|
|
Ейми Трий
Зорган и бодливците
Пролог
Тринайсетте талисмана на Каризма
Чаровна стана кралица на Каризма и мъдрата и красива Сребърна фея й даде ценен дар — гривна. На нея висяха тринайсет сребърни талисмана.
Така повеляваше законът на Каризма. Щом дойдеше нов владетел на власт, Сребърната фея изработваше специален подарък, който да му помогне да се грижи за наследения свят. И този път това беше гривна. Жената обясни на кралица Чаровна, че бижуто е магическо, защото може да управлява природните сили и да пази всичко в хармония. Кралицата трябваше да се грижи за гривната.
Докато кралица Чаровна — и единствено кралица Чаровна — притежаваше талисманите, всичко щеше да бъде наред.
И така беше, докато гривната не бе открадната от един паяк и не попадна в ръцете на магьосника Зорган.
И настъпи хаос!
Първа глава
Сезам беше пленничка в кулата на Зорган! Вещицата беше затръшнала вратата и беше превъртяла ключа. През прозореца Сезам я виждаше как лети наоколо, яхнала метла, а черните й парцаливи дрехи се веят като крила на врана.
Сезам не можеше да повярва, че толкова лесно я бяха подвели да се раздели с вълшебната гривна. Близо до двореца на кралица Чаровна случайно беше срещнала прекрасна млада жена с дълга сребърна коса и искрящи очи. Жената се държа много приятелски, обясни, че е Сребърната фея, и обеща да върне гривната на кралицата.
Сезам й повярва, но когато гривната попадна в ръцете на жената, тя изведнъж се превърна в грозна вещица! Преди Сезам да се опомни, вече беше заключена в кулата на магьосника. Нямаше ни най-малка представа как се беше озовала там! Беше много, много уплашена.
Внезапно вещицата се приближи до прозореца и Сезам погледна с ужас право в страховитото й лице, което беше по-сбръчкано и от стар картоф. На единия костелив пръст на вещицата се полюшваше вълшебната гривна…
— Върни ми я! — извика Сезам. — Пусни ме оттук!
Вещицата се изкикоти.
— Глупаво дете! — изграчи тя. — Изобщо нямам такива намерения. Ти повече не си ми нужна. Скоро ще се превърнеш просто в една купчинка бели кости, Сезам Браун! Сезам…
— … Сезам, слизай вече! Закуската е на масата!
Сезам се събуди. От кухнята я викаше гласът на татко й, Ник Браун. Тя седна, тръсна глава и осъзна, че всичко е било само един страшен кошмар. Електронният часовник до леглото забръмча. Беше 9,10 часът сутринта. Сезам натисна копчето на часовника, спря го и изскочи от леглото.
— Идвам, татко! Само пет минутки!
Кошмарът беше толкова истински! Сезам не искаше да се държи глупаво, но побърза да отвори специалната кутия за бижута, за да провери дали вълшебната гривна е още там.
Там си беше. Единайсет блестящи талисмана бяха закачени за нея и лежаха в кутията в пълна безопасност. Сезам радостно затвори капака и отиде до прозореца. Беше слънчева съботна утрин и в небето не се виждаха никакви вещици на метли. Само едно пухкаво бяло облаче, което заприлича на Сезам на четирилистна детелина. Добър знак! След по-малко от час Сезам имаше час по езда при Джоуди Лък. Щеше да язди любимото си пони Сребърен!
— Нямам търпение! — каза Сезам на плюшеното мече Алфи.
Изтича в банята, изми се, като непрекъснато си повтаряше да спре да мисли за Зорган и историите, които той й беше разправил за Сребърната фея. След последното посещение в Каризма обаче, Сезам не можеше да спре да се чуди дали пък Сребърната фея наистина не беше зла вещица! «Нищо чудно, че сънувам всякакви чудесии», помисли момичето. Тя си наплиска лицето, изми си зъбите и втренчи поглед в огледалото.
— Нищо няма да ме спре да намеря талисманите — каза Сезам на глас. — Останаха още само два. Сезам Браун ще ги открие всичките!
За рекордно кратко време тя нахлузи бричовете и ботушите си, облече блузката за езда и вече щеше да хукне надолу към кухнята, когато се сети да си сложи и любимата си огърлица с талисмана.
* * *
След закуска Ник закара Сезам при конюшните. По пътя си говориха за партито-барбекю, което Ник предвиждаше за днешния следобед.
— Вече писах на Мади, Джема и Лиз — каза Сезам. — И трите ще дойдат.
— Прекрасно — обади се Ник. — Поканил съм някои приятели. Нямат търпение да се запознаят с Джоуди. Не мога да повярвам, че двамата с нея излизаме вече почти цяла година!
— Супер — възкликна Сезам. Тя много харесваше учителката си по езда.
Известно време се беше чудила как ли ще се чувства, ако баща й и Джоуди решат да се оженят. Седнала на задната седалка в колата, Сезам се размечта. Майка й, Попи, беше починала, когато Сезам беше още бебе, но момичето бе силно привързано към спомена за нея. Щеше да се чувства странно, ако в дома й дойдеше нова майка. Въпреки това сякаш се надяваше Попи да няма нищо против Джоуди, защото учителката й беше толкова мила…
Скоро Ник отби от натовареното шосе и подкара към конюшните по черния път, заграден от всички страни с приветливи пасбища и ниски огради.
Докато паркираха отпред, Сезам зърна Оливия Пайк. Двете ходеха в едно и също училище. Оливия държеше собственото си пони Мисти Морнинг в конюшните на Джоуди, беше голяма снобка и Сезам изобщо не я харесваше.
В момента майка й, госпожа Пайк, разговаряше с Джоуди и по физиономията й Сезам разбра, че е много недоволна от нещо. Краткият разговор скоро приключи и Джоуди забърза към Ник и Сезам. Кротките й сини очи сега святкаха от ярост.
— Проблеми ли има? — попита Ник. Той смяташе, че когато е ядосана, Джоуди е още по-красива.
— Госпожа Пайк настоява, че е станало объркване с урока по езда на Оливия — обясни Джоуди. — Тя твърди, че сме се уговорили занятието на дъщеря й да започне в десет часа днес, но аз проверих какво съм си записала в дневника. Уговорили сме се да работя с Оливия чак в единайсет. Но ако не се съглася урокът й да започне веднага, госпожа Пайк заплаши, че ще премести Мисти в друга конюшня…
— Вещица такава… — промърмори Сезам.
— Сез! — предупредително се обади Ник. — Не бъди груба.
— Съгласих се — каза Джоуди. — Извинявай, Сезам, но се боя, че твоят урок ще трябва да почака тази сутрин.
— Няма проблем — отвърна Сезам. Беше разочарована, но знаеше, че Джоуди няма вина. — Ще помогна малко в конюшнята, докато чакам.
— Чудесно — каза Ник. — Ще се видим после. Не закъснявайте за барбекюто! Аз готвя!
Джоуди бързо го целуна.
— Аз ще доведа Сезам вкъщи — каза тя. — Не се тревожи. Ще дойдем навреме!
