Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



 

Резултати за "Основи на психологията".

Напред.БГ - Българската търсачка.

 

ОСНОВИ НА ПСИХОЛОГИЯТА – ОСНОВНИ КОМПОНЕНТИ, ХАРАКТЕРИСТИКИ, ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ

Същност. Психологията е една от науките, които изследват човека и неговите особености. Главно място сред тези особености е отредено на психиката, а науката псилология изпълнява ролята на своеобразен център, в който се пресичат връзките на всички останали науки за човека. Общата психология изучава особеностите и закономерностите на психиката, диференцирано за отделните психически явления. Има три компонента на психиката: -  психически процеси; - психически състояния; - основни психически свойства; Психическите процеси - кратковременни явления и обуславят активността на субекта за кратък момент от време. Психическите състояния - относително по-продължителни във времето явления; по правило са неустойчиви и непостоянни и оказват временно влияние върху дейността и поведението на субекта. Основните психически свойства - устойчиви, постоянни, трайни особености, които влияят върху количествените и качествените характеристики на дейността и поведението на човека. Има четири психически свойства на личността: 1 – способности; 2 – характер; 3 – темперамент; 4 – активност; Основната задача на психологията е да изучава все по-многостранно и задълбочено явленията на психиката и съзнанието. Познаването на общата психология е въпрос на психологическа култура, а оттам -  и на поведенческа култура. В процеса на самоопределяне психологията изминава няколко етапа. - Анимистичен етап - първите „психолози” са тези, които са потърсили отговор на въпросите за съня и съновиденията, за живота и смъртта, за нормалното и ненормалното в поведението на човека. В техните представи зад всичко, което се случва с човека, стои едно самостоятелно същество, наречено душа. - Етап на древногръцката натурфилософия - през този етап започва конкретното изучаване на психиката: душата се разделя на три части: 1 – разум; 2 – мъжество; 3 - въжделения; Усещането се схваща като първична познавателна способност. Прави се класификация на темпераментите. Създават се предпоставки за формирането на теорията за характера и за неговото изграждане в дейността. Обект на внимание са асоциациите. - Религиозен етап на средновековието - разбиранията за психиката са в рамките на религиозният канон.  Душата е уединена, откъсната от земното, тя е вечна и безсмъртна. - Етап на рационализма – през 16 и 17 век възникват някои философски разбирания за психиката, които отчитат развитието на науката и преди всичко на естествознанието. По-известни философи са: Бейкън, Декарт, Хобс, Спиноза, Лок и Лайбниц. - Етап на емперизма - тук силно влияние оказват френските енциклопедисти (Ламетри, Дидро и др. ) и руските философи-демократи (Белински, Херцен и др. ). Според тях човек черпи познанията си от заобикалящата го действителност, чрез получаваните отвън дразнения, а психичното е неотделимо от мозъка и се развива във връзка с дейността. - Етап на естественонаучното обяснение на психиката - обясняване на психичното, като се тръгва от неговия физиологичен субстрат. - Собствен етап на психологическо самоопределение - психологията е наука, която изучава фактите, закономерностите и механизмите на психиката. Клонове на психологията: - Психология на труда - изучава особеностите на психиката и психическите явления в условията на трудовата дейност; - Педагогическа психология - изследва особеностите и закономерностите на психиката и психическите явления в процеса на обучение и възпитание; - Психология на изкуството - възприемането от човека на произведенията на изкутвото в отделите му дялове - художествена литература, музика, театър и др. ; - Спортна психология - изучава психическите явления и личността в условията на спортната дейност и при обучението с физически упражнения, както и развитието на определени страни и качества на личността в урока по физическо възпитание, в тренировката и в състезанието. - Социална психолохия - изследва особеностите на психиката при взаимодействието между личността, социалните групи и обществото. - Медицинска психология - изучава отраженията на различните заболявания върху психиката и личността. - Възрастова психология - включва три направления: 1 - детска психология; 2 - психология на зрялата възраст; 3 - геронтопсихология; Психологически