Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Заекът и таралежът



Историята, която сега ще чуете, може да ви се стори невероятна, но тя е действителна, защото дядо ми, който ми я разправи, при това с голямо удоволствие, обичаше да казва:
— Сигурно е истинска, сине мой, иначе нямаше да бъде разказвана.
А ето и самата история.
Една неделна сутрин през есента елдата цъфтяла, слънцето греело на небето, сутрешният вятър повявал над стърнищата, чучулигите пеели във въздуха, пчелите жужели в елдата, а хората отивали към църквата за неделната литургия. Всички били доволни. В добро настроение бил и таралежът.
Той стоял със скръстени ръце пред вратата на своята къща, гледал наоколо и си тананикал някаква песен. Както си пеел, изведнъж му хрумнало, че би могъл, докато жена му изкъпе децата и ги облече, той да се поразходи из полето и да види как расте репицата му. Репицата растяла близо до къщата му и той обичал да си хапва от нея заедно със семейството си, та затова я смятал за своя. Речено — сторено.
Таралежът затворил вратата след себе си и тръгнал към полето. Не бил се отдалечил много от къщи и тъкмо искал да заобиколи трънака, който доста се бил разраснал, за да навлезе в нивата с репицата, когато насреща му изскочил заекът. Той пък бил тръгнал да огледа зелето си. Щом видял заека, таралежът учтиво го поздравил с «добро утро». Заекът пък, който се смятал за изискан, бил всъщност страшно надменен и не отвърнал на поздрава на таралежа, а казал подигравателно:
— Как така си излязъл толкова рано из полето?
— Разхождам се — отвърнал таралежът.
— Разхождаш ли се? — усмихнато попитал заекът. — Струва ми се, че би могъл да използваш нозете си за нещо по-добро!
Последните думи на заека страшно разстроили таралежа, защото той понасял всичко, но не позволявал да се каже нещо за краката му, понеже по природа били криви.
— Ти пък да не мислиш, че можеш да направиш нещо повече със своите крака? — троснато попитал таралежът.
— Точно така си мисля — рекъл заекът.
— Това трябва да се провери — важно казал таралежът. — Обзалагам се, че ако се надбягваме, ще те надмина!
— Ще се пръсна от смях! Ти да ме надминеш, с кривите си крака! — рекъл заекът. — От мен да мине, щом гориш от желание, но кажи какъв ще бъде облогът.
— Един златен талер и бутилка коняк — отвърнал таралежът.
— Дадено — рекъл заекът, — да си стиснем ръцете и можем да започнем веднага.
— Не, няма защо да бързаме толкова — казал таралежът. — Първо ще се прибера вкъщи, за да пийна нещо. След около половин час ще се върна на същото място.
И таралежът си тръгнал, а заекът доволен останал да чака. По пътя таралежът си мислел: «Заекът разчита на дългите си крака, но аз ще го науча. Той наистина е изискан господин, но все пак е глупак и ще си плати за това.»
Щом стигнал у дома, той рекъл на жена си:
— Жено, облечи се бързо, трябва да дойдеш с мен на полето.
— Какво се е случило? — попитала жена му.
— Обзаложих се със заека на един златен талер и бутилка коняк. Ще се надбягвам с него, но ти също ще бъдеш там.
— О, Боже — завайкала се жената на таралежа, — ум нямаш ли, как ще се надбягваш със заека?
— Затваряй си устата, жено — отвърнал таралежът, — това е моя работа. Не се бъркай в мъжките работи. Обличай се и да тръгваме!
Какво можела да направи жената на таралежа? Ще не ще, трябвало да го последва. По пътя таралежът й рекъл:
— Слушай ме сега внимателно! Ще се надбягваме на голямата нива. Ще започнем да бягаме от горната страна — заекът ще бяга в едната бразда, а аз в другата. Ти няма да правиш нищо, само ще стоиш тук, долу, в браздата, а когато заекът пристигне, ще му извикаш: «Отдавна съм тук!»
Стигнали те до нивата. Таралежът посочил мястото на жена си и тръгнал нагоре по браздата. Щом стигнал до края, видял заека, който го очаквал.
— Ще започваме ли? — рекъл той.
— Да, готов съм — отвърнал таралежът.
После всеки застанал в своята бразда. Заекът преброил «едно, две, три» и хукнал като ураганен вятър надолу. Таралежът пробягал около три крачки, свил се в браздата и останал спокойно да си лежи там. Когато заекът с пълна скорост стигнал в долния край на нивата, жената на таралежа му извикала:
— Отдавна съм тук!
Заекът се стъписал и дори през ум не му минало, че това може да не е таралежът. На всички е известно, че жената на таралежа изглежда точно така, както и самия таралеж, нейния мъж.
Заекът само си помислил: «Той не е играл честно!»
После извикал:
— Ще тичаме още веднъж. Този път в другата посока!
Едва изрекъл тези думи и се спуснал като ураганен вятър нагоре. Жената на таралежа останала спокойно на своето място. Когато заекът пристигнал в горния край на нивата, насреща му таралежът извикал:
— Отдавна съм тук!
Ядосан от случилото се, заекът рекъл:
— Ще тичаме още веднъж!
— Нямам нищо против — отвърнал таралежът, — можем да тичаме, докато имаш сили и въздух.
Така заекът бягал още седемдесет и три пъти, а таралежът винаги го изпреварвал. Всеки път, когато заекът пристигал в долния или в горния край на браздата, таралежът или жена му казвали:
— Отдавна съм тук!
На седемдесет и четвъртия път заекът не стигнал до края. По средата на нивата той се строполил на земята и останал да лежи там. А таралежът взел спечеления талер и своята бутилка коняк, извикал жена си и двамата си тръгнали доволни към къщи. И ако не са умрели, сигурно живеят още там. И тъй като таралежът спечелил състезанието със заека на полето край Букстенхунд, оттогава нито един заек не е имал смелостта да се обзаложи и да се надбягва с таралеж от Букстенхунд.
Поуката от приказката е, че никой, дори да се смята за най-добър, не трябва да се подиграва с другите, та даже и с един обикновен таралеж. А реши ли да се жени, най-добре е да си вземе жена, която да изглежда точно както него.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Заекът и таралежът - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

redco.bg

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!