Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Ето ти и седем
 

Една жена имала много едра и лакома дъщеря. Когато майка й давала да яде супа, дъщерята изяждала всичко в паницата и искала още и още. Майката сипвала и казвала:
— Три… четири… пет…
Когато стигнела до седем, майката, вместо да й напълни паницата, я удряла по главата, викайки:
— Ето ти и седем!
Веднъж покрай тяхната къща минал богат младеж. Той видял през прозореца как майката налагала дъщеря си, като викала: — Ето ти и седем!
Едрата красавица се харесала на младежа. Той влязъл в дома им и попитал:
— Седем ли? Какво седем?
Майката се срамувала да произнесе, че дъщеря й била толкова лакома, и затова отговорила:
— Седем?… Седем вретена прежда! Дъщеря ми е толкова работна, че скоро ще изпреде и вълната по самите овце! Тази сутрин тя изпреде седем вретена и не иска да спре! Затова я наказвам. Нека да си почине.
— Щом е толкова работна — казал мъжът, — дайте ми я за жена. Но най-напред ще я проверя дали наистина е толкова работна.
Той отвел девойката у дома си и я оставил в стая с къдели от вълна за предене.
— Аз съм морски капитан, — казал той — и заминавам на далечно плаване. Ако до моето завръщане изпредеш тези къдели, аз ще се оженя за теб.
Освен къдели в стаята имало красиви дрехи и скъпи украшения, защото той бил много богат.
— Когато станеш моя жена, всичко това ще бъде твое.
По цели дни девойката мерела дрехите, слагала си скъпоценните украшения и се оглеждала в огледалото. Слугите от сутрин до вечер й носели ядене. Но тя не докосвала къделите.
Така дошъл и последния ден: сутринта очаквали капитана. Натъжила се девойката, защото никога нямало да стане жена на капитана и горчиво заплакала.
Най-неочаквано през прозореца долетяла някаква купчина парцали, паднала в краката й и след това се превърнала в старица с дълги мигли.
— Не се бой от мен — казала старицата, — дошла съм да ти помогна: аз ще преда, а ти ще навиваш преждата на вретена.
Никой на света не е бил виждал по-бърза предачка от тази старица! За четвърт час тя изпрела всичките къдели. А миглите й се удължавали и станали по-дълги от носа й дори по-дълги от брадичката й…
— Как да ти се отблагодаря, добра жено?
— Не искам нищо, стига ми само да не забравиш да ме поканиш на сватбата, когато се омъжиш за капитана.
— Но къде ще те намеря, за да те поканя?
— Ти само извикай: «Колумбина!» и аз ще дойда. Но горко ти, ако ти забравиш името ми и не ме поканиш — цялата твоя прежда ще се превърне във вълна.
На следващия ден капитанът се върнал и видял, че преждата била готова.
— Отлично — казал той, — изглежда, че съм намерил жената, която търсех. Виж какви дрехи и накити съм ти накупил. Но сега аз трябва да замина на друго плаване и ти ще трябва да преодолееш ново изпитание. Оставям ти два пъти повече къдели и ако ти ги изпредеш до завръщането ми, ще се оженя за теб.
Както и първия път девойката по цели дни се гиздела с дрехите и накитите, а къделите си стояли непокътнати. И отново младата невеста седнала да плаче.
Но изведнъж се чул шум и от комина в стаята тупнала една купчина от парцали, която се превърнала в старица с увиснали устни. И тя, както първата старица, обещала да помогне на девойката и започнала да преде още по-бързо, отколкото старицата с дългите мигли. И колкото по-бързо тя предяла, толкова повече устните й увисвали. Не изминал и половин час и всичката прежда била готова. Старицата не искала и да чуе за благодарност, помолила само да я покани на сватбената трапеза:
— Ти само извикай: «Колумбара!». Но да не забравиш името ми, иначе от моята помощ няма да има никаква полза и тогава горко ти!
На другия ден се върнал капитанът и още от вратата запитал:
— Готова ли е преждата?
— Разбира се! И то отдавна! — отговорила тя.
