Българска търсачка и начална страница

 

Бхима бил един от петте юначни братя от фамилията Пандава, които воювали срещу своите сто братовчеди за царството, което им принадлежало по наследство. Веднъж, като се отървали от поредната атака, братята се оттеглили в едно спокойно селце. С тях била и майка им Кунти. Уморени от дългото скитане, те искали да поживеят известно време необезпокоявани от никого в това усамотено място. Решили да си построят тук къща. Докато оглеждали за подходящо място, при тях дошъл един селянин, който любезно им предложил да ги приеме да живеят при него. Те с благодарност приели поканата.
Един ден, като седяла, Кунти чула, че някой плаче. Жената пъргаво скочила и изтичала да разбере какво става. Когато доближила стаята на своите домакини, тя чула гласове:
— Вече е късно да бягаме, където и да било — говорел бащата. — Всички сме обречени да умрем тука. Толкова пъти казвах, че трябва да се преместим на друго място. Но ти все не се съгласяваше. Казваше, че си родена тук и тук искаш да умреш. Сега желанието ти ще се изпълни. И не само ти, всички ще погинем.
Озадачена и разтревожена, Кунти стояла като вкаменена. До ушите й достигнал женски глас:
— Ако ни е писано да умрем заедно с децата си, какво друго можем да искаме? Но за съжаление само един от нас трябва да погине. Мислех много. Нечовешко е да се жертват невинни деца. Оставаме двамата с тебе. Но как ще се справя аз с две деца, ако тебе те няма? Кой ще ме подкрепя? Откъде ще вземем пари, за да се изхранваме? Аз трябва да се пожертвам, а ти трябва да изпълниш дълга си към децата. Това ще бъде, и наказание за мене, защото настоявах да останем, въпреки волята ти. Така че нека да прекратим този спор.
Кунти разбрала, че над главите на щедрите им домакини тегнела някаква ужасна заплаха. Тя решила да се оттегли и помисли дали няма начин да им се помогне, когато била прикована на мястото си от гласа на малката дъщеря. Със своята детска всеотдайност момичето предложило да пожертват нея, за да могат родители й да се грижат за малкия й брат. Тези думи заставили Кунти да влезе в стаята, без да се колебае.
— Простете ми, че се намесвам — казала тя, когато семейството изненадано се обърнало към нея. — Може би мога да ви помогна, но трябва да знам всичко. Бих искала да разбера причината за вашата скръб и да ви помогна, ако мога. Ние сигурно можем да се справим със злото, от което се страхувате.
— Думите ти са мили и предложението ти е щедро — отвърнал тъжно мъжът. — Но никой не може да ни помогне.
— Разкажи ми всичко — настоявала Кунти.
— Царят на тази страна е слаб човек, той не притежава достатъчно сила и ум, за да управлява. Затова той назначи наместници, които да управляват земите му от негово име. Тукашният наместник е един демон на име Вака. Той е човекоядец, голям колкото планината, с рошава коса и огненочервени очи. Когато върви, цялата земя трепери. Когато изреве, птиците в небето се разпръскват и отлитат надалече. Нашата безопасност зависи от това — всеки ден да му даваме по една каруца ориз, два бивола и един човек, за да утоли глада си. Утре е ред на нашето семейство. Ние сме четирима. Опитваме се да решим кого да жертваме.
Кунти застинала от ужас, но не се отказала да помогне на селяните.
— Мога да ви предложа едно решение, ако го приемете.
— Бихме приели всякакъв съвет. Толкова сме изплашени, че не е възможно да мислим разумно.
— Тогава чуйте — започнала гостенката. — Вие имате само един син, който все още е твърде млад. Аз имам пет сина. Нека един от тях отиде с колата и биволите при демона.
Селянинът се хванал с ръце за главата си, изненадан от това предложение.
— О, благородна майко! Ние не искаме дори да слушаме подобни предложения. Мисълта да опитаме да се спасим, като жертваме един от твоите синове, е ужасна.
Кунти успокоила разтревожения човек и след това отново започнала да го убеждава.
— Не познавате синовете ми — казала тя с горда усмивка. — И особено един от тях. Готова съм да го изпратя при демона, не защото го обичам по-малко, отколкото вие обичате вашия син, а защото той може да го победи. Бхима е едър като великан и се движи бързо като вятър. Така че нека той отиде при Вака.
Кунти се върнала при своите юнаци и им разказала за демона Вака. Накрая добавила, че е обещала да изпрати един от тях, да се справи с човекоядеца.
