Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Горската къща



Живял някога един дървар с жена си и трите си дъщери в малка къщурка на края на гората. Една сутрин, когато тръгвал на работа, дърварят рекъл на жена си:
— Нека най-голямата дъщеря ми донесе обяда в гората, защото няма да успея да свърша рано. За да не се загуби — добавил той, — ще взема просо и ще хвърлям зърната по пътя си.
Щом станало пладне и слънцето почнало да прежуря, момичето взело гърнето със супа и се отправило към гората. Ала врабците, чучулигите и чинките, косовете и скорците отдавна били изкълвали просото и момичето не открило никаква следа.
Въпреки това то разчитало на късмета си и продължило да върви, докато слънцето се скрило. Стъмнило се и дърветата зашумели в мрака, от време на време се чували и кукумявки. Страх обзел бедното момиче. Изведнъж в далечината между дърветата то видяло да блещука светлина. «Там сигурно живеят хора, които ще ме подслонят през нощта» — помислила си девойката и тръгнала към светлината. Скоро стигнала пред къща с осветени прозорци. Потропала на външната врата, а отвътре се чул дрезгав глас:
— Влез!
Момичето влязло и почукало на вратата на стаята.
— Влизай, де! — извикал гласът повторно.
Когато отворило и тази врата, видяло седнал до масата беловлас човек, който скривал лицето си с ръце, а бялата му брада се спускала почти до земята.
До печката лежали три животни: кокошка, петленце и пъстра крава. Момичето разказало на стареца своите преживелици и го помолило да пренощува при него.
Човекът го изслушал и рекъл:

«Хубава кокошчице,
хубаво петленце и ти,
хубава пъструшко,
съгласни ли сте?»

— Дукс! — отвърнали животните, а това сигурно означавало «съгласни сме», защото старецът продължил:
— Тук има всичко. Иди и ни сготви вечеря на огнището!
И наистина момичето намерило в кухнята всичко в изобилие и сготвило вкусна гозба, но изобщо не се сетило за животните. Занесло пълните чинии на масата, седнало до стария човек и се нахранило до насита. Щом свършило с вечерята, казало:
— Много съм уморена. Къде е постелята, за да си легна и да се наспя добре?
Животните отвърнали:

«С него яде ти,
с него ти и пи,
забрави ти за нас,
сама оправяй се тогаз.»

Старецът рекъл:
— Качи се по стълбите и ще видиш стая с две легла. Изтупай ги, постели ги, а след малко и аз ще дойда да си легна.
Момичето се качило, изтупало леглата, сложило чисти завивки, а после легнало на едното, без да дочака стареца.
По някое време побелелият човек дошъл, надникнал да види момичето и поклатил глава. Щом видял, че е заспало дълбоко, отворил един капак на пода и го спуснал в избата.
Дърварят се прибрал вкъщи късно вечерта и упрекнал жена си, че го е оставила целия ден гладен.
— Не съм виновна — отвърнала тя, — детето тръгна с обяда. Сигурно се е заблудило. Утре ще се прибере.
На другата сутрин секачът станал, приготвил се да отиде в гората и поискал този път средната дъщеря да му донесе обяда.
— Ще взема кесия с леща — казал той, — зърната й са по-големи от просените. Момичето ще ги вижда по-добре и няма да обърка пътя.
На обяд момичето взело гозбата и тръгнало към гората, но лещените зърна били изчезнали. И този ден птичките ги били изкълвали и не оставили никаква пътека. Момичето през целия ден се скитало из гората, докато се стъмнило и стигнало както сестра си до къщата на стареца. Поканили го да влезе, а то помолило за храна и нощувка.
Човекът с бялата брада отново запитал животните:

«Хубава кокошчице,
хубаво петленце и ти,
хубава пъструшко,
съгласни ли сте?»

Животните отвърнали пак:
— Дукс! — и всичко се случило както в предишния ден. Момичето сготвило вкусна гозба, но изобщо забравило, че трябва да нахрани и животните. А щом попитало къде ще спи, те отвърнали:

«С него яде ти,
с него ти и пи,
забрави ти за нас,
сама оправяй се тогаз.»

