Начална страница и търсачка Напред.БГ

Българска търсачка и начална страница



Мими Лат
Адвокати и престъпници

 
1
 
Докато се насочваше към разкошната бална зала в дъното на солидната къща, кацнала сред огромното имение в Бел Ер, Кейт Александър започна да различава приглушените човешки гласове, накъсани от кратки изблици на самодоволен смях. Изправи се на прага и отправи поглед към облицованите със солиден бук стени и блестящия паркет, окъпани от светлината на огромен кристален полилей. В ноздрите я удари аромат на свежи цветя, примесен с миризмата на изобилна храна. Безупречно облечени келнери се промъкваха сред гостите с огромни сребърни подноси, отрупани с апетитни ордьоври, музиката на оркестъра се лееше през отворените френски прозорци, водещи към терасата.
Обзета от чувство на нетърпеливо очакване, Кейт напълни дробовете си с въздух и започна да оглежда мъжете с черни вратовръзки и жените с дълги рокли и голи гърбове. Очите й търсеха един определен силует сред тях. Не успя да го открие, сви рамене и с лека въздишка се гмурна в тълпата, която се приемаше за каймака на лосанджелиското общество, разбъркан с видни представители на Демократическата партия.
— Кейт!
Ето го и него. Чарлс Римън се отдели от компанията и с решителна крачка се насочи към нея. Черната, пронизана от сребърни нишки коса влизаше в приятен контраст с бялото, красиво лице. Главата му кимаше в отговор на поздрави от различни хора, устните му бяха разтеглени в приятелска усмивка.
— Изглеждаш страхотно! — възкликна той с блеснали от възхищение черни очи. Пръстите му нежно докоснаха голото й рамо, устните му леко се плъзнаха по бузата й.
— Чарлс! — предупредително го изгледа тя, а страните й леко поруменяха. Очите й механично пробягаха по околните, после се върнаха на лицето му с леко смущение.
Ъгълчето на устните му се разтегна в усмивка.
— Ако търсиш Ан, няма да я откриеш — рече той, после тръсна глава и гласът му се промени. — Ела, искам да те запозная с един човек!
— С кого?
— С Джеймс д'Арси, нашия домакин.
— Почакай малко — хвана го за ръката Кейт. — Нервна съм, тази вечер предстоят важни събития… — Свободната й ръка се вдигна и леко докосна гърдите.
— Той ще те хареса — отвърна Чарлс, стисна лакътя й и решително я поведе напред.
Кейт се помоли на Бога да е запомнила цялата информация, с която беше тъпкала главата си до малките часове на предишната нощ.
Насочиха се към група законодатели, сред които се открояваше внушителната фигура на Джеймс д'Арси — патриарха на стара и известна фамилия, натрупала състояние от всичко, което носи печалба — петрол, банково дело, търговия с недвижими имоти… Висок и добре сложен, Д'Арси изглеждаше по-възрастен от своите 47 години, вероятно защото кестенявата му коса беше доста изтъняла. Каква властна осанка, рече си Кейт.
— Джеймс, искам да ти представя Кейт Александър — пристъпи към него Чарлс. — Тя е шеф на отдела за защита на криминални престъпници в «Манинг & Андерсън».
Джеймс д'Арси протегна ръка, очите му внимателно пробягаха по лицето на Кейт.
— Чарлс е във възторг от вас — усмихна се той. Гласът му беше звучен и приятен. — Убеден е, че ще стигнете далеч, може би чак до резиденцията на губернатора.
Кейт отвърна на усмивката му, давайки си сметка, че разтърсва ръката на най-отговорния представител на Демократическата партия в Калифорния.
— Ще се опитам да не разочаровам нито него, нито вас, господин Д'Арси.
— Наричайте ме Джеймс — рече магнатът и се обърна към компанията: — Кейт иска да бъде следващият ни областен прокурор и ако е вярно това, което съм чувал за нея, тя ще е истински динамит!
Кейт беше поласкана. Според Чарлс подкрепата на Д'Арси щеше да е от решаващо значение за политическата й кариера. А ако не успее да му се хареса, спокойно може да зачеркне всичките си амбиции в това отношение.
— Ще се постарая да не ви разочаровам — подхвърли с усмивка тя.
— В продължение на четири години е работила като прокурор, но после този хитрец Чарлс успял да я примами в блестящата си юридическа кантора, заела най-горните етажи на «Сенчъри сити» — продължи Джеймс.
— Каза го така, сякаш съм я отвлякъл — усмихна се Чарлс.
— Само че този път похитителите ще трябва да плащат откуп на жертвата — намеси се Кейт.
Джеймс отметна глава и избухна в смях.
— Обичам жените с чувство за хумор — промърмори той, извади кърпа и избърса обилно изпотеното си чело. — Е, как намирате адвокатската професия?
— Различна, разбира се — отвърна Кейт. — Липсва ми вълнението в канцеларията на областния прокурор, но в замяна на това имам възможност да получа представа и за другата страна на правото…
— Нашата прокуратура е най-голямата юридическа институция в света — похвали се неизвестно на кого Джеймс, после отново насочи вниманието си към Кейт. — Как мислите да подобрите работата й?
— Ще започна с реорганизация, която ще я направи по-ефективна и по-открита за данъкоплатците, без това да се отразява на качеството на работата — бързо отвърна Кейт.
— Тъй, тъй — кимна Д'Арси, очевидно доволен от отговора, после шеговито размаха пръст. — Ако вие, държавните служители, продължавате да ни разочаровате, ще спрем чековете, които подпомагат предизборната ви кампания…
— Не го правете тъкмо сега — погледна го с престорена загриженост Чарлс. — Наближават избори, ще имаме нужда от няколко по-тлъсти сумички!
— Няма — засмя се Джеймс. — Ти беше прав, Чарлс… Твоята Кейт наистина си я бива. И затова мисля да я отмъкна за малко, искам да я представя на някои хора… — В очите му блеснаха весели искри. — Как иначе ще ти осигуря тлъстите сумички?
— Имаш право — засмя се Чарлс и остана загледан след тях.
Чарлс Римън беше доволен, че Джеймс и Кейт си допаднаха. Той считаше себе си за откривател на таланти, а когато за пръв път видя на какво е способна в работата си красивата прокурорка, беше наистина впечатлен.
Все още помнеше вълнението, което го беше обзело, докато слушаше първата й пледоария, виждаше очите й, блеснали от вълнение. При това какви очи: огромни и леко издължени, с тайнствени зеленикави отблясъци в зениците. Не пропусна да забележи и стройното й гъвкаво тяло с дълги бедра, което крачеше напред-назад пред банката на съдебните заседатели. Нито пък късо подстриганата коса с медни отблясъци, извитите черни вежди и блестящата кожа на лицето с цвят на слонова кост. И веднага реши: тази надарена с остър ум красавица трябва да бъде привлечена във фирмата му. И в личните му покои…
Усмихна се на популярен телевизионен водещ, беше му приятно да е сред известните личности, които се бяха събрали тук. Дълбоко в душата си се гордееше от факта, че момчето, родено в семейството на бедни емигранти, издържащи се единствено от това, което получаваха в мизерната фамилна бакалница, беше успяло да се превърне в човек, с когото се съобразяват всички. Повечето от хората в тази зала често употребяваха една максима, която го изпълваше със задоволство и чувство за триумф: «Ако искаш да ти се свърши работа, потърси Чарли Римън…». Обичаше да върши услуги, те правеха живота му вълнуващ и приятен.
Особено много обичаше да гради нечия политическа кариера. В случая с Кейт удоволствието му беше двойно, тъй като тя беше не само умна и мотивирана, но и решителен боец за своята кауза. Чарлс беше убеден, че пред нея лежи блестящо бъдеще.
 

Придружавана от Джеймс, Кейт стискаше ръце, усмихваше се и отговаряше на купища въпроси. Това продължи доста време, после домакинът ловко я откъсна от поредната групичка и я вкара в едно от страничните помещения за кратка почивка.
— Е, как ви се струва? — попита с усмивка той.
— Страхотно — отвърна ентусиазирано тя. — Но и вашите приятели си ги бива, особено във въпросите…
— Не се ли радвате, че сте си написала домашното?
— Аха, значи го забелязахте…
— Аз съм от онези, които не пропускат нищо. А хората искат да знаят мнението на кандидата за обществен пост по всички въпроси, които ги вълнуват…
— Трябва да благодаря на Чарлс — призна тя. — От него научих толкова много!
— Очевидно сте била добра ученичка — кимна Джеймс д'Арси. — Чарлс твърди, че вече сте готова за голямото надбягване…
Очите им се срещнаха, устните на Кейт се разтеглиха в признателна усмивка.
— Искам да ви благодаря за помощта тази вечер — каза тя.
— Не вярвах, че хората ще изразяват готовност за финансиране на толкова ранен етап… До изборите за съдебна власт има почти цяла година.
— Това не пречи да започнете по-раничко — отвърна Джеймс. — Освен това никой не смее да ми откаже…
— Виждам — кимна тя и хвърли любопитен поглед към малкото тефтерче с черни кожени корици, което се появи в ръцете му. Джеймс д'Арси беше един от най-важните клиенти на «Манинг & Андерсън». Поведението му беше безупречно, но под него се усещаше наличието на някаква твърдост, дори грубост.
— Записвам си всичко — размаха тефтерчето той, почувствал любопитния й поглед. — Освен това го правя така, че всички да ме видят. По този начин съм сигурен, че никой няма да направи опит за измъкване на по-късен етап… — Тикна тефтерчето във вътрешния си джоб и добави: — Елате да кажем здрасти на губернатора.
Губернаторът Брандън енергично разтърси ръката на Кейт, а Д'Арси дари с приятелско потупване по гърба.
— Кейт има някои идеи за подобряване на юридическата ни система — започна без заобиколки Джеймс. — Ако й се даде шанс, с положителност ще подпали няколко дебели задника… Знаеш какво имам предвид.
Губернаторът я погледна с неприкрит интерес.
— Бих искал да чуя тези идеи. Да поговорим по-късно, искате ли?
— Разбира се — усмихна се тя.
— Много добре, много добре… — Очите на губернатора вече гледаха някъде зад тях. — А, ето го и сенатор Хардин… Моля да ме извините.
— Давай — кимна Джеймс и погледна някак разсеяно часовника си. — Кейт, ще ви оставя за няколко минути… Искам да разбера защо се бави съпругата ми.
— Разбира се — отвърна Кейт и го проследи с очи. Не пропусна да отбележи, че усмивката напусна лицето му още преди да стъпи на извитата мраморна стълба за горния етаж.
 

— Не забравяй на какво е способен този човек — промърмори Сандра д'Арси, изправена пред позлатеното огледало на безценната си тоалетна масичка в стил «Луи XIV». — Той има повече власт от Бога!… — До слуха й достигаше шумът от приема долу, но в душата й нямаше никакво желание да се присъедини към Джеймс. Светски хора, политици… Уф! Приятелите на съпруга й бяха страхотно отегчителни. Огънчето на цигарата й светеше ярко в полумрака на стаята, тапицирана в убиторозово и пенливо зелено.
Говореше по телефона. Гласът й беше приглушен и напрегнат, красивото й лице — изкривено в мрачна гримаса.
— Това не са празни приказки… Той може да си позволи каквото…
Вратата на спалнята се отвори и на прага застана съпругът й. Пристъпи крачка напред, затръшна вратата зад гърба си, шишенцата с парфюм върху масичката издрънчаха.
— Защо се бавиш още, по дяволите? Губернаторът и сенатор Хардин отдавна са тук, заедно с половината от проклетия парламент! В такива мигове очаквам моята съпруга да е редом с мен!
Зърнал телефонната слушалка в ръката й, той помръкна и мрачно попита:
— С кого говориш?
— С никой — отвърна Сандра и затвори, без да каже дочуване.
— Защо не слизаш долу?
— Не се чувствам добре, вече ти казах това… — Тя го дари с отегчен поглед и бавно изтръска цигарата си. Пепелта падна върху полираната повърхност на тоалетната масичка.
Д'Арси направи крачка напред, изтръгна цигарата от пръстите й и я размаза в пепелника от уотърфордски кристал. После сграбчи русата й коса и жестоко изви главата й назад.
— Боли! — извика Сандра.
— Предупредих те да правиш каквото ти казвам! — изръмжа той. — След две минути да си долу! Хайде, обличай се! И направи нещо с проклетата си коса!
Блъсна я назад с такава сила, че тялото й удари тоалетната масичка и няколко шишенца с трясък се разбиха на пода.
Тя вдигна глава да го погледне, от светлите й очи струеше омраза.
— Чарлс и губернаторът би трябвало да видят най-добрия си приятел в моменти като този…
— Кучка! — просъска той. — Не злоупотребявай с търпението ми! Точно след две минути те искам долу, облечена и нагласена както подобава!
Изгледа я начумерено и злобно, после се обърна и затръшна вратата зад гърба си.
— Мръсно копеле! — промърмори Сандра и сбърчи нос, усетила острата миризма на разлятия парфюм. — Да пукнеш дано!
 

Чарлс взе две чаши с шампанско от сребърния поднос и подаде едната на Кейт.
— Успя да впечатлиш Джеймс — отбеляза той.
— Той ли ти го каза? — попита тя и бузите й се зачервиха от вълнение.
— Не е нужно да ми го казва, имам си нос. — Чашите звъннаха. — Ти си на пистата, Кейт.
— Това е чудесно! Цял живот съм мечтала да помагам на хората, да направя света по-добър…
— Знам — намигна Чарлс, после усмивката бавно се отдръпна от лицето му.
— Наистина ценя високо това, което правиш за мен — понижи глас тя.
— Ненапразно ме наричат създател на крале, нали?
От другия край на залата се разнесе висок смях, Кейт неволно насочи погледа си натам.
— Конкуренцията май се забавлява добре — отбеляза тя. Думите й се отнасяха за висока и добре сложена червенокоса красавица в черен тоалет, заобиколена от няколко мъже.
— Може да й сече пипето, но е прекалено агресивна за вкуса ми — рече Чарлс.
Лорин Кънингам отметна глава и отново се разсмя. Около нея трима кавалери са бореха за позиция, зяпнали в устата й. Сякаш усетила погледа на Кейт, тя се обърна и махна с ръка.
— Аха — отбеляза Чарлс. — Паякът примамва мухата…
— А мухата трябва да съм аз — усмихна се Кейт.
— Като нищо, особено ако не внимаваш — предупреди я той. — През следващите месеци трябва да си на висота, иначе нашата южняшка красавица като нищо ще те изпревари. Тя отдавна е свикнала да получава всичко, което пожелае…
— Тоя път няма да стане — поклати глава Кейт, извърна се по посока на Лорин и добави: — Идваш ли?
— Върви, по-късно ще се присъединя към теб.
Кейт закрачи през залата, усещайки очите на Чарлс върху гърба си.
— Кейт! — извика с гърления си южняшки глас Лорин. — Каква прекрасна бяла тафта! — После пръстите й с кървавочервен маникюр се плъзнаха по собствената й дреха. — А какво ще кажеш за моята?
— Красива е — отвърна Кейт, безпогрешно разпознала произведението на «Диор» за няколко хиляди долара. Какво ли е чувството да притежаваш оригинал на подобна фирма, ушит специално за теб, запита се тя. Прилепнала към винаги загорялата кожа на Лорин, черната материя подчертаваше блясъка на синьо-зелените й очи, а сиянието на брилянтните обици и колие вършеха останалото.
Като младши партньори в «Манинг & Андерсън» двете печелеха добри пари, но Кейт знаеше отлично, че Лорин не купува от заплатата си маркови дрехи и скъпи бижута. Баща й беше един от най-богатите хора в Тексас, освен това обичаше да засипва единствената си дъщеря със скъпи подаръци.
— Чух името ти от устата на някои хора — пропя Лорин. — Споменават го във връзка с кандидатурата…
— Просто опипвам почвата — равнодушно отвърна Кейт.
Лорин сбърчи чипото си носле, очите й се разшириха.
— Колко вълнуващо!
— Така е — кимна Кейт, игнорирайки иронията в гласа на приятелката си. Беше твърдо решена да не си разваля настроението.
Двете се бяха запознали в юридическия факултет. Станаха приятелки, но в отношенията им винаги присъстваше известна доза съперничество. Предимно за оценки и място в курса, за онези неща, които влизат в досието на всеки студент. После Кейт получи място в областната прокуратура, пътищата им се разделиха. Съперничеството се появи с нова сила, когато тя подаде молба за работа в «Манинг & Андерсън» — кантората, в която Лорин вече имаше четири години стаж. Кейт знаеше какво мисли приятелката й — в адвокатска кантора с подобен престиж могат да работят единствено хора с нейните връзки и обществено положение. Докато самата Кейт завърши със стипендия и беше подложена на всички лишения и несгоди на студентския живот. Конфликтът между двете се задълбочи особено много, след като се озоваха на една и съща работа.
Чарлс се присъедини към тях и вниманието на Лорин се прехвърли изцяло върху него. Приведена напред по начин, който разкриваше част от тайните на деколтето й, тя попита с преднамерено гърлен шепот:
— Къде е Ан?
— Замина.
— О, така ли? Моля те, предай й моите поздрави, когато я видиш… Но междувременно можем да потанцуваме, нали? Ти си сам, аз съм сама…
Червеникавата коса на Лорин се отметна назад, клепачите се спуснаха над предизвикателно проблясващите очи.
Чарлс направи опит да скрие раздразнението си.
— Ще ни извиниш, нали? — обърна се към Кейт той, после поведе Лорин към дансинга. Оркестърът свиреше «Жената скитница».
Кейт усмихнато кимна с глава, но вътре в себе си съвсем не беше очарована от безцеремонното поведение на Лорин. Разбира се, нямаше намерение да даде воля на ревността си.
Все още беше рано да демонстрира своята близост с Чарлс, това с нищо не би допринесло за кариерата й.
На излизане от тоалетната, където беше отскочила да провери грима си, Кейт забеляза как един висок и очевидно напрегнат мъж с дълга медноруса коса придърпва настрана Джеймс д'Арси. Изправени под извивката на стълбите, двамата не можеха да я видят, но тя получи възможност да чуе репликите, които си размениха.
— Защо ме избягваш, Джеймс? — сърдито попита русокосият. — От няколко дни се опитвам да те открия!
— Бях зает, Тео — хладно отвърна Д'Арси. — Какво има пак?
— Имам нова оферта за фондацията Д'Арси.
— Която със сигурност е още по-шантава от предишните, нали? — изсмя се саркастично Д'Арси.
— Не бързай със заключенията! Няколко независими експерти я намират удачна по отношение на младите таланти, които…
— Скъпи братко! — прекъсна го с категоричен тон Джеймс. — Сигурен съм, че и тази твоя идея е недомислена като всички предишни. На кого му пука за шибаните млади таланти?
— Но аз имам право на глас, когато става въпрос за изразходването на семейните фондове! — сопнато отвърна Тео.
— Кой ти каза?
— Татко ни остави…
— Изобщо не си хаби думите по отношение на татко! Съгласно волята му, за всичко отговарям аз. Очевидно не е изпитвал особено доверие в способностите ти…
— Той не е предполагал, че ще ме изолираш напълно…
— Престани да ми губиш времето. Хайде, изчезвай!
— Ще съжаляваш за това, Джеймс! — заплашително изръмжа Тео.
Кейт видя зачервеното лице на русокосия, който изскочи иззад колоната, хвърли й един изненадан поглед и се смеси с тълпата. В съзнанието й изплува всичко, което Чарлс й беше разказал за двамата братя Д'Арси. Джеймс ръководеше целия фамилен бизнес, докато Тео — артистичен и сантиментален, се занимаваше с делата на шикозната си художествена галерия в Бевърли Хилс. Съществуваше и фондацията Д'Арси, която според слуховете съперничеше по филантропия дори на такива известни фондации като тези на Рокфелер и Форд. Защо Джеймс се беше държал така лошо с брат си? В поведението му нямаше дори следа от галантността, която преди броени минути беше проявил към самата нея. Някой се спускаше по стълбите и Кейт вдигна глава. Оказа се млада и изключително красива жена с бледа и полупрозрачна порцеланова кожа под русата коса, стегната в елегантен кок. Беше облечена в разкошен и очевидно много скъп пурпурен халат, който, по мнението на Кейт, не беше особено подходящ за прием като този.
Без да показва признаци на смущение от напрегнатия диалог с брат си, Джеймс я посрещна в подножието на стълбата, целуна я по челото и двамата се насочиха към гостите.
По-млада е от него поне с двадесет и пет години, помисли си Кейт. Изведнъж усети как някой прекарва пръст по голия й гръб, потръпна и се обърна.
— Чарлс! Тъкмо мислех да тръгна да те търся.
— Това е Сандра д'Арси — рече Чарлс и кимна по посока на отдалечаващата се двойка.
— Така и предположих — отговори Кейт. — Много е красива.
— Вярно е, макар че красотата й е прекалено показна. Но има време, ще се научи… От Бейкърсфийлд до имението на Д'Арси пътят е дълъг… — По лицето на Джеймс пробяга неопределена усмивка. — Знаеш ли, президентът предложи на Джеймс министерско кресло. Но той отказа с извинението, че иска да бъде близо до съпругата и детето си. Лично аз обаче мисля, че се е страхувал да въведе млада и неопитна жена като Сандра във висшите кръгове на Вашингтон…
— Може би е така — кимна Кейт. — Но тя едва ли е глупава, след като е забременяла и е успяла да го убеди да сключат брак…
— Тук си права — усмихна се Чарлс. — Детето им е първият и единствен наследник на династията Д'Арси.
— Аха.
Кейт неволно се запита дали Сандра, успяла да пипне един от най-богатите и влиятелни мъже в тази страна, никога не е съжалявала за победата си. Очите й дяволито се спряха върху лицето на Чарлс:
— Как беше танцът с Лорин?
— Искаше да знае какво ще правя след това парти — засмя се той.
— Наистина? — не успя да скрие изненадата си Кейт. — И ти какво й отговори?
— Казах, че вече имам среща с теб.
— Стига де! — тръсна глава тя, на лицето й се появи недоверчива усмивка. — Кажи какво й отговори наистина?
— Отговорих й, че имам щастлив брак.
 

След като гостите се разотидоха и къщата потъна в тишина, Сандра изтича на пръсти до вратата на спалнята и надникна вътре. Джеймс вече хъркаше с пълна сила.
Премести поглед към вратата на детската стая, после бавно пристъпи натам. Сърцето й неизменно ускоряваше ритъма си, когато гледаше спящия Джими. Той беше най-прекрасното нещо, което беше имала в живота си. Не се безпокой за нищо, Джими, безгласно рече тя, надвесена над спящото дете. Аз винаги ще се грижа за теб, каквото и да се случи…
Джими спеше на една страна. Привела се да целуне топлата му бузка, Сандра долови миризмата на талк и бебешки крем, която се смесваше с дъха му. Устните й леко се плъзнаха по косата му.
Изправи се, хвърли бегъл поглед наоколо и безшумно се насочи към стълбите. Къщата беше тъмна, само в библиотеката светеше. Джеймс имаше навика да оставя включен лампиона на бюрото си. Преди да си тръгнат, хората от фирмата за обслужване бяха почистили и подредили всичко. Ако не бяха купищата цветя, изпълващи с аромата си балната зала и стаите около нея, ако го нямаше белия килим за танци на терасата, едва ли някой можеше да допусне, че само преди час-два тук се е провел разкошен прием със стотици гости.
Сандра влезе в стаичката зад кухненските помещения и изключи алармената инсталация. После отвори вратата и безшумно се плъзна навън. Придърпала реверите на палтото около шията си, тя забързано тръгна по посипаната с чакъл алея. Времето беше студено, от всичко наоколо сякаш се излъчваше пронизваща влага.
— Ох, дано да е там! — прошепна тя. — Дано да е там, Господи!
Спря в подножието на малко възвишение и натисна бутона на дистанционното управление, което извади от джоба си. Порталът безшумно се отвори. Сандра излезе от имението, сви наляво и сърцето й пропусна един такт. До тротоара, далеч от уличното осветление, беше паркирана кола. Тя забърза към нея.
Вратичката се отвори, от мястото на шофьора изскочи висок млад мъж и се втурна към нея със светнало лице.
— О, Томи! — простена тя и се отпусна в прегръдката му. — Ти дойде, Томи!
Младежът я целуна и побърза да я вкара в колата. Скочи до нея, стисна я в прегръдките си, зарови лице в копринената й коса и започна да целува шията и ушите й.
Усетила натиска на младото му тяло, Сандра простена и се отпусна.
Той се отдръпна, обожанието в погледа му се смени от стресната загриженост.
— Окото ти! Какво е станало с окото ти?
— Нищо — отвърна тя, прикри с ръка лицето си и започна да се отдръпва.
Той отмести пръстите й и нежно опипа подутината на скулата.
— Той ли го направи?
Тя само сви рамене и се извърна. Нямаше желание да обсъжда въпроса.
— Мамка му! — избухна Томи. — Напусни го, Сандра! Аз те обичам и ще се грижа за теб! Чуваш ли?
— Не мога.
— Защо? Заради проклетите пари?
— Не, не е за това… Заради Джими.
— Ти си неговата майка. Всеки съдия ще го присъди на теб.
— Едва ли, особено когато един влиятелен човек му е помогнал да получи поста си…
— Не може да няма някой, който е независим от него…
— Той познава всеки съдия в този щат.
— Но нали сме свободна страна?
Тя упорито тръсна глава.
— Неговите пари променят нещата. Ако поискам развод, той с положителност ще ми отнеме детето.
— Господи! — простена Томи и зарови лице в дланите си. — Бих могъл да убия този мръсник!
 

2
 
Уличното осветление се включи точно когато Кейт зави към Сенчъри сити — комплекса от ултрамодерни небостъргачи, издигнат преди години от могъщата филмова къща «Туенти сенчъри фокс». Остави колата в подземния гараж на Парк тауър, преметна през рамо чантичката си, стисна куфарчето в ръка и хукна към асансьора. Успя да се промъкне вътре, миг преди вратите да се затворят.
Приглади копринената блузка, която носеше под строгото раирано костюмче, в следващия миг обонянието й долови аромата на познат мъжки одеколон. Чарлс? Огледа се с очакване, очите й срещнаха погледа на висок рус мъж, изправен в дъното на кабината. Задържа ги храбро върху лицето на непознатия, сякаш искаше да каже: «Гледай колкото си искаш, това съм аз: млада и самоуверена делова жена».
Асансьорът спря на 26-ия етаж, вратите се отвориха към просторната приемна на «Манинг & Андерсън», която заемаше двете последни нива на небостъргача. Безупречно излъсканият паркет и остъклените стени влизаха в ярък контраст с ориенталските килими, кожените мебели и произведенията на съвременното изкуство, разпръснати с артистична небрежност навсякъде. В гърдите на Кейт отново се появи чувството на радостна възбуда, което неизменно я обземаше при мисълта, че е част от тази солидна и могъща юридическа фирма.
Спря да погледне гирляндите ярки светлини, които маркираха централната частна Лос Анджелис. Панорамата ни започва да прилича на Ню Йорк, рече си тя. През деня гледката от офиса беше великолепна — погледът стигаше до сочната зеленина на Западен Лос Анджелис и плажовете отвъд нея, а при ясно време — дори до остров Каталина. Нощем небето над международното летище се изпълваше с мигащите светлинки на излитащи и кацащи самолети, на север се очертаваха хълмистите поляни на местния кънтри клуб и Холивудските възвишения.
— Тук ли е още Чарлс? — извърна се Кейт към нощната администраторка.
— Да, госпожице Александър — отвърна момичето и посочи към вратата вдясно от себе си.
Кейт прекоси празната приемна и почти се сблъска със слаба жена, чието ястребово лице беше украсено с многодиоптрови очила. Рита пак е останала да провери състоянието на работните места, усмихна се в себе си тя. Така и не успя да свикне с действията на офис мениджъра, но въпреки това ги приемаше безпрекословно. Временната работа като секретарка в адвокатска кантора я беше научила, че всичко върху бюрото на юриста трябва да е в идеален ред, готово за утрешния ден.
— Добър вечер, госпожице Александър.
— Здравей, Рита — любезно се усмихна Кейт. Вече от доста време напразно се опитваше да накара тази жена да я нарича по име, най-вече защото годините й са поне два пъти повече от нейните собствени тридесет и две. — Как е майка ти?
— По-добре, благодаря. — Клепачите на Рита потрепнаха, на лицето й се появи подобие на усмивка. — Много съм ви признателна, че оправихте онази бъркотия със социалната осигуровка…
— Радвам се, че успях да свърша работа — топло й се усмихна Кейт и продължи по коридора към кабинета на Чарлс. Надникна през открехнатата врата на просторния ъглов апартамент и го видя зад бюрото. Говореше по телефона, но й махна да влезе. Веднага след това натисна бутона за заключване.
Обсъжда политиката просто за разнообразие, рече си Кейт, неволно доловила няколко реплики. Очите й пробягаха из просторното помещение и се спряха на снимките, окачени над кожения диван: Чарлс, долепил глава с Теди Кенеди; Чарлс между президента на Съединените щати и Първата дама; Чарлс редом с губернатора на Калифорния Нед Брандън и сенатора Пат Хардин… И накрая онази, която най-много допадаше на Кейт: Чарлс и усмихнатата Сали Фийлд се държат за ръце и позират на фотографите.
После, въпреки волята й, очите й се насочиха към снимката върху шкафа за документи, на която Чарлс (доста по-млад) се усмихваше в компанията на семейството си. Сърцето й бе пронизано от чувство за вина, макар че синът и дъщеря му отдавна вече бяха в колеж, далеч от семейното гнездо.
Сякаш прочел мислите й, Чарлс сложи длан върху мембраната и прошепна:
— Вината не е твоя: Този брак не успя да донесе щастие на никого…
Кейт се усмихна на проницателността му. Очите й проследиха движенията на силната му ръка, която продължи да си води записки във връзка с телефонния разговор, тялото й отново усети ласките на тази ръка от предишната нощ. Споменът предизвика тръпка на удоволствие, която бавно се разля по гърба й.
Направи усилие да се концентрира върху непосредствените неща, които я заобикаляха. Подредбата на този кабинет й напомни за строгата йерархия, на която се подчиняваше всичко в «Манинг & Андерсън». На върха на пирамидата се намираха съдружниците, един от които беше Чарлс. По правило това бяха най-опитните юристи, отговорни за всички управленски решения. Те носеха основните рискове на деловите начинания на фирмата, те получаваха и дивидентите от тях. В качеството си на съдружник Чарлс разполагаше не само с този ъглов кабинет, но и с гарантиран годишен доход от един милион долара.
След съдружниците в пирамидата се нареждаха деловите партньори. Обикновено те бяха по-млади юристи, като самата Кейт, които получаваха щедра заплата по щат и хранеха надежди за бъдещо съдружие. Местата обаче се освобождаваха рядко. Всички знаеха, че тази година ще се оваканти едно-единствено място сред съдружниците на фирмата, за него имаха намерение да се борят както Кейт, така и Лорин Кънингам.
— Имам страхотни новини — рече Чарлс, най-сетне приключил с телефонния разговор. — Губернаторът реши да подкрепи предложението на Джеймс за издигане на твоята кандидатура на предстоящите избори за областен прокурор.
— О, Чарлс, това е великолепно!
— Мисля, че имаш основание да бъдеш доволна — усмихна се Чарлс. — Плюс това, освен личната си финансова подкрепа за кампанията, Джеймс обеща да набере допълнителни средства сред близките си приятели.
— Не мога да повярвам! — прошепна Кейт, усетила как главата й се замайва от добрите новини. — Колелото най-сетне се завъртя!
Върху загорялото лице на Чарлс се разля широка усмивка. В този момент изглеждаше изненадващо млад за своите четиридесет и пет години.
— Заслужаваш това, скъпа. Работи за него дълго и упорито… — Стана, заобиколи бюрото и я стисна в прегръдката си. — Радвам се за теб.
После, предпазлив както винаги, той я пусна и се върна на мястото си.
— Някой може да ни види…
Тя кимна и мълчаливо преглътна неудоволствието си. Как можа да изпадне в незавидната роля на «другата жена»? В началото на връзката им Кейт отказваше близост, въпреки наличието на безспорно привличане между двамата. Но в крайна сметка отстъпи, просто защото никой от двамата не беше в състояние да устои на чувствата си.
За него тази връзка също носеше рискове, Кейт прекрасно знаеше това. Той трябваше да я държи в дълбока тайна от Франклин Манинг, който не само беше старши съдружник във фирмата, но и негов тъст.
— Казаха ли кога ще обявят публично своите предпочитания? — попита Кейт, най-сетне успяла да прогони неприятното чувство от душата си.
— Веднага след като станеш партньор във фирмата.
— Ти си убеден, че ще бъда достоен партньор, нали? — в гласа й прозвуча открито предизвикателство.
Чарлс се засмя, очите му я гледаха с открито обожание.
— Имам още добри новини — обяви сияещ той.
— Още?
— Да — отметна глава Чарлс. — Точно така. На последното заседание на съдружниците Франклин обяви намерението си да се оттегли.
Дъхът спря в гърлото й.
— Не може да бъде! Кога?
— Незабавно. Веднага след като гласуваме неговия наследник като старши партньор. Кандидатите са двама — Диксън и аз.
Кейт изпусна тежка въздишка.
— Няма от какво да се тревожиш, сигурен съм, че ще бъда аз… После ще се погрижа да получиш мястото на нов партньор.
— Но ти си само зет на Франклин, докато Диксън е негов син — вдигна вежди Кейт. — Повечето от деловите партньори са убедени, че той ще се чувства задължен да прехвърли властта на човек от собствената си кръв… — пропусна да спомене и втората подробност: че повечето делови партньори знаят за обтегнатите отношения между Чарлс и Диксън. Двамата бяха приятели още от студентските години, но сега се бяха превърнали в основни съперници за президентския пост на компанията.
— Франклин ми се доверява — поклати глава Чарлс. — Той прекрасно знае, че ако Диксън стане старши партньор, сливането ни с една от известните нюйоркски адвокатски фирми ще бъде само въпрос на време. Сливане, на което Франклин и аз решително се противопоставяме…
— Дано да си прав — неволно потръпна Кейт. — Диксън никак не ме обича и ако стане старши съдружник, дните ми във фирмата са преброени.
Тя прекрасно знаеше защо не я обича Диксън, но не можеше да го сподели с Чарлс.
— В това едва ли има нещо лично — поклати глава Чарлс. — Диксън не те обича, просто защото аз те доведох във фирмата.
— Така ли мислиш?
— Да. Той ненавижда всичко, което е свързано с мен. Ревнува. Затова не му позволявай да те докопа… — На лицето му отново изплува усмивка. — Стига вече, няма смисъл да се тревожим. Мисля, че имам подкрепата на останалите партньори, а и на най-важните ни клиенти, най-вече на Джеймс д'Арси. Всичко ще бъде наред.
— Надявам се, Чарлс.
— Нали ти обещах? — вдигна вежди той, подчертавайки решителната извивка на брадичката си. Кейт много обичаше да го наблюдава в тази поза. — А сега казвай как мина денят ти в съда…
Някъде в средата на разказа й иззвъня телефонът. Чарлс протегна ръка и натисна бутона, без да вдига слушалката:
— Ало?
— Помощ! Джеймс… Всичко е в кръв… Колата…
— Сандра! — изкрещя Чарлс, а лицето му видимо пребледня. — Какво се е случило?
Кейт ясно долови паниката в гласа на жената, разкъсван от глухи ридания. Обясненията й бяха объркани и неясни.
— Повика ли полицията?
— Не — долетя отчаяният глас.
— Идвам веднага! — извика Чарлс и прекъсна линията.
— Искаш ли помощ? — попита Кейт.
Той се втренчи в лицето й, помълча малко, после кимна с глава:
— Да. Най-добре е да дойдеш с мен.
Тя скочи на крака и го последва към изхода.
 

На долното ниво на «Манинг & Андерсън» се намираха кабинетите на повечето от деловите партньори. Лорин Кънингам затръшна вратата зад гърба си и хвана телефона. Научила току-що за оттеглянето на Франклин, тя си даваше сметка, че трябва да говори с баща си, при това веднага. Хвърли бърз поглед на часовника си и започна да пресмята. Да, би трябвало вече да е в Тексас. Нали затова си купи новия реактивен самолет?
Набра номера на офиса му, умът й бясно препускаше. Ако старши съдружник във фирмата стане Чарлс Римън, шансовете й да получи място в ръководството ставаха нула. То без съмнение щеше да стане притежание на Кейт. Силно се надяваше, че баща й ще разбере колко е важно съдружник да стане тя, а не някой друг! За нещастие той беше против адвокатската й кариера, не виждаше защо да не си стои в Тексас и да бъде светска жена и домакиня като майка си… Ала Лорин нямаше подобни планове. Някой ден сигурно ще се омъжи, но за човек, който я вълнува и който уважава не само физическите й качества. Озадачаваше я единствено фактът, че трябва да работи като луда за признанието на околните, докато жени като Кейт го постигат механично и сякаш без никакви усилия.
Отметна червената си коса назад, на лицето й се появи пресилена усмивка. Даваше си сметка, че ще й трябва всичкият южняшки чар, за да убеди баща си.
— Здрасти, татко, аз съм…
— Здравей, сладур — отвърна Майлс Кънингам с провлачения си тексаски акцент. — Какво има?
— Франклин Манинг обяви, че излиза в пенсия. Ще се оттегли в момента, в който му изберат заместник.
— Каква лукава стара лисица! — цъкна с език Майлс. — Вчера си приказвахме, но дума не обели по тоя въпрос!
— Татко, искам да поговориш с него. Ако мястото му заеме Чарлс Римън, с мен е свършено! Той без съмнение ще вкара Кейт в управителния съвет… — Кръстоса крака и добави: — А аз няма да мога да гледам хората в очите…
— Спокойно, скъпа.
— Аз съм спокойна, татко. Но ти трябва да ми помогнеш. Арнолд — шефът ми, не може да ме понася, само защото ти ми осигури тази служба… Трябва да използваш приятелството си с Франклин, няма друг начин…
— Лорин, слушай сега…
— Това е много важно за мен — прекъсна го тя. — Иначе нямаше да те моля… — От гърдите й се откърти тежка въздишка. — Моля те, татко!
— Добре, скъпа. Имам да оправям някои неща тук, но утре излитам обратно.
— Може да е късно, татко. Моля те, обади се на Франклин още сега!
— Лорин…
— Имам нужда от помощта ти, татко! Обещай ми, че ще се обадиш!
В слушалката настъпи кратко мълчание, после Майлс се прокашля:
— Знаеш, че не мога да отказвам нищо на своето малко момиченце, нали? Добре, обещавам…
Лорин затвори, в душата й нахлу тържество. Ако някой можеше да й помогне за новия пост, това несъмнено бе нейният татко.
 

