|
|
Ейми Трий
Остров Звезда
Пролог
Тринайсетте талисмана на Каризма
Чаровна стана кралица на Каризма и мъдрата и красива Сребърна фея й даде ценен дар — гривна. На нея висяха тринайсет сребърни талисмана.
Така повеляваше законът на Каризма. Щом дойдеше нов владетел на власт, Сребърната фея изработваше специален подарък, който да му помогне да се грижи за наследения свят. И този път това беше гривна. Жената обясни на кралица Чаровна, че бижуто е магическо, защото може да управлява природните сили и да пази всичко в хармония. Кралицата трябваше да се грижи за гривната.
Докато кралица Чаровна — и единствено кралица Чаровна — притежаваше талисманите, всичко щеше да бъде наред.
И така беше, докато гривната не бе открадната от един паяк и не попадна в ръцете на магьосника Зорган.
И настъпи хаос!
Първа глава
Сребърната фея нави внимателно древния пергамент и го привърза със сребърната панделка.
— Какъв вълнуващ разказ — каза тя замислено, — а Силвеста е описала всичко толкова живо! Като се замисля, ако не бяха Сезам и приятелките й, тази важна част от нашата история можеше да остане тайна!
Феята постави пергамента в едно чекмедже и го заключи. Чувстваше се поласкана от това, че кралица Чаровна й бе поверила документа.
— Разказът на Силвеста разкрива произхода на Сребърния вир — беше казала кралицата. — Ти отговаряш за вълшебното сребро в земите на Каризма и затова смятам, че е редно ти да пазиш пергамента.
След рождения ден на Чаровна преди почти меде, Сребърната фея често препрочиташе записаното в документа, като всеки път осъзнаваше все по-ясно защо Сребърният вир е толкова важен. Той беше единствен по рода си в Каризма, а среброто, от което Феята беше изработила вълшебните талисмани, също бе взето от него. Дори самата Сребърна фея не осъзнаваше напълно силата на талисманите. По някакъв начин тяхната положителна енергия поддържаше живота в равновесие и събрани заедно, те контролираха природните стихии. Талисманите бяха добра сила, която защитаваше поверения им крехък свят от всякакви злини.
Такива мисли се въртяха из главата на Сребърната фея, а на устните й бяха познатите думи на известната песен:
«Тринайсет талисмана
на сребърна гривна
пазят земята ни плодородна и мирна…
Но, о, послушайте вие:
те заедно трябва да останат
на всяка цена!»
Сребърната фея ясно си спомни коронацията на Чаровна, когато бе подарила гривната на кралицата. Владетелката знаеше, че трябва да се грижи за поверените й талисмани за доброто на всички в Каризма. «Поверени. Такава мъничка дума — помисли Сребърната фея, — но каква огромна отговорност носи със себе си!»
Феята си спомни и как злият магьосник Зорган почти бе успял да разруши доверието, което Чаровна хранеше към Сезам.
Само при тази мисъл Феята поклати глава и дългата й сребърна коса се разлюля край раменете.
— Благодаря на звездите, че планът на магьосника не успя! — възкликна тя. — Чаровна вече знае, че един ден Сезам ще върне в Каризма всички загубени талисмани! Дотогава те са в безопасност при нея в Чуждия свят.
Но дали самата търсачка беше в безопасност? Зорган се беше съюзил с Морбреция, сестрата на кралицата. А планът му да открадне огърлицата на Сезам и чрез нея да омагьоса момичето така, че то да носи на него намерените талисмани, беше направо страшен! Само ако имаше начин да предупреди Сезам…
Сребърната фея хвърли поглед към тринайсетте вълшебни свещи. Пет от тях още горяха — малки пламъчета, носещи надеждата, че наречените на тях талисмани също ще бъдат открити. Феята се надяваше Сезам скоро да се завърне в Каризма.
Досега търсачките на талисмани всеки път надхитряха Зорган и Морбреция и в кутията за бижута на Сезам вече лежаха осем намерени талисмана.
Сребърната фея се обърна към прозореца и с изумление видя една падаща звезда, която пресече бледото утринно небе, оставяйки след себе си опашка от блестящи искри.
Тя въздъхна. Това беше добър знак…
Втора глава
— Колко неща още смятате да набутате вътре? — възкликна Ник Браун. — Това е само една малка палатка.
Сезам се промъкна покрай татко си, следвана от най-добрата си приятелка Мади Уеб. Двете носеха купчини от одеяла, спални чували, възглавници, книги, плеъри и плюшени мечета.
— Не се тревожи, татко — отвърна Сезам, като пазеше ловко равновесие с Алфи, кацнал на върха на нейната купчина. — Ще се справим.
— Ммм — добави и Мади с глас, приглушен от възглавницата пред лицето й. — Човек има нужда от много неща, когато отива на къмпинг, господин Браун.
Ник поклати весело глава и се загледа след момичетата, които крачеха по пътеката в градината, преминаха край лехите с розови и жълти цветя — кученца и алени макове, и се отправиха към малката морава под ябълковото дърво, където бяха разположили палатката. Беше топла съботна вечер в началото на лятото и Ник се беше съгласил Сезам и Мади да прекарат една нощ на открито.
Той самият имаше намерение да заведе Джоуди Лък на церемонията по връчването на едни специални награди същата вечер, но се беше уговорил с бабата на Сезам, Лоси, да наглежда момичетата. Ник остави Сезам и Мади да се приготвят и изпрати есемес на Джоуди:
Сезам вдигна платнището на входа на палатката и видя Чипс и Пинс, които вече се бяха настанили вътре. Любопитните палави котета не можеха да устоят на изкушението да проверят всеки нов предмет в градината.
Сезам постла спалния си чувал на земята, Чипс мигновено се намърда отгоре му и доволно замърка. Сезам се разсмя:
— Е, сега и ти си на къмпинг, а? — попита го тя.
Мади изписка:
— Ох!
Пинс беше скочил върху голите й стъпала. Двете със Сезам носеха къси панталонки и тениски и обикаляха наоколо боси. Мади вдигна котето и го гушна.
— Нямам търпение! Ще видиш какъв пир ще си направим довечера — каза тя. После измъкна пликче с желирани бонбони и предложи на Сезам.
— Ммм, благодаря — отвърна Сезам и си взе цяла шепичка. — Можем да си разказваме страшни истории в тъмното.
