Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Младият ковач



Живял някога един селянин. Той имал трима сина. По-големите още като деца помагали във всичко на баща си и от тях излезли добри работници. Бащата искал да приучи и най-малкия син към работа, но майката все не давала.
— Малък е още. Нека полудува — и сама на синчето си, ненагледното, ту кравайче ще изпече, ту баничка скришом в ръката ще му пъхне.
И израснал най-малкият син голям ленивец, обичал само да яде и да спи.
Търпял селянинът, търпял, най-сетне повикал сина си и му казал:
— Не е ли време да се заловиш за работа? Искаш ли да станеш кожар?
— Не, не искам — отвърнал синът. — Цял живот да щавя и да мачкам кожи — ще ми изгният ръцете до костите.
— Тогава стани шивач.
— Какво приказваш, татко! Да се превивам цял живот над жилетки и елеци — гърбица ще ми израсте.
— Добре, синко. Няма да те насилвам. А какво ще кажеш за ковашкия занаят? По-силен и по-здрав човек от добрия ковач не можеш намери.
— Защо не — отвърнал синът. — Ковач, да речем, мога да стана.
Бащата намерил най-добрия и изкусен ковач в околността, предплатил му за учението и завел сина си в неговата ковачница.
— Е, синко, гледай как работят добрите хора и сам ще се изучиш.
А майката скришом домъкнала с каручка от къщи креват с пухени завивки и възглавници и казала:
— Ти, синко, си свикнал да спиш у дома на меко. Като се умориш от работа, полегни си на дюшека, който сама съм ушила, сложи си главата на възглавницата, която сама съм натъпкала с пух.
Отишли си бащата и майката, а синът останал при ковача.
Той сложил кревата в ъгъла на ковачницата, изтегнал се на него и почнал да гледа как ковачът и чираците му удрят чука върху наковалнята.
— Какво гледаш? — рекъл ковачът. — Вземи чука в ръцете си.
— Защо? — отвърнал синът на селянина. — Баща ми каза: гледай как работят хората — и сам ще се научиш.
Поклатил ковачът глава и продължил работата си. Лежи малкият син на мекото легло, само се обръща наляво-надясно и не сваля очи от ковача. Не се стърпял ковачът и пак му рекъл:
— Ти какво само се излежаваш! Ще те заболи гърбът от лежане.
— Не, няма да ме заболи — казал синът на селянина, — дюшекът е мек. Само от вашия тропот ме боли главата, а мама ми каза: като се умориш, синко, почини си, сложи главата си на пухената възглавница.
Ковачът съвсем го зарязал. Какво ще приказва с такъв ленивец!
Тъй минавали ден след ден, месец след месец.
От чуждата работа ръцете не болят. Затова и най-малкият син си казал:
«Не е голяма премъдрост. Веднаж ще чукна по наковалнята, втори път ще ударя с чука — и готово. Така и аз ще мога да изкова, каквото искам, и то не по-лошо от самия майстор.»
Ето че минали три години. Дошъл селянинът да вземе сина си.
— Е, как, изучи ли моят момък ковашкия занаят? — попитал селянинът ковача.
— Кой го знае! — отвърнал ковачът. — Все гледаше, но какво е научил — не ни е показвал.
— А ти, синко, какво ще кажеш?
— Няма какво да приказвам, щом дойде до работа, сигурно няма да сбъркам.
Зарадвал се бащата. Пригодил стария плевник за ковачница, набавил всякакви сечива и рекъл:
— Е, синко, покажи ми сега майсторлъка си, изкови ми нов палешник за ралото.
Отишъл младият ковач в плевника. И бащата — след него заедно с по-големите си синове.
Младият ковач накарал единия брат да разпали въглища, другия — да надува духалото, а сам запретнал ръкави и взел големия чук в ръце. Щом се нажежило желязото, в ковачницата се разнесъл такъв тропот — просто да си запушиш ушите.
Ковал, ковал младият ковач, ръцете си изтрепал, а гледа — не може да изкове палешника. И току рекъл:
— А защо ти е, татко, нов палешник? Та старият още става за работа. По-добре да ти изкова остра брадва.
— Добре, синко — отвърнал селянинът. — Изкови ми брадва. Моята е съвсем похабена.
Започнал младият ковач да кове. Удрял, удрял с чука, гледа — и брадва не излиза.
— Е, татко! — казал той. — Не ми се ще да правя брадва. Груба работа е това. Ще ти изкова една дузина гвоздеи, тънки като иглата на мама.
— Защо не — отвърнал селянинът, — и гвоздеи са потребни в домакинството.
Отново се заловил ковачът за работа. Чукал, чукал, ковал, ковал, а нищо не изковал. — Всичкото желязо похабил, останало само едно малко късче.
Тогава бащата разбрал, че синът му не е научил нищо. Взел това късче желязо и го хвърлил в кацата с вода. Желязото засъскало — ссс ссс!
— Чуваш ли, синко — казал бащата, — какво излезе от твоето учение. Само едно съскане. Виж какво ще ти кажа. В нашия род не е имало безделници и не ще има. Махай се от къщи, където ти видят очите, и докато не изучиш какъвто и да е занаят, назад се не връщай.