Втора глава
Докато Оливия се наслаждаваше на урока по езда, Сезам си запълваше времето, като решеше понитата. Тъкмо беше приключила с козината на Сребърен, когато видя как Оливия заведе Мисти Морнинг в нейния бокс в конюшнята. Госпожа Пайк крачеше бързо-бързо зад нея, потрепваше с високите си токчета по павирания широк двор и бъбреше ядосано на дъщеря си. Говореше високо и Сезам чу всяка дума:
— Побързай, Оливия. Не искам да си изпусна часа при фризьора. Раймондо ще ми прави кичури днес.
— Да, мамо — отвърна Оливия, — но първо трябва да дам вода на Мисти…
Госпожа Пайк си погледна часовника.
— Нямаме време — каза тя нетърпеливо.
Сезам се намръщи.
— Госпожа Пайк е по-загрижена да не закъснее за фризьора, отколкото, че Мисти ще остане жадна! — прошепна тя в ухото на Сребърен и затвори вратата на бокса му. Мина й през ума, че може би госпожа Пайк нарочно е измислила историята с объркването около урока по езда на Оливия, за да може да стигне навреме във фризьорския салон. След няколко минути майката и дъщерята отпратиха с пълна скорост със скъпарския си джип.
Джоуди приближи до Сезам и въздъхна с облекчение.
— Хайде да отидем да пояздиш — каза тя на момичето. — Сребърен ли ще оседлаем?
— Ъъъ… Първо трябва да дам вода на Мисти — отвърна Сезам.
— Защо? — учуди се Джоуди. — Сигурна съм, че Оливия се е погрижила за това, преди да тръгне.
Сезам не искаше да създава неприятности на Оливия, но неохотно разказа на Джоуди какво се беше случило.
— Само почакай да се срещна пак с госпожа… — започна Джоуди, но в следващия момент млъкна.
Двете чуха потропване на копита и видяха как едно пони пресече двора.
— Това е Мисти! — извика Сезам.
— Отива към пътя! — възкликна Джоуди.
Сезам хукна след избягалото пони, като за по-кратко мина през пасбището. Стигна до края на черния път в момента, в който Мисти изчезна зад плета, отправила се право към шосето.
— Мисти! Върни се! — извика Сезам.
В следващия момент чу клаксони, свистене на гуми по асфалта, някакви хора се развикаха. Сезам се втурна към шосето, а сърцето й просто щеше да изскочи. Движението беше спряло и за огромно нейно облекчение тя видя понито на Оливия, застанало до плета — дори не се беше опитало да пресече. Петнистосивата му козинка беше подгизнала от пот, а очите му — разширени от ужас. «Спокойно», каза си Сезам и бавно се приближи до понито.
— Всичко е наред, Мисти — каза тя тихичко. — Не мърдай. Моля те, не мърдай…
Внезапно Мисти тръсна глава и по всичко изглеждаше, че отново се кани да побегне, но в този миг Сезам я сграбчи за гривата. След минутка дотича и Джоуди с юзда в ръка.
— Браво, Сез! — похвали тя момичето, докато крачеха обратно през двора на конюшнята. — Нямаше да се справя без теб.
Отне им известно време да успокоят понито и да го приберат в неговия бокс, така че вече беше много късно Сезам да започва урока си. Джоуди й обеща да й се реваншира възможно най-скоро и звънна по мобилния на госпожа Пайк.
— Много се извинявам, че ви притеснявам — каза тя, — но има нещо, за което трябва да поговорим… веднага!
* * *
Пристигнаха на барбекюто последни и завариха градината пълна с хора. Джоуди зърна Ник, който пръскаше вода върху въглените на скарата. Той й помаха сред дима от пламъците и младата жена побърза да му помогне.
Сезам видя приятелките си под ябълковото дърво и хукна през моравата да им каже «здрасти».
— Здравей, Сез! — провикна се Джема.
— Помислихме, че въобще няма да дойдеш! — каза Лиз.
— Ужасно се забави! — измрънка Мади. — Само се шегувам! — добави тя усмихнато. — Обикновено аз закъснявам!
Сезам я прегърна. Мади беше най-добрата й приятелка.
— С Джоуди имахме много работа в конюшните.
После забеляза, че приятелките й са облечени в модни тениски, блузки и шорти.
— Само да се преоблека — каза Сезам. — Няма да се бавя…
Тя се обърна да влезе вкъщи, но в същия миг вниманието й беше привлечено от някакво боцкане отзад на шията й. Тя взе в ръка медальона си. Той я гъделичкаше по много познат начин! Нещо вълшебно беше на път да се случи. Сякаш пеперудки запърхаха в коремчето на Сезам. Тя цялата настръхна. Изведнъж видя розови, зелени и сини колелца дим, които се завихриха наоколо, завъртяха се в някаква мътна дъга все по-бързо и по-бързо, докато момичето усети, че й се завива свят, а краката й се отделят от земята. Другите момичета също попаднаха във вихъра и тя чу гласовете им в далечината, докато и те се рееха наоколо:
— Какво става?
— Летя!
— Чувствам се странно!
Последното нещо, което Сезам усети, беше как Мади я хвана за ръката. След това и четирите се понесоха нагоре, над клоните на ябълковото дърво. Скоро вече се издигаха над покривите, край тях свистеше въздухът на вълшебната дъга. Пътуваха към вълшебния свят на Каризма.
Трета глава
Зорган беше в много лошо настроение. То не го напускаше още от деня, в който не успя да измами Сезам с лъжливите истории за Сребърната фея. Момичето упорито не желаеше да му повярва. Магьосникът призна, че то има кураж, но въпреки това не възнамеряваше да се отказва от опитите да й отнеме гривната.
— Ще намеря начин да сломя волята й — фучеше той отново и отново. — Само веднъж да се върне пак в Каризма!
Докато чакаше търсачката, магьосникът се забавляваше, като пращаше заклинания срещу невинните, нищо неподозиращи мирни жители на Каризма: снежни бури се извиваха в летен ден, хората сънуваха кошмари.
Забавляваше се, като виждаше как ги плаши. Особено го развесели нашествието от мишки, което изпрати в двореца на самата кралица Чаровна. Зорган наблюдаваше ситуацията в кристалното си кълбо и умираше от смях. Гризачите сееха хаос в домакинството на двореца и причиняваха безброй неприятности. Обаче в деня, преди Сезам и приятелките й отново да пристигнат в Каризма, магьосникът научи някои много тревожни новини…
Кралица Чаровна отново бе свикала съвет, за да предложи на обсъждане влошаващата се все повече ситуация в страната. Сред висшите придворни седяха Канцлерът, пълен мъж на име Робъстъс, и офицер Дорк. Присъстваше и Сребърната фея — старият враг на Зорган. С помощта на кристалното кълбо Зорган подслуша разговора около голямата кръгла маса…
— Зорган причинява ужасен хаос с магиите си, Ваше Височество. Дворецът е пълен с мишки! Днес намерих една, удавена в супата ми! Отврат!
— Да, магьосникът направо ни вгорчава живота! Сънувам ужасни кошмари. Много са страшни. Мисля, че е време да действаме!
— Сезам успя да избегне клопката му последния път, когато беше тук. Страх ме е да помисля какво крои Зорган сега. Той е твърдо решен да се добере до талисманите…
— Ще направя всичко възможно да защитя търсачката, Сребърна фейо. Пазачите на портите са предупредени да очакват Сезам и да й помогнат, колкото могат. Междувременно основната заплаха си остава магьосникът. Надявах се, че ще можем да се справим с него по мирен начин. Но стига вече! Зорган трябва да бъде наказан! Офицер Дорк, арестувайте го веднага!
