Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Ейми Трий
Крехка сила


Пролог
Тринайсетте талисмана на Каризма

Чаровна стана кралица на Каризма и мъдрата и красива Сребърна фея й даде ценен дар — гривна. На нея висяха тринайсет сребърни талисмана.
Така повеляваше законът на Каризма. Щом дойдеше нов владетел на власт, Сребърната фея изработваше специален подарък, който да му помогне да се грижи за наследения свят. И този път това беше гривна. Жената обясни на кралица Чаровна, че бижуто е магическо, защото може да управлява природните сили и да пази всичко в хармония. Кралицата трябваше да се грижи за гривната.
Докато кралица Чаровна — и единствено кралица Чаровна — притежаваше талисманите, всичко щеше да бъде наред.
И така беше, докато гривната не бе открадната от един паяк и не попадна в ръцете на магьосника Зорган.
И настъпи хаос!


Първа глава

Студен вятър духна през отворения прозорец на работилницата на Сребърната фея. Подхваната от полъха му, една златна пеперуда бе в опасност. Нежното насекомо размахваше криле близо до наредените в редица горящи свещи…
— О! — ахна Сребърната фея и се втурна да спаси пеперудата от трептящите огънчета на свещите. Тя внимателно сви длан около крехкото създание и възторжено възкликна:
— Златно пръстенче! Колко е красиво!
Като усети, че е на сигурно място, уморената пеперуда се отпусна. Сега Сребърната фея можеше да наблюдава отблизо сложните шарки върху крилете й и да се възхищава на красотата й.
— Паяжина и пеперуда — скрита сила е стаена в малките неща — каза тя на пеперудата.
Друг студен полъх разклати прозореца. Мъка се изписа на хубавото лице на Сребърната фея. Тя се замисли как, след като вълшебните талисмани бяха изгубени, ветровете се промениха. Топлите течения от юг изведнъж се превърнаха в яростни бури. Тя знаеше, че Златните пръстенчета са безпомощни, когато трябва да летят срещу бушуващите бури и дъждове. Поради тази причина те все още не бяха отлетели към полетата с детелини, макар че производителите на зеленчуци в Каризма разчитаха на тях да опрашат посевите им. Добрата реколта означава много брашно, от което се прави детелинов хляб — в достатъчно количество да изхрани всички в държавата. Но слабата реколта тази година доведе до страдания и глад. И пеперудите също бяха гладни, ожаднели за сладкия нектар на детелините, от който се нуждаеха. Ситуацията беше ужасна!
Тя погледна към тринайсетте вълшебни свещи. Девет от тях още горяха — девет сигнални огъня за загубените талисмани — и тя се замисли за търсачката талисмани Сезам Браун.
Ах, Сезам! Тя показа такава смелост при намиране на четири от скъпоценните амулети — сърцето, подковата, мидата и котето.
Сребърната фея се страхуваше, че бъдещето крие още опасности, но знаеше, че Сезам няма да се предаде, докато не намери всички талисмани.
Тя се приближи до прозореца. «Сезам ще ги намери — прошепна на пеперудата, преди да я пусне на свобода. — Тогава всичко ще бъде наред, ще видиш!»
И с разперени златни криле пеперудата отлетя.


Втора глава

— Браво, Сезам — каза Джоуди. — Това е чудесно.
Беше събота сутрин и привлекателната треньорка по езда Джоуди Лък учеше Сезам да прави скокове, яхнала коня.
— Да. Чудесно, Сез! — извика Ник и прегледа поредицата от снимки, които бе направил с фотоапарата си.
Той бе останал да наблюдава урока на Сезам, вместо, както обикновено, да отиде на работа. Сезам яздеше любимото си пони Сребърен и бе направила успешно три скока един след друг. Тя обиколи веднъж училището в лек галоп и постепенно спря Сребърен.
— Ти си най-хубавото пони на този свят! — каза тя и го погали по гърба.
— А ти имаш таланта на добър ездач — каза Джоуди и се усмихна. — Днес бе направо чудесна!
Сезам се усмихна. Тя се радваше, че бе яздила добре, докато баща й я наблюдаваше. Когато урокът свърши, заведе Сребърен обратно в обора, а Джоуди и Ник вървяха след нея и си говореха.
— Мисля, че Сезам е готова да се включи в състезанията с понита — каза Джоуди. — Тя и Сребърен са невероятно добри заедно.
— Благодарение на обучението им при тебе — каза Ник, който търсеше възможност да направи комплимент на Джоуди.
Двамата се бяха срещали за кратко вече два пъти и Ник с нетърпение очакваше да види младата жена отново. Откакто майката на Сезам бе починала, Ник се бе отдал на отглеждането и възпитанието на Сезам, както и на работата си като фоторепортер. Не бе намерил време (или може би не бе искал да намери време) да помисли за друга жена. До този момент. Джоуди беше различна и той искаше да й направи добро впечатление.
Докато се разхождаха из двора, Ник продължи да се взира в Джоуди. Харесваше му начина, по който цветът на блузата й съвпадаше с цвета на меките й сини очи. Всъщност Ник така се беше загледал в Джоуди, че не видя една градинска количка, която преграждаше пътя му…
— Ооооп! — възкликна той и падна в количката. Тя се наклони и той се озова с главата надолу в калната слама, която се изсипа от количката.
— Ник! — извика Джоуди.
Неочакваната тупурдия изплаши Сребърен. Сезам го усмири и го успокои. Когато се огледа, за да разбере какво бе станало, тя видя баща си да лежи с разтворени ръце в сламата.
— Ах! Не мога да повярвам! — каза тя на себе си. — Татко, толкова е смущаващо!
Въпреки всичко Сезам не можа да не съжали баща си. Тя предполагаше колко глупаво се чувства той пред всички присъстващи — особено пред Джоуди! Отгоре на всичко едно момиче, което се казваше Оливия Пайк, бе застанало там и се подсмиваше. Сезам познаваше Оливия от училище. Тя държеше своето пони на сиви петна в същия двор и не спираше да се хвали, че си има собствено животно. Сезам мислеше, че Оливия е глезла и те определено не бяха приятелки! За нейно учудване, Сезам забеляза, че отстрани на градинската количка бе изписано името на Оливия.
— О! — каза Оливия, която се наслаждаваше на притеснението на Сезам. — Виж какво направи баща ти!
Сезам я изгледа, но се съсредоточи върху това, да успокои Сребърен. Джоуди погледна Оливия студено и насочи вниманието си към Ник.
— Добре ли си? — попита тя Ник и му подаде ръка. — Нека ти помогна.
— Добре съм — отговори Ник, докато се надигаше. В този момент му се искаше земята да се отвори и да го погълне.
— Ела да пием по чаша кафе — каза Джоуди и тактично махна една сламка от яката на ризата му. После погледна към Сезам и се усмихна: — Свали седлото от Сребърен и го разреши добре. После ела при нас.
— Благодаря — каза Сезам и поведе Сребърен към обора.
Оливия изглеждаше много ядосана, но Джоуди само каза:
— Почисти тази неразбория, моля те, Оливия. И друг път не оставяй количката си там, където хората могат да паднат в нея!


