Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Арун, Барун и Киранмала

 
Преди много, много години царувал един млад и храбър цар. Неговото царство било огромно. Той обичал хората и се грижел за тях като баща. Често се преобличал като бедняк и обикалял владенията си, за да научи повече за своя народ. Един ден, когато минавал край бедна къща, царят се заслушал в разговора на някакви момичета. Те били сестри и мечтаели на глас.
— Искам да се омъжа са готвача на царя! — казала най-голямата. — Тогава всеки ден ще ям най-вкусните ястия.
— Аз пък предпочитам да взема царския домоуправител — казала втората. — О, тогава ще се обличам в най-красивите рокли и ще живея най-прекрасната къща!
Най-малката сестра мълчала.
— Защо не ни кажеш твоите желания? — питали я сестрите й.
Тя продължавала да мълчи. Това предизвиквало любопитството на момичетата и те все по-упорито настоявали да научат нейните мечти.
— Ако можеха да се сбъднат моите желания — отстъпила накрая девойката, — бих се омъжила за царя. Тогава ще стана царица и ще мога да му помагам да управлява справедливо.
Царят изслушал разговора им и се върнал в двореца. На другия ден той извикал готвача и домоуправителя и, нагиздени като младоженци, както го изисквала традицията, тримата се отправили към къщата на момичетата.
Трите сестри се омъжили така, както желаели. Всяка от тях отишла да живее в дома на своя съпруг и всички заживели щастливо. Но не минало много време и двете по-големи сестри започнали да завиждат на най-малката — царицата. Тя била неизмеримо по-богата от тях.
Дошло време младата царица да се сдобие с рожба. Двете и сестри били наоколо, за да й помогнат. Родило се чудно хубаво момченце. Но завистта не позволила на сестрите да се радват. Още преди майка му да успее да го види, те сложили детето в една кошница и го пуснали да плува по реката. На негово място в люлката положили малко котенце. Царят бил много нещастен, като научил, че царицата е родила коте. А тя, милата, плачела от сутрин до вечер дни и седмици наред.
Минали се две години. Царицата родила втори син. Но сестрите й и този път подменили детето. Този път използвали двойка птици. А бебето отново отплувало в кошница по течението на реката. Царят и царицата се отчаяли от лошата си съдба.
След още две години се родило трето дете. Този път било чудно хубаво момиченце, но и неговата участ не била по-различна. Сестрите пуснали кошницата с бебето в реката, а в люлката повили кукла вместо бебе.
Царят бил направо смазан от новината, че за трети път царицата ражда нещо странно. «Сигурно е вещица!» — помислил си той и я изгонил от двореца. Не пожелал дори да се сбогува с нея.
Бедната царица нямала нито дрехи, нито храна. Тя намерила една колибка в гората и заживяла там. Когато понякога случайно минавал някой странник, той се смилявал над нещастната просякиня и й подавал по нещо, колкото да не умре от глад.
А какво станало с децата ли? Те плували по реката, но останали живи. Надолу по течението живял един брамин. Когато сестрите пуснали първото бебе, той тъкмо се къпел в реката. Чул плача на детето и извадил кошницата, която се носела по течението. Каква изненада — отвътре го гледало чудно красиво бебе. Браминът нямал деца и хукнал с кошницата към къщи.
— Жено, ела да видиш! Бог ни е дарил със син! — викнал той. — Ние трябва да си го отгледаме.
И така, браминът и неговата жена започнали да се грижат за царския син. Нарекли го Арун.
След две години браминът отново бил на брега на реката, когато доплувала втората кошница. Той грабнал детето и се затичал към къщи. И двамата с жена си ликували от радост. Кръстили втория син Барун. Жената на брамина започнала да вярва в чудесата и да въздиша: «О, колко искам да си имаме и дъщеря!»
Минали още две години и браминът намерил в реката и третото дете.
— Жено! — провикнал се той още от пътя. — Желанието ти се сбъдна. Ето я нашата дъщеря!
Двамата не можели да си намерят място от радост. Те нарекли момиченцето Киранмала.
Браминът бил богат човек и не пожалил нищо, за да даде на децата си добро образование. Двете му момчета израснали силни и красиви младежи, а момичето нямало равно по хубост в цялото царство. Тримата имали всичко, от което се нуждаели и били щастливи.
Но след време браминът и жена му, които били вече доста стари, се разболели и умрели. Децата останали сами на света и вече трябвало да разчитат само на себе си.
Къщата, в която живеели, била просторна и удобна, но и тя като родителите им остаряла и се рушала. Децата решили да построят нова. Хванали се здраво тримата, каквито били силни и работливи, построили къща като палат. Застлали я с красиви килими, изпълнили я с прекрасни мебели, книги и цветя. А в двора направили прекрасна градина, уханието й се разнасяло из цялата околност.
Един ден в къщата им дошъл светец. Арун, Барун и Киранмала го посрещнали с радост и почести. Когато огледал къщата, странникът похвалил трудолюбието и вкуса, с който било построено и подредено всичко. Възхитил се от прекрасната градина.
— Вие имате всичко, от което се нуждаете — казал той, — с изключение на едно.
— Какво е то? — в един глас попитали и тримата.
— Там, в далечината има една планина — отвърнал светецът. — На върха й расте златно дърво, а на него са кацнали два папагала. Донесете тези птици във вашата къща. Само тогава ще постигнете пълно щастие и хармония.
Двамата братя и сестрата слушали внимателно думите му.