— Ще ни трябва и фенерче, за да можем да правим и страшни физиономии и да се виждаме — допълни Мади. После се разрови в своята купчина: — О, забравила съм моето.
— Аз имам! — отговори Сезам. — Баба ми подари прекрасно ново фенерче, което свети много силно. Хайде! Да се надбягваме до дома!
В седем часа Сезам и Мади бяха в кухнята и заедно с Лоси приготвяха сандвичи за вечерното похапване в палатката. Изведнъж на вратата застана Ник. Изглеждаше много нервен. Носеше елегантен черен смокинг и бяла риза, а на яката му висеше преметна папийонка.
— Не мога да завържа това глупаво нещо! — измърмори той. — Не съм свикнал да се обличам така. Пълна загуба на време, ако питате мен.
Лоси изтри ръце в престилката си и се приближи.
— Всичко е наред, аз ще я завържа — каза тя.
Сезам и Мади гледаха смаяно как тя преметна двата края на папийонката един върху друг, после единият мина под другия, след това се сплетоха някак си заедно и… папийонката беше вързана идеално! Ник се обърна към момичетата.
— Готово. Как изглеждам?
— Страхоооотно! — възкликнаха те.
— Изглеждаш чудесно, татко — добави Сезам. — Надявам се да спечелиш.
— Какво да спечели? — попита Мади.
Ник се смути.
— О, просто някаква награда, за която май са ме номинирали — промърмори той.
— Някаква награда, а! — избухна Сезам. — Мисля, че говориш за наградата «Фотожурналист на годината» на вестник «Дейли Таймс»!
— Леле! — възкликна Мади.
Ник се изчерви, хвърли поглед към часовника си и заопипва джобовете си.
— Ох, замалко да забравя поканите — каза той. — Къде ли съм ги сложил…?
Сезам извъртя очи с досада.
— Ето ги, татко — каза тя, като взе две картички с позлатени ръбове от полицата, пълна със стари сметки и всякакви хартийки, и му ги подаде.
Миг по-късно на вратата се звънна.
— Сигурно е Джоуди — каза Ник и се втурна да я посрещне.
Момичетата ахнаха от изненада. Учителката им по езда изглеждаше великолепно в дългата си копринена прасковенорозова рокля и високите сребристи сандали. В едната си ръка държеше чантичка, обсипана с мъниста, а обиците й искряха като звездички. На Ник му се стори ослепителна.
— Страшна рокля — каза Сезам.
— Разкошна чанта — обади се и Мади.
— Изглеждаш прелестно — вметна Лоси.
Всички присъстващи мислеха същото.
— Благодаря — отвърна стеснително Джоуди. После се обърна към Мади и Сезам: — Чувам, че ще спите на палатка тази вечер. Да си прекарате страхотно!
Ник отново погледна часовника си.
— Време е да тръгваме.
Лоси и момичетата ги изпратиха до колата.
— Късмет! — извикаха и трите в един глас и Ник и Джоуди заминаха.
Малко след това Сезам и Мади се отправиха към палатката. Нощта беше ясна и изпълнена със звезди. Имаше пълнолуние. Сезам намери фенерчето си, но не бързаше да го включи: цялата градина бе обляна от лунна светлина. Чуха как Лоси им извика от кухненската врата:
— Ще мина по някое време да ви кажа лека нощ, момичета!
Сезам й помаха и Лоси се прибра, включи телевизора и седна да гледа новините.
Момичетата тръгнаха през моравата, когато изведнъж огърлицата на Сезам започна да я гъделичка. Тя бе усещала същото гъделичкане и преди, сякаш любимата й огърлица се опитваше да й подскаже нещо. По гърба на Сезам полазиха тръпки и стомахчето й се сви от вълнение. Какво ли я очакваше този път?
Нещо я накара да вдигне поглед и тя спря като закована. Мади се блъсна в нея и разсипа всички сандвичи и лакомства, които носеше.
— Сез! — каза тя ядосано. — Трябваше да кажеш, че спираш…
— Погледни — прекъсна я Сезам. — Падаща звезда.
— Страхотно! — възкликна Мади.
Те възхитено загледаха метеора, който пръскаше след себе си широка ивица искрящи светлинки през тъмното небе. Внезапно и двете усетиха как същите тези блестящи златни искри ги увличат в своя вихър. Той ги завъртя бързо, после още по-бързо и Сезам усети как краката й се отделят от земята.
— Помощ! — извика тя и размаха ръце, за да запази равновесие.
— Чакай ме! — извика и Мади.
После стисна глезена на Сезам. Точно навреме! Двете заедно изхвърчаха към небето! Движеха се толкова бързо, че едва дишаха. Чувстваха се като в някакъв свръхскоростен асансьор, който се носи нагоре, без да спира — петдесет етажа и повече, през времето и пространството, право към сърцето на искрящата падаща звезда! Търсачките на талисмани не се съмняваха, че отново пътуват към вълшебната земя Каризма.
Трета глава
Преминаха през пълен мрак и силна светлина за нула време. След това пропаднаха през водовъртеж от златни искри и се приземиха — Бум! Туп! — на един пясъчен плаж. Сезам тръсна глава и с изненада видя, че все още стиска фенерчето си. Пъхна го в джоба на късите панталонки и се огледа. Мади лежеше до нея. Простена и се изправи на крака:
— Ау — каза тя и разтри коляното си. — Къде сме?
— Не съм сигурна… — бавно каза Сезам. — Малко прилича на Пеперудения залив, но…
В морето напред се врязваше нос, а далеч отвъд сините вълни се виждаше друг бряг.
— Мисля, че сме на някакъв остров.
Продължаваха да се чудят, когато изведнъж се изви вятър, толкова силен, че едва не ги отвя. Свистящ, въртящ се спираловиден облак пясък се надигна пред тях и от него изплува фигурата на жена.
На раменете й беше наметнат шал от преплетени зелени водорасли, а косата й бе обсипана с мидички.
— Праведен ден, търсачки на талисмани. Аз съм Рамора, пазачка на порта номер девет. Добре дошли на остров Звезда!
Няколко секунди момичетата се взираха в нея с нямо изумление, но най-после Сезам се обади:
— Здрасти. Аз съм…
— Сезам Браун — довърши Рамора. — Знам всичко за теб и за приятелката ти Мади Уеб. Написано е във водораслите. Аз умея да разчитам посланията им.
Мади изглеждаше объркана.
— Водорасли ли?
— Ще ви покажа — каза Рамора. — Заповядайте вътре.