Трета глава

— Дорк, какво правиш? — озъби се Морбреция.
Най-довереният офицер на кралица Чаровна бе много изненадан.
— Ннн… нищо! — запелтечи той. — Аз просто, хм, минавах оттук. Денят е подходящ за разходка…
— Какво? Маскиран като храст? — изръмжа Морбреция. — Не ме лъжи. Ти си тук, за да ме следиш. Предполагам, че чаровната ми малка сестра те е изпратила?
Това бе истината. Дорк имаше мисия. Чаровна му бе наредила да наблюдава Морбреция. Кралицата искаше да й рапортува за всичко, което можеше да потвърди, че сестра й търси изгубените амулети. Дорк се бе маскирал като храст (не особено успешно) и се криеше, когато Морбреция го хвана. Маскировката му започваше да увяхва заедно с куража му. Морбреция бе разярена.
— В-в-в-вероятно някакво недоразумение, Ваше Кралско Височество! — каза Дорк, в опита си да даде обяснение за действията си. — Вие, хм… Вие сте били забелязана да преследвате две търсачки на талисмани на Фенерения хълм в деня на Агапого, спомняте ли си?
Морбреция си спомняше много добре. Тези проклетници от Чуждия свят бяха избягали с още един талисман — изящната малка мида. Тя почти ги бе хванала тогава! За съжаление, само чехълът на Сезам бе останал у нея. Спомените се заредиха в главата й и Морбреция измисли начин да представи историята в своя полза…
— Аз? Да ги преследвам? — запротестира тя. — Аз съм принцеса, защо ще ги преследвам?
Глупчо преглътна.
— Ами, аз бях информиран… тоест, Нейно Височество мисли, че вие може да сте искали да запазите талисмана за себе си…
Морбреция реши да се направи на възмутена:
— Не мислиш ли, че ако аз съм ги преследвала, то е било, защото съм искала да върна талисмана на сестра си, магворт такъв! — извика тя. — Аз съм виждала Сезам и нейната приятелка да слухтят наоколо и преди. Казвам ти, те крадат талисманите и ги отнасят със себе си в Чуждия свят.
Дорк изглеждаше объркан.
Дали пък Сезам наистина не отнасяше талисманите със себе си в Чуждия свят? Колко ужасно!
Той бе сигурен, че Чаровна не знаеше това. На кого трябваше да вярва? Започваше да си мисли, че Морбреция бе обвинена несправедливо — поне му се искаше да е така.
— Спомням си, че срещнах Сезам Браун в Черната гора — припомни си той. — Беше на следващия ден, след като гривната на кралицата бе открадната. Сезам помагаше на една тунганора да намери майка си, или поне това ми каза тя. Когато споменах за гривната, тя сякаш наистина имаше голямо желание да я намери. Сега се сещам, че думите й бяха: «Сезам Браун ще намери талисманите!».
— Сети ли се? — извика Морбреция победоносно. — Трябват ли ти още доказателства? По-добре отивай да преследваш онези търсачки на талисмани, не мен. Сега изчезвай и ме остави на мира!
По пътя към двореца Дорк мина през Черната гора. Докато вървеше, няколко хаотични мисли се блъскаха в главата му. Трябваше да ги избистри и затова записа всичко в тефтерчето си:

«1. Аз съм в сложна ситуация!
2. Наредено ми е да следя Морбреция.
3. Морбреция мисли, че трябва да наблюдавам търсачките на талисмани — и може би е права!
4. Червата ми куркат, това значи, че сигурно е време за обяд.
5. Ще реша какво да правя по отношение на:
(а) Морбреция и
(б) търсачките, след като обядвам.»

Още докато пишеше думата «обед», му се стори, че му замириса на риба. Миризмата сякаш се процеждаше през клоните на дърветата. Уханието на храна накара червата му да закуркат гръмотевично и той забърза по пътя си.