* * *
Зорган не можеше да повярва на ушите си.
— Глупачка! — изкрещя той към кристалното кълбо, сякаш Чаровна можеше да го чуе. — Как смееш да ме предизвикваш? Мен? Дорк няма никакъв шанс срещу магическите ми сили.
Въпреки всичко обаче заповедта на кралицата го разтревожи. Зорган закрачи нервно из Звездната стая. Мислеше напрегнато как да се справи със ситуацията.
— Поне знам какви са намеренията им и съм подготвен за нападението — мърмореше той. — Не мога да рискувам каквото и да било да провали плановете ми. Когато се добера до гривната, ще й направя черна магия и ще вложа в нея само тъмни сили. Морбреция ще си я сложи и ще стане кралица, а аз ще контролирам талисманите и цяла Каризма!
Магьосникът млъкна и се загледа през прозореца. В далечината се виждаше Платото на сърцата. То беше обитавано от бодливците. Изведнъж на Зорган му хрумна идея.
— Мога да използвам тези бодливи диваци — каза той на домашната си бандрала Ванда. — Ще ги изпратя срещу офицер Дорк и хората му. Войниците ще хукнат да си спасяват живота само миг след като зърнат ордите бодливци! Хайде, Ванда, тръгваме за платото. Само че първо ще се маскирам. Във времена като днешните, човек трябва да бъде предпазлив…
* * *
След края на съвещанието при кралицата Дорк подбра сто от своите войници, готови да го последват и да заловят злия магьосник.
— Трябва да сме подготвени за големи неприятности — каза Дорк на хората си. — От Зорган може да се очаква всичко. Ще вземем и оръдието с нас. Не сме го използвали от сто години и сигурно е ръждясало. Проверете дали още действа и вземете достатъчно динени снаряди.
Войниците удариха токове и отдадоха чест.
— Заповедите са ясни, сър! — отвърнаха те.
През следващите няколко часа в двореца кипеше трескава подготовка. Всички се бяха съсредоточили върху важната задача, която предстоеше. Войниците почистиха бронзовите копчета на униформите си и лъснаха ботушите си така, че кожата заблестя като огледало. Качиха почистеното оръдие в кола, теглена от един кон, а няколко други коли натовариха с динени снаряди. До следващата сутрин отрядът беше строен и готов за поход.
Преди да тръгнат, кралица Чаровна им каза няколко окуражителни думи за из път:
— Не се съмнявам, че ще срещнете много трудности и предизвикателства, но съм абсолютно уверена, че ще се справите с поставената ви задача. Все пак, пазете се! Магьосникът ще бъде готов на всичко, за да не го заловите, но въпреки трудностите трябва да успеете.
Зорган е твърде опасен, за да го оставим на свобода. Бъдещото щастие на Каризма зависи от Сезам Браун и от това, дали тя ще успее да ми върне вълшебната гривна. Зорган също е твърдо решен да се добере до нея, но ако това стане, последиците ще бъдат немислимо ужасни!
Затова не позволявайте никой да ви попречи! Трябва да заловите магьосника на всяка цена! До правда, добри ми войници. Кураж! Нека добрата сила на вълшебните талисмани бъде с вас!
Четвърта глава
Сезам, Мади, Джема и Лиз летяха из въздуха, леки като перце. Известно време се носиха над някакво усойно и мрачно плато с формата на сърце. Там не растеше нищо друго, освен репеи. Техните искрящи тъмножълти цветове малко разведряваха пейзажа — приличаха на пръски ярка боя върху тъмна картина.
Момичетата стигнаха един каменист хълм, а после се понесоха право надолу и кацнаха на земята точно пред малката къщичка, построена на върха му. Сякаш само преди секунда стояха в двора на Сезам, а сега бяха кой знае колко далеч! Чак в Каризма! Изправиха се и се огледаха наоколо.
Лиз намести очилата на носа си. Всички усещаха някаква тревога. Бяха абсолютно сами. Наоколо не се виждаше жива душа, освен няколко птички с дълги човки и щръкнали пера, които бяха накацали близо до къщичката.
— Къде ли сме? — обади се Джема.
— В Платото на сърцата — чу се глас зад тях.
Момичетата бързо се обърнаха и с изненада видяха дребничка сивокоса жена, която сякаш се беше появила от нищото. Очите й бяха лъскави като мъниста, носът — дълъг като човка. Носеше парцалива рокля, на главата й беше кацнала шапка от пера, а на ръката си носеше кошница. Жената сърдечно стисна ръката на Сезам.
— Праведен ден, търсачке Сезам! — каза тя. — Аз съм Хеста, отшелницата, и съм пазачка на порта номер дванайсет. Очаквах те.
«Колко странно — помисли Сезам. — Откъде ли е знаела, че идвам? Но май в Каризма няма невъзможни неща!»
Тя поздрави учтиво Хеста и представи останалите:
— Това са приятелките ми Мади Уеб, Джема Грийн и Лиз Робинсън.
— Здрасти — обади се Мади.
— Страхотно е, че сме пак тук — каза Джема. — От последния път мина много време.
— Да — съгласи се Лиз. — Ние всички сме търсачки на талисмани.
— Четири търсачки значи — каза Хеста, сякаш числото имаше някакво специално значение. — Добър знак. Моля, седнете. Имам много да ви разказвам.
Пазачката на портата седна на една пейка, а момичетата насядаха на тревата, нетърпеливи да чуят какво има да им казва. Беше средата на летния меде Мима и слънцето печеше силно в гърбовете им.
Хеста започна да хвърля трошички от кошницата си на качулатите птички, които запърхаха наоколо, и загледа Сезам с престорена сериозност.
— Нещата тръгнаха съвсем на зле от последното ви гостуване — започна тя. — Опасявам се, че за всичко си виновна ти, Сезам Браун!
— О! — извика Сезам. — Какво съм направила?
Хеста се засмя.
— Проблемът е в онова, което не си направила — продължи тя разказа си. — Зорган е бесен, защото си отказала да му дадеш гривната. Смело момиче! Сега си изкарва яда върху нас, жителите на Каризма! Зорган и проклетите му заклинания!
— Какви заклинания? — попита Мади.
— Ами какви… — започна да изброява Хеста. — Дворецът гъмжи от мишки, навсякъде има някакви странни снежни бури. А, да, и хората се оплакват от постоянни кошмари…
— Ооо, така значи! — прекъсна я Сезам и разказа на всички за собствения си страшен сън предната нощ. — Явно Зорган е виновен и за моя кошмар!
— На всяка цена трябва да намериш последните липсващи талисмани — каза Хеста. — Колкото по-скоро кралица Чаровна си върне гривната, толкова по-добре. Само тогава редът ще бъде възстановен.
— Търсим още само два талисмана — каза Сезам. — Четирилистната детелина и ключа.
— Чудя се кой ли от двата ще намерим първо? — обади се Мади.
На Хеста изведнъж й хрумна нещо и тя го изпя в стихче:
«Най-често са със три листа,
а с четири — редки са в света.
И, мисля, в цветната долина
Да търсиш трябва четирилистна…»
— … детелина! — довършиха в един глас момичетата и скочиха на крака.
