Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Историята на людоеда


Имало и едно време смели момци — отчаяни храбреци. Един такъв момък решил — какво? Ами да краде от човекоядец, от людоед.
Той правилно взел това решение, че този хищен людоед непрекъснато тормозел хората, ядял наред — и млади, и стари, и децата им. Та те се видели в чудо — всеки ден идвал людоедът и отнасял някого със себе си, а той пищял, гърчел се, плачел, та се късал, но нямало отърване, здраво го стискал людоедът и го отнасял в пещерата си. А този негов дом-пещера бил високо на един връх и никой не смеел да припари до него. Ни човек, ни животно, ни птица.
Само нашият момък решил и тръгнал.
Вървял що вървял и стигнал до входа на пещерата. От него лъхал зловещ хлад и ужас. Нашият момък хич не се побоял, а се промъкнал в пещерата и що да види: злато, сребро, накити. Купища. Започнал да граби, да слага в торбата. Забравил даже да се оглежда.
И изведнъж усетил, че нещо го сграбчва, после се разнесъл страхотен рев и момъкът разбрал, че е попаднал в ужасен плен.
Людоедът стискал в едната си ръка човека и го поднесъл до окото си — хубавичко да го разгледа. Момъкът треперел като лист, от устата на людоеда се носел зловонен дъх и сякаш вятър просвирвал, когато надавал своя рев.
— От мен ще крадеш! Хе! Та това е нечувано и невиждано! — говорел си сам людоедът и навлизал навътре в пещерата.
Тук го пъхнал в някакъв съд и рекъл с променен гласец:
— Ей, мила, ела да видиш какво чудо! Вечерята ни дойде на крака!
И тогава се дочул шум от дъното на пещерата и над съда, в който бил натикан момъкът, се надвесила людоедката. Хубаво го огледала, облизала се и обявила:
— Чудесна вечеря!
Момъкът разбрал, че му е дошъл краят. Но все пак слушал как се уговаряли людоедът и людоедката — той да отиде да покани приятелите, а тя да го сготви! Да направи хубава яхния! Ех, че съдба, да вриш и да кипиш в людоедското гърне… Можело и тъй да се умира, но не това очаквал юнакът.
Людоедът подвикнал:
— Отивам да събера дружината. Като им разкажа как се домъкна тоя глупак и как сам се тикна в гърнето ни, ще си умрат от смях — и се разсмял гръмогласно, людоедката тъничко се изкикотила, а той произнесъл окончателната присъда: — А ти го сготви хубавичко, вкусничко! Само дрехите му свали, инак той си е готов в гърнето!
Момъкът разбрал къде е попаднал и какво го очаква. Гърнето на людоедите било малко по-високо от човешки ръст. Хванал се момъкът с двете ръце за ръба на гърнето, надигнал се и що да види — людоедката шета пъргаво около огнището. Запретнала ръкави и весело си тананикала песничка.
Гледал я напрегнато момъкът как почиства огнището и се оглежда, явно търсела нещо. Изведнъж людоедката прекъснала веселата песничка и ядосана сложила ръце на кръста си.
— Тоя мой мързеливец, пак изчезна, без да ми донесе дърва!
Ами да, оглеждала се за дърва.
И на юнака бързо му хрумнала отчаяната мисъл да се опита все пак да се измъкне. И се провикнал с услужлив гласец:
— Госпожо, нека аз да ви събера дърва!
Людоедката първо се стреснала, а после се вторачила в огромното гърне, откъдето се подавала главата на момъка, и се разсмяла. Сетне се замислила, и тя си била мързеливичка, и рекла:
— Че щом искаш, щом смяташ и щом можеш да ми помогнеш…
— Искам, мога и с радост ще помогна! — прекъснал я момъкът.
— Гледай ти, за пръв път срещам толкова услужлив мъж, а колко мъже са минали оттука да знаеш. Чакай да взема да те измъкна от гърнето тогава.
И людоедката, без много да му мисли, хванала с два пръста нещастния си пленник и го измъкнала от гърнето. Момъкът тупнал на земята и се огледал — огнището било огромно, нужни били много клони и пънове за огъня, който трябвало да го свари. И той попитал:
— Ами ще трябва дървата отвън да ги събера, ще ме пуснеш ли?