Чарлс свърна в частната алея, която водеше към имението на Сандра и Джеймс в Бел Ер. Асфалтовата настилка беше задръстена от полицейски коли, сърцето на Кейт неволно се сви, раменете й се разтърсиха.
— Това е колата на Джеймс — промърмори Чарлс и посочи сив мерцедес с отворени врати, който препречваше входа на имението. Около него се въртяха униформени полицаи. — Сигурно е станала катастрофа…
Спряха ги, Чарлс свали страничното стъкло.
— Аз съм Чарлс Римън, адвокат на Д'Арси — представи се той. — А това е моята сътрудничка Кейт Александър. Повика ни госпожа Д'Арси.
— Документи?
— Разбира се — отвърна Чарлс и разтвори портфейла с личната си карта. — Ще ни кажете ли какво се е случило?
— Горе ще ви информират — отвърна полицаят и му върна документите. После хвърли бегъл поглед на картата на Кейт и кимна с глава: — Добре, минавайте.
— Благодаря.
Кейт гледаше по посока на фаровете, които осветиха масивната сграда в средиземноморски стил, кацнала на върха на хълмчето.
Чарлс натисна звънеца, но после бутна вратата и двамата влязоха в покритото с мрамор фоайе. В ъгъла разговаряха двама мъже. Сърцето на Кейт пропусна един такт, тъй като познаваше лицето на онзи, който беше срещу входа. Детектив от отдел «Убийства» на Главното полицейско управление. До мъжете, отпусната безжизнено в стола, седеше Сандра д'Арси. Русата й коса беше в безпорядък, очите й гледаха диво.
— Аз съм Чарлс Римън, семеен адвокат на Д'Арси — представи се Чарлс, очевидно решил да поеме нещата в свои ръце. — Това е сътрудничката ми Кейт Александър. Какво е станало тук?
Единият от мъжете — на средна възраст и с доста излишни килограми на гърба си, бавно пристъпи към тях. Представи се като детектив Боуър, името на партньора му беше Доналдсън.
— Господин Д'Арси е застрелян — рече той.
— Тежко ли е състоянието му? — попита Чарлс.
— Най-тежкото — поклати глава Боуър. — Мъртъв е…
— Господи! — простена Чарлс. Лицето му пребледня, ръката му неволно се притисна към гърдите.
Кейт усети конвулсията на стомаха си. Джеймс д'Арси мъртъв? Не, това не може да бъде! Та нали снощи се запознаха и разговаряха? Очите й неволно се насочиха към младата вдовица. Какъв ужас, господи!
— В колата открихме бутилка шампанско и касова бележка — продължи детектив Боуър. — Изглежда се е отбил до някой магазин и е бил проследен… — Очите му се местеха от Чарлс на Кейт и обратно, думите му звучаха тромаво, напълно лишени от емоции. — Напоследък тук се навъртат доста бандити…
На вратата се позвъни и Доналдсън отиде да отвори. В преддверието се втурна Диксън Манинг.
Прилича на Едуард VIII, покойния Уиндзорски херцог, помисли си за пореден път Кейт. Същите непокорни сламеноруси коси, воднисти очи и безволева брадичка… С Диксън беше и Тео — мъжът, когото беше видяла да спори с Джеймс д'Арси предната нощ.
Забелязал Чарлс, Диксън видимо се стегна. Обърна се към полицаите и се представи, без дори да кимне за поздрав на зет си. Не забрави да представи и брата на Джеймс, после нервно попита:
— Какво се е случило?
Боуър им докладва сбито, с малко думи.
— Мъртъв? — задави се Тео д'Арси, а лицето му се разкриви от изненада и страх.
За момент Кейт беше сигурна, че този човек ще припадне. Това вероятно усети и Боуър, който пристъпи напред и с жест го покани да седне на близкия стол.
Тео се подчини, възвърна част от самообладанието си и се огледа:
— Къде е Джими?
Дочула името на сина си, Сандра вдигна глава.
— Спи — прошепна с несигурен глас тя, после започна да се надига. — Ще ида да го видя…
Напусна помещението без никой от присъстващите да проговори.
— Благодаря, че ме уведоми! — извърна се Диксън и дари Чарлс с презрителен поглед.
— Нямах време — изрази протеста си Чарлс.
Диксън не му обърна внимание, очите му се преместиха върху Кейт.
— Ти пък какво търсиш тук?
Гласът му беше леден, натежал от язвителност.
— Аз я помолих да ме придружи — изпревари отговора й Чарлс.
Кейт изведнъж съжали, че е настояла да дойде тук. Не желаеше да влиза в конфликт с Диксън. Поведението му беше надменно и арогантно, но той си оставаше синът на Франклин и думата му се чуваше навсякъде.
Макар да се отнасяше хладно към нея още от самата й поява в «Манинг & Андерсън», днес Диксън за пръв път си позволи да бъде откровено груб. Може би наистина ще излезе вярно, че не я харесва, само защото е протеже на Чарлс. Но каквато и да е причината, Кейт не се чувстваше особено комфортно като пряк участник в битката за надмощие между Диксън и Чарлс.
Боуър пристъпи към Тео:
— В състояние ли сте да отговорите на няколко въпроса?
— Разбира се — отвърна вместо него Диксън и се насочи към кожения диван. — Но нека поседнем…
Тео се тръшна на меката тапицерия, скри лице между дланите си, тялото му се разтърси от беззвучни ридания.
Почувствала се неудобно в ролята на външен свидетел, Кейт отстъпи към прозореца и остана там. Снощи случайно дочу част от спора между двамата братя Д'Арси, но сега мъката на Тео изглеждаше съвсем неподправена.
Диксън, който очевидно се почувства господар на положението, вдигна глава и с делови глас попита:
— С какво можем да ви помогнем?
— Бих желал някой да идентифицира трупа — отвърна Боуър.
Кейт забеляза как тялото на Тео потръпна.
Диксън също го забеляза и потупа успокоително рамото на клиента си.
— Аз ще сторя това, детектив — рече той.
— И аз ще дойда — обади се Чарлс.
— Отлично — кимна Боуър, но Кейт остана с впечатлението, че не пропусна да отбележи враждебния поглед на Диксън, насочен към Чарлс.
Детективът извади бележника си и се извърна към Тео:
— Готов ли сте?
Тео пое книжната салфетка от ръцете на Чарлс, избърса очите си и глухо попита:
— Някой уведомил ли е мама и сестра ми?
— Може би — отвърна детектив Боуър. — Госпожа Д'Арси проведе няколко телефонни разговора, но не зная с кого.
— Ще я попитаме, като се върне — обади се Чарлс.
Тео се извърна към полицая:
— Хайде, започвайте…
— Брат ви има ли навика да носи скъпи бижута?
— Да. Златен «Ролекс» и пръстен с брилянти.
Гласът на Тео беше толкова тих, че Боуър се принуди да се наведе напред.
— А пари? Носеше ли пари в брой?
— Да. По две-три хиляди долара…
Боуър хвърли бърз поглед към партньора си.
— В кредитни карти или в брой? Къде ги държеше?
— Банкнотите държеше във вътрешния си джоб, прищипани със златна щипка — отвърна Тео, докато пръстите му нервно мачкаха салфетката. — А портфейла с кредитните карти носеше в задния си джоб…
Детективът си записа нещо в бележника, а Диксън намръщено попита:
— Липсват ли тези неща?
— Не открихме у него нито пари, нито ценности — кимна Боуър. — Само празен портфейл.
Кейт забеляза как Тео отново потръпна. Как ли се чувства човек, когато изведнъж открие грубата и насилствена смърт на собствения си брат?
— Какво се е случило според вас? — пожела да узнае Диксън.
— В момента сме склонни да приемем версията за въоръжен грабеж — отвърна Боуър.
— Ясно — кимна Диксън. — Къде е прострелян?
— В тила.
Кейт трепна, Тео и Диксън си размениха бързи погледи. Това не отговаряше на версията за въоръжен грабеж. Обикновено бандитите се изправят срещу жертвите си и не ги убиват с изстрел в тила… Какво ли е станало?
В този момент се появи Сандра. Тео вдигна глава и глухо попита:
— Обади ли се на Абигейл и Виктория?
Тя се намръщи, отговорът й прозвуча колебливо и след доста продължителна пауза:
— Не…
— Още няколко въпроса и приключваме — намеси се детектив Боуър, който очевидно си даваше сметка за състоянието на двамата.
На прага се появи красиво момченце в жълта пижама и камионче подмишница. Приликата с майка му беше поразителна. След него в стаята се втурна мургава бавачка с латиноамерикански черти на лицето. Видяло толкова много хора, момченцето объркано се закова на място.
Кейт забеляза как очите му търсят погледа на Сандра, която беше обърната на другата страна и разговаряше с детективите. Бавачката започна да го дърпа навън, лицето му се разкриви, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Кейт се откъсна от перваза на прозореца, пристъпи към детето и коленичи пред него.
— Здравей — усмихна се тя. — Аз се казвам Кейт, а ти?
— Джими.
— Здрасти, Джими. Много ми харесва червеното ти камионче. Имаш ли други в стаята си?
Детето кимна с глава.
— Ще ми ги покажеш ли?
Очите на Джими отново се насочиха към майка му. Уверил се, че тя не му обръща внимание, той въздъхна, чертите на личицето му се изопнаха.
— Хайде, ела — обади се бавачката. — Ще покажем играчките ти на тази красива дама.
Момчето сложи топлата си ръка в дланта на Кейт и я поведе навън.
Боуър затвори бележника си и стана на крака.
— Окей, засега приключваме.
— Моля ви да ни държите в течение — каза Диксън и тръгна да изпрати полицаите до вратата.
Чарлс ги изчака да излязат и тъжно поклати глава.
— Бедният Джеймс. Надявам се, че не е усетил нищо… — Хвърли кратък поглед на ръчния си часовник и стана: — Едва девет… По-добре да позвъня на Абигейл, отколкото да чуе за нещастието по новините…
— Това е работа на Тео — намеси се Диксън. — Сега той е най-големият син.
— Но Джеймс винаги искаше аз да се грижа за майка му — настоя Чарлс.
— Не — въздъхна Тео и бавно се изправи. — Диксън е прав. Новината ще трябва да й съобщя аз…
— Джеймс е мъртъв, вече Тео ще се грижи за майка си.
Думите на Диксън прозвучаха гневно, лицето му леко порозовя.
— Вижте какво — въздъхна примирително Чарлс, — аз съм адвокат на семейството от години… Мисля, че мястото ми е там сега. Защо да не отидем заедно?
— Не — решително тръсна глава Диксън. — Като представител на фирмата ще отида аз!
Чарлс спря очи върху бледото лице на Тео.
— Това ли искаш?
— Да.
— Добре, след като настоявате…
Чарлс стисна пръстите си в юмрук, кокалчетата му видимо побеляха.
Изправени пред колоните на входа, Боуър и Доналдсън бавно се извърнаха към внушителната фасада на къщата.
— Трупът още не е изстинал, а те вече се захапаха — промълви замислено Боуър.
— Какво те кара да мислиш така? — попита партньорът му.
— Годините опит в отдел «Убийства». Усещам напрежението далеч преди външната му изява… — Махна развълнувано с ръка и добави: — Искаш ли да знаеш личното ми мнение? Този човек не е убит заради някакъв си часовник, дори ако струва цял куп пари!
— Така ли? — погледна го любопитно Доналдсън.
— Изстрел в тила — промърмори Боуър. — Поведението на всички тези вътре… Има нещо друго, най-вероятно пак проклетите мангизи… Те корумпират всички. Няма как, ще трябва да изчакаме. Времето ще покаже… Ела да видим какво още са открили момчетата от екипа.
 

3
 
— Било е екзекуция — рече Кейт.
— Какво? — стреснато я погледна Чарлс, видимо разстроен след идентификацията на трупа.
— Д'Арси е бил екзекутиран — повтори Кейт. — Застрелян е в тила хладнокръвно от човек, който е знаел какво върши.
— Не ставай смешна. Кой би пожелал да го убие?
— Не зная. Но грабителите не стрелят в тила на жертвите си.
— Не виждам смисъл — тръсна глава Чарлс. — Просто не виждам смисъл!
Кейт протегна ръка и го погали по рамото. За пръв път го виждаше толкова разстроен.
— Господи, едва издържах — мрачно промълви той. — Не можех да повярвам, че гледам трупа на най-добрия си приятел, проснат върху някаква маса!
— Не е лесно — кимна Кейт. — Вършила съм го много пъти, слава богу, с непознати… И пак не ми е било лесно.
— Въпреки това искаш да се върнеш към професията на прокурор? — погледна я с недоверие Чарлс.
— Да — кимна тя. — Понякога това е гадна професия, но на мен ми липсва…
— Аз предпочитам да си остана при финансовите сделки — поклати глава той.
Замълчаха. Кейт тайно наблюдаваше играта на светлините и сенките върху лицето на мъжа до себе си. Понякога имаше чувството, че го познава, друг път й се струваше, че не знае за него абсолютно нищо.
— Защо Джеймс е избрал за адвокат теб, докато Тео предпочита Диксън? — наруши мълчанието тя.
Той се извърна да я погледне, по лицето му пробяга усмивка.
— Не пропускаш нищо.
— Опитвам се. Нали затова съм учила?
— Джеймс и Тео не се разбираха — поясни Чарлс. — Вероятно Тео усещаше, че аз винаги съм на страната на брат му.
— А защо не се разбираха?
— Кой знае? — сви рамене Чарлс. — Джеймс не одобряваше онова, което интересува Тео. Най-вече артистичните му наклонности.
— Защото за него бизнесът е бил на първо място, така ли?
— Да.
— Имат ли други братя и сестри?
— Една сестра, Виктория. Тя отлично се разбираше с Джеймс. Проблемът беше между братята. На моменти Джеймс се държеше с Тео направо отвратително…
Кейт неволно се запита какъв в действителност е бил Джеймс д'Арси — галантният чаровник, с когото се запозна снощи, или грубиянът, който спореше с Тео под стълбите. Внезапно си припомни детайлите от разговора, който неволно беше подслушала. Тео беше заплашил Джеймс, но тя не го прие сериозно. Сега обаче се запита дали Тео е изпитвал такава омраза към брат си, че да посегне на живота му?
Ами младата вдовица? И тя не изглеждаше особено щастлива снощи. Дали пък не е решила да се отърве от един стар и много богат съпруг?
 

Диксън натисна бутона за автоматично набиране и с облекчение дочу гласа на Тео.
— Как се чувстваш?
— Гадно — призна с несигурен глас онзи.
— Ще ти мине, но това изисква време — окуражи го Диксън, прочисти гърлото си и добави: — Трябва да намерим документа, за който спомена Джеймс…
— Толкова ли е спешно? — въздъхна Тео.
— Абсолютно. Това е от решаващо значение за нас.
— Но аз не мога да нахлуя при Сандра или при мама и да започна да ровя!
— В никакъв случай — отвърна Диксън. — Трябва да действаш много внимателно. На Сандра ще кажеш, че ти трябват някои документи за погребението. Подхвърли, че с това ще й помогнеш да получи известна сума и тя няма да ти създава пречки… — В гласа му се появи хладно презрение. — С Абигейл няма да имаш проблеми. Тя никога не напуска покоите си на втория етаж и едва ли ще любопитства…
— Непрекъснато мисля за това — отвърна Тео. — И колкото повече мисля, толкова по-силно се убеждавам, че Джеймс отдавна е уредил въпроса. Ти сигурен ли си, че този документ не е вече у Чарлс?
— Не искам да му задавам въпроси. Може би изобщо не подозира за съществуването на подобна бумага. По-сигурно е да го открия, а после да говорим. До този момент компютърът на фирмата не показва нищо…
— По дяволите!
— Точно така, по дяволите! — повиши глас Диксън. — Затова трябва да се поразровиш. Тук става въпрос за нещо далеч по-важно от парите. За управлението на фондацията Д'Арси, за даренията на разни художници, за благотворителността… Все неща, които обичаш, Тео. Нима ще позволиш на Чарлс да се разпорежда с тях?
— Прекрасно знаеш, че не искам това.
— Добре. Не забравяй колко ти беше трудно да убедиш Джеймс изобщо да помисли по този въпрос… — Гласът му поверително се снижи: — Всичко може да се окаже напразно, ако не пипнем въпросния документ… — Помълча малко, после смени темата. — Между другото, баща ми обяви, че отлага оттеглянето си от фирмата…
— Защо?
— Заради смъртта на Джеймс.
— Съжалявам — въздъхна Тео. — Зная с какво нетърпение чакаш избора на нов старши партньор.
— Така е. Но баща ми каза, че отлагането ще е само за няколко седмици, докато нещата се уталожат. За мен така дори е по-добре, ще имам време да организирам подкрепа за кандидатурата си.
— Аха…
— Затова искам незабавно да се заловиш с търсенето на документа, Тео. Не го ли открием, за мен… хм… ще бъде доста трудно да уредя някои въпроси…
— Ясно — въздъхна Тео.
 

Детектив Боуър натисна звънеца на Д'Арси и скри прозявката си. Чувстваше се уморен. Хвърли поглед към Доналдсън. Партньорът му също не изглеждаше свеж. Отвори им прислужницата.
— Вкъщи ли е госпожа Д'Арси? — попита Боуър.
— Сеньората спи.
— Жалко, но… — Боуър потърси необходимите слова в бедния си испански речник, не ги откри и просто си показа значката.
Жената им направи знак да почакат и изчезна във вътрешността на къщата.
След няколко минути се появи отново.
— Сеньора казва почакате, тя идва бързо…
— Благодаря — промърмори Доналдсън.
Петнадесет минути по-късно двамата детективи огледаха с лека изненада домакинята, появила се в розов анцуг и високи маратонки. Лицето й беше старателно гримирано, а русата коса — вързана на конска опашка. Само очите й издаваха, че нещо не е наред. Бяха зачервени далеч повече от нормалното.
— Да? — изгледа ги с неприкрито раздразнение тя.
— Извинявам се за безпокойството, госпожо — започна Боуър, решил да бъде максимално любезен с наскоро овдовялата млада жена. — Но трябва да ви зададем няколко въпроса…
— А защо просто не ме оставите на мира?
Боуър направи опит да скрие изненадата си. Опечалените обикновено реагират със сълзи, а не с гняв.
— Много бихме искали това — рече той. — Но ние разследваме убийство. Снощи бяхте в шок, затова решихме да ви дадем малко време…
— Възхитена съм от тактичността ви! — сопнато отвърна Сандра.
Той направи опит да подмине сарказма в гласа й.
— Госпожо, трябва да научим нещо повече за навиците на съпруга ви.
— Кои по-точно?
— Отбиваше ли се някъде, преди да се прибере у дома?
— Не.
— Имате ли представа защо снощи е купил бутилка шампанско?
— Не.
— Някакъв специален случай?
— Не. — Кракът й нетърпеливо започна да почуква по пода.
— Госпожо — продължи твърдо Боуър, — имате ли в къщата килер или бар, в който мъжът ви държи шампанско?
— Да.
Боуър хвърли кратък поглед към партньора си. Едносричните отговори на домакинята започнаха да му дотягат.
— Можем ли да го видим?
— Предполагам. Следвайте ме. — Сандра ги поведе по дълъг коридор и спря пред една от вратите в дъното. Извади връзка ключове и я отвори. Щракна електрическия ключ и отстъпи крачка назад. — Моля…
— Благодаря — кимна Боуър и започна да се спуска по дървената стълба, следван от Доналдсън. Долу двамата се спряха и се огледаха, от устата на Боуър излетя тихо подсвирване. Четирите стени на просторната изба бяха запълнени с дървени рафтове, върху които имаше подредени стотици бутилки, включително и шампанско.
Върнаха се в малката дневна и Боуър се извърна към Сандра.
— Имате ли познат, който притежава бял или светъл «Мустанг» нов модел?
— Не.
— Помислете си — настоя детективът, убеден, че забеляза някакъв проблясък в очите на младата жена. — Снощи съседите ви са видели подобна кола близо до входа на имението. Потеглила е рязко малко след като са чули подозрителен шум, най-вероятно изстрел…
Сандра разтърка челото си.
— Отговорът ми пак е «не».
— Добре — въздъхна Боуър. — Можете ли да ни кажете защо снощи велосипедчето на сина ви е било извън имението?
— Извън имението?
— Да. Захвърлено на алеята край портала. Там, съвсем близо до улицата…
— И какво от това?
— Синът ви има ли навика да кара колелото си навън?
— То е детско велосипедче, с три колела. Трябва да попитам Мария… — Очите й бяха насочени надолу, палецът й олющи парченце лак от показалеца. Други признаци на нервност липсваха.
Боуър усети как обичайното търпение започва да го напуска.
— Бихте ли я повикали?
— Мария! — повиши глас Сандра.
Бавачката се появи на прага почти веднага, домакинята й подхвърли няколко думи на развален испански. Жената само сви рамене.
— Не знае нищо — преведе Сандра.
— Попитайте я защо не е прибрала колелото в къщата.
Сандра се подчини, бавачката изстреля бърз залп от неразбираеми слова.
— Казва, че синът ми паднал и си ожулил коляното. Тя го взела на ръце и го прибрала в къщата. Той плачел, от коляното му капела кръв… — Ръката на Сандра най-сетне легна в скута. — Вероятно е забравила за колелото…
— Ясно — кимна Боуър и изпусна въздуха от гърдите си. — Обадете ми се, в случай че си спомните още нещо. Номерът ми е на картичката…
— Това ли е всичко?
— Засега да. Извиняваме се за безпокойството, госпожо.
Сандра затръшна вратата зад тях.
— Как си с испанския? — попита Боуър, докато се насочваха към алеята.
— Не бих казал, че го владея добре — отвърна Доналдсън.
— Аз също — въздъхна Боуър. — Но въпреки това съм готов да се закълна, че бавачката не каза и половината от това, което ни предаде госпожа Д'Арси.
— Май си прав — колебливо се съгласи Доналдсън.
 

Кейт отвори вратата на кабинета на Чарлс.
— Как си?
— Както може да се очаква — отвърна той. Очите му бяха подпухнали като на човек, който е прекарал безсънна нощ. В ръцете му имаше голяма снимка, от онези, груповите, които се правят за спомен след завършване. — Знаеш ли, ние с Джеймс и Диксън бяхме съученици…
— Джеймс не беше ли по-възрастен от теб?
— Да, но аз взех две години за една…
Кейт пое снимката от ръцете му и втренчи поглед в лицето на младия Чарлс. Стори й се изненадващо зряло, почти същото като днес, ако не се броят посивелите слепоочия, разбира се.
— Ударът е тежък за всички вас… — промълви тя.
— Телефонът не е спрял — въздъхна той. — Току-що приключих един кратък разговор с президента. Обади се да ми каже колко е благодарен за подкрепата на Джеймс през всичките тези години… — Взе снимката от ръката й и добави: — И президентът беше в нашето училище, но две години по-напред от нас…
Вдигна куфарчето си на писалището и започна да го тъпче с документи.
— Отивам при Абигейл д'Арси, трябва да уточним подробностите по погребението…
Кейт беше чувала, че Абигейл д'Арси е истинската глава на прочутата фамилия и нищо не става без нейното съгласие.
— Как го понесе? — заинтересува се на глас тя.
— Твърдо, макар мъката й да е огромна — отвърна Чарлс. — Цял ден дава заповеди за предстоящото погребение. Винаги съм бил на мнение, че ако някой в тази страна има царствена осанка, това е именно Абигейл… — Веждите му леко се повдигнаха, очите му спряха върху лицето на Кейт. — Убеден съм, че дори от гроба би могла да ръководи собственото си погребение!
Кейт неволно се усмихна, после смени темата:
— А Сандра как е?
— Вдигнала скандал на зълва си и я прогонила от къщата. Двете с Виктория отдавна не се понасят.
— Защо?
Чарлс поклати глава и направи гримаса.
— Не бих казал, че Сандра беше приета с разтворени обятия от фамилията Д'Арси… Особено след като Джеймс се разведе след двадесет години щастлив брак, за да се ожени за бременната красавица… Абигейл е истинска лейди и това й помогна да се държи любезно с новата си снаха, но Виктория… — Той се поколеба. — Е, нека кажем, че тя трудно общува с когото и да било… — Помълча, после добави: — Между другото Франклин отложи излизането си в пенсия… Поради смъртта на Джеймс и допълнителната работа, която се струпа на гърба ни.
Лицето на Кейт помръкна.
— Няма за какво да се тревожиш — побърза да я успокои той. — Става въпрос за няколко седмици.
Тя бързо се овладя.
— Съжалявам, не би трябвало да ти се оплаквам. Особено когато си изгубил най-близкия си приятел.
Пристъпи към него, прегърна го за секунда, после се обърна и напусна кабинета. В коридора забави крачка, после се спря. Едва вчера нещата изглеждаха блестящо. Перспективите за професионално развитие, личният й живот… А днес всичко е тягостно и някак лишено от блясък. Безнадеждно…
 

Денят на погребението беше мрачен и тежък. Кейт мразеше погребенията, а това щеше да е по-ужасно от всички. Преди всичко, защото на него щеше да присъства и Ан, съпругата на Чарлс. С течение навремето, оттук-оттам, тя беше научила за трудния характер на Ан. Самият Чарлс не обичаше да говори на тази тема. Каза й само, че двамата имат ярко несъответствие в характерите и той отдавна би я напуснал, но не го е сторил заради децата и уважението си към Франклин. Сега, въпреки че знаеше за намеренията му да се разведе веднага, ако оглави фирмата, Кейт изобщо не се чувстваше по-добре.
Особено след като Франклин отложи оттеглянето си.
Лорин я помоли да отидат на погребението с нейната кола и Кейт охотно прие. Днес имаше нужда от компания.
— Мислех, че ще отидеш с баща си — каза тя, докато Лорин се наместваше на седалката до нея. Беше облечена в проста на вид черна рокля от бутик «Ескада», която подхождаше великолепно на червената й коса и златиста кожа.
— Появило се е нещо спешно — проточи с южняшкия си акцент Лорин. Кръстоса дългите си крака и закопча предпазния колан. — Уф, направо съм труп! На теб не ти ли се отразява ужасното напрежение в кантората през последните два дни?
— Всички са разстроени от смъртта на Джеймс — отвърна Кейт и се включи в оживеното движение на булевард «Санта Моника». — Толкова много неща трябваше да се свършат… — В душата й отново се надигна тревожният въпрос за собственото й бъдеще след тази неочаквана смърт. Тръсна глава и го прогони, стори й се срамно да мисли за себе си сега, докато един добър човек лежи в ковчега си.
— Не е само смъртта на Джеймс — натъртено отвърна Лорин. — Нещата във фирмата се объркаха и от решението на Франклин да отложи оставката си.
— Но това е временно отлагане — рече Кейт и смени платната на движение. — Само докато се оправят нещата около фамилията Д'Арси.
— Не бъди толкова наивна, Кейт — проточи Лорин. — Нашата компания отдавна е разделена на два враждуващи лагера по въпроса за наследника на Франклин. Знаеш, че това може да бъде Чарлс или Диксън. Смъртта на Джеймс само ще удължи агонията… — Помълча, после подхвърли: — Но стават и някои други неща…
— Какви?
Очите на Лорин внимателно опипаха лицето на Кейт изпод полуспуснатите клепачи.
— Надявах се ти да ми кажеш…
— Страхувам се, че нямам нищо за казване — сви рамене Кейт.
Лорин отново направи пауза.
— След трагедията Диксън и Арнолд са непрекъснато заедно — подхвърли най-сетне тя. — Неизменно в компанията на Тео д'Арси. Нещо става…
— Защо не попиташ Арнолд?
— Защото по-скоро би си прехапал езика, отколкото да ми отговори…
Кейт отбеляза горчивината в гласа на Лорин. Очевидно никак не й харесваше да работи под ръководството на Арнолд Миндъл. Фактът, че Кейт получи поста завеждащ отдел още с постъпването си в «Манинг & Андерсън», докато Лорин беше обикновена служителка, отдавна се беше превърнал в ябълка на раздора между двете приятелки.
— Във всеки случай няма да съм изненадана, ако работата във фирмата зацикли поради настроенията, които царят в нея относно заместника на Франклин — добави Лорин.
— Дано да не е така! — разпалено отвърна Кейт. — Вярно е, че Чарлс и Диксън не мелят брашно, но и двамата са загрижени за доброто на «Манинг & Андерсън».
— Ха-ха! — изсмя се презрително Лорин.
Кейт усети как се стяга.
— Какво означава това? — попита тя.
Лорин се приведе към нея и заговорнически прошепна:
— Чух, че ако Диксън стане президент, ние ще се слеем с една известна нюйоркска кантора, която отдавна мечтае да ни лапне…
Нещо, на което Чарлс е непримирим противник, помисли си Кейт.
— Дано да грешиш — каза на глас тя. — Големите фирми са толкова безлични. Лично аз нямам никакво желание да работя в кантора с още седемстотин юристи.
— Страх те е да не се превърнеш в малка рибка сред водите на голямото езеро, а? — подхвърли Лорин.
Кейт стисна устни, за да не изригне острите думи, които бяха на върха на езика й. Напоследък, особено след като се появи перспективата за избор на нов член на управителния съвет, тя все по-трудно успяваше да разговаря приятелски с Лорин.
За разлика от Лорин, която търсеше престижа на новата длъжност, Кейт искаше участие в управителния съвет на фирмата по съвсем практични причини: най-вече финансовата независимост, която би й осигурил подобен пост. Лорин нямаше нужда да се тревожи за такива тривиални подробности като парите, но положението на Кейт беше съвсем различно. Тя си даваше ясна сметка, че въпреки усилията на Чарлс по набирането на средства, кандидатурата в изборите за законодателна власт положително означава лични финансови разходи, при това значителни. Ето защо трябва на всяка цена да влезе в управителния съвет, да стане съдружник със съответен дял от печалбата на фирмата.
Зави наляво по Родео драйв и се насочи към центъра на Бевърли Хилс. Пред Църквата на Бога-Спасител бяха паркирани множество черни лимузини. Кейт с облекчение въздъхна, когато пред колата се изправи един униформен служител и пое грижата за паркирането.
Полицейски кордон задържаше тълпата зяпачи на отсрещния тротоар. Пред входа на църквата имаше няколко телевизионни екипа. Мъже в пожарникарски униформи брояха влизащите в храма хора, други внимателно събираха поканите.
Кейт забеляза приятелските поздрави между Лорин и няколко доста известни люде. Завиждаше й, въпреки волята си. Не можеше да разбере защо жена като Лорин се ражда с връзки и влияние, докато други — като самата нея, трябва да се борят със зъби и нокти, за да се доберат до поредното стъпало на обществената стълбица.
Вътрешността на храма, издигнат в испански стил, със сводове и арки, беше запълнена до край. Кейт с благодарност се насочи към местата на последния ред, които нейна колежка от фирмата беше проявила съобразителността да запази. Лорин я последва.
Кейт огледа добре облечените хора около себе си и изпита доволство от факта, че сутринта се отби да вземе от химическото чистене официалното си костюмче от черен креп. Във въздуха се носеше тежкият аромат на белите гардении, розовите гладиоли и туберози, които бяха отрупали ковчега и мястото пред амвона. Раменете й потръпнаха. В църквата беше хладно и тихо, въпреки присъствието на толкова много народ.
— Напомни ми да ти разкажа за един разкошен млад адвокат, с когото се срещам напоследък — прошепна в ухото й Лорин. После, без да чака споменатото напомняне, започна да й описва качествата на въпросния мъж.
Екна музиката на органа, Кейт опря пръст в устните си. Очите й се насочиха към скъпия бронзов ковчег, отрупан с цветя. Зад него се виждаха членовете на семейството, облечени в черни дрехи. Дори от последния ред личеше, че семейство Д'Арси страни от младата вдовица Сандра.
Сандра д'Арси седеше неподвижно, малко встрани от останалите. Тя все още не можеше да повярва, че Джеймс е мъртъв. Очите й механично проследиха как инвалидната количка на осемдесетгодишната му майка Абигейл влиза в църквата, тикана от униформен шофьор. Потръпна, като видя скъпото палто от норка със съответната шапка, черния воал и дантелените ръкавици. Абигейл никога не ми прости, че станах съпруга на скъпоценния Джеймс, рече си тя. И дълбоко ме мрази.
После мислите й се насочиха към Джими. Сутринта шофьорът на Абигейл дойде да го вземе, сега детето се намираше в имението на старата дама, под надзора на специално наета бавачка. Защо не го оставиха при Мария, която Джими познава и обича? Но Абигейл не позволи дори да се говори по този въпрос. Нещата трябва да са такива, каквито ги вижда тя.
Толкоз.
О, господи! Сандра не можеше да се отърве от подозрението, че след смъртта на Джеймс семейството ще направи опит да й отнеме детето завинаги.
Размърда се върху твърдата скамейка, това предизвика кръвнишкия поглед на Виктория д'Арси Мандевил, седнала най-близо до нея. Сандра се почувства самотна в плътното обкръжение на хора, които я ненавиждат. Ех, ако Томи можеше да е тук!
Започна да й призлява от тежкия аромат на цветята, примесен с не по-малко тежкия парфюм на Виктория. Вътрешностите й се преобърнаха и тя неволно отмести поглед от тъжната гледка пред себе си. Църквата продължаваше да се пълни с опечалени. Какво ли е станало с Томи, запита се тя.
Вече втори ден не вдигаше телефона, а тя не смееше да отиде с колата до жилището му. Част от въпросите на полицията я караха да се опасява, че те подозират за връзката им.
Очите й се спряха върху Реймънд Мандевил, съпруга на Виктория. Изпита пристъп на отвращение от подпухналото му лице и зачервен, изпъстрен със синкави венички нос. Приведен към жена си, той шепнешком я осведомяваше за важните личности, пристигнали за опелото. Между тях бяха вицепрезидентът на Съединените щати със съпругата си, както и бившата президентска двойка плюс няколко сенатори. От благоговението върху тлъстото му лице човек би останал с впечатлението, че се намира на коронясване, а не на погребение.
А какво става с Тео, запита се тя. Той беше единственият от фамилията Д'Арси, който се отнасяше с нея добре. Но Сандра не го беше виждала от нощта на убийството. Дали му е мъчно за Джеймс, или и той злорадства? Вдигна глава точно навреме, за да го види как се настанява на близката скамейка. Приведен над него, Диксън шепнеше в ухото му. Тези двамата май кроят нещо, озадачено поклати глава Сандра.
Мрачните й мисли бяха прекъснати от Чарлс, който съчувствено я докосна по рамото.
— Как се чувстваш, скъпа?
— Добре — прошепна тя и неволно се запита какво хапче й беше дал докторът сутринта. Устата й съхнеше от него. Не искаше да го вземе, но отстъпи пред настояванията на Виктория. — Кога ще започват?
— Тихо! — изгледа я ледено Виктория. — Ще започнат, когато пристигнат всички поканени! — Гласът й беше остър и изпълнен с неприязън.
— Недей така, Виктория — обади се Чарлс. — И без това не й е леко… — Обърна се към Сандра и добави: — Очакваме губернатора. Скоро всичко ще свърши.
— Благодаря — прошепна Сандра и сведе глава на гърдите си.
Предпочиташе да бъде навсякъде другаде, но не и тук. Ненавиждаше Виктория и нейното високомерие, очевидните й опити да я унижи в присъствието на Чарлс.
От мястото си на последния ред Кейт наблюдаваше как Чарлс утешава вдовицата. После зад амвона се изправи внушителната фигура на достопочтения отец Джон Мартин и в църквата се възцари дълбока тишина. Молитвата за отлетялата душа на Джеймс д'Арси беше тържествена и прочувствена, а когато губернаторът Брандън приключи кратката си прочувствена реч за покойника, в очите на много от присъстващите блестяха сълзи.
Кейт слушаше внимателно, но очите й постоянно се връщаха върху главите на Чарлс и Ан, седнали далеч напред. В един момент, видяла как русата глава на Ан се навежда да прошепне нещо в ухото на Чарлс, тя бе пронизана от ревност, а в душата й се появи желанието да изкрещи: «Не смей! Той е мой!».
Детективите Боуър и Доналдсън също бяха в задната част на храма. През цялото времетраене на траурната церемония опитните им очи търсеха нещо необичайно сред присъстващите. За момента официалната версия за убийството на Д'Арси все още беше въоръжен грабеж, но Боуър беше достатъчно благоразумен, за да следва единствено нея. Годините му в полицията бяха повече от осемнадесет, пълни десет от тях бяха изминали в отдел «Убийства». Той беше човек с изключително развит нюх и доказана обективност — качества, които му помагаха да носи тежкото бреме на полицейската професия, без да се превърне в корумпиран алкохолик.
— Я ми кажи какво мислиш за детското велосипедче, захвърлено точно пред входа на имението? — продължаваше да пита своя партньор той. — Това някак не се връзва с представите за реда в Бел Ер… А и лъжите на госпожа Д'Арси. Фактът, че подмени изцяло обясненията на бавачката красноречиво доказва тревогата й във връзка с това велосипедче. Прибави към всичко и факта, че в съдбовната нощ някакъв неизвестен тип търси богата, отрупана с бижута жертва, която непременно ще спре да отмести велосипедчето от входа на имението…
Не, нещата не са толкова прости, въздъхна в себе си Боуър и очите му отново пробягаха по събралото се множество. Въпреки твърдението на Доналдсън, че повечето въоръжени грабежи стават именно по този начин — чрез проследяване на жертвата. «Добре де — беше възразил той. — След като нападателят не е знаел къде живее Д'Арси, как е възможно да го изпревари, да паркира колата си и да се скрие в храсталаците, сред които открихме неизвестни отпечатъци? Ами изстрелът в тила? От упор, като екзекуция. Кой грабител би постъпил така? Далеч по-вероятно е да имаме работа с наемен убиец или пък с някакъв маниак…»
В цялата работа има нещо гнило, рече си Боуър. Вече беше решил, че трябва да провери всички делови отношения на Д'Арси, включително тези на семейството и приятелите му.
Забравяйки за миг къде се намира, Боуър се извърна към Доналдсън и прошепна:
— Много бих искал да знам защо човек, който притежава богати запаси от «Дом Периньон», реколта 1986 г., ще отиде да си купи от магазина една бутилка от абсолютно същото вино…
 

4
 
Погледът на Кейт пробяга по просторното помещение. Търсеше Лорин, искаше час по-скоро да напусне огромната, подобна на дворец къща на Абигейл д'Арси. От момента, в който се появи тук, Ан Римън не отделяше от нея ясните си сини очи, строги като на монахиня. Следваха я из залата, а дори и тук, на огромната тераса. Прибавен към напрежението в службата и погребението на Джеймс д'Арси, този поглед беше труден за понасяне.
Най-сетне откри Лорин и прошепна в ухото й:
— Искам да се махам оттук.
— Ей сега тръгваме — отвърна равнодушно приятелката й и продължи да разговаря с някакъв мъж.
Кейт гневно й обърна гръб и се насочи към бара. Изведнъж й се прииска да пийне нещо, въпреки че беше едва обяд. Сигурно ще стана добричка и ще започна да съжалявам, помисли си тя, знаейки прекрасно колко сънлива ще я направи дори едно малко питие.
Отпи глътка вино, очите й пробягаха по зелената поляна на имението Д'Арси Оукс, после се завърнаха на внушителната къща в английски стил, издигаща се зад гърба й. Остана малко изненадана от факта, че семейство Д'Арси приема съболезнования тук, в имението на Абигейл. Защо не сториха това в дома на Сандра? Зададе на глас този въпрос, докато двете с Лорин пътуваха към Холмбай Хилс. Лорин беше убедена, че причината се крие в неприязненото отношение на семейството към Сандра. После се зае да разказва всичко, което й беше известно за най-стария член на фамилията Д'Арси.
Абигейл била прикована към инвалидната количка след нещастно падане по стълбите. Преди смъртта на съпруга й Уилям, от която бяха изминали почти десет години, тя била известна с разкошните приеми, на които присъствали държавни глави и промишлени магнати от цял свят. За цвят към тях Абигейл неизменно включвала букет от известни музиканти, художници и писатели, понякога канела и нашумели актьори.
Когато Кейт влезе в разкошно мебелираната с английски антики дневна, вниманието й моментално беше привлечено от безценните платна по стените. Художествената колекция на семейство Д'Арси се славеше като една от най-богатите и най-ценните в света. Носеха се слухове, че Абигейл я завещала на нюйоркския музей «Метрополитен». Картините действително бяха прекрасни и Кейт с нежелание откъсна поглед от тях. Трябваше да се представи на членовете на фамилията и да поднесе своите съболезнования.
До инвалидната количка на Абигейл, върху малко, но изящно канапе седяха Тео и сестра му Виктория. Тримата бяха заели такава позиция, която даваше възможност на гостите да кажат по няколко думи, а след това да се оттеглят нататък. Сандра отсъстваше, за голяма изненада на Кейт.
Вдигна чашата си и бавно се насочи към къщата. Семейството не беше помръднало. Красивото и изненадващо гладко за възрастта си лице на Абигейл беше тържествено-спокойно, обградено от безупречни сиви къдрици. Кейт веднага разбра защо Чарлс я наричаше царствена. Поведението й беше аристократично и изпълнено с достойнство, траурната черна рокля — проста, но подчертано елегантна. На ушите и шията й проблясваха прочутите брилянти на семейство Д'Арси. Кейт остана с чувството, че пронизително черните очи на тази жена не пропускат нищо.
До Абигейл седеше Виктория. Тя имаше черните очи и бледата кожа на майка си, която сякаш беше опъната като пергамент върху високите скули. Беше прекалено слаба, дори болезнено слаба, за да бъде наречена красива. В поведението й личеше повече високомерие, отколкото благородство.
Тео, настанен от другата страна на майка си, беше най-интересният за Кейт член на прочутата фамилия. Днес изразителното му лице беше истински калейдоскоп от емоции. На погребението се разплака, но тук, в компанията на майка си и сестра си, изглеждаше като парцалена кукла, на чието лице беше замръзнало скръбно изражение. Дългата медноруса коса и всекидневното облекло влизаха в ярък контраст с официалната тържественост на този дом и неговата собственица.
Кейт отмести очи от тройката и потърси с поглед Сандра, която очевидно не можеше да си намери място в залата. Красивото й лице се беше превърнало в каменна маска. По принцип Кейт не изпитваше особен респект към хора, които не са спечелили с труд своите притежания, още по-малко пък към тези, които сключват брак по сметка. Въпреки това, наблюдавайки безуспешните опити на младата жена да се приобщи към отделни групи гости, тя изпита нещо като симпатия. Черното костюмче не стоеше добре на стройната й фигура, беше някак прекалено тясно за напъпилото й младо тяло. Вероятно това чувство се дължеше на факта, че самата Кейт прекрасно знаеше какво е да се чувстваш аутсайдер.
Бащата на Кейт беше напуснал майка й, когато момиченцето едва беше навършило пет. След това Кейт го беше виждала случайно и много рядко. Беше на осем, когато Джон Александър внезапно почина — събитие, което нанесе дълбока рана в душата й. Карол Александър се омъжи повторно и роди още две деца. Вторият баща на Кейт работеше много, но парите едва стигаха за наема. Семейството често се изнасяше посред нощ, за да избяга от лихвите, които им начисляваха хазяите. Когато навърши шестнадесет, Кейт вече беше живяла на петнадесет различни места и беше учила в още толкова различни училища.
На всичкото отгоре отношенията с втория й баща бяха ужасни. Той не беше доволен от нея, независимо от старанието й. Не харесваше дрехите й, не одобряваше приятелите й. Особено рязко се противопоставяше на намеренията й да постъпи в колеж и да учи право. «Колежът е глупост, още повече за едно момиче», твърдеше той.
Лишена от избор, Кейт напусна дома си в деня, в който завърши гимназия. Беше на седемнадесет, животът й се струваше направо черен. Шест месеца спа на пода в спалнята на една приятелка, а през деня работеше каквото й попадне, за да събере сумата, която й искаха като депозит за наем на едно малко жилище. А когато най-сетне се сдоби с дом, бързо беше принудена да приеме още три съквартирантки, тъй като парите за наема не стигаха. От това време й остана мрачният спомен за постоянно недоспиване и пълна липса на уединение.
Погледът й попадна на Чарлс, който оживено разговаряше с вицепрезидента на Съединените щати. Той също не беше роден сред тълпата на богоизбраните. През всичките години след завършване на юридическия факултет се беше борил да получи достъп до този свят, но това едва ли би станало факт без помощта на Джеймс д'Арси и Диксън Манинг — двама от най-близките му приятели и типични представители на споменатия свят на пари и вековно благополучие. Оттогава беше изтекла много вода, Чарлс отдавна се чувстваше свой в него. Но Кейт знаеше, че той никога няма да забрави чувството за отчуждение, което го беше съпътствало в живота.
Тръгна да търси Лорин и мина край няколко високи мъже с къси прически, които бяха пръснати небрежно сред гостите, но очите им не пропускаха нищо. Вероятно са от Сикрет сървис и охраняват вицепрезидента, помисли си тя. Засече червената грива на Лорин, позлатена от лъчите на следобедното слънце.
— Тръгвам си — прошепна й Кейт. — Ако искаш да останеш, ще трябва да използваш колата на някой от гостите.
— Чакай ме навън, ще дойда след няколко минути — отвърна Лорин и махна с ръка.
Така господарите отпращат прислугата си, помисли Кейт.
Прекрасно, ще се оправи и сама, тръсна глава тя и решително се насочи към облицованото с мрамор фоайе, което беше по-голямо от дневната й.
Внезапно до нея изникна Чарлс.
— Тръгваш ли си?
— Да — отвърна тя с неприятно чувство в стомаха. С всяка фибра на тялото си усещаше присъствието на Ан, която положително ги държеше на фокус отнякъде.
— Вероятно днес няма да се връщам в офиса — подхвърли той. — Ще провериш ли дали Нанси не се е оплела в текущите проблеми?
— Разбира се.
На устните му се появи усмивка, разкриваща ред бели и равни зъби.
— Запозна ли се с вицепрезидента?
— Не.
— Ела — рече той, постави ръка на рамото й и я насочи към близката групичка гости. — Господин вицепрезидент, искам да ви представя Кейт Александър, асоцииран сътрудник в нашата фирма и, надяваме се, бъдещ губернатор на Калифорния.
Вицепрезидентът сграбчи ръката й, очите му хищно пробягаха по стройната й фигура, в погледа му имаше нещо безсрамно и разсъбличащо. Значи са верни слуховете, че е непоправим женкар, помисли си Кейт.
— Много се радвам да ви видя — възкликна вицепрезидентът с широка усмивка на уста.
— За мен е чест, господин вицепрезидент — отвърна Кейт, опитвайки се да прикрие неприятното чувство, което я обзе. Тази част от политиката понасяше най-трудно.
— Това е Лоурънс Васерщайн, председател на Националния демократически комитет — обяви Чарлс и махна с ръка към нисък широкоплещест мъж с бели коси, който стоеше до вицепрезидента и мълчаливо я наблюдаваше.
— Здравейте, господин Васерщайн — рече Кейт и стисна протегнатата му ръка.
Чарлс беше окачествил този човек като подвижен калкулатор. Приличаше по-скоро на университетски преподавател, отколкото на хладен математик, на когото са поверени партийните фондове.
— Когато Кейт стане областен прокурор и докаже способността си да привлича гласоподавателите, ние несъмнено ще потърсим подкрепата на Националния комитет — подхвърли с усмивка на уста Чарлс.
— Оная вечер Джеймс ми спомена за вас — започна Васерщайн, после се усети и малко сковано добави: — Той ви ценеше високо, госпожице Александър…
Кейт само се усмихна. След смъртта на Джеймс бъдещето й беше под въпрос. Двамата с Чарлс се надяваха, че именно връзките на Джеймс ще осигурят подкрепата на кандидатурата й от страна на щатски и федерални политици. Но сега, без него, тя съвсем не беше сигурна, че фигури като губернатора Брандън и този Васерщайн ще застанат зад нея.
Очевидно избрала момента, до тях изведнъж цъфна Лорин. Тя топло поздрави Васерщайн и очаквателно погледна към Чарлс. Той нямаше какво да направи и беше принуден да я представи на вицепрезидента.
Заслушана в гальовния й глас, който незабавно започна да сипе комплименти, Кейт изпита желание да се усмихне, за пръв път през този мрачен ден. Браво, момичето ми, рече си тя. След няколко любезни фрази вицепрезидентът се извини, дръпна Васерщайн след себе си и се оттегли.
— Ей сега се връщам — изгука Лорин и отправи една сладка усмивка към намусения Чарлс. — Природата иска своето.
— Тая не си поплюва — кисело промърмори Чарлс, изчакал отдалечаването на Лорин.
Кейт само кимна с глава.
— Ето те и теб, скъпи — пропя Ан Римън, пристъпила неусетно зад тях. Гласът й беше мек и любезен, но очите й хладно се забиха в лицето на Кейт.
— Ан, нали се познаваш с Кейт Александър? — любезно подхвърли Чарлс.
— Разбира се, скъпи. Как сте? — Устните на Ан се извиха във фалшива усмивка.
— Много добре, госпожо Римън — отвърна Кейт. — Благодаря. — Не пропусна да отбележи, че Ан Римън опасно присви очи при звука на гласа й.
— О, наричайте ме Ан… Това «госпожо Римън» звучи прекалено… как да кажа… — остави изречението си недовършено и демонстративно хвана Чарлс подръка. В очите й блесна изкуствен възторг. — Ти как би се изразил, скъпи?
— Ами… — Той се замисли за миг, после рече: — Прекалено като «жената на шефа»…
Кейт усети смущението му, но нямаше време да го анализира, тъй като към тях отново се приближи Лоурънс Васерщайн.
— Извинете, но ще трябва да ви отмъкна Чарлс за няколко минути…
От изражението на Чарлс Кейт разбра, че никак не му е приятно да я оставя сама в компанията на жена си.
— Цял живот ме представят или като дъщерята на старши съдружника, или като сестрата на Диксън — въздъхна Ан, изчакала отдалечаването на мъжете. — После се омъжих за Чарлс и татко го направи съдружник във фирмата. По тази причина вече ме представят като съпругата на съдружника… — От устата й се откъсна звънлив смях, ръката й неволно се надигна да притисне гърдите. — Май това е единствената ми награда да бъда съпруга на толкова важна личност…
Кейт отвърна с любезна усмивка, но стомахът й нервно се сви. Обикновено имаше отговор на всичко, но в компанията на тази жена остроумието й сякаш се стопи. Ан Римън несъмнено беше хубава. Годините й бяха някъде около четиридесетте, чертите на лицето й бяха фини и изтънчени. Гримът й беше безупречен, прибраната назад руса коса подчертаваше съвършения овал на лицето й. Дребната, но все още стройна и красива фигура, беше облечена в безупречно скроен тъмносин костюм.
— А вие, Кейт? — попита с лека въздишка тя. — Не сте ли съпруга на някого?
— Бях — отвърна Кейт и усети как страните й поруменяват. — Но бракът ми трая съвсем кратко време…
— Срамно е когато нещата приключват с развод, нали? — Острият тон на Ан влезе в ярък контраст с невинната усмивка на лицето й.
— В моя случай не беше така — поклати глава Кейт. — Беше просто грешка.
— Често ли допускате подобни грешки? — попита Ан, а в очите й проблесна опасно огънче.
— Старая се да не ги допускам — въздъхна Кейт.
От поведението на Ан явно личеше, че подозира за връзката й с Чарлс.
— Здравейте, госпожо Римън — пропя Лорин, внезапно изправила се до тях. — Готова съм да тръгваме, Кейт…
Кейт изпита огромно облекчение. От предишната неприязън към Лорин не остана нищо. Побърза да се извини и двете се насочиха към изхода.
— Никога не съм присъствала на по-студено и бездушно събиране — въздъхна тя, докато чакаха да им докарат колата.
— А аз съм — отвърна Лорин. — Но днес нямаше как да е другояче… Всички са объркани от неочакваната смърт на Джеймс… — Наведе се към Кейт и понижи глас: — Някои хора са на мнение, че става въпрос за предумишлено убийство, а не за обикновен грабеж…
— Значи трябва да има и заподозрени — механично отвърна Кейт, сигурна, че няма да получи отговор.
— Първият е брат му Тео — тръсна глава Лорин. — Той мразеше Джеймс, особено след като беше отрязан от ръководството на фондацията Д'Арси… — В зеленикавите й очи се появиха странни пламъчета. — Вторият е онази евтина никаквица, която изнуди Джеймс да се ожени за нея… Нима човек може да се довери на подобна кучка? Краката й вече са разтворени за следващия богат съпруг… Никога няма да разбера защо Джеймс изобщо е пожелал да се ожени за нея!
— Имат дете…
— Че какво от това? Нима е бил длъжен да се жени за нея?
— Може би е искал синът му да носи законно фамилията Д'Арси. Да не говорим, че за всяко дете е по-добре да расте с родителите си…
— О, моля те, пощади ме! — простена Лорин и направи гримаса.
Кейт неволно се усмихна.
Портиерът докара колата, Кейт седна зад волана и отвори дясната врата на Лорин.
— Хайде обратно в солните рудници! — мрачно промърмори червенокосата.
 