Пазачката им беше дала прекрасна идея и те бързаха да започнат търсенето.
— Хайде — каза Сезам. — Да тръгваме!
— Пазете се! — предупреди ги Хеста. — Живеем в опасни времена. Нейно Височество нареди на Дорк да залови Зорган. Войниците тръгнаха от двореца днес сутринта. Зорган няма да се даде лесно, сигурна съм. Ще използва всичките си заклинания и трикове, за да се спаси. Ще има битка.
— Ооо! — възкликна Мади. — Надявам се да не попаднем на пътя на някое опасно заклинание!
Хеста се изправи и им пожела късмет. Бяха се отдалечили доста от къщичката, когато Джема се сети за времето, което им остава до затварянето на портата, и изтича обратно:
— Докога трябва да се върнем? — попита тя.
Пазачката посочи качулатите птици:
— Наблюдавайте приятелите ми — отвърна тя. — Върнете се, преди дванайсет от тях да са кацнали на покрива.
Пета глава
Бодливците с тревога гледаха приближаването на зловещия черен облак. Стояха скупчени на групички. Всеки бодливец беше висок около четири лога — горе-долу колкото средно голям трол. Издутите им зелени тела бяха покрити с бодли и всяка групичка приличаше на чепка френско грозде.
Облакът изведнъж се превърна във вихрушка: черен въртящ се звяр, който хвърчеше към тях страшно бързо. Силата му избута бодливците няколко метра назад. Двама от по-смелите не отстъпиха и продължиха да гледат към небето. Имената им бяха Спайкър и Крагс. Вихрушката наближи и двамата видяха как от средата й изплува някакво зловещо лице.
— Това е Зорган! — възкликна Крагс.
— Какво ли иска пък сега? — изръмжа Спайкър. — Не сме виждали проклетия магьосник, откакто ни прати последното си проклятие!
— Всъщност той защо ни го прати това проклятие? — попита Крагс. — Отдавна беше, забравил съм вече.
— Веднъж Зорган си убол пръста на един репей — отвърна Спайкър полугласно. — Наоколо пък се разхождали и някакви бодливци и Зорган в гнева си проклел целия ни род да бъде покрит с бодли. Ужасно сърбят, знаеш!
В този момент вихрушката над Зорган надвисна над главите им и гласът на магьосника прогърмя със страшна сила:
— Имам една работа за вас, бодливи ми приятели! Свършете я добре и ще бъдете възнаградени.
— Хм! Чудя се каква ли ще да е тази работа? — измърмори Крагс.
— Няма да ни се размине. Ей сега ще разберем — отвърна Спайкър.
Бодливците гледаха как вихрушката вдигна прах от земята и само след няколко завъртания пред тях застана Зорган в човешкия си вид.
— Едно малко недоразумение между мен и кралицата — каза той. — Чаровна е заповядала на Дорк и хората му да ме… задържат. Нелепо, нали? Но аз съм сигурен, че вие ще ги прогоните. Мога да разчитам на вас, нали?
Думите му предизвикаха недоволен ропот и мрачно мърморене сред бодливците. Най-накрая Спайкър се осмели да се обади:
— Спомена някакво възнаграждение…
— Точно така — потвърди Зорган. — Победете войниците на кралицата и аз ще вдигна проклятието си от вас. Е, имаме ли сделка?
Бодливците не бяха особено съгласни, но мисълта, че могат да се отърват от досадните бодли, доста ги изкушаваше. Сделката беше сключена.
— Чудесно, чудесно — каза Зорган. — Пригответе се за битка още сега. А, да, има и още нещо. Дръжте си очите отворени за едно момиче. Тя е от Чуждия свят. Предлагам специална награда за онзи, който ми доведе Сезам Браун!
* * *
На следващия ден отряд бодливци напусна Платото на сърцата. Странните същества бяха намислили да изчакат Дорк и войниците му в засада и се бяха запътили да изпълнят плана си. В същото време Сезам и приятелките й се заеха да търсят талисмана.
— Откъде да започнем? — попита Мади.
— Търсете долина или поляни с цветя — каза Сезам, като си спомни стихчето-гатанка на пазачката на портата. — Нали помните: «… и, мисля, в цветната долина…».
— «… да търсиш трябва четирилистна детелина!» — довършиха Джема и Лиз.
Докато вървяха, Сезам разказа на приятелките си онова, което й се беше случило при последното й посещение в Каризма. Всичко беше новина за тях. Когато Сезам стигна до онзи момент, в който беше стигнала до кулата на Зорган и се беше изправила очи в очи с магьосника, всички ахнаха.
— О, Сез! — проплака Мади. — Такъв късмет си имала, че си се спасила!
— Знам — каза Сезам. — Бях страшно уплашена. Морбреция също беше в кулата. Държа се много мило с мен, така че аз веднага заподозрях, че става нещо опасно. А и по някакъв странен начин ми дожаля за нея. В края на краищата, тя наистина е по-голямата сестра. Сърдита е, защото Чаровна е станала кралица. А аз все още не съм съвсем сигурна за Сребърната фея…
— Спомням си, че беше сънувала кошмар и за нея… — обади се Джема.
— Отдавна знаем, че Сребърната фея е изработила талисманите — каза Лиз. — Само да можехме да се срещнем с нея…
— Там е работата — отвърна Сезам, — че аз мисля, че вече съм се срещала с нея. Тя беше онази, същата красива жена със сребърна коса и искрящи очи, която видях в съня си. А когато й дадох гривната, тя се превърна в зла вещица!
Стигнаха до края на платото и спряха, за да се огледат по-добре. Над главите им се носеха пухкави бели облачета. Сезам разказа на момичетата за облачето, което беше видяла тази сутрин от прозореца си и което й беше заприличало на четирилистна детелина.
— Знам, че то беше добър знак! — каза Сезам. — Сигурна съм, че скоро ще намерим талисмана.
От репеевите храсти наоколо се носеше лек аромат, а недалеч зад тях се простираше поле, покрито с виолетовите цветчета на цъфнала детелина.
— Цветна долина! — извикаха момичетата и заподскачаха от радост.
— Страхотно! — възкликна Сезам. — Хайде да се надбягваме дотам!
Междувременно отрядът бодливци (в него влизаха и Крагс, и Спайкър) напредваше през детелиновите поля; някои бутаха ръчни колички, пълни с големи бодливи репееви плодове, а други тътреха някакви странни съоръжения на колела.
Това бях катапулти, предназначени за изстрелване на запалени репееви плодове на значително разстояние и приличаха на големи дървени лъжици, оборудвани с въжета и колела. Бодливците ги наричаха «Зловещи репеехвъргачи».
Придвижването на тежките машини през разровената пръст и къртичините беше много трудно, а нещата се влошаваха допълнително от постоянния сърбеж, които бодлите причиняваха на бодливците, така че отрядът скоро спря за почивка. Тогава видяха четирите тичащи момичета…
— Викси! — възкликна Спайкър. — Момичета от Чуждия свят!
— Зорган каза, че било само едно — поправи го Крагс. — Как му беше името…
— Сезам Браун! — отвърна Спайкър. — Коя ли от всичките е тя? Не знаем как изглежда тази Сезам!
— А! — обади се Крагс. — Не се бях сетил за това.