— Тогава вземи тези премени и накити. Ако до завръщането ми от последното ми плаване, изпредеш тези тройно повече къдели, обещавам ти, че веднага вдигаме сватбата.
Както и преди девойката си спомнила за работата едва последния ден: през останалото време тя и не погледнала към вретеното. Неочаквано от водосточната тръба се търкулнала една купчина от парцали и от нея излязла старица със стърчащи зъби. Тя веднага се хванала за работа и колкото по-бързо предяла, толкова повече се удължавали зъбите й. След като свършила работата, старицата казала:
— Не забравяй да ме поканиш на сватбената трапеза, достатъчно е да извикаш: «Колумбун!» и аз ще дойда. Но ако го забравиш, по-добре е да не беше ме срещала.
Завърнал се капитанът и като видял, че преждата е готова, останал много доволен.
— Добре — казал той, — сега ти ще станеш моя жена — и започнал да дава нареждания за сватбата и да кани гости от околностите.
А невястата дотолкова била погълната от приготовленията, че забравила за трите старици. Сутринта в деня на сватбата тя си спомнила за тях. Но когато поискала да ги повика, разбрала, че имената им съвсем са излезли от ума й. Мислила, мислила, но и така не успяла да си спомни нито едно име. Невястата толкова се натъжила, че накрая капитанът я попитал какво й има. Но тя не отронила нито дума. Женихът не можел да си обясни тази нейна натъженост и помислил, че денят не е подходящ за сватба и затова я отложил за следващия ден. Но на другия ден невястата станала още по-печална, а на третия ден още по-печална и по-мълчалива. От намръщеното й чело личало, че някаква мисъл не й дава покой. Женихът се опитвал да я развесели, шегувал се с нея, разказвал й забавни истории, но всичко било напразно. Като видял, че не могъл да я утеши, решил той самият да се развлече малко и една сутрин отишъл на лов. В гората го връхлетяла силна буря и младежът се скрил в една стара изоставена къща. В тъмнината той чул гласове:
— О, Колумбина!
— О, Колумбара!
— О, Колумбун!
— Сложете тенджерата, за да сварим качамак! Видя се, че тази проклета невеста няма да ни покани на обед!
Капитанът се взрял и видял три старици: едната от тях с мигли, които се влачели по земята, другата с устни, увиснали чак до краката й и третата със зъби, стигащи до коленете.
«Сега вече знам с какво ще разсмея моята невеста — казал си капитанът. — И ако това не я развесели, тя никога вече не ще се разсмее!»
Като се върнал у дома си, казал на девойката:
— Днес в гората се скрих от дъжда в една изоставена къщурка. Влизам и какво да видя? Три старици: едната с мигли, които се влачеха по земята, втората с устни, увиснали до краката й, а третата със зъбите си може да си чеше колената. Те си викаха една на друга: «О Колумбина!», «О Колумбара!», «О Колумбун!»
Лицето на девойката веднага се прояснило, тя се засмяла и възкликнала:
— Нареди веднага да започва сватбеният пир! Но те моля да ми разрешиш да поканя тези старици на нашия празник — те много ме разсмиват.
Така и сторили. За стариците сложили кръгла масичка, толкова малка, че дългите им мигли, устни и зъби не се забелязвали.
След обеда женихът попитал Колумбина:
— Кажи ми, добра жено, защо миглите ти са толкова дълги?
— Защото много си напрягах очите, за да изпреда тънка нишка.
— А на теб защо устните ти са толкова много увиснали?
— Защото много пъти си наплюнчвах пръста, за да изпреда тънка нишка? — отговорила Колумбара.
— А ти защо имаш толкова големи зъби?
— От многото възли, които вързах при преденето — казала Колумбун.
— Ето каква била работата — възкликнал капитанът и казал на жена си: — Донеси ми вретеното! — и когато тя донесла вретеното, той го взел и го хвърлил в огъня на камината.
— Никога повече в живота ти няма да те карам да предеш.
И тогава неговата едра жена заживяла спокойно и щастливо.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Ето ти и седем - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!