Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Историята на людоеда


Имало и едно време смели момци — отчаяни храбреци. Един такъв момък решил — какво? Ами да краде от човекоядец, от людоед.
Той правилно взел това решение, че този хищен людоед непрекъснато тормозел хората, ядял наред — и млади, и стари, и децата им. Та те се видели в чудо — всеки ден идвал людоедът и отнасял някого със себе си, а той пищял, гърчел се, плачел, та се късал, но нямало отърване, здраво го стискал людоедът и го отнасял в пещерата си. А този негов дом-пещера бил високо на един връх и никой не смеел да припари до него. Ни човек, ни животно, ни птица.
Само нашият момък решил и тръгнал.
Вървял що вървял и стигнал до входа на пещерата. От него лъхал зловещ хлад и ужас. Нашият момък хич не се побоял, а се промъкнал в пещерата и що да види: злато, сребро, накити. Купища. Започнал да граби, да слага в торбата. Забравил даже да се оглежда.
И изведнъж усетил, че нещо го сграбчва, после се разнесъл страхотен рев и момъкът разбрал, че е попаднал в ужасен плен.
Людоедът стискал в едната си ръка човека и го поднесъл до окото си — хубавичко да го разгледа. Момъкът треперел като лист, от устата на людоеда се носел зловонен дъх и сякаш вятър просвирвал, когато надавал своя рев.
— От мен ще крадеш! Хе! Та това е нечувано и невиждано! — говорел си сам людоедът и навлизал навътре в пещерата.
Тук го пъхнал в някакъв съд и рекъл с променен гласец:
— Ей, мила, ела да видиш какво чудо! Вечерята ни дойде на крака!
И тогава се дочул шум от дъното на пещерата и над съда, в който бил натикан момъкът, се надвесила людоедката. Хубаво го огледала, облизала се и обявила:
— Чудесна вечеря!
Момъкът разбрал, че му е дошъл краят. Но все пак слушал как се уговаряли людоедът и людоедката — той да отиде да покани приятелите, а тя да го сготви! Да направи хубава яхния! Ех, че съдба, да вриш и да кипиш в людоедското гърне… Можело и тъй да се умира, но не това очаквал юнакът.
Людоедът подвикнал:
— Отивам да събера дружината. Като им разкажа как се домъкна тоя глупак и как сам се тикна в гърнето ни, ще си умрат от смях — и се разсмял гръмогласно, людоедката тъничко се изкикотила, а той произнесъл окончателната присъда: — А ти го сготви хубавичко, вкусничко! Само дрехите му свали, инак той си е готов в гърнето!
Момъкът разбрал къде е попаднал и какво го очаква. Гърнето на людоедите било малко по-високо от човешки ръст. Хванал се момъкът с двете ръце за ръба на гърнето, надигнал се и що да види — людоедката шета пъргаво около огнището. Запретнала ръкави и весело си тананикала песничка.
Гледал я напрегнато момъкът как почиства огнището и се оглежда, явно търсела нещо. Изведнъж людоедката прекъснала веселата песничка и ядосана сложила ръце на кръста си.
— Тоя мой мързеливец, пак изчезна, без да ми донесе дърва!
Ами да, оглеждала се за дърва.
И на юнака бързо му хрумнала отчаяната мисъл да се опита все пак да се измъкне. И се провикнал с услужлив гласец:
— Госпожо, нека аз да ви събера дърва!
Людоедката първо се стреснала, а после се вторачила в огромното гърне, откъдето се подавала главата на момъка, и се разсмяла. Сетне се замислила, и тя си била мързеливичка, и рекла:
— Че щом искаш, щом смяташ и щом можеш да ми помогнеш…
— Искам, мога и с радост ще помогна! — прекъснал я момъкът.
— Гледай ти, за пръв път срещам толкова услужлив мъж, а колко мъже са минали оттука да знаеш. Чакай да взема да те измъкна от гърнето тогава.
И людоедката, без много да му мисли, хванала с два пръста нещастния си пленник и го измъкнала от гърнето. Момъкът тупнал на земята и се огледал — огнището било огромно, нужни били много клони и пънове за огъня, който трябвало да го свари. И той попитал:
— Ами ще трябва дървата отвън да ги събера, ще ме пуснеш ли?
