Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



 

Резултати за "Екология".

Напред.БГ - Българската търсачка.

Вижте всичко, което Ви интересува за екологията, от най-голямата онлайн енциклопедия в света - Уикипедия.
Още информация,свързана с екологията, може да намерите из резултатите на търсачката Гугъл.БГ.

 

Екологичните опасности пред човечестото, предизвикани от самите хора

Земята, нашият дом, е една красива синьо-бяла топка, погледната от космоса. Третата планета от Слънцето, тя е най-голямата от вътрешните планети. Земята е единствената планета, на която има живот, до колкото ни е известно, и на повърхността на която има течаща вода. На правилното разстояние от слънцето, не твърде далеч, не и твърде близо, перфектният баланс на Земята й позволил да запази водата в течно състояние.              

Земята, нашият дом, ни предлага всичко, от което имаме нужда, под тънък слой атмосфера, който ни разделя от необитаемия космос. Земята е направена от сложни, взаимосвързани системи, които са много променливи. Въздух, вода, земя и живот се комбинират за да сътворят един постоянно променящ се свят, който е колкото красив, толкова и удивителен!

Земята, нашият дом, третата планета от слънчевата система и единствената, поддържаща живот, е на път да бъде разрушена. Главната причина: хората!

Всъщност, ако трябва да сме по-точни, не Земята като планета е в опасност, а Земята като светът, който познаваме и в който живеем. Хората, животните и растенията са в опасност. Процесите на планетата Земя се променят постоянно.  Никога една среда не е оставала непроменена за милиони години, климатът винаги се е менил. Но за първи път в историята на Земята промените се дължат на човешка дейност. Днес хората влияят толкова силно върху тези процеси, и толкова бързо, че скоро могат да настъпят катастрофални промени за животът на нашата планета. А красотата и тайната на природата във всичките й форми е там, където лежи нейното бъдещето, и ако ние го разрушим с нашите дейности, ние разрушаваме бъдещето на живота на Земята.

Сред главните проблеми, пред които е изправено човечеството, и които до голяма степен самите хора са създали, са, на първо място, глобалното затопляне, изтъняването на озоновия слой, замърсяването (на въздуха, на водата, на почвата), киселинните дъждове, обезлесяването, засушаванията. Още бедност, демографски бум, болести и т.н. Към тези проблеми трябва да добавим и свързаните с тях последствия за животните и растенията, които със всеки изминал ден са все по-застрашени от изчезване. Бъдещето, в което хората вярват, и за което се надяват, става все по-страшно и непредсказуемо.

Ресурсите на планетата са неразумно употребявани, като единствената мотивация е да се извлекат колкото се може повече ползи, във възможно най-кратък срок, като в същото време боклуците са изхвърляни там, където е най-лесно и евтино.

Въпреки че днешното общество е обременено от много проблеми, според мен най-важен е този за дълбокото разделение между екология и икономика. Когато говорим за екология имаме предвид биосферата, главно околната среда. Когато чуем икономика се сещаме за производство, размяна, потребление на стоки и услуги. Тези две области се са толкова разделени, че те почти нямат допирна точка. И точно тук е проблемът. Ние имаме нужда от здравословна естествена среда за поддържането на живота ни. Ние имаме нужда да произвеждаме, разменяме и консумираме. И именно защото имаме нужда и от двете, обръщането на внимание само на едното, като другото е пренебрегвано, може да има пагубни последици.

Настоящата екологична криза е следствие от индустриалната революция. С настъпването и развитието на индустриалната ера проблемът става все по-видим, но е пренебрегван. От началото на периода до последните десетилетия на 20-ти век не обръщахме внимание на замърсяването на настоящия ни дом. Единствените важни неща бяха максимизиране на печалбата и минимизиране на загубата, индустриална експанзия, особено тази в областта на военното дело, политически сили и т.н. Ползите за гражданите на всичките модерни индустриални общества може и да са достигнали най-връхната си точка през последните десетилетия, но в същото време плащаме и все по-висока „глоба” за лекомислената консумация и замърсяването на нашия собствен дом.  

Проблемът, с който ще започна, и който според мен е най-опасният до толкова, до колкото голяма част от промените в процесите на Земята се дължат на него, е глобалното затопляне. Глобалното затопляне е бавно и стабилно увеличаване на температурата на замята и нейната атмосфера. Покачването на температурите има  много последици като топенето на леда в полярните региони, увеличаване на честотата на болестите, драстични климатични промени, включително наводнения и засушавания.

Както вече споменахме, една от главните причини за глобалното затопляне се приписва на действията на хората. Човекът, който се смята за най-интелигентното нещо на земята, съзнателно и несъзнателно разрушава своята собствена среда. Атмосферата е най-уязвимата част на екологическата система на Земята. Тя е уязвима, защото е много тънка. Тя е толкова тънка, че ние сме в състояние да променим състава й. Човешките действия са довели до увеличаване на т.нар. парникови изпарения/газове (greenhouse gases), които съдържат въглероден диоксид, метан, азотен оксид и други. Тези газове предизвикват т. нар. парников ефект на повърхността на земята, който пречи на отражението на слънчевите лъчи  и по този начин пречат на естествения охлаждащ механизъм на Земята. Слънчевата радиация се излъчва под формата на светлинни вълни, които затоплят Земята. След което част от радиацията, която се поглъща и затопля Земята се излъчва обратно в космоса под формата на инфрачервена радиация. Част от отделящата се инфрачервена радиация бива уловена от този слой на атмосферата и се задържа в нея. Това е хубаво нещо, защото задържа температурата на Земята в определени граници, поддържа я сравнително непроменлива и поносима за живот. Проблемът е, че този тънък атмосферен слой нараства в резултат на глобалното замърсяване. (по-скоро не нараства, а променя състава си). Резултатът е, че този атмосферен слой набъбва и започва да задържа още повече инфрачервена радиация.