Четвърта глава

В понеделник сутрин Лоси, бабата на Сезам, я закара на училище рано. Класът на Сезам изучаваше тропическите гори и днес госпожа Уилкс щеше да ги води на посещение в Музея по естествена история в Лондон, за да научат повече по този въпрос. Тя бе казала на всички да се съберат на спортната площадка навреме.
— Автобусът тръгва точно в 9 часа! — бе ги предупредила тя.
Лоси целуна Сезам за довиждане.
— Приятно прекарване — каза тя. — Внимавай тези динозаври да не изядат сандвичите ти!
Сезам се засмя:
— Ние отиваме да разгледаме изложбата на пеперуди, бабо — каза тя.
Докато пресичаше площадката, Сезам се оглеждаше за най-добрата си приятелка Мади и се надяваше тя да не е закъсняла. Забеляза Оливия Пайк и нейните приятелки. Те също я забелязаха и започнаха да се смеят. «Е, браво! — помисли Сезам. — Обзалагам се, че Оливия им е разказала как татко падна върху количката й при конюшните». В този момент тя чу гласове, които я викаха:
— Сез, ето ни.
Това бяха Джема Грийн и Лиз Робинсон. Сезам с облекчение им махна с ръка и се затича към тях. След като се прегърнаха, Джема каза:
— Трябва да седнем заедно в автобуса.
— Колкото е възможно по-далече от нея — добави Лиз и хвърли поглед към Оливия. — Тя е ужасна.
— Разбира се — съгласи се Сезам разсеяно. Тя се притесняваше, че Мади още не бе пристигнала и се надяваше приятелката й да побърза. Извади телефона си и изпрати есемес. Мади отговори веднага:
Сезам въздъхна. Мади винаги забравяше по нещо!
В този момент госпожа Уилкс се приближи със списък в ръка:
— Всички ли сте тук?
Тя провери поименно всеки от списъка. Всички бяха пристигнали, с изключение на Мади Уеб.
— Мади я няма? — попита г-жа Уилкс.
— Тя ще дойде всеки момент. Току-що получих есемес от нея — бързо изрецитира Сезам.
— Добре, време е да се качваме в автобуса — каза госпожа Уилкс. — Ако Мади не дойде до 9,00, ще трябва да тръгнем без нея.
— О, ужас! — каза Оливия така, че Сезам да я чуе. — Най-добрата дружка на Сезам ще пропусне екскурзията!
Сезам не й обърна внимание. В автобуса седна при Джема и Лиз и запази място за Мади. Госпожа Уилкс вървеше напред-назад по пътечката на автобуса и броеше учениците си. Сезам погледна часовника си. Беше девет без една минута! Момичето можеше да чуе биенето на сърцето си. «О, Мади, побързай, побързай», мислеше си то. Погледна нервно през прозореца и в момента, в който шофьорът на автобуса запали двигателя, извика:
— Мади!
Всички обърнаха глави. Ето я Мади, която търчеше по паважа, а раницата й бе хвръкнала във въздуха. Задъхана, тя се покатери по стъпалата на автобуса. Госпожа Уилкс си отдъхна облекчено.
— Точно навреме! — каза тя. — А сега, побързай да си намериш място и да тръгваме.
— Тук! — извика Сезам, чиито очи блестяха от радост.
Когато Мади се стовари на седалката до нея, Сезам с удоволствие забеляза разочарованото лице на Оливия. Мади успя все пак.
Поеха към Лондон. Сезам, Мади, Джема и Лиз прекараха известно време в сладки приказки. После Сезам сподели с Мади за приятелството между баща й и Джоуди Лък.
— Те наистина се харесват — каза тя тихо.
— Джоуди е готина — каза Мади, дъвчейки желиран бонбон. — Искам да кажа за възрастна жена, де.
Сезам се усмихна. Тя знаеше какво има предвид Мади.
— Те се държат много мило един с друг, нали? — попита Мади и подаде на Сезам бонбон. — Целунали ли са се вече?
— Не! — каза Сезам. После се замисли: — Е, поне аз така мисля.
Сезам нямаше да има нищо против, ако баща й и Джоуди се бяха целунали — но тя не искаше целият клас да знае! Така че бързо смени темата на разговора. Зад тях седяха Джема и Лиз. Лиз обикновено забиваше нос в някоя книга, което бе направила и сега. Беше интересна история. Действието се развиваше в една тропическа гора. Джема видя една картинка в книгата.
— Сез, погледни — каза тя, без да се замисли, — прилича на онази птица, която видяхме в Каризма…
Сезам бе много изненадана. Тя ядосано се обърна към Джема:
— Шшшшт! — прошепна й.
— Извинявай — измрънка Джема и се изчерви. — Забравих.
Беше прекалено късно! Любопитството на Лиз бе разбудено:
— Каква птица? — попита тя. — Къде е Каризма? Какви ги говорите?
Мади изгледа Джема, а Сезам каза първото нещо, което й мина през ума:
— Нещо, което видяхме по телевизията — излъга тя. — Ще ти кажа после.
Лиз не изглеждаше убедена.
— Това не е истина, Сез. Аз знам, че пазите нещо в тайна от мен. По-добре е наистина да ми кажеш после.
Лиз се почувства малко изолирана и отвори книгата си отново, а останалите прекараха пътуването в спомени за приключенията си в Каризма.
В Музея по естествена история имаше толкова много неща, които си заслужаваха да бъдат разгледани! Госпожа Уилкс бе организирала посещение на изложбата на пеперуди, така че те отидоха първо там. По пътя към залата минаха покрай скелета на огромен динозавър и Сезам спря да го разгледа отблизо.
— Диплодокус — заяви тя, като прочете табелката. — Живял преди сто и петдесет милиона години.
— Ауу! — каза Мади.
— Страхотно! — каза Джема.
— Чудовище! — каза Лиз.
След неудобната ситуация в автобуса Сезам направи всичко, което можеше, за да накара Лиз да се почувства като пълноправна част от групата. Тя не искаше да я нарани, но все още не можеше да й разкаже за Каризма. Лиз бе възвърнала доброто си настроение и бе решила, че няма да позволи нищо да й помрачи деня.
Тя щастливо ахкаше и охкаше пред динозавъра заедно с всички, докато забеляза, че останалата част от класа вече се отдалечава.
— Бързо, по-добре да не се отделяме — каза тя.
И така, Сезам, Мади, Джема и Лиз бяха в края на опашката на влизане в залата с тропически пеперуди. Всички се задъхаха. Беше топло и влажно — точно като в джунглата — с палми и плодови дръвчета, и пеперуди, които бяха навсякъде и прелитаха между екзотични и ярко оцветени растения.
Почти веднага една жълта пеперуда кацна в ръката на Сезам.
— Прекрасно! — възкликна тя, докато разглеждаше красивите шарки върху крилете й.
— Ето още една, на лимоновия храст — провикна се Мади. — И още една ето там.
Джема и Лиз се опитаха да разпознаят някои от тях, като ги сравняваха със снимки от една листовка. «Дългокрила зелена? Паунова? Червена опашата…», четяха те на глас.
Но Сезам не слушаше. Изведнъж се почувства замаяна. Дали не беше от горещината?
Тя прокара ръка по челото си. Нещо странно се случваше, защото имаше странното усещане, че става по-дребна. Тя ли се смаляваше, или пеперудите ставаха по-големи?
Сезам погледна нагоре. Бе заобиколена от бляскави златисти крилца. Тя почувства, че започва да се носи напред… Имаше чувството, че Мади, Джема и Лиз са наоколо. Техните гласове ехтяха някъде в главата й:
— Сез, Сез, Сез…
Тогава и четирите полетяха, леки като перца, нагоре, нагоре, нагоре и в ясното синьо небе. Сега вече Сезам знаеше какво се случва. Някак си те бяха налучкали път към другия свят, който тя бе открила. Каризма. Да, това беше! Сезам настръхна от нетърпение и се зачуди какво ли ги очаква този път.


