Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Вълшебният пръстен


Имало едно време един беден младеж. Веднъж той казал на майка си:
— Майко, ще тръгна да странствам по света. Тук на село никой не ме зачита за нищо и аз няма да успея нищо да постигна. Искам да си опитам късмета и ще видиш, че и за теб ще настанат радостни дни.
Казал и тръгнал на път.
Стигнал до някакъв град и започнал да броди по улиците. Видял една старица, която се изкачвала по стръмна уличка, носейки две големи ведра с вода и която едва дишала. Приближил се младежът до старицата и казал:
— Дайте да ви нося водата, бабке, тази тежест не е за вас.
Взел той двете ведра, занесъл ги до дома на старицата, изкачил с тях стъпалата и ги оставил в кухнята.
Кухнята била пълна с много кучета и котки, които, мъркайки, радостно се тълпели и галели около краката на своята добра господарка.
— Как да ти се отблагодаря? — попитала старицата.
— Няма защо — отговорил младежът, — нямам нужда от нищо. Просто исках да ви услужа.
— Почакай, синко — казала старицата, излязла от кухнята и се върнала с един пръстен в ръка. На външен вид той не струвал и пукнат грош. Старицата го надянала на палеца на младежа и му казала:
— Този пръстен е много ценен. Ако ти пожелаеш нещо, завърти го около палеца си и всичко ще се сбъдне. Само внимавай да не го изгубиш, тогава няма да видиш нищо добро. А за да бъда сигурна, ще ти дам една котка и едно куче, те ще те придружават навсякъде. Животните си ги бива и рано или късно ще ти потрябват.
Младежът й благодарил дълго и после тръгнал по своя път. Но на това, което му казала старицата, той не повярвал и затова смятал, че нейните подаръци нямат никаква стойност.
«Бабешки приказки», казал си той и дори не помислил да изпробва пръстена.
Излязъл от града, а кучето и котката вървели след него. Младежът много обичал животни и се радвал, че сега имал куче и котка. Той играел с тях, а те от радост скачали и бягали. Така и не забелязали кога навлезли в гората. Настанала нощ и младежът легнал да си почине под едно дърво, а редом с него и кучето и котката. Но младежът не можел да заспи, защото бил много гладен. Тогава си спомнил за пръстена и си казал:
— Защо да не опитам, от опит глава не боли.
Завъртял той пръстена около палеца си и казал:
— Искам да ям и да пия!
Едва изговорил тези думи — и пред него се появили маса и три стола, а масата била отрупана с всякакви ястия и напитки. Младежът седнал, завързал си салфетка около врата, на другите столове сложил кучето и котката, завързал и на тях по една салфетка и тримата започнали да ядат лакомо. Сега младежът повярвал на своя пръстен.
След като си похапнал, младежът се изтегнал на земята и се размечтал за чудесата, които сега можел да стори. Но най-трудното било да избира. Ту му се искало да има купища от сребро и злато, ту предпочитал каляски и коне, ту замъци и земи. На ум му идвали все нови и нови желания.
«Така ще подлудея — казал си той накрая, когато вече не можел нищо да измисли. — Много пъти съм чувал, че хората си загубват главите, когато ги споходи щастие. Но аз искам да си я запазя. За днес стига, утре пак ще видим».
Обърнал се той на едната си страна и заспал дълбоко. Кучето легнало в краката му, а котката — до главата му, така те цяла нощ пазили господаря си.
Когато младежът се събудил, слънцето вече греело над зелените дървета, духал свеж вятър, птиците пеели и той не чувствал никаква умора. Помислил да си пожелае кон, но в гората било така хубаво, че той решил да върви пеш; помислил да си пожелае закуска, но наоколо имало такива вкусни горски ягоди, че нищо друго не му се приискало; помислил да поиска да пие, но недалеч от него течал ручей с такава бистра вода, че той от него с шепи си утолил жаждата.
Така вървял през поля и гори и накрая стигнал до голям дворец. На един от прозорците му се показала красива девойка. Когато тя видяла младежа, който с ръце в джобовете весело вървял по пътя с куче и котка, ласкаво му се усмихнала. Младежът вдигнал глава и въпреки че запазил пръстена си, в този момент загубил сърцето си по девойката.
«Ето че дойде време да поискам помощ от пръстена — помислил си той. Завъртял пръстена и си пожелал: — Нека срещу този дворец да се издигне друг дворец, още по-хубав, и в него да има всичко, каквото душата ти поиска».
И в миг дворецът сякаш изникнал от земята, а сам младежът се озовал вътре, като че ли е живял в него сто години, кучето стояло до своята колибка, а котката лижела лапите си край огъня.
Младежът се приближил до прозореца, разтворил го, а срещу него се намирал прозорецът с красивата девойка. Те се усмихвали един на друг, въздишали и младежът решил, че е дошъл моментът да й поиска ръката. Девойката била много радостна, родителите й също и след няколко дни вдигнали сватба.
Първата нощ, след многото ласки, прегръдки и целувки, младата жена го попитала:
— Кажи ми как така изведнъж твоят дворец израсна от земята като гъба?
Младежът се замислил: «Да й кажа ли или да не й кажа»? Но след това решил: «Нали е моя жена, а от нея не трябва да се крие нищо». И й разказал за вълшебния пръстен. След това и двамата заспали.
Но докато мъжът спял, жената тихо извадила пръстена от палеца му. След това станала, извикала слугите и казала:
— Бързо да се махаме от този дворец! Връщаме се в двореца на моите родители!
Когато се върнала вкъщи, завъртяла пръстена и казала:
— Нека дворецът на моя мъж да се измести на най-високия и стръмен връх на ей онази планина!