— Къде вътре? — попита Сезам. Наоколо не се виждаше никаква постройка.
Рамора плесна с ръце. Чу се едно бум!, пред очите им се изви мъничка пясъчна буря, а след това се разнесе едно туп! и отпред се появи дървена къщичка.
— В моя дом — каза Рамора.
— Ъ-ъ, извинете — обади се Сезам, като прекрачи през прага. — Вие… вещица ли сте?
— Не просто вещица — отвърна Рамора с достойнство. — Аз съм пясъчна вещица.
Мади потисна усмивката си. Това й се стори забавно, но реши да не дразни Рамора. Тя преглътна смеха си и последва Сезам.
Двете влязоха в уютна гостна, осветена от лампи с перленобели абажури. В камината гореше огън от изхвърлени от морето дървета. Стаята беше пълна с интересни неща: всички полици и масички бяха буквално отрупани с вази, буркани, каменни украшения и различни сувенири.
По стените висяха морски и звездни карти, както и различни картини. На една от тях бяха изобразени тринайсетте талисмана. Тя веднага привлече вниманието на Сезам.
Момичето посочи пет от тях на пазачката на портата:
— Луната, звездата, делфинът, детелината и ключът все още липсват — обясни момичето. — Дошли сме да ги потърсим. Сезам Браун ще разкрие мистерията!
— Намерили сме всички останали талисмани — обади се Мади.
— Знам — отвърна Рамора с усмивка. — Водораслите, нали се сещате.
Тя извади от голям буркан пресни водорасли и ги пръсна върху един поднос.
— Те умеят да разказват истории, стига да знаеш как да ги разчиташ.
— Може ли да погледнем? — попита Мади.
— Разбира се — отвърна вещицата.
Мади и Сезам заразглеждаха водораслите. Мади скоро разочаровано се отказа, защото не виждаше нищо, изписано сред листата. Но на Сезам й се стори, че различава нещо…
— Вижте — посочи тя. — Малка звезда!
— Имаш истинска дарба на търсачка — промърмори Рамора. — Талисманът сигурно е някъде наблизо… Така че си дръжте очите и ушите отворени. Колкото по-скоро откриете всички талисмани, толкова по-добре! Злият магьосник Зорган също ги търси. — Тя стрелна с поглед Сезам и добави: — Той търси и твоята прекрасна огърлица.
Вещицата само бе потвърдила онова, което Сезам вече знаеше, но изречено на глас, то я накара да изтръпне.
— А защо иска да се добере до огърлицата? — попита тя.
— А! — каза Рамора и замълча, за да подбере правилните думи. Не искаше да плаши Сезам, но задължително трябваше да я предупреди. — Зорган се нуждае от вещ, която е много ценна за теб. Само когато я притежава, той може да ти направи заклинание и да те омагьоса. Тогава ти ще бъдеш принудена да носиш намерените талисмани на него, дори и онези, които сега си скрила в Чуждия свят.
— О, Сез! — проплака Мади.
Новините бяха по-лоши, отколкото Сезам мислеше, но тя реши да не се плаши. Всъщност почувства прилив на решителност и желание да довърши мисията си успешно.
— Не се тревожи — каза тя. — Няма начин да занеса талисманите на Зорган. Те принадлежат на кралица Чаровна!
Рамора се засмя тихичко.
— Това се казва дух — каза тя и отново надникна във водораслите. Видя в тях нещо, което я накара да се намръщи.
— Ох! — възкликна тя. — Лош знак. Виждам буквата «М».
Сезам и Мади се спогледаха.
— Морбреция! — измъчено казаха и двете в един глас.
— Боя се, че е точно тя — каза Рамора. — Ще ви създава проблеми. Морбреция и Зорган действат заедно.
— Хайде да вървим, Мади — каза Сезам. — Трябва да намерим талисмана преди принцесата.
Вече бяха застанали пред къщичката на вещицата, когато Мади се сети за портата.
— Кога трябва да се върнем? — попита тя.
— Гледайте комина ми — отвърна пазачката. — Когато от него излетят шест облачета пушек, портата ще се затвори.
После тя се прибра вътре и хлопна вратата.
Четвърта глава
Елмо, любимата магическа кукла на Морбреция, седеше и наблюдаваше как принцесата забива карфици в обувката на Сезам. «Каква късметлийка е Сезам, че не носи обувката точно в момента», помисли Елмо. Не че имаше някакво значение. Търсачката, където и да се намираше в момента, скоро щеше да почувства болката от карфиците.
Обувката всъщност не беше обувка, а джапанка — същата онази джапанка, която Сезам загуби преди няколко меде в деня на Агапого. Морбреция си спомни, че тогава беше преследвала Сезам и Мади Уеб по улиците на Фенерения хълм. Тогава Сезам беше открила прекрасния талисман-мида и Морбреция почти бе успяла да й го отнеме. Принцесата заби още една карфица и се обърна към Елмо.
— Тогава Сезам се измъкна и успях да докопам само джапанката — каза горчиво принцесата. — Такава късметлийка е. Досега е отмъкнала осем талисмана. Но следващия път аз ще съм готова да я посрещна…
Морбреция замълча. Устните на Елмо помръднаха и изведнъж куклата заговори с фъфлене. Морбреция знаеше, че куклата не може да прави това, но гласът! Принцесата отлично познаваше този глас. Зорган! Той използваше Елмо, за да общува с Морбреция и да обсъждат заедно пъклените си планове.
«Таз обувка остави,
задача важна поеми.
Сезам идва, надуших следа,
да я чакаме трябва
на остров Звезда!»
— Тръгвам веднага за там — ентусиазирано отвърна Морбреция, макар че се намръщи само при мисълта за пътуване с лодка. Ужасно й прилошаваше, когато пътуваше по море!
Пета глава
Търсачките на талисмани повървяха успоредно на залива и се изкачиха на носа, който Сезам беше видяла при пристигането им. Оттам се виждаше целият остров Звезда: той наистина имаше звездовидна форма — звезда с пет лъча.
Загледаха се към земите на Каризма, далеч отвъд тюркоазните води, и зърнаха познатия силует на замъка на Морбреция. Със свито сърце осъзнаха, че той никак не е далече…
— Надявам се, че Морбреция не е разбрала, че сме тук — каза напрегнато Мади.