— Очевидно си избрала мен, мамо — казал Бхима. — Смятай вече работата за свършена.
На следващия ден Бхима приготвил храната за Вака и безгрижно се отправил към гората, където живеел демонът. Вака наблюдавал от къщата си и забелязал ръста на каруцаря, здравите му мускули и огромното му тяло. Отбелязал всичко това със задоволство, защото си мислил, че този човек ще бъде великолепна хапка. В следващия миг обаче се намръщил.
Къде са биволите?
Неговото недоумение преминало в учудване, а след това в ярост, когато видял какво правел Бхима. Той бил седнал на земята, и загребвал от храната в колата с един голям бананов лист като с огромна лопата и явно добре си похапвал. Пред очите на демона оризът, плодовете и другите лакомства започнали да изчезват с невероятно бързина в бездънния стомах на Бхима.
Вака се втурнал към него с ужасяващ рев. На няколко метра пред Бхима спрял и го погледнал свирепо. Младежът вдигнал очи към дебелите колкото два дъба крака на демона и отново се обърнал, за да налапа още ориз. Вака пристъпил по-близо до Бхима.
— Какъв глупак си ти, че смееш да предизвикваш гнева на Вака? — прогърмял неговият глас. — Не знаеш ли, че си ми изпратен за вечеря. И можеш ли да ми кажеш къде са биволите?
Преди да отговори Бхима се подкрепил с още голяма глътка лют сос:
— Няма биволи — казал той рязко.
— Какво искаш да кажеш? Как така… няма биволи? — заекнал от ярост Вака.
— Нашите крави и биволи ни трябват — хладно обяснил Бхима. — Децата от селото не могат без мляко.
Обезумял от ярост, Вака се впуснал към него. Бхима дори не трепнал. Демонът минал зад гърба на момъка сграбчил го и с все сили се опитал да го повдигни, но не могъл да го помръдне. Тогава замахнал с огромните си ръце и ги стоварил върху врата на Бхима.
— Хайде, няма ли да си тръгнеш — казал Бхима като се отърсил от удара, който видимо само разрошил косата му. — Почваш да ме дразниш и да ми разваляш удоволствието от чудесната храна.
Изумен, Вака стоял и гледал как Бхима излапал всичко от каруцата си, измил си спокойно ръцете и едва тогава проговорил:
— А сега — казал той и заел бойна поза, — ако си готов, можем да си премерим силите.
Вака напрегнал мускули и се хвърли към Бхима. Войнът се отдръпнал, бърз като светкавица и с цялата мощ на краката и ръцете си повалил демона на земята. После седнал на стомаха му.
Вака се претърколил, за да се освободи от яките мускули на Бхима. После станал, изкоренил едно дърво и се втурнал срещу Бхима. За да бъде равностоен, Бхима измъкнал друго дърво с дясната си ръка и отбил удара на демона. Скоро двамата започнали да се замерват с дървета. Изплашени от бурята, предизвикана от тази битка, птиците известно време летели наоколо и цвърчали пронизително, а след това кацнали на безопасно разстояние, за да наблюдават страховития бой. Земните трусове, предизвикани от борбата между двамата големи като планини мъже, можела да бъде усетена на километри разстояние.
Скоро Вака се уморил и започнал да диша тежко. Всичко, което искал, било да избяга от този войн-чудовище, който вероятно бил дошъл да го убие. Но Бхима не давал възможност на демона да се освободи. Всеки път, когато Вака се опитвал да побегне, той му нанасял още няколко удара. Накрая Бхима така силно ударил Вака, че той се проснал на земята. Коленичил на гърба на демона, Бхима извил главата му към краката, докато гръбнакът му се пречупил. С ужасяващ рев, който накарал лъвовете и тигрите да се разтреперят в пещерите си, Вака издъхнал.
Когато роднините на демона чули предсмъртния рев на Вака, те се втурнали към гората, хвърлили се в краката на Бхима и го помолили да ги пощади. Лицето на Бхима било сурово, но думите му справедливи:
— Можете да продължавате да живеете в тази гора при едно условие — казал той. — Трябва да престанете да ядете хора. В противен случай трябва първо мене да изядете.
Всички демони, до последното дете, с готовност се заклели да се откажат от навика си да ядат човешко месо. Тогава Бхима се прибрал в селото, за да зарадва майка си и гостоприемното семейството с добрата новина.