Пета глава

Момичетата полетяха във въздуха. Водеха ги пеперудите, чиито златисти криле трептяха от бриза като хвърчила на вятъра. Те се понесоха към искрящото море, преди да се спуснат надолу към Пеперудения залив и върху ивицата чист бял пясък на ръба на джунглата.
Феята Пог ги видя да се приземяват. Като всички пазители на порти, тя имаше стриктни нареждания да бди за връщането на търсачките. Ако те минеха през нейната порта, тя веднага трябваше да извести кралица Чаровна. «Възможно ли е това да са те?», почуди се Пог и тръгна да ги посрещне.
— Праведен ден — каза тя. — Аз съм Пог. Добре дошли в Каризма!
Сезам се усмихна на феята. Тя бе толкова развълнувана, че отново е в Каризма.
— Аз съм Сезам Браун — каза момичето и Пог веднага се сети за името й. Тя бе една от търсачките! Когато Мади, Джема и Лиз се окопитиха, Сезам ги представи на феята.
— Четири търсачки? — поинтересува се Пог.
— Да! — гордо заяви Сезам. — Това сме ние!
Лиз се опитваше да възприеме всичко. Тя отчаяно прехвърляше поглед от Пог върху Сезам и обратно.
— Търсачки? Какво точно значи това? — прошепна тя.
— Ще ти обясня по-късно — каза Мади.
— Да, обещавам — добави Сезам, като си спомни какво бе казала в автобуса.
Пог написа съобщение върху един свитък и докато тя пишеше, момичетата забелязаха, че наоколо бе пълно със златни пеперуди, които се гонеха в клоните на дърветата и трептяха около тях, точно като онези на изложбата. Когато Пог свърши, тя нави свитъка и наду свирката си три пъти. Появи се друга фея, облечена в изящна униформа в червено и златисто, а през рамото й висеше пощенска чанта. Тя бе царският вестоносец.
— Занеси това на кралица Чаровна — каза Пог и й подаде свитъка. — Нейно Височество ще се радва да научи, че току-що пристигнаха четири търсачки.
След като феята-вестоносец замина, момичетата поговориха с Пог известно време. Сезам се интересуваше от златистите пеперуди, които ги бяха довели дотук.
— Златни пръстенчета — каза Пог. — Горките пеперуди са гладни. Вече трябваше да са мигрирали към полетата с детелини. Но тази зима не успяха да го сторят.
— О! — каза Сезам. — Горките, защо?
— Ветровете се промениха — обясни Пог. — Откакто вълшебните талисмани бяха откраднати, всичко тръгна на зле. Пеперудите не могат да летят в лошо време.
— Но някои от тях направиха изключително пътешествие, за да ни доведат тук — отбеляза Сезам. — Те са невероятни. Толкова смели! Ние трябва да намерим още един талисман. Колкото по-рано открием всички талисмани, толкова по-добре за пеперудите и за всички.
Пог извади малка книжка от джоба си и я подаде на Сезам.
— Точно така — каза тя. — Ето, вземи тази книга. В нея се разказва за една смела пеперуда Златно пръстенче. Ще ти хареса.
— Благодаря — каза Сезам и сложи книжката в своя джоб с намерение да я прочете по-късно. Сега тя нямаше търпение да започне да търси талисманите.
— Колко време имаме? — попита тя Пог.
— Трябва да се върнете на всяка цена преди Лариса да почервенее — мистериозно каза пазителката на портата. — И внимавайте за грабещамая.
— Лариса? — попита Лиз в пълно недоумение.
— Грабещамая? — каза Джема.
Но отговор нямаше. Пог бе изчезнала…

* * *

— Значи това е Каризма! — каза Лиз, докато четирите приятелки поемаха към джунглата.
— Надявам се да не срещаме никакви чудовища — каза Джема и погледна бързо назад.
— Ние ще сме твърде заети с търсенето на талисманите, за да им обръщаме внимание! — весело каза Сезам. — Девет от тринайсетте все още липсват.
— Какво представляват тези талисмани? — попита Лиз, която не знаеше нищо за вълшебните талисмани.
— Аз помня някои от тях — изчурулика Мади. — Има пеперуда… снежинка… фенер… монета и звезда…
— Делфин, луна, детелина и ключ — продължи Сезам, за да допълни списъка с липсващи талисмани. — Сезам ще ги намери, знам!
— Ами другите четири? — попита Лиз и бутна встрани един препречил се на пътя й клон.
И така Сезам трябваше да обясни на Лиз къде са другите амулети.
— Аз съм ги виждала — каза Джема. — Много са хубави. Сез ги държи в кутийка за бижута в стаята си.
— Заедно със сребърната гривна — добави Сезам. — Когато намерим всички талисмани, ще ги върна на Нейно Височество кралица Чаровна.
Търсачките се огледаха наоколо. Всичко тук растеше в големи размери. Усукани пълзящи растения висяха над главите им като въжета от дърво. Дебели корени се протягаха по пътечката пред тях, а дърветата стърчаха огромни като кули. Беше топло и влажно и джунглата бе пълна с жужащи и хапещи насекоми.
— Ах! — извика Мади и плесна един комар върху крака си.
Момичетата напредваха бавно. Толкова много пречки срещаха по пътя си!
— Бих предпочела да яздя Сребърен — каза Сезам, докато прескачаше един паднал клон. — Щях да прескоча този клон много лесно… — тя неочаквано млъкна.
— Какво има? — попита Мади.
— Стори ми се, че чувам нещо — каза Сезам.
Всички спряха и се ослушаха.
Голяма крастава жаба с изпъкнали очи приближаваше с огромни скокове по пътеката.
— Ууу! — възкликна Сезам.
— Ужас! — извика Мади.
— Мисля, че ми става лошо — каза Джема.
Само Лиз бе искрено заинтересувана. Жабата изглеждаше праисторическа — като създание от друга епоха. Тя видя как животното изстреля езика си и хвана един комар.
И го погълна. После подскочи встрани по една пътечка, която те не бяха забелязали.
— Тайна пътека! — каза Лиз. — Елате. Хайде да последваме жабата и да видим къде отива.