Сезам се надяваше на същото. Ако талисманът-звезда се намираше на острова, трябваше да действат бързо, преди принцесата да ги е усетила. Но откъде да започнат да търсят? Сезам сложи ръка върху медальона си в опит да вземе решение, но от главата й не излизаше предупреждението на Рамора. Зорган се опитваше да й навреди! Изпълнена с лошо предчувствие, тя реши, че отсега трябва да се грижи по-добре за огърлицата си. Изведнъж почувства познатото гъделичкане и погледна напред. Там се простираше дълъг пясъчен плаж, ограден с високи скали. Сезам разбра, че огърлицата й дава знак.
— Хайде — обърна се тя към Мади. — Ще започнем да търсим оттам.
Беше отлив. Сезам и Мади крачеха боси по златния пясък, надничаха в езерцата сред скалите и под камъните с надеждата да зърнат познатия блясък на среброто. Докато газеше през едно езерце, Сезам усети остра болка в лявото си стъпало. После убождането се повтори, после пак и пак. Сякаш стъпваше върху карфици. Беше ужасно.
— Ох! — проплака тя, подскачайки на един крак.
— Какво става, Сез? — попита Мади.
— Сигурно съм стъпила на нещо остро — отвърна Сезам.
Те се заоглеждаха, за да видят острото нещо, но не го откриха. Сезам потърка крака си.
— Странно — каза тя. В следващия момент забрави за болката, защото тя не се повтори повече.
След малко, когато заобиколиха една скала с много остри върхове, с изненада видяха в пясъка следи от стъпки. Големи, с ципи между пръстите… Много стъпки.
— Чии ли са? — каза Сезам и огледа плажа. Наоколо беше пусто.
— На някакви грамадни патици? — пошегува се Мади.
— Шшт! — прекъсна я Сезам. — Чуй.
Нямаше грешка. Няколко гласа наблизо пееха:
«Камъчета, миди, стъкло и дърво,
нещица искрящи метални.
Събираме ние, едно по едно,
останки забравени жални.»
След това пеещите се появиха с бодра крачка иззад съседната скала. Пред очите на Сезам и Мади се изправиха пет кльощави момченца. Телата им бяха гладки и лъскавозелени, краката — широки и с ципи между пръстите. Всеки от тях носеше по една издута торба.
Съществата спряха да пеят и тревожно загледаха непознатите. Най-едрото пристъпи напред и погледна подозрително момичетата.
— Кои сте вие? — попита той.
— Аз съм Сезам — отвърна Сезам. — А това е приятелката ми Мади. А вие кои сте?
— Аз съм Тайк — отвърна съществото. — Ние сме урчини.
Той посочи с пръст останалите.
— Тези са ми приятели.
Приятелите изстреляха един след друг имената си:
— Аз съм Гъмба!
— Лъмзи!
— Луг!
— Физ!
— На остров Звезда ли живеете? — попита Мади.
Тайк разрови пясъка с ципестите си ходила и пропусна въпроса край ушите си.
— Ние само… Тук сме за малко — отвърна той.
— Идваме от Мочурищата — обясни Гъмба и кимна към далечния бряг на Каризма.
— Мисля, че сме били в Мочурищата! — възкликна Сезам.
Тя си спомни приключението, при което тя, Мади, Джема и Лиз дойдоха в Каризма с един вълшебен балон. Приземиха се сред някакви блата и трябваше да газят из калта, а бяха само по джапанки. «Може би точно по тази причина урчините имат ципи на пръстите си», помисли тя.
— Как стигнахте дотук? — попита Мади.
— Ловяхме риба близо до брега при Пеперудения залив — отвърна Лъмзи. Изглеждаше смутен. — Но отливът ни попречи да се върнем, отряза ни пътя назад…
— Хванахме се за няколко плаващи дървета и се озовахме тук — добави Луг.
Най-малкият урчин, Физ, започна да подсмърча.
— Искам у дома — каза той.
— Е, няма как да стане — извика изведнъж Тайк. — Пленени сме тук!
Всички мълчаха смутено. На Сезам и Мади им дожаля за Физ, но не се сещаха как могат да помогнат. Мади опита да продължи разговора:
— Ние сме търсачки на талисмани… — започна тя.
— Търса-а-ачки ли? — каза Тайк. — Търсите талисмани значи?
— Тук нищо няма да намерите — добави Гъмба. — Тук е скучно. Вече сме намерили всичко, което имаше за намиране.
— Освен това този плаж вече е наш — нападателно вметна Лъмзи. — Всичко на него също е наше.
— Всички останки са наши — допълни Луг.
— Останки? — попита Мади.
Тайк започна да рови в торбата си.
— Ахаа! — досети се Сезам. Тя си спомни песничката на урчините: «Камъчета, миди, стъкло и дърво, нещица искрящи метални…» — Значи вие събирате разни неща?
Когато каза тези думи, в главата й проблесна идея. Може би урчините можеха да им помогнат да намерят талисмана-звезда? А може би дори вече го бяха намерили? Чудеше се как да ги попита, когато Мади изведнъж изстреля:
— Ние събираме талисмани!
Сезам извъртя очи. Урчините — с изключение на Физ — никак не се зарадваха на тази новина. Физ обаче си помисли, че момичетата са много мили, и им се усмихна смутено.
— Ъъ, не е точно така — заговори Сезам. Мислеше как да замаже положението. — Търсим няколко загубени талисмана, защото трябва да ги върнем на кралица Чаровна.
— Един от тях вероятно се намира на острова — добави Мади. — Малка сребърна звезда. Виждали ли сте го?
— Не! — бързо отговори Лъмзи.
Физ обърна поглед към него.
— Ама, Лъмзи… — започна той.
Останалите урчини обаче го загледаха гневно и Физ млъкна и се сви уплашено. Сезам усети, че знаят нещо за талисмана и самата мисъл, че го крият от нея, я вбеси.
«Ако се ядосам, положението ще стане още по-лошо», помисли тя. Реши да опита още веднъж да спечели доверието на тези непознати същества…
— Моля ви, помогнете ни — каза тя. — Страшно важно е да намерим талисманите. Те са вълшебни. Не знам точно как, но помагат на природата, контролират времето, климата, всичко… Откакто ги откраднаха от кралицата, в Каризма се случват ужасни неща. Ветровете променят посоката си, пеперудите не могат да мигрират, ледът се топи, посевите гният или съхнат… Случват се много лоши работи!
— Точно така — потвърди Мади, — а положението ще се влошава, докато не намерим всички талисмани.
