред!
— Добро утро, Ваше Височество! — каза Озина и постави подноса върху одеялото. — Чай, препечена филийка, и хм… вашият вестник.
— Благодаря — каза Чаровна. Винаги й беше приятно да види Озина, която бе нейна вярна прислужница от много години. Докато Озина дърпаше пердетата, Чаровна отвори «Кроникъл».
— Хъш! — възкликна тя и прокара пръсти по първата страница. — Чудя се кой е дал тази информация на вестника?
— Нямам никаква идея, госпожо — отговори Озина искрено. Този път дори тя бе изпуснала най-новата клюка!
Чаровна изпи глътка чай, за да се успокои.
— Ситуацията е достатъчно лоша, а сега трябва да се притесняваме и от подслушвачи! — каза тя.
* * *
Сребърната фея също бе много изненадана от написаното във вестника.
«Горката Сезам!», помисли си тя и забърза към двореца на Чаровна. «Моите подозрения по отношение на Морбреция бяха основателни! Знаех си аз, че тя ще се намеси, и то не за доброто на Каризма.»
Тя завари Чаровна да се разхожда нервно из стаята.
— Морбреция нарочно е заблудила Дорк по отношение на Сезам — каза Сребърната фея. — Тя му е разказала някаква оплетена история и го е убедила, че Сезам е крадла!
— Страхувам се, че си права — каза Чаровна. — За щастие, Сезам е успяла да намери няколко талисмана преди сестра ми. Но какво ще стане, ако Морбреция намери другите?
— Гривната ти и пет от талисманите са у Сезам — напомни й Сребърната фея.
— Разбира се! — каза Чаровна. — У Сезам са сърцето, подковата, мидата, котето и пеперудата. Мислиш ли, че е възможно тя да намери и другите?
— Сезам и може би нейните приятелки ще се завърнат скоро — увери я Сребърната фея. — Те всички са търсачки на талисмани, но Сезам е по-особена. Тя притежава онзи рядък дар на откривателите. Дори ако Морбреция и Зорган се опитат да предизвикат някаква беда, Сезам няма да се предаде, независимо от всичко!
* * *
Когато се върна в работилницата си, Сребърната фея погледна към тринайсетте магически свещи. Осем от запалените фитила продължаваха да горят. Тя притвори очи, щракна с пръсти и бум!… изпадна в транс.
Тя си представи Сезам, призова лицето й, а после и кутийката с бижута, която бе оставила в Чуждия свят преди много луни. Ах, да! Ето я гривната и петте вълшебни талисмана. Бяха на сигурно място при Сезам. Тогава Сребърната фея започна тихо да пее Песента на талисманите и нейният сладък глас премина през пространството и времето като ехо от хиляди медни звънчета…
«Тринайсет талисмана
на сребърна верижка
заедно обгръщат света ни
с нежна нишка.
Нека този подарък
за добрата кралица Чаровна
предпазва Каризма от беда злокобна.
Внимавайте всички за деня,
в който талисманите и гривната
се разделят.
Завинаги заедно трябва да стоят…»
Втора глава
Стаята на Сезам бе в изряден вид, нещо твърде необичайно за нея. Цял следобед тя подрежда по местата им разни блузки, дънки, панталони за езда, спортни дрехи, списания за понита, компактдискове, книги, чанти, химикалки. (Всичко това бяха само част от нещата, които обикновено се въргаляха по пода в стаята й!) Бе окачила мигащи лампички по стените и в момента надуваше сребристи балони.
— Мади, Джема и Лиз ще дойдат да спят у нас тази вечер — каза тя на мечето Алфи, което познаваше всички нейни приятелки. — Нямам търпение да се стъмни.
Наду още един балон и го пусна в краката си, където вече имаше няколко такива.
— Ох, Пинс! — извика Сезам.
За нейна изненада кълбо малки сребърни звездички се появи за момент над спукания балон и в следващия момент изчезна.
«Колко странно», помисли тя и започна да премества балоните, когато баща й почука на вратата и влезе.
— Всичко наред ли е? — попита Ник, а Пинс се шмугна между краката му.
— Здравей, татко — каза Сезам.
Тя подритна Чипс встрани, преди той да направи някоя беля, и едва тогава забеляза, че баща й носи нова риза и вратовръзка.
— Елегантеееен! Излизаш ли? Среща ли имаш?
— Амиии, може би — каза Ник. Очите му се усмихваха, но той нарочно не сподели подробности.
— Тааатко — каза Сезам и го погледна с един от нейните «няма-да те-оставя-докато-не-ми-ка-жеш» погледи, макар и да се сещаше за какво става дума.
Ник се усмихна. Той забеляза, че Сезам носеше една от любимите си огърлици — сребърна верижка и медальон, в който се намираха две съвсем малки снимки — едната негова, другата на Попи (майката на Сезам). Въпреки че Попи бе починала, когато Сезам бе бебе, Ник се чудеше как ли ще реагира дъщеря му, като разбере, че той се среща с друга жена.
— Имам среща с Джоуди — каза той. — Запазил съм маса в Къщата с фенера, един нов китайски ресторант. Надявам се, че нямаш нищо против?