Концентрацията на въглероден диоксид във въздуха е следствие от изпаренията от колите, самолетите, електрическите централи, фабриките и пр., както и от обезлесяването. Горите са изсичани за да се разчисти място за земеделие, индустрия и градове. А дърветата са естествен регулатор на въглеродния диоксид и контролират неговата концентрация в атмосферата. Така, молекула по молекула, ние нарушаваме климатичния баланс на Земята.

С развитието на индустрията по целия свят модерните индустриалисти са изгорили въглища, нефт и природен газ, които, както вече споменахме, предизвикват парниковия ефект. Милиарди тона въглероден диоксид се отделят в атмосферата всяка година, като количеството се увеличава с 5 % на година. Когато има повече въглероден двуокис, тепературата се покачва, защото се задържа повече топлина от Слънцето. Учените твърдят, че ако това увеличение продължи, баланса на земната атмосфера ще бъде силно засегнат, което ще предизвика и значителни промени в климата.

Въпреки че много хора знаят за глобалното затопляне, те не могат да осъзнаят влиянието му върху нашият живот. Главната заплаха, следствие от покачването на температурите, е топенето на полярните шапки. В тези полярни региони равновесието на природата вече е прекъснато. Огромни слоеве лед и цели ледници се отчупват и топят. Известно е, че един от най-големите ледени пласта, разположен на Гренландия, е вече в огромна опасност. Започвайки от 1970 г. се наблюдава стремглав спад на количеството и дебелината на полярната ледена шапка. Тя е намаляла с 40% за 40 г. И в момента има две сериозни изследвания, които показват, че в близките 50 до 70 г., през лятото нея вече няма да я има. Националения парк на глетчерите (Glacier National Park)  в Монтана, САЩ, който се гордееше със своите 150 ледника през 1910 г., сега е останал със 27. А според Американския геологически институт през 2030 г. няма да има нито един. Това е още едно доказателство за бързината на глобалното затопляне и последиците от него върху нашата планета в близкото бъдеще. Процесът се засилва още повече и от факта, че когато слънчевите лъчи падът върху леда, повече от 90% от тях се отразяват обратно в космоса, като от огледало. Но когато падът върху повърхносста на океана повече от 90% биват погълнати. И така, със затоплянето на обкръжаващата вода, топенето на леда се ускорява.

Топенето на ледовете ще предизвика катастрофални последици по целия свят. Изследвания показват, че топенето на ледените пластове на Гренландия може да предизвика повишаване на равнището на световния океан с повече от метър. Това е пагубно за бреговите области по целия свят. 70 процента от населението на света живее по крайбрежията. 11 от 15-те най-големи градове в света са на крайбрежие или устие на река. С покачването на морското равнище солта ще нахлуе във водата и ще лиши жителите от питейна вода. Повечето градове, разположени по крайбрежията, са важни търговски центрове, което от своя страна ще засегне и световната икономика. Много острови и брегови градове ще изчезнат от лицето на земята. Много страни ще бъдат принудени да построят подходящи прегради за да се предпазят от наводнения. Това от своя страна ще изисква и огромни капиталовложения.

Увеличаване честотата на ураганите ще бъде друго неоспоримо доказателство за глобалното затопляне. Според НАСА зачестяването показва, че покачването на температурата на повърхността на земята предоставя идеални условия за образуването на урагани. С увеличаване на температурата  на водата, скоростта на вятъра се усилва и съдържанието на влагата се увеличава. Когато урагана навлезе в залива над тази топла вода, поема тази енергия и става още по-силен.

Когато океаните се затоплят причиняват по-силни бури. През последните няколко години видяхме много големи урагани. Ураганите Джини и Франсис, както и Айвън бяха сред тях. В същата година се наблюдаваше и рекорд по брой на случаи на торнадо в САЩ. На Япония не бе отделено толкова голямо внимание по медиите, но там поставиха рекорд по брой на тайфуни. Предишния рекорд е бил 7. През 2004 те са били 10. Научните доклади трябва да бъдат пренаписани, защото според тях не е възможно да има ураган в Южния Атлантик. Но през същата година първия такъв удари Бразилия. Лятото на 2005 г. беше за книгите на Гинес. Първият ураган беше Емили, който опустоши полуострова Юкатан. След това се появи урагана Денис и причини много щети, включително и на петролната индустрия. И след това, разбира се, дойде Катрина. Да си спомним, че когато той удари Флорида беше ураган от категория I. Но уби много хора и причини щети за милиарди долари.

Един малкоизвестен факт за Глобалното затопляне е, че предизвиква повече валежи, но повечето под формата на еднократни големи бури. Тъй като изпаренията от океаните обуславят влагата във въздуха, когато валежите биват предизвикани от бури, те са още по-проливни.

Глобалното затопляне, парадоксално, причинява не само повече наводнения, но и повече засушаване. В съседната област имаше тежка суша по същото време на тези наводнения. Една от причините за това се дължи на факта, че Глобалното затопляне не само увеличава валежите по целия свят, но и ги пренася на други места. Глобалното затопляне причинява повече изпарения от океаните, които подхранват облаците, но също така изсмуква и влага от почвата.

Системата, която контролира нашия климат, е силно нарушена. Елементите, на които тя разчита, са били силно нарушени. В Сибир, например, както и на други места по света, е толкова студено, че земята е постоянно замръзнала. Това е известно като пермафрост /вечна замръзналост/. Под повърхността му се крие “климатична бомба”, метан, парников газ, 20 пъти по-силен от въглеродния двуокис. Ако пермафростът се стопи, отделеният метан може да накара парниковия ефект да излезе извън контрол с последици, които никой не може да предскаже. Ние буквално ще бъдем в непозната територия. Животът на Земята ще е такъв, какъвто никога не сме го познавали. Създадохме явление, което не можем да контролираме. Нашият произход, водата, въздухът и формите на живот са тясно свързани. Но в последно време ние разрушихме тези връзки.

