Резултати за "Времето Варна".

Напред.БГ - Българската търсачка.

Лимбична система

Човекът, подобно на всички живи организми, за да оцелее като индивид и като вид, трябва да поддържа равновесието на вътрешно-телесната си среда, да утолява глада и жаждата си, да избягва прегряване и преохлаждане, да се размножава, да се грижи за потомството си и т.н. Тези жизнено важни функции се контролират от редица нервни структури на различни равнища, в съчетание с ендокринно хормонални влияния, предавани с посредничеството на телесните течности. С усложняването на нервната система във филогенезата се формират нови, по-съвършени мозъчни структури, които се надстрояват над по-старите и усъвършенстват управлението на всички функции, включително и на вегетативните. Така главният център, регулиращ телесните вегетативни функции - подхълмието (хипоталамус), у човека и бозайниците се оказва под контрола и влиянието на предно-мозъчни структури, обединявани в т.нар. лимбична система. Тя включва най-древната кора на мозъчните полукълба, заемаща срединните им вътрешни отдели (над и под мазолестото тяло), втлачената кора в страничното стомахче на слепоочния дял, наречена морски кон (хипокамп), и някои сиви ядра като бадемовидното (амигдала), намиращо се в предно-срединните отдели на слепоочния дял, и ядрата на прозрачната преграда (септум пелуцидум), разположена между двете полукълба (под предната част на мазолестото тяло). Лимбичната система очевидно представлява най-висшият регулаторен център на вегетативните функции, затова някои я обозначават като висцерален мозък (т. е, управляващ вътрешните органи). Включването в регулацията на жизнените дейности и на по-сложни познавателни процеси, осигуряващи целенасочените двигателни актове, отдалечава тези дейности от непосредствените и твърдо фиксирани рефлекторни реакции, като прибавя участието и на психични механизми при тяхната реализация. По този начин жизнено-вегетативните дейности, ръководени от лимбичната кора на предния мозък, са неразривно свързани с преживяването на определени емоционално-афективни състояния като страх, гняв, ярост, наслада и страдание. Емоционалната окраска на различните телесно-вегетативни състояния и промени очевидно предопределя и съответната вътрешна стимулация за избор на определени действия спрямо възприетите чрез сетивата обекти от външната среда или пък тяхното активно търсене. Така емоциите определят мотивационно-поведенческите страни на лимбичните регулации - отдалечаване или приближаване, бягство или нападение, полово чифтосване, ядене, пиене и пр. Както се вижда, у човека и по-висшите животни коровите поведенчески импулси влияят дори върху такива първични вродени реакции като инстинктивно-нагонните, свързани тясно с хормонални и биохимични въздействия. Но адекватното поведение изисква придобитите чрез обучение навици и познания да бъдат трайно съхранени - да се различават опасните от полезните обекти, своите и чуждите, местоположението в пространството на собственото жилище, източниците за водопой, храна и пр. Затова не е чудно, че лимбичната система е свързана с такива наглед по-висши мозъчни функции, каквито са паметовите. Ще споменем една от най-важните функционални взаимовръзки на лимбичната кора с подкорови структури, известна като "кръг на Пейпец": импулсите започват от лимбичната кора на морския кон -достигат до цицковилните телца на подхълмието - оттам отиват до предните ядра на зрителния хълм - и оттук кръгът се затваря отново, достигайки лимбичната кора в областта на поясната извивка. Макар всички лимбични влияния върху вегетативно-висцералните, мотивационно- поведенческите, емоционално-афективните, инстиктивно-нагонните и паметовите функции да не са напълно уточнени и проучени, установени са редица интересни данни. Повечето от тях са получени чрез опити с електрическо дразнене или оперативно отстраняване на отделни лимбични структури. Един отдавна описан и твърде очебиен комплекс от поведенчески промени е получен у маймуни след двустранно отстраняване на предните слепоочни дялове и е известен като "синдром на Клювер-Бюси". Ефектите се дължат най-вече на увреждането на бадемовидните ядра. Маймуните стават кротки и дружелюбни; не се боят от никого, дори от змии (от които нормално имат вроден страх); не реагират на агресия, дори когато им се причинява болка; слагат в устата си всичко, дори остри предмети и след като ги захвърлят, без да помнят, че са неядливи и дори опасни, веднага ги налапват отново; имат и непрекъсната полова възбуда, онанират или се опитват да се сношават с всякакви обекти - от същия пол, от други видове и дори с неодушевени предмети. Описаният синдром е ярка илюстрация за съществените контролиращи и регулиращи влияния на лимбичните структури от предния мозък върху адекватните емоционални и поведенчески реакции при висшите бозайници и човека.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.