Шеста глава

Дорк хапваше голяма порция пай от дива свиня и обмисляше ситуацията. Важни въпроси занимаваха съзнанието му:
«1. Казваше ли Морбреция истината?
2. Дали търсачките крадяха амулетите?
3. Да поиска ли съвет от кралица Чаровна?»
След като мисли известно време, Дорк реши да се допита до кралицата. По пътя към двореца й той срещна кралската вестителка, която Пог беше изпратила. Тя взе нещо от чантата си.
— Какво е това? — попита Дорк.
— Важна новина за Нейно Височество — каза феята и размаха свитъка. — Търсачките се върнаха! Цели четири пристигнаха в Пеперудения залив!
— Аз ще го занеса — каза Дорк и грабна свитъка от ръцете й. — Аз самият отивам там.
Вестителката бе малко изненадана, но вярваше, че Дорк ще изпълни тази задача.
— Цели четири търсачки — прошепна той, когато феята отлетя. — Тези момичета не се шегуват. Значи Морбреция бе права. Бандата на Сезам е тук, за да краде амулети! Ситуацията е по-сериозна, отколкото предполагах…
Дорк промени решението си да се срещне с кралицата и сложи свитъка в джоба си.
«Ако кажа на Нейно Височество за съмненията си, тя само ще се притеснява. По-добре да оправя нещата и да се срещна с нея по-късно.»
И така, Дорк тръгна да търси момичетата. Не му харесваше идеята да влезе в джунглата, бе чувал, че е опасно. Но негово задължение бе да спаси талисманите и той си помисли, че кралицата щеше да се зарадва, ако хванеше Сезам Браун. Тя можеше дори да му даде медал…

* * *

Междувременно, в Черната гора Морбреция си бе уредила среща с грибълите Върг, Горц и Бод. Те представляваха една тресяща и почесваща се група.
Морбреция бе сложила кърпичка на носа си. Вонята на разваляща се риба бе ужасна, но тя имаше спешна нужда от помощ.
— Следвайте Дорк — нареди тя на грибълите. — Следете го, където и да отиде. Ако имаме късмет, той ще ви заведе при тези балами от Чуждия свят — Сезам и…
Само при споменаването на Сезам Върг въздъхна тежко и изплю отвратителна слуз.
— Оштави Шшешшам на нас, принцесо Морбреция — злобно присви очи той. — Ше я хванем тоши път, ше видиш!
— Добре, добре — каза Морбреция, като много внимаваше да не попадне в обсега на обилните пръски слуз, излизащи от устата му. — Но запомни, ако Сезам открие друг талисман… донеси го на мен!


Седма глава

Тайната пътека водеше към красивия Сребърен водопад. Търсачките следваха жабата известно време, докато тя изчезна под една скала. Сега бяха замръзнали от възторг пред падащата в пропастта вода. Облаци от сребристи водни пръски изпълваха въздуха. Момичетата едва можеха да чуят собствените си гласове от оглушителния шум на водата.
— Ау! — извикаха Сезам и Мади в един глас.
— Великолепно! — допълни Джема.
— Аз цялата съм мокра! — промърмори Лиз. Водопадът я беше изпръскал.
Тя бе доволна, че поведе групата по тайната пътека. Това я накара да се почувства част от колектива. Момичетата погледнаха надолу към реката, която течеше в пропастта. Това беше Реката на двете луни и те дори видяха няколко подскачащи над водата риби.
— Напомни ми да не падам тук — каза Сезам. — Това са скрили. Те ядат хора! Помниш ли, че ги видяхме миналия път, Мади?
Мади кимна в съгласие:
— В езерото при крепостта на Морбреция.
— Коя е Морбреция? — попита Лиз с въздишка. — Има толкова неща, които не знам.
— Тя е принцеса — отговори Сезам. — Честно, Лиз, ще ти обясня всичко после. Сега трябва да търсим талисманите.
И така, четирите момичета търсиха по земята, оглеждаха растения с листа, големи колкото чинии, докато стомахът на Мади започна да курка.
— Сякаш закусвах преди векове! — оплака се тя. — Добре че имаме сандвичи. Хайде да спрем и да ядем.
Всички се съгласиха.
Сезам току-що бе погълнала голяма хапка от нейния сандвич с фъстъчено масло, когато останалите започнаха да крещят:
— Сезам! Зад теб!
Сезам се обърна. Погледът й срещна гледка, която я накара да се задави. Гигантско същество с изключително дълъг врат и малка глава я наблюдаваше внимателно.
— Аз мисс-сс-сля, че е дип-дип-диплодокус! — запелтечи тя и изпусна сандвича си.
Сезам бе близо до истината. Това всъщност беше плодопус.
Изглежда този динозавър имаше специални предпочитания към фъстъчено масло и тъй като притежаваше способността да усеща миризми отдалече, бе привлечен от миризмата на храната на Сезам.
Момичетата наблюдаваха в мълчаливо учудване как динозавърът проточи врата си и грабна падналия сандвич. След като го погълна наведнъж, той започна да се оглежда за още.
— Моля, заповядай! — каза Сезам и протегна ръка, в която държеше кутията с останалите сандвичи. Динозавърът си похапна доста добре, после се оригна доволно и си тръгна.
— Истина ли е това, което ми се струва, че току-що стана? — каза Лиз.
— Според мене е истина — отговори Джема, докато премигваше смутено.
— Давайте да ядем бързо, в случай че се появи и друг динозавър! — каза Мади. — Сез, ще ти дам половината от моята храна. Мама е опаковала цял тон!
— Благодаря — каза Сезам, — ти си чудесна!
Наобядваха се и приготвиха раниците си. За тяхна изненада вече се стъмваше.
— Може би в Каризма дните са по-къси от нашите? — предположи Лиз и погледна часовника си. — У дома още не е станало обяд.
Сезам също погледна часовника си. Циферблатът му се бе променил и показваше времето в Каризма. Това се бе случвало и преди. Имаше и картинка с пет звезди, от които една бе червена.
— Схванах! — възкликна тя. — Спомняте ли си, че Пог ни каза за Лариса? Трябва да е съзвездие.
Всички насочиха погледи нагоре, където, естествено, видяха да свети една червена звезда — точно като върху циферблата на Сезам.
— Хайде — каза Сезам, — изгубихме доста време. Трябва да намерим талисмана и да се върнем при портата, преди всички звезди да почервенеят!