Глобалното затопляне ще предизвика повече дъждове, наводнения, бури и горещо време. Държави като Испания и Франция ще стават все по-горещи, ще зачестят горещите вълни, и ще се превърнат в необитаеми. Увеличаването на дъждовете, наводненията и морското равнище ще удави земеделските земи по света, което ще се отрази в намаляване на продуктивността и недостатък на храна. Глобалното затопляне може да предизвика зачестяване на пожарите и намаляне на горите. Ще повлияе на водата, която пием, на наличието и качеството на храната, която ядем, на чистотата на въздуха, който дишаме.  Всичко това силно засяга и хората, т.к. човекът е дишащо същество и се нуждае от кислород. А като добавим и факта, че издишаме въглероден диоксид, с демографския бум и постоянното увеличаване на населението на планетата, положението става още по-трагично.

И, въпреки че винаги природата бива обвинявана за бедствия като горещи вълни, наводнения, циклони и пр., в действителност те са резултат от човешката намеса в крехкия баланс на природата.

Фактите за глобалното затопляне трябва да се знаят и от всеки, тъй като предотвратяването му трябва да започне от индивидуално ниво и да си пробие път нагоре до държавните институции.

С нефта някои от нас придобиха безпрецедентни облаги и комфорт. Америка първа откри и впрегна феноменалната и революционна сила на "черното злато". С неговата помощ, страна на земеделските стопани стана страна на селскостопански индустриалци. В полетата, машини замениха хората. Литър петрол генерира повече енергия от 100 работника за 24 часа. Разширяването на обработваеми земи и селскостопански култури насърчава развитието на паразити. Пестицидите, още един подарък на нефтохимичната революция, избиват паразитите. Но токсичните пестициди, изсипани във въздуха, почвата, растенията, животните, реките и океаните проникват дълбоко в клетките на организмите и се споделят от всички форми на живот. Навсякъде моделът е еидн: тор отдолу и пластмаса отгоре. Всеки град чака "перфектните" зеленчуци всеки ден да бъдат доставени със стотици камиони в супермаркетите му. Ненаситните желания и лекомислието на хората не спират, макар, че краят на евтиния петрол идва.

Изтъняването на озоновия слой е друг типичен проблем. Озоновият слой е естествена бариера, която предпазва от вредните ултравиолетови лъчи, респективно свързаните с тях ракови образувания. На повърхността на Земята озоновия слой е токсичен, следствие от индустрията. През 20-ти век стана ясно, че именно човешките действия са променили химическия състав на тропосферата и стратосферата с негативни последствия за човешката раса. А без този слой лъчите ще достигнат до Земята и допълнително ще увеличат температурите.

Изследванията в тази област вече са открили „озонова дупка” в атмосферата, която според учените допринася и за топенето на ледниците в полярните региони. Над районите с повече население и силна индустрия се наблюдава и по-силно изтъняване на озоновия слой. От тук става и ясно, че колкото по-голямо е  населението на планетата, и колкото по-силно е влиянието на индустрията, толкова повече ще се променя и деградира и жизнения потенциал на обществото.

Друг вторичен ефект от индустриалната дейност, но не по-малко важен, е проблемът със замърсяването. То съществува във всякакви форми и размери. Тук едва ли вече може да има някой, който да се усъмни в приноса на хората по този въпрос.

Замърсяването оказва влияние върху милиарди хора по света, от които милиони са отровени или убити ежегодно. Според Световната здравна организация 25 % от всички смъртни случаи в развиващите се страни са пряко свързани с околната среда. Според някои изследвания замърсяването е причина за 40% от смъртността годишно.

Съединените американски щати са на първо място сред нациите по глобално замърсяване. Техни са 25% от световните емисии, въпреки че американците представляват само 5 % от земното население. Всяка година фабриките в САЩ изхвърлят над 3 млн. тона токсични химикали във въздуха, водата и земята. Тези опасни отпадъци довеждат до загуба на над 15 млн. акъра (4 млн. декара) земя годишно, водят до дихателни затруднения и други здравословни проблеми и превръщат реките и езерата в прекалено мръсни за пиене, дори плуване.

Но фабриките са само част от причините за замърсяването. То се получава също и от индустриални и търговски отпадъци, земеделски дейности, всекидневните човешки действия и, най-вече, модерните методи за транспорт. Независимо къде отиваме или какво правим, ние винаги оставяме следа зад нас. 

Замърсяването на въздуха е един от най-видимите ефекти от човешките действия. То е забелязано за първи път в градовете и бе проблем на техните жители, но в последно време замърсяването на въздуха се превърна в проблем с глобално значение. И докато измерването на стойностите на замърсение на въздуха в градовете се извършва  ежедневно, негативните ефекти върху човешкото здраве остават предимно неопределени. Според Световната здравна организация един жител на Кайро на ден вдишва толкова замърсен въздух, колкото е ефекта на 20 цигари и поглъща повече от 20 пъти нормата на допустимото замърсяване на въздуха; всяка година 335 000 американци умират от рак на белите дробове, което е пряк резултат от замърсяването на въздуха.

Отпадъците от химическата промишленост и радиоактивните отпадъци от атомната промишленост се превръщат в истинско бедствие за човечеството.Тяхното обезвреждане, или поне тяхното надеждно погребване трябва да става така, че да не се нанася вреда на природата. На този проблем още не е намерено решение.

