|
|
Дядо Мраз
Един господин се прибираше дома си. Беше късна зимна вечер. Валеше сняг. Духаше силен вятър. Господинът беше загърнал яката на скъпия си кожух. Виждаха се само очите му и носът. До една стена стоеше свит приведен човек.
Господинът го приближи и отмина, но след няколко крачки се извърна и пак го погледна. После спря, помисли и се върна при човека. Той беше изнемощял, премръзнал старец. Коленете му и лактите бяха съвсем голи. Човекът трепереше цял и все повече и повече се привеждаше към земята.
Господинът го съжали. Той го повдигна, разпита го кой е и какво прави тук. Старецът едва можа да му разкаже, че е сам и няма никъде никого на света, че е просяк и че живее накрай града в една запустяла барака. Спрял се тук, защото не могъл да върви повече от студ и умора.
Господинът беше добър и милозлив човек. Той реши да отведе стареца да пренощува у дома му. Взе го под мишница и го поведе по заледената улица.
Бяха близо до дома му и бързо стигнаха. Влязоха вътре. Малките Минко и Розка припнаха да посрещнат татка си. Но като видяха дрипавия старец, изплашиха се и побягнаха назад.
Татко им се засмя.
— Не бойте се! Не го ли познахте? Този е добрият Дядо Мраз. Отивал да ви донесе подаръците, но премръзнал в бурята. Вижте го какъв е стар. Ще спи тази нощ дома и утре ще продължи пътя си.
Дойде и майка им. Бащата й направи скрито знак да мълчи и въведе стареца в стаята за слугите. Там бумтеше затоплена печка. Старецът се пригря. Донесоха му топла храна. Нахрани се и заспа сладко.
Утринта слугата го събуди и му даде едни стари дрехи на господаря си. Старецът се изми и облече топлите дрехи. Подире господарят го отведе на магазина си. Там имаха нужда от човек, който да отваря и затваря вратата след купувачите. Тъкмо работа за стареца. Той седеше по цял ден на стол — отваряше, затваряше и пак сядаше.
Когато децата станаха на утринта, не намериха стареца. Майка им каза, че рано-рано той заминал към една златна пещера, откъдето щял да им донесе подаръците.
Дойде и празникът. През деня слугата отнесе на стареца вехтия кожух и калпака на господаря си. На връщане отнесе дома приготвената голяма елха. Внесоха елхата в гостната, майката я накичи с коледни свещици, със златни телове, със стъклени балончета и звезда на върха. Минко и Розка помагаха и крещяха от радост.
Мръкна се. В къщи и навън запалиха лампите. Децата взеха да се безпокоят.
— Мамко, кога ще донесе Дядо Мраз подаръците? Дали е намерил златната пещера?
— Не бойте се! — думаше майката. — Той иде вече. Тъкмо в полунощ ще бъде тука.
Дойде си и татко им. И той каза същото — тази нощ Дядо Мраз ще донесе подаръците. Вечеряха, веселиха се, но децата все се ослушваха и поглеждаха към вратата дали иде някой.
Наближи дванадесет часът. Всички заобиколиха елхата, запалиха свещиците и угасиха лампата. В стаята настана приятен полумрак, замириса на тамян и зеленина.
В това време на входната врата се зазвъни силно. Децата трепнаха и се спотаиха. Бащата изскочи навън. Чу се говор в коридора. Вратата на стаята се отвори и на прага в полумрака застана висок старец с дълга бяла брада, облечен в кожух, с кожен калпак на главата и торба през рамото.
— Тук ли живеят добрите деца Розка и Минко? — попита старецът с висок глас.
— Тук, тук, ето ги — отвърна майка им, като едва сдържаше смеха си.
— Къде са те? — попита пак старецът. — Нека дойдат, нося им нещо от златната пещера.
Минко и Розка приближиха разтреперани. Те хем се радваха, хем ги беше малко страх.
Старецът свали торбата и почна да вади от нея разни неща. Раздаде много подаръци — и на малките, и на големите. А най-сетне — и едно голямо автомобилче на Минко, а за Розка — тръстикова количка със заспала кукла в нея.
Старецът се изправи и метна пак торбата през рамо:
— Сбогом, деца! — каза той. — Догодина пак ще дойда с по-хубави подаръци. Бързам, чакат ме и други деца.
Старецът се обърна и излезе. Децата едва сега се поотпуснаха. Розка първа се съвзе:
— Мамко, познах го! — викна тя радостно. — Той беше същият премръзнал старец, който нощува у дома.
— И аз го познах — обади се Минко. — Сега той имаше топъл кожух и калпак на главата също като татковите старите…
Бащата ги прегърна радостен.
— Мили деца — рече той, — ако бъдете добри и послушни, догодина нашият Дядо Мраз ще ви донесе още по-скъпи и хубави подаръци.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