Сезам повдигна вежди.
— Разбира се, че нямам нищо против, татко! — каза тя и го прегърна.
— Обичам те.
В този момент на вратата се позвъни.
— Това сигурно са Мади, Джема и Лиз — каза тя. — Майката на Мади трябва да ги доведе. Ох, аз не съм си сресала косата. Толкова съм неподготвена!
Сезам грабна една панделка и се втурна надолу по стълбите, като разресваше дългата си кестенява коса. Докато слезе, баба й Лоси вече отваряше вратата. Лоси правеше пица и ръцете й бяха целите в брашно.
— Ето ни и нас — каза госпожа Уеб, полускрита зад трите момичета, които се бяха натоварили със спални чували, възглавници и други необходими неща, за да прекарат нощта у приятелката си.
— Заповядайте, заповядайте — каза Лоси весело сред шумния хор от гласовете на момичетата. Всички говореха едновременно. Истински хаос!
Когато Ник дойде, вдигна ръце, сякаш се предаваше:
— Помощ! Къща пълна с момичета. Аз изчезвам оттук.
Лоси се разсмя.
— Правилно, излизай, излизай — каза тя. — Тази вечер аз раздавам заповедите.
— Пожелавам ти успех — каза госпожа Уеб.
Сезам целуна баща си за довиждане.
— Да прекараш добре с Джоуди — пошепна тя.
— Благодаря — каза Ник, развълнуван от милото пожелание. — И ти да прекараш весело.
* * *
Тази вечер момичетата гледаха филми, ядоха пица със сос от крема-сирене (специалитетът на Сезам) и пиха плодови шейкове.
Когато една приятелка на Лоси дойде на гости, те се качиха на горния етаж.
— Дойде моментът за пълно преобразяване! — каза Джема, размахвайки четка за коса и маша. Коя ще е първа?
Всички пробваха фантастични нови продукти за коса, лъскави фиби, панделки и гелове, докато Лиз си спомни, че е донесла маски за лице.
— Прекрасна искряща кожа само за 15 минути! — прочете тя на етикета на «Екзотика с папая и нар». — Има достатъчно за всички ни!
Момичетата наплескаха лицата си със сместа и зачакаха какво ще се случи.
— Ооооох! Изглеждам като чудовище — каза Мади, като се погледна в огледалото.
На всички им стана много смешно и хиленето продължи, докато не си измиха лицата.
По-късно, когато седнаха да слушат последните хитове на «Кристал Чикс», Сезам погледна към кутийката с бижута, която светеше под мигащите светлинки, сякаш за да привлече вниманието й.
— Вижте — каза тя, като отвори капака, за да покаже на останалите гривната на кралица Чаровна и пет от сребърните талисмани!
— О, прекрасни са! — каза Лиз.
Тя беше със Сезам, когато намериха пеперудата в една огромна паяжина. Сезам взе в ръка малкото сребърно коте, което беше изработено фантастично.
— Аз намерих този талисман в едно наистина ужасно птиче гнездо — каза тя.
— Да, след като аз паднах от една стръмна скала — добави Мади.
— И аз те измъкнах — каза Джема.
Лиз въздъхна:
— Аз не знам толкова много неща! Вие обещахте да ми разкажете… Помните ли?
— Да — каза Сезам, — всичко започна в деня, в който аз чаках Мади пред «Тип Топс»…
* * *
Докато Сезам свърши вълнуващата история, вече бе станало 10 часа вечерта.
— Благодаря! — щастливо каза Лиз. — Сега вече знам всичко за търсачките на талисмани.
— Хайде да си измислим таен знак! — предложи Мади.
— Абсолютно! — съгласи се Джема — Нещо, което само ние, търсачките на талисмани, си знаем.
— Какво ще кажете за този знак? — каза Сезам. Тя сви пръстите си и направи буквата «С» с ръка, а после и буква «S».
— Страхотно — в един глас извикаха останалите.
Търсачките на талисмани пробваха своя нов знак, когато главата на Лоси се показа през открехнатата врата:
— Време е за лягане — каза тя, — става доста късно.
Сезам се прозя и това послужи като знак за приготвяне за сън.
— Добре, бабо — каза тя.
— Ще мина отново да ви пожелая лека нощ — каза Лоси и ги остави да се подготвят за лягане.
След като възглавниците и спалните чували бяха подредени на пода, момичетата облякоха пижамите си. «Кристал Чикс» изпълняваха една от любимите им песни. Сезам грабна Алфи и го завъртя в танц:
— Моят принц чаровен… — запя тя и Мади, Джема и Лиз подеха песента:
«Моят принц, чаровен,
не от приказка е той.
Истински омаен и забавен,
докрай ще следва пътя свой.
Принце мой чаровен!
Никога не ме оставяй,
винаги до мене стой…»
Докато пееше последния стих, Сезам почувства парене по врата си. Тя докосна огърлицата, която бе топла. Тогава чу странен глас.
Той пееше: «Завинаги заедно да стоят…».
Беше сигурна, че гласът не идваше от компактдиска. Този мек, сладък глас бе мистериозен и различен.
— Какво става, Сез? — попита Мади.