методи. Те изследват и проследяват изменението и развитието на психическите явления и на личността. Систематизират се в два раздела: 1 - методи за изследване: - метод на наблюдение - изследва психиката в условията на естествено протичащата дейност на човека - в труда,в ученето,в играта и спорта; - метод на експеримента - изследва психиката при предизвикани преднамерено и по изкуствен начин условия с цел психическите явления да се проявяват в относително чист вид; 2 - методи за въздействие. Развитие на психологични процеси. Всяко явление може да се осмисли по-цялостно, ако се проследи неговото развитие. По отношение на психиката този процес се осъществява в три направления: А. - развитие на животинските видове. Обуславя от приспособяването на вида към изменящата се среда,от закрепването и унаследяването на жизнените механизми според законите на естествения подбор. Б. - развитие на обществото и неговата цивилизация. Човешката психика и съзнание е резултат от една продължителна еволюция на органичния свят. Основните стадии са: - стадий на дразнимостта - тук психика все още няма. Дразнимостта е предпоставка за възникването на първите най-елементарни и изолирани психически явления. Свойството дразнимост е общо за растенията и за най-нисшата форма на живот; - стадий на елементарната сетивна психика. Този стадий в развитието на психиката е свързан с възникването на предметно-оформената среда,с появата на вещите. Стадият на елементарната сетивна психика е етап на развитие и усъвършенстване на биологичната дейност,на усложняване на жизнедейността на животинските видове; - стадий на елементарната сетивна психика. Този стадий в развитието на психиката е свързан с възникването на предметно-оформената среда, с появата на вещите. Стадият на елементарната сетивна психика е етап на развитие и усъвършенстване на биологичната дейност, на усложняване на жизнедейността на животинските видове; - стадий на непосредствената перцептивна психика. Този стадий се обуславя от факта, че съществува по-тясна връзка между живите организми и предметната среда. Инстинктът представлява вродена видова форма на поведение. Поражда се от сложни дразнения, идващи както от външната предметна среда, така и от вътрешната органична среда. Когато са прикрепени към определени условия, верижните реакции протичат планомерно и в строга последователност. Всеки инстинкт протича като твърдо организирана форма на поведение, предизвикана от строго определени дразнители. Простите безусловни рефлекси представляват еднократни и кратковременни движения на отделни части от организма. През този стадий се появява ново психическо явление - възприятието. Освен възприятието, в стадия на непосредствената перцептивна психика откриваме още едно психическо явление - емоционалните процеси, емоциите; - стадий на опосредствената перцептивна психика. В този стадий инстинктите и инстинктивното поведение в процеса на еволюцията обуславят достигането на по-висша форма на поведение. С развитието на обществото психиката на човека започва да се изменя под въздействието на социалните фактори. Това е възможно благодарение на факта, че преди това са се появили и развили съответните биологични предпоставки. Социалното развитие на психиката и съзнанието е свързано имено с тези биологични, по-конкретно висши физиологични предпоставки. Главният исторически фактор, благодарение на който възникват и се развиват съзнанието и съзнателната психика на човека, е трудът. Чрез съзнателната психика човек преобразува действителността и господства над нея. Вторият исторически фактор за възникването и развитието на съзнателната психика е речта. В определен момент първите хора осъзнават ползата от взаимна поддръжка, от сплотяване или защита при придобиването на средства за съществуване. Така се заражда потребността да си кажат нещо един на друг. Тези социални фактори труд и реч осъществяват "отделянето" на човека от природата. Човек започва да се отнася към предметите като към обекти, да осъзнава себе си като субект на дейността. От биологично същество той се превръща в личност. Третият фактор, който осигурява социалното развитие на психиката, е обществената среда. Два основни компонента на обществената среда играят решаваща роля за социалното развитие на психиката: - техническата цивилизация - цивилизацията на обществените отношения Психиката на човека се променя и развива през неговия индивидуален живот. За това