Българска търсачка и начална страница

 

Един вдовец имал две деца — момче и момиче. Той дълго живял сам и решил да се ожени отново, ала не случил на добра жена. Тя все хокала децата и ги биела за щяло и нещяло. А не след дълго злата мащеха намислила и да ги погуби. Чудела се какво да стори и накрая решила скришом от мъжа си да ги изпрати в гората за дърва, за да се загубят и никога вече да не се върнат вкъщи.
Братчето и сестричето отишли за дърва и се изгубили в гъстата гора. Целият ден ходили, лутали се, но не могли да намерят пътя към къщи. Щом се смрачило, двете деца се качили на едно дърво, пренощували там и на сутринта пак тръгнали. Вървели, вървели и стигнали до едно изворче. Момчето било много жадно и рекло:
— Како, ще пия вода!
— Недей, братче! — казала сестричката. — Не виждаш ли мечите стъпки? Мечка е пила вода от това изворче. Ако пиеш и ти, ще станеш мече!
Повървели децата и стигнали до друго изворче.
— Много съм жаден — рекло момчето, — ще си пийна малко вода!
— Недей, братче! Не виждаш ли вълчите стъпки? Вълк е пил вода от това изворче. Ако пиеш и ти, ще станеш вълче! — спряла го пак сестра му.
Момчето отново я послушало, не пило вода и продължили. Вървели, що вървели и стигнали до трето изворче. Братчето казало:
— Умирам за вода, сестрице! Само една глътка ще си пийна!
— Недей, мило братче! Не виждаш ли еленовите стъпки? Елен е пил вода от това изворче. Ако пиеш и ти, ще станеш еленче!
Ала този път момчето не я послушало, навело се, пило вода и мигом се превърнало в красиво еленче.
— Олеле, братче, какво направи! — заплакало момичето. — Нали ти казах да не пиеш вода! Какво ще правя сега сама?
А еленчето казало:
— Не плачи, сестрице! Аз ще бъда винаги с теб и ще те пазя!
И сестричката и братчето еленче поели пак из гъстата гора. Стъмнило се. Спрели се те до едно високо дърво, под което имало голям извор. Момичето стъпило на рогата на еленчето и се качило на един клон да пренощува, а еленчето застанало под дървото да пази.
На сутринта братчето еленче отишло да пасе из гората и да търси храна за сестра си. Така съвсем сами, далеч от всички хора, сестричката и братчето еленче заживели в гъстата гора.
Един ден царският син отишъл на лов и завел коня си на извора под високото дърво да пие вода. Ала той взел да рие с копита земята, запръхтял и все се теглел назад. Зачудил се царският син от какво се плаши конят му, погледнал в извора и видял отражението на едно много хубаво момиче. Вдигнал очи нагоре, видял в клоните самата девойка и й рекъл:
— Слез, момиче хубаво, от дървото, за да може конят ми да пие вода, и ела с мен в двореца!
Ала момичето не искало да слезе и да остави братчето си само в гората.
Три дни царският син идвал под дървото да моли красивата девойка, ала тя все не скланяла. Тогава той заповядал на слугите си да отсекат дървото. Запретнали се царските хора, секли, секли, ала не могли да повалят голямото дърво. Щом се мръкнало, те легнали изморени да спят. През нощта еленчето дошло, близвало една по една треските, залепвало ги за ствола и раните на дървото зараснали.
На сутринта царските хора се смаяли, щом видели, че дървото е като недокоснато. Ала пак взели секирите и се запретнали да го секат. Секли, секли, но отново до вечерта не могли да повалят дървото. А през нощта еленчето дошло и на заранта дървото отново било съвсем цяло.
На третия ден царските хора пак секли, секли и още съвсем малко им оставало, но мръкнало и те прималели от умора легнали да спят. През нощта братчето еленче дошло и когато се съмнало, дървото пак било цяло-целеничко.
Слугите се върнали в двореца и казали на царския син, че не могат да отсекат дървото. Една старица разбрала какво се е случило, отишла при царския син и му рекла:
— Аз ще сваля момичето от дървото и ще ти го доведа в двореца!
Взела един глинен съд, хляб, брашно и сито, престорила се на сляпа и отишла в гората при дървото. Запалила огън и почнала да пресява брашното, за да меси хляб, ала нарочно обърнала ситото наопаки.
Гледало момичето отгоре, гледало, пък не се стърпяло и се обадило:
— Не така, бабо, не така! Защо държиш ситото наопаки?
А бабичката рекла:
— Не виждам, баби, много съм стара и не виждам! Защо не слезеш да ми покажеш?
Полъгало се момичето и слязло от дървото. Бабичката го хванала здраво и повикала хората на царския син, които се били скрили в гората. Те качили момичето на каляска и тръгнали към двореца да го заведат на царския син. През целия път момичето плакало и все се обръщало назад. А зад каляската тичало братчето еленче…
Щом стигнали в двореца, царският син посрещнал своята невеста и я попитал:
— Защо плачеш, мило момиче? Не си ли щастлива, че идваш тук, в двореца, при мен?
Тогава момичето разказало тъжната история за братчето си, което пило вода от омагьосан извор и се превърнало в еленче.
И царският син заповядал да пуснат братчето еленче в двореца и да позлатят рогата му. На следващия ден се оженил за момичето. Минало време и царският син станал цар, а неговата невеста-царица.
И тримата живели доволни и щастливи до дълбоки старини.