Сезам не отговори, защото това, което се случи в следващия момент, изненада всички. Балонът (този, който Пинс беше спукал) започна да се надува, стана огромен и придоби сребрист цвят.
Той продължи да се надува и надува, докато по някакъв начин Сезам, Мади, Джема и Лиз не се оказаха вътре в него!
Стомахът на Сезам се сви. Тя подскочи от вълнение и започна да се чуди какво ли ги очаква. През цялото това време пеещият глас звучеше в главата й — като ехо, като хиляди медни звънчета:
Изведнъж огромният балон подскочи и се вдигна във въздуха.
— О-о-о-о! — извикаха момичетата и се хванаха една за друга, за да не паднат.
Съвсем бавно магическият балон се завъртя в кръг и премина през стената на стаята. Нагоре, нагоре, нагоре… и те полетяха — по-високо и още по-високо, в озареното от луната небе. Миг по-късно търсачките на талисмани се носеха в звездното небе по пътя към магическия свят на Каризма.
Трета глава
Новината за опита за арест на Сезам се разпространи бързо, като драконовите буболечки, които унищожаваха реколтата от детелина. Всички в Каризма знаеха за откраднатата гривна на кралица Чаровна и се интересуваха от съдбата на изгубените талисмани. Принцеса Морбреция също не бе особено щастлива да види името си в «Кроникъл» тази сутрин.
— Дорк! — възкликна тя и захвърли вестника. — Този глупак е казал всичко на сестра ми! Тя ще се сети, че аз търся талисманите!
Вестникът се приземи близо до стола, на който стоеше куклата й Елмо, която наблюдаваше всяко нейно движение.
Морбреция я взе и си спомни как Зорган й я беше подарил за един рожден ден. Той беше дворцов магьосник по това време и малката принцеса си мислеше, че той е невероятен.
— Нещата се промениха! — каза тя на Елмо. — Ако не беше този проклет магьосник, аз все още щях да притежавам гривната. Само като си помисля, че можех вече да съм владетелката на Каризма! Аз съм по-голямата сестра. Аз би трябвало да съм кралица, не Чаровна.
Но в момента Морбреция съжаляваше, че се е скарала със Зорган. Той би могъл да й е от помощ.
Тя погледна през прозореца. Досега нейните усилия да намери гривната бяха безуспешни и грибълите (които уж трябваше да помогнат) не бяха сторили нищо. Тя се замисли горчиво за Сезам, която бе отнесла пет талисмана със себе си в Чуждия свят! Момичето трябваше да бъде спряно, но как?
Морбреция въздъхна.
— Трябва да призная, че имам нужда от помощта на Зорган — сподели тя с Елмо. — Той е много могъщ магьосник.
В този момент се изви силен вятър, който разтвори прозорците. Внезапната виелица бутна Морбреция назад и подхвърли във въздуха Елмо. Куклата падна на пода и премигна веднъж, после още веднъж.
Морбреция я гледаше като омагьосана. От дълго време тя подозираше, че Елмо притежава магически сили. Спомняше си няколко странни случки, в които със сигурност бе намесена Елмо. Но какво бе това?
Устните на Елмо се раздвижиха. Думи изскочиха от нейната уста, а Морбреция веднага позна гласа — беше на Зорган!
«Нека да забравим миналото. Вярвай ми, принцесо! Аз измислих страхотен план да открием талисманите и да те направим кралица! Кралица Морбреция ще бъдеш ти! А сега да се справим със Сезам».
Морбреция загуби ума и дума.
— Квисто! Зорган чу какво ти казах — обърна се тя към Елмо. — Но защо ли иска да ми помогне?
Морбреция не бе наивна. Тя не вярваше на магьосника, но беше любопитна.
«Хммм — помисли тя, — дали пък Зорган може да се справи със Сезам? Ами ако с обединени усилия открием талисманите? Може би ще е в мой интерес да забравя за кавгата ни…»
Четвърта глава
Слънцето бавно изгря над Каризма. Небето бе яркорозово, когато балонът прелетя ниско над Черната гора и приземи търсачките на талисмани със силно разтърсване. Те бяха попаднали в блатист район, известен като Мочурищата. Стените на балона сякаш се стопиха във въздуха, докато момичетата излизаха от него, обгърнати в ситна сребриста роса.
— Уф! — изкрещя Сезам. Тя бе стъпила в тинята и чехлите й се напълниха с вода.
— Ние сме по пижами! — възкликна Мади, която жвакаше зад нея.
— Ух! На мене ми е студено — каза Джема и придърпа тънката си фланелка надолу.
— Аз се надявам да не срещнем никого — допълни Лиз. — Ще се почувствам толкова засрамена!
Момичетата се огледаха. Пред себе си те видяха дървен мост над тесен канал.
Недалече имаше лодка с гребла, която вълнението на водата поклащаше. Те вече си мислеха, че са сами, когато някой им извика:
— Спрете!
Тази заповед бе последвана от гръмкото:
— Ааашпчиххх!
Момичетата замръзнаха по местата си. Пред тях на пътеката стоеше чудовищен великан, който размяташе тояга. Но когато грозното създание бавно приближи, те видяха (за свое успокоение), че «тоягата» всъщност бе гигантски корнишон и че великанът отхапваше огромни хапки от него. И кихаше след всяка хапка.