развитие съществена роля играят два фактора: 1 - според биогенетичното направление развитието на психиката се определя от наследствеността; 2 - според социогенетичното направление развитието на психиката се определя от социалната среда. Има някои основни характеристики на индивидуалното психическо развитие: - полифакторност - всички системни образувания на психическата дейност са продукт от взаимодействието на няколко фактора: наследственост,среда,възпитание,самостоятелна дейност; - хетерохронност - индивидуалното психическо развитие преминава през определени фази, но началото и краят на всяка от тях не са точно фиксирани; - неравномерност - в индивидуалния живот върху хората въздействат различни социални фактори. Някои социални ситуации например създават благоприятни условия за развитието на волята, други - за нравствеността, трети - за интелектуалния потенциал. Индивидуалното психическо развитие от социална гледна точка се характеризира с фазовост. Има три фази: 1 - фаза на адаптацията - усвояват се нормите на общността, формите и средствата на дейността; 2 - фаза на индивидуализацията - възниква в резултат на противоречието, че индивидът вече е станал такъв, каквито са другите, а потребността му да разкрива себе си е неудовлетворена; 3 - фаза на интеграцията - тя е резултат от противоречието между стремежа на индивида да бъде различен и по-особен от другите, от една страна, и стремежа на общността да приобщи тези негови индивидуални особености, които са изгодни за нея, от друга. В. - развитие на човека при преминаването му през отделните възрастови етапи; Изчерпателната характеристика на индивидуалното развитие на психиката изисква да се отчетат четирите вида възрасти на човека: – хронологична възраст - по дати и години; - биологична - според биологичните процеси във времето; - психологическа - според събитията и тяхната личностна значимост за индивида; - социална - според усвоения и натрупан опит. Личност – същност, понятия, характеристика. Понятието личност се появява сравнително късно в психологическото знание. Дотогава психологията се е задоволявала само с обособените и с отделните психически явления. В съвременната психология, която изучава цялостта на психическите явления и на психическия живот, са обособени три понятия: 1 – Индивид - това е най-общото понятие, с което се обозначава принадлежността към човешкия род. То обхваща всяко живо човешко същество. 2 – Личност - това понятие е с по-тесен обем от понятието индивид. То включва само тези представители на човешкия род, които имат съзнателна психика. 3 – Индивидуалност - понятието изразява един по-тесен кръг от цялостността на психиката, който кръг съдържа своеобразното, неповторимото, отличителното. Освен индивидуалност в личността съществува и типичност. Тя включва тези психически особености, които се повтарят у хората. Характеристиката на личността включва определен брой свойства. Част от тях са продължение на психическите процеси. Група на основните свойства: А) – активност Активността е свойство, присъщо на всяко живо същество, а потребностите са основният източник на активността. Потребност  - това е необходимостта на човека от нещо. Това „нещо" може да бъде всичко, от което човек има нужда, за да може да работи, да създава, да твори. Естествени потребности са основата на биологичната активност на животните и човека. Такива са потребностите от сън, от храна, от вода и др. Придобитите потребности от своя страна се делят на  материални и духовни потребности. Насочеността на активността се осигурява от ценностната ориентация. Ценностната ориентация е относително устойчиво и смислово избирателно отношение на човека към обектите на действителността, които са се превърнали в обекти на потребността. Един от възможните начини за реализиране на голяма част от потребностите е установката. Установката е готовност на човека към определена активност и действие в зависимост от потребността и от конкретната ситуация за нейното удовлетворяване. Всяка установка, всяко равнище на диспозицията може да се характеризира с един мотив, с група мотиви или с определена мотивация. Мотивите са подбуди към дейност за задоволяване на потребности. Интересите са друга проява на потребностите, свързана с избора на обект или дейност. Интересът е свойство, което изразява специфичното избирателно отношение на личността към обекта, съобразно неговото значение и привлекателност. Самосъзнанието