Световният океан никога не е бил подложен на толкова голямо замърсяване, колкото сега. Този проблем засяга всички страни на земята. Това е така, защото водата може да транспортира това замърсяване от едно място, до друго. А водата е най-ценния ресурс на нашата планета. Животът на земята на би могъл да съществува без него. И въпреки че ние хората осъзнаваме този факт, не само че не обръщаме внимание на замърсяването на реките, езерата и океаните, а и продължаваме да увеличаваме неговите стойности. Около 1,5 млрд. души са без достъп до чиста питейна вода и най-малко 5 млн. от смъртните случаи по света са причинени от болести, пренасяни по вода. Всяка година почти 25 % от американските плажове трябва да бъдат затворени поне веднъж поради замърсяване на водата, а 40% от американските реки са прекалено замърсени за да поддържат воден живот.

Най-големите замърсители в света са именно тези, които имат както политическата сила, така и практическите инструменти за решаването на повечето от основните проблеми, свързани с екологията на техните страни и на света като цяло. Въпреки това те са и тези, които не желаят да приложат на практика, а понякога дори и да подпишат, каквото и да е било екологично споразумение. Тези огромни замърсители не искат да намалят отровните си емисии дори до нивото на развиващите се страни. Обещаното намаляване на емисиите (което често си остава само на думи) е абсолютно  недостатъчно, имайки предвид, че учените твърдят, че за да се спре екологичната деградация на природата трябва поне 50-процентово намаление на световните емисии. Въпреки всичко, обаче, емисиите продължават да растат.

От тук идва и следващата индустриална екокатастрофа. Всички сме виждали (било то на живо или на снимка) огромни площи с „мъртви”, изсъхнали или изключително изтощени дървета. Забелязваме следи от ерозия върху каменни постройки, драскотини по капаците на колите, разядени метални огради или статуи. С други думи, всички виждаме ефекта от киселинните дъждове навсякъде около нас. Въпреки множеството форми чрез които ни се показват тези ефекти, проблемът с киселинните дъждове си остава пренебрегнат, т.к. вниманието на медиите и обществото е насочено към по-мащабни проблеми, като например глобалното затопляне, и този проблем остава в сянка. 

Отговорни за това бедствие отново са хората, т.к. киселинните дъждове са следствие от замърсяването на въздуха. Както вече споменахме, когато горивата биват изгаряни се отделят различни химикали. Пушекът, който излиза от огъня, димът, който излиза от колите, не съдържат само тъмните сиви частици, които можем да видим – те съдържат също множество невидими газове, които са изключително вредни за природата. Когато газовете от колите, фабриките, електроцентралите реагират с малките капчици вода в облаците, те образуват серни и азотни киселини. Тогава дъждът, който вали от тези облаци, е на практика много слаба киселина. Оттук и наименованието киселинни дъждове. Киселината може също така да бъде под формата на сняг, мъгла или прах.

Киселинните дъждове могат да бъдат пренасяни на огромни разстояния в атмосферата, не само от една държава към друга, ами и между континенти. Дъждовете понякога падат на много километри от източника на замърсение, но където и да падне той има сериозни последици за почвата, дърветата, постройките, водата.

Ефектите от киселинните дъждове са многостранни. Гори по целия свят изсъхват; рибите в скандинавските райони умират; езерата са кристално чисти, но не съдържат живи същества или растителни организми. Много от британските сладководни риби са в опасност, техните яйца са повредени, а новоизлюпените риби са деформирани. Това от своя страна засяга пряко птиците, които се изхранват с тях, както и всички животни, зависещи от тези води. Всеизвестната поговорка трябва да бъде променена така: „Дай на човека риба и той ще яде един ден; научи го как да лови риба, и той до 3 години ще умре от натравяне”.

Доказано е, че киселинните дъждове забавят растежа на дърветата, дори причиняват тяхната „смърт”. С падането на дъждовете върху горите, те се процеждат през листата на дърветата и се стичат в почвата отдолу. От там някои от тях отиват в потоците, след това в реките и езерата. Комбинацията от тези действия отслабва дърветата, което означава, че те стават много по-податливи на зарази, насекоми и лошо време. Не само дърветата стават жертва на киселинните дъждове, много други растения също претърпяват негативните последици.

Да припомним за всеки случай – горите пречистват въздуха, подобряват питейната вода, предпазват от наводнения (по-скоро от ерозия)?, запазват биоразнообразието, смекчават климата, намаляват шума и праха, намаляват парниковите газове. Все неща от изключително значение за оцеляването на живота на Земята, включително и човешката раса.

Друг основен ефект от киселинните дъждове е вредата върху водния живот чрез непосредственото окисляване на водата и процеждането на токсичен алуминии от заобикалящите го почви. Наличието на големи количества въглерод в атмосферата прави океаните по-киселинни, причинявайки смъртта на морските животни и излагайки на опасност чистотата на океаните по целия свят.

Киселинните валежи влияят неблагоприятно също така и на земеделието и реколтите.

Киселинните дъждове влияят и на хората по много различни начини. Главният проблем е свързан със здравето. Много дихателни и белодробни проблеми при деца и възрастни хора с астма са пряко свързани с окисляването на въздуха. Всичко, което ядем, пием и вдишваме е изложено на опасностите от окисляването. Това може да повлияе мащабно на човешкото здраве като цяло. Следните здравословни проблеми, следствие от киселинните дъждове, са наблюдавани всяка година в САЩ и Канада: 550 преждевременни смъртния случая, 1 520 посещения в бърза помощ, 210 070 симптома на астма. 