— Нали искаме да вземем наградата от Зорган! — каза Спайкър. — Ето какво ще направим…
* * *
В Каризма детелината расте почти навсякъде и момичетата скоро се озоваха потънали до кръста в море от цветя.
— Ще ни отнеме векове да намерим талисмана! — каза Джема, проправяйки си път през полето.
— Мисля, че някой вече е бил тук преди нас — обади се Мади. — Вижте! Следи от колела.
Останалите също се загледаха в следите.
— Приличат на следи от някаква каруца — каза Сезам, като оглеждаше смачканите детелини наоколо.
— Чудя се кой ли… — започна Лиз, но млъкна.
Наоколо се чу шумолене.
— Кой е? — извикаха момичетата.
Чу се пукане на настъпени съчки и изведнъж Сезам, Мади, Джема и Лиз се оказаха заобиколени от бодливци!
Бодливите зелени същества изглеждаха недружелюбни и четирите момичета се притиснаха едно в друго от страх.
— Коя от вас е Сезам Браун? — попита Спайкър със заплашителен тон.
Сезам тъкмо щеше да направи крачка напред, когато Мади изведнъж я дръпна и сама излезе пред всички.
— Аз съм Сезам! — заяви тя смело.
Лиз и Джема незабавно се включиха:
— Не, аз съм Сезам! — каза Лиз.
— Не, не е тя, аз съм Сезам Браун! — обади се и Джема.
Сезам разбра, че приятелките й се опитват да я защитят, но не можеше да позволи друг да заеме мястото й пред очите на такава опасност:
— Аз съм Сезам Браун! — каза тя твърдо.
Спайкър изглеждаше напълно объркан. До него пристъпи Крагс и предположи:
— Аз смятам, че е онази, която се обади първа — промърмори той.
— И аз така мисля — отвърна Спайкър шепнешком. — Чакай да ти дам сигнал и я хвани!
Докато бодливците си говореха, момичетата планираха следващия си ход.
— Да бягаме — предложи Сезам. — Ще се разделим в различни посоки и ще ги заблудим окончателно.
— Добра идея — съгласи се Мади.
— Ами добре — обадиха се Джема и Лиз.
— Готови… — започна Сезам. — Едно, две, три… Бягайте!
В същия момент Спайкър извика към останалите бодливци:
— След нея!
Целият отряд хукна след Мади като глутница хрътки.
Шеста глава
В Звездната стая Зорган гледаше през телескопа и държеше под око цялата околност. Беше видял пристигането на Сезам и останалите търсачки. Знаеше, че Крагс и Спайкър се лакомят за обещаната награда и че е само въпрос на време да му доведат вързаната Сезам.
Междувременно със задоволство видя как голям отряд бодливци се отправи към кулата и се подготви да я отбранява. Зорган се изкикоти, като се сети колко лесно му повярваха, когато ги излъга, че ще вдигне проклятието.
— Бодливото проклятие е необратимо — каза той на феите Никс и Дина, които бяха наблизо. — Когато бодливците научат истината, ще бъде вече твърде късно. А ако ми създават главоболия, ще се отърва от тях с друго, по-силно проклятие. Пуф! Чао, чао, бодливци! С бодли или без!
Феите добре знаеха колко жесток може да бъде магьосникът, затова го слушаха и не смееха да си поемат дъх от страх.
— Вие сте много могъщ, господарю — каза Никс.
— Никой няма да посмее да ви предизвика! — обади се и Дина.
— Хм! Е, кралица Чаровна направи точно това! — отвърна Зорган и обърна телескопа към двореца.
Видя отряд войници, които маршируваха към кулата. Шлемовете им блестяха на утринното слънце. Магьосникът се изненада колко много хора всъщност е пратила кралицата срещу него. Устните му се изкривиха в жестока усмивка.
— Никс, Дина, донесете ми магическите книги — каза той. — «Стандартни проклятия» от професор Бримстоун и «Цял котел проклятия» от Уизърд Уондич. Предлагам веселбата да започне!
Само след миг обаче някой потропа на вратата на кулата. Зорган отвори прозореца и погледна надолу. Крагс и Спайкър стояха пред вратата. До тях се виждаше една ръчна количка, а те двамата изглеждаха много доволни от себе си.
— Хванахме Сезам Браун! — извикаха бодливците.
— Спала! — възкликна магьосникът. — Знаех си, че мога да разчитам на вас!
И той хукна надолу по сто деветдесет и петте извити стъпала, за да отвори вратата…
Пътуването в количката беше изключително неприятно за Мади. Вързана, със запушена уста и легнала върху бодливите репеи, тя се беше убола вече толкова пъти, че се чувстваше като таралеж. Изведнъж количката спря, обърна се и момичето тупна на стъпалата пред някаква врата. Крагс и Спайкър гордо я показаха на Зорган и реакцията на магьосника ги свари неподготвени.
— Магворти! — ревна Зорган. — Сбъркали сте момичето!
Мади, легнала безпомощно на земята, видя как искри се разхвърчаха от магическата пръчица на Зорган и върху бодливците се изсипаха куп заклинания. Крагс и Спайкър заподскачаха наоколо от болка.
— Ох! Спри! Ох! Боли!
След това всичко се разви много бързо. Мади се оказа в кулата, при това в компанията на Крагс и Спайкър. Мернаха й се Никс и Дина: Зорган им крещеше, а те се подчиняваха. Освободиха Мади от въжетата и я затвориха заедно с бодливците в една мрачна стая. Когато вратата хлопна зад тях, Мади извади парцала от устата си и се изправи срещу бодливите си съкилийници.
— За всичко сте виновни вие! — сопна им се тя.
— Но ти сама каза, че си Сезам! — измрънка Крагс.
— Ами да, ние откъде да знаем, че изобщо не си Сезам? — измърмори Спайкър и потърка мястото, където го беше улучило едно от проклятията на Зорган. — Не трябваше да ни лъжеш така.
— А може би вие не трябва да обикаляте насам-натам и да отвличате невинни хора! — отвърна Мади.
Следващите няколко минути момичето и бодливците се гледаха мълчаливо. Мади беше едновременно ядосана и уплашена, но нямаше намерение да показва чувствата си пред зелените същества. Зачуди се къде ли са Сезам, Джема и Лиз. Дали някога щеше да ги види отново? Крагс прекъсна мислите й:
— Зорган ни обеща награда, ако му доведем Сезам Браун — каза той нещастно.
— Обеща ни също, че ще ни освободи от проклятието си, ако го защитим от войниците на кралицата — добави Спайкър и разказа на момичето историята за проклятието и бодливите му последствия.
Колкото и да беше сърдита, на Мади й дожаля за тях.
— Как сте могли да се доверите на Зорган след всичко, което ви е сторил? — попита тя. — Обзалагам се, че няма да спази обещанието си. Той просто ви използва.
Крагс и Спайкър кимаха.
— Може би си права — съгласиха се те.
Тримата се заоглеждаха с надежда да открият път за бягство. Изглежда бяха в някаква тъмница в мазето на кулата. Спайкър опита да натисне бравата на тежката дървена врата, но тя не помръдна. Стените бяха каменни, но в едната от тях имаше пукнатина. През нея проникваха слънчевите лъчи и това даде на Мади една идея. Тя бръкна в джоба си и извади носната си кърпичка. В едното й ъгълче бяха избродирани инициалите й.