представлява съзнанието за самия себе си като устойчива и определена единица, която се запазва независимо от променящата се ситуация. Самооценката е акт на преценяване на собственото Аз, на собствените сили и възможности, на съпоставянето им с фактите и изискванията на околната среда. Под претенции се разбира проявата на самооценката под формата на предпочитана трудност на задачата, която човек желае да преодолее или да разреши. Б) - способности Хората постигат различен успех в определена дейност, в зависимост от способностите. Неравенството в способностите е положителен факт - както за човечеството, така и за всяка общност. Способностите са индивидуално психологически свойства на личността, които задоволяват изискванията на дейността и са условия за нейното успешно осъществяване. Вродените основи на способността се наричат заложби. Без заложби няма способности, но заложбата не е способност. Способностите са свързани и със склонностите. Склонността е потребност от определена дейност, заедно с увлечението по нея. Способностите винаги се пречупват през призмата на една или друга пригодност. Пригодността е съответствието между личността и дейността. Условие за успешното изпълнение на всеки вид дейност е съществуването на точно определена съвкупност от способности. Съвкупността от всички способности, които съответстват на дейността и са необходими за нейното успешно и високоефективно изпълнение, се нарича надареност. Талантът е висока степен на развитие на способностите и надареността, позволяваща да се получат такива продукти на дейността, които се отличават с новост, съвършенство, обществена значимост и оригиналност. Най-високата степен на развитие на надареността се наричан гениалност. Гениалността е изключителна и неповторима съвкупност от способности за създаването на нещо принципно ново, което обаче надхвърля познатото и има общочовешка историческа значимост. Способностите се разпределят в две големи групи: 1 – общи; 2 – специални; Общи способности - това е система от индивидуално-психологически особености, които осигуряват успех не в една, а в сравнително широк кръг дейности. Общите способности, валидни за всички видове дейност, са: - интелект - съвкупност от умствени способности, основаващи се на мисленето; - креативност - съвкупност от творчески способности; - психомоторни способности. Специални способности - това е система от индивидуално-психологически особености, която съответства на тесен кръг от изисквания и осигурява успешното реализиране на една специфична дейност. В) - темперамент Темпераментът - това са природно обусловените особености на поведение,типични за даден човек и проявяващи се в динамиката на психическата му дейност. Психологически характеристики на темпераментите: 1 – сангвиник - горещ и твърде продуктивен при интересна работа; сънлив и обладан от скука, ако не изпитва интерес към работата си; 2 – холерик - сприхав, бързо и лесно се раздразва, с боева настройка; 3 – флегматик - спокоен, плавен, настойчив, упорит труженик в живота; 4 – меланхолик - неуверен, страхлив, склонен да очаква лошото и опасното; Г) – характер Характерът - това са обусловените от средата трайни и устойчиви особености на личността, които определят социалните аспекти на нейното поведение и дейност. Всеки човек носи този характер, който му е заложен от детството и юношеството. Структурата на характера има няколко направления: - според съществените особености на характера - с установен и с неустановен характер, убедителен и неубедителен характер, хора със силен характер и със слаб характер, твърд характер и колеблив характер, относително завършен характер и незавършен характер; - според съдържанието на психическите процеси - интелектуални черти, емоционални черти, волеви черти; - според степента на съгласуваност между отделните страни и свойства - хармоничен характер, дисхармоничен характер и акцентиран характер. Сетивни и познавателни процеси в психологията. В биологичната еволюция на психиката постепенно се появява и развива сетивната степен на познание. Формите на сетивното познание отразяват повърхностните качества на вещите или самите вещи с техните външни функции и отношения. Усещането е най-простият и най-елементарният психически познавателен процес, който отразява свойствата на предметите и явленията при тяхното непосредствено въздействие върху сетивните органи. От физиологична гледна точка в зависимост от характера на свойствата и