Малък мозък

Малкият мозък се разполага в задната част на черепната кухина, зад моста и продълговатия мозък, като отгоре е покрит от тилния дял на големомозъчните полукълба. Той се свързва с трите етажа на мозъчния ствол чрез три чифтни малкомозъчни крачета (педункули церебели). Чрез долното краче се свързва с продълговатия мозък, чрез средното - с моста, и чрез горното - със средния мозък. Малкият мозък се състои от две малкомозъчни полукълба (хемисфериа церебели), съединени в средата с издължена мозъчна структура, наречена червей (вермис). Както полукълбата, така и червеят имат малкомозъчна кора от сиво вещество, в която има различни видове неврони, а в дълбочината има бяло вещество от миелинизирани проводници. Всред бялото вещество са централно разположени и четири чифта малкомозъчни ядра - зъбчато, шатрово, кълбовидно и запушалковидно (нуклеус дентатус, фастигии, глобозус и емболиформис). Малкият мозък получава богата сетивна информация, особено от телесния ставно-мускулен усет и от преддверния (равновесния) нерв. Към него идват и импулси от кората на големите полукълба (чрез корово-мостово-малкомозъчните пътища) (трактус кортико-понто-церебеларис). Така той има непрекъснат поток от информация за изпратените моторни команди от кората, но същевременно и постоянна обратна връзка за точността на тяхното изпълнение, чрез получаваните сетивни данни за положението на тялото и крайниците в пространството, за мускулното напрежение, както и за скоростта и посоката на извършваните движения. Благодарение на това непрекъснато съпоставяне на заплануваните и реализираните движения малкият мозък постига своевременен неволев автоматичен контрол, съгласуваност на движенията и подходящ мускулен тонус. От гледна точка на еволюцията на мозъка в животинската стълбица (филогенезата) червеят е по-стара структура. Той регулира равновесието на правия стоеж и походката, като изпраща своите команди чрез по-старото шатрово ядро. Малкомо-зъчните полукълба са по- млади структури. Те реализират изпълне-нието на по-фините и сръчни движения, особено на ръцете, като изпращат своите команди чрез по-новото зъбчато ядро. Чрез шатровото ядро "старият" малък мозък (палеоцеребелум) изпраща своите еферентни (центробежни) импулси главно към страничното ядро на равновесния нерв, и към мрежестото образувание (ретику-ларна формация), откъдето изхождат пътища към преднороговите двигателни клетки (мотоневрони) на гръбначния мозък. Чрез зъбчатото ядро еферент-ните импулси на "новия" малък мозък (неоцеребелум) достигат до червеното ядро и зрителния хълм, а оттам отново към големо-мозъчната кора. От червеното ядро обаче изхожда също и път към мотоневроните на гръбначния мозък. Всички споменати пътища, влияещи върху дейността на двигателните клетки (мотоневрони) на гръбначния мозък, са главните двигателни пътища извън волевата пирамидна система ("екстрапира-мидни" пътища). Тъкмо чрез тях се осъществяват неволевите, автоматизирани команди на малкия мозък, осигуряващи координацията на движенията и регулацията на мускулния тонус.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.