Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Добро дело
 

Беше последният ден на учебната година.
— Деца — рече засмян учителят, — искам на сбогуване всеки от вас да ми обещае, че ще извърши през лятото по едно добро дело. Когато наесен се съберем пак тук, ще видим кой какво е направил!
Децата грабнаха шапките си и полетяха навън с крясъци и смехове.
Митко и Пенчо бяха съседи. Още по пътя за дома те се наговориха на другия ден къде ще откарат воловете на паша.
Всяка утрин те прерамчваха торбичките си и подкарваха воловете. Така изпратиха жетвата.
Започна и вършитба. Един ден Митко повика Пенчо и скришом му каза:
— Слушай, Пенчо, ядат ли ти се круши?
— Охо, само да има! — облиза се Пенчо.
— Тогава тръгвай с мен. Вчера минахме с татко покрай Маринчината царевица и видях, че голямата им круша е отрупана със зрели круши. Жълтеят се като лимони.
— Ами ако ни пипнат!
— Кой ще ни улови, бе?
— Мариница.
— Не бой се, тя сега вършее.
— Ами пъдарят, черният Колю?
— Той ли? Той пък цял ден пие ракия в Атанасовата кръчма.
Следобед двамата приятели поеха към полето. Митко знаеше пътя за нивата. Тя беше далеч от селото, чак зад Димовското блато. Двете момчета прекосиха нивите и навлязоха в Маринчината царевица. Наоколо беше тихо. Чуваше се само лекото шумолене на царевичните листа. Стигнаха до крушата. След няколко минути и двамата бяха на дървото. Те започнаха да ядат от зрелите плодове. Скоро стигнаха върха на крушата. Митко разгледа наоколо и викна:
— Ей че високо! Целият кър се вижда чак до село.
Но Пенчо го прекъсна:
— Митко, Митко, я гледай нататък! — плахо извика той.
— Какво бе, Пенчо?
— Я гледай, ей там, покрай езерото. Виждаш ли, насам иде човек. Не е ли пъдарят? На него мяза.
Митко впери поглед нататък:
— Пенчо, той е! И право насам иде. Бягай да бягаме!
В една минута Митко се смъкна чак до най-долните клони. Но Пенчо беше още горе. Ръцете му трепереха от страх, а краката не улучваха где да стъпват.
— Хайде бе, по-скоро, че наближава! — викна му Митко отдолу.
Пенчо забърза, спусна се по един клон, но кракът му се плъзна. Той се улови за друг, по-тънък, но той пък се преви, изпращя и Пенчо не разбра какво стана. Сети само, че полетя надолу, че ушите му изпищяха и че целият свят се завъртя пред очите му. Когато се опомни, разбра, че лежи на земята и над него Митко го дърпа и вика да стане и бягат. Пенчо се надигна, изправи се, но щом стъпи на десния си крак, изохка и грохна на земята.
— Боли… не мога! — едвам промълви той и заплака с глас.
Ами сега? Нямаше време за губене. Митко размисли и попита:
— Пенчо, я се опитай дали можеш да пълзиш! Ела да се скрием ей там, в онзи храст, докато отмине пъдарят.
Пенчо полази по ръце. Болеше го страшно, ала що да прави. Трябваше да се скрият. Потулиха се в храста и зачакаха. Мина доста време. Никой не дойде под крушата.
— Отминал е надругаде! — заключи Митко. — Спасени сме, ами как ще се върнем в село, като те боли кракът?
— Не мога… не мога! — охкаше Пенчо. — Гледай, кракът ми почна да отича. Страшно ме боли.
Почакаха още малко. Слънцето превали. Взе да клони на залез. Тогава Митко понесе Пенчо на гръб. Пенчо охкаше и от време на време му помагаше със здравия си крак. Когато се уморяваха, спираха да отпочинат. Така след час и повече те стигнаха до езерото. Покрай езерото минаваше път. Още не седнали и по пътя затрака каруца. От къра идеше един човек от тяхното село. Той видя разплаканите деца и спря колата.
— Митко, Пенчо, вие ли сте, бре деца? Що има? Защо плачете?
Двете момчета му разказаха засрамено какво е станало.
— Е, който краде чужди круши, така му се пада! — засмя се човекът, скочи, грабна Пенча от земята и го метна в колата. — Хайде, качвай се и ти! — викна той на Митка и подкара воловете.
Пенчо лежа чак до есента с изкълчен и подут крак. Когато взе да стъпва, беше дошло пак време за училище. Учителят събра децата и още първия час ги попита:
— Деца, помните ли какво си обещахме на прощаване? Казвайте сега, кой какво добро дело е направил през лятото!
Децата се заизреждаха да разправят кой къде е бил, какво е направил. Мълчаха само Митко и Пенчо.
— Ами ти, Митко, и ти, Пенчо, защо мълчите? — попита ги нарочно учителят.
Всички деца се изсмяха дружно.
— Защо се смеете? — попита учителят. — Я кажи ти, Колю Иванов!
— Защото Митко и Пенчо лятос крадоха от Маринчините круши и Пенчо си изкриви крака! — отговори напереното момче.
— Знам! — рече замислен учителят. — Знам това. Я стани, Митко! Излез ей тук!
Митко излезе пред черната дъска. Учителят сложи полека ръка на рамото му и проговори:
— Деца, вярно е, че Митко и Пенчо са извършили лоша постъпка, като са крали крушите на бедната вдовица. Но все пак Митко е извършил и едно много добро дело — изнесъл е на гръб болния си другар. Помислете какво щеше да стане с Пенчо, ако Митко беше го оставил сам в полето, с навехнат крак. Запомнете, деца, няма по-добро нещо от това, да помогнеш на другаря си в нужда!

 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Добро дело - Онлайн приказки от Napred.BG
5 (2)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

indotogel

poker online Terbaik Indonesia

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!