Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Горската къща



Живял някога един дървар с жена си и трите си дъщери в малка къщурка на края на гората. Една сутрин, когато тръгвал на работа, дърварят рекъл на жена си:
— Нека най-голямата дъщеря ми донесе обяда в гората, защото няма да успея да свърша рано. За да не се загуби — добавил той, — ще взема просо и ще хвърлям зърната по пътя си.
Щом станало пладне и слънцето почнало да прежуря, момичето взело гърнето със супа и се отправило към гората. Ала врабците, чучулигите и чинките, косовете и скорците отдавна били изкълвали просото и момичето не открило никаква следа.
Въпреки това то разчитало на късмета си и продължило да върви, докато слънцето се скрило. Стъмнило се и дърветата зашумели в мрака, от време на време се чували и кукумявки. Страх обзел бедното момиче. Изведнъж в далечината между дърветата то видяло да блещука светлина. «Там сигурно живеят хора, които ще ме подслонят през нощта» — помислила си девойката и тръгнала към светлината. Скоро стигнала пред къща с осветени прозорци. Потропала на външната врата, а отвътре се чул дрезгав глас:
— Влез!
Момичето влязло и почукало на вратата на стаята.
— Влизай, де! — извикал гласът повторно.
Когато отворило и тази врата, видяло седнал до масата беловлас човек, който скривал лицето си с ръце, а бялата му брада се спускала почти до земята.
До печката лежали три животни: кокошка, петленце и пъстра крава. Момичето разказало на стареца своите преживелици и го помолило да пренощува при него.
Човекът го изслушал и рекъл:

«Хубава кокошчице,
хубаво петленце и ти,
хубава пъструшко,
съгласни ли сте?»

— Дукс! — отвърнали животните, а това сигурно означавало «съгласни сме», защото старецът продължил:
— Тук има всичко. Иди и ни сготви вечеря на огнището!
И наистина момичето намерило в кухнята всичко в изобилие и сготвило вкусна гозба, но изобщо не се сетило за животните. Занесло пълните чинии на масата, седнало до стария човек и се нахранило до насита. Щом свършило с вечерята, казало:
— Много съм уморена. Къде е постелята, за да си легна и да се наспя добре?
Животните отвърнали:

«С него яде ти,
с него ти и пи,
забрави ти за нас,
сама оправяй се тогаз.»

Старецът рекъл:
— Качи се по стълбите и ще видиш стая с две легла. Изтупай ги, постели ги, а след малко и аз ще дойда да си легна.
Момичето се качило, изтупало леглата, сложило чисти завивки, а после легнало на едното, без да дочака стареца.
По някое време побелелият човек дошъл, надникнал да види момичето и поклатил глава. Щом видял, че е заспало дълбоко, отворил един капак на пода и го спуснал в избата.
Дърварят се прибрал вкъщи късно вечерта и упрекнал жена си, че го е оставила целия ден гладен.
— Не съм виновна — отвърнала тя, — детето тръгна с обяда. Сигурно се е заблудило. Утре ще се прибере.
На другата сутрин секачът станал, приготвил се да отиде в гората и поискал този път средната дъщеря да му донесе обяда.
— Ще взема кесия с леща — казал той, — зърната й са по-големи от просените. Момичето ще ги вижда по-добре и няма да обърка пътя.
На обяд момичето взело гозбата и тръгнало към гората, но лещените зърна били изчезнали. И този ден птичките ги били изкълвали и не оставили никаква пътека. Момичето през целия ден се скитало из гората, докато се стъмнило и стигнало както сестра си до къщата на стареца. Поканили го да влезе, а то помолило за храна и нощувка.
Човекът с бялата брада отново запитал животните:

«Хубава кокошчице,
хубаво петленце и ти,
хубава пъструшко,
съгласни ли сте?»

Животните отвърнали пак:
— Дукс! — и всичко се случило както в предишния ден. Момичето сготвило вкусна гозба, но изобщо забравило, че трябва да нахрани и животните. А щом попитало къде ще спи, те отвърнали:

«С него яде ти,
с него ти и пи,
забрави ти за нас,
сама оправяй се тогаз.»

Щом девойката заспала, дошъл старецът, погледнал я, поклатил глава и я спуснал в избата.
На третата сутрин дърварят казал на жена си:
— Изпрати днес най-малката ни дъщеря да ми донесе обяда. Тя винаги е била добра и послушна. Ще върви по верния път и няма да се изгуби като сестрите си.
Майката не искала и да чуе, затова рекла:
— Защо да изгубя и най-малката си дъщеря?
— Не се тревожи — отвърнал той, — момичето няма да се изгуби. То е умно и оправно. Освен това ще взема грах и ще го пръсна след себе си. Зърната му са по-големи от лещените и ще му покажат пътя.
Ала когато момичето излязло с кошница в ръка, горските гълъби вече били изкълвали зърната грах и то не знаело накъде да поеме. Било угрижено и непрекъснато мислело как горкият му баща ще гладува и колко ще тъжи милата му майка, ако то не се завърне.
Щом се стъмнило, момичето забелязало светлината и стигнало до горската къща. Там помолило учтиво да го подслонят през нощта, а човекът с бялата брада попитал отново своите животни:

«Хубава кокошчице,
хубаво петленце и ти,
хубава пъструшко,
съгласни ли сте?»