Чарлс се разтревожи не на шега. Беше убеден, че Ан е казала нещо неприятно на Кейт и това е принудило момичето да се оттегли. Успя да изпрати жена си у дома сама, оправдавайки се със заетост във връзка със завещанието на Джеймс.
Напусна почти веднага след нея. Колата се понесе по плавните завои на Холмбай Хилс, а той нетърпеливо набра номера на Кейт по мобифона си. В купето се разнесе остър звън.
— Ало — обади се приглушеният глас на Кейт.
— Здравей, аз съм.
— Чарлс! — изненадано възкликна тя. — Не очаквах да те чуя тази вечер.
— Да, вече е късно. В леглото ли си?
— Още не.
— Това беше един от най-тежките дни в живота ми — въздъхна той.
— Нямаше как да е по-лек…
В гласа й се долови загриженост.
— Мога ли да намина?
— Разбира се. Къде си?
— Тъкмо излизам на «Сънсет». След четвърт час съм при теб…
— Чакам те.
 

Диксън се движеше на безопасно разстояние зад Чарлс. Не искаше зет му да забележи светлината на фаровете. Случайно дочу обясненията му пред Ан, според които ще бъде зает със завещанието на Джеймс. Веднага го обзе подозрение, което се превърна в убеждение, след като Чарлс поръча да му докарат колата едва пет минути след оттеглянето на Ан.
Къде ли е тръгнал? Когато колата на Чарлс стигна булевард «Сънсет» и вместо наляво, към дома, зави в обратна посока, Диксън вече беше сигурен. Зет му крои нещо…
Много би искал да бъде сам, без компанията на съпругата си Алейна. Искаше да проследи Чарлс, но знаеше, че Алейна ще го затрупа с въпроси. Ако тоя тип е намислил нещо тайно, най-добре ще бъде да го проследи сам. Човек никога не знае кога ще има нужда от подобна информация. Излишно е да се рискува, особено когато става въпрос за бъбрица като Алейна.
 

Кейт остави слушалката и се намръщи. Седеше на белия си диван с удобни възглавници, навсякъде около нея бяха пръснати папки и листове хартия. На масичката за кафе лежаха разтворени дебели сборници със закони и нормативни документи. След два дни й предстоеше тежко дело и тя имаше нужда от спокойствието на дома, за да изчете многобройните документи.
Изправи се и хвърли поглед към стенното огледало. Господи, на какво приличам, възмути се тя и критично огледа стройната си фигура, висока метър и седемдесет и пет и тежка точно 59 килограма, навлечена с любимия й торбест анцуг, който предпочиташе да носи у дома. Чарлс всеки момент ще бъде тук, трябва да се пооправя, рече си тя. Той имаше качеството да изглежда елегантен при всякакви обстоятелства, дори след изтощителна 3-часова партия тенис.
Смъкна анцуга, облече тесен панталон и пуловер. Среса набързо късата си черна коса, позволявайки на няколко къдрици да увиснат игриво на челото. После добави малко туш върху гъстите си черни мигли, погледна се в огледалото и доволно кимна с глава. Толкова, няма смисъл да прекалява. Спомни си нещо, което отдавна се канеше да поправи — напоследък не се занимаваше достатъчно с физически упражнения, все по-трудно й беше сутрин да става и да тича по плажа.
Започна да събира пръснатите документи. Господи, колко работа имам! Защо не отказах това заплетено дело? Знаеше защо. Никога не й беше лесно да отказва. Въздъхна и натика документите в дипломатическото си куфарче.
Пооправи стаята и се огледа. Винаги беше мечтала да има собствен дом, но през четирите години като прокурор дори не можеше да си помисли за подобно нещо. Държавните служители получават ниски заплати, особено когато се сравнят с частния сектор. Заплатата й в «Манинг & Андерсън» беше три пъти по-висока, в сравнение с тази в прокуратурата. От постъпването си насам редовно получаваше и повишения. Бяха й необходими три години, за да купи тази неголяма, но раздвижена къща, намираща се почти на плажа на Санта Моника. Това беше първият й собствен дом и тя го обожаваше. Дълго и с нескрито удоволствие избира мебелите. Повечето бяха модерни, но тук-там успя да вмъкне малко антики и персийски килими, които придаваха на обзавеждането особена топлота. Звънецът на входната врата я изтръгна от спомените.
— Просто взе колата и напусна къщата на Абигейл, а? — попита тя, докато затваряше след Чарлс.
— Точно така — въздъхна той. — Дори мисля, че се забавих…
Забелязала уморения му вид, Кейт загрижено попита:
— Какво стана?
— Първо ми налей едно питие…
Тя отвори предната част на старинна броня, превърната в барче, извади бутилка уиски и сипа два пръста в една чаша. Той отпи едра глътка, отпусна се на дивана и облегна широкия си гръб на възглавниците.
— Ела тук — рече и потупа мястото до себе си.
Кейт седна с подвити крака.
— Нямаш представа какъв идиот е моят зет!
— Какво пак е прегрешил горкичкият Диксън? — усмихна се Кейт.
— Прояви нахалството да пита губернатора дали Джеймс не му е говорил за завещанието си! Можеш ли да си го представиш? — Тръсна глава и продължи, без да чака отговор: — Откъде това дебелоочие, да го вземат мътните? Едва днес погребахме приятеля си!
Кейт отбеляза необичайната му възбуда.
— Преди всичко трябва да бъдем сигурни, че смъртта на Джеймс няма да навреди на компанията «Д'Арси» и на фондацията. А проклетото завещание може да почака!
— Във вестника пише, че продажбите на «Д'Арси» спадат — подхвърли загрижено Кейт.
— Как няма да спадат с тези слухове за предумишлено убийство! — въздъхна Чарлс. Вдигна чашата до устата си, после я остави на масичката и взе ръката на Кейт. — Какво си говорихте с Ан, докато бяхте сами?
— Нищо особено — сви рамене тя. — Безсмислени любезности…
— Видях как поруменя. — Взе лицето й между дланите си той. — Тя те е притеснила.
— Ами… — Кейт предпочете да замълчи.
— Кучка е — довърши вместо нея той. — Това искаше да кажеш, нали? Моля те, Кейт, разкажи какво си говорихте…
— Каза, че не е хубаво, че не съм омъжена…
— О, господи! — изстена Чарлс. — Трябва да се извиня вместо нея. Понякога тази жена наистина има змийски език!
— Не е лесна — кимна Кейт. — Но ти не се притеснявай, справих се добре.
— Дано — усмихна се той и край очите му се образува мрежа от ситни бръчици. — Нямаш представа колко ми е трудно да съжителствам напоследък с нея…
— Тя знае за нас — каза Кейт. Без следа от колебание, с дълбоко вътрешно убеждение.
— Не — поклати глава той. — Ако знаеше, щеше да ни причини големи неприятности.
— Интуицията ми казва, че знае — упорито повтори Кейт.
— Хайде да не говорим повече за нея — въздъхна Чарлс. — Единственото, за което мечтая в момента, е да заровя лице в меките ти гърди и да забравя този кошмар! — Придърпа я към себе си и потърси устните й.
Целувката им беше дълга и страстна. Ръката му бавно се плъзна по гърба й. Усетила желанието му да бъде глезен, Кейт нежно го погали по врата.
— Ела в другата стая, там ще се отпуснеш — прошепна тя.
Хвана ръката му и го поведе към спалнята си. Отвори гардероба и извади дебелия халат, който пазеше специално за него. Той го сграбчи и изчезна в банята, след малко зад вратата се чу струята на душа. Излезе няколко минути по-късно, гъстата му черна коса блестеше.
Облякла тънък пеньоар от бежова коприна, Кейт го погледна. Усети желанието в очите му и й стана добре. Чарлс я придърпа в леглото и зарови глава в гърдите й, пулсът й се ускори. Устните им се сляха в пламенна целувка.
— Толкова много искам да съм с теб! — дрезгаво прошепна той.
В отговор Кейт позволи на езика си да предприеме бавно и сладостно пътешествие надолу по тялото му. Отмина изпъкналия гръден кош, плъзна се към подчертано тънкия му кръст и продължи надолу. Усети ерекцията му през хавлията, развърза коланчето и го погали.
Той изстена, отдръпна се назад и заби продължителен поглед в очите й. Върхът на пръста му докосна бузата й, после се плъзна по клепачите, веждите, издължения нос и щедрата уста.
— Колко си хубава!
Дръпна я върху себе си, притегли главата й и отново я целуна. Ръцете му разтвориха полите на пеньоара и потърсиха гърдите й. Кейт усети как зърната й се втвърдяват, заля я топлата вълна на насладата. После отмести глава и прошепна:
— Легни…
Той се отпусна върху възглавниците. Устните и езикът й се плъзнаха по корема му, пръстите й се вкопчиха в гъстата растителност на гърдите му. Придвижи се надолу, усети как тялото му потръпва и се отпуска.
Обичаше силно загорялото му тяло, широките рамене и масивни гръбни мускули. Върхът на езика й се плъзна по вътрешната част на бедрото му, стигна границата между загорялата и бялата кожа, продължи нататък…
Страстта му я възпламеняваше.
— О, моля те!… — простена той и направи опит да се изправи. Но тя го бутна назад, езикът й бавно се плъзна по повърхността на възбудения му член. Цялото му тяло пулсираше в такт с движенията на главата й. Дъхът й се учести. Целуна го лекичко, после с целия си плам. Горещата влага на устата й се сключи около него. Ръцете му се вкопчиха в раменете й, цялото му тяло се разтърси от вълните на насладата. От устата му излетяха няколко последователни стона, но тя не го пусна нито за миг.
— О, господи! — извика дрезгаво той, притиснал главата й към слабините си.
Именно такъв го обичаше Кейт: уязвим и беззащитен, безсилен да спре вълните на оргазма си, принуден да се остави в ръцете й… Възбудена от интензивността на облекчението му, Кейт лекичко го погали, устните й покриха с целувки долната част на корема му.
След няколко минути конвулсиите на тялото му замряха.
Тя стана и разтвори капаците на прозореца. Небето беше покрито с искрящи звезди, сред тях величествено плуваше лунният диск. Океанът потръпваше като черно стъкло.
— Невероятно — едва чуто прошепна той.
Кейт се усмихна, пусна тиха музика от стереоуредбата, запали огън в камината и отиде да му налее ново питие. Върна се в леглото, подаде му чашата и се заслуша в музиката.
Той й предложи глътка, но тя отказа с поклащане на глава. Чашата звънна на нощната масичка, ръката му я притегли, устните му потърсиха нейните, после изследваха шията и гърдите й и се плъзнаха надолу. Отметнала глава, тя се остави на приятното чувство, което я обземаше от докосването на влажното му тяло.
Той свали пеньоара от раменете й, тялото й неволно потръпна. Ръцете му побързаха да я стоплят в прегръдката си, устните му се плъзнаха по зърната й, брадата му леко подраска кожата на гърдите й. Възбудата разтърси тялото й с огромна сила. Устните й потърсиха неговите, дългите й бедра се увиха около кръста му, членът му потъна дълбоко в пламналата й женственост.
— Обичам те! — простена тя, докато влизаше във влудяващия ритъм на силното му тяло, а краката й се вдигнаха на раменете му.
— Аз те обичам, Кейт! — глухо прошепна той, притиснал уста в трапчинката на гърлото й.
Телата им се сляха в един безкраен ритъм, Кейт постепенно изгуби представа за време и пространство. Имаше чувството, че се изкачва по стръмна пътека заедно с него, там — към пълното им сливане. Последен, задъхан тласък… От устата на Кейт излетя сподавен вик, заля я горещата вълна на освобождението.
Дълго време лежаха неподвижно. Тя първа отвори очи, ръцете й го стиснаха в здрава прегръдка. Той протегна ръка, отмести няколко кичурчета коса от челото й и тихо промълви:
— Не мога да чакам повече! Искам да бъда с теб… Завинаги!
 

5
 
На другата сутрин Кейт напълни чашата си с кафе, включи телевизора и потърси любимия си новинарски канал.
«Вчера беше погребан местният магнат, собственик на империя от недвижими имоти Джеймс д'Арси, застрелян преди няколко дни на входа на имението си в Бел Ер. Това беше най-внушителната траурна церемония в Лос Анджелис през последните години, на която присъстваха стотици известни личности. Губернаторът Брандън поднесе лично своите съболезнования на близките на Д'Арси от амвона на Църквата на Бога-Спасител в Бевърли Хилс…»
Присвила очи, Кейт гледаше филмовия материал, опитвайки се да зърне себе си или някой познат. В едър план показаха вицепрезидента и няколко от известните личности на щата.
«Разследването се провежда в няколко посоки, съществува вероятност да отпадне първоначалната версия за убийство с цел грабеж. Ще ви държим в течение на всичко, което стигне до нас…»
Кейт натисна бутона на дистанционното управление и екранът угасна. Беше време да тръгва за работа.
 

Лорин се втурна в кабинета си и затръшна вратата. Току-що научи от един колега, че Чарлс действа активно за осигуряване на подкрепа за предизборната кампания на Кейт. Беше бясна, главно защото самата Кейт не беше обелила нито дума за намерението си да се кандидатира. Същевременно сърцето й се свиваше от страх. Даваше си сметка, че кандидатурата на Кейт в изборите за законодателна власт лесно ще й донесе допълнителен авторитет пред ръководството на фирмата и на практика почти й осигурява място в управителния съвет. Лорин прекрасно знаеше какви механизми се раздвижват в подобни случаи: политическият пост предполага, че съответният старши партньор ще осигурява нови и нови клиенти на юридическа фирма като «Манинг & Андерсън».
«Това не е честно, въздъхна тя. Аз дойдох тук преди нея! Мястото в управителния съвет ми принадлежи по право! Как да попреча на Кейт да завладява все по-големи части от територията, която съм си осигурила с толкова труд?» Умът й напрегнато работеше, пръстите й несъзнателно си играеха с някаква писалка. В крайна сметка стигна до решението, че има добри шансове за контраатака. Извъртя се заедно със стола си към прозореца и вдигна слушалката.
— Канцеларията на областния прокурор — обади се официален глас отсреща.
— Мадлин Гулд, ако обичате.
Даваше си сметка, че приятелката им от юридическия факултет ще прояви интерес към това, което възнамеряваше да й каже.
В слушалката се разнесе остър звън, после прозвуча ясен женски глас:
— Мадлин Гулд слуша.
— Здрасти, Мадлин, обажда се Лорин.
— Дойде ли време за редовната ни месечна вечеря? — засмя се Мадлин.
— Това си е грижа на Рейчъл — отвърна с усмивка Лорин. — Обаждам се да ти съобщя някои новини, които едва ли ще бъдат обсъдени по време на вечерята…
— Казвай!
— Първо ми обещай да запазиш източника си в тайна — проточи Лорин.
— Няма проблеми.
— Нашата приятелка Кейт възнамерява да се кандидатира за областен прокурор — рече с понижен глас Лорин.
Отсреща настъпи кратка пауза, после Мадлин въздъхна:
— По дяволите! Ако Кейт иска този пост, моите шансове стават нула!
Лорин прекрасно съзнаваше силата на удара и побърза да се възползва от положението.
— Ти да не си по-глупава от нея? — топло рече тя. — Кейт стана първенец на випуска, но разликата между нея и теб беше нищожна!
— Не в това е работата — отвърна загрижено Мадлин. — Кейт също беше прокурор…
— За някакви си четири години… Докато ти си заместник областен прокурор цели седем!
— Но тя има подкрепата на голяма и авторитетна юридическа фирма — отново въздъхна Мадлин. — Част от съдружниците на «Манинг & Андерсън» имат наистина силни политически връзки. Лесно биха могли да осигурят на Кейт подкрепата на всички главни функционери на Демократическата партия. А това е пряко свързано с парите. Аз не бих могла да се състезавам с нея…
Ето го времето да изиграя коза си, помисли Лорин. Дано Мадлин оцени шанса, който й се предлага.
— Бих могла да направя нещичко за изравняване на вашите шансове — внимателно подхвърли тя, помълча многозначително секунда-две, после добави: — Ще поговоря с татко и ще видим какво може да се направи…
— Каква помощ имаш предвид? — попита Мадлин.
— Предимно финансова. Плюс няколко авторитетни имена, които ще принудят Кейт да се оттегли… Ще се заема с този въпрос, но нито дума пред нея, чуваш ли?
— Окей.
— Е, хубаво. Сега трябва да тръгвам. Ще се видим утре. — Лорин остави слушалката и започна да си играе с преспапието на бюрото. Ще трябва да убеди баща си, че подкрепата за Мадлин ще бъде изгодна за него. Това няма да е бог знае колко трудно, тъй като бизнесът му в Калифорния е голям и щатската политика винаги е привличала вниманието му. Политиката е приятна игра, въздъхна доволно тя, усетила как самочувствието й се завръща. С лека изненада установи, че се готви да направи точно това, което преди години беше направил баща й.
Реши да му звънне и да разбере докъде е стигнал въпросът с членството й в управителния съвет.
— Татко, говори ли с Франклин по моя въпрос? — стисна слушалката тя.
— За бога, скъпа! — изрази протеста си той. — Джеймс д'Арси беше погребан едва вчера! Не е удобно…
— Вече три дни, откакто умря, татко!
— Моята малка нетърпеливка — изръмжа доброжелателно тексаският магнат. — Имай ми доверие, скъпа. Аз най-добре зная как и кога да повдигна този въпрос. Я кажи как мина погребението…
— Отлично — отвърна намусено тя. Не можеше да понася самочувствието на баща си, който винаги действаше така, сякаш единствен на света знае какво прави. Защо трябва да е толкова труден? Защо не разбира, че мястото на старши партньор във фирмата е от жизнено значение за нея?
— Кои присъстваха?
— Всички, включително вицепрезидентът. Питаха за теб и аз бях принудена да измислям причини за отсъствието ти.
— Благодаря ти, скъпа. Чувствах се ужасно, но нямаше начин да дойда… — Замълча, прочисти гърлото си и попита: — Да си чула нещо за причините, които са накарали Франклин да отложи своето оттегляне?
— Кейт твърди, че е временно, само за няколко седмици.
— А откъде знае това малката ти приятелка?
— От Чарлс Римън. Той е главен юрист на компанията на Д'Арси, а също и на фондацията. Тъкмо тук се крие част от проблема. Чарлс твърди, че главна причина за отлагането е допълнителната работа, която се е струпала върху фирмата след смъртта на Джеймс.
— Хм… Питам се дали това не означава, че Франклин ще предпочете да даде мястото на зет си, вместо на родния си син… Какво друго си чула?
— Повечето юристи във фирмата са убедени, че битката ще бъде между Чарлс и Диксън. Всичко ще се реши от гласа на Франклин…
Майлс Кънингам замълча. А когато проговори, в гласа му се долови презрение.
— Франклин се държи като страхливец. Един мъж винаги трябва да бъде на страната на сина си. Слушай сега какво мисля да сторя, захарче… След ден-два ще долетя при теб и ще уредя нещата на място.
— Благодаря, татко. Ти винаги си на моя страна. О, и още нещо…
— Да?
— Ще ми трябва помощта ти и в едно друго отношение. Ще ти обясня като се видим… — Една червеникава къдрица започна да се увива около пръста на Лорин.
— За какво става въпрос, скъпа?
— Искам да подкрепиш кандидатурата на една моя приятелка в предстоящите избори за областен прокурор.
— Откога започна да проявяваш интерес към политиката? — усмихна се Майлс Кънингам.
— От деня, в който Кейт реши да издигне кандидатурата си.
 

Детектив Боуър натисна звънеца на елегантната резиденция, намираща се малко встрани от имението на Д'Арси в Бел Ер. Вратата отвори прислужница в ослепително бяла униформа.
— Господин Уинтър ме очаква — рече Боуър и показа значката си.
— Оттук, моля — каза момичето и го въведе в сумрачен кабинет, обзаведен с канапе и фотьойли от тъмнозелена кожа. Господин Уинтър седеше в удобно кресло до прозореца с матирани стъкла и четеше книга.
— Радвам се, че приехте да се срещнете с мен у дома, детектив — вдигна глава той при влизането на Боуър. — Страхувам се, че събитията отпреди няколко дни доста ме поразтърсиха и едно посещение в полицейския участък едва ли щеше да ми се отрази благотворно.
— Сигурно — сви рамене Боуър, после си напомни да се държи по-любезно и смекчи тона си: — Да откриете трупа на съседа си по време на разходка, вероятно ви е разтърсило здравата.
— Така е — кимна Уинтър. — Бях излязъл да разходя кучето и изведнъж… Мисля, че вече споделих всичко, което си спомням.
— Може би е така — отвърна Боуър и спря поглед на слабото и невзрачно тяло на домакина. Преди да се пенсионира, този човек е бил изпълнителен директор на голяма международна компания. Оттеглил се, по собствените му думи, поради проблеми със сърцето. — Но често става така, че хората си спомнят някои подробности значително по-късно… Бих искал просто да чуя разказа ви още веднъж.
— Добре — кимна Уинтър и посочи един от зелените фотьойли срещу Боуър.
Детективът седна и с неудоволствие отбеляза, че панталонът му е станал още по-тесен. От утре минавам на диета, закани се той.
— Да започнем с колата. Сигурен ли сте, че беше бяла, а не бежова или, да речем, сива?
— Видях я под светлината на лампата и съм сигурен, че изглеждаше бяла — отвърна Уинтър. — Дадох ви част от номера й, вероятно сте успели да я откриете…
— Още не — поклати глава Боуър. — Хората си въобразяват, че е лесно, но на практика пътната полиция изпитва доста трудности да открие кола по част от регистрационния й номер. Понякога това отнема седмици и месеци. Все още ли твърдите, че въпросният автомобил е «Мустанг» последен модел? В Лос Анджелис има няколко хиляди бели коли от тази марка…
— Така ли? — изненада се господин Уинтър. — Това е лошо.
— Не чак толкова — успокои го Боуър. — Все някога ще я открием. — Коланът го стягаше, имаше чувството, че ще го пререже на две. — Сигурен ли сте, че човекът зад волана е бил бял?
— Да.
— И в колата нямаше други пътници, така ли?
— Точно така.
Боуър прелисти бележника си.
— Казали сте, че веднага след като сте открил трупа край колата, сте хукнал нагоре по алеята, към къщата на Д'Арси…
— Така беше. Страхувах се да го пипам. Около главата му имаше кръв, лежеше напълно неподвижно. Колата работеше на празен ход.
— Как отворихте портала?
— Дистанционното лежеше на земята. Натиснах копчето и порталът се отвори.
— Повикахте госпожа Д'Арси и се върнахте обратно заедно?
— Да.
— Тя какво направи, като видя съпруга си проснат на асфалта?
— Разплака се и започна да вика: «О, не, о, не!»… Държеше ръка пред устата си, сякаш не можеше да повярва…
— Не направи ли опит да провери дали е жив?
Човекът се замисли, после поклати глава.
— Не, не направи нищо подобно…
— А после влезе в колата и набра 911, така ли?
— Не съвсем. Мисля, че аз бях този, който предложи да повикаме полиция… Казах й да вземе мобифона и да набере номера… От другата страна, разбира се. Защото трупът препречваше шофьорската врата.
— Какви бяха точните й думи? Имам предвид по телефона…
Мъжът неуверено поклати глава.
— Нещо от сорта на «Елате бързо, мъжът ми е застрелян»…
Боуър леко вдигна вежди.
— Вие ли й казахте, че е застрелян?
— Честно казано, не помня това. Звукът, който чух, ми прозвуча като фойерверк или форсиране на автомобилен мотор… Мисълта за изстрел ми дойде в главата едва след като видях тялото… Може би наистина съм казал, че мъжът й е застрелян. — Уинтър отново поклати глава, очевидно опитвайки се да възстанови събитията в съзнанието си. — Съжалявам, но не помня точните си думи…
Боуър си отбеляза нещо в бележника.
— Добре, господин Уинтър. В показанията ви пише, че след като е набрала 911, госпожа Д'Арси е хукнала обратно към къщата.
— Така беше.
— Каза ли защо трябва да се върне там?
— Да. Нещо от сорта, че не желае детето й да се събуди и да се изплаши…
Боуър потърка брадичката си с пръст.
— Нямат ли домашна прислуга?
— О, да. Сигурен съм, че имат… — На лицето на Уинтър изплува извинителна усмивка. — Страхувам се, че в този квартал всички държат прислуга… Къщите са доста просторни, да не говорим за именията… — Млъкна, вероятно разбрал, че се отклонява от темата на разговора. После сбито добави: — Виждал съм бавачката на момченцето, една жена от латиноамерикански произход. Останалите домашни помощници очевидно не нощуват в къщата. Имам предвид чистачки, готвач, градинари…
Боуър се замисли. Беше видял бавачката в нощта на убийството.
— Защо според вас госпожа Д'Арси е хукнала към къщата, след като е знаела, че там има кой да се погрижи за детето?
— Не зная — озадачено отвърна Уинтър. — Помня само, че ми стана неприятно да бъда насаме с трупа… Но в онзи момент бях твърде разтърсен, за да разсъждавам трезво…
— А сега, след като вече можете да разсъждавате спокойно, бихте ли намерили обяснение за нейното бягство?
— Страхувам се, че не — поклати глава болнавият човек.
— Добре, това е достатъчно — изправи се Боуър. — Благодаря за помощта.
 

Двамата детективи се срещнаха в патрулната кола и обмениха мисли за разговорите, които бяха провели.
— Значи готвачката, която работи две къщи по-нагоре, е виждала няколко пъти бялата кола? — вдигна вежди Боуър.
— Да — кимна Доналдсън. — Обикновено следобед, само веднъж късно през нощта…
— Забелязала ли е марката и модела?
Доналдсън хвърли поглед на записките си.
— Мисли, че е била малък форд или шевролет и ще я разпознае на снимка…
Боуър спря поглед на по-младия си партньор. С тези яркосини очи и изрусяла от слънцето коса той приличаше по-скоро на рекламен агент на плажно масло, отколкото на ченге.
— Забелязала ли е кой кара тази кола?
Доналдсън само поклати глава.
— А сега какво ще правим?
Боуър приглади сивеещата си коса.
— Ще се заловим с проверката на всички членове на семейството. Криминалистите твърдят, че става въпрос за пистолет 22-ри калибър. Ние с теб ще видим дали някой от тях не притежава подобна играчка…
— Добре.
 

Сандра стана и отиде да вдигне телефона в съседната стая. Стори го с облекчение, не можеше да понася повече компанията на Виктория. Защо сестрата на Джеймс си въобразява, че може да идва тук, когато си поиска и да раздава заповеди?
Това я правеше нервна, още повече, че не можеше да се отърве от други притеснения. Особено от нарастващото й подозрение, че семейство Д'Арси ще направи опит да й отнеме Джими. От това се страхуваше още преди смъртта на Джеймс, той лично я беше заплашвал. А сега, след като него вече го няма?
Вдигна слушалката и сърцето й пропусна един такт. Обаждаше се Томи! Най-сетне!
— Томи, къде изчезна? Търсих те като луда!
— Бях болен…
Вратата на спалнята се отвори и на прага се появи кльощавата фигура на Виктория.
— Сандра? Къде изчезна? — Видяла слушалката в ръката на младата жена, тя подозрително я изгледа: — С кого говориш?
— С една приятелка.
— Приключвай. Едни мои познати искат да те видят.
— Трябва да тръгвам — промърмори в слушалката Сандра.
— Ще ти се обадя по-късно…
— Кажи на тая кучка да не си пъха носа дето не й е работа!
— Довиждане, Люси. Благодаря, че се обади.
 

Лорин наблюдаваше как Андрю Стюарт поръчва вечеря от дебелото като библия меню на ресторант «Ескофие», разположен на върха на хотел «Бевърли Хилтън». Обичаше мъжете, които поемат инициативата за всичко, като баща й. Бяха на любимата й маса, от широките прозорци до нея се разкриваше прекрасна гледка към панорамата на града.
Келнерът се оттегли, а Андрю Стюарт се облегна назад и каза:
— След седмица-две заминавам за Хаваите.
Лорин отпи глътка шардоне и замълча. Много й се искаше да получи покана да го придружи. Все още не можеше да разбере как и кога успя да хлътне толкова бързо по този мъж. Срещите им се брояха на пръсти.
Андрю беше адвокат по наказателно право с голяма клиентела в района на Лос Анджелис, един от най-привлекателните мъже, които беше срещала Лорин. Русата му коса беше мека и чуплива, приятни лунички подчертаваха невероятно сините му очи. Тялото му беше стегнато, под ръкавите на сакото играеха пъргави мускули. Как ли ще изглежда без дрехи, неволно се запита Лорин. Самата тя беше фанатична привърженичка на физическите упражнения и уважаваше всеки, който поддържа формата си.
— Какво ще правиш на Хаваите? — попита тя.
— Там се провежда семинар по наказателно право — отвърна той. — Мисля, че вече ти казах…
— Може би — отвърна тя. — Ще се обсъжда ли въпросът за ускоряване на съдебната процедура?
През следващите няколко минути Андрю подробно й обясни състоянието на съдилищата в Лос Анджелис, които бяха толкова претрупани с дела, че това се отразяваше пряко върху ръста на престъпността в региона.
На лицето й играеше тайнствена усмивка, слухът й долавяше колкото гласа на Андрю, толкова и приятната музика на оркестъра, намерил място в ъгъла на продълговатото помещение.
— Господи, Андрю! Как ти завиждам за Хаваите! Де да можех и аз да си позволя подобна почивка…
Той направи знак на келнера да допълни чашите, а тя мислено направи преглед на гардероба си. Евентуалното пътуване до тропически географски ширини изисква и специални тоалети. Имам си всичко, беше заключението. Трябва ми само един нов бански и чифт плажни сандали. Келнерът се оттегли и тя закова поглед в лицето на Андрю:
— Какво ще кажеш?
— Там ще присъстват губернаторът и още куп отговорни политици — поясни той.
— Губернаторът Брандън? — Мекият й южняшки акцент подчерта интереса, който се появи в очите й.
— Да. Гвоздей на следващата предизборна кампания ще бъде ускоряването на съдебните процедури срещу престъпниците.
— И той има нужда от твоето присъствие на семинара, така ли?
Даваше си точна сметка за излъчването си, подчертано не само от златисточервената коса и загорялата кожа, но и от безупречната черна рокля, която не скриваше нищо от формите на тялото й.
— Не съвсем — засмя се Андрю и очите му неволно се спряха върху деколтето й — там, където се очертаваше началото на нежна заобленост. — Реших да отида просто защото е полезно да те забелязват на подобни форуми. Помагаш на колегите юристи да те имат предвид…
— Това ми звучи прекалено политизирано — прошепна тя, придавайки знойна приглушеност на гласа си.
— Точно така — кимна Андрю. — Нед Брандън е прозорлив политик и знае къде да натисне, за да увеличи шансовете си в предстоящата президентска кампания. Хората пищят от престъпността и ще гласуват за онзи, който им обещае да прогони криминалните типове от улиците. Вече има няколко дружества на пострадалите от престъпления, които заплашват да раздават правосъдие със собствените си ръце.
— Но нали точно адвокатите по наказателно право като теб настояват за безконечното отлагане на процесите? — дяволито се усмихна Лорин.
— Така е. Ние нямаме интерес от промяна в системата. — На лицето му изплува цинична усмивка. — Ако съдиите се разбързат, нашите доходи ще намалеят чувствително.
— Защото няма да имате възможността да водите по десет дела едновременно, нали?
— Точно. В това се състои и ролята на губернатора на предстоящия семинар. Той ще се опита да постигне компромис, а хора като мен ще присъстват, за да бранят интересите си.
Лорин го слушаше с половин ухо. Умът й беше ангажиран с други неща. Идеята да прекара една седмица на Хаваите в компанията на Андрю й се струваше безкрайно привлекателна, макар още да не беше измислила претекста, под който би се измъкнала от работа. Но това не е толкова трудно: ще позвъни да обяви поредната си тежка настинка и нещата ще се уредят. Тя никога не се тревожеше, че може да бъде уличена в лъжа. Важното е нещата да се уреждат както ги иска, другото беше без значение. Естествено, няма да й се размине без промени в програмата и отлагане на вече насрочени срещи с клиенти. Сега по-важно беше да убеди Андрю да я вземе със себе си.
— Бих могла да се измъкна за една седмица — прошепна с премрежен поглед тя.
Той се засмя, но личеше, че е малко притеснен от прямотата й.
— Още не съм сигурен, че ще замина, Лорин. Имам няколко насрочени дела.
— Нали номерът е в отлагането? — изви вежди тя. — Нали именно за подобен род номера се бориш?
Той й отвърна с малко тъпа усмивка.
Майната им на престъпниците, въздъхна в себе си Лорин. Техните дела могат да чакат до безкрайност, но сега трябва да ускоря делото на тоя мъж срещу себе си.
— Още едно питие? — попита Андрю, а очите му отново се заковаха в деколтето й.
Тя не пропусна да отбележи желанието в очите му.
— Само ако и ти ми правиш компания.
Ръката му се плъзна по масата и докосна пръстите й.
— Не бих отказал едно за лека нощ в апартамента ти…
— Може би и това ще стане — отвърна Лорин и отдръпна ръката си. — Но в момента ми се иска да пийна чаша вино. — Обърна се и направи нетърпелив знак на келнера.
Вдигна чашата и отпи една глътка. В премрежения й поглед се четеше откровено предизвикателство, маникюрът й приятно се сливаше с цвета на виното.
— Много ми се иска да те любя! — прошепна задавено Андрю и впи пламенен взор в очите й.
— Наистина ли? — подразни го тя.
— Страшно много — призна тихо той.
— А сега да потанцуваме — внезапно се изправи тя и Андрю нямаше друг избор, освен да я последва на дансинга.
Тялото й се притисна в неговото, извивките на таза й го накараха да диша на пресекулки.
— Нали не искаш да заминеш без мен? — прошепна тя и зъбите й леко захапаха крайчето на ухото му.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна с дрезгав глас той.
Така вече е по-добре, рече си Лорин. Но все още не е достатъчно добре…
 

6
 
Кейт влезе в огромното фоайе на хотел «Сенчъри плаца» и се насочи към «Уотър Едж», където вече се беше настанила Лорин.
— Търсих те — наведе се над нея тя и леко я целуна по бузата. — Мислех, че ще тръгнем заедно…
— Имах работа навън — отвърна Лорин и целуна въздуха до главата й.
Кейт заобиколи масата и се наведе към масивното туловище на Рейчъл Шулмън, чието обсипано с лунички лице беше оградено от стърчаща във всички посоки червена като ряпа коса. Обожаваше тази жена, която беше главен организатор на техните периодични събирания. Омъжена, с две деца, Рейчъл живееше в долината Сан Фернандо и беше една от най-известните адвокатки там.
Решението да обядват заедно веднъж в месеца бяха взели още като студентки в юридическия факултет, където страдаха и тържествуваха заедно и в продължение на три години бяха неразделни. През първата година след дипломирането си спазваха ритуала с фанатична точност. По-късно, както обикновено става, срещите им се организираха все по-трудно, след доста отлагания и промени. На практика стана така, че секретарките им станаха по-близки от самите тях, тъй като непрекъснато поддържаха контакт помежду си в опит да координират свободното време на своите началнички.
— Къде е Мадлин? — попита Кейт и зае свободното място до прозореца.
Обичаше този ресторант, отрупан със зеленина. Под дискретното осветление блестяха безупречно белите покривки на масите, разположени далеч една от друга, приборите върху тях излъчваха солидно спокойствие.
— Оставила бележка, че ще закъснее — промърмори Лорин и й подаде листче хартия. — Но иска да й поръчаме любимите раци…
Кейт хвърли бегъл поглед на бележката и си поръча салата от морски деликатеси.
— И тъй — огледа ги делово Рейчъл. — Нещо ново на любовния фронт?
Кейт само поклати глава и опипа салфетката в скута си. Много й се искаше да им разкаже за Чарлс, но за това и дума не можеше да става преди официалната му раздяла с Ан. Особено пък в компанията на Лорин, която не би трябвало дори да подозира за връзката им. Един ден ще им го заявя на висок глас, закани се тя. Дори ако трябва да се кача на масата!
— Ето я Мадлин — рече тя, доволна от шанса да се измъкне.
Блестящата кестенява коса на Мадлин Гулд енергично се развяваше по посока на масата им, в походката й имаше нещо чувствено. Наблюдавайки гъвкавата й фигура, Кейт си спомни за прякора, който беше получила във факултета: «Страхотното тяло»…
— Извинявам се за закъснението — задъхано рече Мадлин.
— Нищо не си изпуснала — небрежно отвърна Лорин. — Тъкмо се канехме да започнем с любовните интриги…
— Как е нашата заместник-прокурорка? — топло се усмихна Рейчъл.
Кейт отвори уста да отговори, но навреме се осъзна. Думите на Рейчъл не бяха предназначени за нея. Странно, рече си тя. Дори след три години частна практика продължавам да се чувствам прокурор.
— Много бачкане — престорено нацупи устни Мадлин. — Днес нямах дела и си бях обула дънките, но за късмет един от новите заместници се разболял и шефът Филип Уайт моментално ме изстреля да чета обвинителния акт пред Втори състав… И кой, мислите, беше председател на съда? Старият сухар Робъртс!
— О, не! — възкликна Рейчъл. — Мога да предположа какво се е случило!
— Точно така — кимна Мадлин. — Огледа ме със сбърчен нос и промърмори: «Предполагам, че това облекло е особено подходящо за делото, госпойце Гулд… Нали все още сте госпойца, а не госпожа?» — Мимиките й бяха толкова сполучливи, че останалите избухнаха в смях.
Кейт гледаше одухотвореното лице на Мадлин. Магнетичното й влияние върху околните беше такова, че пледоариите й в съда почти винаги се увенчаваха с успех.
— Тоя дъртак отдавна трябва да е в пенсия — подхвърли тя. — Всички знаят, че не понася жените юристи. Двамата със съдията Фернел са направо невъзможни! Лично присъствах на едно дело на Фернел, при което той изгони една адвокатка с панталон и й заповяда да се яви подходящо облечена…
— Страхувах се, че това ще се случи и на мен — въздъхна Мадлин. — Но ме спаси жакетът.
— Аз пък не понасям официалните костюмчета — промърмори Лорин. — Те са за мъже. Облечена в подобно нещо, всяка жена изглежда като баба ми.
Появи се келнерът с отрупан поднос, Кейт усети великолепния аромат на пържените раци в чинията на Мадлин. Но реши да си остане на салатата, тъй като много й се искаше да свали малко от теглото си до следващия уикенд. Чарлс беше обещал да се измъкне и да отидат някъде на плаж.
— Как е Филип? — обърна се към Мадлин тя.
— Добре — кратко отвърна приятелката й, насочила вниманието си към чинията.
— Поздрави го от мен.
Мадлин само кимна.
Какво става, запита се Кейт. Обикновено Мадлин е открита и жизнерадостна, поведението й към мен винаги е било приятелско. Но днес избягва да среща погледа ми. Дали не е научила нещо?
— Реши ли да се кандидатираш за областен прокурор? — скочи в дълбокото тя.
— Да — кимна Мадлин. — Нямаше как да откажа на Филип, който много държи на това.
Кейт усети как коремните й мускули се стягат.
— Аз също ще се кандидатирам — усмихна се пресилено тя.
— Точно от това се страхувах — кимна Мадлин.
Над масата се възцари неудобно мълчание. Почувствала това, Рейчъл размаха вилицата си по посока на Кейт:
— Убитият милиардер Д'Арси не беше ли клиент на «Манинг & Андерсън»?
— Да, беше…
— Странно — въздъхна Рейчъл. — Каквото и да им се случи, богаташите винаги са на първа страница…
— Ще ти кажа и нещо друго — намеси се мрачно Лорин. — Когато умре човек със състояние от няколко милиарда долара, събитието неизбежно събира лешоядите. Никога досега не съм виждала толкова машинации, тайни срещи и приглушени разговори в нашата кантора!
— Какво става? — попита Рейчъл, местейки поглед от Кейт към Лорин.
— Съдружниците са в конфликт далеч преди смъртта на Д'Арси — поясни Лорин. — А тази смърт им даде още един повод за раздори…
Кейт не можеше да повярва на ушите си. Във фирма с високопоставени клиенти като «Манинг & Андерсън» дискретността е задължителна, никой служител няма право да обсъжда публично състоянието на делата й.
— Представяш нещата прекалено драматично, Лорин — тактично подхвърли тя. — По-добре да говорим за нещо друго…
Лорин направи гримаса и демонстративно й обърна гръб.
Рейчъл прехвърли вниманието си върху Мадлин.
— Ще се заеме ли прокуратурата със случая?
— Може би — отвърна с лека усмивка Мадлин. — Затова предлагам да не го обсъждаме тук.
От гърдите на Кейт се откъсна въздишка на облекчение, а Рейчъл направи повелителен жест по посока на Лорин.
— Тогава започвай да разказваш за новото си гадже!
— Казва се Андрю Стюарт — усмихна се Лорин и се облегна на стола. — Доста известен адвокат по наказателни дела…
— На няколко пъти съм пледирала срещу него — обади се Мадлин. — Добър професионалист, да не говорим за външния му вид…
— Страхотен е, нали? — проточи Лорин. — С тази копринена руса коса и блестящи сини очи… За такъв като него мога да кажа сбогом на самостоятелния живот!
Кейт изненадано я погледна. Досега Лорин никога не беше споменавала за възможността да се омъжи за Стюарт. Доколкото беше осведомена, двамата се срещаха сравнително отскоро. Само допреди две седмици Лорин се виждаше с друг мъж. На практика спомена за Андрю Стюарт едва в деня на погребението.
— Толкова ли е сериозно? — полюбопитства тя.
— Все още не — призна Лорин. — Но мисля, че бих могла да докарам нещата дотам…
— По дяволите, никога вече брак! — намръщено рече Мадлин. — Не му искам нито меда, нито жилото! Между другото, следващия уикенд Сам ще вземе децата и аз съм свободна… Някой да иска да дойде с мен в МОКА?
— Баща ми ще идва — промърмори Лорин. — Освен това сигурно ще се видя и с Андрю…
— Семейни задължения — сви рамене Рейчъл. — Обещали сме барбекю на хлапетата…
— Аз вероятно няма да съм тук — обади се последна Кейт.
— Къде отиваш, скъпа? — жадно я погледна Рейчъл.
— С една приятелка планирахме да отскочим до Палм Спрингс — излъга Кейт и се помоли на Бога да не я познаят по гласа.
Рейчъл погледна часовника си.
— Време е да бягам. В два часа имам среща с клиент. — Сложи една банкнота на масата, извини се и потегли към изхода.
— Чакай, и аз си тръгвам — извика след нея Мадлин, хвърли своята банкнота на масата и я последва.
 