— Кои — аапчих — сте вие? — извика той.
Сезам смело пристъпи напред, въпреки че краката й жвакаха ужасно в чехлите.
— Аз съм Сезам Браун — каза тя, — а това са моите приятелки Мади, Джема и Лиз.
— О-о-о-о — каза великанът.
Той бе чел за момичетата в сутрешния вестник. Усмихна се до уши на Сезам, докато хрускаше покрития с нещо като брадавици гигантски корнишон.
— Вие сте, тези… такова де… хайде де. Как ли се казваше?
— Търсачки на талисмани? — предложи Сезам.
— А, да, да, това беше — каза той. — Казвам се Богал — аапчих — Пазач на портите номер шест. Да не сте дошли да търсите изчезналите… онези неща на Нейно Височество?
Мади, Джема и Лиз се тресяха от смях, така че Сезам бързо отговори:
— Талисмани! Да, Сезам Браун ще ги намери! Ние трябва да започнем да ги търсим веднага.
Богал размаха огромната си космата ръка към лодката с гребла.
— Вземете моята… как-ли-се-казваше — каза той. — Следвайте… такова-де-хайде. Ще ви доведе до края на… какво-беше. Но внимавайте за оне-зи-де-как-бяха. Те имат ху-ха тази нощ.
— Точ-но — каза Мади, докато се опитваше да разбере за какво говореше Богал.
— Благодарим — казаха в хор момичетата и бързо се насочиха към лодката на великана.
— Кога трябва да се върнем? — попита Лиз и грабна едно от греблата.
Богал държеше в ръка гонг и го удари с огризката от огромния корнишон.
— Трябва да се върнете преди шестия гонг.
Зорган бе в своята Звездна стая, гледаше през мощния си телескоп и се наслаждаваше на ясното сутрешно небе. Когато огромен сребрист балон се появи в окуляра, той фокусира телескопа, но едва успя да различи силуетите на четири момичета в него. Проследи странната сфера, докато тя се приземи, и видя момичетата да излизат…
— Ох — извика той. — Тези търсачки на талисмани се върнаха!
Неговите пакостливи малки феи Никс и Дина стояха наблизо и чакаха нарежданията на господаря. Техните студени, стоманеносиви очи бляскаха в очакване. Зорган изкрещя първо към Никс:
— Проследи търсачките на талисмани. Разбери къде отиват и ми докладвай. Сезам не бива да отнесе със себе си нито един талисман!
— Да, господарю! — каза Никс и излетя да изпълни мисията си.
— Сега за Морбреция… — говореше на себе си Зорган. — Аз мисля, че я убедих да обединим усилия, за да открием талисманите. Колко глупав бях да ги хвърля! Но те изгориха кожата ми.
Той поглади белега върху китката си.
— Само ако прекрасната гривна бе останала на ръката ми. Уф! Тази проклета Сребърна фея със сигурност е направила така, че да не мога да я нося. Но ако Морбреция може да носи гривната, аз ще омагьосам с черна магия талисманите и те ще бъдат под мой контрол. Морбреция трябва да стане кралица, за да носи гривната, но аз ще имам истинската сила над трона!
Той взе перо и пергамент и написа тайна бележка до Морбреция. Въпреки че Зорган можеше да й изпраща съобщения чрез Елмо, Морбреция не притежаваше магическите сили да отговаря по същия начин. Той нави папируса и го подаде на Дина.
— Занеси това на Морбреция — каза. — Ще очаквам нейния отговор веднага!
Пета глава
Момичетата се сменяха на греблата две по две. Лиз и Джема бяха първи. След доста объркване в началото — удариха се в стената на канала (веднъж) и се завъртяха бавно в кръг (два пъти) — те успяха да насочат лодката в правилната посока. След малко вече се носеха плавно по водата. Сутрешното слънце се издигна високо в небето и лъчите му стоплиха поизмръзналите търсачки на талисмани, облечени в тънички пижами. Момичетата си говореха, докато напредваха.
— Обзалагам се, че Богал ни помисли за откачени — каза Маги и потопи пръст във водата. — Искам да кажа — погледни как изглеждаме с тези пижами!
— Както и да е, добре беше, че той ни предложи да използваме лодката му — каза Лиз и загреба силно.
— Мммм — промърмори Сезам. — Чудя се кои бяха онези, чието име не можа да се сети?
— Не знам — отвърна Джема, — но каквито и да са тези същества, те ще имат «ху-ха» тази вечер!
Всички се засмяха и прекараха следващите няколко минути в опити да се сетят какво ли ще става тази вечер и къде ли ще бъде. По-късно, когато бе ред на Сезам и на Мади да гребат, Лиз посочи напред към едни дървета. Когато наближиха, Сезам си помисли, че гигантските дървета с листа на сини точки й изглеждат доста познати.
— Аз се покатерих на едно от тези дървета, когато за първи път бях в Каризма — обясни тя на останалите. — Събирах листа за Фиг…
— Прелестна малка тунганора — добави Мади, която също я познаваше.
