Дихателна система

Дихателната система обезпечава една от основните жизнени дейности - дишането. Освен това има отделителна, терморегулационна и гласообразуваща функция. В структурата на дихателната система се включват следните органи - нос, носоглътка, гръклян, трахея бронхи и бели дробове. Обикновено здравият човек поема въздух през носа чрез две ноздри, а го отвежда със задни отвори (хоани) в носоглътката Носната кухина е разделена на две нееднакви половинки от хру-щялна преграда, като във всеки носов ход има три издатини (носни миди). Лигавицата на носа е богато кръвоснабдена, влажна, с многобройни жлези, отделящи слузна материя. Преминаващият въздух се затопля, овлажнява, в известна степен пречиства, а освен това улеснява акта на вдишване. Около носа има няколко кухини, наречени синуси, тапицирани с епител и свързани с носа чрез специални каналче-та. Синусите са: два челни (в челната кост), два горно-челюстни (в едноименната кост) и няколко в решетъчната кост на черепа. Те имат резонаторна функция и оформят в известна степен тембъра на гласа. Носоглътката (фаринкс) е кух мускулест орган, богат на лимфни възли и съдове, имащ известна защитна функция за дихателната система. Чрез Евстахиевата тръба фаринксът се свързва със средното ухо. Лимфните възли образуват т. нар. сливици, които са 6 на брой и понякога при остро или хронично възпаление могат да набъбнат и стеснят просвета на дихателните пътища. Важна за дишането, а и за общото развитие на детето е третата сливица - лимфно образувание между носната кухина и носоглътката. При някои деца тя има склонност да хипертрофира (увеличава обема си) и по този начин да намали или напълно запуши просвета на дихателния път. Това невротизира детето, води до чести появи на възпалителни заболявания, промени в конфигурацията на черепа и други. Третата сливица се среща по-често при деца с речеви нарушения като заекване, ринолалия и др. Носоглътката е важен орган на речевата дейност. С промяна на формата и конфигурацията си тя взема участие в модулирането на различните звукове. Освен това в долната си 1/3 тя е път на храната. Гръклянът (ларинкс) е разположен на нивото на V-VІ шиен прешлен. Изграден е от хрущяли, лигаменти и мускули. Хрущялите биват нечифтни и чифтни. I. Нечифтните хрущяли са: 1. пръстеновиден - изгражда основата на гръкляна и осигурява връзката с дихателната тръба. 2. щитовиден - най-голям, изграден от две плочки разположени под ъгъл. При мъжете е изпъкнал под формата на Адамова ябълка. Задните им части имат по едно изпъкнало възвишение с малки роговидни образувания. 3. надгръклянник (епиглотис) - има листовидна форма и запушва гръкляна при гълтане. II. Чифтни хрущяли са: 1. Пирамидни хрущяли - лежат върху пръстеновидния хрущял. Ъглите им са заострени и за тях се залавят истинските гласни връзки. 2. Роговидни хрущяли, клиновидни хрущяли-нямат съществено значение за функциите на гръкляна. В строежа на ларинкса участвуват две мембрани, мускули и много лигаменти. Мускулите биват две групи - външни и вътрешни. Външните мускули се залавят за гръдната кост, подезичната кост и някои хрущяли на гръкляна. Вътрешните мускули от своя страна се делят на абдуктори и аддуктори. Абдуктор (разширител на гласната цепка) е мускул, който свързва пръстеновидния и пирамидни хрущяли. При съкращението си той завърта пирамидните хрущяли около своята ос, раздалечава вокалните израстъци и разширява гласната цепка. Аддукторите (затварящи гласна-га цепка) са: - чифтен кос мускул, който съединява задните повърхности ча пирамидните хрущяли; - страничен чифтен мускул, който започва от пръстеновидния хрущял и се залавя за израстъците на пирамидните <рущяли. При съкращение свива гласната цепка; -нечифтен мускул свързващ пръстеновидния и щитовидния хрущяли; - чифтен вътрешен мускул (вокален); - нечифтен мускул, който свързва епиглотиса и пирамидните хрущяли. Гръклянната кухина се дели на три части - супраглотис, глотис и субглотис. Най-тясното място е глотиса. Тук се намират истинските гласни гънки (връзки), които затварят гласовата цепка. Лъжливите гласни гънки представляват дупликатура на лигавицата и се намират по-високо в долната част на супраглотиса. Инервацията на гръкляна се осъществява от блуждаещия нерв с неговите два клона - долен и горен гръклянен нерв. Горният гръклянен нерв има сетивни и моторни функции, а долният - само моторни и е част от т.н. възвратен нерв. Естествено продължение на гръкляна е трахеята. Тя е изградена от 12 полупръстенни хрущяла, свързани помежду си със здрава съединителна тъкан. Вътрешността е покрита с еднореден ресничест епител и много слузни жлези. Трахеята се дели на два големи клона - бронхи - ляв (по-тесен и дълъг) и десен (сравнително по-широк). Те са изградени от пръстеновидни хрущяли и имат аналогична микро-структура с трахеята. Бронхите се разклоняват на все по-малки клончета и така се образува бронхиалното дърво. Най-крайните разклонения на това дърво нямат хрущяли, изградени са от гладка мускулатура и се наричат бронхиоли. Всеки бронхиол се разклонява на още няколко, които от свои страна образуват гроздче от малки мехурчета с много тънки стени, наречени алвеоли. Общата им повърхност е около 100 м2. Основната структурна и функционална единица на белия дроб е ацинусът, който е образуван от бронхиол и прилежащите към неговия вход групи от алвеоли.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.