разположението на рецепторите, усещанията се обособяват в три основни големи групи: - екстеро-рецептивни - рецепторите са разположени на повърхността на тялотo; - интеро-рецептивни - рецепторите са разположени във вътрешните органи и тъканите на тялото; - проприо-рецептивни - рецепторите са разположени в мускулите, ставите и сухожилията; Според това дали дразнителят Въздейства върху рецептора, непосредствено или от разстояние усещанията биват контактни и дистантни. Според модалността усещанията са зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, осезателни, органични, мускулно-двигателни и др. Способността да се усеща се нарича усетливост. Има два вида усетливост: абсолютна усетливост и различителна усетливост. Усетливостта се изменя под влиянието на редица условия. Едно от тях е адаптацията. Тя представлява приспособяване на анализатора към въздействието на дразнителя. Когато усетливостта на един анализатор се изменя под въздействието на дразнители на други сетивни органи, говорим за взаимодействие на усещанията. Временното повишаване на усетливостта на отделен анализатор се нарича сенсибилизация. Синестезия - това са случаите на възникване на усещания под въздействието на неспецифичен дразнител. Под контраст на усещанията се разбира изменението на интензивността и качеството на усещанията, под влияние на съпътстващ или предшестващ дразнител. Мисловни процеси. По-висша форма на сетивното познание е възприятието. Възприятието е процес на отражение на предметите и явленията от действителността, при тяхното непосредствено въздействие върху сетивните органи. Възприятието е образ, отнесен към точно определен предмет. Това съотнасяне на образа към „неговия" предмет се нарича обективизация. За разлика от усещането, което отразява отделни свойства. Възприятието представлява цялостен образ на предмета. Благодарение на константността, измененията в условията и положението на предмета се компенсират и той се възприема като относително постоянен по форма, големина, цвят и други свойства. Осмислеността се обуславя от социалния характер на човешката психика, от наличието на мислене и съзнание. Отделянето на ясните и осъзнати въздействия, се нарича избирателност на възприятието. Илюзия - това е неправилното, изопаченото възприятие. Според вида на главния анализатор, възприятията се делят на зрителни, слухови, кожни, обонятелни, вкусови, мускулно-двигателни. Съгласно трите форми на съществуване на материята, сложните възприятия се делят на: - възприятия за пространство(възприятие за големина,възприятие за форма и релеф на предмета); - възприятия за време (съчетание от възприятие за продължителност, възприятие за скорост); - възприятия за движение; Представа - тя е процес на отражение на обекти от действителността, които в момента не действат върху сетивните органи, но за които в миналото са получавани усещания и възприятия. Представата изпълнява няколко важни функции: - сигнално-отразителна функция; - оценъчно-санкционираща функция; - настройваща функция; Представата се отличава с някои специфични особености: нагледност и конкретност. Тези особености на представата са свързани с отражението на външни елементи и свойства, оживяващи независимо дали в момента обектът въздейства или не върху сетивните органии. Отличана се с относителна бледност и неяснота - в момента на отражението обектът не въздейства върху сетивните органи. Има схематичност и фрагментност - тези особености на представата контрастират с пълнотата и целостността на образа при възприятието. Нейна особенаст е променливостта на представата - тя е свързана с откъснатост на образа от обекта. Обобщеност - това е най-висшата и най-характерната особеност на представата. Съществуват няколко класификации, в които представите са групирани според различни признаци: - според анализатора, който играе водеща роля във физиологичния механизъм - зрителни, слухови, двигателни, вкусови, обонятелни, осезателни; - според начина на възникване - непроизволни, произволни; - според предметното съдържание - литературни, технически, спортни, исторически и др; - според степента на обобщеност - единични, общи; - според начина на образуване - представи на паметта, представи на въображението. Специфични представи са представите за време, пространство и  движение. Мисловни процеси и явления. В света има много явления, които просто са недостатъчни за сетивното познание. Предимството на човека пред всички