Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Врабец и сипка


Вали сняг. Почна от снощи, до утринта не спря. Покри гората и полето, затрупа стрехи, дворове и огради.
— Сип! Сип! Сип! — пищеше от ранно утро едно малко сиво птиче, кацнало върху оградата.
— Аха! — извикаха хората. — Ето я и Сипката. Прилетяла е от гората и се моли още повече сняг да насипва. Чакай ти, ще видиш, проклетнице!
И запратиха по птичката дълга тояга. Но птичето отлетя навреме и се скри в клонете на високата вишна. Долу имаше посипан пресен тор от обора. Там бяха кацнали ята врабци, чуруликаха и кълвяха сламките.
От къщата излезе човек с дълга ловджийска пушка, прицели се във врабците и гръмна. Вдигна се облак сняг и перушина, някои врабци отлетяха с писък, други паднаха мъртви, а трети подскачаха из снега с пречупени крака и криле. Човекът се затича, излови живите, прибра мъртвите и весело се завърна в къщи.
Един стар Врабец долетяла вишната при Сипката. Той още трепереше от страх.
— Брей, че лоши хора имало в това село — рече Сипката. — Какво стана, Врабчо, раниха ли те?
Врабецът се огледа плахо наоколо, поглади разрошените си пера и изцвърча:
— Чрив! Чрив! Чрив! Добре съм, отървах се и този път, ала роднините ми — бог да ги прости! Всички паднаха в торбата на ловеца.
— Че какъв е този лош човек? Защо ви гръмна? Какво зло сте му сторили?
— Никакво! — отвърна й сърдито Врабецът. — Не го ли видиш — дояло му се врабча яхния, затова ни гръмна. Всички човеци са такива!
— Елате при нас в гората. Там няма човеци и ще си живеете на свобода. Пък и зърна има по бурените, колкото искаш!
— Ами ти защо си дошла тук, щом е толкова добре в гората? — попита недоверчиво Врабецът.
— Ей така — на разходка. Да видя какво става по света. Да се почудя на ума ви… Сип! Сип! Сип! Хайде, Врабчо, с мене! Тръгваш ли?
Врабецът беше прочут мъдрец. Той се замисли. Защо пък да не отиде? По-добре ли е да го кълват тук кокошките по бунището, да бяга от сивия котарак или пък да падне някой ден в тенджерата на ловеца?
— Далеко ли е гората? — попита той колебливо.
— След десет минути — там сме.
— Ами има ли къде да нощуваме?
— Охо, ще видиш каква топла къщичка си имам аз. Ще спим двамата наедно.
— Добре, ще дойда! — отвърна й храбро Врабецът. — Води ме! Не искам да живея вече при лошите човеци.
Двете птички се изгубиха към небето, прелетяха над широкото поле и пред тях се зачерня оголялата гора. Те навлязоха и спряха на висок дъб. От едната страна на дъба буря беше откъртила голям клон. Израненото място загнило и там беше се образувала хралупа. Сипката скочи вътре:
— Сип! Сип! Сип! — изчурулика тя весело. — Хайде, Врабчо, скачай и ти. Тук е моята къщица.
Наистина вътре беше сухо, топло и сгодно. Врабчо се зарадва от все сърце. После двете птички излязоха и натъпкаха гушите си със зрънца от сухите бурени и пак отлетяха на дъба. Но едва кацнаха и Врабецът видя как по снега тичат една след друга десет-петнадесет червеникави птици, прилични на дребни кокошки.
— Аха, яребичките. Добре дошли! Как сте, как сте, яребички! — извика им Сипката. Но същия миг запищя тревожно: — Сип! Сип! Сип! Лисица, бягайте, яребички!
Врабецът съзря, че през шубраките се промъква жълтеникаво четирикрако животно, прилично на куче, с остра муцуна и дълга рунтава опашка. То издебна яребичките, скочи и захапа една. Другите пръхнаха и се разбягаха с писък.
— Това ли ти е прехвалената гора? — рече Врабецът, цял разтреперан от страх. Но недоизрекъл още, и над тях се изви черна сянка на сокол, и двете птички побягнаха назад, към дъба.
Врабецът това и чакаше. Той подскочи пръв и се сгуши чак на дъното, а Сипката, като по-храбра, сви се накрая до него и скоро заспа. Но Врабецът не мигна до полунощ. А едвам задряма и го пробуди страшен вик.
— Бух-ху! Бух-ху! — изгърмя нещо и догдето той се опомни, изплющяха широки криле и над хралупата се показа рогата глава, с две големи жълти кръгли очи, които светеха като прожектори. Главата се пъхна бързо в дупката и острият закривен клюн измъкна Сипката.
В гората настана пак страшна тишина. Врабецът едва дочака да съмне и не видя как се озова в селото.
— Брей, Врабчо, ти още ли си бил жив! — посрещнаха го другите врабци радостно. — А пък ние бяхме си помислили, че и ти си загинал вчера.
— Ами къде се беше скрил бе, Врабчо, та те нямаше никакъв от вчера?
— В гората бях.
— В гората ли? Е, как е там? По-добре ли е оттук?
Старият мъдрец поклати глава, изду гуша и се провикна с все сила:
— Чиф! Чиф! Чиф! Да ви кажа ли — дето са човеците, там е най-добро, само че отваряйте си очите и пазете се от пушката на ловеца!… Чиф! Чиф!

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Врабец и сипка - Онлайн приказки от Napred.BG
2 (1)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

redco.bg

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!