— Отвън, разбира се, но ти не се прави на хитър, няма да можеш да избягаш! — заплашила го людоедката и измъкнала яко въже, омотала здраво единия крак на момъка и му наредила: — Сега върви, събери ми дърва, но хич не си и помисляй да бягаш.
— Как така ще бягам, аз само ще ви помогна, да не се морите с тежките пънове! — убедително отвърнал момъкът и излязъл от пещерата.
Тук дърва колкото щеш, събрал един наръч и ги понесъл към огнището, където щял да бъде хубавичко и вкусничко сготвен на яхния.
Людоедката го гледала с подозрение и заповядала:
— Хайде, по-бързо, че няма време! Всеки момент ще довтасат гостите, а аз още не съм почнала да те варя!
— Ей сегичка, ей сегичка! — отговорил момъкът и отново се затичал.
Въжето се заплело около невързания му крак, той се спънал и рязко опънал другия му край. Страшен тътен го оглушил — всички съдове се сгромолясали върху людоедката, докато тя падала, подкосена от опънатото въже. Гледа момъкът и що да види — тя лежи по очи и не мърда. Поопънал момъкът въжето — пак не мърда, макар да го държи и да го стиска.
Тогава момъкът бързо се решил — върнал се вътре. И страх не страх, с разтреперани от ужас ръце, оплел огромното тяло на людоедката с въжето. Тя първо не мърдала, но след малко се съвзела, понеже имала гъдел, проклетницата. Момъкът обаче, цял в пот, я овързвал все по-здраво. Накрая така я оплел, че никога не би могла да се отвърже!
Е, добре, това го свършил, ами сега какво да прави?
Трябва да я сготви. „Ще опека людоедката — помислил си момъкът доволен. — Щом мъжът й е толкова гладен, нека я изяде. Откъде ще разбере чие месо яде — дали е човешко или людоедско?“
И бързичко увил тялото на людоедката с някаква дреха и го проснал пред огнището.
В този миг пристигнал людоедът с дружината си людоеди.
— Хей, къде си, мила?! — попитал людоедът с весело гласище.
— Ех, че е чудесно, приятелко добра! — изчуруликала людоедката гостенка и като съзряла тялото пред огнището, плеснала с ръце: — Яя, каква изненада! Туй ще да е човешкото месце!
Людоедът домакин бързо извадил отнякъде ножове, огромни вилици и ги подал на приятелите си.
— Сигурно е слязла на долния етаж да вземе вино — рекъл и се облизал, пък предложил: — Ами ние да почваме, а?
И станало страшно — людоедите размахали ножове, забивали вилиците в тялото на людоедката. За миг само спрели и избухнали в бурен смях:
— Решила е да ни го сервира жив! Ех, почита тя старите традиции!
И отново с ножовете и с вилиците откъсвали месце и лапали като невидели. Дочувало се само мляскане и ръмжене.
Накрая останала само главата.
— Нея ще я глътна цяла! — заканил се людоедът домакин и решил да я отвие. Людоедката гостенка запискала от удоволствие, а неговият приятел людоед само притискал корема си — преял и вече го болял.
Открил главата людоедът домакин и що да види — изцъклените очи на жена си.
И тримата застинали — едва сега разбрали какво са сторили.
Гостът изхълцал и измърморил:
— Ама беше вкусна пък…
Людоедът домакин изревал от мъка и се затичал навън, да е в мъката си сам, защото обичал жена си. Но в преддверието — що да види — златото го нямало.
Огледал се и разбрал, че проклетият човек го е обрал.
— Толкова са страшни хората, а аз да не знам — уби жена ми, сервира ми я за ядене, а после ми отне и златото, събирано цял живот.
Прав бил людоедът, защото само след няколко години хората избили всички людоеди и сами те започнали да прилагат техните традиции и практикували тяхното изкуство чрез така наречените войни. Те доста честичко го ползват и до днес…
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Историята на людоеда - Български Приказки Онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!