Щом девойката заспала, дошъл старецът, погледнал я, поклатил глава и я спуснал в избата.
На третата сутрин дърварят казал на жена си:
— Изпрати днес най-малката ни дъщеря да ми донесе обяда. Тя винаги е била добра и послушна. Ще върви по верния път и няма да се изгуби като сестрите си.
Майката не искала и да чуе, затова рекла:
— Защо да изгубя и най-малката си дъщеря?
— Не се тревожи — отвърнал той, — момичето няма да се изгуби. То е умно и оправно. Освен това ще взема грах и ще го пръсна след себе си. Зърната му са по-големи от лещените и ще му покажат пътя.
Ала когато момичето излязло с кошница в ръка, горските гълъби вече били изкълвали зърната грах и то не знаело накъде да поеме. Било угрижено и непрекъснато мислело как горкият му баща ще гладува и колко ще тъжи милата му майка, ако то не се завърне.
Щом се стъмнило, момичето забелязало светлината и стигнало до горската къща. Там помолило учтиво да го подслонят през нощта, а човекът с бялата брада попитал отново своите животни:

«Хубава кокошчице,
хубаво петленце и ти,
хубава пъструшко,
съгласни ли сте?»

— Дукс! — казали те.
Пристъпило момичето до печката, където лежали животните, и погалило с ръка кокошчицата и петленцето, като приглаждало шарените им пера, а пъстрата крава почесало между рогата. Когато сготвило по заръката на стареца хубава супа и поставило съдовете на масата, то си помислило: «Само аз ли ще ям? Добрите животни няма ли да получат нищо? Навън има всичко в изобилие и най-напред ще се погрижа за тях.»
Излязло, донесло ечемик и го разпръснало пред кокошчицата и петленцето, а на кравата донесло цял наръч прясно сено.
— Да ви е сладко, мили животни — казало то, — а ако сте жадни, ще ви дам и прясна вода.
После донесло пълна кофа с вода и кокошчицата и петлето скочили на ръба й, потопили човки във водата, а след това вдигнали глави нагоре, както правят птиците. Пъстрата крава също отпила голяма глътка. Когато животните били нахранени и напоени, момичето седнало до стареца на масата и хапнало, каквото било останало. Не след дълго кокошчицата и петлето захванали да крият главиците си под крилцата, а пъстрата крава премрежила очи.
Тогава момичето попитало:
— Сега не трябва ли да си починем?

«Хубава кокошчице,
хубаво петленце и ти,
хубава пъструшко,
съгласни ли сте?»

Животните отвърнали:

«С нас яде ти,
с нас ти и пи,
щом така се постара,
и нощта ще е добра.»

После момичето се качило по стълбите, изтупало пухените възглавници и постлало чисти завивки. Когато всичко било готово, старецът дошъл и легнал на едното легло, а бялата брада стигала чак до стъпалата му. Момичето легнало на другото легло и заспало.
Спало спокойно до полунощ, когато изведнъж в къщата станало толкова шумно, че то се събудило. По ъглите започнало да пука и да пращи, вратата с трясък се отворила и се ударила в стената. Гредите заскърцали, сякаш щели да се счупят. Грохотът бил толкова силен, като че ли е рухнала стълбата. Накрая изтрещяло така, сякаш покривът се е срутил. Когато всичко утихнало, момичето отново заспало.
На другата сутрин слънчевите лъчи го събудили, но какво било учудването му, когато видяло, че се намира в голяма зала и всичко наоколо блестяло с царски разкош. Стените били покрити със зелена коприна, по която се виели златни цветя, леглото било от слонова кост, а завивката — от черно кадифе. На един стол наблизо били оставени чифт пантофки, извезани с перли. Момичето помислило, че сънува, но тогава влезли трима богато облечени слуги и го попитали какво ще заповяда.
— Вървете си — отвърнало момичето, — искам да стана, да сваря супа за стареца и да нахраня хубавата кокошчица, хубавото петле и хубавата пъстра кравичка.
Момичето си мислело, че старецът вече е станал, но все пак се извърнало към леглото му, ала там лежал непознат човек — млад и хубав. В това време той се събудил и казал:
— Аз съм царски син и бях омагьосан от зла вещица да живея в гората в образа на побелял старец. С мен можеха да останат само тримата ми слуги, превърнати в кокошчица, петле и пъстра крава.
Магията не можеше да се развали, докато при нас не дойде момиче с толкова добро сърце, че да се отнася с любов не само към хората, но и към животните. Ти беше това момиче и днес в полунощ ние се спасихме чрез теб, а старата горска къща отново се превърна в моя царски дворец.
Щом двамата станали от леглата си, царският син наредил на слугите да отидат и да доведат за сватбата бащата и майката на момичето.
— А къде са моите две сестри? — попитало момичето.
— Затворих ги в избата, а утре ще ги отведат в гората, за да слугуват на един въглищар, докато се вразумят и се научат да се грижат за бедните животни.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Горската къща - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!