— Значи ние сме в началото на Черната гора — продължи Сезам и лека тръпка премина през тялото й. — Аз спасих Хоб от някакви ужасни грибъли.
— Хоб е майката на Фиг, нали? — каза Лиз. — Спомням си това от разказа ти, когато бяхме у вас. Струва ми се, че е било преди много години!
Сезам кимна и за момент се замисли за вкъщи. Странно бе да си представи стаята си, която бе на милиони километри оттук…
Бам!!! Лодката се удари в брега и Сезам «се върна» отново в Каризма. Докато скачаха на брега и завързваха лодката, те чуха ударите на гонга:
Сезам, Мади, Джема и Лиз поеха напред. Сезам водеше по една тясна пътека. Момичетата имаха странното усещане, че нещо зловещо бе надвиснало над гората като тъмен облак. Високите дървета се накланяха заплашително. Клоните пукаха, листата плющяха. Те бяха сигурни, че дърветата си говорят за тях.
— Много странно — каза Лиз, която видя нещо подобно на лице в стъблото на едно дърво. — Сякаш дърветата са живи.
— Аха — съгласи се Джема и почувства как кожата й настръхва. — Сигурна съм, че ни наблюдават.
— Аз мисля, че по някаква причина дърветата са много тъжни — каза Сезам тихо. — Чудя се какво…
Студен полъх докосна бузите им и те видяха призрачно видение да пресича пътеката пред тях. То бе последвано от други подобни — безброй горски създания, които въздишаха и стенеха. Това бяха духовете на дърветата.
— О! — каза Мади и стисна ръката на Сезам. — Страх ме е.
— Успокой се — каза Сезам. Тя бе решена да не допусне нищо да ги отклони от търсенето. — Колкото по-рано намерим талисманите, толкова по-бързо ще се махнем от тук!
Те се забързаха още повече и докато вървяха, Сезам им напомни кои талисмани търсят:
— Монета, звезда, луна, фенер, снежинка, детелина, делфин и ключ са талисманите, които още не сме намерили — каза тя.
В този момент нещо проблесна пред очите й. Развълнувана, тя разтвори храста пред себе си с надежда да намери там някой от талисманите, но за нейно разочарование откри само вейки и листа.
— Намери ли нещо? — попита Мади.
— Не — отговори Сезам. — Шшшш! Слушай!
Те чуха бясно размахване на крила и изведнъж видяха Никс да лети през дърветата като смъртоносна стрела. Мади изпъшка:
— Тя сигурно ни следи като предишния път.
— Хайде — каза Сезам. — Трябва да открием талисман, преди тя да се е върнала.
Търсенето не започна добре. Момичетата си проправиха път все по-навътре в Черната гора. От време на време виждаха призрачните духове на дърветата да минават пред тях като тънки струйки пара. Скоро безпогрешно доловиха миризмата на развалена риба. Това бе сигурен знак, че наблизо имаше грибъли. От време на време чуваха силно пукане, следвано от звук на падащи дървета. Бяха спрели, за да решат накъде да продължат, когато две животни с розова козина се появиха точно пред тях. Бяха скочили от едно дърво.
Това бяха Хоб и Фиг!
— Сезам, Мади! — извикаха тунганорите, след като се приземиха в краката на момичетата. Фиг бе толкова развълнувана, че продължи да подтичва в кръг и да крещи. В същото време Хоб изучаваше Джема и Лиз, които не познаваше.
— Запознайте се с моите приятелки — каза Сезам и бързо представи момичетата на приятелите си от Каризма.
На лицето на Хоб се появи сериозно изражение.
— Колко се радвам, че сте тук — каза тя. — Лоши неща стават! Имаме проблеми с грибълите!
— Разкажи ни — каза Сезам.
— Ние ще ви помогнем — каза Мади.
Джема и Лиз кимнаха утвърдително и ентусиазирано.
— Ами… тази нощ е Празникът на откраднатия бокал — каза Хоб. — Грибъли от цялата гора ще се съберат тук да празнуват…
— Ах — каза Джема, — това се опитваше да ни каже Богал.
Хоб продължи:
— Те пият еликсир от един бокал.
— Бокалът, който е бил откраднат от Агапого — каза Сезам. — Този от легендата за Сребърния вир.
— Да — каза Хоб, — грибълите смятат, че този еликсир ги прави силни, разбирате ли? Те приготвят цели кофи от него. И сякаш това не е достатъчно лошо, а отгоре на всичко те принуждават някои от приятелите ми да го приготвят! Уловиха ги и ги принудиха да работят по цели дни!
Момичетата бяха ужасени от разказа на Хоб. Те се спогледаха и направиха тайния си знак.
— Ние сме търсачки на талисмани, нали? — каза Сезам. — Но първо трябва да спасим тунганорите!
В далечината те чуха звука на гонга:
Шеста глава
Морбреция се съгласи да се срещне със Зорган на тайна среща по залез-слънце. Тя се загърна в черна велурена пелерина и сложи качулката. «Не искам никой да ме вижда с този лукав магьосник», мислеше си тя.