Портиерът докара първо колата на Мадлин. Яркочервена спортна тойота, проява на независимостта от живота, който беше водила със Сам. По време на брака им той избираше и караше колите на семейството: най-вече корвети, поршета и БМВ…
Мадлин беше пренебрегнала съвета, който й даде майката на Сам: «Добрата съпруга никога не се състезава открито със своя мъж». Подчинявайки се на инстинктите си, тя постъпи в юридическия факултет и по този начин стана вторият юрист в семейството. Крехкото самочувствие на Сам не понесе този факт, той стана капризен и зъл. Не след дълго Мадлин подаде молба за развод.
Насочи колата към магистралата, която след двадесет минути щеше да я отведе в областната прокуратура, в главата й се появиха мрачни спомени от последните месеци на брака й със Сам. Закъсняваше, чакаше я много работа. В дни като днешния съжаляваше, че беше избрала професията на прокурор. Кейт и Лорин работеха в луксозна обстановка, бяха спокойни. По време на срещата нито едната, нито другата поглеждаха часовниците си, очевидно разполагаха с много свободно време.
Замисли се по въпроса за кандидатурата на Кейт. Не й беше приятно да се състезава с нея. Ще трябват много пари, вероятно ще се наложи да приеме предложението на Лорин. Но преди това трябва сериозно да го обмисли. Просто защото Лорин не е от хората, които предлагат помощ, без да искат нещо в замяна…
След месечните събирания с приятелките си Мадлин неизменно се питаше дали е постъпила правилно, като прие длъжността заместник областен прокурор. Ясно си представяше какво я чака в кабинета — купища папки с оплетени дела, разпит на свидетели, разговори с полицаи и младши сътрудници, липса на достатъчно време за подготовка по поредното дело. Понякога й идваше до гуша, струваше й се нелепо да работи толкова много, а да получава толкова малко. Въпреки това обичаше своята работа, успешният завършек на поредното дело й носеше дълбоко вътрешно удовлетворение. Един ден ще получа и най-високия пост в прокуратурата, въздъхна в себе си тя. Просто защото го заслужавам!
 

Лорин и Кейт напуснаха ресторанта и тръгнаха да прекосяват просторното хотелско фоайе. Лорин хвърли поглед към огледалната облицовка на една от носещите колони и остана доволна от вида си. До колоната разговаряха група мъже, сред тях тя с изненада забеляза високата фигура на Андрю. Почти в същия миг я забеляза и той, извини се и тръгна насреща й.
— Здрасти.
Поздравът му беше предназначен за Лорин, но очите му бяха заковани върху лицето на Кейт и това не остана незабелязано. Как смее да я зяпа така, кипна вътрешно Лорин, но нямаше избор и неохотно ги запозна:
— Андрю, това е Кейт Александър, работим заедно… Кейт, запознай се с Андрю Стюарт.
— Здравейте — протегна ръка Андрю, усмивката му стана ослепителна.
— Радвам се да ви видя — отвърна Кейт.
Лорин забеляза, че Андрю задържа ръката й прекалено дълго и многозначително я стиска.
— Току-що приключихме с обяда и бързаме да се върнем в службата — забързано рече тя, опитвайки се да привлече вниманието на Андрю. Нямаше никакво намерение да пуска на Кейт последното си завоевание. — А ти какво правиш тук?
— Делови обяд, който закъснява — отвърна Андрю. — Чакаме още един човек… — После се извърна към Кейт и попита: — В коя област на правото работите?
Кейт понечи да отговори, но беше изпреварена от Лорин.
— В областта на наказателното право — малко троснато отвърна тя и дръпна Кейт по посока на изхода. — Трябва да вървим… — Изминаха няколко крачки, след което тя се извърна и подхвърли: — Уговорката за неделя вечер остава, нали?
Андрю разсеяно кимна с глава, очите му продължаваха да фиксират Кейт.
— Чудесно — рече Лорин. — Обади ми се…
— Разкошен е — каза Кейт, когато се отдалечиха на безопасно разстояние. — Но защо му каза, че съм специалист по наказателно право?
— Наказателно право, защита на рецидивисти — все тая! — тръсна глава Лорин. — Искаш ли да те откарам?
— Взела си колата за две пресечки? — учуди се Кейт.
— Имам и друга работа навън.
Кейт се поколеба, после поклати глава.
— Не, предпочитам да се разходя. Денят е чудесен…
Махна с ръка на приятелката си и пое по тротоара.
 

Откъде познавам този човек, питаше се Кейт, докато бавно крачеше към офиса. После изведнъж се сети — преди няколко дни се беше возила в асансьора на Сенчъри билдинг в компанията на Андрю.
В коридора се сблъска с Чарлс.
— Днес изглеждаш великолепно — отбеляза той, оглеждайки с одобрение бялото й костюмче.
— Благодаря — усмихна се тя.
— Ела за малко в кабинета ми.
Затворил вратата зад гърба й, Чарлс смени изражението на лицето си и нервно попита:
— Къде беше? От два часа те търся по вътрешния телефон!
— Днес беше денят на месечния ми обяд с колежките от юридическия факултет — засмя се тя. — Съберем ли се, винаги губим чувство за времето.
— Още ли се събирате? — учуди се Чарлс.
— О, да.
Той се поколеба, после смутено попита:
— Не стана въпрос за нашите… хм… за нашите отношения, нали?
— Разбира се, че не — стрелна го ядно тя.
— Извинявай — въздъхна той. — Просто искам да съм сигурен, че Ан ще научи за връзката ни от мен и от никой друг. Няма да е приятно това да стане благодарение на поредната клюка, пусната от Лорин Кънингам…
— Добре — кимна тя, усетила с нова сила трудностите в отношенията между двамата. — Между другото, останах с впечатлението, че областната прокуратура е започнала следствие по смъртта на Джеймс д'Арси.
— Какво те кара да мислиш така?
— Вероятно нежеланието на Мадлин Гулд да обсъжда този въпрос — сви рамене Кейт.
— И ти мислиш, че това е професионална предпазливост на прокурор?
— Да, може би… — кимна тя. — Но ще поживеем, ще видим. За какво си ме търсил?
— Да ти съобщя добри новини — усмихна се той. — През уикенда можем да отскочим до Каталина…
— Чудесно!
— За съжаление ще трябва да си взема и малко работа — предупреди я Чарлс.
— Аз също — усмихна се тя.
Това беше без значение. Работа или не, двамата щяха да имат предостатъчно време един за друг.
 

Седнал пред компютъра, детектив Доналдсън от отдел «Убийства» прилежно вършеше домашната си работа. Набираше сложните кодове на програмата, известна с трудното за произнасяне съкращение ТКСКОР, или «Телекомуникационна система на калифорнийските органи на реда». Бавно и методично изписваше на екрана имената на всички юридически и физически лица, които са имали някаква връзка с Джеймс д'Арси. Търсеше главно оръжията, регистрирани на тези имена. Информацията за тях беше вкарал в компютъра от други източници — най-вече от РП — регистрацията при продажбите. Собствениците на магазини за оръжие бяха задължени да изпращат информация за всяка продажба до Министерството на правосъдието и там тази информация влизаше в главния компютър. Получил данните, Доналдсън незабавно отбеляза, че разследването им се разширява.
Един час по-късно колата на двамата детективи спря пред магазина за спортни стоки и оръжие «Кимбъл» на булевард Холивуд.
— Собственикът, ако обичате — рече Боуър на продавача с луничаво лице и тикна значката си под носа му.
Няколко минути по-късно към тях се приближи набит мъж със среден ръст и обветрено лице, който се представи като Джефри Кимбъл.
— Какво обичате?
Боуър му показа значката си и отвърна:
— На 7 януари тази година от вас е купен полуавтоматичен пистолет «Ругер», калибър 22. Искаме допълнителна информация за клиента.
— Сега ще проверя — кимна Кимбъл.
След няколко минути отново беше при тях.
— На посочената дата съм продал «Ругер», калибър 22 на госпожа Сандра д'Арси, адрес Рок Каниън драйв 2413, Бел Ер, Калифорния.
— Точно — кимна Боуър. — Да си спомняте нещо за въпросната дама?
— Да, изглеждаше страхотно — ухили се Кимбъл и изразително извъртя очи.
Боуър извади снимка на Сандра д'Арси и я тикна под носа му.
— Това същата дама ли е?
— Аха.
— Да сте я виждали преди това?
— Не съм. — Мъжът отмести поглед и започна да оглежда рафтовете.
Боуър остана с впечатлението, че иска да се отърве от тях.
— Искаме да научим всички подробности по покупката — твърдо рече той.
— Ами, дойде и поиска пистолет, който да може да носи в чантичката си — отвърна собственикът.
Боуър изчака евентуалното продължение, но здравенякът мълчеше.
— Посочи ли някаква причина?
Кимбъл захапа долната си устна, помълча още малко, после поклати глава:
— Не си спомням… Може и да е посочила, но съм забравил…
Тоя май ще ме кара да му вадя думите с ченгел, въздъхна Боуър, втренчи тежък поглед в лицето на собственика и подхвърли:
— Тя не взе покупката със себе си, нали?
— Не. Попълни формулярите за регистрация и си тръгна. — Кимбъл сведе поглед към дневника в ръцете си. — Получила е пистолета на 21 януари.
Боуър си отбеляза, че Сандра е изчакала точно двете седмици, които се изискват по закон.
— Купи ли и амуниции? — попита на глас той.
Кимбъл отново направи справка с регистъра.
— Да. Кутия патрони 22-ри калибър.
— Друго? — В душата на Боуър започна да се надига раздразнението.
— Помоли да й покажа как се стреля с този пистолет.
— Показахте ли й?
— Обикновено не отказвам на красиви жени, но посъветвах дамата да си вземе инструктор. Дадох й името и адреса на агенцията, с която работя.
— Коя е тя?
— Клуб «Револвер» в Бевърли Хилс.
Боуър си отбеляза името и адреса в бележника, после вдигна глава.
— Благодаря. Пак ще ви потърсим, ако се наложи…
Върнаха се в колата.
— И тъй, съпругата притежава оръжие… — замислено промълви той и се почеса по брадичката. — Ще се наложи пак да я посетим.
Доналдсън само кимна, на лицето му се появи угрижено изражение.
 

7
 
Чарлс и Ан Римън пристигнаха в имението в Бел Ер, където родителите на Ан ги бяха поканили на официална вечеря по повод рождения ден на Чарлс. Там се разделиха. Ан завърза разговор с майка си, а Чарлс се насочи към кабинета на Франклин Манинг.
В коридора обаче се натъкна на Диксън.
— Баща ми задряма — съобщи той. — Мисля, че е по-добре да не го будиш.
— Няма, разбира се — кимна Чарлс, изгледа зет си и подхвърли: — Днес чух интересни неща за теб…
— Така ли?
— Обади ми се Ричард Уедърспун — съобщи Чарлс и зачака реакцията.
— Как е младежът Ричи? — усмихна се спокойно Диксън.
— Добре е. Казва, че си имал контакти с няколко фирми от Ню Йорк.
— Редовно разговарям с партньори от Ню Йорк — сви рамене Диксън. — Нима има нещо лошо в желанието да бъдеш информиран?
— Ричард е чул друго — поклати глава Чарлс. — Според него си направил директна оферта за сливане на нашата фирма с «Ливингстън & Кентър».
— Нещо се е объркал — намигна Диксън. — Ти допускаш ли, че ще бъда толкова глупав?
Чарлс почувства как търпението му се изчерпва. Разчиташе на изненадата, за да разкрие задкулисните игри на зет си, но Диксън отказа да захапе въдицата.
— Независимо от това, ти трябва да преосмислиш позицията си — продължи невъзмутимо другият. — За нас едно такова обединение би означавало не само засилено присъствие в страната, но обслужване на клиенти с глобален бизнес.
— Практикуването на правото няма нищо общо с търговията на едро — язвително рече Чарлс. — Гигантоманията едва ли е най-доброто решение в сферата на услугите.
— Като фирма с ограничена дейност ние нямаме опит във всички дейности — предупредително го изгледа Диксън. — А големите клиенти предпочитат една фирма да се занимава с цялата им разностранна дейност.
— Дори да е така, има други клиенти, които искат точно обратното — махна с ръка Чарлс. — Да не говорим, че администрирането на големи корпорации е истински кошмар. При тях забравяш за приятелство и адвокатска етика, повечето им юристи дори не се познават помежду си.
— На кого му пука за социалната среда, когато се правят големи пари! — гневно повиши тон Диксън.
— Мисля, че Франклин ще бъде на друго мнение — поклати глава Чарлс.
— Остави го баща ми! Не мислиш ли, че вече е твърде стар, за да се осланяш на него?
— Знаеш ли какво ще ти кажа, Диксън — повиши тон Чарлс, въпреки решението си да запази хладнокръвие. — Ти си един голям задник!
— Също като теб, уважавания ми зет! — не му остана длъжен Диксън.
— Диксън, Чарлс! — разнесе се един глас зад вратата.
— Май го събудихме — въздъхна Чарлс, натисна бравата и пристъпи във вътрешността на уютния кабинет с букова ламперия, който обичаше много.
Като младеж Чарлс беше много впечатлен от Франклин Манинг. Произхождащ от старо и богато семейство, за него той беше образец на юрист-джентълмен. Няколко души от фамилията бяха направили блестяща политическа кариера, кредото им беше да служат на обществото. Бащата на Франклин е бил сенатор, мандат на Капитолийския хълм беше имал и самият Франклин. По стените на кабинета бяха окачени много снимки, които напомняха за това време.
Логическата стъпка, след като достига тавана на политическата си кариера, Франклин предприема в областта на правото. Използвайки широките си връзки на щатско и федерално ниво, той създава солидна юридическа фирма. Върши го колкото под натиска на обстоятелствата, толкова и заради сина си Диксън, който не проявява особени амбиции нито в образованието, нито в кариерата си.
Франклин влиза в съдружие със Стантън Андерсън — юрист като него, също от стара и богата фамилия. Страстен поклонник на киноиндустрията, Стантън привлича за клиенти на кантората много от най-известните личности на Холивуд. Днес, въпреки смъртта му, болшинството от тези хора продължаваха да ползват услугите на фирмата. Дори нещо повече — привличаха за нейни клиенти личности от сателитния бизнес — видео, телевизия и звукозаписни студия.
Чарлс прекоси стаята и се насочи към човека, който седеше край пламтящия огън в камината. Стори му се още по-слаб от преди. Миналата година беше получил сърдечен удар и от тогава насам бавно се топеше. Което обаче изобщо не се отразяваше на силата на характера му.
— Мислехме, че си почиваш — докосна го по рамото той.
Франклин вдигна глава и го дари с приятелска усмивка.
— Здравей, татко — прокашля се Диксън. — Как си днес?
— Как може да се чувства човек, който е принуден да спи следобед като двегодишно бебе? — сви рамене Франклин, в гласа му се появи леко раздразнение. От известно време насам трудно понасяше сина си, присъствието му неизбежно го нервираше.
— Не ти е леко — обади се съчувствено Чарлс.
— Никак — кимна Франклин и отново погледна този приятен и възпитан мъж, когото обичаше повече от син.
На практика хората често вземаха за негов син именно Чарлс, а не Диксън. В продължение на много години Франклин се беше опитвал да открие онази област от живота, в която синът му би показал по-добри качества от Чарлс, но така и не успя.
Двамата се бяха запознали в колежа, Чарлс помагаше на Диксън в усвояването на по-сложните уроци. Скоро станаха неразделни. Франклин тактично предупреждаваше сина си да търси приятелства в собствената си среда, но Диксън упорито водеше Чарлс в дома им. Връзката им продължи и след колежа, по време на следването в юридическия факултет. Франклин беше убеден, че Диксън се е залепил за Чарлс не толкова от приятелски чувства, колкото, за да го дразни.
В края на първата година от следването им Чарлс беше сред отличниците в курса, докато Диксън се влачеше на опашката. Тогава дойде моментът, в който Франклин започна да изпитва уважение към приятеля на сина си, въпреки че дълго време не желаеше да го излага на показ. Любимият му похват беше да задава хипотетични въпроси на двамата младежи и да изслушва с внимание разсъжденията им.
В началото Диксън се забавляваше, беше му интересно да наблюдава как Чарлс избягва капаните, които му поставяше главата на семейството, и на свой ред му предлага интересни хипотези. После обаче забавлението отстъпи място на ревността.
На всичкото отгоре Ан се влюби в приятеля му и Диксън с ужас разбра, че Чарлс има всички шансове да стане член на семейството. За всеобща изненада Франклин подкрепи чувствата на дъщеря си, тъй като вече беше оценил качествата на Чарлс.
— За какво се карахте вие двамата? — намусено попита той.
— Не сме се карали — усмихна се Чарлс. — Просто имаме различни мнения по някои въпроси…
— Точно така — кимна Диксън.
Франклин беше сигурен, че и двамата крият истината. От сърдечната му криза насам всички в семейството постъпваха така. Третираха го като инвалид…
 

Докато мъжете разговаряха по делови въпроси на първия етаж, Ан Манинг Римън се намираше горе, в някогашната си спалня. Изправена пред огледалото, тя оправи пухкавата си коса и провери грима около красиво издължените си очи. Не изглеждам зле за жена на 42 години, рече си тя и се обърна в профил да огледа тънката си фигура. Мъжете все още проявяват желание да флиртуват с мен.
Очите й пробягаха по просторното помещение, в средата на което доминираше широко легло с четири масивни колони. Мама е много мила, че поддържа стаята ми такава, каквато беше някога, помисли си тя. Само дето сега е по-чиста и подредена… Мама винаги е проявявала разбиране, независимо какво съм й поднасяла. По лицето й пробяга усмивка, като си спомни как майка й се беше противопоставила на брака с Чарлс.
Ан обожаваше брат си и неговия приятел, въпреки че Диксън я третираше като недорасло пубертетче, а Чарлс изобщо не я поглеждаше. С годините стигна до заключението, че всички момчета, които майка й наричаше «достойни», са пълна нула в сравнение с Чарлс, който беше различен, който я вълнуваше по несравним начин… Интересуваше се от живота му, не можеше да си представи как се чувства младеж, който живее в малка къща и двамата му родители работят от сутрин до вечер. Това нямаше нищо общо със собствения й живот — богат, удобен, сред множество близки и роднини, подсладен от безкраен поток почтителни гости…
Все пак уважих едно от желанията на мама, въздъхна Ан. Никакъв секс под покрива на този дом… В съзнанието й изплува споменът за първата нощ, в която съблазни Чарлс. Стана в колата му. Родителите й бяха заминали за уикенда, икономката получи почивен ден, тъй като Ан изтръгна разрешение да нощува у една от приятелките си. Същевременно Диксън беше заминал на лов и Чарлс си беше у дома. Тя вдигна телефона и го помоли да я вземе от къщата на приятелката и да я закара у дома. Естествено, той прие. Беше доста изненадан, когато тя пожела да минат през най-високата част на Мълхоланд драйв — там, където се отбиваха влюбените. «Просто го направи — беше настояла Ан. — Имам проблем, искам да идем някъде, където няма да ни безпокоят…» Бедничкият Чарлс! Горе, на паркинга, тя игриво съобщи, че той е нейният проблем… Отначало се дърпаше, но в крайна сметка отстъпи. Постигнала първата си победа, Ан нямаше никакво намерение да изпуска фронта. От тогава насам, чак до днес, победите й следваха една подир друга…
Може би вече е крайно време да се наруши желязното правило на мама, рече си с усмивка тя. Защо пък да не се прави секс под покрива на този дом? Идеята й хареса. По време на двадесетгодишния си брак с Чарлс беше имала няколко дискретни връзки, но в общи линии Чарлс я възбуждаше така, както някога, още преди да се родят децата. Особено сега, когато имаше реална опасност да го изгуби…
Никак не й харесаха погледите, които си разменяха Чарлс и Кейт Александър на погребението на Джеймс д'Арси. Женската интуиция й подсказа, че между тях става нещо. Красива, свободна, с ярко изявени политически амбиции, Кейт без съмнение беше от жените, които могат да привлекат мъж като Чарлс. И заради които той без колебание би напуснал жена си… Както и да е, тръсна глава Ан. Независимо каква е връзката между тях, тя беше твърдо решена да я прекрати. Вдигна слушалката на вътрешния телефон и пожела да я свържат с Чарлс.
— Един момент, госпожо — отвърна икономът.
Чу приглушения му глас, няколко секунди по-късно Чарлс пое слушалката.
— Да?
— Имам нужда от помощта ти — прошепна Ан. — Горе съм, в някогашната си спалня…
— Идвам веднага — отвърна Чарлс, извини се и тръгна нагоре по стълбите.
Какво ли й е хрумнало, запита се той. Отвори вратата, в ноздрите го лъхна натрапчивата миризма на парфюма й. В следващия миг, още преди да се осъзнае какво става, ръцете й се увиха около кръста му, ключалката зад гърба му меко щракна.
— Здрасти — промърмори гальовно Ан и пръстите й се насочиха към слабините му. — Реших тук да ти поднеса подаръка за рождения ден…
Чарлс беше леко изненадан от страстта, с която твърдото й тяло се притискаше в неговото. Някога водеха активен полов живот, но през последните години го вършеха рядко, Ан все си намираше извинения. Това беше удобно за него, особено след като се влюби в Кейт…
Той отмести ръката й и се обърна да я погледне.
— В къщата на родителите ти?! — На лицето му се появи палава усмивка.
— Защо не?
— Изглежда някак… — Остави изречението си недовършено, раменете му се повдигнаха.
— Какво по-точно? — промърмори тя и впи устни в неговите. Ръцете й се увиха около врата му, тялото й страстно се притисна в неговото.
Минута по-късно той успя да се изтръгне от прегръдката й.
— Ан…
— Ела до прозореца — прекъсна го тя. — Искам да ти покажа подаръка…
Той се остави да бъде отведен до прозореца с полуспуснати завеси. Зад него се разкриваше красива гледка към терасираната градина, която плавно се спускаше към басейна с олимпийски размери и тенискорта до него. Осветлението на корта беше включено, до мрежата беше паркиран яркосин «Корниш» със свален гюрук. Чарлс бавно изпусна въздуха от гърдите си. Този ролс-ройс беше наистина прекрасен.
— Много ти благодаря, Ан. — Погледна я в очите и веднага забеляза искриците на желанието в тях. — Но мисля, че…
— Сега ще ти покажа точно по какъв начин желая да ми благодариш! — прекъсна го с леко дрезгав глас тя. — Заключи вратата!
Чарлс се поколеба. Отдавна мечтаеше за тази играчка долу, която едва ли струваше по-малко от двеста хиляди долара… Но в последно време връзката му с Кейт се задълбочи и тя очевидно очакваше вярност от негова страна. А и той самият беше създал впечатлението, че няма никакви сексуални контакти с Ан…
Но сега, впил поглед в очите на тази елегантна и изтънчена жена, той откриваше в тях единствено страст, дива и необуздана. Дори след всичките тези години се възбуждаше от мисълта, че тя е Манинг, част от известната и богата фамилия. Въздъхна и се насочи към вратата. Кейт няма начин да разбере… Когато се обърна, Ан вече се освобождаваше от дрехите си.
Очите му с одобрение пробягаха по стройното й тяло, останало само по бельо и високи токчета. Ан седна на леглото, вдигна крак и направи опит да освободи закопчалката на жартиера си.
— Позволи ми да ти помогна — рече той, пристъпи към леглото и докосна с длан глезена й. Пръстите му се плъзнаха по гладката коприна на чорапите и меката кожа на скъпата обувка. В следващия миг тя отблъсна ръката му, решена както винаги да играе водеща роля. Поне в началото…
Той се отдръпна. Очите му се сведоха към ръцете й, които бавно смъкнаха единия чорап, после се прехвърлиха на другия. Обувките изтропаха на пода, слабините му започнаха да се стягат.
Чарлс не беше много сигурен на какво се дължи ерекцията му. Може би на блестящия ролс на корта, а може би на ревнивия Диксън, който се мотаеше на долния етаж… Той така и не прие, че съм достоен да стана член на фамилията Манинг, въздъхна доволно Чарлс. Тази приятна мисъл допълнително усили напрежението в слабините му. Когато Ан се освободи и от втория чорап, в главата му вече нямаше мисъл за Кейт…
Ръцете й се протегнаха и започнаха да разкопчават ризата му, опитните й пръсти погалиха космите по гърдите му. Миг по-късно коланът му беше разкопчан, панталонът се уви около глезените му. Мекият му член се озова в устата й.
— Не мисля, че родителите ти ще одобрят това — промърморя той.
— Тихо! — Ан извади члена му от устата си, стисна в шепи тестисите му, слезе от леглото и се отпусна на колене върху килима. — Ела тук!
Той коленичи зад нея и посегна към гърдите й, все още стегнати от тънък копринен сутиен. Пръстите му се справиха със закопчалката, главата му се наведе, устата му засмука щръкналото зърно.
— Ох! — възбудено простена Ан и забързано смъкна бикините си.
Задните й части направиха ловка маневра и членът му потъна дълбоко в пламналата й женственост. Стори го така добре, че от устата му излетя неволно стенание. Бедрата й започнаха да се въртят в бавни, сладостни кръгове. Ръцете му пробягаха по гърба й, устните му потърсиха нейните. Това стана едновременно с едно рязко завъртане, което му позволи да се озове върху нея.
— Чукай ме! — дрезгаво простена тя. Краката й се разтвориха широко и се вдигнаха нагоре, пръстите й се вкопчиха в гъстата му коса. — Чукай ме зверски!
Тазът му направи могъщ тласък, членът му проникна докрай.
— Чукай ме здраво! — изкрещя тя. — Вкарай го чак до дъното!
Контрастът между хамалския речник на Ан и маниерите на изтънчена дама винаги го възбуждаше до полуда. В този акт не се съдържаше нищо от нежността, която съпътстваше отношенията му с Кейт. Дивата чувственост на Ан пробуждаше животинските му инстинкти, тялото й се превръщаше в мека топка, покорна и топла под могъщите му тласъци.
От устата й излитаха разпокъсани стенания, по челото й избиха ситни капчици пот, тазът й полудя. Скоро мускулите й се стегнаха, тялото й замръзна в предчувствие на най-хубавото.
— О, да! О, да!…
Секунди по-късно се отпусна, тялото й изведнъж заприлича на спукан балон. Въздухът излиташе на пресекулки от гърдите й. Едва тогава Чарлс охлаби железния си контрол. Членът му потъна дълбоко в нея, оргазмът му беше могъщ като приливна вълна. Остана учуден от неговата пълнота и интензивност.
 

Диксън хвърли поглед към жена си, седнала до него. Пухкава и закръглена, с мише личице, раздърпана кестенява коса и безцветни сиви очи, Алейна приличаше на безлична гувернантка. Как съм могъл да изпитвам някакво влечение към нея, неволно се учуди той.
После прехвърли погледа си на Ирен Манинг, седнала срещу него. Русата й коса, вече силно прошарена, беше стегната на строг кок. Кожата й беше изпъстрена със сини венички, гънките на шията й вече трудно можеха да се преброят. Дали и Ан ще остарее като мама, запита се Диксън. Приликата й с Ирен Манинг беше голяма.
Мислите му бяха прекъснати от появата на Чарлс и Ан, които изглеждаха леко възбудени.
— Извинявам се, но Ан пожела да ми покаже подаръка — рече с усмивка Чарлс.
Диксън заби изпитателен поглед в лицето на сестра си, но тя го отбегна. За сметка на това Чарлс го дари с леко подигравателна усмивка. И Диксън веднага разбра какво е станало. Очите му пробягаха по лицата на останалите членове от семейството, сякаш искаше да провери дали и те са забелязали нещо.
В душата му потръпна гняв. Майка му гледаше все още зачервената и възбудена двойка с патрицианска, но благосклонна усмивка, а баща му — с открито одобрение. Чарлс и Ан, винаги те, помисли с възмущение той. А аз вечно ще си бъда на втори план! Грабна чашата си от масата и я пресуши на един дъх.
Франклин изчака иконома, който пристъпи да допълни чашите с вино и ледена вода, после вдигна глава:
— Какво мислите за обединението на «Банинг & Банинг» със «Спенсър, Дайър & Фремънт», което стана миналата седмица?
— Мъдър ход! — отсече с категоричен тон Диксън. — Бъдещето е на големите компании, дребните адвокатски фирми като нашата не могат да ги конкурират и са обречени!
— Прекалено голямата фирма губи прекия контакт с клиентите си — отбеляза Чарлс. — Лично аз бих предпочел да прехвърлям на други юридически фирми делата, по които не сме достатъчно компетентни…
— Отживелици! — тръсна глава Диксън. — Фирми с подобна политика ще бъдат изместени от пазара.
— Момент, Диксън! — вдигна ръка Франклин. — Аз споделям изцяло мнението на Чарлс и съвсем не се чувствам старомоден.
— Което не означава, че си в крак с времето! — контрира Диксън. — Защо трябва да се отстъпват сделки другиму, когато можеш да правиш пари от всичко? — Направи опит да прикрие резкия си тон с усмивка. Вбесяваше се от факта, че баща му винаги взема страната на Чарлс.
— Диксън е убеден, че и ние се нуждаем от обединение — въздъхна Чарлс. — И вече действа в тази посока. Доколкото разбирам, той е провел предварителни разговори с нюйоркската адвокатска кантора «Ливингстън & Кентър».
— Какво?! — Челото на Франклин беше прорязано от две дълбоки хоризонтални бръчки, очите му се впиха в лицето на Диксън.
Прямотата на Чарлс беше изненада за Диксън. Първата му реакция беше да свали напрежението.
— Не аз бях инициатор на тези разговори, татко — тръсна глава той. — Потърси ме Пол Кентър, един от собствениците на споменатата фирма. Запознах се с него миналата година, по време на някакъв семинар. Проявява голям интерес от едно евентуално обединение с нас…
— Не изпитвам уважение към юристите в Ню Йорк — поклати глава Франклин. — Всички имат лошия навик да си крадат клиентите, поведението им е позор за цялата професия.
— Това едва ли се нарича «кражба на клиенти» — възрази Диксън. — Пазарните условия са такива. Фирма, която не е в състояние да задържи клиентите си, заслужава да ги изгуби…
— Някога нашата професия се упражняваше само от джентълмени — въздъхна Франклин. — Имахме си уважението, дадената дума беше закон. Това, което става днес, изобщо не ми харесва… — Отпи глътка вода с лед и вдигна глава: — Ти как мислиш, Чарлс?
— Съгласен съм с това, което казваш. Предпочитам личния контакт с клиента… — На лицето му изплува усмивка. — Освен това при обединението на фирмите винаги става така, че партньорите затъват в дългове… Знаеш ли как се наричат петстотин адвокати, устремили се към дъното на океана?
— Не — поклати глава Франклин.
— Едно добро начало!
Франклин избухна в гръмогласен смях, а Диксън направи кисела гримаса.
— Мисля, че трябва да приемеш поне една среща, татко — обади се той. — Няма да загубим нищо, ако изслушаме предложенията им.
— Нямам интерес! — отсече Франклин. — Решението ми е твърдо и не искам повече да се занимавам с подобни идеи.
Диксън с мъка прикри обзелото го раздразнение. Ще се наложи да го обработвам още дълго, въздъхна в себе си той. А ако не успея, ще мина на другия вариант…
— Предстои ни избор на нов съдружник — смени темата Франклин. — Очертават се четири кандидатури, всяка със своите достойнства…
— Жалко, че свободното място е само едно — вметна Чарлс.
— Ти кого би предпочел? — погледна го с интерес Франклин.
— Кейт Александър — отвърна без колебание Чарлс.
— В никакъв случай! — избухна Диксън. — Кейт е прекалено агресивна! Нашият първи съдружник от нежния пол трябва да притежава качества на истинска дама…
— Не би нарекъл агресивен някой мъж, нали? — изгледа го Чарлс. — А Кейт е превъзходен адвокат!
— Ти кого искаш? — попита Франклин и се извърна към Диксън.
— Аз бих предпочел мъж и това е Оуън Форест. Изключително способен човек.
— Ако и този път не допуснем жена в управителния съвет на компанията, репутацията ни ще пострада сериозно — предупреди Чарлс.
— Съмнявам се — тръсна глава Диксън. — Оуън трябва да издържа жена и три деца. Докато Кейт и Лорин дори още не са омъжени…
— Това не е никакъв довод! — ядоса се Чарлс.
— Съгласен съм — добави Франклин.
Пак се обединиха срещу мен, въздъхна в себе си Диксън. Очите му се преместиха върху Ан с тайната надежда, че ще получи някаква подкрепа от нея. До този момент сестра му проявяваше несвойствена сдържаност и не беше казала нито дума. Лицето й беше мрачно. Какво ли я тревожи, запита се Диксън.
— Да оставим фирмената политика за след вечеря — предложи главата на фамилията. — Нека не забравяме, че днес Чарлс има рожден ден… — Набучи на вилицата си парченце пушена сьомга, избърса устни с ленената салфетка и добави: — Ще дойдете в Палм Спрингс през уикенда, нали?
— Естествено — отвърна синът му.
— Съжалявам, Франклин, но аз няма да мога — поклати глава Чарлс. — Имам проблеми с продажбата на «Съни индъстриз». Правителството завежда дело по закона срещу монополизма…
Франклин го погледна с леко неодобрение.
— Проблемите могат да почакат — рече той. — Напоследък се претоварваш с работа…
— Помниш ли какво ме предупреди, когато постъпвах във фирмата? — усмихна се Чарлс. — Че работата на юриста не е от девет до пет…
Близач на задници, възмути се Диксън. Нима никога не изключва?
 

Седнал зад волана на новия ролс, Чарлс бавно караше към дома. Би трябвало да се чувства доволен от твърдостта, с която Франклин отряза мераците на Диксън за обединение, но на практика не изпитваше нищо. Не пропусна да отбележи необичайната въздържаност на съпругата си, която мълча през цялата вечер. Дали е регистрирала колата на мое име, запита се той, после поклати глава. Едва ли. Ан не обичаше да приписва на негово име каквото и да било.
— Благодаря ти за чудесната кола, Ан — промълви той.
— Моля.
Краткият отговор беше пропит от хладина. Кос поглед към профила й беше достатъчен. Жена му беше ядосана.
— Нещо не е наред?
— Може би.
— Имаш ли желание да го обсъдиш с мен?
— Никакво — тръсна глава тя, после съвсем по женски стори точно обратното: — Чарлс, напразно се опитваш да ме заблуждаваш! Ти имаш връзка с Кейт Александър! Не, няма смисъл да отричаш. Едно ще ти кажа: ако не я прекратиш незабавно, това ще означава край на брака ни!
Изненадан от прямотата на Ан, той беше доволен, че тъмнината в купето скрива изражението на лицето му. Значи Кейт се оказа права: Ан действително знае. Или може би само предполага? Част от съзнанието му изпита облекчение от факта, че всичко е разкрито и ясно, но дълбоко в душата му звъннаха предупредителни камбанки. Коремните му мускули неволно се свиха от страх.
— Откъде ти хрумнаха подобни глупости? — попита на глас той.
— Не ме лъжи повече! — извика тя, извърна се и впи пламтящ поглед в лицето му. — Изразих се достатъчно ясно! Търпяла съм невинните ти забежки през годините, защото съм усещала, че няма нищо сериозно. Но този път нещата са различни. Няма да позволя амбициите на тази жена да разрушат живота ми!
Чарлс осъзна, че е права. Този път наистина е различно, този път той е влюбен…
— Ставаш смешна, Ан — промърмори с мрачен глас той. После направи няколко безуспешни опита да я успокои и се отказа. Тя му отвръщаше с хладна, но непримирима ярост. Умът му бясно препускаше. Кой би могъл да я информира?
— Колкото повече лъжеш, толкова повече затъваш! — предупреди го с хладен глас Ан.
— Бъди разумна, ако обичаш! — повиши тон Чарлс, после побърза да се овладее, на лицето му изплува шеговита усмивка. — Толкова зле ли се представих там, под покрива на родителите ти?
— Искам отговор, Чарлс!
По дяволите! Никак не му се искаше да бъде притиснат от развод, преди да е готов за него. Пресегна се и успокоително потупа ръцете на Ан, свити на юмруци в скута й.
— Интересът ми към Кейт се изчерпва в професионалната област — меко, но убедително промълви той. — Тя е добър юрист, с изгодни за фирмата политически и професионални амбиции. Съмненията ти са напълно безпочвени…
Спря колата и направи опит да я прегърне, но Ан се отдръпна в ъгъла на седалката и придърпа яката на коженото палто върху раменете си.
— В събота заминавам за Палм Спрингс с родителите си — хладно го уведоми тя. — Ще остана там през седмицата, а когато се върна, искам да получа отговора ти!
 

8
 
Седнал до телефона в полицейското управление Паркър Сентър, детектив Боуър се опитваше да запише с максимална бързина поредното обаждане. От убийството на Д'Арси насам беше получил поне петдесет такива, но опитът го беше научил да различава шегите от действителните анонимки. Нещо в това обаждане го накара да застане нащрек. Струваше му се съвсем автентично. Сложи ръка на мембраната и повика колегата си, който стоеше наблизо.
— Хей, Лари!
Успя да привлече вниманието му, накара го с жест да проследи линията и продължи да записва. Трябваше да направи нещо, за да задържи още малко човека насреща.
— Извинете — промърмори той. — Счупи ми се моливът… Бихте ли повторили последното изречение?
— Майната ти! — изрева гласът насреща и линията прекъсна.
Боуър подскочи от болка в ухото, затръшна онемялата слушалка и ядосано процеди:
— Майната ти на теб, гнидо!
Лари се върна от съседното помещение.
— Не стана, затвори прекалено бързо…
— Ясно — разтърка ухото си Боуър. — Благодаря, все пак. — Стана, взе някакви документи от бюрото и тръгна да търси Доналдсън. Беше ядосан. Шансовете да открие автора на последното анонимно обаждане бяха нула. — Хей, Ед, искам да направиш една справка!
Младият полицай балансираше на задните крака на металния стол, в ръцете му имаше пластмасова чаша с кафе.
— Вземи си ореховки — покани го Доналдсън.
— Благодаря. — Боуър зарови пръсти в пликчето, избра си една ореховка с хубава глазура и я хвърли в устата си. — За днес приключих с диетите…
По дяволите, помисли си той. Всеки трябва да има някаква слабост, нали? Иначе ще се превърне в светец…
— Какво става? — попита партньорът му.
Боуър довърши ореховката и облиза пръстите си.
— Току-що получих поредното анонимно обаждане по повод убийството на Д'Арси — изръмжа той. — Мислех, че ще ни помогне за разследването…
— Така ли? — погледна го с интерес Доналдсън.
Боуър придърпа панталона си нагоре и затегна колана. Коремът му продължаваше да расте, трябваше да се вземат мерки… Очите му се насочиха към листчето със записания разговор:
— «Проверете Томи Бартоломю, живее на улица «Сойър» в Нортридж. Той чука Сандра д'Арси и е вашият убиец…»
В яркосините очи на Доналдсън проблесна интерес.
— Май наистина трябва да си поговорим с въпросния тип.
— Първо ще го проверим. Имаш името и адреса, вкарай го в компютъра. Това няма да е трудно…
 

Икономът на Абигейл отвори вратата. Тео го поздрави и влезе, после с небрежен тон подхвърли:
— Трябват ми някои книжа от библиотеката, мистър Чарлс Римън ги иска…
Защо трябва да му давам обяснение, запита се той, но думите вече бяха излетели от устата му.
— Разбира се — кимна икономът. — Да уведомя ли майка ви, че сте тук?
— Не… Не още, Артър…
Проникнал във вътрешността на просторното помещение с масивни мебели, Тео си позволи да седне на старото кожено кресло зад бюрото на баща си. Спомни си колко трудно беше общувал с него и в душата му се промъкна тъга.
После измъкна ключето, което беше взел от писалището на Джеймс, и с треперещи пръсти го вкара в ключалката. Никога не беше разполагал със собствен ключ за бюрото на баща си. Вече беше претърсил всички възможни места, това бюро беше последната му надежда.
Чувстваше се като крадец. Имаше усещането, че всеки миг ще се появи някой да му попречи. От самоувереността, която го беше обзела през последните няколко часа, не остана дори следа. Пръстите му докоснаха масивната кехлибарена отварачка за писма, обсипана с красиви инкрустации, после се преместиха на резервните очила на баща му, акуратно скрити в калъфка от крокодилска кожа. Помнеше тези вещи много добре…
В дъното на чекмеджето с изненада откри стара снимка, на която двамата с Джеймс, още деца, позираха между родителите си.
— Ти никога не си ме обичал — горчиво промълви той на усмихнатия мъж, който го гледаше от черно-белия фотос.
После очите му се преместиха върху Джеймс и стомашните сокове се качиха в гърлото му. Още от дете брат му се подиграваше с него, обиждаше го, биеше го. И това продължи до последния му ден, до деня на приема и утрото след него, когато упорито отказваше да вдигне слушалката…
Тео поклати глава и започна да рови документите в бюрото с овлажнели ръце.
— По дяволите! — нервно промърмори той. — Къде може да го е тикнал Джеймс?
Свърши с писалището и се прехвърли на библиотеката. Провери я основно, рафт по рафт, книга по книга.
Един час по-късно, ядосан и разстроен, той съобщи на иконома, че иска да види майка си.
Поканиха го в спалнята и той тръгна по коридора със свито сърце. Защо винаги се чувствам така тук? Защо се държа като виновно дете, което очаква наказание? Нима не е крайно време нещата да се променят? Двамата най-важни мъже в живота на Абигейл — баща му и брат му, вече са мъртви. Би трябвало той, Тео, да заеме първото място в сърцето й… Не, няма да стане, въздъхна горчиво той. Това място вече е запазено за Джими, малкия й внук…
Пристъпи към леглото и се наведе за задължителната целувка.
— Здравей, мамо — рече Тео и плъзна устни по сухата кожа на бузата й. — Как се чувстваш?
— Добре — отвърна сдържано тя и вирна брадичка.
— Зная, че ти е трудно, мамо… За всички ни е така… Но трябва да ти задам един въпрос… — Замълча, обзет от неприятното чувство, че трепери. — Давал ли ти е Джеймс някакви документи?
— Какви документи? — попита Абигейл, а в тъмните й очи проблесна хладно учудване.
— Споменаваше, че иска да промени завещанието си… А също и брачния договор…
— Защо би го сторил, за бога?
— Заради Джими. Каза, че е време да третира Сандра като истинска съпруга… Търсих навсякъде, но не мога да го открия… Диксън твърди, че такъв документ няма и в офиса на Джеймс…
— И при мен го няма — поклати глава Абигейл, помълча малко и вдигна глава: — Може би е у Сандра? — За пръв път в очите й се появи безпокойство.
— Едва ли — поклати глава Тео. — Досега би трябвало да го извади на бял свят.
— Тео! — повиши тон тя. — Намериш ли подобен документ, незабавно трябва да ми го донесеш! Незабавно, разбираш ли? — Така го назидаваше като малко момче…
Той неволно се сви и покорно кимна с глава:
— Разбира се, мамо.
— Това е много важно! — предупредително го изгледа тя. — Не искам никакви промени в брачния договор на Сандра! А що се отнася до новото завещание, вероятно такова няма… Джеймс никога не би го направил, без да се посъветва с мен.
— Да се посъветва ли? — изненадано вдигна глава Тео.
— Естествено! — тръсна глава Абигейл.
Няколко минути по-късно Тео набра номера на Диксън от телефона в колата си.
— Не го открих никъде — съобщи в слушалката той.
— По дяволите! — изръмжа Диксън.
 