* * *

Изглежда имаше само една пътека, по която да поемат. Тя водеше надолу покрай стръмната урва до Реката на двете луни и в една част минаваше под Сребърния водопад.
— Страх ме е — извика Джема.
Тя стоеше на една тясна скала, обърната към падащата с оглушителен шум вода.
— Върви след мен — извика й в отговор Сезам — и всичко ще е наред.
— Ние сме точно зад теб — обадиха се Мади и Лиз.
Четирите момичета се придвижваха бавно по скалата под водопада…
Влажната повърхност на скалата проблясваше на слънцето. От време на време сребриста искрица привличаше погледа на Сезам и тя бе сигурна, че е видяла друг талисман. Но всеки път се оказваше, че това е зрителна измама, и за нейно съжаление, те стигнаха до другата страна, без да намерят нищо.
Радостни, че са отново на открито, момичетата се затичаха надолу по пътеката към реката. Сезам забеляза в далечината крепост, която й изглеждаше смътно позната.
— Виж, Мади — каза тя. — Това не е ли крепостта на Морбреция?
— Да, мисля, че си права — каза Мади. — Помниш ли как ни преследваха през езерото онези ужасни… как се казваха?
— Грибълите! — каза Сезам и потръпна при мисълта за тях.
Докато тя говореше, порив на вятъра донесе миризма на развалена риба.


Осма глава

Дорк пое по най-краткия път към джунглата, който минаваше покрай крепостта на Морбреция. Той съжаляваше, че бе изял толкова голямо парче пай от диво прасе на обед, защото сега му се спеше. Когато стигна до Реката на двете луни, той намери спокойно местенце на брега и седна да си почине. «Ще подремна съвсем за малко — помисли си той — и тогава ще поема след Сезам Браун.»
Така се случи, че Върг, Горц и Бод го следваха отблизо. Те се бяха изхитрили да вървят срещу вятъра, така че Дорк не можеше да ги помирише, докато го следваха. Но когато стигнаха до брега на реката, течението донесе вонята на риба към него… Само дето той вече спеше и не усети нищо. Тогава грибълите видяха търсачките на талисмани.
— Ето там! — каза Върг ликуващо. — Дорк ни доведе до Шшешшам, точно както Морбреция предвиди.
В този момент Сезам също ги забеляза:
— Бягайте! — извика тя на другите. — Оттук…
Нейният вик събуди Дорк и го стресна. Тогава той видя грибълите да преследват търсачките на талисмани.
— Чакайте и мене! — извика той и побягна след всички.
Бе привечер и полумракът се сгъстяваше с всяка минута. Сезам погледна часовника си.
— Две червени звезди — каза тя на Мади, Джема и Лиз, — само още три остават. — Сезам звучеше раздразнено: — Само това ни трябваше. Почти не ни остава време да търсим талисманите, а грибълите са по петите ни!
Момичетата чуваха грибълите да тичат по пътеката след тях. Те не знаеха, че в мрака тези същества не виждаха добре, защото техните очи не можеха да се нагаждат бързо към промяната на светлината. Върг, Горц и Бод се удряха в огромни растения, които растяха в тази част на джунглата. Независимо от това, те чуваха ясно стъпките и усещаха миризмата на хора от Чуждия свят много добре.
— Настигаме ги! — извика Върг. — Аз току-що ги помирисах отблизо-о-о-о-о-о-о-у!
Смразяващият кръвта вик накара момичетата да спрат на място. Те се обърнаха и видяха най-големия грибъл в капана на едно растение с листа като челюсти.
Едно от тези листа бе захапало крака му и грибълът висеше с главата надолу. Неговите приятели, изглежда, не можеха да му помогнат.
— Това е грабещамая! — развълнувано извика Бод.
— Цъфтяща голяма грабещамая — съгласи се Горц.
— Не ме интересува какво е — извика Върг. — Свалете ме!
Търсачките на талисмани побързаха да се отдалечат и оставиха нещастните грибъли сами да се оправят.
— Надявам се ние да не попаднем в някое от тези растения — каза Мади. — Нали за тях ни предупреди Пог.
В същото време Дорк бе напреднал и неприятната среща на грибълите с грабещамаята му помогна да ги настигне. В полумрака Върг, Горц и Бод не забелязаха как той ги задмина. И сега Дорк приближаваше момичетата.
Сезам бе разтревожена, че още не е намерила талисман.
— Добре че избягахме от тези грибъли! — задъхано каза тя, докато гледаше часовника си. — Три червени звезди! Трябва да намерим талисман, преди да се върнем. Продължавайте да търсите. Моля!
Момичетата си отваряха очите на четири в търсене на нещо сребристо, което можеше да се окаже талисман, и си проправяха път през заплетените корени в посоката, която се надяваха, че води към портата. От време на време чуваха звука на размахващи се криле и от страх, че това са грибълите, които ги настигат, бързаха още повече. Това влажно място ги изтощаваше и много скоро момичетата се почувстваха уморени. Изведнъж Джема се оплете в някаква мрежа.
— Помощ! — извика тя. — Косата ми се заплете в нещо.
Когато Сезам, Мади и Лиз погледнаха, бяха ужасени. Тяхната приятелка бе оплетена в огромна паяжина, простираща се като хамак между две дървета.
— Гадно! — каза Лиз. — Ако това е паяжина, паякът трябва да е…
— К-к-к-акъв па-па-як? — стресна се Джема, докато продължаваше да се опитва да се освободи.
— Ето го! — в хор казаха Сезам, Мади и Лиз.
Всички изкрещяха. Паяк с осем много космати крака и светли, мънистени очи лазеше по паяжината. Тя (беше женски паяк) искаше да провери какво се е хванало в паяжината й.
Сезам знаеше какво трябва да направи.
— Дръжте здраво — каза тя на Мади и Лиз. — Аз ще се покатеря там горе.
Тя се катереше по лепнещите нишки, като постоянно трябваше да отлепва ръцете и краката си. Усещането беше много противно! Все пак успя да стигне до Джема и да освободи косата й.
— Благодаря! — каза Джема и скочи на земята.
Сезам усети, че паяжината се разлюля. Паякът приближаваше…
— Слез долу, Сез! — извика Мади.
— Веднага! — каза Лиз. — Паякът те забеляза.
Но Сезам също бе забелязала нещо. Нещо блестящо бе уловено в паяжината — нещо малко и сребристо, което просветваше на розовата светлина на Лариса.
Това беше талисманът-пеперуда!