— Подай ми въжето — каза тя на Крагс. — Ще го завържа за кърпичката и ще я пъхна през цепнатината навън. Някой може да я види и да дойде да ни спаси.
Надяваше се това да е Сезам.
Засега не можеха да сторят нищо повече, затова просто седнаха да си поприказват. Бодливците бяха любопитни да разберат повече за Мади и приятелките й. Никога преди не бяха срещали хора от Чуждия свят.
— Защо дойдохте в Каризма? — попита Крагс.
— Разкажи ни за Сезам Браун — помоли Спайкър.
— Добре — започна Мади. — О, аз съм Мади, между другото. Дойдох със Сезам — тя е най-добрата ми приятелка — и с Джема, и с Лиз. Ние четирите имаме таен клуб, наречен «Търсачки на талисмани»…
Седма глава
По същото време Сезам, Джема и Лиз се тревожеха за Мади. Все още бяха сред детелиновото поле. Бяха побягнали, за да се спасят от бодливците, но след това се бяха събрали отново. Мади така и не се появи.
— Нали я знаете Мади, тя винаги закъснява — пошегува се Джема в опит да разведри останалите.
Сезам опита да се усмихне, но дълбоко в сърцето си знаеше, че на Мади й се е случило нещо много лошо.
— Видях много от онези зелени бодливи същества да се отправят към кулата на Зорган — каза тя. — Имам ужасното предчувствие, че са отвели там и Мади.
— О, не! — ахна Лиз. — Горката Мади!
— Да отидем да я потърсим — предложи Джема.
— Аз ще отида да я потърся — решително заяви Сезам. — Съществата са я отвлекли, защото са мислели, че отвличат мен. Ако някой ще поема рискове, това трябва да съм аз.
— А ние какво да правим? — попита Лиз и изтри малко цветен прашец от стъклата на очилата си.
— Потърсете талисмана-детелина — отвърна Сезам. — Моля ви. Трябва да го намерите.
— Супер — каза Джема. — После ще се видим пак тук. Пази се, Сез!
Те направиха една на друга тайния знак на търсачките на талисмани и Сезам се отправи към кулата.
Известно време Сезам вървеше по следите, оставени от бодливците. После навлезе в Черната гора. Сред дърветата откри ясни следи от количка, които водеха право към кулата.
Не след дълго настигна отряда войници от двореца. Те бързо крачеха в същата посока. Най-отзад маршируваше един човек, когото Сезам позна веднага. Офицер Дорк.
— О, не! — простена тя. — Все на мен ли ще ми се случи!
Първата й мисъл беше да се скрие. Дорк я беше обвинявал няколко пъти в опити за кражба на вълшебните талисмани, а веднъж дори се беше опитал да я арестува. Сега обаче я поздрави радостно, когато я видя, и на Сезам й олекна.
— Праведен ден, Сезам Браун! — каза той и забави крачка, за да може тя да се изравни с него.
— Здрасти — отвърна Сезам.
— Битката е започнала — каза Дорк. — От магьосника очакваме само неприятности. Но смело ще трябва да се изправим пред всяка опасност. Бойното поле не е място за малко момиче като теб.
Сезам извъртя очи и пропусна последната забележка покрай ушите си.
— Мисля, че приятелката ми Мади е отвлечена и затворена в кулата на Зорган — каза тя. — Отивам да я спася.
Дорк я погледна ужасено.
— Кой би сторил подобно нещо?
— Някакви бодливи зелени… — започна Сезам.
Дорк застина на място.
— Б-б-б-бодливи и зелени същества? — попита той. — Д-а-да нямаш предвид бодливците?
— Не знам — отвърна Сезам. — Както и да е. Те много искаха да заловят мен, а не Мади. Мади обаче се представи за мен и те отвлякоха нея.
Дорк изглеждаше объркан, но добре помнеше заповедта на кралицата, че трябва да защитава Сезам на всяка цена.
— Позволи ни да те придружим до кулата — каза той и удари токовете на обувките си в земята. — Офицер Дорк на твоите услуги!
Продължиха напред и Сезам разказа на Дорк всичко за търсачките на талисмани.
— Трябва да намерим още само два талисмана. После ще мога да върна гривната на кралицата.
— Нейно Височество няма търпение да се запознае с теб — отвърна Дорк. — Тя разчита много на теб. Вярва, че ти ще спасиш Каризма!
— И аз нямам търпение да се запозная с нея — радостно отговори Сезам. — Видях я веднъж, на Деня на Агапого. Тогава се наложи да бягам, за да се спася от сестра й! Тя също търси талисманите, нали знаеш.
— А, принцеса Морбреция! — каза Дорк, а погледът му стана някак отнесен. Той винаги се беше възхищавал на сестрата, която дръзваше да се бунтува срещу кралицата, и винаги бе изпитвал страх от нея. — Мисля, че Нейно Височество също се намира под властта на някое от проклятията на Зорган. Колкото по-бързо се справим с него, толкова по-добре!
* * *
Същата сутрин от замъка си Морбреция видя как войниците маршируват на север към кулата. Тя самата се беше запътила натам и тъкмо беше поръчала на хората си да й приготвят каретата.
По-рано сутринта Морбреция беше получила едно много странно съобщение чрез вълшебната си кукла Елмо. Зорган й беше подарил Елмо, когато принцесата беше на шест годинки, и оттогава тя категорично отказваше да се раздели с куклата. Зорган често използваше Елмо, за да общува с Морбреция, но днес нещата бяха различни. Днес от устните на куклата не излизаше гласът на Зорган, а някакъв друг — студен, висок и пронизителен. Без съмнение говореше самата Елмо!
«Не ти е вече Зорган господар,
към кулата побързай.
Кристалното кълбо и книгите
ще бъдат ценен дар
за теб самата.
Магьосница ще бъдеш скоро ти!»
Осма глава
Битката беше в разгара си. Сезам и Дорк пристигнаха при кулата и я завариха заобиколена отвсякъде с бодливци. С катапултите те мятаха горящи репееви плодове срещу войниците, а въздухът беше топъл и наситен с дим. Въпреки опасността, Сезам не можа да се сдържи и се усмихна при мисълта за барбекюто на татко си и изведнъж й се стори, че домът й е останал някъде непостижимо далеч. Войниците отвръщаха с динени снаряди, които изстрелваха с помощта на оръдието. Дините се разбиваха в стените на кулата и обливаха бодливците отдолу с лепкава каша.
От прозореца на Звездната стая Зорган обстрелваше войниците на Дорк с точно прицелени проклятия.
Сезам с ужас виждаше как проблясва вълшебната му пръчица и как проклятията удрят право в целта. Един от войниците се беше навел над оръдието и болезненото проклятие го улучи право по дупето.
— Оу! — извика той.
Войниците бяха смели и не отстъпваха пред бодливците.
Сезам видя в това възможност да се промъкне незабелязано до кулата. Тя тръгна приведена напред, криволичейки, за да избягва жилещите проклятия, и малко по малко се добра до вратата.
В този момент зърна кърпичката на Мади да се подава от една от пукнатините в стената. В ъгълчето й бяха избродирани инициалите «М. У.».