Но проблемите на планетата Земя не свършват до тук. Следва да засегнем следващият въпрос, късаещ както хората, така и животните, както въздуха, така и замята, както климата така и баланса на природата.  Обезлесяването! Статистическите данни и тук показват една много мрачна картина. Според Световния ресурсен институт (World Resources Institute) повече от 80% от естествените гори на Земята са вече унищожени. Около 90 % от крайбрежните тропически гори на Западна Африка са изчезнали от 1900 г. насам. Изчислено е, че всяка минута се изсичат гори с размерите на 20 футболни игрища! Според „Нашънъл джеографик” тропическите гори ще изчезнат напълно в следващите 100 години, ако обезлесяването продължи със същата скорост. В развиващите се страни от тропическите райони ежегодно се унищожават около 11 млн. хектара гори . Освободените площи вследствие на екстензивното използване се превръщат в пустини, негодни за земеделски цели.

А на Земята са и били необходими повече от 4 млрд. години, за да създаде дърветата.

Горите са изсичани поради много причини, повечето от които са свързани с печалби. Най-голям принос има земеделието. Хората изсичат горите за да си набавят повече пространство за посев или пасища за добитъка.

Обезлесяването има много отрицателни ефекти върху природата. Дърветата са естествен „консуматор” на въглероден диоксид – един от парниковите газове, който до голяма степен допринася за глобалното затопляне. То от своя страна е причина за повече горски пожари, при които отново се отделя въглероден диоксид, също и метан и други парникови газове. Колкото по-малко гори, толкова по-бърз и по-силен е и ефекта на глобалното затопляне.

Обезлесяването причинява също и промени в климата. Горите осигуряват влажността, която е необходима за живот. Горските почви са влажни, но ако не са дървета да ги предпазват от слънчевата светлина, те бързо биха изсъхнали. Дърветата също помагат и за поддържането на цикъла на водата, като я връщат в атмосферата под формата на изпарения. Без тези роли на дърветата, много сегашни гористи земи много бързо биха се превърнали в безлюдни пустини.

Наред с очевидните последици за човечеството, трябва да се отбележи и пагубното  въздействие за милионите биологични видове, за които единствен дом може да бъде гората. 70 % от сухоземните животни и растения пребивават в горите и много от тях не биха могли да оцелеят, ако обезлесяването продължава да разрушава домовете им.

Най-бързият и лесен начин за решаването на проблема с обезлесяването е просто да спрат да се изсичат дърветата. Въпреки че в последните години се наблюдава лек спад в степента на обезлесяване, нужното 100-процентово спиране на тази дейност най-вероятно така и няма да бъде постигнато.

Според официалния сайт на WWF® (World Wildlife) в България, една трета от територията на България е гори и едва 4% от тях са недокоснати от човешка дейност. Горите ни дават много повече от дървесина. Те опазват водата, която пием, пречистват въздуха, който дишаме, спират ерозията и свлачищата, намаляват шума и праха, намаляват парниковите газове. Българската гора е убежище за 43 световно застрашени вида растения и животни. Освен това – но не на последно място – радват със самото си присъствие.

Всички тези проблеми се коренят в едно единствено нещо – човешката дейност! Eфектът става все по-неимоверно силен поради демографския бум, наблюдаван през последните десетилетия. Ако са били нужни 10 000 поколения за достигането на 2 млрд. души, то за един човешки живот населението се увеличи от 2 на 9 милиард. Повече хора означава и повече методи за предвижване. Означава повече метан. Означава повече въглероден диоксид, т.к. всички ние дишаме. Означава все по-малко земни ресурси, които в крайна сметка, не са безкрайни. Означава по-малко гори, защото ги изсичаме поради индустриални и стопански цели. Означава все по-голямо засилването на ефекта на глобалното затопляне, което означава и повече климатични промени. Заболяванията се увеличават, смъртността се засилва. Има 30 така наречени нови заболявания, които са се появили през последния четвърт век. Много от тях  причиняват големи проблеми. Разделението между богати и бедни става колосално.

Засилването на демографския бум е и естествена последица от твърде  младата структура на населението. Човешкият натиск върху екосистемата увеличава всичките човешки проблеми. Всички екологични кризи са плод на постоянните нужди на увеличаващото се население. Ние постоянно се възползваме, дори злоупотребяваме с природните ресурси, без да даваме нищо в замяна.

В много части на света деградацията на природата – влошаването на околната среда, включително атмосферата, водата, почвата, горите, е важна причина за бедността. Екологичните проблеми са довели до недостатък на храна, чиста вода, материали за подслон и други жизненоважни ресурси.  Огромна част от населението е концентрирана в развиващите се страни. Свръхнаселеността там, ситуация в която огромни количества хора имат прекалено малко ресурси и много ограничено пространство, е тясно свързана с бедността.

Човекът влезе в 21 век, имайки зад гърба си удивителни постижения във всестранни области – науката, техниката, технологията, образованието, астрономията, изкуството, медицината. На фона на тези факти звучи направо нереално, че милиарди хора по света влязоха във същия този 21 век неспособни да четат или пишат. А от тогава насам положението само се влошава. Докато средния американец ползва средно по 35 литра вода на ден, едно на всеки 5 деца в развиващите се страни няма достъп до чиста вода; повече от 50 % от африканците  страдат от болести свързани с водата, като например холера или диария. 500 милиона хора по света живеят на пустинни земи, това е повече от населението на Европа. Те знаят стойността на водата. Те знаят как да я използват пестеливо. Тук те зависят от кладенци с подпочвена вода, натрупана в миналото, когато е валяло по тези пустини преди 25 000 години. Подземните води, обаче, не се възобновяват.

Американците изяждат по 815 млрд. калории на ден, грубо 200 млрд. повече от необходимото, които са достатъчни за изхранване на 80 млн. души. Американците на ден изхвърлят по 200 000 тона храна, годна за ядене. В развиващите се страни 800 млн. хора всеки ден си лягат гладни, 300 млн. от които са деца; 153 млн. деца под 5 годишна възраст са с тегло, по-ниско от нормалното.