Девета глава

Следващите няколко минути минаха като в мъгла. Всичко се случваше едновременно. Сезам си спомняше, че посегна и взе в дланта си сребърната пеперудка. За момент я показа на всички, за да могат и те да се порадват на изумителната изработка на малкия талисман, който проблясваше на светлината на звездите.
Изведнъж тя усети как паякът докосва ръката й. Но за своя голяма изненада, Сезам не се почувства заплашена или погнусена. За краткия момент на докосването тя почувства, че паякът не искаше да й навреди. Беше приятелски жест. Възможно ли бе паякът да е пазил сребърната пеперуда и да е разбрал, че тя трябва да се грижи за талисмана? Мислите на Сезам бяха прекъснати от гласове — много гласове:
— Тя е намерила талисман!
— Пеперудата!
— О, не, грибъли и…
— Спри крадло!
Последният глас бе по-дълбок от останалите. Сезам погледна през паяжината и се изненада, когато видя Дорк да се взира в нея.
— Хванах те! — каза той триумфално. — Дай ми този талисман. Ти и приятелките ти сте арестувани!
— Какво? — извикаха Сезам и момичетата в един глас. — Ти май се шегуваш!
Дорк се опита да й отнеме талисмана. В този миг много мисли преминаха през главата на Сезам. Дорк беше един от офицерите на кралицата. Нима не си спомняше, че се срещнаха по време на първото й посещение в Каризма? Всички пазачи на порти знаеха, че тя е търсачка на талисмани, така че и той би трябвало да знае. Защо тогава си мислеше, че тя е крадла? Сезам бе объркана, но решена да запази талисмана на всяка цена! Тя сложи пеперудата в джоба си и се измъкна от паяжината.
Междувременно Мади, Джема и Лиз ядосано спореха с Дорк. После се чуха викове и познатата миризма на развалена риба.
Следващото нещо, което Сезам видя, бяха грибълите, които се бореха с Дорк!
— Бързо! — каза тя на другите. — Към портата!
Търсачките на талисмани побягнаха толкова бързо, колкото можеха. Докато тичаха, Сезам погледна отново часовника си:
— Четири червени звезди… — обяви задъхано.
— Ще успеем ли? — прошепна Джема.
— Надявам се — изпъшка Мади.
— Ето я и Пог! — извика Лиз.
Пред тях се издигаше мъглява колона от златни криле. Златните пръстенчета ги чакаха да ги отведат у дома.
— Побързайте, търсачки на талисмани! — извика Пог. — Побързайте…
В момента, в който петата звезда на Лариса заблестя в червено, момичетата преминаха през портата и заедно с пеперудите се издигнаха в звездното небе.
Много по-късно същата вечер, когато Дорк се върна в двореца с покритата с паяжина униформа, той разказа какво се бе случило в писмо до кралица Чаровна.
— Побързайте — казваше госпожа Уилкс. — Всички навън да разгледаме градината на пеперудите.
Сезам, Мади, Джема и Лиз се бяха приземили в залата на изложбата на пеперуди в Музея по естествена история точно когато останалите от техния клас вече излизаха. Четирите момичета обикаляха из тропическия дом на пеперудите доста замаяни.
— Тръгвайте, не изоставайте! — сгълча ти госпожа Уилкс. — Нямаме много време, а трябва да видим още много неща.
— Това е толкова странно — пошепна Джема на другите. — Аз не мисля, че госпожа Уилкс е забелязала, че нас ни няма!
По време на екскурзията те нямаха друга възможност да си говорят за невероятните си приключения в Каризма.
— Хайде да си направим гости с преспиване тези дни — каза Сезам, когато в късния следобед се разделяха пред входа на училището.
Всички се съгласиха, че това бе фантастична идея, и започнаха да правят планове, докато Лоси пристигна и прибра Сезам вкъщи.
Докато Сезам разопаковаше раницата си, се сети за кутията за сандвичи. Беше я забравила в Каризма! За нещастие, Лоси също забеляза, че кутията липсва.
— Къде е кутията за сандвичи? — попита тя.
— Дадох я на един динозавър — невинно каза Сезам.
— Сигурно! — каза Лоси.
Но тя предположи, че Сезам бе забравила кутията в автобуса, и не каза нищо повече.
Горе, в стаята си, Сезам отвори кутийката с бижута и постави красивия талисман-пеперуда в нея. Сега имаше пет талисмана — сърцето, подковата, мидата, котето и пеперудата.
Откакто я бе намерила, това бе първата възможност, която имаше, да разгледа талисмана на спокойствие. Интересните шарки по крилете наподобяваха тези на пеперудите от Пеперудения залив. Как ги нарече Пог? Златни пръстенчета… Точно така!
Тя си спомни за малката книжка, която Пог й даде, и я извади от джоба си.
«Нямам търпение пак да се върна в Каризма!», помисли Сезам, затвори капака на кутията за бижута и седна да чете книжката…