— За да стигнете до планината и да хванете папагалите, вие трябва да сте много смели и силни — продължил светецът. — Другата трудност е, че когато хванете папагалите и поемете по обратния път, за нищо на света не трябва да се обръщате назад? Който погледне назад, в същия миг ще се превърне в камък!
— Ще се опитаме! — решително отвърнали и тримата. — Ще направим каквото ни каза и ще донесем папагалите в къщи.
Светецът ги благословил и си отишъл. Пръв тръгнал за папагалите Арун. Ден след ден той вървял и вървял и най-после се изкачил на върха на планината. Намерил златното дърво, покатерил се на него и хванал папагалите. Тръгнал да се връща. Изведнъж силен глас го повикал:
— Аруне, Аруне!
Момчето се обърнало, в същия миг се вкаменил — тялото му се превърнало в малка скала. Птиците веднага отлетели на златното дърво.
Дните минавали. Арун не се връщал и Барун се застягал за път. Той също преодолял всички препятствия и хванал двете птици. Но и него го сполетяла съдбата на брат му. Той също се превърнал в скала.
Киранмала чакала, чакала, но като видяла, че от братята й нямала ни вест, ни кост, решила и тя да си опита късмета. Преоблякла се като мъж, взела малко храна и потеглила на път. След много изпитания стигнала до върха. Намерила дървото и папагалите. Стиснала ги здраво под мишници и се заспускала надолу по планинския склон. Отново се разнесъл тайнственият глас:
— Киранмала, Киранмала, ела! — зовял я той.
Но девойката не погледнала назад. Много добре помнела предупреждението на светеца и бързала надолу. Тогава не един, а много гласове закрещели подире й:
— Киранмала, Киранмала, върни се!
Но тя не обръщала внимание на нищо, което ставало зад гърба й. Не погледнала назад. Стискала здраво двете птици и продължавала пътя си. Когато стигнала подножието на планината, Киранмала видяла светеца, който я чакал край пътя.
— Ти си най-храброто момиче на света! — казал той. — Ти направи това, което не можаха да сторят стотици младежи.
Светецът й показал скалите, разпръснати около планината.
— Вземи този съд с жива вода — казал той и й подал една делва, — и напръскай с нея скалите!
Киранмала го послушала. Щом капките докоснели някой камък, той мигновено се превръщала в човек. Стотици младежи се изправили пред Киранмала и се поклонили. Те й благодарили за това, че им е върнала живота. Сред тях били и Арун и Барун.
Двамата братя и сестрата се прегърнали, простили се със светеца и си тръгнали към къщи. Когато се прибрали, те сложили папагалите в златна клетка и се грижели много старателно за тях. Птиците започнали да ги съветват за различни неща.
Веднъж папагалите ги посъветвали да доведат вкъщи една много бедна жена, която живеела самотна в схлупена колибка. Обяснили им точно как да я намерят. Когато непознатата влязла в къщата, папагалите им казали:
— Отнасяйте се към нея като към майка! Грижете се за нея с много обич!
Братята и сестрата послушали птиците и жената заживяла с тях, радвайки се на тяхната синовна почит.
Друг път папагалите ги посъветвали да поканят царя на вечеря. Те им обяснили точно какво да приготвят и как да сервират храната. В уречения час всичко било готово. Царят пристигнал заедно с останалите важни гости. Всички били посрещнати с много почести и подаръци.
Дошло време за вечерята. Киранмала поканила всеки от гостите в трапезарията. Папагалите седели в клетката си и наблюдавали. Киранмала поканила гостите да седнат. Царят седнал на почетното място. Поднесли храната. На царя сервирали в златна чиния. Той опитвал ястие след ястие, но за негова изненада навсякъде открил дребни камъчета и не можел да хапне нищо. Той се разгневил, скочил и погледнал свирепо Киранмала и братята й.
— Как се осмелявате да обиждате царя, като му сервирате храна с камъни!? — изкрещял той.
Преди още някой да се опомни и да му отговори нещо, един от папагалите проговорил:
— Ваше величество — изкрещял той, — първо отговорете на моя въпрос и след това ние ще отговорим на твоите.
Царят погледнал учудено папагала.
— Какъв е твоят въпрос? — попитал той.
— Може ли една жена от плът и кръв да роди коте, две птици и кукла?
В главата на царя проблеснал спомен за младата царица, която преди много години родила котенце, две птици и една кукла. Сега той си давал сметка, че това е невъзможно.
— Не — отвърнал царят, — подобно нещо не може да стане. Но, моля те, кажи ми истината — продължил той. — Какво всъщност се е случило тогава?
Папагалите разкрили на царя цялата истина за неговите деца.
— Сега децата ти са тук! — казали папагалите в един глас. — Арун, Барун и Киранмала.
Царят бил на седмото небе от радост. Той прегърнал и целунал синовете и дъщеря си и заплакал. Плачел, защото я нямало любимата му царица — майката на децата.
— Къде ли е сега моята нещастна жена. Аз, глупакът, я изгоних, не й повярвах…
— Тя е тук, с децата си — отново заговорили папагалите.
Сега вече всички, не само царят, но Арун, Барун и Киранмала били изненадани да чуят, че царицата е заедно с децата си. Децата се втурнали и довели жената, която били намерили в гората по съвета на папагалите.
— Значи ти наистина си била нашата нещастна майка! — извикали през сълзи те и паднали в краката й.
Царицата ги прегърнала и също заплакала от радост. Царят отвел жена си и децата в двореца. Двете завистливи сестри вече не били живи — умрели от собствената си злоба. Царското семейство не забравило своите покровители — мъдрите папагали. Те всички живели дружно и щастливо дълги, дълги години.

