Резултати за "Възрастови особености на общата сетивност".

Напред.БГ - Българската търсачка.

Възрастови особености на общата сетивност

Кожната (екстероцептивна) сетивност е добре развита у новороденото, но точната локализация на нанесените върху кожата раздрази е невъзможна през първите месеци от живота и се подобрява по-определено към края на първата година. Тактилната сетивност е твърде висока веднага след раждането, особено при допир в областта на устата, но също така доста чувствителна е и кожата на очите, челото, дланите и ходилата. Двигателната реакция от допир в областта на устата е налице още в ембрионалния период през втория месец от вътреутробното развитие на плода. Кожата на гърба, раменете, бедрата е с по-слаба тактилна сетивност у кърмачето, както е и при възрастните. Точна локализация през първата година след раждането липсва, което е свързано с недоразвитие както на кожните механорецептори, така и на проводните сетивни пътища. Възбудимостта на тактилните рецептори нараства подчертано в училищната възраст на детето и достига своето максимално развитие към 17-27 години. Умствената умора видимо понижава тактилната сетивност и след петчасов учебен ден тя може да стане два пъти по-ниска. При температурни раздрази новороденото реагира след доста по-дълъг латентен период от възрастния човек. Най-чувствителна на температурни дразнения е кожата на лицето, като кърмачетата реагират повече на студено, отколкото на топло. Новороденото има усет за болка, без да я локализира точно, а латентният период на двигателната реакция е твърде дълъг. Кожата на лицето обаче е високо чувствителна към болка дори у новороденото и латентният период до двигателната реакция е почти както у възрастния човек. Локализирането на болка, изхождаща от вътрешни органи липсва у децата до 2-3-годишна възраст. Органи на зрителната сетивност Зрителните органи у децата след раждането са недоразвити в много отношения. Върху зрителните функции се отразява незрелостта на очните ябълки, външните и вътрешните очни мускули и моторната инервация на окото, а също и непълното развитие на зрителните нервни пътища и структури. У новороденото очедвигателните функции на двете очи са несъгласувани. Често отварянето и затварянето на окото и въртенето на очната ябълка се извършва поотделно и независимо от всяко око. Защитното мигане от ярка светлина, както и мигането при рязък звук (ауропалпебрален рефлекс) се наблюдават още веднага след раждането. Роговичният рефлекс (мигане от докосване върху роговицата) е по-слабо изразен непосредствено след раждането, а отделянето на сълзи при плач се появява към 1,5-2 месеца. Следенето на движещ се предмет се установява към 3-4-та седмица, а след З месеца детето може да търси предметите с очи и започва да фиксира погледа си върху тях, макар и нетрайно с доста безразборни движения. С появата на фиксирането на погледа започва да се изгражда и способността да се координират съвместните очни движения. Зениците на новороденото са тесни и трудно се разширяват. Затова и зеничните реакции при осветяване и затъмняване на окото са по-слаби и при това синхронни за двете очи, които са с еднакви зеници при всички условия. Очните ябълки са относително по-големи у децата в сравнение с възрастните, склерата и съдовата обвивка са по-тънки, а роговицата по-дебела. Теглото на окото се увеличава докъм 20-годишна възраст, успоредно с нарастването на мозъка. Същевременно предно-задният диаметър на очните ябълки у новороденото и малките деца е по-къс, отколкото у възрастните, което ги прави далекогледи. С растежа на детето предно-задната ос постепенно се удължава, окото става сферично и рефракцията нормална. Ако очната ябълка остане по-къса, индивидът остава с младежко далекогледство (хиперметропия) и постига нормална рефракция чрез пренапрягане на акомодацията. Ако обаче окото продължи да се удължава прекомерно, тогава се развива късогледство (миопия), което може да се увеличава през целия период на растеж. То не може да се компенсира чрез акомодацията, а само чрез очила с разсейващи лещи. Лещата у децата е много еластична и те имат много по-висока способност за акомодация. Още към 10-годишна възраст тя започва да намалява и у възрастните поради нееластичността на лещата се развива старческо далекогледство (пресбиопия). Светлоусещането е налице веднага след раждането. Периферното зрение, осъществявано от пръчиците и пригодено за гледане на тъмно, се усилва с възрастта докъм 25 години, след което започва да намалява. Цветоусещането също е налице след раждането, но отначало е ниско. То се развива и увеличава докъм 27-30 години, а след това постепенно намалява. Идентифицирането на цветове, форми и предмети зависи от допълнителното развитие на гнозисните висши корови функции, което се извършва в индивидуалния живот след раждането, под влияние на обучението от социалната среда.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.