«Принцесата и пеперудата

Имало едно време един крал и една кралица, които много искали да си имат дете. Минали години, докато един ден кралицата родила дъщеря. Родителите били много радостни, но не можели да решат какво име да дадат на новороденото. Карали се дни и цели месеци, спорили и се карали, но пак не стигнали до съгласие! И с времето тяхната дъщеря станала известна като принцеса Безименна.
Една сутрин, когато принцесата била на осем години, тя се събудила със силно главоболие. Най-добрите лекари от кралството идвали и си отивали, но предписаните от тях лекарства не могли да я излекуват. Състоянието на принцесата толкова се влошило, че родителите й се страхували, че умира. В отчаянието си кралят предложил награда за този, който излекува принцеса Безименна.
Един ден мъдра фея на име Сарм дошла в двореца и казала на краля, че знае лекарството, което ще помогне на принцесата.
— Принцесата трябва да пие нектар от цвета на четирилистна детелина — казала тя. — Нищо друго няма да й помогне.
Като чули това, кралицата и кралят се натъжили. Четирилистните детелини били рядкост. Било просто невъзможно да се намерят! Но Сарм обещала да се върне скоро с безценния нектар.
Сарм полетяла над джунглата, където Златните пръстенчета се събирали на големи групи. Било в сезона, когато стотици от тези нежни пеперуди мигрират на север, за да се хранят със сладките червени детелини.
Когато Сарм казала на пеперудите за умиращата принцеса, те се съгласили да помогнат. Издигнали се във въздуха като блестящ облак и се понесли в далечината.
Топлите летни ветрове ги понесли над планини и гори. Скоро пеперудите прелитали радостно от един сладко ухаещ цвят на детелина на друг, опрашвайки цветята и събирайки нектар, и всяка една от тях, се надявала да открие четирилистна детелина.
Сред тях била една стара пеперуда на име Флорита. Тя бе мигрирала вече много пъти и знаела, че това вероятно ще бъде последното й преселване. Независимо от това, зрението й било много добро и тя скоро забелязала четирилистна детелина! Флорита изсмукала нектара със своите хоботчета като със сламка и съхранила ценната течност.
Искала да си почине, но знаела, че трябва да се върне при принцеса Безименна веднага, ако иска да я спаси! И така, тя откъснала щастливото листо на детелината за принцесата и започнала своя полет назад.
Но сякаш всичко било срещу нея. Докато летяла над планината, я връхлетяла изненадваща буря. Флорита се носела сред вятър и дъжд и изведнъж се озовала в непозната за нея част от джунглата. Крехките й криле се закачили върху храст с бодили, после полетяла към паяжината на един космат паяк. Опитвала да се измъкне от лепкавата паяжина, но паякът дал да се разбере, че нищо лошо няма да й се случи:
— Почини си — казал той, — аз ще те пазя.
Малко по-късно Сарм забелязала Флорита, която била разтворила разкъсаните си крила под следобедното слънце. Феята се натъжила, като видяла изтощената пеперуда, пък и забелязала, че едно от крачетата й било наранено.
— Вземи това — казала едва-едва Флорита.
Тя наляла нектар в малкия напръстник, който Сарм донесла, и й дала листото.
— Благодаря — казала Сарм. — Аз ще разкажа на всички за твоята смелост. Никога няма да те забравим!
Флорита въздъхнала доволно, прибрала златните си крила и умряла в мир по залез-слънце.
Като избърсала сълзите от очите си, Сарм полетяла към двореца толкова бързо, колкото й позволявали силите. Тя намерила кралицата и краля до леглото на дъщеря им изтощени и отчаяни. Те спрели да дишат, докато принцесата пиела нектара…
След час температурата спаднала. Скоро принцеса Безименна била на крака и се чудела защо е цялата тази дандания около нея! Всички в двореца се радвали и вестителите надули фанфари в нейна чест.
— Сега трябва да поискаш наградата си — казал кралят на Сарм.
— Не — казала Сарм, — аз не я заслужавам. Пеперудата Флорита намери нектара. Тя е тази, която трябва да бъде запомнена.
— Флорита! — извикала принцесата. — Аз бих се радвала да се казвам Флорита. Време е и аз да имам подходящо име!
Кралят и кралицата се съгласили — това било много подходящо време да дадат име на дъщеря си.
От този ден нататък принцеса Флорита не се уморила да разказва за смелата малка пеперуда, която спасила живота й.
А четирилистната детелина… принцесата я сложила в сребърен медальон и я носела за късмет!»


Десета глава

Сребърната фея се усмихваше, докато наблюдаваше как пламъкът на още една магическа свещ затрепери и угасна.
— Браво! — каза тя и въздъхна с облекчение. — Сезам е намерила още един талисман. Този път това е малката пеперуда.
Сега оставаха осем запалени свещи, а Сребърната фея се надяваше нейната търсачка на талисмани скоро да се върне отново. Но какви странни истории чуваше тя за Сезам. И за какво ставаше дума в това объркано писмо от Дорк?
— Аз трябва да се видя с Чаровна скоро — каза Сребърната фея — и да разбера какво става.
Междувременно из Черната гора се разнасяха слухове, че огромен брой грибъли се събирали и замисляли нещо. Но това е друга история. Трябва и тя да бъде разказана някой ден.

 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Крехка сила от Ейми Трий - Детски книги онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!