Абигейл се обади на Чарлс веднага след като Тео си тръгна.
— Знаеш ли нещо за промяна в брачния договор на Джеймс и ново завещание? — попита тя.
— Това пък откъде ти хрумна? — изненада се Чарлс.
— Тео твърди, че Джеймс имал намерение да промени брачния си договор със Сандра и да направи ново завещание.
— А самият Тео виждал ли е черно на бяло подобен документ?
— Не.
— Значи няма от какво да се безпокоиш, Абигейл. Тео винаги се е надявал, че Джеймс ще му позволи да управлява фондацията, но самият Джеймс никога не е обсъждал с мен подобна възможност. Не вярвам, че би допуснал глупостта да ревизира и брачния си договор…
— Дано е така — въздъхна Абигейл. — Чарлс, обещай ми, че ако случайно попаднеш на подобен документ, веднага ще ми го покажеш. Не искам да попада в чужди ръце.
Той се поколеба.
— Чарлс! — повиши глас Абигейл. — Искам думата ти!
— Добре, имаш я — отвърна най-сетне той.
 

Сандра д'Арси не беше във възторг от новата визита на детективите Боуър и Доналдсън. Този път русата й коса се спускаше свободно върху раменете и Боуър неволно отбеляза, че независимо от гадния си характер, тази жена наистина изглежда страхотно.
— Може ли да влезем, госпожо? — попита той.
— Едва ли ще си тръгнете, ако кажа «не» — сви рамене Сандра.
— Страхувам се, че е точно така — направи опит да се усмихне Боуър, но тя се дръпна да им направи път с каменно лице. Махна с ръка към удобния диван в дъното на хола, и полицаите я последваха.
— Сега пък какво има? — Въпросът беше зададен хладно, още преди двамата да се отпуснат на седалките.
— Случайно да притежавате оръжие? — попита Боуър и веднага си отбеляза изненадата, появила се върху лицето на домакинята.
— Защо питате?
— Това е част от рутинните процедури.
— Имам един пистолет — отвърна тя и в очите й се появи тревога.
— Може ли да го видим?
— След като настоявате…
— Моля ви — твърдо изрече Боуър и стана на крака, за да й покаже, че това трябва да стане незабавно.
Сандра разбра намека и също се изправи.
— Това пък защо? — попита тя и тръгна пред двамата полицаи.
— Трябва да го проверим — отвърна Боуър. — Носила ли сте го някога със себе си?
— Не — отвърна рязко тя. — Откакто го купих, пистолетът не е напускал тази къща.
Изкачиха се по стълбите на втория етаж, прекосиха къс коридор и се насочиха към двойна врата от масивен бук. Озоваха се в просторна спалня, боядисана в пастелни цветове, краката на Боуър потънаха в дебел плюшен килим. Очите му пробягаха по красивите мебели и огромното легло. Това тук вероятно струва повече, отколкото годишната ми заплата, отбеляза си той.
— Държа го ей тук — нетърпеливо промърмори Сандра, дръпна чекмеджето на скрин с красиви орнаменти и пръстите й потънаха сред акуратно подреденото бельо. Върху лицето й изведнъж се появи израз на паника, ръката й полудя. Бельото полетя към пода. — Няма го! — извика задавено тя и безсилно се отпусна на леглото. Устата й зяпна от смайване.
— Как така го няма? — вдигна вежди Боуър и размени кратък поглед с партньора си.
— Нищо не разбирам… Винаги си е бил тук… — Сандра изглеждаше наистина объркана. От напереното й поведение не остана дори следа, изведнъж заприлича на дете, което всеки момент ще се разплаче.
— Кой друг знае, че притежавате пистолет? — попита Боуър.
— Никой. Само аз и съпругът ми…
— Кога го купихте?
— Някъде през януари…
— Това ли е единственото оръжие, което притежавате?
— Да. Съпругът ми настоя да го вземем, след като ни обраха…
— Кога стана това?
— През юли миналата година. Една вечер се прибрахме късно и открихме, че задната врата е разбита. Бяха откраднали видеомагнетофон, камера и телевизор… Спалнята беше преровена основно, но други липси нямаше…
— Съобщихте ли на полицията?
— Разбира се — отвърна тя и се надигна от леглото. Самообладанието й очевидно започваше да се възвръща. — Тук се появи някакъв полицай и взе показанията ни. Но от тогава насам нямаме сведения за крадците…
— Разпитаха ли прислугата?
— Да. Икономката беше сигурна, че е заключила вратата и е задействала алармената инсталация.
— Разбирам.
— Съпругът ми се опасяваше, че някой може да проникне в къщата, когато Джими й аз сме сами… По тази причина настоя да купя пистолет и да се науча да го използвам…
— Така… — проточи Боуър. — Нека уточним нещата. Кражбата е станала някъде през юли миналата година и съпругът ви настоява да си купите пистолет. Дотук всичко ли е точно?
— Да.
— Но вие купувате въпросния пистолет чак през януари тази година. Така ли е?
— Да, вече ви казах.
Боуър направи кратко изчисление с помощта на пръстите си.
— Изчакали сте цели шест месеца и едва тогава сте купили пистолет? — В гласа му прозвуча открито недоверие.
— Да, предполагам… — объркано отговори Сандра.
— Защо чакахте половин година, госпожо?
— Ами… Не зная… Вероятно все съм отлагала, докато най-сетне…
Боуър погледна Доналдсън, после очите му отново се заковаха върху лицето на младата жена. Ръцете й лежаха в скута, самообладанието й бързо се възвръщаше.
— Съпругът ви придружи ли ви при покупката?
— Не, само ми написа на един лист какъв вид оръжие да купя и откъде да го купя…
— Помните ли името на магазина?
— «Кембълс» или «Кимбърлис»… Нещо от тоя сорт. Магазин за спортни артикули в Холивуд…
— Мъжът ви притежаваше ли пистолет?
— Може би, но във всеки случай не го държеше тук. Питайте в службата му, там може и да има…
Боуър си отбеляза, че наистина трябва да стори това. В регистратурата липсваха сведения за оръжие, притежавано от Джеймс д'Арси.
— Възможно ли е пистолетът да е попаднал в ръцете на някой от прислугата? — попита той.
— Мария е единствената, която има достъп до спалнята ми — поклати глава Сандра. — Но тя никога не би докоснала вещите ми.
— Все пак ще ви помоля да я попитате…
Сандра рязко се изправи и тръгна към вратата. Сякаш държеше да им покаже колко й е неприятно да изпълнява желанията им. Слязоха долу и се насочиха към кухнята. Сандра зададе няколко въпроса на испански, но Мария поклати глава.
— Да се върнем в хола — предложи Боуър.
Седнаха удобно, той прочисти гърлото си и започна:
— Споменахте, че мъжът ви е настоявал да се научите да стреляте…
— Да.
— Научихте ли се?
— Човекът в магазина ми показа някакви брошури и ме посъветва да се упражнявам по мишени.
— Направихте ли го?
— Не.
— Съпругът ви знаеше ли, че не сте ходили на курс по стрелба?
— Да — отвърна тя и в очите й се появи предизвикателство. — Беше ядосан, но аз отказах… И какво от това?
Боуър си отбеляза нещо в тефтерчето с черни корици и вдигна глава:
— Госпожо Д'Арси, ние все още издирваме последен модел «Мустанг», върху регистрационните номера на който присъстват буквите HKB… Готвачката на съседа е видяла подобен мустанг, бял на цвят, да влиза във вашата алея само няколко дни преди убийството на съпруга ви…
— И какво от това?
Търпението на Боуър започна да се изчерпва. Домакинята се държеше така, сякаш не й пукаше от нищо.
— Госпожо Д'Арси, предлагам ви да напрегнете паметта си. Говорим за кола, която може би е ползвал убиецът на съпруга ви!
— Не мога да зная кой каква кола кара — сви рамене Сандра.
— Въпросът е сериозен, млада госпожо! — повиши глас Боуър. — Ако не желаете да отговаряте, лесно ще ви уредим една разходка до управлението!
Тя продължително го изгледа.
— Спомням си, че един приятел от курса по аеробика ме докара един ден… Колата му беше бяла, но не съм сигурна нито за модела, нито за годината на производство… — Сви рамене и добави: — Би могла да бъде и мустанг…
— Името на този приятел? — разтвори тефтерчето си Боуър.
— Не бих искала да… — започна Сандра, после срещна гневния поглед на полицая и отново сви рамене: — Добре, какво толкова, по дяволите! Името му е Томи… Само че не виждам причина за появата му тук късно през нощта… В Лос Анджелис сигурно има хиляди бели коли…
— Така е — кимна Боуър. — Как е фамилното име на този Томи?
— Не зная.
— Идете да се приготвите — стана на крака Боуър. — Ще дойдете с нас!
— Май беше Бартоломю — навъсено промърмори Сандра и в погледа й се появи омраза.
— Къде живее?
— Не зная.
Боуър се втренчи в нея, питайки се дали да не я притисне отново. Реши временно да се въздържи, въздъхна и смени темата:
— Искам името и телефонния номер на залата ви за аеробика.
— Ще трябва да ги потърся.
Сандра напусна хола, а Боуър се отпусна на стола и уморено подхвърли:
— Хаплива малка кучка, нали?
Доналдсън поклати глава.
— Според мен просто е уплашена. Твърде млада е за такива ситуации…
— Вие, младите ченгета, мислите само с оная си работа — мрачно въздъхна Боуър.
 

Сандра захлопна вратата зад полицаите, изтича до телефона и набра номера на Томи. Но отново й отговори проклетият телефонен секретар.
— Обади ми се веднага — каза в слушалката тя и затвори. Къде, по дяволите, се е запилял?
Трябваше да го открие на всяка цена. Набра номера на инструктора по аеробика, просто защото не се сети за друг.
— Томи не се е мяркал тук от няколко дни — уведоми я човекът.
По дяволите!
 

9
 
— До утре следобед тези договори ще бъдат готови — усмихна се Лорин Кънингам.
Арнолд Миндъл — съдружникът, който отговаряше за сделките с недвижими имоти в «Манинг & Андерсън» и пряк началник на Лорин, се облегна назад в коженото кресло, а на лицето му се появи недоволно изражение.
— Твърде късно — промърмори той. — Трябват ми сутринта.
Лорин се втренчи в него. Не можеше да бъде наречен дебел, въпреки излишните килограми. Те просто придаваха пълнота на красивото му лице с леко подпухнали очи, което част от сътрудничките в офиса намираха дори секси. Стисна зъби и направи опит да отговори любезно:
— Но вие току-що ми ги възложихте…
— Нямаше друг начин — сви рамене Миндъл. — Предполагам, че ще се наложи да поработиш на лампа…
В душата й проблесна гневна светкавица, но красивото й лице остана безизразно. Розовата рокля подчертаваше ярко женствеността й, гърдите правеха съблазнителна извивка под дълбоко изрязаното деколте. Мнозина твърдяха, че прилича на младата Рита Хейуърт и на чара й не може да устои нито един мъж. С изключение на този, който седеше насреща й…
Господи, през последните две седмици вече за четвърти път ме кара да работя извънредно, въздъхна тя. Направо ще ми съсипе личния живот! Мразеше Арнолд, особено след като случайно дочу какво е мнението му за нея, изказано пред един от колегите в коридора: «Лорин е лишена от инициатива и не е склонна да даде нещо повече от това, което влиза в рамките на работното време…». А за какво трябва да го дава? Сега обаче нямаше друг избор, освен да се подчини. Нали предстоеше обсъждането на кандидатурите за съдружник?
— Добре — сладко се усмихна тя. — Ще ги имате сутринта. — Само от леко пребледнялото й лице личеше колко е ядосана.
— Знаех, че мога да разчитам на теб — насмешливо я изгледа Арнолд.
Копеле мръсно, помисли си тя. Притискаш ме до стената, но един ден всичко ще ти се върне тъпкано! Вдигна глава и гордо напусна прекрасно подредения ъглов кабинет, задръстен от антични произведения на изкуството. Мина покрай тапицираните с кожа врати на останалите съдружници и пое по дългия, застлан с мокет коридор.
— Лорин, ела за малко — повика я Кейт.
— Само за секунда — спря се на вратата й Лорин.
— Как вървят нещата?
— Работя по много интересен случай — отвърна тя. Проклета да бъда, ако й дам възможност да ме гледа отвисоко!
Телефонът на бюрото издрънча.
— Само минутка — погледна я Кейт, прикрила мембраната с ръка.
Лорин кимна и пристъпи навътре. Обзавеждането в кабинета на Кейт не се отличаваше от това в нейния, но беше решено в друга цветова гама. Действителната отлика идваше от картините, цветята и личните вещи, чрез които всеки юрист тук се стремеше да подчертае своята индивидуалност. В това помещение всичко беше в бяло, черно и бежово, цялата стая беше отрупана със саксии в най-различна форма, върху бюрото имаше ваза със свежи цветя.
Кабинетите на асоциираните партньори придобиват истинска индивидуалност, едва когато притежателите им станат част от фирмата, помисли Лорин. Само съдружниците разполагат с достатъчно средства за обзавеждане според личния си вкус. Въпреки че и Кейт беше асоцииран партньор в «Манинг & Андерсън», тя ръководеше самостоятелен отдел и по тази причина кабинетът й се намираше на етажа на съдружниците. Факт, който Лорин никак не харесваше. Положението на Кейт във фирмата беше за завиждане и това щеше да стане още по-явно, ако Чарлс Римън поеме президентския пост след оттеглянето на Франклин Манинг.
Единствената надежда на Лорин беше в Диксън, тя горещо се надяваше, че кръвната връзка ще натежи при избора на нов президент. Диксън открито ненавижда Чарлс, а веднъж и самата Кейт й довери, че Диксън не обича и нея. Мислите на Лорин потекоха в тази посока. Дали пък няма да успее да убеди Диксън, че именно тя е най-добрият избор за вакантното място на съдружник? Заслужава си да опита…
— Извинявай — остави слушалката Кейт. — Непрекъснато ми звънят във връзка с Джеймс д'Арси. Предполагам, че и на теб…
— О, да — кимна Лорин, която за нищо на света не би признала, че клиентите рядко я търсят по телефона. Арнолд умишлено я държеше в изолация, по този начин й отмъщаваше за богатството и връзките на баща й, благодарение на които тя получи място в «Манинг & Андерсън». — Чарлс сигурно е изнервен от слуховете, появили се след смъртта на Джеймс…
— Доста е разтревожен — кимна Кейт.
Забелязала безпокойството в очите й, Лорин понечи да подсвирне. Я виж колко е загрижена за покровителя си!
— Джеймс носеше доста пари на фирмата — отбеляза на глас тя.
— Сигурна съм, че семейство Д'Арси ще продължи да ползва услугите ни — отвърна Кейт.
— Човек никога не знае — проточи Лорин и със задоволство отбеляза загриженото изражение, появило се върху лицето на приятелката й. — Май ще е по-добре да тръгвам — въздъхна тя. — Арнолд пак ми възложи една спешна задачка… Чао, ще се видим по-късно.
Продължи до дъното на коридора и започна да се спуска по широкото стълбище с бронзови парапети, което водеше към долния етаж. Там й се наложи да прекоси още един безкрайно дълъг коридор, преди да стигне до собствения си кабинет. Мразеше дупката, в която я бяха натикали, тук винаги се чувстваше като сираче.
Затръшна вратата зад гърба си, най-сетне получила възможност да даде воля на гнева, който кипеше в душата й.
— Мамичката им на Арнолд и Кейт! — просъска тя. — Мръсни гадини, бих могла да ги убия!
Папката с непопълнените договори полетя към дивана.
 

— Ценя високо подкрепата ти — промълви Диксън и попипа изтъняващата си коса. Сякаш искаше да се увери, че все още е на главата му.
— Можеш да разчиташ на мен — отвърна Арнолд Миндъл, стана и се насочи към вратата.
Диксън го изчака да излезе и се облегна назад. За пръв път от доста време насам се почувства добре. Беше изложил мнението си задълбочено и подробно, а Арнолд го подкрепи изцяло. Той също виждаше изгодата от евентуалното обединение с нюйоркската адвокатска фирма. В допълнение го увери, че е изцяло на негова страна в предстоящия избор на президент. Това беше наистина добра новина. Арнолд се ползваше с авторитет сред останалите съдружници и откритата му подкрепа за Диксън не можеше да не им повлияе.
Същевременно Диксън си даваше сметка, че част от съдружниците в «Манинг & Андерсън» са склонни да го подкрепят единствено поради убеждението си, че у Франклин Манинг ще заговори гласът на кръвта и в крайна сметка той ще отстъпи поста на сина си. Слава богу, че баща му никога не изпусна контролния пакет акции на фирмата, който си оставаше семейна собственост. Този факт също щеше да окаже влияние в тежката борба с онзи хитрец зет му…
Ако Чарлс не се държи както подобава, като нищо може да се окаже изтласкан от ръководния си пост във фирмата, въздъхна Диксън и на лицето му се появи самодоволна усмивка. Беше твърдо решен да покаже на този слагач кой командва парада…
Завъртя се заедно със стола си, в главата му започна да се очертава стратегията на предстоящата битка. Задължително условие за победа в тази битка бе компрометирането на Чарлс в очите на Франклин Манинг. За целта Диксън възнамеряваше да следи зет си отблизо, нещо дълбоко в душата му го правеше уверен в успеха…
 

— Какво става? — вдигна глава детектив Боуър.
Партньорът му Доналдсън току-що беше затръшнал вратата и бързаше към него със зачервено от възбуда лице.
— Справката потвърди, че Томи Бартоломю живее на посочения адрес в Нортридж — съобщи Доналдсън. — Но най-интересното е, че има досие. Осъден условно по обвинение в опит за измама при придобиване на недвижим имот.
— Така ли?
— Точно така — кимна Доналдсън. — Измамил някаква бабичка и й отмъкнал парите…
— Интересно — промърмори Боуър. — Много интересно!
— Но това не е всичко — тържествуващо се усмихна младият му партньор.
— Хайде, казвай! — погледна го с неподправен интерес Боуър.
— Томи Бартоломю кара бял мустанг последен модел и регистрационните му номера съдържат комбинацията HKB…
Боуър подскочи толкова рязко, че разля част от кафето по панталона си.
— Да не си правиш майтап?!
— Нищо подобно — отвърна партньорът му. — Предполагам, че дойде времето да си побъбрим с тоя приятел…
— Да вървим! — изръмжа Боуър и се втурна към изхода.
 

Тридесет минути по-късно показалецът му натисна звънеца на адреса на Бартоломю. Наложи му се да повтори упражнението няколко пъти, преди отвътре да се разнесе приглушен глас:
— Кой е?
— Полиция, отворете.
Ключалката изщрака, в процепа се появи лицето на красив младеж, някъде около тридесетте. Върху челото му падаха кичури светла коса — от онзи тип, който някои хора наричат пясъчна. Дълбоко хлътналите кафяви очи гледаха мрачно.
— Вие ли сте Томи Бартоломю?
— Да.
Доналдсън му показа значката си.
— Може ли да влезем?
— Заповядайте — въздъхна Томи Бартоломю, отвори вратата на малкия апартамент и им направи място да минат. В ръката му димеше цигара.
Боуър влезе пръв в оскъдно мебелираното помещение. Обхвана го с един бърз поглед и поиска да види шофьорската книжка на младежа. Томи пристъпи към масата в ъгъла, взе портфейла си и извади книжката.
Доналдсън си записа данните, а Боуър започна с въпросите:
— Каква марка кола притежавате?
— Мустанг.
— Номер?
— Четири, пет, три, HKB — отвърна Томи и нервно почеса брадичката си. — Хей, какво става?
— Разполагаме с информация, че в понеделник вечерта кола като вашата е станала причина за пътнотранспортно произшествие.
— Не съм правил никаква катастрофа.
— Къде бяхте в понеделник вечер, между шест и полунощ? — хладно го изгледа Боуър.
— У дома… Или може да съм отскочил до бара на ъгъла, който посещавам често… Да, точно така. Отбих се там някъде около четири. Изпих няколко бири, но ми стана кофти… Някой ме доведе у дома, след това не съм излизал…
Доста хлабава история, помисли си Боуър.
— Някой може ли да потвърди думите ви? — попита на глас той.
— Това пък за какво?
— Отговорете на въпроса — намеси се Доналдсън.
— Не мога да се сетя за никой познат — сви рамене Томи. — С изключение на бармана…
— Как се казва този бар? — попита Боуър.
Томи обясни.
— Кой ви доведе у дома?
— Чакайте да видим… Да, мисля, че името му е Винсънт. Никога преди това не съм го виждал. Заспах като труп… А като се събудих, имах ужасно главоболие… От тогава насам непрекъснато повръщам, вероятно съм хванал грип…
— Можем ли да се поогледаме?
— Ами… Не съм много сигурен. — Томи колебливо ги изгледа, пръстите му нервно смачкаха цигарата в пепелника. — Всъщност какво търсите? Аз не употребявам наркотици…
— Искаме да огледаме обстановката — поясни Боуър. — Това ще ни помогне да повярваме на историята ви…
— Не — поклати глава Томи. — Мисля, че няма да стане…
— Добре тогава — въздъхна Боуър, решил да премине на твърдия вариант. Хвърли бегъл поглед на Доналдсън и младият полицай изпъчи гърди.
— След малко ще се върнем със заповед за обиск — изръмжа заплашително Доналдсън. — И няма да ни се сърдите, ако обърнем всичко наопаки.
— Заповед за обиск? — В очите на Томи се появи страх.
— Всичко зависи от вас — отвърна Доналдсън, измъкна от чантата си формуляр за доброволен обиск и му го подаде. — Ако подпишете това, нещата няма да стигнат дотам…
Ще клекне, прецени Боуър, докато Томи разглеждаше формуляра. Повечето клякат. Томи огледа намръщените им лица, после се подписа и отвори вратата на спалнята.
Боуър влезе пръв, а Доналдсън неволно сбърчи нос от вонята, която го лъхна. В стаята миришеше на повръщано, леглото беше неоправено, по пода се валяха дрехи.
Боуър се насочи към купчината бельо до прозореца. Край нея имаше чифт ботуши. Той ги взе в ръце и огледа калните им подметки.
— Кога за последен път сте ги обували?
— В понеделник вечерта.
— Доста са кални… Къде бяхте?
— Нали вече ви казах? Изпих няколко бири в кръчмата и това е последното, което си спомням…
— Може ли да ги вземем? — небрежно попита Боуър. — Трябва да направим някои анализи…
Томи се поколеба, а Боуър хвърли красноречив поглед на партньора си: «Покажи му къде зимуват раците…».
Доналдсън изпъчи гърди и пристъпи напред, под ръкавите му заиграха мускулите.
— Добре, вземете ги — промърмори Томи.
Боуър не можеше да повярва на късмета си. Ако това хлапе беше казало «не», той просто нямаше какво да стори. Щеше да се наложи да вади заповед за обиск, а дотогава ботушите положително щяха да бъдат старателно почистени. Пристъпи към издрасканата масичка и започна да рови из струпаните върху нея хартии и разписки. Една от тях беше издадена от мотел «7-П», под нея се показа разписка от бензиностанция на «Юниън ойл». До двете смачкани банкноти от по един долар и пръснатите в безпорядък монети имаше прегънат на четири лист хартия.
Боуър понечи да го разтвори, но Томи нервно пристъпи напред:
— Дайте ми го!
Без да му обръща внимание, Боуър разгъна листа и прочете съдържанието му: «Това са парите, които ти обещах. С обич: Сандра».
Джакпот, рече си Боуър и усети как нервите му се стягат.
— Какво означава тази бележка?
— Просто бележка. От една приятелка…
— Познавате ли жена на име Сандра д'Арси?
Лицето на младежа стана загрижено.
— Какво ви интересува това?
Огромната лапа на Доналдсън тежко легна върху рамото му.
— Въпросите задаваме ние, приятелче. Ти само отговаряш.
Боуър пристъпи крачка напред. Опасяваше се да не прекалят, имаше нужда от леко сплашване и нищо повече.
— Вижте какво — загрижено промълви той. — Нещата са доста сериозни. Съветвам ви да ни окажете нужното съдействие. В противен случай… — Ръцете му безпомощно се разпериха. — В противен случай ще бъдем принудени да ви откараме в управлението и да ви подложим на официален разпит!
Томи отмести уплашения си поглед от Доналдсън и го спря върху лицето на Боуър. Личеше, че мисли напрегнато. Най-сетне от устата му излетя примирена въздишка.
— Какво искате да знаете?
Боуър се отпусна. Номерът с доброто и лошото ченге както винаги излезе успешен.
— Познавате ли жена на име Сандра д'Арси? — повтори въпроса си той.
— Да.
— Къде се запознахте с нея?
— В курса по аеробика.
— Адрес? Точна дата? — изстреля Боуър.
— Занятията се провеждат три пъти седмично, в понеделник, сряда и петък. Между два и три следобед… — После Томи съобщи адреса на салона за упражнения.
— Срещате ли се с въпросната дама и извън занятията?
— Да, понякога…
— Близки ли са отношенията помежду ви?
Кафявите очи на Томи се присвиха.
— Какво би трябвало да означава това?
— Знаете какво — намигна му приятелски Боуър. — Нещо по-така…
— Ние… Ние сме само приятели… — Томи сграбчи пакетчето от масата и измъкна една цигара. Запали и напълни дробовете си с дим.
— Спиш ли с нея? — ледено попита Боуър, без да го изпуска от очи.
Томи се поколеба и Боуър отново погледна към Доналдсън.
— Избирай — изръмжа едрият полицай. — Или ще ни кажеш истината сега, или ще сториш това по-късно, в управлението!
Стиснал цигарата между устните си, Томи натика юмруци дълбоко в джобовете на протърканите си дънки.
— Да — отвърна с неохота той. — И какво от това?
— Какво означава бележката? — игнорира въпроса му Боуър.
— Даде ми малко пари на заем… За наема.
— Колко малко?
— Две хиляди долара.
Очите на Боуър скептично пробягаха по стените на занемарения апартамент.
— Колко наем плащаш?
— Две хиляди.
Доналдсън въздъхна от досада и пристъпи напред.
— Съветвам те да не ни занасяш! — заплашително изръмжа той. — В кой апартамент е домоуправителят?
— Добре де — предаде се Томи. — Не е чак две хиляди…
— Колко? — попита Боуър.
— Някъде към петстотин… Но имах и други сметки за плащане…
— Много мило от нейна страна — пристъпи от крак на крак Боуър. — С какво се занимаваш?
— Опитвам се да стана актьор… Не е много лесно.
— Откъде си?
— От Канзас.
— Имаш ли семейство?
— Да. Майка ми и сестра ми живеят в Канзас сити. От доста време не съм ги виждал…
— Там ли си учил?
— Да. Завърших гимназия и влязох в казармата.
— А оттам вероятно те изритаха с почести… — изгледа го внимателно Боуър.
— Без почести. Натопиха ме…
— В какво по-точно? — приятелски попита Боуър.
— Организация на хазарт и събиране на залози — отвърна Томи. — Но не беше точно така. Не съм организирал никакъв хазарт, само казах на момчетата къде могат да хвърлят по някой зар. Началниците обаче имаха нужда от жертва за назидание…
— Лоша работа — въздъхна Боуър. — Някога да си бил арестуван?
— Да.
— За какво?
— Една жена каза, че съм й откраднал парите…
— А как стояха нещата в действителност?
— Беше ужасна грешка и нищо повече. Просто се опитах да й помогна да инвестира… Тя сама ми даде парите и ме помоли да ги вложа в нещо. А после се появи приятелят й и започна да ме заплашва… Не трябваше да се залавям с тая кучка… Първо ми даде парите да ги инвестирам, после ме обяви за крадец!
— Влезе ли в затвора?
— Не. Получих условна присъда с изпитателен срок.
— Още ли тече този срок?
— Не.
— Работиш ли нещо в момента?
— Да. Дребни роли на хонорар…
Боуър бръкна във вътрешния си джоб и му подаде една картичка.
— Съветвам те да не напускаш Лос Анджелис, без да ни се обадиш предварително, Бартоломю — изръмжа заплашително той.
— Да, разбира се — кимна объркано Томи.
 

Телефонът иззвъня и Сандра д'Арси скочи към слушалката.
— Томи! — извика тя, разпознала гласа насреща. — Вече няколко дни те търся!
— Защо си казала на полицията за мен?
— Нищо не съм им казвала. Вероятно сами са те открили.
— Как така сами? Някой трябва да им е казал!
— Нищо не знам. Разбрах само, че са научили името ти. Идваха ли вече?
— Да. Току-що си тръгнаха…
— Какво им каза? — попита със свито сърце тя.
— Казах, че съм изпил няколко бири в кръчмата, а след това ми е станало лошо и някакъв тип ме е придружил до дома.
— Ясно.
Томи включи новините по радиото и повторно хвана слушалката. Отсреща вдигнаха почти веднага.
— Трябва да ми дадеш още малко време за парите… Знам, знам… Но жената, за която ти казах, има неприятности с ченгетата… Няма значение. Заклевам се, че до края на седмицата ще ги имам. Да, тя обеща да ми помогне… — По лицето му избиха червени петна. — Виж какво! Не съм идиот! Ще ти осигуря тези пари, но ми трябва малко време!
 

10
 
Сандра седеше с нещастен вид в големия ролс, който плавно се носеше към имението на Абигейл д'Арси. Шофьорът беше вдигнал стъклената преграда, която го разделяше от пътниците в задната част на лимузината.
— Пак си пиян! — просъска Виктория д'Арси Мандевил и се извърна към мъжа до себе си. — Какво ще си помисли мама?
Реймънд само я изгледа с кървясалите си очи, измъкна сребърното шишенце с монограм от вътрешния си джоб и отпи една глътка. Избърса устните си с длан и едва тогава благоволи да изръмжи:
— Хич не ми пука какво ще си помисли майка ти!
Сандра се беше настанила на допълнителната седалка срещу тях, с гръб към шофьора. Не можеше да понася вечните им кавги. Защо не й позволиха да отиде със собствената си кола? Дали Виктория не подозира нещо? Все още помнеше възклицанието й, когато Джеймс ги запозна: «И ти си се оженил за тоя боклук?!». Не, Виктория не бива да разбере за Томи! Един господ знае какво е способна да стори! По гърба на Сандра пробяга тръпка.
Умираше за една цигара, но знаеше, че не бива да пуши нито в колите им, нито в къщите им. Жалко, че тези ограничения не се отнасяха за алкохола. От Реймънд се разнасяше такава воня, че направо й се повдигаше.
Даваше си сметка, че след като отворят завещанието на Джеймс (причина за настоящата визита), тя най-сетне ще разполага с известна сума собствени пари. И най-сетне ще може да върши каквото пожелае…
 

Зад волана на един мерцедес 560 CEK се беше настанил Диксън, на седалката до него пътуваше Тео д'Арси. Диксън беше облечен в безупречно скроен морскосин костюм, добре поддържаните му ръце с лекота въртяха волана по многобройните завои на пътя.
— Не се безпокой — промърмори успокоително той.
— Опитвам се — отвърна Тео. Беше доволен, че Диксън се отби да го вземе. В момента се нуждаеше от всяка подкрепа, която можеше да му бъде предложена. Красивото му лице беше смръщено в мрачна гримаса, непрекъснато мислеше за това, което щеше да чуе в завещанието на брат си. Дано го е променил, въздъхна той. Обеща да го стори!
 

Абигейл д'Арси седеше изправена в инвалидната си количка, спряна срещу огледалото на тоалетната масичка в просторната дневна на втория етаж. След смъртта на мъжа си рядко напускаше този апартамент, независимо от факта, че беше прикована към количката няколко години преди това. Погребението на Джеймс беше едно от редките събития през последните десет години, които я бяха принудили да напусне дома си.
Провери за последен път грима си, ръката й се плъзна по изрядно сресаната сива коса. Още не мога да повярвам, че Джеймс не е тук, въздъхна тя, докато проверяваше закопчалките на обиците си. Чувстваше се много самотна. Диамантите на ушите и шията й влизаха в ярък контраст със скромната й черна рокля от фина вълна.
Сега й остана само един син. Тя без съмнение обичаше Тео, но той не беше Джеймс. Самотен светъл лъч в тунела на мъката беше малкият й внук Джими. По всяка вероятност и единствен, както вървят нещата. Тео не показва никакви признаци, че има нужда от семейство и деца, а Виктория и Реймънд очевидно не бяха способни на наследство — от деня на сватбата им бяха минали близо двадесет години.
Абигейл позвъни на иконома, който щеше да я свали на приземния етаж с помощта на специалния асансьор. За внучето ще организирам нещата по-добре, решително си рече тя.
 

Кейт последва иконома през огромния входен вестибюл с блестящ полилей, отново се възхити на прекрасните картини, окачени по стените. Поканиха я да влезе в просторната дневна на Д'Арси. Около мраморната маса се бяха настанили всички, в средата й блестеше великолепна кристална фруктиера от «Тифани».
Очите й пробягаха по лицата на присъстващите. Всички гледаха през нея, сякаш не съществуваше. Единствено Чарлс, настанил се на домакинското място, я възнагради с приятелска усмивка. С въздишка на облекчение тя се отпусна в самотния свободен стол.
В стаята се усещаше враждебност. Тя очевидно не беше предназначена за Кейт, но въпреки това косъмчетата на тила й започнаха да настръхват. Знаеше, че през последните години адвокатите рядко практикуват ритуално отваряне на завещания. Беше възприета една по-проста и по-практична форма — копия от съответното завещание се раздават на наследниците и всеки от тях има право да потърси адвоката за разяснение. Но Абигейл беше настояла да се спази традицията и сега всички чакаха.
— Госпожица Александър вече е тук, можем да започваме — каза Чарлс, прочисти гърлото си и започна да говори. Очите на присъстващите се заковаха в лицето му.
— Преди всичко ми позволете да изразя дълбоките съболезнования на всички от «Манинг & Андерсън» по повод трагедията, сполетяла семейството ви. За съжаление Франклин Манинг е на легло и няма да може лично да поднесе своето съчувствие.
Кейт внимателно наблюдаваше поведението на Чарлс и още веднъж се възхити от умението му да привлича вниманието на всички край себе си. Този човек е роден победител, помисли си тя.
— Всички ние сме покрусени от кончината на Джеймс — продължи семейният адвокат. — За мен той беше не само клиент, но и близък приятел. Винаги ще усещам липсата му…
— Благодаря, Чарлс — отвърна с твърд глас Абигейл. Ръката й махна по посока на Тео и Виктория. — Семейството ми цени високо помощта на «Манинг & Андерсън» в този труден за нас момент.
— Моля, няма защо — скочи Диксън, решил да изпревари Чарлс.
— Наистина няма за какво да ни благодарите — добави против волята си Чарлс, взе една кристална чаша от подноса до себе си и отпи няколко глътки. После разтвори папката от кафяв картон пред себе си и извади от нея продълговат бял плик. Разкъса го с широк жест, положи листовете пред себе си и започна да чете с тържествен глас.
Кейт слушаше по-важните клаузи с неотклонно внимание, а очите й наблюдаваха реакциите на семейството.
Абигейл седеше абсолютно неподвижна, тъмните й очи не изпускаха лицето на Чарлс, ръцете й бяха спокойно отпуснати в скута. Виктория гледаше съпруга си с такова отвращение, че всички присъстващи го усетиха. А самия Реймънд не го свърташе на едно място, пръстите му нервно се преплитаха и разплитаха. Диксън също беше нервен — признак за това беше потрепването на десния му клепач, което Кейт беше забелязвала и преди. Тео беше стиснал устни до побеляване, тялото му беше като заковано за стола.
Чарлс прелисти една страница, прокашля се и продължи. Гласът му беше уверен, както винаги.
Според промяната в предбрачния договор, Джеймс оставяше пет милиона долара в разпореждане на вдовицата си. Лихвите от тази сума тя можеше да ползва веднага, а самия капитал — след две години. Пет милиона долара си беше истинско богатство, но в сравнение със състоянието на Д'Арси изглеждаше нищожно. Чарлс спомена, че общата му стойност надхвърля един милиард долара.
— В допълнение Сандра д'Арси получава в свое владение семейното имение и резиденцията, застроена върху него — прочете Чарлс.
Сандра седеше с наведена глава и чупеше ноктите си. От време на време вдигаше до очите си смачкана книжна салфетка. Кейт неволно се запита дали сълзите на младата вдовица са искрени. Нещо я караше да се съмнява, не беше сигурна, че това красиво момиче действително е обичало мъжа си. Но независимо от всичко, от този миг нататък Сандра се превръщаше в една доста богата вдовица.
Чарлс продължи да чете, а Кейт забеляза погледите, които си размениха Диксън и Тео. Лицето на Тео потъмня още повече, тялото му излезе от вцепенението и започна да се мести върху стола. Очите на Диксън станаха зли.
Напрегнатата тишина в залата стана още по-наситена, когато Чарлс прочете, че е определен за изпълнител на завещанието и главен управител на състоянието на Джеймс, включително всичките му банкови активи, докато синът му — Джеймс д'Арси младши навърши двадесет и пет години. Кейт знаеше, че тези банкови активи се състоят основно от контролния пакет акции на «Д'Арси къмпани». На присъстващите стана ясно, че Тео е бесен от избора на Чарлс за управител на всичко това. Но Чарлс беше споменал пред Кейт, че и в предишните завещания на Джеймс тази роля е била определена за него — това едва ли представляваше особена изненада за семейството.
В следващия раздел на завещанието изрично се посочваше, че като изпълнител на завещанието и управител на състоянието на Джеймс д'Арси Чарлс Римън автоматически заема и поста председател на управителния съвет на «Д'Арси къмпани», а също и на фондацията «Д'Арси». Лицето на Тео видимо пребледня. Той щеше да наследи тези длъжности само в случай, че Чарлс умре или не е в състояние да изпълнява функциите си.
Най-накрая стигнаха до финалните абзаци.
— Това завещание е подписано лично от Джеймс д'Арси в присъствието на трима юристи от «Манинг & Андерсън», дата 31 януари миналата година.
Тео скочи на крака и напусна стаята.
Лицето на Абигейл се превърна в ледена маска.
— Чарлс, няма да е зле да поговориш с него — с мъка процеди тя.
— И аз ще отида — предложи услугите си Диксън.
Чарлс и Диксън откриха Тео в библиотеката.
— Какво не е наред? — попита Чарлс и внимателно затвори вратата зад гърба си.
— Той лично ми каза, че е променил завещанието си! — отвърна с болка Тео.
— Как така го е променил?
— Джеймс трябваше да посочи Тео за управител на състоянието си — отвърна вместо него Диксън. — И да го назначи за президент на фондацията.
— Можеш ли да си спомниш кога сте говорили по този въпрос? — попита Чарлс и хвърли внимателен поглед към мрачния мъж.
— Няколко пъти го правихме — отвърна Тео.
Гласът му беше толкова тих, че Чарлс се наведе, за да го чува.
— Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Какво точно ти каза Джеймс?
— Каза, че аз ще поема нещата, ако с него се случи нещо непредвидено…
— И е добавил, че нещата вече са уредени, нали? — вметна Диксън.
— Истина ли е това? — попита Чарлс.
— Да. Няколко дни преди смъртта си ми каза, че нещата са уредени.
— На мен не ми е споменавал нищо — поклати глава Чарлс, без да обръща внимание на недоверието, което се появи върху лицето на Диксън. В момента пет пари не даваше за мислите, които се въртят в главата на партньора му. — Диксън, ти направи ли справка със служебния компютър? Възможно е Джеймс да е предал новия документ на някой друг от фирмата, макар че лично аз не вярвам в това… Може би се е свързал с Франклин?
— Вече се сетих да проверя — поклати глава Диксън. — Но не открих нищо.
— Тогава не виждам как е възможно да съществува друго завещание — въздъхна Чарлс, после се извърна към Тео и добави: — Да ти е споменавал, че ползва услугите на друга юридическа фирма?
Тео поклати глава и погледна Диксън.
— Възможно ли е това?
— Съмнявам се, но ще проверя.
— Действай дискретно — посъветва го Чарлс. — Не искам някой да си помисли, че сме изгубили доверието на Джеймс…
— Благодаря, зная какво да правя.
— И сега какво? — попита Тео.
— Страхувам се, че не можем да направим нищо, ако не открием нов документ, надлежно подписан от Джеймс. В сила е последното му завещание — това, което току-що прочетох.
— Но това не е честно! — възкликна Тео. — Той определено искаше да го промени! Чух го от устата му!
— Напълно възможно, но ръцете ми са вързани — отвърна Чарлс и неволно потърси подкрепата на партньора си: — Обясни му какво казва законът, Диксън…
— Твърде рано е да правим предположения — поклати глава Диксън и хладно се отдръпна от Чарлс. — Тео трябва да прецени всички възможни алтернативи. Чак тогава ще говорим…
— За какво? — погледна го изненадано Чарлс.
— Дали ще оспорваме шибаното завещание! — натъртено отвърна Диксън.
Чарлс заби презрителен поглед в лицето на зет си.
— На какви основания, ако смея да попитам?
— Ще разбереш, като му дойде времето — отвърна жлъчно партньорът му.
Чарлс потисна желанието си да му друсне един в зъбите, обърна се към Тео и рече:
— Виж какво, майка ти е доста разстроена. Бъди така добър да се върнеш оттатък… А после можем да се съберем и да поговорим като нормални хора…
— Не мога да се преструвам повече! — извика Тео. — Скъпият ми брат никога не ме вземаше на сериозно! В един момент помислих, че най-сетне се е променил, но очевидно не е така! Все още се опитва да ме контролира, дори от шибания си гроб! — Ръцете му се свиха в юмруци. — Край! Не издържам повече!
— Имаш право — обади се Диксън, хвърли враждебен поглед към Чарлс и последва Тео към вратата.
 