други живи същества е, че той е развил и притежава най-висшата степен на познанието - логическата. Мисленето е сложен процес на опосредствено, обобщено и активно отражение на същественото, причинно-следственото и закономерното в предметите и явленията от действителността, което става възможно благодарение на социалната дейност, речта и механизмите на втората сигнална система. Мисленето задълбочава познанието на човека, посредством разширяването на сетивния опит. Затова то има опосредствен характер. Мисленето е познание на общото, същественото, причинно-следственото и закономерното, именно благодарение на втората му особеност - че има във висока степен обобщен характер. Търсенето на решения почти винаги е трудно. Това обуславя третата особеност на мисленето - неговия активен характер. За разлика от усещането, възприятието и представата мисленето не може да съществува и функционира без речта. Съществуването на мисленето чрез речта и чрез конкретния език е неговата четвърта особеност. Социалната обусловеност на мисленето, зависимостта му от социалната дейност и от социалната практика, е петата негова основна особеност. Втората сигнална система (системата на думите, на речта), която е в нормални взаимоотношения с първата сигнална система, е шестата особеност на мисленето. Видовете мислене са: - художествено; - теоретично; - насочено; - фантазно; За мисленето, независимо от кой вид е, съдим по речта - речта трябва да бъде максимално съдържателна, максимално разбираема, оптимално изразителна, трябва да има максимално въздействаща сила. Най-често използваните процеси са разбирането, разсъждаването и решаването. Разбирането е мисловен процес на проникване в същността на конкретен обект, процес на отразяване а неговите съществени връзки и отношения. Разсъждаването е мисловен процес на съпоставяне на различни основания и доводи, свързани с разбирането и с решаването. Решаването е мисловен процес на откриване на неизвестното и търсене на необходимото действие, при конкретна ситуация и възникнала задача. Решаването като мисловен процес преминава през няколко етапа: - осъзнаване на ситуацията и формулиране на въпроса; - анализ на условията на задачата,извеждане и анализ на хипотези; - действително решаване на задачата, проверка на решаването на задачата. Основните мисловни операции са: - анализ - умствен и практически; - синтез - умствен и практически; - сравнение - непълно, по-пълно или изчерпателно; - абстрахиране - съдържателно и безсъдържателно; -конкретизация,обобщаване,класификация,систематизация;  Мисленето на човека протича в три основни форми: - понятие - съждение - умозаключение Терминът „понятие” е логическа форма на знание, която отразява най-общите и съществени свойства на предметите и явленията от действителността. Съждението е логическа форма на мислене, която отразява връзките и отношенията на обектите от действителността. Умозаключението е логическа форма на мислене, чрез която се стига до ново знание за предметите и явленията от действителността. Паметта е психически процес на натрупване и използване на опита, чрез запомняне, запазване и възпроизвеждане. Паметта има и собствени психически механизми - асоциациите. Видове: - Според своя произход паметта бива два типа: генетична и придобита. - Според целите и начините за запаметяване и възпроизвеждане паметта се разделя на два вида: неволева и волева; - Според продължителността на запазване на запаметения материал, паметта е: краткотрайна, дълготрайна, мигновена; - Според начина на осъществяване волевата памет се разделя на два вида: механична и смислова; Основни процеси на паметта са: - запаметяване; - запазване; - възпроизвеждане; - забравяне; Въображение - то е психическо отражение на неизвестното и на бъдещото, чрез създаване на нови образи, основани на съществуващия опит. Според степента на участие на съзнанието във формирането на образите на въображението се различават: пасивно, активно. Според характера на образа, въображението се разделя на два вида: - възпроизвеждащо - новосъздаващо За изграждане на образите на въображението се прилагат следните начини: - умствени операции за количествено изменение на реалния предмет; - аглутинация, синтезиране върху основата на предварително задълбочено анализиране, типизиране, акцентиране, схематизиране.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Основи на психологията - Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!