Кръвни групи

В еритроцитите на част от хората има специфично белтъчно вещество-аглутиноген; което може да бъде А и В тип. В плазмата са открити други белтъчни структури - аглутинини, които взаимодействат или не с аглутиногените чрез известната реакция на ключа и ключалката. Аглутинините биват ? и ?. Алфа аглутинини в плазмата аглутинират (слепват) еритроцитите с А аглутиноген, т. е. между тях има несъвместимост. В зависимост от вида на аглутиногените в еритроцитите и аглутинините в плазмата е установено, че съществуват следните кръвни групи; А (?) - в еритроцитите има А аглутиноген, в плазмата има ? -аглутинин; В (а) - в еритроцитите има В-аглутиноген, в плазмата има ? -аглутинин; АВ (0) - има еритроцити и с А, и с В аглутиноген, поради което в плазмата няма аглутинини; О (a, ?) - в еритроцитите няма аглугиноген, а в плазмата има ? и ? аглутинини. Тъй като несъвместимите аглутиногени и аглутинини при взаимодействието си образуват големи конгломерати, които запушват кръвоносните съдове, то с несъвместими кръвни групи не бива да се прави кръвопреливане. Хора с кръвна група 0 (a, ?) са универсални дарители. Те могат да дадат на всички други кръв, за предпочитане все пак в ограничени количества до 300 мл. Хора с група АВ (0) са универсални приематели (пак в ограничени количества). Основно правило при кръвопреливане остава: кръвопреливане в неограничени количества може да се прави само при едногрупова кръвна проба. Освен кръвногруповата система АВО кръвта има още някои характерни специфични качества при някои индивиди. Така например в еритроцитите на 85% от хората е открито друго белтъчно вещество, което е обозначено с Rh и се нарича резус фактор. Хората, които го имат, са Rh(+), а тези, които го нямат, са Rh(-). Ако на човек с Rh(-) кръв се прелее макар и едногрупова Rh(+), при повторно преливане могат да се получат усложнения от аглутинацията на еритроцитите. Подобна реакция се появява при Rh(-) бременни жени с плод, който е Rh(+). През плацентарната бариера имунната система на майката се информира за Rh(+) фактор у плода, който е чужд белтък за нейния организъм. Изработват се специфични антитела, които навлизат в плода и предизвикват аглутинация. Това може да стане както преди, така и непосредствано след раждането. Клинично се проявява с различно изразена жълтеница на бебето, тежки мозъчни увреждания или смърт. Много често такива деца са обект на дефектологична корекция и въздействие.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.