Сърцето на Сезам заби силно. Тя клекна и надникна в пукнатината. Една грамадна диня се разби в стената над главата й и я обля с лепкав червен сок.
— Мади! — извика Сезам, надвиквайки шума на битката.
— Сез! — чу се гласът на Мади. — Не мога да повярвам, че си тук!
— Ще те измъкна — обеща Сезам. — Но първо трябва да се срещна със Зорган.
— О, Сез! — изплака Мади. — Моля те, внимавай!
Мади знаеше, че Сезам не може да я види, но въпреки това направи с ръка тайния знак и пожела на приятелката си късмет.
* * *
Войниците на Дорк също се добраха до вратата на кулата, разбиха я и влязоха вътре. Бяха се борили с неколцина бодливци и целите им длани бяха в бодлички. Сезам затича и се мушна в кулата заедно с тях. Хукна право нагоре към Звездната стая. На средата на пътя се сблъска с Никс и Дина.
— Господарят иска да те види — каза Никс.
— Ела с нас — добави Дина.
— Махнете се от пътя ми! — извика Сезам. — Нямам нужда от вашата помощ!
Тя взе на един дъх стъпалата до върха и застана пред вратата на Звездната стая. Краката й бяха омекнали, а стомахчето й се беше свило. Страхуваше се. Страхуваше се повече от когато и да било през целия си живот, но знаеше, че трябва да се изправи срещу Зорган. Хвана медальона си и усети топлината му. Той леко загъделичка дланта й. Вътре бяха снимките на родителите й и когато помисли за тях, Сезам почувства прилив на смелост. Бутна вратата и влезе.
Зорган стоеше с гръб към нея до прозореца и хвърляше проклятия по войниците. Улучи някого и извика високо от задоволство.
Сезам стоеше насред стаята, без да помръдва.
Звездната стая беше прекрасна: пълна със странни и великолепни неща, предназначени да създават магия — книги със заклинания, отвари, макет на Вселената, горящи свещи, кристалното кълбо…
Изведнъж Зорган се обърна и видя момичето. Черните му очи грейнаха.
— Най-после! — каза той. — Знаех си, че ще дойдеш да търсиш приятелката си. Толкова млада и едновременно толкова благородна…
— Пусни Мади! — заповяда Сезам. — Нали искаш мен, а не нея.
— Точно така — потвърди Зорган и замълча, за да запрати още едно проклятие през прозореца. Блесна светлина, чу се високо бум! и после някой изписка от болка. — Но първо трябва с теб да сключим една сделка. Ще ти кажа какво точно искам. Виждам, че носиш красивата си огърлица. Чудесно. Точно тя ми трябва.
Сезам потрепери. Гласът на магьосника я плашеше. Сякаш по гърба й тичаха куп леденостудени паячета.
— Ще пусна приятелката ти, ако ми обещаеш нещо — каза Зорган. — Закълни се в името на майка си, че ще ми донесеш вълшебната гривна!
— Не! — извика Сезам, като сама се изненада от смелостта си.
Зорган се вбеси. Търпението му към това упорито момиче вече се беше изчерпало. Той насочи към Сезам вълшебната си пръчица:
— Обещай или ще съжаляваш!
— Не! — извика Сезам. — Никога!
В следващия миг блесна светкавица.
Чу се гръмовно:
— Оооох! — простена Сезам.
Проклятието на Зорган беше ударило медальона на гърдите й със страшна сила и я беше запратило право на пода. Момичето почувства как цялата кула се разтресе. След това се чу ужасяващ агонизиращ вой. Крещеше магьосникът:
— Аааааа! Не! Не! Това не може да е истина! Аз трябва… да се добера до… гривната. Проклета да си, Сезам Браун! Аааааа…!
Замаяна, Сезам се изправи на крака. Чу се съскане, сякаш наблизо имаше змия. Момичето се огледа изплашено наоколо, но на пода не се виждаха никакви змии.
На мястото, на което допреди миг беше Зорган, нямаше нищо. Само кълбо черен пушек се изви нагоре и излетя през прозореца. Това беше краят на Зорган магьосника. Сезам стоеше сред стаята, цялата разтреперана. Мигаше и мигаше, без да може да разбере какво точно се беше случило. «Какво стана?», чудеше се тя. Не беше сигурна. Знаеше само, че Зорган вече го няма, а тя самата беше оцеляла след страшното му проклятие. Не можеше да повярва на късмета си.
* * *
Сезам се втурна отново надолу по стълбището, като прескачаше по две стъпала. На долната площадка видя Никс и Дина, застинали неподвижно, с втренчени в нея безжизнени стъклени очи. Феите, създадени от Зорган, не можеха да съществуват без господаря си. Стоманените им крилца повече нямаше да помръднат никога. «Уф! Радвам се, че няма да се тревожа повече заради тях», помисли Сезам и изхвръкна навън.
Ревът на битката се беше сменил с радостни възгласи и от двете страни. Сезам не можеше още да се опомни, когато изведнъж отнякъде изскочи Мади и се хвърли на врата й.
— Сез! Ти успя! Ти успя! — извика тя.
— Какво успях? — попита Сезам, прегърна приятелката си и се зачуди как ли е излязла тя от подземието.
После всички заговориха едновременно:
— Зорган се стопи в кълбо черен дим!
— Вижте! Бодлите ми вече ги няма!
— Ура! Моите също са изчезнали!
Войниците и бодливците се смееха и се тупаха един друг по гърбовете. Бодливците вече не бяха бодливи — проклятието беше изчезнало заедно със Зорган. Никой не забеляза каретата, която спря до кулата, нито жената с пелерина и с покрита с качулка глава, която се вмъкна вътре.
Никой, освен една малка птичка, която полетя да съобщи новината на Сребърната фея.
Девета глава
В същото време Джема и Лиз търсеха талисмана-детелина. Беше все едно да търсят игла в купа сено.
— Чудя се дали Сезам е намерила Мади — каза Лиз, докато надничаше под туфичка детелини.
— Ако някой може да спаси Мади, това е Сез! — заяви Джема. — Сезам Браун ще разреши мистерията! — Тя млъкна и вдигна очи към облаците в небето.
— Там няма да намериш талисмана — обади се Лиз.
— Гледай — каза Джема. — Виждаш ли това, което виждам и аз?
Лиз бутна назад очилата си и също се втренчи в облаците.
— Ами, прилича малко на…
— … на детелина! — извика Джема. — Помниш ли какво ни разказа Сезам? Видяла е същия облак тази сутрин. Това е следа!
— Страхотно! — възкликна Лиз.
Двете момичета хукнаха през детелиненото поле, докато застанаха точно под странния облак.
— Започвай да търсиш — каза Джема. — Тук не сме гледали досега.
Около двайсет минути двете лазиха на четири крака наоколо, докато изведнъж Лиз се провикна:
— Намерих го!
Прекрасната малка сребърна детелина лежеше в една туфичка истински детелини и искреше на слънцето. Лиз посегна внимателно и я взе.
— Уау! — обади се Джема. — Разкошна е.
Двете се изправиха, любувайки се на красивата й изработка.
— Сез ще бъде много доволна — каза Лиз, горда от това, че тя беше намерила талисмана.
Изведнъж се чуха гласове:
— Джема! Лиз! Къде сте?