Дворецът изчезнал сякаш никога не бил съществувал. Тя погледнала планината и видяла, че той се озовал на самия й връх.
На сутринта младежът се събудил, но не съзрял жена си до себе си. Отворил той прозореца и видял под себе си пропаст. Разтъркал очи и отново видял стръмни и дълбоки сипеи, а наоколо — снежни върхове. Поискал да завърти пръстена си, но него го нямало на ръката му; извикал прислугата — никой не се отзовавал. Дотичали само кучето и котката: те останали в двореца, защото младежът разказал на жена си за пръстена, но за кучето и котката не казал нито дума.
Отначало младежът нищо не разбирал, но след това се досетил, че за всичко е виновна неговата жена — коварна изменница. Но това не го утешавало много. Започнал той да оглежда не може ли някак да се спусне от върха, но всички врати и прозорци били над самата пропаст. Храната в двореца щяла да стигне само за няколко дена и младежът със страх си помислил, че ще умре от глад.
Кучето и котката видели мъката на своя господар, приближили го и кучето казало:
— Не се отчайвай, господарю, ние с котката все ще намерим сред скалите някаква пътечка, за да слезем, а слезем ли долу, ще доберем и до пръстена.
— Скъпи мои зверчета — казал младежът. — Вие сте моята единствена надежда. По-скоро ще предпочета да се хвърля от скалите, отколкото да умра от глад.
Тръгнали кучето и котката на труден път: изкачвали се, спускали се надолу, скачали от стръмнина на стръмнина, от скала на скала и накрая слезли от планината. В долината течала река, трябвало и през нея да преминат. Кучето взело котката на гърба си и доплувало до другия бряг.
Стигнали те до двореца на коварната жена в късна нощ, когато всички спели дълбок сън. Те тихо се промъкнали през една пролука на входната врата. Котката казала на кучето:
— Ти остани тук да пазиш. А аз ще продължа нататък, за да видя какво може да се направи.
Незабелязано по стълбището тя се добрала до спалнята на измамницата. Но вратата била заключена и нямало как да се влезе вътре. Докато размишлявала, покрай нея неочаквано пробягнал плъх. Котката скочила и го хванала. Той бил здрав и охранен и започнал да моли котката да го помилва.
— Добре — казала тя. — Но прогризи дупка на тази врата, през която аз да мога да вляза.
Плъхът веднага се заел да гризе. Гризал, гризал той, зъбите му се затъпили, но дупката била малка и не само, че котката не можела да мине, но дори и той самият.
— Имаш ли малки? — попитала котката.
— И още как? — отвърнал плъхът. — Имам седем-осем мишлета, едно от друго по-пъргави.
— Върви и бързо доведи едно от тях — казала котката. — Ако не се върнеш — ще те намеря, където и да си, и ще те изям.
Плъхът изтичал и се върнал с едно мишле.
— Слушай, малкия — казала котката, — ако си хитър, ще спасиш твоя живот и живота на баща си. Пропълзи в стаята, качи се на леглото и извади пръстена, който е на пръста на жената, която спи там.
Мишлето влязло в стаята, но се върнало, без да носи нищо.
Котката не се отчаяла.
— Значи пръстенът е в устата й. Връщай се бързо в стаята, погъделичкай я с опашка по носа, тя ще кихне и ще си отвори устата. Пръстенът ще падне, ти ще го грабнеш и веднага ще го донесеш тука.
Всичко станало така, както котката казала. След малко мишлето се върнало с пръстена. Грабнала го котката и с големи скокове заслизала по стълбището.
— У теб ли е пръстена? — попитало я кучето.
— У мен — отвърнала котката.
Излезли те от двореца и хукнали да бягат. Но в себе си кучето завиждало на котката, защото тя взела пръстена.
Стигнали до реката. Кучето казало:
— Дай ми пръстена, защото иначе няма да те пренеса на другия бряг.
Но котката не искала да му даде пръстена и те се скарали. Както се карали, котката изтървала пръстена, той се търкулнал и паднал в реката, тъкмо тогава оттам минавала една риба, която го глътнала. Но кучето уловило със зъби рибата и взело пръстена. То пренесло котката на другия бряг, но те не се сдобрили, продължили да се карат и така стигнали до господаря си.
— Донесохте ли пръстена? — попитал ги той с нетърпелив глас.
Кучето изплюло рибата, а тя — пръстена. Тогава котката казала:
— Не е истина, че кучето донесе пръстена, защото аз взех пръстена, а кучето го открадна от мен.
А кучето казало:
— Ако не бях хванал рибата, пръстенът беше загубен.
Тогава младежът започнал да ги гали и казал:
— Скъпи мои, не се карайте и двамата сте добри и полезни, аз ви обичам и двамата.
В продължение на половин час той с едната ръка галил кучето, а с другата — котката, докато те се сдобрили и останали приятели както преди.
След това той влязъл в двореца, завъртял пръстена около палеца си и казал:
— Искам моя дворец отново да си заеме предишното място, а дворецът на жена ми да дойде тук, на върха на планината.
Двата двореца веднага си сменили местата, дворецът на младежа се озовал на средата на цветущата долина, а дворецът на красавицата отлетял на острия връх, а тя вътре силно пищяла от страх.
Младежът довел в двореца майка си и тя заживяла радостните дни, които синът й обещал. Кучето и котката също останали в двореца, те живеели в мир и само понякога се скарвали. Младежът използвал пръстена, но не много често, защото той бил справедлив и си казвал: «Не е добре човек да получава без труд всичко, което пожелае».
А когато хората изкачили върха, където бил дворецът на жена му, те я намерили суха като клечка — била умряла от глад. Това била страшна смърт, но тя не заслужавала по-добър край.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Вълшебният пръстен - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!