— И така, Морбреция, ето че отново се срещаме. Съжалявам, че се скарахме. Но сега няма време за обяснения. Имаме да наваксваме! Отсега нататък трябва да работим като един, за да вземем тези талисмани.
— Да, разбира се, но Сезам е много добра! Как можем да я спрем?
— Аз имам идея… Малко е трудно за обяснение, но ще се опитам. Предполагам, че Сребърната фея има специална връзка със Сезам, която ние трябва да разрушим. Тя е намерила начин да «общува» с любимата си търсачка на талисмани вероятно чрез нещо скъпоценно… нещо, което Сезам притежава и което е много ценно за нея. Сезам Браун е решена да намери всички талисмани и да ги върне на сестра ти. Но, ако по някакъв начин се сдобия с това безценно нещо, което свързва момичето със Сребърната фея, мога да го прокълна. Тогава Сезам ще бъде под моята власт и ще ни донесе всички талисмани.
— Имам една от нейните обувки. Тя я загуби, когато я преследвах в Деня на Агапого. Това достатъчно ли ще е?
— А… не е точно каквото имах предвид. Обувка може да се използва, за да я набодеш с игли, и така Сезам да получи главоболие. Но трябва да намерим нещо друго. Любима кукла? Или може би някакво украшение?
— Аха. Забелязала съм, че Сезам носи една красива сребърна огърлица с медальон.
— Чудесно! Това ни трябва! А дали тя носи огърлицата си днес? Ще изпратя Никс след нея. Ако тя успее да я вземе, съвсем скоро Сезам ще бъде в ръцете ни!
Седма глава
Хоб и Фиг заведоха търсачките на талисмани до последните дървета, преди мястото, където грибълите бяха изсекли много от тях, за да съберат всички листа на сини точки, от които да приготвят еликсира. А когато едно дърво паднело под брадвите на жестоките създания, се появявал призрачният му дух. Духове като онези, които момичетата бяха видели вече. Духове с треперещи от гняв устни, които ридаеха:
— Стига! Стига! Много от нас загинаха. Бяха поразени в началото на живота си.
— Духовете са ядосани на грибълите — обясни Хоб. — Те плачат и вият ден и нощ.
— Звучат толкова тъжно — каза Мади, — че и аз съм готова да се разплача.
— И аз — каза Джема. — Не знаех, че дърветата имат чувства.
Слънцето вече клонеше към залез. През този сезон в Каризма дните бяха много къси и Сезам разбра, че скоро ще се стъмни.
Спряха до едно отсечено дърво и Хоб им даде знак да клекнат зад него, защото оттам можеха да наблюдават какво става. Момичетата затаиха дъх. Беше отвратителна нощ и вонята на разваляща се риба бе много силна. Група оковани тунганори събираха листа и ги потапяха в кофи с течност. Други бяха задължени да секат дървета и навсякъде имаше грибъли, крещящи на тунганорите да работят по-бързо.
Най-големият грибъл бъркаше вонящ еликсир в огромен казан. Сместа бълбукаше над огъня, а той пееше:
«Въпреки миризмата,
въпреки времето,
еликсирът ни дава сила,
еликсирът ни прави умни.
Разбъркай го с пръчка,
не с пръст,
докато стане гъст.
Грабни чаша
и го изгълтай!
С еликсир стомаха
си объркай!»
— Кой е този? — попита Джема. — Тя имаше чувството, че го е виждала предишния път, когато бе идвала в Каризма.
— Варг — каза Фиг, — той е най-лошият!
— Къде е бокалът? — пошепна Сезам, на която много й се искаше да има носна кърпичка, която да държи пред носа си. Тя почти се задавяше от вонята на риба.
— Ето там — каза Хоб.
Тя посочи към една лъскава сребърна чаша, поставена върху дънер. Двама грибъли я пазеха.
— Това са Горц и Бод — добави Хоб.
Сезам се чудеше какво да направи, но съвсем скоро един луд план се избистри в главата й и тя се обърна към Мади, Джема и Лиз.
— Ако успея да открадна бокала — прошепна тя, — грибълите ще тръгнат след мен, нали? Това може да ви даде достатъчно време да освободите приятелите на Хоб.
— Сез! — запротестира Мади. — Ако грибълите те хванат, ще те сварят в този казан, нали знаеш?
— Може пък да стане… — каза Лиз бавно. — Може би ние всички трябва да се разделим. Джема и аз ще привлечем вниманието им със странни звуци или нещо подобно…
— И аз ще отида със Сез — каза Мади решително.
Тя не бе особено щастлива, че приятелката й поемаше такъв риск, но така поне и тя щеше да бъде там и да помага.
След като обсъдиха плана, Сезам се усмихна и каза:
— Добре, хайде да действаме!
— Късмет! — казаха Хоб и Фиг.
Момичетата поеха в различни посоки и докато се отдалечаваха, чуха звука на гонга да се носи като ехо в гората:
Осма глава
Пиршеството за откраднатия бокал беше започнало. Множество дебели смърдящи грибъли, чиито ужасни тела бяха покрити с противни брадавици, се бяха събрали около огъня. Гъста зелена гадост капеше от зъбите им, докато те се бутаха да пият еликсир от бокала.