— Това ли е причината отливът да ни отнесе? — попита плахо Физ. — Защото вълшебните талисмани са изгубени?
Четиримата му приятели обаче се изкикотиха презрително. За голямо раздразнение на момичетата, нищо от казаното за талисманите не им беше направило ни най-малко впечатление. Тайк скръсти ръце и се сопна на Сезам:
— Защо да ви вярваме? — попита той. — Бас държа, че си измисляте всичко. Тук нищо лошо не се е случило. Ние сме си добре.
— Искаме си само останките — каза Гъмба.
— Може пък и да знаем къде е този загубен талисман… — подигравателно започна Лъмзи.
— Но дори и да знаехме, нямаше да ви кажем! — заяви Луг.
И урчините побягнаха с песен на уста:
«Камъчета, миди, стъкло и дърво,
нещица искрящи метални.
Събираме ние, едно по едно,
останки забравени жални.»
Физ неохотно се помъкна подире им.
Шеста глава
— Спри да клатиш тази лодка! — извика Морбреция. — Лошо ми е!
След като Зорган й беше издал къде се намират търсачките, Морбреция беше извикала четирима от хората си и беше заповядала да я откарат до остров Звезда. Духаше силно, морето се вълнуваше. Хората на лодката се мъчеха с всички сили да удържат плющящите платна, но май вятърът сам решаваше в каква посока да ги носи.
Слугите на Морбреция не бяха моряци. Морбреция нещастно се наведе зад борда, а лицето й беше придобило някакъв странен зелен цвят. А вълните се издигаха и спускаха, издигаха и спускаха…
Най-после стигнаха остров Звезда. Хората й хвърлиха котва в едно пясъчно заливче и Морбреция побърза да слезе на брега. Щастлива, че е отново на твърда земя, тя затича по пясъка и се скри зад една скала. В бързината се препъна в горещия пясък и сребърната катарама от едната й обувка се откъсна.
— Блац! — ядосано възкликна принцесата. Виждаше катарамата да блести на няколко метра от нея, но не искаше да се показва на открито. «По-късно ще си я прибера», помисли тя.
Заоглежда внимателно плажа. Вдясно от нея имаше лабиринт от остри скали, а вляво — пет малки пещери в основата на високия бряг. Нито следа от Сезам. Дали търсачката беше сама или пък с приятелките си? Зорган не беше казал нищо по този въпрос. На Морбреция й се прииска да има кристално кълбо, в което да може да погледне и да разбере всичко…
Междувременно Зорган следеше Сезам и Мади. Със собственото си кристално кълбо той не пропускаше и една тяхна стъпка, откак бяха дошли на остров Звезда. Беше надникнал дори в къщичката на Рамора, докато вещицата разчиташе написаното във водораслите. Магьосникът много се изненада, че пазачката на портата знае за плановете му да омагьоса Сезам…
— Досадната вещица и нейните водорасли! — ядно измърмори той. — Рамора знае твърде много, а това не е добре за нея. Трябва да се добера до огърлицата на Сезам. Тя трябва да носи талисманите на мен!
От Звездната си стая Зорган погледна към острова. Гордееше се много с това, че бе овладял вятъра и бе насочил лодката на Морбреция към един точно определен плаж. Усмихна се и погали питомната си бандрала Ванда.
— Заклинанието ми върху вятъра подейства — каза й той самодоволно. — Сега всичко зависи от Морбреция. Тя трябва да се справи със Сезам Браун!
— Един от тях е намерил талисмана — гневно каза Сезам. — Сигурна съм!
Мади се съгласи.
— Как само се споглеждаха — каза тя. — Чудя се обаче, у кого ли от петимата е?
— Дори и да знаехме у кого точно е — продължи Сезам, — как можем да го накараме да ни го даде? Ако Физ беше намерил талисмана, той щеше да каже, но просто се бои много от другите четирима. Те се държат толкова лошо с него.
— Ммм — замислено се обади Мади. — А и въобще не се интересуват от това, какво се случва в Каризма. Само защото те са си добре, мислят, че нищо друго няма значение. Не искат да си направят труда да помогнат.
— Мисля, че просто са отегчени — каза Сезам. — Събират «останки», защото няма какво друго да правят.
— Това в някакъв смисъл е добре, нали? — попита Мади.
— Да, отлична идея е — съгласи се Сезам. — Урчините дори не знаят, че така много помагат на природата!
— Чудя се какво ли правят с всичко намерено? — замисли се Мади. — Наблизо няма кофи за разделно събиране на боклуци.
Сезам се засмя.
— Урчините могат да напълнят много такива кофи! — каза тя.
Последваха стъпките на урчините из лабиринта от скали, докато излязоха на малък пясъчен плаж. Навътре в морето беше закотвена лодка.
— Чия ли е? — попита Мади. — Не виждам никого наоколо.
Момичетата все още се чудеха чия ли е лодката и къде ли може да са се скрили урчините, когато изведнъж видяха петте пещери.
— Със сигурност са се скрили там — каза Сезам.
— А един от тях е намерил талисмана! — добави Мади.
Тя толкова се разгневи на урчините, че започна да обикаля в кръг и да рови с крака в пясъка. Сезам се облегна на една скала и се замисли.
— Урчините са проблем наистина — каза тя, — но ние сме се сблъсквали и с по-сериозни предизвикателства. Спомни си грибълите и скрилите.
Мади кимна и се приближи до приятелката си.
— И феите на Зорган, Никс и Дина — допълни тя.
— Не забравяй драконовите буболечки — продължи Сезам.
— Е, как ще постъпим сега? — каза Мади. — Нямаме време да си играем на гатанки с урчините. Портата скоро ще се затвори.
— Знам — отвърна Сезам, — но не можем да се откажем. Мисля, че току-що ми хрумна брилянтен план…
Седма глава
— Ще ги подмамим сами да ни покажат кой от тях е намерил талисмана — каза Сезам.
— Така… — започна Мади.
Сезам обясни:
— Виж, нали знаем, че урчините събират разни неща от плажа — започна тя. — Помниш ли песента им? Е, аз мисля, че всеки от тях събира само по един точно определен тип неща. Физ щеше да ни каже, ако другите не го бяха накарали да замълчи. Може би Тайк предпочита камъчетата, Гъмба — мидите, Физ — стъклото, и така нататък… Разбра ли? Това означава, че един от тях събира нещица искрящи, метални…
— Страхотно! — досети се Мади. — Значи един от тях е прибрал талисмана. Не разбирам обаче как ще ги накараме да ни покажат кой точно е той.