— Отвън, разбира се, но ти не се прави на хитър, няма да можеш да избягаш! — заплашила го людоедката и измъкнала яко въже, омотала здраво единия крак на момъка и му наредила: — Сега върви, събери ми дърва, но хич не си и помисляй да бягаш.
— Как така ще бягам, аз само ще ви помогна, да не се морите с тежките пънове! — убедително отвърнал момъкът и излязъл от пещерата.
Тук дърва колкото щеш, събрал един наръч и ги понесъл към огнището, където щял да бъде хубавичко и вкусничко сготвен на яхния.
Людоедката го гледала с подозрение и заповядала:
— Хайде, по-бързо, че няма време! Всеки момент ще довтасат гостите, а аз още не съм почнала да те варя!
— Ей сегичка, ей сегичка! — отговорил момъкът и отново се затичал.
Въжето се заплело около невързания му крак, той се спънал и рязко опънал другия му край. Страшен тътен го оглушил — всички съдове се сгромолясали върху людоедката, докато тя падала, подкосена от опънатото въже. Гледа момъкът и що да види — тя лежи по очи и не мърда. Поопънал момъкът въжето — пак не мърда, макар да го държи и да го стиска.
Тогава момъкът бързо се решил — върнал се вътре. И страх не страх, с разтреперани от ужас ръце, оплел огромното тяло на людоедката с въжето. Тя първо не мърдала, но след малко се съвзела, понеже имала гъдел, проклетницата. Момъкът обаче, цял в пот, я овързвал все по-здраво. Накрая така я оплел, че никога не би могла да се отвърже!
Е, добре, това го свършил, ами сега какво да прави?
Трябва да я сготви. „Ще опека людоедката — помислил си момъкът доволен. — Щом мъжът й е толкова гладен, нека я изяде. Откъде ще разбере чие месо яде — дали е човешко или людоедско?“
И бързичко увил тялото на людоедката с някаква дреха и го проснал пред огнището.
В този миг пристигнал людоедът с дружината си людоеди.
— Хей, къде си, мила?! — попитал людоедът с весело гласище.
— Ех, че е чудесно, приятелко добра! — изчуруликала людоедката гостенка и като съзряла тялото пред огнището, плеснала с ръце: — Яя, каква изненада! Туй ще да е човешкото месце!
Людоедът домакин бързо извадил отнякъде ножове, огромни вилици и ги подал на приятелите си.
— Сигурно е слязла на долния етаж да вземе вино — рекъл и се облизал, пък предложил: — Ами ние да почваме, а?
И станало страшно — людоедите размахали ножове, забивали вилиците в тялото на людоедката. За миг само спрели и избухнали в бурен смях:
— Решила е да ни го сервира жив! Ех, почита тя старите традиции!
И отново с ножовете и с вилиците откъсвали месце и лапали като невидели. Дочувало се само мляскане и ръмжене.
Накрая останала само главата.
— Нея ще я глътна цяла! — заканил се людоедът домакин и решил да я отвие. Людоедката гостенка запискала от удоволствие, а неговият приятел людоед само притискал корема си — преял и вече го болял.
Открил главата людоедът домакин и що да види — изцъклените очи на жена си.
И тримата застинали — едва сега разбрали какво са сторили.
Гостът изхълцал и измърморил:
— Ама беше вкусна пък…
Людоедът домакин изревал от мъка и се затичал навън, да е в мъката си сам, защото обичал жена си. Но в преддверието — що да види — златото го нямало.
Огледал се и разбрал, че проклетият човек го е обрал.
— Толкова са страшни хората, а аз да не знам — уби жена ми, сервира ми я за ядене, а после ми отне и златото, събирано цял живот.
Прав бил людоедът, защото само след няколко години хората избили всички людоеди и сами те започнали да прилагат техните традиции и практикували тяхното изкуство чрез така наречените войни. Те доста честичко го ползват и до днес…
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Историята на людоеда - Български Приказки Онлайн от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!