Варг, Горц и Бод ръководеха церемонията и често-често си подаваха бокала един на друг.
Други грибъли, които носеха фенери, вече пееха песента за еликсира:
«Въпреки миризмата,
въпреки времето…»
Наблизо седеше уморена група от жалки тунганори, завързани за едно дърво.
От мястото, където се бяха скрили, Сезам и Мади наблюдаваха какво става, докато чакаха сигнал от Джема и Лиз.
Бяха се уговорили, че странни звуци ще послужат като знак за действие!
Междувременно Джема и Лиз лазеха из ниската трева, за да не ги забележат грибълите. В тъмното нито една от тях не забеляза напречно наредените клонки, поставени точно пред тях.
Звукът на чупещи се клони бе бързо последван от учудени викове, които момичетата нададоха, докато падаха в една дупка.
— Ааааааа! — извика Джема.
— Оооооо! — изкрещя Лиз.
Те бяха паднали в един от многото капани, приготвени от грибълите, за да ловят нищо неподозиращите тунганори.
— О, не! — изпъшка Джема. — Нищо не виждам.
— Ох! — въздъхна Лиз. — Аз настъпих нещо, горкият ми крак.
— О-о-ох!
Сезам и Мади чуха техните викове.
— Ето — каза Мади, — това е сигналът за действие, който Лиз и Джема ни дават.
— Аз ще грабна бокала — каза Сезам.
— Аз ще бъда точно зад гърба ти — каза Мади, — тръгвай!
Те пробягаха пространството без дървета — две сенки в светлината на огньовете. Варг тъкмо се готвеше да пие отново от бокала, когато Сезам изненадващо изникна пред него, грабна сребърния бокал от мръсните му мазни пръсти и разля отвратителния еликсир върху краката му.
И побягна.
— Шшешам Браун! — изкрещя вбесеният Варг, когато я разпозна.
Той се развика сред тълпата от грибъли и ги напръска обилно със слюнка:
— След нея! Тя не трябва да се измъкне!
В същото време Мади, която дотогава отвързваше тунганорите, за да ги освободи, погледна нагоре и видя, че наоколо бе пълно с духовете на дърветата, които размятаха клоните си и викаха:
— Кооой! Кооой! Кооой!
— Грибълите ще заплатят за всичко това. Времето дойде!
Те бяха дошли да си отмъстят. Техните чепати и безформени тела се бяха извили заплашително, докато проклинаха грибълите, защото ги бяха отсекли и защото се отнасяха толкова жестоко с тунганорите.
За момент Варг, Горц и Бод замръзнаха на местата си, без да могат да повярват на очите си. За първи път Варг бе изгубил ума и дума и трепереше.
— Трябва да съм пил прекалено много от еликсира — каза Горц.
— Аз никога вече няма да изпия и капка — каза Бод.
В този момент страхливите грибъли захвърлиха фенерите си и побягнаха във всички посоки. Никой и не помисли да преследва Сезам.
Скоро след това Сезам притича до Мади, като дишаше тежко.
— Какво стана? Те почти ме стъпкаха до смърт! Грибълите тичаха бясно покрай мен, все едно че бяха видели призраци.
Мади се засмя.
— Тонове от тях — каза тя. — Духовете на дърветата дойдоха и ги изплашиха.
Когато Сезам се огледа наоколо, тя не видя нито един от духовете.
— Къде са Лиз и Джема? — попита тя.
— Нямам никаква идея! — каза Мади, която си даде сметка, че е била прекалено заета с тунганорите и не е забелязала, че приятелките им не са наоколо.
В този момент забелязаха Хоб да тича към тях и да размахва отчаяно ръце.
— Елате бързо… — каза тя, — намерих приятелките ви!
Беше тъмно като в рог и много студено в дъното на дупката. Докато чакаха да ги спасят, Джема и Лиз се сгушиха, за да се стоплят. И така, с огромно облекчение, те най-после видяха лицата на Сезам и Мади да им се усмихват в отвора на дупката.
Хоб, Фиг и спасените тунганори бяха взели захвърлените от грибълите фенери. Те осветиха вътрешността на капана, за да могат Сезам и Мади да издърпат Джема и Лиз нагоре. Докато Лиз чакаше да я измъкнат, усети, че нещо бодеше крака й. И сега, под светлината на фенерите, това нещо проблесна със сребърна светлина.
— Хей! — извика Сезам, която се бе надвесила, за да подаде ръка на Лиз. — Какво е това до крака ти?
Когато Лиз вдигна въпросното нещо, изкрещя от изненада:
— Това е талисман! — каза тя и показа малко сребърно фенерче.
Двете луни се издигаха в нощното небе, а в далечината прозвуча гонг:
Девета глава
— Това бяха пет удара на гонга — каза Лиз, като си спомни думите на Богал. — Трябва да побързаме.
Сезам и другите гледаха малкото фенерче. Въртяха го насам-натам и се възхищаваха на всеки детайл от изработката му. То дори имаше малко пламъче. Сезам знаеше, че трябва да съхрани скъпоценния талисман на сигурно място, докато го прибере в кутийката си за бижута. И понеже пижамата й бе без джобове, тя сложи талисмана в ръка и я стисна здраво.