Навел глава най-малкият син и напуснал родния дом. Излязъл извън селото, седнал на един път и се замислил. Ами сега? Какво да прави? Мислил, мислил и решил да се върне при ковача и да си признае вината.
Посмял се ковачът над него, но все пак го приел отново за чирак.
— Само че сега вече ще те уча, както аз зная — рекъл той.
И започнал да го учи. За пухено легло момъкът престанал и да мисли. Да би могъл да си поспи на твърда слама — но и това няма. Ковачът не му дава нито да въздъхне, нито да отдъхне. Щом момъкът остави чука, щом си изправи гърба, майсторът веднага съска в ухото му: «Псс-псс!» Засрами се момъкът, поразтърси се — и пак грабне чука.
Нови три години прекарал той при ковача. А когато минали трите години, майсторът му казал:
— Сега върви, където искаш, и смело се залови за работа.
Момъкът се сбогувал с ковача и си отишъл.
Вървял, вървял и стигнал до един голям град. Там постъпил в една ковачница като калфа.
Още същия ден в ковачницата дошъл някакъв важен господар.
— Хей, майсторе — рекъл господарят. — Поправи ми каляската. Но тъй, че да изглежда като нова. Сгодих се за млада девойка, с тая каляска ще я заведа да се венчаем.
— А къде е каляската? — попитал майсторът.
— Ей тук, пред портата.
Излязъл майсторът с калфата пред портата. Гледат — ама че каляска! Вратичките висят само по на една кука, пружините се изкривили, наплатите на колелата се извили като тирбушон. Как ли се е дотъркаляла до ковачницата такава таратайка!
Почесал се майсторът зад ухото.
— Не зная какво да ви кажа — рекъл на господаря. — Ще трябват три месеца за поправка — и пак не е сигурно дали ще може да се поправи.
— Как три месеца! — извикал господарят. — След три дни да бъде готова! Ако не я поправиш за тоя срок, ще заповядам на слугите си да ти съборят ковачницата.
Какво да се прави? Няма да се кара с господаря. Повикал още господарят и си отишъл. А майсторът казал на младия ковач:
— Е, спасявай се, както знаеш.
— Добре — отвърнал калфата. — Прати ми двама чираци, а ти върви да почиваш.
Майсторът си отишъл у дома, а в ковачницата закипяла работа.
Калфата мигом разглобил цялата каляска на части, накарал чираците да раздухат огъня в огнището, а сам грабнал чука.
Ударил веднъж върху наковалнята — единият наплат готов. Ударил още веднъж — и другият готов.
Заковал наплатите — заловил се с пружините. Тук ще изправи, там ще извие. Не минал и час — свършил работата.
Чираците само се чудели, а младият ковач почистил каляската, стегнал я, натъкмил я и заповядал да я закарат под навеса.
После и тримата отишли на полянката зад ковачницата и се изтегнали там на тревата.
На пладне майсторът дошъл да види как върви работата. Влязъл в ковачницата… Какво е това? Тихо, пусто — няма нито калфа, нито чираци… Дори огънят в огнището угаснал.
Ех, как се разсърдил майсторът! Втурнал се да търси работниците. Изведнаж гледа — калфата лежи на тревицата, а до него — и двамата чираци.
— Ах, ленивци! Ах, безделници! — завикал майсторът. — Значи тъй работите вие.
— Защо, майсторе?
— Как защо! — още по-силно завикал старият ковач. — Каляската трябва да бъде готова след три дни, а вие се излежавате! Заради вас господарят ще ми откъсне главата.
— Нищо, майсторе. Не се плаши, преди да е дошло времето — казал калфата. — Докато главата ти е още на раменете, обърни я назад и погледни хубавичко.
Майсторът се обърнал и останал тъй с отворени уста: под навеса стояла готовата каляска.
Изтичал майсторът при нея, огледал я от вси страни — всичко нагласено, всичко на мястото си — просто да впрегнеш веднага конете и да вървиш, където си искаш.
— Е, момко — рекъл старият ковач на младия, — такава работа още не бях виждал. Ти не бива да работиш повече като калфа. Остани в ковачницата ми като стопанин.
— Не, добри човече — отвърнал младият ковач. — И в тоя град дълго няма да остана. Ако искаш да ме възнаградиш — дай ми късче от най-хубавото желязо и ми позволи да поработя три дни в твоята ковачница.
— Е, добре — казал старият ковач. — Да бъде, както ти искаш.
Три дни и три нощи работил калфата. Никого не пускал да се приближи до ковачницата. А после излязъл из вратата с торба на рамото и напуснал града.
Дълго ли пътувал той — не се знае. Но стигнал в родния дом. Прекрачил прага, хвърлил торбата си на масата и казал на баща си.
— Ето, виж, татко, може и твоят син да е научил нещо.
И той разтворил торбата, и извадил едно ковано ковчеже.
— Това е за теб, мамо.
Майката отворила ковчежето, а в ковчежето — шарен гребен и игленик с толкова тънки игли, че просто бисер да нижеш с тях.
— Това е за вас, братя. Зашийте ги на празничните си дрехи — рекъл младият ковач и изсипал пред братята си цяла купчина лъскави копчета. — А ти, татко, вземи ей тая чаша. Ако моят подарък ти хареса, пийни си с него хубаво винце; затуй, че в нашия род не е имало ленивци.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Младият ковач - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!