— Ще видиш — каза Сезам. — Слушай сега. Ето какво ще направим…
Те се уговориха и направиха тайния знак на търсачките на талисмани.
Междувременно от скривалището си зад скалата Морбреция наблюдаваше момичетата. Отначало те, изглежда, търсеха талисмана наоколо. Морбреция се подсмихна наум. «С малко късмет досадните търсачки ще намерят талисмана — помисли тя. — А аз ще чакам и ще им го взема!» След малко обаче Морбреция усети, че нещо не е както трябва. Тя се обърка.
«Какво ли са намислили тези търсачки?»
— Ооо, ето една прекрасна мида! — възкликна високо Сезам. В ръка държеше чудесна черупка, перленорозова на червени ивици.
— Виж, Сез — извика и Мади. — Намерих изхвърлено от морето дърво и едно чудесно камъче!
Те нарочно викаха с надеждата да привлекат вниманието на урчините. Това беше част от плана на Сезам.
Повъртяха се още малко наоколо, после Мади прошепна едва-едва:
— Ами ако не намерим никакви стъклени или метални парчета?
— Трябва да намерим — отвърна Сезам. — Иначе идеята ми няма да проработи.
Момичетата разбираха, че нямат никакво време. Държаха под око къщичката на Рамора в другия край на залива. Последния път, когато Мади погледна към комина, от него излязоха три облачета пушек.
Изведнъж Мади развълнувано изписка. Беше видяла една скъсана огърлица от стъклени мъниста, изхвърлена от морето. Тя я вдигна високо, защото искаше урчините да я разгледат добре.
След няколко минути Сезам видя нещо сребърно, което блестеше в пясъка. Стомахчето й се преобърна, защото за миг помисли, че е намерила талисмана, но за нейно разочарование нещото се оказа само една катарама от обувка.
— Всичко вече е наред — каза Мади. — Сега ще заложим капана.
Момичетата отидоха съвсем близо до пещерите и внимателно подхвърлиха на пясъка камъчето, мидата, изхвърленото дърво, скъсаната огърлица и катарамата.
Отдалечиха се бавно, сякаш разполагаха с всичкото време на света. Сезам избърса чело с театрален жест.
— Ох! Колко ми е горещо! — извика тя. — Какво ще кажеш да се изкъпем?
— Чудесна идея! — каза Мади. — Водата изглежда прекрасна.
Но вместо да отидат да плуват, двете се скриха зад скалите и загледаха какво ще се случи. Не се наложи да чакат дълго. Урчините ги бяха видели и не можеха да устоят на захвърлените «останки». Те се измъкнаха от пещерите и всеки от тях сложи по нещо в торбата си…
Планът на Сезам проработи! Първи излезе Тайк, после Гъмба, след него Луг, последван от Физ… Най-накрая се появи и Лъмзи и вдигна от пясъка лъскавата метална катарама! Тъкмо щеше да я прибере в торбата си, когато Сезам и Мади изскочиха от скривалището си.
— Ти си намерил талисмана! — извика Сезам.
— Отвори торбата! — настоя Мади.
Изненадан, Лъмзи изпусна катарамата. Но скоро се окопити.
— И какво, ако съм го намерил? — презрително изсумтя той. — Какво ще ми направите?
Сезам обаче беше подготвена за този въпрос и се усмихна сладко.
— Искаш ли да направим размяна? — попита тя.
— Каква размяна? — попита Лъмзи.
Приятелите му се струпаха наоколо, любопитни да видят какво ще предложи Сезам.
— Ето това — каза тя и рязко извади от джоба си фенерчето. — Моето светещо в тъмното ново фенерче! Не пропуска вода и е устойчиво на удари. Гарантирам!
Тя включи и изключи фенерчето, за да усили ефекта.
Урчините зяпнаха от изумление. Фенерчето им се стори поразително.
— Светеща пръчка! — каза Тайк и пристъпи напред.
— Сигурно е вълшебна — предположи Гъмба.
— Ммм — обади се Мади, като потискаше смеха си.
— Можете да го използвате при извънредни случаи — добави Сезам.
Тя включи фенерчето на режим за предаване на съобщения и то запремигва.
— Съгласен съм! — извика Лъмзи.
Той грабна фенерчето и изтърси съдържанието на торбата си. На земята се изсипаха смачкани консервени кутии, ръждясала кофичка, огъната лъжица, счупен часовник, верижка, желязна халка и няколко монети. Сезам и Мади трескаво преровиха боклуците, но не намериха талисмана!
— Къде е? — извика Сезам, уплашена, че урчинът я е измамил.
— А-аз изобщо не съм го намирал — отвърна Лъмзи и си взе торбата обратно. — Но се хванахте, нали?
— Дай ми я! — каза Сезам и посегна към торбата. — Искам да проверя сама.
Но Лъмзи беше по-бърз и отстъпи назад.
— Първо трябва да ме хванеш — каза той.
— О, Лъмзи! — обади се изведнъж Физ. — Това не е честно!
Останалите урчини го заобиколиха, но този път Физ не се уплаши.
— Мисля, че трябва да помогнем на търсачките — каза той, като гласът му звучеше по-храбро, отколкото той самият се чувстваше. — Важно е да намерят всички вълшебни талисмани, защото така ще помогнат и на нас, а пък, Лъмзи, аз знам, че звездата е у теб, видях те, когато я намери!
Лъмзи се вбеси. Замахна да цапне Физ, но Тайк го спря. Беше размислил. Ами ако наистина талисманът бе вълшебен, както беше казала Сезам? Ако го задържат, може би ще им донесе още лош късмет? Тайк пое нещата в свои ръце.
— Отвори торбата — нареди той на Лъмзи.
— Ама… — започна ядосано приятелят му.
— Просто отвори торбата — настоя Тайк.
Лъмзи не посмя да спори повече. Намръщено отвори торбата, тръсна я още веднъж и… от нея изпадна малкият талисман-звезда! Беше прекрасен. Той проблесна и грейна със собствена светлина, като истинска звезда в небето.
Осма глава
Сезам и Мади така и не разбраха какво точно стана след това. Всичко се случи страшно бързо. Спомняха си само, че Морбреция изскочи изневиделица и грабна талисмана.
