Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Неоценимото богатство
Словенска народна приказка

 
Край една голяма река живеело в схлупена къщурка бедно селско семейство. Бащата и майката се трудели от сутрин до вечер, за да изхранят челядта си — две момченца и едно момиченце. А децата по цял ден се гонели из гората — играели си, защото били още малки и не можели да помагат.
Най-голямото момченце било най-палаво. То много обичало да ходи на реката да се къпе. Родителите го съветвали да се пази, защото водата е коварна, а то им отговаряло:
— Аз знам да плувам, като риба. Не ме е страх.
Един ден пак така момченцето отишло да се къпе. А от пролетните дъждове реката била придошла — мътна и страховита, бучала и се пенела. Палавникът хич не се уплашил; съблякъл се на брега и бух! — във водата. Мигом вълните го подхванали, понесли го към средата на реката, където било най-дълбоко и течението — най-силно. Заблъскало се момченцето, заритало, запляскало — ала напразно. Като разбрало, че силите му не достигат, то се уплашило и почнало да вика, колкото му глас държи.
Дочул го от подводния си дворец речният цар, господарят на тая река. То пак добре, че го чул, защото още малко и момченцето щяло да потъне. Речният цар не обичал людете да смущават неговия покой. Затова, който попаднел в царството му, жив не излизал — той дръпвал неразумния за нозете и го удавял, а сетне изхвърлял трупа му на брега. Ала сега, като видял колко е малко и хубаво момченцето, домиляло му. Пък и самотата му била омръзнала, та решил да го избави и да си го вземе за другар.
Господарят на реката усмирил вълните, взел на ръце момченцето и почнал да го люшка, като тихичко му напявал на ухото ромонлива песничка. Така той омаял и приспал детето, отнесъл го в двореца си, където дотогава земен човек не бил стъпвал. Положил го на постеля, покрита с меки водорасли, и се спотаил в един ъгъл да гледа какво ще стане, когато гостенчето му се събуди.
Подир някое време момченцето отворило очи. Огледало се и с почуда видяло, че се намира в една стая, цялата от кристал, по-прозрачен от изворна вода. Всичко наоколо било от кристал: и подът, и таванът, и стените, и леглото, в което то било спало, и столовете, и масата, отрупана с чудно хубави играчки, — всичко от най-чист кристал.
Смаяло се момченцето от тая хубост нечувана и невиждана. Отишло при масата да разгледа играчките и да си поиграе с тях. Ала си спомнило за дома и заплакало с едри сълзи.
Речният цар се приближил до него, помилвал го по главичката:
— Защо плачеш? — попитал го той милозливо.
Момченцето го погледнало през сълзи и заплакало още по-безутешно.
— Страх ли те е от мене? Не бой се! Ти си ми драг гостенин и ще ми бъдеш другар в самотата. Ще ти покажа такива чудеса, каквито никой човек никога не е виждал.
Момченцето само поклатило глава и продължило да хлипа.
— Кажи ми защо плачеш? — настоявал речният цар.
— За дома плача — отговорил малкият.
— Мигар у вас имаш такива богатства?
— Не, нямам! Ние сме много бедни.
— Значи твоята къща е по-грозна от моя дворец?
— По-хубава е, по-хубава е!
— Защо да е по-хубава?
Вместо отговор момченцето още по-силно заплакало.
Могъщият господар на реката така и не могъл да разбере защо бедната къщурка на детето да е по-хубава от неговия кристален дворец. Излязъл от кристалната стая и оставил гостенчето си да се наплаче.
Плакало то, плакало и накрая заспало. Тогава речният цар се вмъкнал на пръсти, взел го на ръце и го пренесъл в друга стая.
Когато момченцето се събудило, видяло се да лежи в сребърна постеля и всичко наоколо било от чисто сребро, което светело като пълнолика месечина, — и подът, и потонът, и стените. А на една сребърна маса били струпани сума играчки — всички от чисто сребро.