— Върнаха се! — извикаха Джема и Лиз, като разпознаха гласовете на Сезам и Мади.
Лиз стисна талисмана-детелина в ръка и момичетата хукнаха една към друга. Ето ги и Сезам, и Мади, седнали на някаква странна машина с колела, заобиколени от зелените същества, които вече им бяха създали толкова проблеми. Само дето съществата вече не бяха бодливи и изглеждаха много дружелюбни.
Сезам и Мади скочиха на земята и прегърнаха приятелките си.
— Толкова много имаме да ви разказваме! — каза Сезам, а очите й блестяха.
— И ние имаме какво да ти разкажем! — отвърна Лиз и разтвори дланта си.
— Да! — извика Сезам и подскочи високо. После взе талисмана, за да го покаже на Мади.
Мади грейна от радост, но в следващия момент погледът й попадна върху къщичката на отшелницата високо на хълма.
— Птиците! Трябва да бързаме към портата — извика тя.
* * *
Спайкър пристъпи напред.
— Имам една идея — заяви той.
След минута и четирите момичета седяха в един от катапултите, готови за изстрелване.
— Готови ли сте? — извика Спайкър.
Четирите си поеха дълбоко дъх.
— Огън! — викна Крагс.
— Йееееееееееее! — извикаха търсачките, докато летяха към портата.
— Побързайте! — извика Хеста. — Портата се затваря.
Сезам, Мади, Джема и Лиз се запремятаха надолу и пропаднаха в някаква пъстроцветна мъгла. Понесоха се надолу, надолу и пак надолу — леки като перца — преметнаха се през клоните на ябълковото дърво и тупнаха на моравата под него.
Ник все още беше край скарата, набол наденичка на една дълга вилица.
— Вечерята е готова! — извика той на момичетата, сякаш те просто си бяха бъбрили през цялото време. — Сигурно сте огладнели от толкова приказки!
* * *
По-късно вечерта, когато всички си бяха отишли у дома, Сезам също се приготвяше за лягане и мислеше за всичко, което се бе случило през деня. Всъщност беше прекрасен ден! Беше се събудила от страшен кошмар, след това се случиха неприятностите в конюшнята и накрая — приключението в Каризма. Сезам се зачуди кога ли ще може да сподели с баща си, с баба си и с Джоуди — с всички, които обичаше — своята тайна за вълшебния свят на Каризма. Един ден все трябваше да им каже…
Бръкна в джоба си и извади безценния талисман. Прекрасната четирилистна детелина лежеше на дланта й и искреше със сребърна светлина. Момичето си спомни думите, с които ги беше посрещнала пазителката на портата: «Четири търсачки», бе казала тя, сякаш числото имаше някакво значение. Но то наистина имаше голямо значение! Четири си беше щастливо число!
Четирите си бяха помогнали една на друга: Мади се беше опитала да я защити, Джема и Лиз бяха намерили талисмана, а самата тя беше победила Зорган — макар че и досега не можеше да разбере как точно бе станало това — и беше помогнала на всички! Сезам хвърли поглед към огледалото на вратата на гардероба, готова да види образа на магьосника, но оттам я гледаше само собственото й отражение.
Момичето отвори специалната кутия за бижута и извади вълшебната гривна. Внимателно закачи на нея и талисмана-детелина и я вдигна към светлината.
— Дванайсет вълшебни талисмана! — обърна се Сезам към мечето си Алфи. — Само още един, и мисията ми е изпълнена!
Тъкмо затваряше капака на кутията, когато мобилният й телефон иззвъня. Беше получила съобщение от непознат номер:
Сезам изключи мобилния си телефон. «Да — помисли тя. — Денят наистина беше страхотен.»
Десета глава
— Офицер Дорк ми разказа всичко — започна Чаровна. — Не мога да повярвам, че Зорган е изчезнал завинаги.
— Самоунищожи се със собственото си проклятие — отвърна Сребърната фея и се усмихна горчиво. — Аз почувствах удар, когато това се случи. Проклятието отскочи от медальона на Сезам и удари Зорган. Медальонът също е магически, така че беше увеличил стократно мощта на проклятието. Не беше по силите на Зорган да се справи с него.
— Квисто! — възкликна Чаровна. — Толкова се радвам, че Сезам не е пострадала.
Цял ден беше минал от битката при кулата, и феята и кралицата се разхождаха из парка на двореца. Влязоха в лабиринта и закрачиха по тесните, покрити с трева пътечки. Обикаляха в кръг, докато най-после стигнаха центъра. Там имаше голяма каменна саксия, пълна с яркочервени макове.
— Тук започна всичко — каза бавно Сребърната фея. — Тук Сезам намери гривната и талисмана-сърце, помниш ли?
— Разбира се — отвърна кралицата. — Сякаш се е случило толкова отдавна. Мислиш ли, че Сезам скоро ще ми върне гривната?
— Да, ще я върне — отговори Сребърната фея. — Остана й да намери още само един талисман: малкият сребърен ключ. Но…
— Но какво? — попита Чаровна, усетила тревогата в гласа на приятелката си.
— Сезам трябва да намери талисмана-ключ, Ваше Височество — отвърна феята. — Пред нея има още много опасности. Едно птиченце ми каза, че Морбреция е заграбила най-опасните магически книги на Зорган! У нея е и кристалното му кълбо. Сестра ти винаги е искала да се занимава с черна магия. Боя се, че скоро може да се превърне в могъща магьосница.
Чаровна беше шокирана. Не можеше да разбере как Сребърната фея е узнала всичко това за сестра й, но самата мисъл, че Морбреция може да прави магии и да всява хаос, силно я разтревожи.
— Всичко започна, когато Зорган й подари онази ужасна кукла! — възкликна кралицата.
— Елмо ли? — попита феята. — Помня, че ти ми беше разказвала за нея. Тя не се ли беше опитала да те убие?
— Точно така — отговори Чаровна. — А ти ми каза, че Елмо може би притежава свръхестествени сили. Влияе много зле на Морбреция още откакто бяхме деца. Това обяснява и защо тя открадна гривната ми, както и защо се опитва да попречи на Сезам да събере талисманите.
— Мисля, че Зорган е виновен за всичко, а не Морбреция — кротко отвърна Сребърната фея. — Не вярвам, че сестра ти наистина е лоша или че ти мисли злото. Тя попадна под проклятието на Зорган още когато беше дете…
— Пак Зорган! — отчаяно възкликна Чаровна. — Кога ли ще се отървем напълно от този балам магьосник?
По-късно, когато Сребърната фея се върна в работилницата си в Щастливата планина, тя се загледа в тринайсетте вълшебни свещи. Свещта, наречена на талисмана-детелина, примигна и угасна. Остана да гори една-единствена свещ.
— Къде е ключът? Ключът! — прошепна феята. Притисна пръсти до слепоочията си, затвори очи и насочи мистичната си енергия към търсачката, далеч отвъд границите на Каризма.
— Сезам трябва да се върне, за да открие тринайсетия талисман! Тогава всичко ще бъде наред.
Милион мисли запрелитаха през съзнанието й като светулки и феята скоро разбра какво точно трябва да направи. Малцина като нея притежаваха силата да се пренасят в други светове. Тя го беше правила само веднъж, а сега отново беше дошло време да го стори…
Но това е друга история! Тя ще бъде разказана друг път.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