Боуър и Доналдсън почтително слушаха заключенията на Робърт Еймсли, един от най-опитните лабораторни криминалисти, прочул се далеч отвъд границите на Лос Анджелис, а и на цяла Калифорния. Той им обясняваше балистичната характеристика на куршума, изваден от главата на Джеймс д'Арси.
— Стигнахме до категоричното заключение, че този куршум е изстрелян от определен тип оръжие. С изключение на ловните пушки и карабините с гладка цев, всяко огнестрелно оръжие има нарези, които помагат за точното попадение в целта. Те оставят своите следи върху куршума и са точни като отпечатъци на пръстите.
Експертът продължи с обясненията си, а Боуър скрито се усмихна. Еймсли беше известен с учителската си страст, винаги се стремеше да обяснява нещата до най-незначителните подробности.
— Значи сте сигурен от какъв пистолет е изстрелян куршумът, попаднал в главата на Д'Арси? — нетърпеливо попита Доналдсън.
— Бих казал, че е така — кимна Еймсли. — Куршумът е бил изстрелян от полуавтоматичен пистолет «Ругер», калибър 22.
— И ние си помислихме същото — обади се Боуър. — Съпругата на убития е притежавала такъв пистолет, сега задачата ни е да го открием. — Бръкна в платнения сак, който носеше, и извади един пистолет. — Току-що го открихме в кабинета на жертвата… Не е «Ругер», но все пак искаме да го проверите…
— Няма проблеми — пое оръжието Еймсли. — Но още отсега ви казвам, че това не е оръжието на престъплението.
— Ясно. Искам да разбера дали с него е стреляно напоследък. Не мога да си обясня защо човек като Д'Арси ще държи у себе си нерегистрирано оръжие.
— Веднага ще се заема с това — увери го Еймсли.
— Без оръжието на престъплението не можем да докажем нищо — мрачно поклати глава Боуър. — А и с него ще ни трябват още доказателства.
Еймсли разтвори папката със заключенията пред себе си и небрежно попита:
— Открихте ли на местопрестъплението гилзи от друго оръжие? Нещо, което да ви навежда на мисълта, че по жертвата е стреляно и от друг човек, освен от убиеца?
— Само един изстрел — въздъхна Боуър. — При това без гилза. Убиецът вероятно е бил достатъчно съобразителен, за да я прибере…
Еймсли затвори папката и се почеса по брадичката.
— В такъв случай бих казал, че е действал предумишлено и отлично е съзнавал какво върши…
— И ние стигнахме до същото заключение.
— Мислите, че жена му го е гръмнала изотзад?
— Не — поклати глава Боуър. — Според нас не тя е натиснала спусъка… Вероятно става въпрос за заговор… — Боуър помълча малко, после добави: — Има и още нещо… Направихме отливка от един отпечатък, който открихме в близост до местопрестъплението. Кой работи върху него?
— Вероятно Холмс, ей там, от другата страна на коридора…
— Добре — изправи се Боуър и стисна ръката на криминалиста. — Благодарим за помощта.
— Няма нищо. Потърсете ме, ако откриете нещо ново.
Двамата полицаи излязоха от лабораторията и тръгнаха по коридора.
— Какво мислиш? — попита Доналдсън.
— Винаги съм неспокоен, когато едно разследване опре единствено до заключенията на криминалистите — въздъхна Боуър. — Съдебните заседатели трудно приемат подробности от сорта на балистични експертизи и тем подобни…
Влязоха в лабораторията, която се помещаваше зад вратата в дъното на коридора. Оказа се, че Холмс е на обяд. Оставиха бележка да им се обади и тръгнаха към асансьора.
— Според мен този отпечатък ще се окаже ключ към загадката — промълви Доналдсън. — Градинарят твърди, че е поливал някъде около четири часа следобед. А това означава, че отпечатъкът е оставен след това време и преди убийството на Д'Арси…
— Прав си. Но пистолетът на съпругата не ми излиза от ума. Трябва да го намерим на всяка цена. Ако той действително се окаже оръжието на престъплението, значи и хипотезата ни за заговор ще излезе вярна… Вземи няколко души и претърсете още веднъж района. Вземете разрешението на съседите… Ако имаме късмет, може би ще пипнем една много богата млада вдовица…
 

11
 
Изправена на носа на елегантния круизер, тип «италианско балето», Кейт се опиваше от мощта, която пулсираше под краката й. Зад кърмата на 20-метровата моторна яхта оставаше пенлива следа, в която се пречупваха лъчите на слънцето. Движеха се с висока скорост, вятърът развяваше косите й. Свежият морски въздух я опияняваше.
Очите й се преместиха към Чарлс. Стройното му тяло с пъргави мускули беше отпуснато спокойно върху хидрофорните възглавници, белите панталонки за тенис и прилепналата фланелка му отиваха много. Вятърът рошеше прошарената му коса. Изглежда елегантен дори когато спи, помисли си Кейт.
Сякаш усетил погледа й, Чарлс отвори очи. Под тях имаше тъмни торбички, които подчертаваха умората, натрупала се през последните няколко дни.
— Много си добра на руля — похвали я с усмивка той.
— Добра съм и в още много неща — отвърна тя, насочила поглед в сините води пред яхтата.
— На мен ли го казваш! — засмя се Чарлс. — Нали точно заради тези неща съм изтощен като корабокрушенец! — Очите му с одобрение пробягаха по стройната й фигура. — Едно ще ти кажа, Кейт… Без съмнение ще бъдеш най-страхотната губернаторка, която е имал този щат!… — Усмивката му се разшири. — Но ако случайно се откажеш от политическа кариера и избереш морето, тогава по тези земи ще се появи най-красивият морски капитан на всички времена!
— Благодаря, много си скромен — извърна се да го погледне Кейт. — Защо не смееш да вдигнеш летвата още мъничко? Нима няма да съм най-страхотният президент на Щатите, или поне най-красивият адмирал?
— Няма да имаш проблеми, стига наистина да го поискаш — увери я той. — Не забравяй, че ме наричат «създателят на крале»…
— Значи е време да получиш признание и като създател на кралици! — усмихна се закачливо тя.
Той отметна глава и избухна в смях, после стана и пристъпи към нея.
— Почти стигнахме.
Ръцете му легнаха върху раменете й, после се придвижиха надолу и обхванаха голите й гърди. Пръстите нежно погалиха зърната, носът му се отърка в тила й. Задните й части усетиха втвърдяването му под тънката изкуствена материя на банския.
По гърба й пробягаха първите тръпки на желанието.
— Ако продължаваш по този начин, ще забравя всичко, на което си ме учил за навигацията! — предупреди го тя.
— Не ми обръщай внимание. Аз просто си припомням нещо, което бях започнал да чувствам…
— И междувременно ме побъркваш…
— Ето го Шипс Рок — протегна ръка той, сочейки й острите скалисти зъбери, издигащи се в далечината. — По-добре е аз да поема управлението…
Кейт се дръпна встрани, а той направи майсторска маневра и изключи от скорост двигателите.
— Трябва да изчакаме пилот от пристанището — поясни, ръката му описа широк кръг. — Но в общи линии това е… Добре дошла в Истмъс, Каталина…
Беше я предупредил да не очаква някакъв тропически остров, залесен с буйна растителност. Пред очите й се разстилаше вълниста равнина, покрита с ниска, изгоряла от слънцето трева. Бреговата линия беше очертана от стройни палми, пренесени на острова далеч преди тук да се заснеме прочутият филм «Ураган». С изключение на няколко леки постройки, островчето изглеждаше недокоснато от цивилизацията. Вероятно беше едно от малкото девствени места, останали в Калифорния. Тя въздъхна, кристалният въздух й действаше като приятна упойка.
— Колко е спокойно!
— Надявам се, че ще обикнеш това място.
— Сигурна съм в това — усмихна се тя. — Защото идвам тук с теб…
Черните му очи се заковаха в нейните, лицата им светнаха едновременно, сякаш озарени от пламъците на божествена светлина.
Петнадесет минути по-късно вече бяха завързани здраво за пристан №5. Кейт беше смаяна от бързината, с която Чарлс прибра навигационните уреди по местата им, превръщайки яхтата в плаващо жилище. Беше го наблюдавала при различни обстоятелства, познаваше отлично деловите му качества: в службата, където ръководеше делата на фирмата с лекота и завиден авторитет; на политически събрания и срещи, при които доказваше, че е роден политик и печелеше съмишленици с непринудена убедителност; на делови срещи, при които обезоръжаваше опонентите си със своята магнетична сила. Но тук, в Каталина, тя изведнъж го видя в нова светлина. Сякаш беше станал още по-млад, пълен с желание за живот…
Подчинявайки се на кратките му заповеди, тя шеташе нагоре-надолу из яхтата и скрито се усмихваше на тази нова, неподозирана черта в характера му. Най-накрая доволен, той изключи мощните двигатели. Кейт имаше чувството, че ще припадне от дълбоката тишина, която се възцари наоколо.
Чарлс взе една хавлия и сложи тъмните си очила.
— Хайде! — повелително я изгледа той. — Време е за по един коктейл!
— Не е ли малко рано? — засмя се Кейт. — Часът е едва два следобед!
— Когато си на борда, времето за коктейл настъпва в мига, в който се изключат двигателите — поясни с усмивка той. После отвори хладилника, ловко измъкна тапата на бутилка «Раймон Шардоне» и напълни две високи чаши. — За нас!
— Наздраве — отвърна Кейт и се чукна с него.
— Я ела тук! — изръмжа той и я притегли към себе си.
Устните им се сляха в пламенна целувка.
Кейт изведнъж изпита чувството, че им е за първи път. Задиша учестено, тялото й потръпна от желание.
С бавни, влудяващо бавни движения, той започна да развързва възела на сутиена й. Меката материя най-сетне падна на палубата. Освободени от оковите си, гърдите й щръкнаха. Възбудените зърна бяха като черни мишени върху розовата плът.
— Луд съм по теб! — прошепна в ухото й той.
Тялото й тръпнеше от желание, но тя все пак си даде сметка, че са на палубата и пред очите на хората от другите яхти, закотвени на пристана. Въздъхна и неволно се отдръпна от него.
Той надникна в очите й и както винаги веднага разбра всичко. Вдигна я на ръце и я понесе надолу, главата й щастливо легна на рамото му.
 

Събуди се по тъмно. Яхтата леко се люлееше, въжетата тихо проскърцваха. Малкият златен часовник на нощната масичка показваше 19,40. Бяха спали цели няколко часа. Грабна хавлията на Чарлс и се прехвърли в салона. През илюминаторите се виждаха светлините на останалите яхти — изненадващо много, но спокойствието беше абсолютно, тишината не се нарушаваше от нищо. Погледна към брега, върху който мъждукаха огньове. Гледката беше възхитителна, спираща дъха.
За пръв път от доста време насам Кейт изпита истинско спокойствие. Сякаш някаква празнота вътре в нея най-сетне се беше запълнила. Чувството беше великолепно. Скоро, рече си тя. Скоро всичките ми мечти ще се превърнат в действителност! Кой знае защо беше напълно убедена в това.
— Красиво е, нали?
На вратата на салона се изправи Чарлс, увил около кръста си тънък пешкир. Косата му беше разрошена от съня.
— Никога не съм се чувствала толкова щастлива! — прошепна тя.
— Радвам се — отвърна той, очите му пробягаха по тялото й, увито в хавлията му. — Изглеждаш секси, въпреки че тази хавлия ти е голяма… Мисля да те снимам и да покажа фотографията на следващото заседание на управителния съвет…
— Стига де! — засмя се Кейт, скочи и се увеси на врата му.
Той нежно я притисна към гърдите си.
— Гладна ли си?
— Умирам от глад!
Ръката му прещрака някакви ключове, в тишината се разнесе тихото мъркане на генератора, миг по-късно лампите светнаха. Той затегна коланчето на хавлията около кръста й, прегърна я и рече:
— Ела да ти покажа артелната… Пържолите вече се размразяват, в хладилника ще намериш всичко необходимо за една добра салата…
Кейт скришом се усмихна. Може и да е убеден, че ще бъда следващият губернатор на Калифорния, но това не му пречи да очаква вечеря, която трябва да приготвя със собствените си ръце!
— Надявам се, че ще получа помощта ти — игриво го погледна тя, но думите й прозвучаха твърдо.
— Разбира се. Аз ще разпаля барбекюто… — В очите му се появи лека досада.
Кейт се почувства неспокойна. Дребният факт, че Чарлс очаква тя да приготви вечерята, кой знае защо стана причина за помръкналото й настроение. Спомни си за майка си, превърнала се в покорен роб на втория й баща… Не, това не е за мен, тръсна глава тя. Отношенията трябва да са равноправни, всеки да има своите задължения. Тези мисли обаче не й попречиха да се залови с измиването и рязането на зеленчуците.
Когато се качи горе с готовата салата в ръце, тя с изненада откри, че Чарлс вече е подготвил масата, мъдро преместена до борда, почти над водата на залива. Върху покривката бяха поставени запалени свещи, откъм кърмата се извиваше дим. Барбекюто беше разпалено и готово.
Едва когато започнаха да се хранят, Кейт установи, че наистина умира от глад. Задоволиха апетита си и тя насочи поглед към мастиленочерната вода, сред която смътно белееше въжето на котвата.
— Не ми се искаше да повдигам този въпрос — промълви тя. — Но последните две седмици бяха истински ад… Кажи ми какво мислиш за моите шансове след смъртта на Джеймс?
— Обработихме доста влиятелни хора, които ще те подкрепят — отвърна Чарлс. — Естествено, Джеймс беше ключова фигура, но и други са в състояние да помогнат… В момента съм претрупан с работа, вероятно ще се наложи да поизчакаме с обявяването на официалната ти кандидатура…
— Нямам намерение да отлагам поетите ангажименти — поклати глава Кейт. — Ще говоря на всички събрания, които фигурират в програмата ми, ще продължа срещите с женските организации. Вече съм набрала известна инерция и не искам да я губя…
— Тук си абсолютно права.
Тя помисли малко, после реши, че сега е времето да го занимае и с другия си проблем. Прочисти гърлото си и вдигна глава.
— А нашите отношения, Чарлс? Какво ще правим?
Въздишката му се долови съвсем ясно.
— Кейт, имам намерение да разговарям с Ан за развода ни… Но вероятно разбираш, че нещата са доста сложни.
— Още в началото ти го казах ясно, Чарлс — погледна го в очите тя. — Нямам никакво намерение да бъда третата страна в един банален триъгълник!
— Зная това. Но смъртта на Джеймс обърна нещата с главата надолу. Не става въпрос само за допълнителната работа. Преди да бъда избран за президент, аз просто не мога да се разделя с Ан! — Ръцете му легнаха върху раменете й. — Убеден съм, че Франклин ме счита най-подходящ за този пост, но не съм сигурен, че ще получа подкрепата му, ако се разведа с дъщеря му… Тя е слабото му място и реакцията му ще бъде непредвидима.
Трябва да се съобразяваме и с Диксън… Имаш ли представа какви неприятности може да ни създаде той? Аз трябва да бъда недосегаем за него, Кейт… Има и още куп неща, за които трябва да държим сметка. Вече съм ти казвал, че Ан е богата наследница и има свои собствени средства, които нямат нищо общо с брака ни. Вярно е, че заедно харчим лихвите, но капиталът си е нейно притежание. Ето защо, преди да я напусна, аз трябва да бъда абсолютно подсигурен.
— Аз не се нуждая от много пари — настоя Кейт. — Родена съм в бедност и цял живот съм работила. В момента печеля далеч повече, отколкото съм сънувала…
Той помълча, после кимна с разбиране.
— Колко бързо забравяме някои неща…
Тя протегна ръка и го погали по бузата.
— Ще бъдем само двамата, Чарлс… Синът ти и дъщеря ти вече са големи. Ще завършат колежа, всеки ще поеме по пътя си… А аз не искам деца, защото не би било честно да ги деля с политическата си кариера… Няма да ни трябват кой знае колко пари, Чарлс. А дори и да ни потрябват, просто ще работим повече…
Той премести стола си до нея и нежно я прегърна.
— Все пак, нека избера най-доброто време. Имам и други проблеми, касаещи Тео и Диксън… Двамата имат намерение да оспорят завещанието на Джеймс.
— Какво ме интересува това?
Чарлс сложи пръст на устните й и тихо, но настойчиво прошепна:
— Дай ми още малко време, Кейт. Нека решаваме проблемите според важността им. — Гласът му стана още по-тих: — Имай ми доверие. Не искам да те загубя…
— Добре, ще се опитам да бъда търпелива — въздъхна тя. — Но не ти обещавам, че това ще трае дълго…
 

Боуър и Доналдсън отново позвъниха на вратата на Сандра д'Арси.
— Видяхме се с Томи — започна без предисловия Боуър, още преди да седнат в просторния хол. — Той призна, че има любовна връзка с вас. Ще добавите ли нещо?
— Добре де, спала съм с него. И какво от това? — Въпросът беше зададен преднамерено предизвикателно, очите й пробягаха твърдо по лицата на полицаите. Очевидно се беше подготвила за този разговор. Обърна се, пристъпи към масичката за кафе и запали цигара.
Боуър окачи непроницаемата маска на лицето си и хладно попита:
— Възнамерявахте ли да напуснете съпруга си?
— Не — гордо вирна глава Сандра. — Томи го искаше, но аз отказах. Заради Джими…
— Как реагира той?
— Не му беше приятно, но нямаше друг изход. — Сандра вдигна ръка и отмести една непокорна къдрица от челото си.
— Кога за последен път се видяхте с Томи?
Тя изпусна струйка дим през ноздрите си.
— Вече ви казах…
— Забравил съм, освежете паметта ми — предложи Боуър.
— Пет дни преди убийството на мъжа ми. Докара ме у дома след упражненията.
— Точно така — кимна Боуър, извади листче хартия от джоба си и й го подаде. — Познавате ли тази бележка?
— Да — кимна Сандра, хвърлила бегъл поглед върху написаното.
— Ще ни обясните ли какво означава?
— Дадох на Томи малко пари на заем… Да си плати наема.
— Колко?
— Петстотин долара.
Боуър и Доналдсън си размениха многозначителни погледи.
Бартоломю спомена сумата две хиляди. Кой от двамата лъже, запита се Боуър. Или и двамата?
Очевидно усетила, че трябва да допълни обясненията си, Сандра вдигна глава.
— Томи ме помоли да оставя парите при мениджъра му. Написах тази бележка и я сложих в един плик заедно с парите.
— Ясно — кимна Боуър и прибра бележката в джоба си. Стори това, въпреки че листчето беше фотокопие на оригинала. После се изправи, пристъпи към прозореца и потъна в мълчание. Когато се обърна, очите му се заковаха право в лицето на домакинята. — Сигурна ли сте, че Томи не е знаел за пистолета, който изчезна от спалнята ви?
Сандра прехапа устни и се замисли, пръстите й механично въртяха брачната халка.
— Май веднъж му го показах… — отвърна неуверено тя. — Да, точно така. Помолих го да провери дали е зареден правилно…
— Къде стана това?
— В спалнята ми.
— Някога да е оставал вътре сам?
— Не — поклати глава тя. — Никога.
Боуър не успя да прецени дали лъже, или не.
— Добре, благодаря — изправи се той. — Извинете за безпокойството.
 

Лорин напусна ресторанта и подаде талончето си на портиера, който отговаряше за паркирането на колите. Когато човекът докара спортния ягуар, тя забързано се настани зад волана и включи мобифона си.
— Ало? — прозвуча самоуверен мъжки глас насреща.
— Татко, на какво разстояние се намираш?
— Здравей, скъпа — поздрави я Майлс Кънингам от десет хиляди метра височина. В гласа му се появи топлота. — В момента прелитаме над Лас Вегас, след около половин час съм при теб. Ще дойдеш ли да ме посрещнеш на летището?
— Разбира се — отвърна Лорин. — Изгарям от нетърпение да те видя!
— Аз също! — весело отвърна той.
Лорин прекъсна разговора и насочи колата към магистралата за Сан Диего. Действително се радваше на предстоящата среща с баща си, най-вече защото чрез неговата власт и влияние, с положителност щеше да успее да победи нахалната Кейт…
 

По права линия разстоянието между остров Каталина и ранчо «Мираж» не беше повече от петнадесетина километра. Ан Римън затръшна вратата на библиотеката на втория етаж в красивата къща на родителите си, разположена в предградията на Палм Спрингс. Беше бясна, тъй като току-що разбра, че Чарлс е дал почивка на Мерседес — тяхната домашна помощница. Проклета повлекана! Нима забрави, че й наредих да следи всяка стъпка на съпруга ми?! Как е възможно да пренебрегне заповедта ми?
Провери в службата, но и там телефонът на Чарлс не отговаряше. Той често се оправдаваше, че работи в библиотеката и не чува телефона, но женската интуиция на Ан я предупреждаваше, че в момента изобщо го няма.
Отвори чантичката си и потърси листчето хартия, което беше тикнала някъде в дъното. На него имаше телефонен номер, който извади от електронната памет на служебния компютър в «Манинг & Андерсън». Набра го, но й отговори телефонен секретар, според който Кейт Александър отсъства от дома си. Побърза да затвори, после извади тефтерчето си и набра друг номер.
— Началник на пристанището в Истмъс — обади се жизнерадостен мъжки глас.
— Добър ден, безпокои ви Ан Римън. Бихте ли проверили дали яхтата на господин Римън е на пристана?
— Да, тук е, госпожо Римън. Желаете ли да изпратите някакво послание?
— Не, благодаря. Ще се свържа направо с яхтата чрез централата на военните в Ридондо бийч…
Прекъсна разговора и стисна зъби. Значи е там, без съмнение заедно с онази кучка. О, ще го накарам горчиво да съжалява! Съзнанието й се помъти от пристъп на бясна ярост.
 

12
 
Току-що приключила изтощително дело за изнасилване, Мадлин Гулд се насочи към кабинета си в сградата на Криминалния съд на Лос Анджелис. Когато токчетата й зачукаха по покрития с линолеум под на коридора, от една канцелария излезе мъж с угаснала лула между зъбите и тръгна към нея. Това беше Филип Уайт, първият заместник главен прокурор.
Външно той не се различаваше по нищо от всеки друг консервативно облечен прокурор, такива щъкаха по всички етажи на съда — среден на ръст, с кафяви очи и светлокестенява коса, която беше започнала да изтънява на темето, четиридесет и две годишен. Това, което го различаваше от останалите, беше изключителното му умение да води кръстосани разпити и репутацията му на един от най-способните прокурори по наказателни дела.
— Здравей, Филип — забави крачка Мадлин.
— Заседателите се оттеглиха, а?
— Да. Вероятно доста ще се забавят, затова реших да отскоча до кабинета.
— Добре си направила, защото едни хора искат да поговорят с теб.
С тези думи той я хвана за ръката и я побутна към кабинета на главния прокурор Роналд Милър.
Първият човек, когото забеляза вътре, беше детективът Дъг Боуър, изправил се до прозореца. Срещу писалището на Рон Милър седеше млад мъж, когото не познаваше. Тя се усмихна на Боуър и малко изненадано погледна шефа си. Обикновено той нямаше време да разговаря с полицаи.
— Мадлин, виждам, че познаваш детектив Боуър, а това тук е детектив Ед Доналдсън… Доналдсън, запознайте се с Мадлин Гулд, заместник областен прокурор.
— Здравейте — протегна ръка Мадлин.
— Радвам се да ви видя, госпожице Гулд — надигна се от стола Доналдсън.
— Тези господа донесоха заключенията си по разследването на убийството на Джеймс д'Арси — продължи Милър. — А Филип ме посъветва да възложа на теб изготвянето на обвинителния акт.
— Благодаря — отвърна Мадлин и усети как в душата й се надига вълнение. Какъв процес ще бъде това, господи!
— Сядайте — рече Милър и махна на Мадлин и Филип. — Момчета, предлагам да разкажете на госпожица Гулд това, което изложихте пред мен. Аз трябва да ви оставя, защото имам насрочена среща, но вие спокойно използвайте кабинета ми…
— Благодаря — кимна Боуър.
Милър се изправи, взе сакото си от облегалката на стола и напусна стаята.
Боуър се настани на мястото му, прокашля се и започна:
— Още от самото начало на разследването подозирахме, че случаят е нещо повече от въоръжен грабеж. Сега, след установяването на определени факти, вече сме напълно сигурни в това. Съпругата на убития е поддържала връзка с човек на име Томи Бартоломю, бъдещ актьор. Към него ни насочи анонимно телефонно обаждане, което искам да цитирам… — Боуър разтвори папката с официалния си рапорт. — «Проверете Томи Бартоломю на улица «Сойър» в Нортридж. Той се чука със Сандра д'Арси и е вашият убиец…» — Затвори папката и извинително се усмихна на Мадлин.
Тя побърза да вдигне ръка, сякаш за да каже, че не е нужно да се извинява за циничните думи в обаждането.
— Успяхте ли да засечете откъде се звъни?
— Опитахме се, но онзи затвори твърде бързо…
— Продължавайте, моля.
— Двамата са се запознали в курс по аеробика. Еймсли от криминалната лаборатория установи, че куршумът в главата на жертвата е изстрелян от полуавтоматичен пистолет «Ругер», 22-ри калибър. Само месец преди инцидента госпожа Д'Арси е закупила точно такова оръжие. Обясни, че го е сторила по настояване на съпруга си, малко след като в къщата е имало обир. Проверихме и се оказа, че това отговаря на истината. Действително са били обрани. Интересното в случая е, че обирът е станал през юли миналата година, а госпожа Д'Арси е купила оръжието цели шест месеца по-късно. По това време вече е имала връзка с Бартоломю. Пожелахме да видим пистолета и госпожа Д'Арси ни заведе в спалнята си. Не го откри и се опита да покаже изненада…
Боуър направи малка пауза и прочисти гърлото си.
— Попитахте ли я защо е купила оръжието с толкова голямо закъснение?
Боуър кимна с глава.
— Отначало каза, че не може да си спомни. После заяви, че просто не й е било до това… — Мадлин кимна и той продължи: — Един съсед разхождал кучето си и забелязал бял мустанг последен модел, който се движел с висока скорост надолу по пътя. Успял да види само част от номера, заедно с буквите HKB. Въпреки тъмнината е сигурен, че зад волана е бил бял мъж, а другите седалки са били празни. Направихме справка в пътната полиция, междувременно получихме обаждането, което цитирах. При посещението ни в дома на споменатия Бартоломю установихме, че той притежава бял мустанг, а регистрационните му номера съдържат комбинацията HKB…
Мадлин и Филип си размениха многозначителни погледи, а полицаят продължи:
— Събрахме и допълнителна информация относно поведението на госпожа Д'Арси в нощта на убийството. Ще я откриете в рапорта ми.
— Добре, продължавайте.
— Вдовицата и Бартоломю не държаха да демонстрират връзката си, особено интимната й част, ако разбирате какво имам предвид… Наложи се да проявим малко твърдост… Отначало тя отрече да познава човек с бял мустанг, но след като й прочетохме показанията на друга съседка… — Той отново разгърна папката. — Готвачката в къщата на Рок Каниън драйв 2400, Бел Ер, която няколко дни по-рано забелязала бяла кола в алеята на Д'Арси. Съпругата изведнъж си спомни, че била докарана от приятел с подобна кола… — Кориците на папката се затвориха. — Във всеки случай Бартоломю няма алиби за нощта на престъплението. Твърди, че бил в близката кръчма, където изпил няколко питиета, но му станало лошо и бил отведен у дома от някакъв непознат. Барманът не е сигурен дали е бил там или не. Никой от постоянните посетители не си спомня за прилошаване на клиент, когото са отвели с кола у дома… По това време заведението било пълно, предавали някакъв мач по телевизията. Бартоломю твърди, че не е бил пиян, а е хванал грип. В продължение на няколко дни не е напускал дома си. Хвърлихме един поглед на апартамента. Вътре беше страхотно разхвърляно и вонеше на фъшкии… — Боуър направи гримаса и добави: — Извинете…
— Няма нищо, детектив, продължавайте.
— Личеше, че наистина е бил болен — сви рамене полицаят. — Но това може би е била реакцията на организма му след убийството…
Доналдсън се усмихна и поклати глава.
— Във всеки случай не пожела да ни каже истината — приключи Боуър. — Поискахме разрешение да претърсим жилището му…
— Писмено? — обезпокоено се намръщи Мадлин.
— Да, госпожице.
— Това е добре.
— В спалнята открихме някои интересни неща. Първото от тях е тази бележка… — Той извади листчето и й го подаде.
Мадлин прочете съдържанието, веждите й леко се повдигнаха. Умът й бясно препускаше. Господи, какъв процес се очертава! Нима наистина ще излезе, че Д'Арси е бил убит от съпругата си и нейния любовник? Приведе се напред, очакваща с нетърпение останалите улики.
— Бартоломю твърди, че госпожа Д'Арси му е дала пари на заем, за да си плати наема. Нейната версия е същата. Проблемът е, че споменават различни суми — две хиляди срещу петстотин долара, в брой. Това може би не е важно, но… — Боуър сви рамене. — Защо обаче ще лъжат за такива незначителни подробности?
— Наистина е странно — съгласи се Мадлин. — А на колко възлиза наемът в действителност?
— Петстотин и няколко долара — отвърна Боуър, после направи драматична пауза и усмивката му се разшири: — А сега ще ви запознаем с най-тежката улика, доказваща недвусмислено участието на Бартоломю в престъплението!
Мадлин му отправи нетърпелив поглед, но не каза нищо.
— Близо до трупа на Д'Арси открихме отпечатък от обувка. Разполагаме с показанията на градинаря, от които е видно, че няколко часа по-рано той е поливал точно там. След съответните лабораторни анализи установихме, че отпечатъкът не е на градинаря…
Мадлин хвърли кратък поглед към Филип, който само мълчеше и слушаше.
— Само преди един час получихме заключението на криминалистите. Отпечатъкът в градината съвпада точно с ботушите на Бартоломю, които иззехме при обиска. Пръстта от подметките е идентична с пръстта в градината на Д'Арси.
— Отлична работа! — не се сдържа Мадлин.
— И аз мисля така — усмихна се широко Боуър.
— Какво още имаме срещу нея?
— Само косвени улики. Страхувам се, че доказването им в съда няма да е лесно…
Мадлин направи опит да скрие разочарованието си. Много й се искаше да изправи и двамата пред съда по обвинение в заговор за предумишлено убийство.
— Какви са шансовете той да е действал сам, без нейно знание?
— Има такива шансове — призна Боуър. — Но по мое лично мнение той не притежава нито акъл, нито кураж за подобна постъпка…
— Нещо относно мотивите?
— Според завещанието на Д'Арси, което беше отворено съвсем наскоро, Сандра ще бъде една вдовица с доста прилично състояние — отвърна Боуър. — Въпреки наличието на предбрачен договор… Но това го оставям на вас, юристите. Несъмнено вие ще се оправите с тези неща по-добре от мен…
— Разполагате ли с копие от завещанието?
— Разбира се — кимна полицаят и извади от папката дебел сноп листа.
— Благодаря — кимна Мадлин и забързано ги прелисти.
— Разследването продължава — добави Боуър. — Ще ви държим в течение…
— Добре — кимна Мадлин. — Ще прегледам материалите ви, ще поискам среща с криминалистите, съдебния лекар и всичко останало…
— Окей.
— След като приключим с това, ще се срещнем отново — добави Мадлин. — И тогава ще решим дали имаме достатъчно основания за арестуването на Бартоломю… — Зъбите й замислено захапаха върха на молива. — Може би ще го убедим да признае и нейното участие…
— Кой знае — сви рамене Боуър. — Но никак не ми се иска да ги плашим предварително…
— Правилно. Ако го арестуваме, тя ще наеме екип от опитни адвокати толкова бързо, че едва ли ще успеем да я прекършим.
— И ние си помислихме същото. Пипахме внимателно, за да не ги паникьосаме…
— Добре — кимна тя, помълча малко, после попита: — Мога ли да видя оригинала на рапорта за онзи грабеж?
— Разбира се — кимна Боуър и извади документа от папката.
Мадлин забързано го прелисти и вдигна глава.
— Тук пише, че са били откраднати пари, часовник и пръстен. Някакви следи от последните две?
— Де тоя късмет — поклати глава Боуър. — В апартамента на Бартоломю нямаше следа дори от парите…
— Ясно — въздъхна Мадлин и се зае да подрежда документите. — Свършили сте много работа, за което ви благодаря… — Усмихна се и протегна ръка. — След няколко дни ще ви потърся.
След като полицаите излязоха, Мадлин се обърна към Филип:
— Благодаря и на теб. Ако тоя тип не се признае за виновен, ще имаме в ръцете си процеса на века! — Ръката й признателно стисна десницата на нейния началник и покровител.
— Ти го заслужаваш — гордо се усмихна той. — Двамата с Рон бяхме единодушни, че няма друг прокурор, който може да поеме случая, без да се влияе от известността на жертвата и любопитството на медиите.
Мадлин забеляза особеното изражение на лицето му, което едва ли отговаряше на служебното му положение. Много от колежките в прокуратурата твърдяха, че Филип е луд по нея, но тя упорито отричаше това. А и не се интересуваше от него, тъй като чувствата й бяха насочени към друг адрес.
— Искам да пипна и вдовицата! — решително отсече тя.
— Зная — засмя се Филип. — Възнамерявам да те освободя от няколко дела, за да ти остане повече време за случая Д'Арси.
— Това би било чудесно, Филип! Много съм ти задължена!
— Колко много? — шеговито попита той и почука с длан чашката на незапалената си лула. — Просто ти си най-подходящият човек за предизвикателствата на подобно дело…
— Ценя доверието ти.
— Защо не го отпразнуваме с по едно питие в «Клемс»?
— О, Филип, много бих искала, но не мога… — Тя хвърли забързан поглед към часовника си. — У дома ме чакат две ненаситни гърла!
— Тогава друг път — усмихна се той.
Мадлин подкара към дома си, в душата й продължаваше да бушува възбудата. Делото за убийството на известен човек като Джеймс д'Арси без съмнение ще се превърне в сензация за пресата. Отдавна мечтаеше за подобен процес, от изявите й в него до голяма степен ще се реши и кандидатурата й в предстоящите избори за областен прокурор.
Напусна магистралата при отклонението Удмън в Шермън Оукс, умът й напрегнато работеше. Даваше си ясна сметка, че без политически връзки едва ли ще успее да събере необходимите средства за предизборната кампания. А този процес ще й донесе известност тъкмо навреме, в случай на победа може би изобщо няма да се нуждае от набирането на допълнителни средства… Шансовете й срещу Кейт ще се увеличат… Разбира се, ако и двете решат да се кандидатират…
Погледна коженото куфарче на седалката до себе си. Ще жертва уикенда, за да приключи с писмената работа, но после ще разполага с цялото си време за случая Д'Арси.
Отби в частната алея пред красивото ранчо, което в продължение на петнадесет години беше делила със Сам, бившия си съпруг. В сърцето й потрепна гордост. Когато купиха тази къща, тя изглеждаше съвсем обикновена, парцелът беше абсолютно гол, без цветя и дръвчета, нямаше дори един храст. В продължение на няколко години Мадлин търпеливо го облагородяваше, садеше цветя и храсти… Днес те щедро се отплащаха, целият терен беше обсипан в ярки цветове… Същата грижа беше проявила и по отношение на обзавеждането. Бавно и постепенно запълни светлите помещения с редки антики, които, от своя страна, придадоха допълнителна свежест на тежките, но удобни френски мебели. Тук двамата със Сам имахме и доста щастливи мигове, призна си с лека въздишка тя и натисна дистанционното, което задействаше вратата на гаража.
Влезе в кухнята, десетгодишният й син скочи и се втурна към нея.
— Здравей, мамо!
— Здравей, Кени — прегърна го тя, после се намръщи от оглушителната рокмузика, която разтърсваше къщата. — Ох, този Джуд! Пак е издънил уредбата! — Очите й попаднаха на кучето, което размахваше опашка до задната врата. — Нахранихте ли Миранда?
— Тъкмо се готвех да го направя — обясни Кени.
Мадлин се усмихна, разроши косата му и тръгна през хола към стаята на по-големия си син.
— Моля те, Джуд — изправи се на прага тя. — Намали малко тази музика, защото ще оглушееш!
— Няма, мамо — възрази луничавото четиринадесетгодишно момче, проснало се на леглото с книга в ръка.
Тя се наведе да целуне тъмната му коса.
— След един час ще вечеряме…
— Обади се татко — вдигна глава Джуд. — Каза, че заминава за една седмица…
— И това означава, че няма да ви вземе през уикенда, така ли?
Мадлин направи безуспешен опит да скрие разочарованието си. Искаше й се да поработи на спокойствие, освен това в събота вечерта имаше среща с Гари.
— Точно така — кимна момчето.
Бившият ми съпруг винаги обърква нещата, въздъхна с неудоволствие Мадлин.
 

— Пия за най-красивата жена в ресторант «Мортън»! — вдигна чашата си Майлс Кънингам, а звучният му бас огласи половината заведение. Очите му одобрително пробягаха по фигурата на Лорин. — Харесвам тази рокля в черно и червено. От «Армани» е, нали?
— Да.
— Стои ти страхотно!
— Благодаря, татко.
Лорин отпи глътка «Кир Роял» и огледа шикозното заведение, пълно с известни личности. Чувстваше се депресирана, въпреки че баща й беше посрещнат с почести и лично управителят ги отведе към една от най-хубавите маси. Очите й пробягаха по лицето му, в душата й потрепна гордост. Беше хубав и привлекателен мъж, въпреки навършените наскоро шестдесет и три години. От снимките в семейния албум знаеше, че посребрената му днес коса беше толкова гъста и буйна, колкото и преди тридесет и три години, при нейното раждане.
— Усещам, че моето бебче се притеснява от нещо — промълви Майлс Кънингам.
— Извинявай, но напоследък наистина съм разстроена — отвърна Лорин.
— Нали именно поради това прелетях няколко хиляди мили? — усмихна се той. — Хайде, изплюй камъчето и да видим какво може да се направи… — Протегна се през масата и успокоително я потупа по ръката.
Лорин замълча за миг, после тръсна глава.
— Тревожи ме шибаният избор на старши съдружник, който скоро ще се проведе в компанията! Хващам се, че само за него си мисля!
— Една дама не трябва да използва подобен речник, Лорин.
— Извинявай, татко.
— Знаеш, че не бях особено щастлив, когато ти избра професията на юрист — подхвана той и й направи знак да не го прекъсва. — Остави ме да си довърша мисълта, ако обичаш… Нямах нищо против да получиш по-добро образование, но съвсем не те виждах в ролята на онези прекалено еманципирани мадами, които се държат нагло и непрекъснато плюят мъжете. И които изобщо не мислят за семейство и деца… Мисля, че жената трябва да си остане женствена, скъпа.
Лорин въздъхна. Баща й очевидно се готвеше да изнесе поредната лекция за мястото и ролята на жената в Тексас. Обикновено не му позволяваше да стори това, дори когато рискуваше да го ядоса. Но сега той й беше необходим, трябваше да го изтърпи…
Някак внезапно откри начина, по който без съмнение щеше да го спечели на своя страна. Стисна ръката му, която все още лежеше на масата, очите й се забиха в неговите.
— Татко, не съм напълно готова да ти го кажа, но… Срещам се с един чудесен човек и… — Насили се да поруменее и преднамерено свенливо добави: — … И мисля, че той е истинският…
— Защо не си ми казала, скъпа? — оживи се Майлс Кънингам. — Как се казва този човек? Кога ще ме запознаеш с него?
— Чакай, чакай! — спря излиянията му Лорин. — Казах, че е чудесен, нищо повече… Все още е твърде рано, но усещам, че ще се получи… Той наистина е разкошен… Известен адвокат… — Замълча, а баща й весело се усмихна. — Обещавам да те запозная с него, но следващия път… Сега трябва да наблегнем на избора в компанията, той е най-важното нещо за мен!
— Нямаш никакви причини да се безпокоиш — твърдо отвърна Майлс Кънингам. — Мястото ще бъде твое! — Усмихна се, около очите му се появиха ситни бръчици. — Утре ще се срещна с Франклин, както ти обещах…
— Нещата не са толкова прости — поклати глава Лорин. — Кандидатите са четирима. Кейт, аз и още двама от асоциираните съдружници. Те са мъже и шансовете им са малки. Всички са убедени, че следващият партньор ще бъде жена. Това прави Кейт основна моя съперница. Ако изгубя, това ще бъде унизително и едва ли ще го понеса…
— Тя не може да бъде съперница на моята дъщеря! — отсече Майлс Кънингам. — Мисля, че вече ти го казах…
— Много ми се иска да е така — въздъхна Лорин и умолително го погледна. — Но Кейт е единствената сред асоциираните съдружници в «Манинг & Андерсън», която ръководи свой собствен отдел. И има подкрепата на Чарлс Римън, който се занимава с всички важни сделки и има отлични политически връзки.
— Познавам Чарли — кимна Майлс Кънингам. — Какъв е проблемът?
— Проблемът е там, че той ще направи всичко за Кейт, докато моят шеф Арнолд Миндъл открито ме мрази. Дрънка наляво-надясно, че съм труден характер, че отказвам да работя извънредно и още куп глупости от тоя сорт!
— Как смее! — свъси вежди Майлс. — Ще поговоря с Франклин и за него! Имаме всички връзки, които са необходими, няма защо да се тревожиш… — Ръката му успокоително я потупа. — Убеден съм, че Франклин ще вземе под внимание моите предложения… Имам намерение да обсъдим всички партньори във фирмата…
— Така ли? — изненадано го погледна Лорин.
— Разбира се. В крайна сметка «Манинг & Андерсън» печели добри пари от моя бизнес, имам моралното право да си кажа мнението. Признавам, че Чарли Римън е един от най-добрите юристи, които познавам, притежава великолепен политически усет. Но човек трябва да бъде на страната на сина си и аз възнамерявам да кажа на Франклин именно това. А после ще повдигна и твоя въпрос. Ето как виждам състоянието на нещата: ако Диксън бъде избран за президент вместо Чарлс, ти автоматически ще изпревариш Кейт в състезанието за свободното място в управителния съвет. Какво ще кажеш?
— Няма да е толкова просто — поклати глава Лорин. — Смъртта на Джеймс д'Арси даде в ръцете на Чарлс допълнителна власт, тъй като той е единствен изпълнител на завещанието и става управител на всичките фамилни компании. Ако не бъде избран за президент, той спокойно би могъл да напусне «Манинг & Андерсън» заедно с тлъстия бизнес.
— Няма начин, скъпа — поклати сребърната си грива баща й. — Фамилиите Д'Арси и Манинг са близки от няколко поколения. Франклин Манинг и Уилям д'Арси бяха неразделни приятели. Абигейл може да уважава Чарлс колкото си иска, но все пак знае, че той не е от тяхното тесто. И никога не би му позволила да отнеме фамилния бизнес от «Манинг & Андерсън»!
— За това не бях помислила — проясниха се очите на Лорин. — Благодаря ти, татко, вече се чувствам далеч по-добре… — Отпи още една глътка от чашата си, убедена, че баща й ще направи всичко за нея. Дано! Реши, че е крайно време да проведе един поверителен разговор с Диксън.
— Спомена за някаква приятелка, която се нуждае от политическа подкрепа — подхвърли Майлс Кънингам.
— Сега ще ти обясня как стоят нещата — кимна Лорин и за петнадесет минути му разказа цялата история около Мадлин.
— Очевидно е интригуваща жена — въздъхна Майлс. — Но не съм сигурен, че имам интерес от изборите за областен прокурор в този щат…
— Моля те, татко! Това е много важно за мен. Убедена съм, че ако помислиш, без съмнение ще откриеш изгода и за себе си…
— Права си — замислено рече той и разтърка брадичката си.
— Днешният областен прокурор утре може да стане губернатор или сенатор… Нищо не ми пречи да си го имам в джоба… Добре, уреди ми среща с тази жена при следващото ми посещение в Калифорния.
— Благодаря ти, татко. Няма да съжаляваш.
Лорин се почувства още по-добре. Ех, ако родителите й живееха в Калифорния! Какъв живот би могла да си създаде! Тя мразеше Тексас, особено шовинистичното поведение на повечето мъже там. Същевременно обаче чувстваше остро липсата на онова уважение, на което се радваше семейството й в Тексас.
— Още едно питие? — попита келнерът, изправил се безшумно зад рамото й.
— Да, моля — отвърна Лорин и му подаде празната си чаша.
Душата й потръпваше от радостна възбуда. След като татко е тук, всичко ще бъде наред!
 