Това беше моментът, който принцесата чакаше. Скрита зад скалата, тя наблюдаваше и слухтеше и когато моментът настъпи, атакува точно навреме. Секунда след като талисманът-звезда изпадна от торбата на Лъмзи, тя изскочи от прикритието си и се втурна напред, а гарвановочерната й коса се вееше на вятъра.
— Мой е! — изпищя тя и посегна към талисмана.
Сезам инстинктивно също се хвърли напред. Мади хвана обувката на Морбреция — онази с падналата катарама, но тя се изхлузи и остана в ръката й.
Морбреция ритна към Мади, но не я достигна. В това време Сезам се бореше отчаяно да измъкне талисмана от стиснатия юмрук на принцесата.
— Пусни го! — извика момичето, но докато двете се бореха, огърлицата на Сезам се заплете в косата на Морбреция.
— Оу! — изписка принцесата, като се опита да отскубне огърлицата от къдриците си със свободната си ръка. Тя дръпна толкова силно, че верижката се скъса. Усетила шанса си, Морбреция грабна огърлицата от шията на Сезам и я вдигна тържествуващо във въздуха.
— О, не! — проплака Сезам.
— Не! — извика и Мади.
— Викси! — провикна се Морбреция. — Един талисман плюс огърлицата ти, Сезам Браун! Е, сега вече ще си имаш големи неприятности!
Сезам се хвърли към нея, но Морбреция беше твърде бърза. Тя побягна, макар че беше само с една обувка, а Сезам и Мади хукнаха подире й.
Урчините изобщо не обърнаха и най-малко внимание на схватката, която се разиграваше край тях. Разтревожи се единствено Физ, който стоеше настрани и наблюдаваше събитията с объркана физиономия. Той беше твърде мъничък, за да помогне на Сезам и Мади в борбата за талисмана. Нещата се влошиха, когато самите урчини се сбиха помежду си.
Лъмзи грабна фенерчето на Сезам, а Тайк, Гъмба и Луг се сбориха с него, за да му го вземат. Първо Тайк го измъкна от ръцете на Лъмзи, после Гъмба го грабна от Тайк, след това Луг скочи върху Гъмба. Докато приключат спора и решат някак си да си поделят фенерчето, Сезам и Мади бяха изчезнали. Само Физ бе видял накъде се бяха отправили…
* * *
Зорган едва сдържаше радостта си. Беше наблюдавал всяка стъпка на Морбреция в кристалното кълбо и бе видял как в ръцете й попаднаха както талисманът-звезда, така и огърлицата на Сезам.
— Спала! — възкликна той. — Скоро ще мога да омагьосам търсачката!
Освен това магьосникът беше наясно, че времето на момичетата изтичаше, а те трябваше да успеят да се върнат при портата. Той прекоси стаята и погледна през мощния си телескоп. Завъртя го и го насочи към къщичката на пясъчната вещица.
Между къщичката и пещерата се простираше скалист залив. Сезам не трябваше да се измъкне в никакъв случай. Някак си трябваше да й отреже пътя за бягство…
Зорган разтвори книгата «Изпитани и надеждни морски заклинания» и запрелиства, докато попадна на подходяща магия. За да има максимален ефект, заклинанието изискваше от него да изпие определено количество солена вода, преди да произнесе магическите думи. Никс и Дина стояха наблизо. Зорган се обърна към феите и излая:
— Донесете ми вода, голям бокал и малко сол — заповяда той.
Феите мигновено отлетяха, за да изпълнят нарежданията. Никс се върна първа, носейки с усилие най-големия бокал, който бе успяла да намери. После дойде и Дина с кана вода и солница. Зорган наля водата в бокала, добави сол и разбърка. После си стисна носа, сръбна и… изплю обратно! Беше отвратително!
Сигурен беше, че заклинанието ще сработи и без солената вода, така че остави бокала настрани и пропя:
«Приливи, отливи, сини вълни,
вихри солени, гребен вдигнете!
Срещу Сезам обърни се, о, бурно море,
да стигне до портата й попречете!»
* * *
На плажа Сезам и Мади почти бяха настигнали Морбреция. Накуцваща заради изгубената обувка, тя не можеше да тича толкова бързо, колкото момичетата. Докато ругаеше Мади, тя нагази в едно скално езерце и не видя рака…
Ракът беше огромен — направо чудовище. Той размахваше двете си грамадни щипки и в засада чакаше плячката си. Босият крак на Морбреция стъпи точно пред него и…
Ракът защипа палеца й с щипката си.
— Оууу! — изпищя принцесата. И захвърли и талисмана, и огърлицата на Сезам във въздуха.
Търсачките на талисмани не можеха да повярват на късмета си. Огърлицата изхвърча и Мади, която тичаше малко пред Сезам, ловко я хвана. Морбреция я изгледа кръвнишки, но нищо не можеше да стори. Ракът стискаше здраво и тя не можеше да мръдне. Талисманът-звезда описа една спирала и падна право в другата щипка на рака!
— Не е честно! — извика Сезам ядосано.
За миг талисманът летеше свободно във въздуха, а в следващата секунда отново беше пленен.
Но онова, което се случи в следващия момент, изненада всички. Без предупреждение отливът се обърна и с оглушителен рев от морето се надигна водна стена. Морбреция и момичетата я загледаха с ужас. Това беше най-голямата вълна, която някога бяха виждали, и тя се носеше право към тях!
Девета глава
Морбреция беше ужасена. Тя се развика на хората си в лодката: те бяха полегнали на палубата и подремваха.
— Не стойте така, магворти! Помогнете ми!
Мади също се паникьоса и й се прииска да побегне. И Сезам много се уплаши. Гледаше вълната, която с тътен летеше насреща им. Момичето разбра, че ще ги помете след няколко минути. С ъгълчето на окото си обаче тя видя петте зелени същества, които тичаха към тях, понесли торбите си с останки. Урчините също бяха видели вълната и се надяваха, че търсачките ще могат да им помогнат. Най-отпред тичаше Физ, размахал фенерчето на Сезам. То светеше с блестящ оранжев сигнал…
Мислите препускаха в главата на Сезам.
— Не можем да изоставим Морбреция — извика тя на Мади. — Тя ще се удави! А и талисманът…
Без да мисли повече, Сезам опита да разтвори грамадната щипка на рака, за да освободи крака на Морбреция.
Принцесата направо зяпна. Не можеше да повярва какво прави търсачката.
— Но защо… — започна тя, но след миг изписка от болка. — Ох! Боли! Внимавай, по-полека!