Изчислено е, че средно един американец консумира енергия колкото 2 японци, 6 мексиканци, 13 китайци, 31 индийци, 128 бангладешци или 370 етиопци. Хаити, една от най-бедните страни в света, вече не може да храни населението без чуждестранна помощ. Нигерия е най-големият износител на петрол в Африка. Въпреки това, 70% от населението й живее под прага на бедността.

Зад обещаното от глобализацията увеличение на взаимовръзката между развитите и развиващите се страни стоят глобални решения, политики и действия. Те обаче са пряко повлияни, управлявани и формулирани от богатите, от тези които имат мощ. Те могат да бъдат само лидерите на богатите страни или други глобални „сили”, като например световни корпорации, институции или влиятелни хора. В лицето на такова огромно външно въздействие правителствата на бедните нации и техните хора остават безсилни. В резултат, в глобален аспект, малко хора стават богати, а мнозинството страда, както и бедните държави затъват в дългове към богатите.

За 50 години, един живот време, Земята е по-радикално променена отколкото от всички предходни поколения на човечеството. През последните 60 години населението на Земята се е утроило. Над 2 млрд. души са се преместили в градовете. Шенжен, в Китай, със стотици небостъргачи и милиони жители, беше само малко рибарско селце едва преди 40 години. В Шанхай, 3 000 кули и небостъргачи са били построени за 20 години. Още стотици се строят. Днес, повече от половината от световното население, което е над 7 милиарда души, живее в градове. Ню Йорк - първият в света многомилионен град е символ на експлоатацията на енергийните ресурси на Земята от човешкия гений.

Подобно на тези градове, град Лагос е с население 700 000 души през 1960 година. До 2025г. ще станат 16 000 000. Лагос е един от най-бързо нарастващите мегаполиси в света. Но тук новодошлите са предимно фермери, принудително изоставили земята, поради икономически или демографски причини или поради намаляващи ресурси. Това е радикално нов тип градски растеж, породен по-скоро от стремеж за оцеляване, отколкото за преуспяване. Цената за действията ни е висока. Други я плащат без да са причината.

С развитието на човечеството, нараства и нуждата му от енергия. Навсякъде копаят машини, дълбаят и разкъсват Земята. Разстоянията вече не се измерват в мили, а в минути. Дните в някои от най-големите градове изглеждат като бледо подобие на нощите, които ги превръщат в звездно небе. Дубай, например, е нещо като връх на Западния модел - страна, където невъзможното става възможно. Изграждане на изкуствени острови в морето, например. Дубай има малко природни ресурси, но с парите от нефт, той се снабдява с милиони тонове материал и работници от всички краища на планетата. Може да построи гора от небостъргачи, всеки по-висок от предишния, или дори ски писта в средата на пустинята. Дубай не е земеделска земя, но той може да внася храна. Дубай няма вода, но може да си позволи да изразходи много енергия за обезсоляване на морска вода. Дубай има безспирно слънце, но няма соларни панели, произвеждащи енергия. Това е град с повече и повече, където диви мечти се превръщат в реалност. Дубай е нещо като кулминация на страните от Западните модел, със своя 800-метров висок тотем към пълна модернизация не пропуска да изуми света. Дубай изглежда са направили своя избор. Дубай е като черешката на тортата на всички световни пари. Нищо не е по-далеч от природата от Дубай, макар че нищо не зависи от природата повече от Дубай. Ние не разбираме, че зависим от това, което природата ни предоставя.

Някога силната река Йордан вече е само тънка струйка. Нейната вода е стигала до супермаркетите навсякъде по света. Лишено от водите на реката, нивото на Мъртво море спада с повече от метър на година. Съдбата на река Йордан не е единствена. На Земята 1 от 10 големи реки не успява да стигне до морето през няколко месеца в годината.  През миналия век половината блата в света са били пресушени. В Африка, връх Килиманджаро е неузнаваем. 80 процента от неговите ледници са изчезнали. През лятото реките вече не текат. Хималаите представляват особено голям проблем, защото 40% от всички хора по света се захранват с питейна вода от реки и извори, които на свой ред се захранват от водата идваща от глетчерите там. През следващия половин век, тези 40% ще бъдат изправени пред голям недостиг на вода в резултат на това топене. Езерото Чад, някога едно от най-големите езера в света, е пресъхнало само за последните няколко десетилетия, усложнявайки в значителна степен другите проблеми там. В Австралия, половината от земеделските земи вече са засегнати.

Богатите страни няма да бъдат пощадени. Засушавания възникват по всички краища на планетата. Ние сме в състояние да нарушим климатичния баланс, който ни е позволил да се развиваме над 12 000 години. Все повече и повече горски пожари се приближават към големите градове. На свой ред, те изострят глобалното затопляне.

Това, с което започнахме този доклад, бе, че планетата Земя ни предоставя всичко от което имаме нужда – вода, гори, петрол, енергия, храна и т.н. Съществува обаче един изключителен проблем – ресурсите на земята са ограничени! Този факт говори достатъчно сам по себе си, но много хора все още не го осъзнават. Ресурсите не са безкрайни, не са в безгранични количества. Те се съдържат в пределите на нашата планета и именно за това са лимитирани.

Разбира се много от земните ресурси могат да бъдат възстановени или рециклирани, но това изисква изключително много време. В случаят на петрола, например, става въпрос за стотици хиляди години. Същото е положението и с подземните води. Скоростта, с която модерната човешка цивилизация експлоатира тези ресурси, е в пъти по-бърза от скоростта, с която те се възстановяват по естествен начин. Това важи за нефта, водата, почвата, горите и други.