Чарлс паркира колата си на алеята пред къщата на Д'Арси и изключи двигателя. Настроението му беше мрачно. Току-що беше научил, че Сандра е била разпитвана от полицията. Един господ знае какви ги е надрънкала! Влязоха в кабинета на Джеймс, затвориха вратата и той рязко се извърна към домакинята:
— Защо не ми каза, че полицията е идвала да те разпитва?
— Мислех, че не е важно — сви рамене Сандра.
Облечена в джинси и дебел плетен пуловер, тя изглеждаше като тийнейджър. Косата й беше вързана на конска опашка. Това впечатление се нарушаваше единствено от димящата между пръстите й цигара.
— Не е важно ли? — избухна Чарлс. — Кога се дипломира като юрист? И махни тая гадна цигара! Знаеш, че не понасям дима!
— Може да не съм юрист, но не съм и глупачка, Чарлс! — хвърли му гневен поглед тя и размаза цигарата върху кристалното преспапие.
Чарлс неволно се намръщи, като видя отношението й към скъпоценния кристал «Стойбен», който Джеймс много обичаше.
— Позвъних ти, защото реших, че трябва да знаеш — продължи Сандра. — Но ако възнамеряваш да се държиш по този начин, най-добре ще е да забравиш всичко!
— Страхотно! — извика Чарлс. — Полицията разпитва някакъв тип, с когото поддържаш отношения, а аз трябва да забравя за това! — В гласа му се появи открита заплаха. — Виж какво, Сандра! Ако знаеш нещо за смъртта на Джеймс, което е неизвестно за мен…
— Нищо не съм казала…
— Прекрати тези глупости! — сряза я той. — Разговаряш с мен, Чарли Римън, а не с някакво тъпо ченге!
Сандра се стъписа от гневния му изблик и неволно отстъпи крачка назад.
— Ти нямаше да ми се обадиш, ако не беше разтревожена — продължи той. — Затова престани да се правиш на шокирана и започвай да отговаряш на въпросите ми!
— Какво искаш да знаеш? — нацупено го изгледа тя.
— Откога се виждаш с този мъж? Как се казва?
— Томи Бартоломю, виждам се с него от няколко месеца.
— Кой друг знае за връзката ви?
— Не съм много сигурна…
— Помисли, дявол да го вземе!
— Не ми викай! — стрелна го с гневен поглед Сандра и сложи ръце на кръста си. — Предполагам, че някои хора от курса по аеробика подозират нещо…
— Той има ли много приятели?
— Не. Отскоро живее тук…
— С какво се занимава?
— Учи актьорско майсторство, а междувременно работи в една строителна компания…
— Само това липсва, още един шибан актьор! — въздъхна с отвращение Чарлс. — Къде се е намирал младият гений в нощта на убийството?
— Не зная.
— Да бе, как не! — изгледа я подигравателно Чарлс.
— Добре де — вирна брадичка тя. — Каза, че изпил няколко бири в близката кръчма, станало му лошо и се прибрал у дома…
Чарлс не обърна внимание на това обяснение, тръсна глава и каза:
— Добре. Какво друго знаеш за него?
— Майка му и сестра му живеят в Канзас сити, а той самият наскоро е бил уволнен от армията.
— Да уточним нещата — присви очи Чарлс. — В час по аеробика се запознаваш с един напълно чужд човек, с някакъв строителен работник без приятели и роднини. И въпреки това му имаш пълно доверие…
— Ами… Да, така е.
— От това, което знаеш за него, като нищо може да излезе, че е Джак Изкормвача… Срещна ли се с него в деня, в който беше убит Джеймс?
— Не. Не бях го виждала четири-пет дни…
— Защо?
— Настояваше да напусна Джеймс, но аз отказах. — Ръката й неволно попипа брачната халка.
— Какво те накара да решиш, че е време да сложиш точка на тази история?
— Синът ми.
— Колко благородно! — иронично проточи Чарлс. — А как го прие Бартоломю?
— Беше разстроен. Каза, че ще ме убеди да променя решението си.
— Вероятно, като види сметката на Джеймс, нали? — погледна я с гневен поглед той.
— Чарлс, но това е смешно!…
— Сега ще ти обясня какво точно е смешно! — насочи показалец в гърдите й той. — Джеймс се ожени за теб, даде ти името си, този прекрасен дом и всичко останало… Но най-вече те превърна в личност, предложи ти шанс да влезеш в обществото на истински достойни люде! И с какво му се отплащаш ти? Впускаш се в авантюра с някакъв долнопробен изнудвач!
— Няма да ме накараш да се чувствам виновна! — вирна брадичка Сандра. — Изобщо не се срамувам от постъпката си!
— А може би трябва! — сопнато отвърна той. — Нима не ти минава през ума, че този твой любовник може да е замесен в убийството на Джеймс?
— Не, никога! — В очите й се появи страх.
— Имаш ли представа как изглеждаш в очите на хора като него?
— Не съм сигурна, че разбирам какво искаш да кажеш…
— Нима не съзнаваш, че си била омъжена за един от най-богатите мъже в тази страна? А това автоматически те превръща в прицел на доста хора… При това не само теб, но и сина ти…
— Нещата не стояха така! — извика Сандра и очите й започнаха да овлажняват.
— Дано — въздъхна Чарлс. — Ще поживеем, ще видим… — Започна да крачи напред-назад, кокалчетата на пръстите му тихо пропукваха. Изтече цяла минута в пълно мълчание, после той се изправи срещу нея. — Ти самата имаш ли нещо общо със смъртта на Джеймс?
— Не!
Очите му изпитателно пробягаха по лицето й.
— Надявам се, че казваш истината!
— Това е истината! — разгорещено отвърна тя.
— Добре — въздъхна той и изпъна рамене. — Сега ме слушай внимателно. От този момент нататък няма да разговаряш с полицията без мен или друг адвокат. Ако те потърсят за разпит, ще им кажеш да се обърнат към адвоката ти. Ясно ли е?
— Нямам какво да крия.
— Или ще постъпиш както ти казвам, или не поемам никаква отговорност за това, което може да ти се случи!
Тя продължително го изгледа, устната й увисна.
— И никакви контакти с Томи! — строго добави Чарлс.
— Трябва да го видя, само за няколко минути…
— Не! — изрева извън себе си той. — Нещата са сериозни, Сандра! Ако не изпълняваш моите инструкции… — ръката му направи кратък, но изразителен жест, — … открито ти казвам, че няма да ми пука какво ще ти се случи! — В тъмните му очи се появи опасен блясък. — Разбираш ли?
— Да, разбирам! — извика бясно тя и натика юмруци в джобовете на джинсите си.
Дано да е така, въздъхна Чарлс, но несигурността в душата му отказа да изчезне.
 

13
 
Филип Уайт надникна в кабинета на Мадлин.
— Какво мислиш на този етап?
Тя свали очилата си за четене и вдигна глава.
— Спокойно можем да повдигнем обвинение срещу Томи Бартоломю. Той няма алиби, имал е възможност да извърши престъплението, вероятно възползвайки се от пистолета на Сандра д'Арси. Мотивът също е налице — парите. Независимо дали е извършил престъплението в съучастие с нея, или обратно — поради факта, че тя е пожелала да сложи край на връзката им, особено след като се оказва наследница на толкова много пари…
Филип бутна вратата и се настани на стола срещу бюрото й.
— Corpus delicti*, а? — усмихна се той.
[* Основен мотив за престъпление (лат.). — Б.пр.]
— Проблемите са около Сандра — уморено въздъхна Мадлин и разтърка очи. — Прегледах внимателно завещанието и предбрачния договор. Според клаузите в двата документа дори само при развод тя получава същото, което би получила в случай на смъртта на Джеймс д'Арси. Оттук логично възниква въпросът: ако е искала парите му, защо просто не се е развела?
— Може би не е вярвала, че той ще приеме…
— Стига, Филип! — изгледа го тя. — Живеем в Калифорния, тук всеки може да получи развод по собствено желание и партньорът му не може да го спре… — На лицето й се появи усмивка. Нейният шеф много обичаше да се прави на адвокат на дявола…
— Може би, но той би могъл да й вгорчи живота, нали? Освен това тя едва ли е толкова опитна в тези неща…
— В предбрачния договор е отбелязано, че Сандра е ползвала услугите на свой адвокат и се е вслушала в съветите му, преди да подпише… — Мадлин вдигна съответния документ от бюрото си.
— Това едва ли има някакво значение — поклати глава Филип, почука празната лула върху дланта си и отново я захапа.
— Нямаме сериозни обвинения срещу нея — продължи Мадлин. — Една извънбрачна връзка не означава нищо. Все пак разполагаме с бележката за парите, а някой от двамата лъже за размера на сумата… Плюс факта, че е купила вероятното оръжие на престъплението, при това малко преди неговото извършване. Имаме и показанията й, според които е извършила тази покупка шест месеца след обира в къщата — основна причина за придобиването на оръжие. По време на този обир тя не е познавала Бартоломю, но по време на покупката вече е била негова любовница… — Ръцете й легнаха върху купчината документи.
— Не е зле — усмихна се одобрително Филип.
— Да, но повечето улики са косвени — въздъхна Мадлин. — Което обаче не ми пречи да усещам, че именно тя е извършителката. Първото нещо, на което се научих в прокуратурата, е да проверявам семейството на жертвата. Обикновено извършителят е някой от неговите членове… Мотив често се оказва примамливо наследство…
Ясните му кафяви очи се спряха върху лицето й.
— Правилно. Има ли още нещо?
— Изисках досието на Томи Бартоломю — кимна тя и отново си сложи очилата. — Има едногодишна присъда по обвинение в опит за измама и придобиване на чужда собственост… Вероятно е измъкнал пари от някаква жена. При всички разпити се е държал истерично, с плач и скандали…
— А каква е неговата версия?
— Жената доброволно му дала парите си да ги инвестира. После открила, че спи с нейна приятелка и за отмъщение го обявила за крадец. При четенето на присъдата Бартоломю помолил съдията да не го праща в затвора. — Веждите й красноречиво се извиха. — Страхувал се, че там ще бъде изнасилен, тъй като бил доста привлекателен…
— И какво е получил? — разсмя се Филип.
— Условна присъда с изпитателен срок — отвърна тя и поклати глава. — Точно тук е и моят проблем… Този младеж изобщо не ми прилича на хладнокръвен убиец. Не го виждам в подобна роля… — Зъбите й замислено захапаха молива. — Освен ако някой не му е помогнал…
— При определени обстоятелства всеки може да стане убиец — напомни й Филип.
— Ами ако смъртта на Д'Арси е точно такава, каквато изглежда според първоначалната версия? — сви рамене Мадлин. — Обикновен грабеж, при който престъпникът се е уплашил и е натиснал спусъка?
— Тази възможност не може да бъде изключена.
— Точно така — кимна тя и завъртя молива между пръстите си. После се зарови в купчината бумаги пред себе си и измъкна някакъв лист. — Боуър е отбелязал, че в колата на Д'Арси е открита касова бележка за покупката на бутилка шампанско от магазина за алкохолни напитки «При Боб». В същото време килерът му се оказва пълен с каси вносно вино, включително шампанско от същата марка… — Вдигна глава и спря очи върху лицето на шефа си. — Но продавачът, който е бил на работа по време на покупката, не разпознал Д'Арси по снимката, която му била показана…
— Напоследък в богатите квартали, горе из хълмовете, се забелязва серия от въоръжени грабежи, нали? — попита Филип.
— Да, този процес продължава вече няколко години. Престъпниците избират жертвите си в магазините, после ги проследяват и нападат… Но в нито един случай не се е стигнало до убийство, въпреки че нападателите по правило са били въоръжени.
— Значи може да е станало точно така, както предполагаш. Престъпникът просто се е уплашил. Все пак Д'Арси беше известна личност… Може би е казал на бандита, че ще му откъсне топките, каквото и да му струва това… А онзи е изпаднал в паника и го е застрелял…
Мадлин не можа да скрие усмивката си.
— Полицията показала ли е на продавача снимка на Томи? — попита Филип.
— Да — кимна Мадлин. — И него не е разпознал…
— Ясно — рече Филип и смукна от празната лула.
— Между другото, Боуър е разговарял с Тео д'Арси, брата на Джеймс — добави Мадлин. — Има вероятност за оспорване на завещанието. Тео д'Арси твърди, че брат му имал намерение да направи съществени промени в документа и малко преди убийството имал впечатлението, че тези промени вече са факт. Но завещанието, което влезе в сила, е било заверено в нотариата преди повече от година, в присъствието на Чарлс Римън от юридическата кантора «Манинг & Андерсън»…
— Боуър направил ли е справка при Чарлс Римън?
— Да. Римън е семеен адвокат на Д'Арси и движи всички въпроси, свързани с компанията и фондацията. Освен това е бил близък приятел с Джеймс д'Арси и негов личен адвокат… Твърди, че никога не е чувал за промяна в завещанието…
— Хм… — проточи Филип. — А братът твърди обратното, така ли?
— Да.
— Може би братът е искал да се отърве от Джеймс?
— И това ми мина през ума — кимна Мадлин. — Огромното наследство може да бъде силен мотив за подобно престъпление. Но отпечатъкът в градината е твърда улика и аз мисля, че спусъкът е натиснал Томи…
— Но не вярваш да е действал сам, така ли?
— Точно така. Убедена съм, че е имал съучастник. На пръв поглед подозренията падат върху вдовицата, но не изключвам и брата… Направих един списък, който ще предам на полицията с молба за изясняване. Искам да проверят дали съществува някаква връзка между Тео и Томи. Междувременно ние трябва да решим дали да арестуваме незабавно Томи (което би означавало, че вдовицата ще си наеме адвокат и ще се окаже труднодостъпна за нас), или да изчакаме още няколко дни с надеждата, че двамата ще осъществят нов контакт…
— Предстоят ти нелеки решения — въздъхна Филип и стана да си върви. — Надявам се, че ще избереш най-правилните…
— Особено когато нещата опират до много мангизи, нали? — направи гримаса зад гърба му Мадлин.
 

Чарлс познаваше Абигейл д'Арси от много години, но нито веднъж не беше я виждал да изпуска контрол над чувствата си, дори когато погребваха първородния й син. Но сега, когато й разказа за любовната връзка на Сандра, в очите й блесна мълния.
— Как е посмяла? — процеди възрастната дама и изправи гръб. — Как е дръзнала да компрометира името на една от най-уважаваните фамилии в Калифорния?!
— Пълна глупост — въздъхна Чарлс и разбърка чая си.
В знак на уважение към него, Абигейл беше накарала иконома да им сервира в прочутия сребърен сервиз на фамилията. Въпреки ранния следобед, старата дама беше облечена в официален халат с дантели, на ушите й висяха брилянтни обици.
— Какво безотговорно момиче!
— Точно по тази причина реших, че се нуждае от юридическа закрила — подхвърли Чарлс. — Един господ знае какво още ни чака. Не можем да й позволим да дрънка на полицията каквото й хрумне…
— В никакъв случай, за бога!
Чарлс размести малките сандвичи в чинията пред себе си и запази мълчание.
— Имах много причини да съм недоволна от брака на сина ми с тази жена — продължи Абигейл. — Включително и факта, че тя не е от нашата класа.
Чарлс направи опит да не реагира на забележката. Може би е забравила, че той самият също не е от тяхната класа…
— Честно казано, пет пари не давам за нея и сега — продължи Абигейл, запазвайки изправената си стойка. — За съжаление обаче тя е майка на внука ми, а ние сме длъжни да защитаваме името Д'Арси. Не искам скандал, Чарлс. Трябва да направиш всичко възможно тази история да бъде потулена.
— Ще се постарая, Абигейл. Но докато не разбера с какво разполага полицията, Сандра трябва да изпълнява всички мои предписания.
— Естествено — кимна тя, тревожни бръчки прорязаха все още красивото й лице. — Ако любовникът й се окаже замесен в убийството на сина ми, фамилията ще се озове на първите страници на вестниците из цялата страна! Не ни трябва такава реклама. И без това сме достатъчно известни… Върху нас лежи някакво проклятие, сякаш сме Кенеди…
Навлажни устни, пусна две бучки захар в чашата си и продължи:
— Чарлс, искам да влезеш във връзка с нашите приятели във вестниците и телевизията. Помоли ги да… — Замълча и втренчи тежък поглед в лицето му. — Всъщност не е необходимо да ти давам инструкции. Знаеш какво трябва да се направи, за да се избегне скандалът, нали?
— Разбира се. Пак ти повтарям, че ще сторя всичко необходимо. За съжаление обаче не можем да спрем жълтата преса…
Тя се намръщи, хвърли поглед на античния часовник над камината и подхвърли:
— Питам се къде ли е Тео… Цял следобед не се е вясвал насам… Безпокоя се за него, не съм сигурна докога ще издържи.
Чарлс обаче беше доволен от отсъствието на Тео. Това му даде възможност да обсъди деликатния проблем направо с главата на фамилията. Дори след толкова много години той все още се чувстваше неудобно в компанията на Абигейл, скован и някак тромав. Прочисти гърлото си и внимателно подхвърли:
— Тео продължава да твърди, че Джеймс е променил завещанието си…
— Да.
— Съжалявам, но нямах друг избор, освен да предложа на съда това, с което разполагахме. Доколкото съм осведомен, именно то е последното завещание, подписано лично от моя клиент… — Очите му се спряха върху лицето й. — Независимо от желанието ми да помогна на Тео, от юридическа гледна точка аз не мога да направя нищо.
— Разбирам те много добре — топло каза тя, пръстите й с безупречно поддържан маникюр легнаха върху ръката му.
Очите му заслепено примигнаха от блясъка на прочутия тридесеткаратов диамант, който старата дама носеше на безименния си пръст.
— Благодаря — прошепна той, после колебливо добави: — Но Диксън и Тео заплашват, че ще оспорят завещанието на Джеймс… Според мен нямат никакви шансове за успех, освен ако не представят в съда доказателство в подкрепа на своята теза… Същевременно обаче имат право да спрат изпълнението на сегашното завещание за определения от закона срок. Това са няколко месеца. След това аз трябва да ида в съда и да подпиша клетвена декларация като главен изпълнител на завещанието.
— Разбира се. Ще направиш каквото е необходимо.
Той отново прочисти гърлото си.
— Бих искал да спомена, че евентуалните съдебни процеси ще нанесат немалко вреда на «Д'Арси къмпани» и фондацията…
— Съгласна съм с теб, Чарлс. Още чай?
Той кимна.
Абигейл се приведе да напълни чашата му и каза:
— Ще поговоря с Тео. И без това продажбите на компанията спаднаха, нямаме нужда от допълнителни затруднения… Уилям положително се е обърнал в гроба си…
Чарлс доволно кимна с глава и пое димящата чаша от ръцете й. Абигейл винаги е била разумна жена. Диксън и Тео без съмнение ще се замислят дали да заведат дело, когато знаят, че главата на фамилията не е на тяхна страна. Съсредоточи се и направи опит да не пропусне думите, които последваха.
— Тео се чувства ощетен, защото баща му винаги е предпочитал Джеймс. Но това не може да бъде повод за обществен скандал с името ни. — Очите й пробягаха по лицето му. — Аз самата винаги съм била горда с Тео, но майката вижда нещата под друг ъгъл… Много бих искала отношението към него да беше по-друго, да не бяха го изтиквали встрани… Това стори първо баща му, а после и Джеймс… Добре съзнавам, че първородният ми син не беше от лесните… Но исках двамата да бъдат поне приятели.
— Разбирам — промърмори Чарлс, надявайки се тя да не долови съчувствието в гласа му. Подобно на Франклин, Абигейл никак не обичаше да я съжаляват.
Тъмните й очи се спряха върху лицето му.
— Мисля, че Джеймс все пак е взел най-правилното решение. А ти си човекът, който може да изпълни волята му по най-добрия начин…
— Благодаря, Абигейл — трогнато отвърна Чарлс.
— Въпреки това бих желала Тео да има по-голям достъп до делата на компанията и фондацията — добави тя. — Аз ще се опитам да го убедя да се откаже от глупостта, която е намислил… В замяна на това ще искам от теб да го подготвиш по най-добрия начин, тъй като рано или късно той ще поеме нещата в свои ръце…
— Разбира се, Абигейл. Ще го сторя с удоволствие.
— Добре. Сега ми кажи кого ще прикрепиш към Сандра, за да не върши повече глупости…
— Мисля, че това трябва да бъде адвокат по наказателни дела, просто за всеки случай — отвърна Чарлс. — Помниш ли Кейт Александър? Тя завежда нашия отдел по наказателно право…
— Тази, която беше тук при отварянето на завещанието?
— Да — кимна Чарлс. — Много е способна.
— Добре. Подробностите оставям на теб. Естествено, като поемам всички разноски…
 

Диксън се плъзна в сепарето и поръча «Краун Роял» с лед на келнера, изправил се до масата. После извърна глава към своя приятел и клиент Тео д'Арси, който се беше настанил срещу него.
— Много се радвам, че прие да вечеряме заедно — рече Тео.
— Аз също — отвърна Диксън, разкопча най-горното копче на ризата си и разхлаби вратовръзката.
— Успя ли да разговаряш с Чарлс? — приведе се над масата Тео.
— Прави се на много зает — направи гримаса Диксън. — Надува се като пуяк откакто изпрати завещанието в съда. Търчи насам-натам, гони делата на фондацията и «Д'Арси къмпани», сякаш е господар на света…
— Ясно — мрачно промърмори Тео и отпи глътка от коктейла с шампанско пред себе си. — Обади ми се Алистър Дейвис, изпълнителният секретар на фондацията. Съобщи ми, че Чарлс свиква извънредно заседание на управителния съвет, вероятно защото е решил, че аз вече съм член на този съвет… — Усмивката му беше пропита от горчивина. — Наложи се да обяснявам, че Джеймс ме е отстранил от всички дейности на фондацията…
— Как го прие той?
— Беше шокиран. После напомни, че самият Джеймс често ме е канил да присъствам на подобни заседания като член на семейството… — На лицето му се изписа гримаса. — Разбира се, аз престанах да ходя, защото копелето не ми даваше дори дума да кажа… Чувствах се безкрайно унижен!
— На твое място бих отишъл — посъветва го Диксън. — Какво може да ти стори Чарлс?
— Нямам никакво намерение да се унижавам повече! — мрачно отсече Тео.
Диксън му хвърли изпълнен с безпокойство поглед. След отварянето на завещанието поведението на Тео ставаше все по-неадекватно.
— Натоварих двама от нашите асоциирани партньори да уточнят начините за оспорване на завещанието — осведоми го той. — Междувременно аз ще внеса официален протест. Съдът ще го вземе под внимание и ще блокира изпълнението. Това ще ни даде достатъчно време да съберем материалите за делото по оспорване… За целта възнамерявам да ползвам услугите на юрист извън компанията.
— Защо?
— Конфликт на интересите — поясни Диксън.
— Разбирам — кимна Тео, после загрижено добави: — Но не съм сигурен, че ще издържа на всичко това…
— Само не казвай, че искаш да дезертираш! — предупредително го изгледа Диксън.
— Трябва да знаеш, че мама не желае да завеждам дело по оспорване на завещанието — изплю камъчето Тео.
Диксън усети как кръвното му се вдига над допустимите граници.
«Нима е възможно Абигейл да попречи на единствения си син да получи това, което по право му принадлежи?» — почти извика той.
— Мама не вярва, че Джеймс е променил завещанието си. Освен това не желае да размахваме кирливите ризи на семейството… Напомни ми, че съм длъжен да пазя доброто име на фамилията… — По лицето му пробяга гримаса. — Убедена е, че един евентуален скандал ще се отрази зле на «Д'Арси къмпани» и фондацията, които и без това преживяват трудни моменти след смъртта на Джеймс…
Диксън съвсем не беше щастлив от развоя на събитията. Трябва да убедя тоя слабак, че не бива да се отказва от оспорването, въздъхна в себе си той. Това е единственият начин да измъкна от Чарлс контрола върху империята Д'Арси.
— Майка ти не играе по правилата, Тео — приведе се над масата той. — Нима не виждаш какъв номер ти се крои? Цял живот ще съжаляваш, ако сега решиш да се предадеш без бой!
— Чарлс не е виновен, че Джеймс е предпочел него, а не мен — поклати глава Тео. — Освен това мама каза, че той е готов да се заеме с подготовката ми и след време ще прехвърли управлението на компанията и фондацията в мои ръце…
— Браво, много хубаво! Значи ще чакаш Чарлс да ти подхвърля трохи!
— Не е точно така…
— А какво стана с твоите планове, с твоите мечти? — В гласа на Диксън прозвуча зле прикрито нетърпение.
— Ще се реализират, но за по-дълго време — притеснено се усмихна Тео.
— Не мога да повярвам на ушите си! — извика Диксън и стовари юмрук върху масата. — Но ти наистина си готов да отстъпиш пред Чарлс и да чакаш подаяния! Това е пълна глупост, Тео, и ти прекрасно го знаеш!
— Не бих казал, че съм щастлив от този факт — призна Тео. — Но не искам да причинявам болка на мама…
Диксън вече не беше просто неспокоен, а дълбоко разтревожен. Даваше си ясна сметка, че ако не успее да измести Чарлс от новопридобитите пълномощия, шансовете му да оглави компанията намаляват значително.
— Искам да говоря с Абигейл! — отсече той. — Ще я убедя във важността на нашите намерения. Иначе просто всичко ще отиде по дяволите!
— Не зная — колебливо промърмори Тео и започна да драска с вилицата си по покривката.
— Трябва да имам твоето доверие! — втренчи се в него Диксън. — Някога да съм те подвел?
— Не…
— Разполагам с няколко варианта за оспорване на завещанието, ще имаме достатъчно време да изберем най-добрия от тях. За тази цел, а и за личната ти сигурност, аз още утре ще внеса протест. Може пък да извадим късмет и да открием новото завещание…
— Не съм сигурен в това — отвърна Тео.
— Слушай какво ще ти кажа, приятелю! — изгледа го втренчено Диксън. — Аз съм твой адвокат и съм поел грижата да защитавам интересите ти. По силата на това ти заявявам, че ако не последваш съвета ми, ще съжаляваш цял живот!
— Наистина ли мислиш така?
— Абсолютно! — отвърна с категоричен тон Диксън.
 

— Предупредих те, Чарлс! — процеди с пламнали от гняв очи Ан Римън и препречи пътя на мъжа си към гардероба. — Но ти продължаваш да се срещаш с нея!
— Ан, аз не…
— Престани да ме лъжеш! — извика тя. — Бил си с нея на Каталина, проверих на пристанището!
По дяволите, рече си Чарлс и направи светкавична оценка на ситуацията. За съжаление още не беше готов да действа, тъй като изборът за президент на компанията се отложи. Сега очевидно ще трябва да мине в отстъпление.
— Окей, Ан — вдигна ръце той, сякаш да й покаже, че печели. — Не ти казах, защото нямаше да ме разбереш. Поисках среща с Кейт, за да изясним своите отношения…
— И ги изяснявахте през целия уикенд? — иронично подхвърли тя.
Той се изчерви от притеснение, не обичаше да изпада в безпомощни ситуации като тази.
— Бих могъл да й го съобщя и по телефона, но имах чувството, че това няма да е най-добрият начин. Работя ежедневно с тази жена, тя обслужва всички клиенти на фирмата, срещу които има повдигнати обвинения. Затова исках да омекотя нещата…
— Как? Като я начука няколко пъти, преди да й съобщиш тъжната новина? Нещо като прощален подарък, а? — Думите на Ан бяха гневни и плющяха като камшици.
— Нищо подобно. Имах намерението да се върнем веднага след като й кажа… Тя беше много разстроена и затова й дадох необходимото време… — Раменете му леко се повдигнаха. — Отиде на дълга разходка из островчето, а през това време аз поработих…
Понечи да пристъпи към Ан, но тя го спря с ръка.
— Не, Чарлс. Вече не й вярвам… — В гласа й се появи леко колебание. — Не зная какво да мисля…
— Съжалявам, Ан — умолително прошепна той. — Всичко свърши, повярвай ми!
Ан разигра необходимата порция колебание, после решително вирна глава.
— Чарлс, ако и сега не си искрен с мен, аз ти обещавам да те съсипя!
Заплахата прозвуча с особена тежест в настъпилата тишина.
— Трябва да повярваш на думите ми, Ан — промълви след известно време той, поколеба се за миг и продължи: — Мислех да те изненадам, но виждам, че си разстроена и ще ти го кажа още сега… Осигурих два билета за шоуто на Андрю Лойд Вебер. Този уикенд отлитаме за Ню Йорк, запазил съм най-хубавия апартамент в хотел «Плаца»…
— Наистина ли? — учудено го погледна тя.
Чарлс пристъпи напред и я взе в прегръдката си.
— Съжалявам, Ан — прошепна той. — Няма ли да ми простиш?
— Само ако обещаеш, че никога повече няма да се срещаш с онази кучка!
Той нямаше друг избор.
 

Телефонът иззвъня и детектив Боуър вдигна слушалката.
— Докъде стигнахте с издирването на пистолета? — попита Мадлин Гулд, заместник областен прокурор.
— Претърсваме района, но все още без успех.
— По дяволите! Много се надявах, че ще го откриете…
— Аз също — отвърна искрено Боуър.
Харесваше тази жена, нейната решителност и здравия й разум. Откакто дъщеря му постъпи в юридическия факултет, отношението му към жените в тази професия започна да се променя. Все още внимаваше какъв език използва в тяхна компания, но постепенно се убеди, че голяма част от тях са отлични професионалисти.
— Прегледах още веднъж уликите срещу Сандра д'Арси — продължи Мадлин. — Не са достатъчни за повдигане на обвинение. Нямаме доказателства, че е съучастница на Томи в извършването на престъплението. Подозренията ни засега не вършат работа…
— По дяволите! — не се сдържа Боуър. — Бях сигурен, че ще кажете точно това!
— Добре де, не го приемайте толкова навътре — смекчи се гласът на Мадлин. — В замяна на това подписвам официално обвинение срещу Бартоломю. Можете да го арестувате веднага, а можете и да изчакате…
— Предпочитам да изчакам. А вие готова ли сте за атаката на пресата?
— Горе-долу — засмя се тя. — По тази причина бих искала заедно с Томи да приберем и вдовицата… Колкото повече навлизам в делото, толкова по-сигурна съм, че тя е съучастница… — Замълча за миг, после попита: — Нещо ново от наблюдението?
— Нищо. И това едва ли ще се промени, ако не получим разрешение за подслушване на телефоните им…
— Съжалявам, но съдията не пожела да приеме нашите доводи. — В гласа й се долови открито съчувствие.
— Такива са времената, в които живеем — въздъхна Боуър. — Престъпниците имат далеч повече конституционни права от жертвите си…
— Направих всичко възможно…
— Убеден съм, че е така. Но в тези неща понякога се печели, понякога се губи, нали? — Гласът му се снижи. — От време на време тази работа ми идва до гуша!
— На мен също — въздъхна Мадлин. — Нещо интересно около Тео д'Арси?
— Нищо особено. Някои хора твърдят, че отношенията между двамата братя са били обтегнати. Самият Тео д'Арси заяви, че по време на убийството си е бил у дома. Вероятно наистина е така. Вече разполагаме с достатъчно доказателства, че спусъкът е натиснал Томи… Но кой го е убедил да го направи? Кой му е платил? Това все още не знаем. Ще ви позвъня, ако разкрием нещо ново…
Боуър остави слушалката и неволно се запита как ще се почувства, ако дъщеря му започне работа в прокуратурата и прекарва цялото си време сред ченгета и престъпници. Дано се насочи към търговското право, въздъхна в себе си той.
 

Сандра д'Арси се насочи към паркинга пред супермаркета «Бел Ер Хилс» и очите й зашариха по околните коли. Ръцете й върху волана бяха влажни от напрежение. Слава богу, че Виктория замина за няколко дни! Зърна го отдалеч, на лицето му грееше онази усмивка, която тя толкова много обичаше. По гърба й пробяга тръпка на радостно нетърпение.
Томи се наведе към страничното прозорче, кичур пепеляворуса коса падна над окото му.
— Здравей, любима — рече той и закачливо намигна. — Представляваш наистина приятна гледка!
— Здравей, Томи — поруменя Сандра, очите й нервно пробягаха по околните коли. — Вече не ме търси у дома, защото ченгетата сигурно подслушват телефона… — Отвори чантичката си, измъкна един плик и му го подаде. — Тук са хиляда долара. Нямах време да събера повече…
— Благодаря — кимна той и натика плика в задния джоб на джинсите си.
— Трябва да тръгвам — озърна се отново тя.
— Не бързай толкова — промърмори той, заобиколи колата и се намести на предната седалка до нея. — Искам си целувката!
Сандра включи на скорост и подкара към дъното на паркинга, където по-трудно можеха да бъдат видени. Ръката му се плъзна по бедрото й, тялото й потръпна от желание. Остави мотора да работи.
Томи се премести до нея и я прегърна.
— Не се ли радваш да ме видиш?
— Радвам се, разбира се.
— Тогава го покажи…
Тя се извърна и го целуна по устата, тялото й страстно се притисна до неговото. Стана й хубаво. Той я прегърна толкова здраво, но копчетата на ризата му се забиха в гърдите й.
— Още ли ме обичаш? — прошепна в ухото й.
— Да — отвърна тя, после с видимо нежелание се отдръпна. — Томи, трябва да тръгвам… За известно време не трябва да ни виждат заедно… Не ми се обаждай, аз ще поддържам връзката… — Надзърна през сваления прозорец и добави: — По-добре тръгвай…
— Добре, добре — шеговито вдигна ръце той. — Тръгвам си, но искам да знаеш, че броя часовете… И ще го правя до момента, в който бъдем заедно завинаги!
Слезе от колата и се усмихна. Сандра махна с ръка и рязко потегли.
Фотоапаратът щракна няколко пъти, запечатвайки тайната среща.
— Тръгвам — съобщи по радиото детектив Харис, прибра телеобективите и включи двигателя. Колата с цивилни номера напусна паркинга пред супермаркет «Бел Ер Хилс» и пое към полицейското управление.
 

14
 
Майлс Кънингам потупа корема си след обилната вечеря в престижния «Уелингтън клъб», намиращ се близо до Сенчъри сити.
— Беше много вкусно!
— В този ресторант винаги е вкусно — отвърна Франклин Манинг и огледа приятния салон на заведението, което му напомняше за стара английска кръчма. Баща му разказваше легенди за този клуб и важните срещи, състояли се в него. Старият Манинг беше твърдо убеден, че без да членува в «Уелингтън», човек не може да разчита на успех. Тук се сключваха политически споразумения, пак тук се оформяше дългосрочната корпоративна стратегия, която влияе на икономиката за години напред. Франклин си спомни колко беше горд, когато завърши образованието си и баща му го направи член на клуба. «Сега идва твоят ред, синко», беше казал Отис Манинг.
Майлс извади пура от джоба на сакото си. Разви целофана, изряза крайчето и запали. Напълни дробовете си с дим и с наслаждение го изпусна над главата си.
— Мирише хубаво — размърда се юристът в стола си. — След сърдечния удар докторите ми забраниха пушенето и това ме влудява!
Майлс разсеяно кимна с глава, насочил поглед към красивата блондинка, която настаняваха на съседната маса.
— Едно време бях твърдо против допускането на жени тук, но явно нещата са се променили — промърмори той.
Върху лицето на Франклин изплува любезна усмивка. След като Лорин стана юристка, той се беше надявал на промяна у баща й, но насреща му седеше все същият стар шовинист Майлс. Спомни си за бурния конгрес на Демократическата партия, на който се бяха запознали, и изведнъж си даде сметка, че за тези тридесет години оттогава клиентът му изобщо не беше се променил.
Тексасецът протегна дългите си крака, обути в каубойски ботуши от крокодилска кожа, и хвърли внимателен поглед на адвоката си.
— Чувам, че си решил да се оттеглиш — подхвърли той.
— Докторите ми препоръчват да прекратя работа…
Гъстите вежди на Майлс Кънингам се сбърчиха.
— И на кого мислиш да прехвърлиш юздите?
— Това ще реши управителният съвет…
— Я не се занасяй! — усмихна се магнатът, а в очите му проблесна неподправен интерес. — И двамата прекрасно знаем, че твоите така наречени съдружници ще приемат онзи, който им предложиш ти!
— Не искам да им налагам никого — поклати глава Франклин Манинг. — Това няма да е от полза за фирмата.
— Тъй, тъй! — възкликна Майлс и се облегна назад. — Значи наистина ще има битка между Чарлс и Диксън!
— Кой ти каза подобно нещо? — замръзна Франклин.
— Имам си източници, но трябва да знаеш, че те нямат нищо общо с дъщеря ми. Чух, че си обявил излизането си в пенсия, но след това си го отложил…
Очите на Франклин внимателно пробягаха по лицето на тексасеца. Не се доверяваше на този човек, но и не искаше да влиза в конфликт с него.
— Смъртта на Джеймс ме принуди да постъпя така — отвърна той. — Почувствах, че моментът не е подходящ… А що се отнася до битката между Чарлс и Диксън, ще кажа само едно — и двамата мислят за доброто на фирмата… Прекрасно знаят, че когато ръководството е нестабилно, клиентите стават нервни. Аз съм убеден, че те ще съумеят да преодолеят различията си, ако имат такива…
— Не забравяй, че и банките се обезпокояват за отпуснатите кредити, когато ловците на мозъци започнат да примамват най-добрите ти юристи — предупреди го с опасен блясък в очите Майлс, сякаш изпитваше удоволствие от представата какво би се получило, ако проблемите на «Манинг & Андерсън» станат обществено достояние. — Можеш да ми се довериш, стари друже — приведе се напред той. — Кой от двамата ще бъде? Чарлс или Диксън?
— Ще трябва да изчакаме решението на управителния съвет — отвърна Франклин, твърдо решен да не показва предпочитанията си към Чарлс, който решително превъзхождаше сина му в областта на управлението и свързаните с това отговорности. Ех, ако има начин Диксън тактично да се оттегли, въздъхна той. Не можеше да позволи разгарянето на борба за власт, нито пък да принуди Чарлс да напусне заедно със солидната си клиентела. Особено сега, след като в негови ръце е попечителството върху огромното състояние на Д'Арси.
Със съжаление си помисли, че Диксън не споделя възгледите му за бъдещото развитие на «Манинг & Андерсън». Силно се надяваше, че членовете на управителния съвет ще изберат Чарлс и без неговия глас. Защото, ако по силата на обстоятелствата, Франклин бъдеше принуден да направи избора сам, той действително не знаеше как да постъпи.
— Добре, добре, няма да те притискам повече — рече Майлс и на лицето му се появи скована усмивка. — Но мисля, че имам пълното право да зная кой, по дяволите, ще се занимава с моя бизнес тук… Защото имам доверие само на теб.
— Не се безпокой, ще намерим човек, с когото ще ти е приятно да работиш. Освен това аз ще наблюдавам нещата отблизо…
— Това е добре — кимна Майлс и сдъвка крайчето на пурата си. — Слушай, искам да ми направиш една услуга…
— Няма проблеми, казвай.
— Моята малка Лорин направо е болна във връзка с предстоящия избор на старши съдружник при вас…
Веждите на Франклин изненадано се повдигнаха.
— Кажи й да не се безпокои — отвърна с лека усмивка той. — Тя е добър юрист. Ако тази година не хване влака, догодина с положителност ще го стори…
— Не мога да я успокоявам по такъв начин — поклати глава Майлс. — Тя ще бъде безкрайно унижена, ако я подминат в предстоящия избор. Но тя е моята любима дъщеря и аз не искам да й се причинява мъка…
— Разбирам — кимна Франклин. — Аз чувствам същото по отношение на Ан. Но кандидати за мястото са още трима души, все добри юристи…
— Говори се, че новият старши съдружник ще бъде жена…
— Не зная откъде черпиш информацията си, но трябва да кажа, че Кейт Александър също е отличен специалист. И двете са напълно достойни за новия пост…
— Слагаш тая Кейт наравно с моята Лорин? — присви очи Майлс.
— Няма от какво да се притесняваш — успокоително го погледна Франклин. — Лорин работи при нас вече седем години, дойде направо от университета. А Кейт назначихме преди три години, като я привлякохме от областната прокуратура. Пое отдела за криминални дела, но и двете с Лорин имат еднакъв статут — на асоциирани съдружници. Мисля, че са завършили юридическия факултет по едно и също време…
— Но Лорин положително може да предложи повече от тази Кейт, която идва отникъде и вероятно няма пари, нали? По дяволите! С моите връзки Лорин би могла да предизвика над фирмата ви истински златен дъжд!
Франклин с усилие запази любезната си усмивка.
— Не съм от тези, които пропускат да оценят способностите на подчинените си, когато става въпрос за привличане на клиенти — рече той. — Същевременно не приемам модерната напоследък тенденция към уедряване на юридическите фирми. А по отношение на забележката ти относно Кейт, направо ще кажа, че тя не е коректна. Действително Кейт не е богата наследница, но в замяна на това е завършила с отличен успех и показва великолепни качества. Клиентите са луди по нея, Чарлс също цени способностите й.
Майлс наведе глава и хвърли подозрителен поглед към приятеля си.
— Мисля, че по-важно е как ти виждаш нещата — промърмори той, забарабани с пръсти по масата и изведнъж подхвърли: — Да не би между Чарлс и тази Кейт да има нещо по-така?
— Глупости! — тръсна глава Франклин и в очите му се появи тревога. — Чарлс е верен на Ан, моята дъщеря, и нещата винаги ще останат такива!
Майлс вдигна ръце в престорен ужас.
— Няма нищо, стари друже, аз просто се пошегувах! — Облегна се назад, изпусна облак дим и внимателно изгледа събеседника си. — Знаеш ли, напоследък си мисля нещо… До този момент ти защитаваше интересите ми единствено на Западното крайбрежие… Но ми се струва, че вече е време да поемеш нещата в глобален мащаб…
— Много мило от твоя страна — усмихна се любезно Франклин. Умът му направи бързи изчисления и стигна до категоричното заключение, че ако поеме изцяло бизнеса на Кънингам, фирмата ще спечели милиони долари. — Но мога да приема само в случай, че това не е свързано с допълнителни условия…
— Естествено, Франклин — засмя се Майлс.
 