— Дукс! — казали те.
Пристъпило момичето до печката, където лежали животните, и погалило с ръка кокошчицата и петленцето, като приглаждало шарените им пера, а пъстрата крава почесало между рогата. Когато сготвило по заръката на стареца хубава супа и поставило съдовете на масата, то си помислило: «Само аз ли ще ям? Добрите животни няма ли да получат нищо? Навън има всичко в изобилие и най-напред ще се погрижа за тях.»
Излязло, донесло ечемик и го разпръснало пред кокошчицата и петленцето, а на кравата донесло цял наръч прясно сено.
— Да ви е сладко, мили животни — казало то, — а ако сте жадни, ще ви дам и прясна вода.
После донесло пълна кофа с вода и кокошчицата и петлето скочили на ръба й, потопили човки във водата, а след това вдигнали глави нагоре, както правят птиците. Пъстрата крава също отпила голяма глътка. Когато животните били нахранени и напоени, момичето седнало до стареца на масата и хапнало, каквото било останало. Не след дълго кокошчицата и петлето захванали да крият главиците си под крилцата, а пъстрата крава премрежила очи.
Тогава момичето попитало:
— Сега не трябва ли да си починем?

«Хубава кокошчице,
хубаво петленце и ти,
хубава пъструшко,
съгласни ли сте?»

Животните отвърнали:

«С нас яде ти,
с нас ти и пи,
щом така се постара,
и нощта ще е добра.»

После момичето се качило по стълбите, изтупало пухените възглавници и постлало чисти завивки. Когато всичко било готово, старецът дошъл и легнал на едното легло, а бялата брада стигала чак до стъпалата му. Момичето легнало на другото легло и заспало.
Спало спокойно до полунощ, когато изведнъж в къщата станало толкова шумно, че то се събудило. По ъглите започнало да пука и да пращи, вратата с трясък се отворила и се ударила в стената. Гредите заскърцали, сякаш щели да се счупят. Грохотът бил толкова силен, като че ли е рухнала стълбата. Накрая изтрещяло така, сякаш покривът се е срутил. Когато всичко утихнало, момичето отново заспало.
На другата сутрин слънчевите лъчи го събудили, но какво било учудването му, когато видяло, че се намира в голяма зала и всичко наоколо блестяло с царски разкош. Стените били покрити със зелена коприна, по която се виели златни цветя, леглото било от слонова кост, а завивката — от черно кадифе. На един стол наблизо били оставени чифт пантофки, извезани с перли. Момичето помислило, че сънува, но тогава влезли трима богато облечени слуги и го попитали какво ще заповяда.
— Вървете си — отвърнало момичето, — искам да стана, да сваря супа за стареца и да нахраня хубавата кокошчица, хубавото петле и хубавата пъстра кравичка.
Момичето си мислело, че старецът вече е станал, но все пак се извърнало към леглото му, ала там лежал непознат човек — млад и хубав. В това време той се събудил и казал:
— Аз съм царски син и бях омагьосан от зла вещица да живея в гората в образа на побелял старец. С мен можеха да останат само тримата ми слуги, превърнати в кокошчица, петле и пъстра крава.
Магията не можеше да се развали, докато при нас не дойде момиче с толкова добро сърце, че да се отнася с любов не само към хората, но и към животните. Ти беше това момиче и днес в полунощ ние се спасихме чрез теб, а старата горска къща отново се превърна в моя царски дворец.
Щом двамата станали от леглата си, царският син наредил на слугите да отидат и да доведат за сватбата бащата и майката на момичето.
— А къде са моите две сестри? — попитало момичето.
— Затворих ги в избата, а утре ще ги отведат в гората, за да слугуват на един въглищар, докато се вразумят и се научат да се грижат за бедните животни.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Горската къща - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

ทีมเจ้าบุญทุ่ม บาร์เซโลน่า คือทีมที่มีไสตล์การเล่นแบบ Tiki-taka ยากที่จะมีใครเหมือนหรือทำตามได้เนียนตาแบบนี้ ก็คือการเล่นบอลสั้นบวกกับการเคลื่อนที่ไปกับบอลจึงทำให้คนดูได้ตื่นตา ตื่นใจในการรับชม ซึ่งหากมองกลับมาที่ไทยคงต้องนึกถึงยุคของซิโก้ ที่หากได้ ดูบอลสด แต่ละนัดของทีมชาติไทยในยุคนั้นแล้วล่ะก้อ ต้องยอมรับว่าอารมณ์คล้ายๆดูบาร์ซ่ายังไงยังงั้นเลย บาร์ซ่านั้นก็จะมีตัวชูโรงตัวหลักอย่าง messi อิเนียสต้า ซัวเรส ซึ่งหลังจากขาดเนมาร์ไปก็ยังมีเดมเบเล่ที่ยังทดแทนกันได้อย่างลงตัว เหมือนเอาจอยมาต่อคอนโทรลด้วยมือ

Untuk kamu para penggemar permainan poker online segeralah mendaftar di http://arenakiu.com/ situs judi terpercaya dengan kualitas nomor satu.

judi online adalah permainan paling banyak diminati saat ini. Memilih agen judi online terpercaya adalah hal yang sangat penting. http://ahliqq99.co/ adalah salah satu situs yang bisa menjadi pilihan terbaik anda!

Situs Poker Online

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!