|
|
Гърбава, куца и с крива шия
Имало едно време един крал, който обичал да се разхожда. Докато се разхождал, той гледал лястовиците, минаващите хора, но и надничал в чуждите прозорци. Веднъж срещнал на улицата една бабичка, която отивала да върши някакви свои бабешки работи. Тя била най-обикновена бабичка, но само че била куца, гърбава и с крива шия. Видял я кралят и избухнал в смях:
— Гърбава, куца и при това с крива шия! Ха-ха-ха!
Това обаче не била бабичка, а фея. Погледнала краля в очите и му казала:
— Смей се, смей се! Ще видим как ще се смееш утре.
Кралят отново се разкикотил:
— Ха-ха-ха!
Кралят имал три дъщери и трите много красиви. На другия ден кралят отново се канел да ходи на разходка, но искал да излезе с дъщерите си и наредил да ги повикат. Първа дошла най-голямата дъщеря. На гърба й била израснала гърбица.
— Гърбица! — изумил се кралят. — Откъде се взе тази гърбица?
— Уви — отговорила най-голямата дъщеря, — прислужницата лошо ми е постлала леглото и тази нощ ми израсна тази гърбица.
Кралят закрачил напред-назад в залата, много се бил разстроил.
Наредил да извикат втората дъщеря. Когато тя влязла в залата, всички видели, че шията й била съвсем крива.
— А с теб какво е станало? — възкликнал кралят. — Откога ти е крива шията?
— Когато прислужницата ме решеше, силно ми придръпваше косата. И сега шията ми е крива.
— Но какво е това! — извикал кралят, когато видял и най-малката си дъщеря, която влязла, куцайки. — Защо куцаш?
— Отидох в градината — отговорила най-малката сестра, — прислужницата ми откъсна един жасминов цвят и го хвърли към мен. Цветът падна на крака ми и аз останах куца.
— Коя е тази прислужница? — гневно извикал кралят. — Веднага я доведете!
Потърсили прислужницата, но тя не искала да се яви пред краля, казвала, че се срамува от своята гърбица, от куция си крак и от кривата си шия. Тогава стражата я хванала и насила я завлекли при краля. Това била същата бабичка, която кралят предния ден срещнал по време на разходката си. Той веднага я познал и заповядал на стражите:
— Намажете я с катран!
Изведнъж бабичката започнала да се смалява, да се смалява и станала толкова мъничка, че главата й заприличала на главата на малък гвоздей. На стената имало едва забележима дупчица, бабичката се пъхнала в нея и изчезнала. Но от нея останали гърбицата, куцият крак и кривата шия, които дълго напомняли за нея.
|
Napred.BG е търсачка от българи за българи.
Повече от година работим тя да става все по-добра.
Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!
Добави в любими
Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.
Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.
За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.
|
