Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Вълшебната свирка



Един човек имал две деца — момче и момиче. Втората му жена ден и нощ говорела против завареника. А една сутрин омесила погача от пепел, дала я на мъжа си и заръчала да отведе детето в гората. По пътя ожаднели. И като стигнали, бащата търкулил погачата и казал: «Върви след нея! Тя ще те отведе при вода.» Затичало момчето, но погачата се ударила в камък и нали била от пепел, се раздробила на парчета. Върнало се да пита баща си подир кое да тръгне. Тук татко, там татко, а него го няма никакъв. Помислило, че звяр го е отвлякъл, и заплакало. Като се наплакало и отворило очи, видяло един сляп старец с тояжка и риза до земята.
— Ако си момиче, върви чуто невидяно — рекъл дядото. — Ако ли си момче — ела след мене.
Стигнали сламена колиба. Напоил старецът момчето, дал му една свирка и го пратил да пасе овцете.
— Но да не слизаш от билото, защото в дола има самодиви и може да ти вземат очите! — заръчал той.
Послушало го момчето. Изкарало стадото на високото и засвирило. Като чули свирнята, самодивите от дола така се захласнали, че без да усетят изкачили билото и наобиколили свирача. А той, уж без да иска, счупил свирката и започнал да сече един клон. Като го отсякъл, рекъл на най-близката самодива:
— Подръж, да направя нова свирка!
Самодивите уж не били глупави, пък тая им била и тартор, но се пресегнала към клона. Момчето го било разцепило от по-рано и й заклещило ръката. Писнала от болка, но вместо да я пусне, то рекло:
— Ръката ти ще стои така, докато не донесете на дядо очите! Нямало що да стори самодивата — силата й била в дола, а на билото ставала като всички хора. Заръчала на слугинчето си да донесе очите. Слязло то в дола и не след дълго се върнало с една кутийка. Взело я момчето и тръгнало към колибата, до него върви самодивата, а след тях подрънква стадото.
Зарадвал се старецът. Измил очите с изворна вода и си ги сложил. Но тези очи не били неговите. Самодивите подучили слугинчето да вземе едни вълчи очи и дядото да изяде момчето. Обаче нали и стадото било пред него, та като прогледнал, дядото проговорил с дрезгав глас:
— Ау-у… Тия овце много са се ояли. Дай да ги изпонатръшкаме!
Грабнало момчето очите и викнало на самодивата:
— Ако още веднъж ме излъжеш, ще те опека на шиш!
Разтреперила се тя и пратила отново слугинчето в дола. Като донесло очите, момчето се усъмнило дали пак не лъжат и дало на стареца само едното. Измил го той в изворна вода, сложил си го и ревнал:
— Ей, момче! Донеси бързо казана, напали огън и влизай да се вариш, че съм гладен!
Разбрало то, че това е око от гладен човекоядец. Нямало що да стори, освен да го надвие с хитрост. Напалило огън, стоплило вода и започнало да се къпе.
— Аз ти казах да се вариш, а не да се миеш! — ревнал отново дядото с човекоядски глас.
— Ами няма да ме ядеш мръсен — засмяло се момчето, но краката му треперели. Като се изкъпало, сипало нова вода в казана, сложило сол, мерудии, влязло вътре и захлупило капака. Чак когато водата започнала да пари, го отхлупило и викнало:
— Ей, дядо! То бива аз да забравя, ама ти как не се сети, че другото око е в мене и ще се свари в чорбата?! Ела да ти го сложа, че водата вече клокна.
Навел се старецът над казана, а момчето вместо да сложи второто око, бръкнало, та извадило първото. Дядото начаса си станал предишния. Макар и сляп се затюхкал да вади момчето от чорбата.
— Ох, синко, каква беля щяхме да сторим? Я ме вържи и тогава ми слагай очите, че тия самодиви, кой знае какво ще ни пробутат третия път.