Сборът от нашата консумация се нарича „екологичен отпечатък”, а отпечатъкът на всеки един от нас е много по-голям от непосредственото пространство, което наричаме наш дом. Нещата, които консумираме вкъщи, изискват ресурси от много по-големи места, и понякога, много далеч от нашите домове. Нашите способности да влияем по този начин на земната повърхност, са се променили напълно. Направените грешки при взаимоотношенията ни с природата, сега могат да причинят по-големи последствия, защото технологиите ни често са по-силни от възможностите ни. Когато съберем всичко това, те ни правят природна сила. Както казва Хавлок Елис, слънцето, луната, звездите щяха отдавна да изчезнат, ако бяха в обсега на хищните човешки ръце.

Причините за всички тези проблеми са много, включително липса на индивидуална отговорност, лоша правителствена политика, злоупотребяване на хората и бизнеса с мощта и влиянието, както и комбинация и всички тези фактори. Трябва да се знае обаче, че само след няколко десетилетия влошаването на природата ще окаже влияние и върху  развитите страни, точно както и върху развиващите се, или с други думи – влиянието ще падне върху цялото човечество.

Ние хората сме виновни за сегашното трагично положение на земята. Проблемът обаче е, че освен нас, милиарди невинни живи същества страдат по света, и търпят последиците от неразумните човешки действия. В настоящия момент човекът причинява най-масовото изчесване на биологични видове от 65 млн. години насам, след изчезването на динозаврите. През последните 150 години планетата е загубила около 40 % от горите си, пустинните региони са се увеличили с 30 %. Броя на застрашените биологични видове е 11 046. Вече със сигурност знаем за 816 вида, които  са изчезнали от този свят благодарение на увеличаващите се човешки нужди. Страната с най-много застрашени видове е САЩ. От 1950 г. риболовът се е увеличил петорно. Хиляди риболовни кораби изпразват океаните. 3/4 от риболовните зони са изчерпани или застрашени от изчерпване. Повечето големи риби са изчезнали като вид, тъй като не им се оставя време да се размножават. Оттук и морските птици трябва да летят на все по-големи разстояния за да си намерят храна. Ние разрушаваме цикъла на живота, който ни е даден. Ние мислим, че природата е създадена за да служи само на хората.

Според проучвания през следващите 100 години половината от животинските видове ще изчезнат завинаги, ако не се вземат мерки за тяхното опазване. А в настоящото време протичащите процеси на разрушаване на околната среда са извън всякакъв контрол.

Проблемът е, че хората не осъзнават какво причиняват със своите действия. Да, всички знаем, че животните измират, но никой не осъзнава пълната трагедия на тези феномени. Колко хора осъзнават, че точно в този момент сега, поради топенето на ледовете на северния полюс, хиляди бели мечки се давят в Северния ледовит океан, преплувайки големи разтояния, до 100 км, за да намерят лед, гладуват в продължение на месеци, или измръзват поради липсата на телесна мазнина. Средното им тегло е намаляло с 15 %. Повечето мечета не успяват да доживеят до първата година. Изследователските данни показват, че поради покачването на температурите до 2050 г. белите мечки вече няма да са част от живота на земята.

По същия този начин неконтролируемите разрушителни действия на човека довеждат до загуба на биологичното разнообразие в различни райони на планетата. Белите мечки са само един от хилядите животински видове по земята, които стават жертва на човека. За тях е прекалено късно за половинчати действия, те не могат да си позволят да чакат повече хората да осъзнаят гибелното си действие върху природата. А ние всички сме едно – всеки вид зависи от друг, никой не би могъл да съществува отделно. Нашата Земя разчита на равновесие, в което всяко същество има роля и съществува само чрез съществуването на друго същество. Една фина и крехка хармония. Всеки вид има своята важна роля, всеки вид има своето място. Никой не е безсмислен или вреден. Те всички се балансират. И тук ние, хомо сапиенс, разумния човек, влизаме в историята. Ние се възползваме от невероятното наследство, старо почти 4 милиарда години, дарено от Земята. Ние сме само на 200 000 години, но успяхме да променим лицето на света.

Всичко, което видяхме, е отражение на човешкото поведение. Ние оформихме планетата според вижданията си. Хората се превърната в “рак” за Земята.

Ето за това разделение между икономика и екология стана въпрос в началото. Дълго време, отношенията между хората и планетата били балансирани. Дълго време, икономиката изглеждаше като естествен и справедлив съюз. Реалистично погледнато, най-малко през последния половин век, вниманието обаче бе фокусирано върху икономиката. Образователната система е в нейна служба. Една от причините за успеха на икономистите е това, че ползите от икономическия растеж са преки, докато последиците са някъде в бъдещето. До тук победители са икономистите. Еколозите предупреждават, че само след няколко десетилетия петролозависимото земеделие няма да функционира. На този етап обаче то е изключително доходно за големите корпорации, които го контролират. Да не говорим и за липсата на равенство по отношение на възможностите, които имат, и резултатите, които претърпяват, развитите и развиващите се страни.

Ако еколозите са прави, продължаването на настоящият ни курс на действия е сигурна рецепта за нещастия и катастрофи. Децата на тези, които жертват природата за свои собствени егоистични ползи, ще бъдат сред първите, които ще усетят ефекта на недостига и замърсението.

Безспорно истината лежи някъде по средата. Но не мога да не призная, че моите виждания са по-близки до тези на еколозите.

Вече става все по-ясно с всеки изминал ден, че настоящият социално-икономически модел не може да разреши основните проблеми на нашето време, било то социални, политически или екологични. Дори материалния прогрес, който сме достигнали през времето на капитализма, не е равномерно разпределен между нивата в държавата или по света.  

Огромните екологични проблеми са създадени от много индивидуални и политически решения, които малко по малко се натрупват във времето. Ако има някакво решение на тази ситуация, то ще дойде от колективните ценности на милиони хора, от по-добрите решения направени от индивидите по целия свят. Екологичният план за действия е да се мисли глобално и да се действа локално.

