Вегетативна нервна система

Докато разгледаната дотук телесна част на нервната система служи за получаване на сетивна информация и за двигателни действия или придвижване във външната среда, то вегетативната нервна система доставя сетивна информация и изпраща двигателни команди от и към вътрешните органи на човека. Сетивните усещания от вътрешните органи обикновено не достигат до сферата на съзнанието. Те са най-често болкови и с неприятна емоционална оцветка. Когато достигнат до нивото на съзнанието, сигнализират физиологично неблагополучие в даден орган или са израз на силно снижен вегетативносетивен праг вследствие на невроза и самонаблюдение. От рецепторите, разположени във вътрешните органи, вегетативните сетивни раздрази достигат до клетките на първия неврон на вегетативната сетивност, който заедно с първите неврони на телесните сетивности се намира в междупрешленните гръбначномозъчни възли, След това през задните коренчета аферентната вегетативна информация достига сивото вещество на гръбначния мозък и продължава пътя си към главния мозък заедно с пътя на повърхностната телесна сетивност за болка и температура. Еферентните команди към гладката мускулатура на вътрешните органи и кръвоносните съдове и към секретиращите жлези имат специфична организация. Те се осъществяват от два неврона. Първият неврон се намира в ЦНС - в гръбначния мозък или в мозъчния ствол. Неговите аксони са миелинизирани и след като излязат от ЦНС, достигат до периферно разположени вегетативни възли (ганглии). Затова влакната, образувани от аксоните на първия еферентен неврон, се наричат предвъзлови влакна (преганглионарни) и съставят т. нар. бели съединителни клонове (рами комуникантес алби), Клетките във вегетативните възли представляват вторият еферентен неврон. Влакната, образувани от аксоните на възловите клетки, са немиелинизирани и достигат до съответните вътрешни органи, като преди това много от тях образуват вегетативни сплитове. Те се наричат следвъзлови влакна (постганглионарни) и съставят т. нар. сиви съединителны клонове (рами комуникантес гризеи). Еферентните вегетативни импулси се осъществяват от два антагонистични дяла на вегетативната нервна система - симпатиков и парасимпатикоа Те имат противоположно действие върху вътрешните органи, Симпатиковите импулси разширяват зеницата, ускоряват сърдечната дейност, свиват кръвоносните съдове и повишават кръвното налягане, разширяват бронхите и намаляват слузната им секреция, намаляват движенията и секрецията на храносмилателния път и задържат урината в пикочния мехур. Парасимпатиковите импулси, обратно - свиват зеницата, забавят сърдечната дейност, разширяват кръвоносните съдове и понижават кръвното налягане, свиват бронхите и увеличават слузната им секреция, увеличават движенията и секрецията на храносмилателния път и изпразват пикочния мехур. Двата вегетативни дяла предават импулсите си чрез различни синаптични медиатори - симпатиковият с посредничеството на адреналина, а парасимпатиховият - на ацетилхолина. Клетките на първия еферентен неврон на симпатиковия дял са разположени в гръбначния мозък в сивото вещество на страничния рог от I до XII гръден сегмент и в I и II поясен сегмент. Вторият неврон се намира в симпатикови възли. Около 20-25 от тях образуват чифтния симпатиков ствол (трункус симпатикус), разположен от двете страни на гръбначния стълб (паравертебално). Към неговите възли се отправят предвъзловите миелинизирани влакна на първия неврон, като излизат от гръбначния мозък в състава на предните коренчета, но скоро се отделят като самостоятелни бели съединителни клонове. Самите възли на ствола също са свързани помежду си чрез отвесни междувъзлови влакна (интерганглионарни). Така се образуват два кордонак които се простират от нивото на I шиен прешлен, до I опашен прешлен, като пред него се съединяват в последния нечифтен възел, Не всички предвъзлови симпатикови влакна завършват във възлите на симпатиковия ствол. Някои от тях достигат до по-отдалечени предгръбнач-ни възли, намиращи се пред гръбначния стълб (превертебрално). Клетките на по-близките окологръбначни възли на симпатиковия ствол и на по-далечните предгръб-начни възли представляват вторите еферентни неврони, като техните аксони образуват след-възловите немиелинизирани влакна, достигащи вътрешните органи. Клетките на първия еферентен неврон на парасимпатиковия дял са разположени в няколко сегмента на гръбначния мозък и във вегетативни ядра на мозъчния ствол. Гръбначномозъчните парасимпатикови неврони заемат сивото вещество в страничния рог на II, III и IV кръстцов сегмент. Техните аксони излизат чрез предните коренчета и като предвъзлови миелинизирани парасимпатикови нерви достигат възли, намираши се в близост до тазовите органи. Следвъзловите немиелинизирани влакна се разпространяват непосредствено в стената на пикочния мехур, края на дебелите черва и половите органи. Стволовите парасимпатикови неврони се намират във вегетативните ядра на III, IX, Х и XIII черепномозъчни нерви (вж. мозъчен ствол). Както видяхме, III нерв командува свиването на зеницата, IX и XIII нерв - слюноотделянето, а Х нерв - цялото останало парасимпатиково управление на вътрешните органи - съдове, сърце, бял дроб и храносмилателна система: Техните предвъзлови влакна влизат в състава на съответните черепномозъчни нерви, от които се отделят, за да достигнат своите парасимпатикови възли в близост с органите, където се разклоняват. От тези възли следвъзловите влакна на втория неврон веднага навлизат в гладко-мускулната стена на съответния орган. Както се вижда, възлите на двата вегетативни дяла имат различно разположение. Вследствие на това симпатиковите еферентни команди се предават чрез къс предвъзлов и дълъг следвъзлов неврон, докато при парасимпатиковите по-дълъг е предвъзловият неврон а следвъзловият е твърде къс. Разгледаната гръбначномозъчна и стволова сегментна регулация на вегетативните функции се намира под контрола на по-високи структури в междинния и крайния мозък - подхълмието и лимбичната система.

Използвани са материали от: Анатомия и физиология на човека, Автори: проф.д-р Людмил Мавлов д.м.н. доц. д-р Виолета Боянова, к.м.н. Издателство: Венимекс

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.