Без да й обръща внимание, Сезам напрегна всички сили, докато изведнъж щипката с щракване се отвори и принцесата беше свободна.
Като проклинаше рака и без дори да погледне назад, тя побягна, накуцвайки към лодката си.
Ракът загледа Сезам с малките си черни очички. Само за секунда между тях премина вълна на взаимно доверие. Ракът някак си разбра, че Сезам бе дошла, за да помогне на всички в Каризма, разбра, че тя трябва да се погрижи за талисмана. И с едно щрак! той пусна малката сребърна звезда.
— Най-после! — извика Сезам и стисна талисмана в дланта си. В следващия миг тя и Мади бяха пометени от скалите заедно с петимата урчини. Всички се понесоха из пенестото море.
Мади изпищя и стисна ръката на Сезам.
— К-к-какво става? — извика тя.
Носеха се по вълната подобно на сърфисти. Водата се движеше толкова бързо, че не можеха да си поемат дъх.
— Ехааа! — викаха Тайк, Гъмба, Лъмзи, Луг и Физ. Не можеха да направят нищо друго, освен да стискат здраво торбите си.
— Погледни! — извика Сезам и посочи напред. От комина на Рамора излизаше пушек. — Вълната ни носи право към портата!
Пясъчната вещица вече ги чакаше и вълната леко ги плъзна до самите й крака. Рамора плесна с ръце и прогони вълната обратно в морето.
— Отведи урчините обратно у дома! — прошепна вещицата на водата и се усмихна тайнствено. — Благодаря ти.
Урчините помахаха на търсачките и се провикнаха високо, за да им благодарят и да им кажат «довиждане», а Сезам се обърна към Рамора.
— Взехме талисмана — каза тя и гордо показа мъничката сребърна звезда.
— Малко остана Морбреция да открадне огърлицата на Сезам! — задъхано съобщи Мади. Тя здраво стискаше скъсаната верижка.
— Знам — отвърна вещицата. — Видях всичко във водораслите. Надявам се Морбреция да оцени благородната ти постъпка, Сезам, макар че силно се съмнявам. А сега побързайте, търсачки! Портата вече се затваря. До правда! Върнете се скоро!
Сезам и Мади пропаднаха в сребристата мъгла, която се надигна от пясъка. Тя ги завъртя бързо, после още по-бързо и двете се понесоха из въздуха, прелетяха през розовите облаци на залеза и се спуснаха от тъмното, обсипано със звезди небе, на родна земя.
Плъзнаха се по един лунен лъч и се приземиха на моравата. Чипс и Пинс ги поздравиха с мъркане. Момичетата се чувстваха малко замаяни след страхотното приключение и им трябваха няколко минути, за да се съвземат. Всичко си беше така, както го бяха оставили, освен няколко песъчинки, които се изсипаха върху спалните им чували.
Скоро чуха Лоси да ги вика. Чуха и стъпките й по пътеката.
— Бързо в спалните чували! — прошепна Сезам, борейки се със своя чувал в тъмното. — Ще ми се фенерчето ми да беше тук!
— Чудя се дали е останало в урчините — каза Мади и разкопча своя спален чувал.
Когато Лоси повдигна платнището на палатката, лунната светлина огря усмихнатите лица на момичетата.
— Всичко наред ли е? — попита възрастната жена.
— Да, бабо! — отвърна Сезам весело.
— Да — обади се и Мади. — На къмпинг е много весело.
— Добре — отговори Лоси. — Не стойте до късно да си бъбрите. Нали ви знам какви сте!
— Надявам се татко да спечели наградата тази вечер — каза Сезам и целуна баба си за лека нощ.
— Имам чувството, че наистина ще я спечели — отвърна Лоси.
След това се прибра обратно у дома.
Сезам се беше сетила да вземе кутията за бижута в палатката. Сега я отвори на лунната светлина. Тя и Мади подържаха талисмана-звезда, обръщайки го във всички посоки, за да се порадват на блясъка му, а после Сезам внимателно го прибра при останалите талисмани в кутията. Когато видяха и деветте фигурки на едно място и си припомниха през какво бяха минали, за да ги съберат, двете момичета много се развълнуваха.
— Божичко — каза Мади. — Надявам се да намерим и останалите, преди Зорган и Морбреция да са го сторили.
После се прозя.
— Мислиш ли, че ще успеем, Сез?
— Трябва да успеем — отвърна Сезам и затвори здраво кутията. — На всяка цена…
После се загледа в скъсаната огърлица. По гърба й пропълзяха тръпки, когато си спомни с каква злоба Морбреция я бе дръпнала от шията й. Толкова малко оставаше да я изгуби! Верижката лесно щеше да се поправи. Трудното беше да опази огърлицата от Зорган.
Луната се скри зад облак, а Сезам дръпна ципа на входа на палатката. По-късно Лоси надникна още веднъж да види дали всичко е наред и завари момичетата дълбоко заспали.
Десета глава
Сребърната фея плесна с ръце от радост. Сезам беше отнесла малкия талисман-звезда на сигурно място! Вълшебната свещ, наречена на него, беше угаснала. Само четири свещи още горяха, само четири талисмана още трябваше да бъдат намерени. Феята си ги спомни ясно: полумесецът, детелината, ключът и делфинът…
Тя знаеше на какъв риск се бяха изложили търсачките, за да спасят талисмана-звезда. Този път ситуацията бе станала толкова сериозна, че Феята не на шега се бе уплашила за Сезам. Беше усетила момента, в който Сезам се раздели с огърлицата си. Физическа болка бе пронизала Феята, когато верижката се скъса. За миг тя бе загубила връзка с търсачката и знаеше, че момичето се намира под реалната заплаха да бъде омагьосано от Зорган. «Но всичко е добре, когато завършва добре», каза си Феята…
Вече знаеше, че бе постъпила мъдро, когато бе избрала Сезам за тази мисия. Търсачката се вълнуваше както от съдбата на собствения си свят, така и от съдбата на Каризма. Нямаше да се откаже, докато не намереше всички талисмани.
Но междувременно Каризма си оставаше в опасност, в която я бе въвлякла глупавата постъпка на Зорган, който бе разпръснал талисманите. Последиците от това се усещаха както на земята, така и във въздуха, и в морето. Дори в дълбините на океана равновесието бе нарушено и русалките и морските създания също страдаха…
Но това е друга история и трябва да бъде разказана друг път!
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