Планетата Земя въобще не е толкова крехка – тя може да издържи огромни вулканични изригвания, тектонични катаклизми, ледени епохи. Но човекът, това хитро, интелигентно и много егоистично същество, доказа своята способност да причинява по-големи разрушения дори и от майката природа.

Все още ние разполагаме само с тази планета на която да живеем, която има ограничено пространство и главно невъзобновими ресурси. Земята не може да осигури на неограничен брой хора добър живот. За това ирационалния материален растеж и неограничения демографски бум в основата си пораждат по-ниски стандарти на живот. Освен това трябва да се овладее и нарастването на населението в развиващите се страни, за което развитите страни са толкова притеснени, чрез усилията на всички заедно, и да се засили икономическият просперитет по тези места.

Съществува огромна нужда от нови технологии, различни материали, нови закони и регулации, стриктно прилагани от правителствата. Трябва да насърчаваме развитието на и инвестициите в екологично благоприятна енергия, независимо от това колко ще ни струва.   

Но не трябва да се слага прекалена тежест само на възможността за научен и технологичен прогрес що се отнася до решаването на проблемите.  Подобно развитие най-вероятно ще дойде прекалено късно за предотвратяването на катастрофите. В крайна сметка технологичното развитие само ще забави кризите, отколкото да ги предотврати, ако не се направят основни промени в ценностите на обществото. Проблемите изискват повече от технологични решения. „Ние сме врагът, срещу който трябва да се борим. Същевременно ние сме и единствения съюзник, когото имаме” (Ал Гор).

Дали урбанизацията ще се разшири до толкова, че хората да загубят всякаква връзка с природата? Дали един ден единствените птици, които нашите деца ще видят, са канарчетата в клетките на магазините за животни; дали единственото диво животно, което ще познават, е плъхът, зърнат набързо през нощта из мръсотията на града; дали единственото дърво, което ще докоснат, е платсмасовата елхичка в коледната сутрин? Китайската поговорка, че розата има бодли само за тези, които я берат, вече няма да важи. Вече всички усещаме ефектът от  нашия неразумни действия.

„В развиващите се страни недей да пиеш водата, в развитите страни недей да дишаш въздуха” (Times magazine). Дейвид Сузуки много правилно описва настоящата ситуация на земята: „Ние всички се намираме в една гигантска кола, която се е засилила към огромна тухлена стена, а всички се карат кой къде да седне”.

„Времето на отлагане, на половинчати мерки, на успокоение, на съмнителни изгоди, на отсрочки, намира своя край. На негово място навлизаме в период на последици. Допуснатите досега грешки на минали поколения са имали последствия, които сме могли да надмогнем. Вече не можем да си позволим този лукс”. (Уинстън Чърчил)

Не би могло да съществува хармонично развитие на който и да е регион на света ако хората вярват, че е достатъчно да се взимат предвид само тесни икономически и екологични въпроси. Настоящата екологична криза и финансовото непостоянство на световните пазари са още по-големи доказателства, че политиката на Laissez-faire сама по себе си не е достатъчна за проспериране на развиващите се страни, дори развитите.  За това твърдението, че Laissez-faire не е правилната политика за нашето време вече е доказано. Ще има все повече катастрофи, бедствия и кризи, ако социалните и екологични въпроси не започнат за се взимат предвид.

Трябва ли да избираме между икономиката и околната среда? Трябва ли винаги да изграждаме стени, които да спират човешката солидарност, да разделят хората и да опазват щастието на едни от трагедията на други? Твърде късно е да сме песимисти. Зная, че сам човек може да повали която и да е стена. Пред трагедията и страданията, милиони неправителствени организации доказват, че солидарността между хората е по-силна, отколкото егоизмът на нациите. В Бангладеш, човек измисли немислимото и създаде банка, която кредитира само бедните. За 30 години тя промени живота на над 150 милиона души. Правителствата постигнаха споразумение за опазване на 2% от териториалните води. Не е много, но е 2 пъти повече от преди 10 години. Първите природни паркове са създадени преди век. Те покриват над 13 % от континентите. Те създават пространства, където човешката дейност е в крак с опазването на видове, почви и пейзажи. Тази хармония между хората и природата може да се превърне в правило, не изключение. В Южна Корея горите бяха опустошени от война. Благодарение на национална програма за залесяване, те пак покриват 65% от страната. Повече от 75 % от хартията се рециклира. Коста Рика е направила избор между военните разходи и опазване на Земята. Страната вече няма армия. Предпочита да се отделят ресурси за образование, екотуризъм и защита на горите. Габон е един от водещите световни производители на дървен материал. Прилагат избирателно изсичане, не повече от едно дърво на всеки хектар. Горите са един от най-важните ресурси за страната, но имат време за възстановяване. Съществуват програми за устойчиво управление на горите. Те трябва да станат задължителни. Правителствата на Нова Зенландия, Исландия, Австрия, Швеция и други народи са направили развитието на възобновяеми енергийни източници свой основен приоритет. Това, което е важно, е не какво сме изгубили, а какво ни остава. Всичко, което трябва да направим, е да спрем да дупчим Земята и да започнем да търсим в небето. Всичко, което трябва да научим, е как да култивираме слънцето.

В един съвършен свят всеки би се стремял към лично здраве и благосъстояние, като в същото време се бори да опази здравето на планетата. Умните хора осъзнават, че никакви лични облаги не биха могли да оцелеят дълго в един свят, който е болен, замърсен и разрушен от същите тези човешки действия.

 

 

„Понеже ние не мислим за бъдещите поколения, те никога няма да ни забравят!” –

Хенрих Тиканен

 

 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Екология и опазване на околната среда и ресурсите на Земята
5 (6)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!