Смаяло се момченцето от такава хубост и богатство. Почнало да си играе със сребърните играчки. Ала само не му се играело. Спомнило си за братчето и сестричето, захвърлило играчките и се разплакало с най-горчиви сълзи.
— За кого плачеш, момченцето ми?
— За братчето и сестричката си.
— Имат ли те такива хубави играчки?
— Ние си играехме с изгладени камъчета, събирахме ги о брега на твоята река.
Речният цар пак нищо не разбрал, вдигнал рамене и си отишъл.
А момчето продължило да плаче. Плакало, плакало, дордето заспало. Тогава господарят на реката влязъл тихичко, взел го на ръце и го пренесъл в трета стая.
Подир малко момченцето се събудило в една златна стая. Всичко там било от чисто злато и блестяло като лятното слънце по обяд: и подът, и потонът, и стените и масата, върху която го чакали най-хубави играчки все от чисто злато. Хубостта и блясъкът така омаяли момченцето, че то скочило от постелята и грабнало играчките да си поиграе. Ала и те не го залъгали за дълго. Спомнило си то за майка си и баща си, разплакало се.
Изтичал речният цар, пита го:
— Защо плачеш, миличко?
— Спомних си за мама и татко — изхлипало момченцето.
Господарят на реката нямал баща и майка, нито брат и сестра и не разбрал добре отговора на момченцето, та го попитал:
— По-скъпи ли са майката и бащата от това златно имане?
— За мене те са по-скъпи — отвърнало то.
Тогава речният цар влязъл в своята съкровищница, извадил всички маргарити, събрани през неговия многолетен живот, и ги отнесъл в златната стая. Изсипал това несметно богатство пред момченцето и камарата достигнала чак до потона. Попитал го:
— Кажи ми, мигар майка ти и татко ти са по-скъпи за теб от това безценно съкровище?
Момчето зажумяло — толкова силно блестели маргаритите — и отговорило:
— Могъщи господарю, не се мъчи да намериш цена за моите родители. За мене те са по-мили и по-скъпи от всичко на света.
Разбрал речният цар, че с никакви съкровища не ще може да прилъже своето гостенче, та да остане в подводния му дворец. Почакал момченцето да заспи и го изнесъл на речния бряг. Лекичко го сложил до дрипавите му дрешки, които то беше съблякло, преди да се хвърли в пенливата река. Преди да си тръгне, той напълнил джобовете му с чисто злато и едри зърна маргарит.
Когато момченцето се събудило, видяло че лежи на брега на родната река. Скочило и бързо се заобличало. «Ах, какъв чуден сън ми се присъни» — мислело то. Ала като бръкнало в джобовете си, напипало златото и маргарита. Разбрало, че всичко това не е било сън, ами истина.
Радостен, палавникът хукнал към дома, а в джобовете му подаръкът на речния цар звънтял: «дрин, дрин, дрин!» Щом дошло до пътната врата, момчето видяло, че тя била обвита в черно платно, а отвътре се разнасяли плачове и вайкания. Всички го смятали за умряло и го оплаквали. Ала като го видели, че се връща живо и здраво, радостта им нямала край.
За златото и маргаритите сарафите им наброили много пари и сиромашията завинаги ги напуснала. Построили си те нова хубава къща и заживели в нея доволно и охолно. Момченцето пак отивало от време на време да се къпе, ама само когато реката била спокойна, и то на плиткото, до брега, дето речният цар не надзъртал.
А той — господарят на голямата река — се върнал в подводното си царство жален-печален. Преди си мислел, че в двореца си е събрал най-големите богатства на света. Пък сега разбрал, че людете имат по-скъпи съкровища — майка, баща, братя, сестри — каквито той никога не е имал, а няма и да има. Тая мисъл толкова го нажалила, че той заплакал безутешно и плакал цели три денонощия. От сълзите му реката придошла, забучали талазите, замятали се, заблъскали се, та бреговете се разтърсили, като при най-силно земно бедствие.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Неоценимото богатство - Онлайн приказки от Napred.BG
5 (1)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!