Така и сторили. Когато слугинчето донесло третите очи, момчето ги измило с изворна вода и сложило едното на стареца. Тозчас от него се търкулила сълза и той рекъл:
— Сполай ти, синко! Човек без очи е като в тъмница. Сложили другото око. Дядото завел момчето до един извор.
Измил го и то започнало да свети. После слезли в избата. Вътре имало два сандъка — един писан и един вехт.
— Избирай! — казал старецът и момчето посегнало към писания. — Ето че и ти сбърка. Вземи другия! И ще го отвориш чак пред бащината къща.
Понесло то сандъка. Не бил нито много тежък, нито много лек. Като стигнало пред къщи, вдигнало капака и отвътре заизлизали стада. Поляната се напълнила с птици, овце, кози, крави и с всяко стадо — пастира. В това време бащата излязъл по двора, видял, че му тъпчат ливадата, и викнал:
— Ей, вие! Ако дойда, тая поляна ще ви се стори тясна!
Момчето вдигнало капака и стадата едно по едно се прибрали в сандъка. Нарамило го и влязло в бащиния двор. На прага се показали мащехата и сестричето, но никой не познал госта, защото старецът го бил окъпал във вълшебен извор. Само кучето се заумилквало в краката му. А мащехата рекла е мазен глас:
— Чиба, проклетнико! Ще изцапаш господарчето.
— Какво ти господарче? — засмяло се момчето. — Аз съм най-глупавият, най-лошият, най-мързеливият и най-големият лъжец в околните села. Пък и срама нямам — изгонихте ме — пак се връщам.
Чак тогава мащехата го познала и кипнала:
— Колко пъти съм ти казвала да не мъкнеш вехтории! Махай тоя сандък, че вчера сме мели!
— Да млъкваш, жено! — сепнал й се за пръв път бащата. — Свършиха ли се мъжете в тая къща, та ще командваш? Пък, ако не ти харесва — ей пътя.
Жената си влязла набързо. Притулила се до прозореца. Гледа — завареникът отваря сандъка и като заизлизали ония ми ти стада — дворът не ги побира. Заплакала от яд и плакала, плакала, плакала, а като спряла, пред къщата нямало ни стада, ни завареник.
Момчето си вдигнало сандъка и отишло да живее на една поята, дето останала от майка му. След година-две кошарите отеснели за добитъка. Един ден то отхлупило капака на вехтия сандък. Всичко що било излязло от него, си влязло обратно. Останал само приплода. Нарамило сандъка и го понесло към гората… На сбогуване старецът му подарил свирка, досущ като оная, която счупило, за да подлъже самодивата. Засвирило момчето и не спряло чак до дома си. Всичко живо се захласвало да слуша, а стадата се прибирали сами. И така било всяка вечер. Сядал на прага стопанинът, надувал свирката и стадата си влизали в кошарите.
Славата му се разнесла надалече. Едни го видели, но не повярвали на очите си, други само чули и пак повярвали. Сам царят научил за него.
Минали години. Един ден вражи войски прегазили границите и от двореца проводили за момчето, което вече станало момък. Възседнал той бял жребец, заобиколил врага и надул свирката. Цял ден и цяла нощ свирил, а като съмнало, се поклонил и си тръгнал. Тръгнали си и войниците и от този ден не похванали оръжие.
В двореца очаквали момъка. Но освен царската дъщеря, всички други се радвали насила. Отвсякъде се сипели поздравления, но красивите думи не можели да скрият срама, че най-първите мъже се сврели в двореца и чакали едно момче да спасява царството.
— Беше ми дълг — казвал момъкът в отговор и се покланял на първите мъже.
Три дни и три нощи продължили празненствата. Три дни и три нощи останал момъкът в двореца. А като си тръгнал, водел със себе си невеста.
И заживяла царската дъщеря в селския дом. А след време, когато наследила баща си, разказала за ония години като за най-щастливите. Наравно с нея народът почитал мъжа й. Царували дълго, но нито веднъж не посегнали към вълшебната свирка за държавни дела.
 

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Вълшебната свирка - Онлайн приказки от Napred.BG
0 (0)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!