Мозъчно вещество

Главният и гръбначният мозък са изградени от сиво и бяло мозъчно вещество. Сивото вещество се състои от струпани клетъчни тела на функционалните (същинските) нервни клетки - неврони. Бялото вещество се състои от дългите израстъци на невроните, образуващи снопове от проводници, по които пътуват нервните импулси. Масата на мозъчното вещество обаче се изгражда не само от споменатите функционални клетки - неврони, но и от още по-голям брой клетки с вероятна опорна и трофична функция, наречени глиални клетки или глия. Невроните в различните отдели на ЦНС имат различни специфични функции, поради което показват значително разнообразие във формата и големината си. Те се състоят от клетъчно тяло, което подобно на всички клетки на организма има ядро, клетъчна мембрана, цитоплазма и пр. Характерно е обаче наличието на израстъци, които понякога са твърде дълги. Израстъците биват два вида. Има един единичен израстък, обикновено по-дълъг, който провежда импулси само от клетката навън към периферията. Той се нарича аксон, неврит или осев цилиндър. Освен това има и няколко дървовидно разклонени израстъци, обикновено къси, които провеждат импулсите само от периферията навътре към клетката. Те се наричат дендрити. Предаването на импулсите от един неврон към друг става, като крайните разклонения на един невронален аксон се допират до дендритите или тялото на друг неврон. Мястото на допира се нарича синапс. Всъщност синапсът представлява тясна цепнатинка, в която се излива биологически активно химическо вещество, чрез което се осъществява препредаването на електрохимичния нервен импулс. За различните отдели на мозъка тези вещества-посредници са различни. Те се наричат медиатори или трансмитери. Израстъците на нервните клетки, извън главния и гръбначния мозък, формират периферните нерви, които са съставени от множество влакна. Всяко нервно влакно е облечено от две обвивки. Вътрешната се състои от липопротеидни (мастно-белтъчни) комплекси, образуващи веществото миелин, затова се нарича миелинова обвивка. Тя служи за електроизолация на нервния импулс и от нейната дебелина зависи • скоростта на провеждането му. При някои вегетативни нерви миелиновата обвивка е толкова тънка, че те се приемат за безмиелинови и затова имат най-ниска скорост на провеждане. По протежение на влакното миелиновата обвивка има отстоящи на-еднакви разстояния периодични пръстеновидни прекъсвания (прищъпвания на Ранвие). Те обуславят скокообразното провеждане на нервния импулс от едно до друго прищъпване. Над миелиновата обвивка има втора по-тънка обвивка, наречена Шванова. Израстъците на невроните в главния и гръбначния мозък също се групират във влакна, обвити с миелин, и тъкмо той е, който придава светлия цвят на бялото мозъчно вещество. А залягащите над тях специален вид глиални мозъчни клетки с малко израстъци (олигодендроглия) са аналог на Швановите клетки на периферните нерви.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.