Казаха довиждане на тунганорите, които не спираха да им благодарят за помощта.
— Надявам се грибълите да стоят далече от вас дълго време — каза Мади. — Духовете на дърветата наистина много ги изплашиха.
Сезам подаде сребърния бокал на Хоб да го съхранява.
— Ако този бокал наистина е бил откраднат от Агапого — каза тя, — може би някой ден драконът трябва да си го получи обратно.
— Имаш право — каза Хоб. — Аз ще намеря тайно място, където да го скрия, и грибълите няма да го намерят.
Търсачките на талисмани се затичаха обратно през гората към мястото, където бяха оставили лодката. Сезам грабна едно от греблата, а Мади — другото, докато Джема отвързваше въжето.
— Отне ни много време да дойдем дотук — каза Лиз нервно. — Надявам се да стигнем до портата навреме.
Когато Сезам и Мади започнаха да гребат, тих вятър се надигна и задуха по посоката, в която те се движеха. Джема и Лиз ахнаха и посочиха към брега, където се бяха появили духовете на дърветата и вееха клонките си, за да пожелаят добър път на момичетата.
— Кооой! Кооой!
Приятелски настроените духове направиха така, че лодката да се движи толкова бързо, че Сезам и Мади оставиха греблата. Лодката стигна до портата, носена от вятъра. Богал ги чакаше, удряйки своя гонг.
— Побързайте! — извика пазачът.
— Къде е балонът? — извика Джема.
— Право към тресавището — отговори Сезам и насочи лодката.
— Бързо! — извика Мади. — Имаме съвсем малко време!
Сезам почти бе стигнала до блатото, когато изведнъж се чу ядосано «ззззз» във въздуха. Това бе Никс! Тя прелетя близо до вратлето на Сезам и дръпна огърлицата й.
— Моят господар Зорган Магьосникът иска тази огърлица! — заяви Никс.
— Няма начин! — изкрещя Сезам, докато се бореше с пакостливата фея с едната си ръка. В другата тя стискаше талисмана-фенер.
Джема и Лиз изчезнаха в магическия сребрист дим на балона, който сега бе над главите им и готов за полет. Но Мади чу вика на Сезам…
Тя бе ужасена, когато забеляза как Никс напада Сезам и дърпа огърлицата й.
Нямаше и миг за губене, затова Мади хвана Сезам за ръката.
— Трябва да тръгнем сега! — настоятелно извика тя.
С последни сили Сезам бутна Никс настрани, докато Мади я дърпаше през вълшебния дим. Момичетата усетиха как балонът се издига…
— Изгасете лампите веднага — казваше Лоси в момента, в който момичетата се озоваха обратно в стаята на Сезам. Всичко си беше точно така, както го бяха оставили — спалните чували готови за лягане и гласовете на «Кристал Чикс», които се носеха от уредбата.
Все още в шок, Сезам потърси с пръсти огърлицата си. Тя бе на мястото си. Момичето премигна. Само преди секунди се бореше с онази ужасна пакостлива фея. «Странно — помисли тя. — Пакостливата фея и Зорган искат моята огърлица. Чудя се защо?»
След като Лоси им пожела лека нощ и затвори вратата, Сезам седна на леглото си и отвори кутийката за бижута. Всички поред подържаха сребърното фенерче и му се порадваха, преди Сезам да го постави внимателно при другите талисмани.
— Имахме късмет, че паднахме в тази дупка — каза Лиз и се гушна в спалния си чувал, — иначе никога нямаше да го намерим.
Джема се усмихна печално, като си спомни колко тъмно и студено беше в дупката.
— Хммм — каза тя, — значи ти мислиш, че трябва да благодарим на грибълите за намирането на талисмана?
Всички се засмяха, а Сезам изгаси лампите.
Десета глава
Сребърната фея въздъхна с облекчение, когато още една свещ премигна и угасна. Ах, фенерчето е било намерено, разбра тя, защото името на талисмана бе изписано върху свещта, която угасна.
— Шест талисмана са спасени, още седем трябва да бъдат намерени — каза тя на глас.
Въпреки радостта й от това, че вече шест талисмана са у Сезам в Чуждия свят, тя почувства, че нейната любима търсачка на талисмани е в сериозна опасност. В по-голяма опасност от всяка предишна!
Нещо се бе случило, нещо се бе променило. Нещо, което можеше да навреди на момичето в бъдеще. И въпреки това тя знаеше, че Сезам ще намери кураж да продължи с търсенето, докато всички талисмани не бъдат намерени.
Морбреция и Зорган бяха основните причини тя да се притеснява. Страхуваше се, че Зорган може би обмисляше как да нарани Сезам или да я омагьоса.
Само при мисълта какво щеше да стане, ако това се случеше, студени тръпки преминаха по гърба й като капки от разтопен лед…
Бързата мисъл на Сребърната фея изведнъж я пренесе на север, в Ледената страна. Откакто гривната с талисманите бе открадната, климатът на Каризма се бе променил. Тя бе чула, че ледовете в този красив край бяха започнали бързо да се топят!
Но това е друга история, която трябва да бъде разказана друг път!
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