Napred.BG е търсачка от българи за българи.

Повече от година работим тя да става все по-добра
.

Tя има шанс за успех само, ако вие ни помогнете, като я опитате, харесате и споделите!







Добави в любими

Подобно на Уикипедия ще опитаме да се издържаме по некомерсиален начин. Може да ни помогнете в тази насока, като ни направите дарение.

Може да сигнализирате грешка, да предложите сайт или да се свържете с нас през Facebook.

За уебмастъри:
Ако сложите линк към нас, ще сме Ви много благодарни! Ако искате банер, само ни пишете какъв размер и ще ви предоставим.

Арун, Барун и Киранмала - Индийски приказки онлайн от Napred.BG
5 (1)


Как се появи търсачката Napred.bg и защо да ни ползвате вместо Google?


Имало едно време двама верни приятели, които си работили в Интернет и правили сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в който стотици техни сайтове били изтрити от Google и останали безполезни, скрити за света. Двамата търсили причината за провала под дърво и камък и открили, че Google ги е наказал, защото използвали дизайн в бяло и червено, който се използвал и от "лоши" сайтове. И тогава разбрали, че компанията, която печели 30+ милиарда долара/година от рекламите в търсачката си, не желае да отвори в България 10-20 работни места за редактори, които да следят какво става, а оставя компютри и дори статистика да решават съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани от това отношение към малка България... И решили, че "може, по-иначе може"...
Napred.bg е "разбираща търсачка" и ще ви дава точно това, което търсите, и нищо друго. Ако не може да ви предложи нищо по-умно, просто ще отивате в резултатите на Google за вашето търсене. Няма какво да загубите с ползването на българската търсачка, затова просто я опитайте :)

Ние разчитаме на всички вас... разчитаме да подкрепите българското и човешкото пред чуждото, автоматизираното и комерсиалното.
И ако повярвате в идеята, Napred.bg ще бъде хубаво място, от което да стартирате вашия ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!

Александрина и Калин

seo melbourne

dewapoker

domino online

poker88

pokercc

poker online Terbaik Indonesia

judi poker online

Are you in need of quick access to cash? Get UCredit.sg licensed moneylender Fast Cash Loan in Singapore to sort out any emergency now.

perfectbody waist trainer uk

Abv | Начална страница и търсачка Напред.БГ ползва хостинг от ICN.BG | Napred.BG е наследник на букмаркинг сайта Lubimi.com (Любими.ком)

Посветихме 1+ година, за да направим Napred.BG най-добрата търсачка за българите. Споделете ни!
Направи Napred.BG начална страница - подкрепи хубав БГ проект!