Адвокат Андрю Стюарт се усмихна на отражението си в огледалото. Поправи възела на вратовръзката си и намигна.
— Ех, ти, красив дяволе! Никога няма да се задоволиш само с една жена, нали?
Наведе се и вдигна сакото си от широкото, покрито с велурена кувертюра легло. В спалнята цареше пълна бъркотия, тъй като само преди петнадесет минути оттук си тръгна последното завоевание на младия домакин.
Излезе и се насочи към черното си ферари. Очите му пробягаха по издължения силует на къщата с полегат покрив, после се преместиха към вълшебната панорама на града, който блестеше с цялото си великолепие далеч долу. Покупката на тази къща беше най-сполучливата сделка в живота му. Тя моментално го превърна в милионер, поне на хартия, имаше и куп други предимства, въпреки смъртоносно високите вноски по изплащането й. Едно от тях е впечатлението, което прави на жените, усмихна се Андрю…
Моторът изръмжа, спортната кола направи маневра и се понесе към Бевърли Хилс, заспал под сиянието на звездите. Щастлив беше денят, в който зърнах тази къща, въздъхна доволно Андрю и отново си спомни как се беше сдобил с това райско кътче под звездите. Обади му се Жанет — красивата млада служителка в една фирма за недвижими имоти. Искаше да покаже къщата на Андрю преди изобщо да са я обявили за продажба.
Купи я евтино и се зае да я стяга, използвайки всичките си връзки и услугите, които му дължаха хора от различни браншове. Адвокатът по криминални дела има много връзки, всеки гледа да го привлече на своя страна. По тази причина Андрю правеше бартер за всичко, което не можеше да си позволи. Така водопроводчикът, когото беше отървал от обвинение за шофиране в нетрезво състояние, с готовност монтира инсталация от медни тръби в цялата къща, включително крановете в баните и тоалетните. Андрю си напомни да поиска съответната услуга от един заместник областен прокурор, после пресметна кого още може да потърси. Оказа се, че списъкът на хората, които са му задължени, застрашително намалява…
В момента къщата струваше неколкостотин хиляди долара повече от цената, на която я купи, включително парите за ремонта. А Жанет получи своето щедро възнаграждение за добрата оферта направо върху килима на все още голия хол…
Ръцете му ловко въртяха волана, спортната кола покорно следваше тесния, изпълнен със завои път, който пресичаше Бенедикт Каниън. Стигна булевард Сънсет, зави надясно и след няколко минути паркира пред кокетния блок в Уестууд, където се намираше апартаментът на Лорин.
Подаде ключовете на портиера, спомни си какво се беше случило, след като двамата с Лорин напуснаха бара на «Ескофие» преди няколко дни, и на лицето му изплува доволна усмивка. Изтръгнала обещанието му да я вземе със себе си в Хаваи, Лорин му се отблагодари по най-добрия начин. Любиха се три пъти, буйно и продължително. Тя беше ненаситна, но това му харесваше. У всяка жена Андрю откриваше по нещо ново, нещо, което му доставя дълбока наслада…
Асансьорът спря на последния етаж и той натисна бутона на мансардния апартамент. Вратата се отвори и на прага се изправи Лорин.
— Изглеждаш страхотно! — промълви с одобрение той и очите му пробягаха по елегантния пеньоар, под чиято фина тъкан прозираха тъмните зърна на гърдите й.
— Влизай.
Андрю с удоволствие слушаше богатия южняшки акцент на тази жена, която беше успяла да го запази въпреки продължителното си отсъствие от Тексас. Тя тръгна пред него, а той с одобрение огледа стройните й крака, които се виждаха под полупрозрачната бяла тъкан на пеньоара. Токчетата й ритмично почукваха по излъскания паркет. В душата му помръдна желанието.
— Мартини?
— Да, благодаря.
Лорин тръгна към барчето с огледални стени, а очите на Андрю се насочиха към огъня в камината, иззидана на насрещната стена. Беше силно впечатлен от този апартамент и гледката към Уестууд, която се разкриваше от просторната тераса. Сигурно струваше милиони.
В средата на просторното помещение бяха поставени две ниски, тапицирани с коприна канапета, между тях сякаш плуваше изящна масичка за кафе от черен ебонит, стъпила върху обработена кожа от зебра. Полираното дърво отразяваше пламъците на огъня, върху плота беше поставена изящна кристална ваза от «Бакара» с бледожълти рози. Наоколо, небрежно разхвърляни, лежаха ориенталски фигурки от кехлибар и слонова кост.
— Баща ми беше тук — каза Лорин, подаде му питието и седна до него.
— Как е той?
Андрю беше чувал много истории за богатия и ексцентричен тексасец, ревностен привърженик на Демократическата партия. Някои от тях представяха Майлс Кънингам като щедър филантроп, други го характеризираха като богат, но ограничен каубой.
— Добре е — отвърна Лорин. — Искаше да се запознае с теб, но снощи не можах да те открия…
— Забравил съм да прослушам секретаря — излъга той и вътрешно се изруга. Много искаше да се запознае с бащата на Лорин, усещайки, че широките му връзки могат да бъдат полезни. Амбициите му бяха доста по-големи от кариерата на адвокат по криминални престъпления, искаше да навлезе в политиката, да предложи услугите си на хора с положение и влияние. В превод всичко това означаваше само едно: мангизи. Колкото повече хора го препоръчват за защитник на свои приятели и клиенти, толкова по-често ще се споменава името му. И колелото ще се завърти… Е, добре, въздъхна той. Ще почакам до следващия път…
Отпи глътка от високата чаша, усмивката му, отправена към Лорин, беше ленива.
— Господи, направо съм труп! — оплака се той с надеждата, че умората му ще бъде отдадена на много работа.
— Почини си пет минути — великодушно се усмихна тя.
Той затвори очи и с удоволствие се отпусна. Вероятно беше задрямал, тъй като се събуди от нещо, което леко докосваше лицето му. Оказа се, че това са меките устни на Лорин, които търсеха неговите.
— Сподели с мен някоя от своите сексуални фантазии — прошепна тя.
Андрю отвори очи и се втренчи в лицето й. Гъстите й мигли бяха спуснати надолу, чертите й бяха безизразни. Ъгълчетата на щедрата й уста потрепваха в игрива усмивка, езикът й изскочи и леко докосна долната му устна.
— Представям си, че ме любиш, а аз не съм в състояние да помръдна — прошепна той. Каза го механично, без да се замисли нито за миг.
— Ела — изправи се тя.
Влязоха в спалнята. Андрю се насочи към широкото легло, бързо смъкна дрехите от тялото си и се мушна под пухения юрган. Лорин издърпа едно от чекмеджетата на скрина и започна да рови вътре. Към дебелия килим на пода полетяха бикини, сутиени, копринени шалове.
Извърна се към него и попита:
— Доверяваш ли ми се? — На лицето й играеше загадъчна усмивка.
По гърба на Андрю пробяга лека тръпка на страх, но вече не можеше да се оттегли.
— Имам ли причина за обратното? — шеговито попита той.
— Не зная, ти ще кажеш — отвърна игриво тя и пристегна китката му с дълго розово шалче.
Комбинацията от докосването на гладката материя и ароматите, които се разнасяха от тялото на Лорин, беше възбуждаща. Очите му опипаха великолепното тяло, надвесено над него, пулсът му започна да се ускорява. Над тънкия кръст се полюшваха едри и твърди гърди, масивният таз завършваше с изненадващо дълги и стройни крака. Над всичко това властваше прекрасното й лице с ярки сини очи, оградено от разкошна червена коса. Каква жена, господи, рече си Андрю. Мечта за всеки мъж! А на всичкото отгоре и безумно богата!
Вдигна свободната си ръка и измъкна фибите, които придържаха косата й. Червеникавите вълни се спуснаха надолу и докоснаха корема му. Зарови пръсти в тази красота, притегли главата й към себе си, устните им се сляха.
— Ммм — въздъхна тя, отдръпна се и се зае да завързва и другата му ръка. После скочи от леглото и уви свободните краища на шалчетата около дървените крака.
Андрю подръпна ръцете си и установи, че е вързан здраво — далеч по-здраво, отколкото беше допускал. От външния й вид не личи, че притежава толкова сила, рече си той и тялото му потръпна в очакване. Беше толкова възбуден, че се уплаши да не свърши още на минутата.
Тя се насочи към краката му, но той ги подви под себе си.
— Не, така няма да мога да мърдам!
— Още по-добре — отвърна Лорин и сръчно уви копринените шалчета около глезените му.
Каква точно е тази материя, запита се Андрю. Беше гладка като коприна, но същевременно здрава като дебело въже. Остана с впечатлението, че тази жена и друг път е вършила подобни неща.
— Сега си изцяло под мой контрол — прошепна тя, докато пръстите й пробягаха по краката, слабините и гърдите му. Спряха чак когато докоснаха устните му, пипаха толкова нежно, че тялото му започна да се гърчи от възбуда.
После влажният й език се спусна надолу и пое по пътя, който пръстите й вече бяха изминали. Тялото му се изви като дъга, дишането му се учести. Имаше чувството, че там, където го докосваше езикът, пламва малък пожар… Тя се плъзна върху него, желанието започна да пулсира в гърдите му с неподозирана сила. Членът му сякаш започна да живее нов, напълно самостоятелен живот. Зъбите й се впиха в зърната му и той простена от болка и удоволствие.
Престана да се владее, тялото му се разтърси от могъща конвулсия, копринените шалове се изпънаха като струни. Беше убеден, че в този миг тя може да прави с него каквото си поиска. Нищо не беше в състояние да попречи на приближаващата се експлозия…
 

Съобщиха на Диксън да отиде в кабинета на баща си. Озовал се там, той за пореден път отбеляза колко старомодно е обзавеждането, особено в сравнение с модерните офиси на останалите съдружници. Преди години Франклин беше харесал обзавеждането в замъка на Уилям Рандолф Хърст и копира оттам тъмната дъбова ламперия, покрита на места с тапети от плат в убити тонове. За Диксън вкусовете на баща му бяха истински анахронизъм, като самия него… Беше убеден, че времето за промяна е настъпило.
Седнал зад бюрото, Франклин направи знак на сина си да заеме един от столовете, предназначени за клиенти. Диксън знаеше, че баща му има навика да разговаря с хората само когато е зад надеждната крепост на солидното писалище. Може би затова поклати глава и се насочи към кожения диван.
— Предпочитам да седна тук — поясни той.
Франклин бе принуден да напусне бюрото и да седне до него. Тази малка победа развесели Диксън. Не знаеше за какво ще говори с баща си, но предпочиташе разговорът да се проведе на равна нога.
— Татко, не изглеждаш добре — промърмори с престорена загриженост той. — Мисля, че докторът настояваше да не се връщаш толкова бързо на работа…
— Недей и ти, Диксън! — вдигна ръце възрастният мъж.
— Мама знае ли, че си в офиса? — продължи Диксън, решил да продължи настъплението.
— Не съм те повикал да обсъждаме моето състояние — остро отвърна Франклин. — Тревожат ме намеренията ти да оспориш завещанието на един от най-солидните клиенти на нашата фирма!
— Ясно — равнодушно кимна с глава Диксън.
— Обсъдих нещата с Абигейл. Тя също е обезпокоена и не желае съдебни дела. Предполагам си даваш сметка, че подобно дело трябва да се води от външен адвокат, нали?
— Разбира се — кимна Диксън. — Вече обясних на Тео, че става въпрос за конфликт на интересите. Мисля, че е най-добре изобщо да не обсъждаме този въпрос…
Франклин мрачно поклати глава.
— Джеймс не би изготвил ново завещание, без да уведоми Чарлс.
Диксън хвърли поглед към снимката от сватбата на Ан и Чарлс, която стоеше върху шкафа. Отново изпита чувството, че след тази сватба е бил изместен от сърцето на баща си.
— Откъде си толкова сигурен? — попита той.
— Джеймс имаше пълно доверие на Чарлс, през последните няколко години той практически управляваше «Д'Арси къмпани», да не говорим, че вземаше и всички важни решения във фондацията…
— Не ти ли е минало през ума, че Чарлс може би е унищожил новото завещание? — изгледа го с присвити очи Диксън.
Франклин застина от възмущение.
— Този въпрос не заслужава дори отговор! Защо би го сторил? Чарлс не печели нито стотинка от това завещание.
— Пряко — да — съгласи се Диксън. — Но не и когато се замислим за хонорарите, които ще вземе при изпълнение на самото завещание. Освен това той едва ли би отстъпил доброволно пълния контрол, който получава над фондацията и компанията на Д'Арси.
— Изпълнител на завещанието и управител на имуществото е само поредното бреме върху плещите на Чарлс — поклати глава Франклин. — Той и без това е достатъчно затрупан с работа. А що се отнася до хонорарите, ти прекрасно знаеш, че ги получава не Чарлс, а цялата фирма.
— Може би все пак той крие нещо — държеше на своето Диксън.
— Този разговор е глупав! — повиши тон Франклин. — Управлението на компанията Д'Арси носи на Чарлс единствено главоболия. В момента тече търг, организиран от «Съни индъстриз». Компанията «Д'Арси» се включи в него, но срещу нея веднага бе повдигнато обвинение, че нарушава закона за борба с монополизма, прибягва до промишлен шпионаж и още куп подобни глупости. Всичко това е на главата на Чарлс, който трябва да мисли и за приближаващите се избори. Вече изостава в набирането на предизборни фондове… Мисля, че е честно да признаем един прост факт: Чарлс работи много и носи на «Манинг & Андерсън» толкова доход, колкото трима обикновени юристи!
Слушайки тези думи, Диксън започна да се ядосва. Даваше си сметка, че ще трябва да направи нещо наистина значимо, ако иска да докаже своите лични качества. Качества, които баща му очевидно не признава.
— Между другото и аз не стоя със скръстени ръце, татко — обади се той. — Работя по привличането на нов клиент, от когото ще получаваме поне по два милиона долара годишно…
— Кой е той?
— Още не мога да ти кажа. Юристът, който ме препоръча, практически отмъква този клиент от друга кантора. Ако това се разчуе, преди да подпишем договор, работата просто няма да стане… — Изгледа баща си с поглед, който ясно казваше: «Засега ти стига толкова». Надяваше се, че е казал достатъчно, за да събуди интереса му.
Франклин почука коляното си с длан.
— Все още не съм свършил с въпроса за завещанието — промърмори той. — Сигурен ли си, че даваш добри юридически съвети на Тео?
— Моите уважения, но съветите ми към Тео не са твоя работа. Мога само да кажа, че той настоява да заведем дело. Като негов личен адвокат аз съм длъжен да му посоча всички плюсове и минуси, но нищо повече. Решението ще бъде негово.
— Много добре знаеш, че можем да повлияем на това решение в каквато посока пожелаем — отбеляза Франклин. — Това го знае всеки първокурсник в юридическия факултет.
— За мен най-важни са интересите на Тео — отвърна натъртено Диксън. — Личните ми предпочитания нямат значение.
Франклин му отправи един скептичен поглед и въздъхна.
— Само едно ще ти кажа… Не бива да тласкаш Тео към оспорване на завещанието… За доброто на «Манинг & Андерсън», за доброто на всички нас. Не забравяй, че имаш задължения към всички съдружници, включително и към мен.
Диксън се ядоса, но успя да се овладее.
— Задълженията към фирмата винаги са на първо място за мен, татко… Но пред Тео също нося отговорност, нали?
Франклин продължи мисълта си, без да показва с нищо, че го е чул.
— Разговарях и с Чарлс… Той е готов да въведе Тео в делата на компанията и фондацията. И постепенно да му предава ръководството. Абигейл е на мнение, че това наистина е най-доброто решение…
Клепачът на Диксън се разигра. Все същото, господи! Баща му пак не желае да го чуе, вслушва се единствено в думите на проклетия Чарлс!
— Ще предам твоята загриженост на Тео — изправи се той. — Съжалявам, но имам среща с клиент…
— Диксън — спря го Франклин. — Жена ти се оплаква, че почти не се прибираш у дома. Какво става?
— Не само твоят Чарлс е затрупан с работа, татко! — отсече Диксън и затръшна вратата след себе си. Тръгна по коридора, зъбите му проскърцаха от ярост. Как смее да го разпитва за Алейна? Как смее да го поучава какви съвети да дава на Тео? Нима го мисли за толкова глупав, че да не знае къде са интересите му? Ако Тео успее да получи контрол над компанията на Д'Арси, Диксън също ще бъде добре…
 

15
 
Мадлин хвана Филип на вратата.
— Ще ми отделиш ли една минута?
— Какво има? — обърна се той, кимайки разсеяно за довиждане на служителите, които бързаха по коридора.
— Следствието е открило някои неща за Джеймс д'Арси, които бих искала да споделя с теб.
— Иди си вземи палтото — рече той. — Ще отидем да пийнем по нещо.
— Веднага се връщам — завъртя се Мадлин.
Петнадесет минути по-късно вече седяха в кафенето на хотел «Уестин Бонавентур». Филип даде поръчката и се извърна към нея:
— Какво са открили ченгетата?
— Противоречиви неща — въздъхна тя. — Хората с охота говорят за Джеймс д'Арси като известна фигура в обществото. Всички са впечатлени от личния му чар, от загрижеността му за света, от богатството му, от огромната семейна империя и най-вече от фондацията Д'Арси…
— А за личния му живот?
— Тъкмо тук е проблемът — поклати глава Мадлин. — Детективите са останали с впечатлението, че същите тези хора са много по-сдържани, когато говорят за човека Джеймс д'Арси. Практически са проявили към него открита неприязън, дори омраза…
— Омраза? — вдигна вежди Филип.
— Точно така — кимна Мадлин. — Изглежда е имал остър език, често е унижавал служителите си публично…
Филип смукна лулата си, помисли за миг, после попита:
— Нападал е хора, които не са имали възможност да му отвърнат със същото?
— Да. Дребни хора, обикновени служители. Малцината, които са приели да говорят за тази част от характера му, твърдят, че с него е било невъзможно да се общува. Той е издавал заповеди и е изисквал пълно подчинение. Не признавал мнението на никого, бил е злопаметен и не е пропускал да наказва дори най-малката и неволна грешка… — Мадлин замислено прехапа устна и продължи: — Освен това хората се страхуват да говорят за него дори и сега, опасявайки се от отмъщението на семейството…
— Значи е бил доста по-различен от усмихнатия филантроп, когото виждахме по телевизията…
— Да. Това е бил един старателно изграждан имидж, зад който обаче се крие доста различен човек. Един от служителите в компанията споделил пред следователите, че някакъв доставчик дръзнал да обиди Д'Арси пред двама от подчинените му. Отмъщението на Джеймс било страшно. Съсипал горкия човечец, не се спрял пред нищо. В крайна сметка онзи изгубил всичко — бизнес, дом, обществени контакти…
— Значи имаме работа с доктор Джекил и мистър Хайд, а?
Тя само кимна с глава.
— Възниква един логичен въпрос — продължи Филип. — Дали някой от всичките тези хора го е мразел достатъчно силно, за да го убие?
— Точно това се опитваме да установим.
Той разклати чашата в ръката си, ледените кубчета тихо звъннаха.
— Значи ти решително търсиш връзка между Томи и някой неизвестен подстрекател, така ли?
— Абсолютно. Двамата с Боуър сме убедени, че Томи не е планирал престъплението сам. Има съучастник, а може би и съучастници…
— Допускаш трио?
— Защо не? Според достоверни източници Тео д'Арси е единственият член на фамилията, който е приел човешки Сандра. Кой беше написал мъдрата сентенция, че «алчността си ляга със странни партньори»?
— Не помня — засмя се той. — Но е бил абсолютно прав. — Очите му пробягаха по лицето й. — Как са момчетата?
— Добре — усмихна се тя. Приятно е да имаш за шеф човек, който не забравя и личния ти живот, онзи извън стените на прокуратурата. — Кени членува в Лигата на малчуганите и аз съм принудена да им търся свободни паркинги за игра… Джуд е затънал в тайнството на музиката. Уредбата му дъни ден и нощ, освен това е барабанист в някакъв състав… Имам чувството, че ще се побъркам от шума, който се вдига в къщата. — Пръстите й шеговито разтъркаха слепоочията.
Филип разбиращо се усмихна.
— Сам редовно ли ги взема?
— За съжаление, не — въздъхна тя, лицето й помръкна, като си спомни колко разочароващо се държи с момчетата бившият й съпруг. Обзе я чувство на срам пред Филип, чиято съпруга беше починала, без да го дари с деца. Той с положителност би бил прекрасен баща. — По всичко личи, че все по-малко се интересува от тях… А когато все пак ги вземе, компания им прави 19-годишната му любовница…
— О, така ли?
Забелязала любопитството му, тя въздъхна от досада. Вероятно си мисли, че ревнувам…
— Не става въпрос за мен, Филип — поясни. — Става въпрос за момчетата… Те не одобряват подобно поведение…
Раменете му се отпуснаха заедно с едва чута въздишка:
— Разводът винаги е за сметка на децата…
— Така е. Аз предварително знаех, че по отношение на мен Сам ще бъде егоист, но никога не съм допускала, че ще бъде същият и спрямо децата…
— Съжалявам — промълви Филип и докосна ръката й.
Мадлин му хвърли изпълнен с благодарност поглед. Какъв добър човек!
— Благодаря, Филип. Нямах намерение да ти досаждам с моите истории…
— Аз пък нямаше да те питам, ако не исках да ги чуя — сериозно отвърна той.
 

Диксън паркира пред къщата на Д'Арси, приглади коси в огледалцето за обратно виждане и слезе от колата. На прага вече го очакваше Артър, икономът на фамилията. Поздрави го с леко кимване на глава и го поведе към втория етаж, където бяха покоите на Абигейл.
— Диксън, радвам се да те видя — поздрави го възрастната дама и подаде страната си за целувка.
— Аз също, Абигейл — приведе се над нея той. — Надявам се, че се чувстваш добре…
— Точно така — кимна тя, в гласа й прозвуча обичайната твърдост. Ръката й махна по посока на красивия диван. — Моля, настанявай се. Да ти предложа ли нещо за пиене?
— Не, благодаря — кръстоса крака той. — Отбих се съвсем за малко…
— Радвам се, че си тук. И искам да ти благодаря за подкрепата, която оказваш на Тео. Той трудно понася смъртта на брат си.
— За всички ни е така — кимна Диксън. — Надявам се, че наистина мога да му помогна…
— Трябва да се върви напред. Точно това би поискал от нас Джеймс…
Диксън кимна, отново впечатлен от душевната сила на тази жена.
— И тъй, казвай какво те носи насам…
— Искам да си поговорим за Тео.
— Нещо не е наред? — вдигна вежди Абигейл.
— Става въпрос за завещанието на Джеймс.
— Ясно — кимна тя и умните й тъмни очи пробягаха по лицето му.
— Тео е дълбоко убеден, че Джеймс е направил ново завещание малко преди смъртта си — поясни Диксън.
— Разбрах — кимна възрастната дама. — Но не съществуват никакви доказателства в подкрепа на това убеждение.
Той се поколеба за миг, после реши да говори открито.
— Имаш ли доверие на сина си, Абигейл? Имам предвид истинско доверие?
Тя потрепна, сякаш готова да накаже безцеремонността му, после се овладя и кимна с глава:
— Разбира се.
Диксън прекрасно съзнаваше, че Абигейл не е от хората, които могат да бъдат поучавани, но въпреки това продължи:
— Защо тогава не подкрепиш намеренията му да оспори завещанието? Нали това е искреното му желание?
— Защото от подобен акт не очаквам нищо добро.
— Но ако се окаже, че…
— Не съм свършила — вдигна ръка тя и той прехапа език. — Може би Джеймс наистина е имал намерение да промени завещанието си. Никой не може да го потвърди или отхвърли. Но той с положителност си е останал само с намерението. В противен случай несъмнено би се посъветвал с мен…
— Значи допускаш, че е възможно…
— Всичко е възможно. Синът ми беше зрял човек, Диксън. Но въпреки това обсъждаше с мен всички по-важни въпроси. Като например предбрачния си договор със Сандра, също и завещанието, което направи, след като сключиха брак…
Диксън направи опит да скрие изненадата си. Тео никога не беше споменавал, че Джеймс и Абигейл са обсъждали тези въпроси.
— Не знаех това — призна на глас той.
— Джеймс държеше на моето мнение, защото имаше чувството, че слуша мнението на Уилям, покойния си баща… — Главата й леко се вирна при споменаването на съпруга й. — Ние с него бяхме изключително близки…
Всичко това представляваше допълнително усложнение за Диксън. Абигейл е твърде упорита и своенравна, за да си позволи да я превърне във враг. Същевременно обаче никак не му се искаше да се откаже от своите намерения. Просто залогът бе твърде висок. Той прочисти гърлото си.
— Разбирам те много добре, Абигейл… Сигурен съм, че в думите ти се съдържа чистата истина.
— Тогава защо продължаваш да подтикваш Тео към тази глупост? — остро попита Абигейл.
Настроението му се помрачи. Нещата очевидно поемаха в неблагоприятна посока и Тео май ще получи единствено трохи… Не, това не бива да става! Би се отразило пагубно и върху собствената му кариера! От гърдите му се откъсна дълбока въздишка, очите му се заковаха в лицето на старата дама.
— Защото аз видях новото завещание с очите си! — Направи многозначителна пауза, после добави: — Подписано пред двама свидетели…
За пръв път от началото на разговора Абигейл показа признаци на изненада. Веждите й се извиха като дъги, очите й станаха твърди.
— Двама свидетели? Тео не ми е споменавал подобно нещо…
— Пожела засега да изчакаме…
— Защо?
— Първо, за да видим дали завещанието няма да се появи. Второ, искахме да ти дадем време да се съвземеш от шока. Трето, защото се надявахме, че всички ще изпълнят волята на Джеймс, без да се стига до съдебни дела. Но това, последното, очевидно няма да стане…
Тя отпусна ръце в скута си. На лицето й се появи презрителен израз.
— Ясно…
— Като адвокат аз отлично съзнавам колко неприятно е едно оспорване на завещанието — подхвърли той. — По време на подобни дела излизат на бял свят доста интимни тайни…
— Това аз няма да допусна! — изправи гръб Абигейл. — Кои са твоите тъй наречени свидетели?
— Съжалявам, не помня — поклати глава той.
— Поведението ти става все по-неадекватно, Диксън! — изгледа го с хладно презрение тя. — Настоявам незабавно да чуя имената на свидетелите!
— За съжаление не ги помня, вероятно защото ми бяха напълно непознати…
— Тогава ще е най-добре да се обадим на Чарлс.
— Не! — повиши глас той. — Не искам Чарлс да се забърква в тези неща!
— Диксън, аз съм от хората, които не се спират пред нищо!
— Съжалявам. Правя всичко възможно да си спомня… Дано през това време се появи въпросният документ… — Изправи се, окачи на лицето си любезна усмивка и се насочи към вратата. — Благодаря за времето, което ми отдели, Абигейл.
 

Когато видя Диксън да излиза от вратата на дома си, Тео се изненада, после върху лицето му се изписа загриженост.
— Какво става?
— Току-що разговарях с майка ти — поясни Диксън. — Налага се да ти изложа някои факти като адвокат на клиент…
— Казвай!
— По всичко личи, че майка ти, моят баща и най-вече Чарлс не желаят ти да поемеш попечителството върху състоянието на фамилия Д'Арси!
— Какво искаш да кажеш?
— Стигнах до убеждението, че един от тях притежава новото завещание! — изпъна рамене Диксън. — Но по лични, напълно егоистични подбуди са решили да го скрият и да изпълняват клаузите на старото!
Тео пребледня и с несигурна крачка се насочи към дивана във входния вестибюл.
— Страхувам се, че нищо не разбирам — промърмори той.
Диксън се насочи към барчето в ъгъла.
— Мисля да си сипя едно питие. За теб?
— За мен двойно — въздъхна Тео.
Диксън напълни две чаши с неразреден алкохол и седна до Тео.
— Време е да преминеш в настъпление — рече той.
— Ще ми обясниш ли какво точно имаш предвид?
— Трябва да се държим така, сякаш новото завещание е официално заведено. Точка. Фактически това означава, че аз съм го виждал с очите си…
— Какво би постигнал с подобно твърдение?
— Това се нарича «юридическа фикция». Целта е да притиснем в ъгъла хората, които не желаят да признаят съществуването на ново завещание. Друг начин няма.
— Нещо не мога да следвам мисълта ти…
— Всичко е една юридическа еквилибристика, но в общи линии се свежда до следното: след като не разполагаме с действителния документ, ние трябва да поддържаме становището, че сме го виждали с очите си и познаваме свидетелите, пред които е бил подписан. От това автоматически следва, че липсата на въпросния документ е свързана с неговото умишлено унищожение…
— Чакай, чакай… Това означава, че възнамеряваш да прибегнеш до една лъжа, облечена в юридическа форма, така ли?
— Точно така. Няма да навлизам в повече подробности, но само подобно поведение може да ни донесе успех.
— Разбирам. А от мен ще поискаш да потвърдя тази лъжа.
— Не — поклати глава Диксън и стана на крака. — Тя ще прозвучи по-убедително, ако я изкаже външен, незаинтересован човек… — Изгледа Тео от горе надолу и тихо попита: — Имаш ли ми доверие?
— Разбира се, и ти знаеш това.
— Добре. Тогава остави нещата в мои ръце. Ако някой започне да те разпитва, ще кажеш да се обръщат към мен като твой юридически съветник. Независимо дали този някой е майка ти, Виктория, Франклин или Чарлс… Искам да бъдеш твърд и да не обсъждаш въпроса с когото и да било.
— Но нали сам каза, че в този случай не можеш да бъдеш мой представител? — вдигна вежди Тео. — Конфликт на интересите, или нещо от тоя сорт…
— Точно така. Утре ще ти намеря външен адвокат. Пред него ще дам клетвени показания и колелото ще се завърти.
— Не виждам как ще…
— Зная какво върша, Тео! — прекъсна го с категоричен тон Диксън. — Това е често срещана маневра в юридическата практика. Благодарение на нея оставаме в играта. Не се безпокой, ще се справя добре…
В очите на Тео остана недоверието и Диксън настоятелно добави:
— Ще се погрижа за всичко, няма за какво да се тревожиш. Тази игра е нещо обикновено в съдебната практика.
 

Чарлс изслуша Абигейл, затръшна слушалката и забързано се насочи към кабинета на Диксън. Секретарката каза, че още не се е появил.
— Съобщете ми, като дойде! — сухо заповяда той и се върна в кабинета си.
Един час по-късно зет му излезе от асансьора на двадесет и шестия етаж, точно когато Чарлс минаваше оттам.
— Да не би да си ми организирал официално посрещане? — язвително се усмихна Диксън. — Излишен труд…
— Време е да поговорим.
— Разбира се, защо не? — небрежно кимна Диксън и го последва към ъгловия кабинет. Затвори вратата зад гърба си и подхвърли: — Хайде, почвай!
Чарлс направи усилие да се държи любезно.
— Не искаш ли преди това едно питие?
— «Краун Роял», без лед.
Чарлс напълни две чаши и подаде едната на Диксън.
— Вътре няма отрова, нали?
— Опитай една глътка. Ако до две минути не се строполиш, спокойно можеш да изпиеш и останалото…
— Много смешно! — процеди Диксън и потопи пръст в чашата.
— Ето вземи — не успя да скрие изненадата си Чарлс. — Изпий моето…
Диксън се поколеба, после поклати глава и отпи голяма глътка.
Какъв задник, въздъхна в себе си Чарлс и вдигна глава.
— Ако с това приключихме предварителните любезности, нека преминем на въпроса. Предлагам да говорим открито, така ще е по-добре и за двамата…
— Още не съм в течение на темата, която ще обсъждаме — изгледа го подигравателно Диксън. — Нашите различия по завещанието на Джеймс, състоянието на фондацията и «Д'Арси къмпани» или бъдещето на нашата любима фирма? — Иронията му се стопи, в гласа му прозвуча открита враждебност. — Не е много забавно, нали? Особено като се замисли човек по колко много въпроси сме на различни мнения… Май се превръщаме в открити врагове… Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че «забавно» едва ли е точната дума. В нашите различия няма нищо забавно… — Чарлс отпи една глътка и се замисли. Търсеше начин да повдигне въпроса за завещанието, без Диксън да разбере за обаждането на Абигейл.
— Независимо от твоето убеждение, аз съм готов да се закълна, че никога не съм виждал новото завещание на Джеймс… Той действително спомена пред мен за евентуални промени, но нищо не беше решено окончателно…
— Какви промени? — погледна го с интерес Диксън.
— Главно в предбрачния му договор — отвърна Чарлс. — Но аз го разубедих…
— Не мога да си представя по-голяма глупост от страна на Джеймс — кимна Диксън. — Друго?
— Имаше идеи във връзка с компанията и фондацията… Искаше да даде по-важна роля на Тео в тяхното управление. Помоли ме да помисля в тази насока и да направя конкретни предложения…
— Само роля, така ли?
— Това бяха неговите думи.
— Е, хубаво — проточи Диксън. — Но защо мислиш, че ново завещание не съществува, само защото ти не знаеш нищо за него?
— Не съм казал подобно нещо — поклати глава Чарлс. — Може и да съществува, но къде? Аз нямам никаква представа, а ти?
— Ако имах, ти отдавна щеше да знаеш — отвърна с нотка на горчивина Диксън.
— В такъв случай не е ли по-добре да се съсредоточим върху конкретните неща, които трябва да направим в компанията и фондацията, вместо да си губим времето с глупости?
— С една дума да си гледаме работата, а?
Чарлс долови горчивината в гласа на зет си, но въпреки това продължи:
— Според мен сме длъжни да работим в тази посока. Продажбите на «Д'Арси къмпани» все още са нестабилни. А ние с теб трябва да изгладим различията си, в името на тази фирма, в името на нашите партньори…
— Лошо ми става от вечната ти загриженост за фирмата! — отвърна гневно Диксън. — Тя е и моя фирма, забрави ли? Тя е създадена от моя баща и един ден ще премине в моите ръце!
— Не мислиш ли, че решението за това ще вземат нашите партньори? — спокойно го изгледа Чарлс.
— Точно така — тръсна глава Диксън. — Ще го вземат, като му дойде времето. И ще изберат мен! Кръвта вода не става, приятелю. Нашите партньори знаят това и ще бъдат на моя страна!
— Прекрасно, тогава да не обсъждаме повече този въпрос. Предлагам да поговорим за Тео. Имам искреното желание да го въведа в управлението на компанията…
— Голяма работа!
— Хайде да престанем с глупостите! — повиши тон Чарлс за пръв път от началото на разговора. — Ти прекрасно знаеш, че нямаш юридически основания за оспорване на завещанието на Джеймс! В най-добрия случай Тео е получил устно уверение за нещо ново, но то няма никаква сила, след като го няма черно на бяло, нали?
— Точно тук грешиш, драги зетко! Аз видях документа със собствените си очи, подписан в присъствието на двама свидетели! — В очите на Диксън се появи триумфиращ блясък.
— Това е лъжа!
— Не, не е…
— Кои са тогава тези тайнствени свидетели?
— Не мога да си спомня имената им — отвърна Диксън. — Но не се тревожи, и това ще стане…
— Ти си лъжец! — заби пръст в гърдите му Чарлс. — Цялата тая история сте я изфабрикували двамата с Тео!
— Но ти ще трябва да го докажеш, нали? — ухили се цинично Диксън и тръгна към вратата. — Ще се видим в съда, господин адвокат!
Вратата се затръшна зад гърба му.
 

Преди да отлети обратно за Тексас, Майлс Кънингам разказа на дъщеря си за срещата с Франклин Манинг. Въпреки убеждението му, че Франклин ще вземе предвид неговото мнение, в душата на Лорин остана несигурността.
Господи, въздъхна тя. Номерът трябва да мине, особено след като татко е предложил международния си бизнес на фирмата. Този бизнес означава много пари, милиони долари годишно. Ако това не впечатлява стария козел, с положителност би впечатлило някой друг, по-практичен член на управата… Ножът за разтваряне на писма бавно се въртеше между пръстите й. Изведнъж спокойствието я напусна, тялото й възбудено се приведе напред.
— Разбира се! — възкликна на глас тя. — Как не се сетих досега?
Скочи и излезе в коридора, токчетата й забързано зачукаха по посока на стълбището за горния етаж. Чу затръшването на някаква врата, в следващия миг видя зачервеното лице на Диксън, който току-що беше напуснал кабинета на Чарлс. Отлично. Диксън положително ще знае как да използва офертата на баща й, при това по най-добрия начин и за двамата…
 

16
 
Интеркомът зажужа и Кейт натисна бутона.
— Би ли отскочила до мен? — разнесе се гласът на Чарлс. — Искам да поговорим.
— Разбира се — отвърна тя, надявайки се най-после да разбере защо не са се виждали от Каталина насам. — Имам да проведа един телефонен разговор и веднага идвам…
Няколко минути по-късно затвори вратата зад гърба си и седна на стола пред бюрото му.
— Слушам те.
— Ще обсъдим един строго поверителен въпрос — започна той, отмести хартиите встрани и я погледна в очите. — Не искам да го свързват с нас, особено след като го надушат репортерите…
— Разбирам.
Тя внимателно огледа красивото му лице, питайки се откъде изскочи тази тайнственост. Очевидно нямаше предвид отношенията помежду им, още повече че през последните дни такива просто нямаше.
— Нали ти казах, че Сандра има връзка с някакъв строителен работник? Сега обаче може да се окаже, че този малък флирт е бил нещо далеч по-сериозно. По всяка вероятност полицията разполага с улики срещу Томи Бартоломю и ще го обвини в убийството на Джеймс.
— Ясно.
— Нещата са доста неприятни — продължи той. — Разговарях с Абигейл д'Арси. Стигнахме до заключението, че Сандра не бива да говори с полицията без присъствието на адвокат.
— Правилно — кимна Кейт. — Но защо едва сега?
— Никой не предполагаше, че ще отвори проклетата си уста — въздъхна Чарлс и поклати глава. — А тя тъпо настоява, че нямала какво да крие… Не е от лесните, проявява доста голямо твърдоглавие. Предупредих я да престане да се среща с този младеж, но тя го прие предизвикателно…
Кейт извика в съзнанието си образа на младата вдовица, която беше виждала няколко пъти след смъртта на Джеймс. Беше от сорта, който положително би казал «да» на всеки мъж с пари, но дали е способна на убийство? При това на хладнокръвно, предварително планирано убийство? Защото смъртта на Джеймс едва ли можеше да се причисли към престъпленията от любов…
— Имаш ли информация, която те кара да мислиш, че полицията я подозира? — попита на глас тя.
— Не — призна той. — И се надявах, че ти може би ще откриеш нещо от тоя сорт…
— Ще се опитам.
— Абигейл се тревожи за шума, който ще се вдигне… Нещата изглеждат доста зле, дори ако се окаже, че Сандра няма нищо общо… Мога да си представя заглавията на първа страница: «Младата съпруга поддържа романтична връзка с убиеца на мъжа си», или нещо от тоя сорт. Няма да е никак приятно…
— Наистина — кимна тя.
— Във всеки случай Абигейл д'Арси иска ти да поемеш юридическото представителство на Сандра — погледна я в очите Чарлс.
Кейт неволно въздъхна. Нима той е забравил колко е претрупана?
— Много съм поласкана, Чарлс — рече. — Но нали знаеш, че работя по няколко изключително тежки случая? — В очите й се появи укор. — В момента трима от най-солидните ти клиенти са следствени. Единият за промишлен шпионаж, вторият за търговия с поверителна информация, а третият — за незаконно изхвърляне на токсични отпадъци. Не мислиш ли, че е по-добре да се концентрирам върху тези дела?
Чарлс стана, заобиколи бюрото и се облегна на ръба срещу нея.
— Всичко това е вярно, мила — въздъхна той. — Но аз също съм претоварен и наистина имам нужда от помощта ти за Сандра. Не можеш ли да прехвърлиш част от работата на някой от отдела?
— Разбира се, че мога! — отвърна тя, малко по-остро от необходимото. — Но ти и Франклин настоявахте с определени клиенти да работя лично… А Сандра очевидно има нужда точно от лично отношение. Не пискам срещу претоварването, но всяко нещо си има граници! — Главата й леко се поклати. — Между четири часа сън в денонощие и никакъв сън все пак има съществена разлика, нали?
— На мен ли го казваш? — въздъхна Чарлс. — Виж какво ще те посъветвам… Потърси някой на хонорар, поне на първо време…
— Господи, Чарлс — усмихна се тя. — Аз нямам време да дишам, а ти ми говориш да се занимавам с търсене на обяви по вестниците…
— Обади се на онзи ловец на мозъци, с когото работихме няколко пъти.
— Това пак означава да провеждам интервюта с кандидатите — поклати глава Кейт. — Часове изгубено време, които за съжаление нямам…
— Направи каквото можеш. Окей?
Тя въздъхна. Имаше и друга причина да не иска допълнителна работа — техните лични отношения, които май отиваха в глуха линия.
— Зная, че искам твърде много от теб — промълви той, после ентусиазирано добави: — Но представяш ли си какво може да изскочи от всичко това? Ако се заведе дело срещу Бартоломю и излязат наяве връзките му с вдовицата, това ще бъде страхотна сензация! Няма да е зле, ако снимката ти е на първа страница и раздаваш интервюта за телевизионните канали! Подобна реклама ще е много полезна за амбициите ти в политическо отношение, при това безплатна!
— Това са първите думи, които ми харесват откакто съм тук — усмихна се тя, представила си ясно какво би й донесла шумотевицата около този случай.
— Има и друго — продължи Чарлс. — Полицията може да обвини Сандра в съучастие. Ако се стигне до съдебен процес, хонорарът за защитата й ще възлезе на неколкостотин хиляди, а може би и на милион долара. Абигейл вече обеща да поеме разноските. А ние не можем да си позволим да изпуснем толкова много пари, просто ей така…
— Не зная — поколеба се тя.
— Кейт, в рамките на месец-два «Манинг & Андерсън» ще избере своя нов старши партньор… Ако поемеш Сандра, това ще ти даде допълнително предимство пред Лорин… Не забравяй, че Сандра все пак е Д'Арси! — Усмивката му беше топла и едновременно с това убедителна. — А старшите партньори трябва да покажат, че притежават достатъчно качества да носят тлъсти хонорари на фирмата и на самите себе си, нали? Не бива да се отказваш от нещо, което носи очевидни облаги за всички в тази кантора…
Двойствеността на посланието никак не й хареса. Ако искаш това, направи онова… Замисли се, очите й се насочиха към небостъргачите на Сенчъри билдинг отвъд прозореца. Залогът е голям. На карта е поставено не само нейното бъдеще, но и това на Сандра…
Докато беше прокурор, нещата изглеждаха прости и ясни: работи за държавата и от нейно име се бори жертвата на съответното престъпление да получи възмездие. В частната практика обаче нещата не изглеждаха толкова категорични. Адвокатът по наказателни дела често защитава човек, който е виновен. Ами ако се окаже, че и Сандра е виновна? Ако наистина е влязла в заговор за убийството на мъжа си? Кейт не беше сигурна как би се почувствала в подобна ситуация. Съвсем не беше приятно да се окаже защитник на виновен клиент, при това точно преди изборите за местна законодателна власт. Нали една от основните точки в предизборната кампания е именно твърдата ръка срещу престъпността?
— А как според теб ще се отрази на кариерата ми един изгубен процес? — попита най-сетне тя.
— Ако вложиш цялото си умение, всичко ще е наред — отвърна Чарлс.
Много го бива да заобикаля конкретните въпроси, въздъхна в себе си тя.
— Между другото, скарах се много сериозно с Диксън — подхвърли той.
— Защо?
Той накратко й разказа за срещата със зет си.
Кейт се замисли, после вдигна глава.
— А ако се окаже, че Тео е замесен в убийството на брат си?
— Какво те кара да мислиш така?
— Не съм сигурна в нищо — вдигна ръце тя. — Просто имам впечатлението, че около това завещание се вдига прекалено много шум… И това ме кара да допускам, че залозите са големи…
— Възможно е — кимна Чарлс, после тръсна глава. — Но сега зная едно — ти трябва да поемеш случая. Както за благото на фирмата, така и заради личната си кариера.
 

Филип Уайт влезе в сградата на областната прокуратура веднага след Мадлин. Видя я да се спира за малко при дежурния полицай, лицето на човека светна от задоволство. Много я бива в контактите, рече си той. Достатъчно е само да се усмихне и да подхвърли две-три думи, за да спечели хората на своя страна. Веднъж сподели това с нея, а тя само сви рамене и каза, че у всеки човек има стремеж към разбиране…
Днес изглежда страхотно, рече си той, докато оглеждаше стройната й фигура. Носеше червена рокля, морскосин жакет от фина вълна се полюшваше в свивката на ръката й, стиснала задължителното кожено куфарче.
Спомняше си много случаи, при които в тази сграда пристигаха недоволни от получената призовка свидетели, бесни от дългото висене из коридорите. Но озовали се в кабинета на Мадлин, тези хора изведнъж се улавяха, че разговарят с нея по въпроси, които изобщо не са имали намерение да обсъждат… Към това трябва да се прибави и доверието, което унижените и психически нестабилни жертви на различни престъпления моментално изпитваха към младата прокурорка…
— Това си е дар божи — споделяше Филип с колегите си. — Мадлин е в състояние да разприказва дори камък…
Мислите му се върнаха в настоящето. Ускори крачка и хвана вратата пред нея, на която пишеше «Само за служители».
— Благодаря, Филип — топло му се усмихна Мадлин.
Тръгнаха заедно по дългия коридор. Една врата се отвори, в процепа надникна главата на Гари Сътър.
— Мадлин! — повика я той.
— Извинявай — спря се тя, извърна се към Филип и подхвърли: — Ще се видим по-късно.
Загледан в отдалечаващата се фигура, Филип усети как сърцето му се изпълва с тъга. Едно е когато търпеливо я чакаш да забележи чувствата ти, но съвсем друго — когато я гледаш как затъва с човек, който изобщо не я заслужава, въздъхна с горчивина той.
Филип беше единственият, който се обяви срещу назначението на Гари Сътър в областната прокуратура на Лос Анджелис. Нямаше конкретни възражения срещу професионалните му качества, изявени в продължение на няколко години в прокуратурата на Сан Франциско, просто едно вътрешно усещане… Сътър не притежаваше чувство за хумор, държеше се прекалено сериозно, дори досадно… За Филип работата в прокуратурата задължително изискваше наличието на чувство за хумор, просто защото самата работа беше доста мрачна… Но основното беше, че той не харесваше този човек, и толкоз…
Мадлин пристъпи в тесния и претрупан с бумаги кабинет и се тръшна на стола. Чантата й се стовари на пода едновременно с тежкото куфарче.
— Ох, направо съм съсипана! — въздъхна тя. — И пак не успях да свърша!
— Всички сме претоварени — съгласи се Гари.
— Най-много ме тормози липсата на помощен персонал — оплака се тя. — Тази сутрин съм дошла по тъмно, за да напиша на машина обвинителния си акт!
— Наистина не е честно…
— Много по-лесно е да кажа на съдията, че секретарката ми е болна — криво се усмихна тя. — «Ваша чест, секретарката ми лепна грип, бихте ли отложили делото?»
Той отвърна със съчувствена гримаса.
Мадлин му хвърли кратък поглед и отново си помисли, че Гари е най-възбуждащият мъж, когото беше познавала. Зеленикавите очи под тежки клепачи, чупливата кестенява коса и пълните чувствени устни неизменно ускоряваха пулса й. Да не говорим за безупречната му фигура.
— На всичко отгоре трябва да направя промени в програмата си — добави тя. — Филип ми възложи случая по убийството на Д'Арси.
— Чух — рече той и по лицето му пробяга сянка. — Някои хора са си родени с късмет…
Мадлин се запита дали в гласа му не се прокрадва завист.
— Филип е изключително справедлив в работата си — забързано рече тя. — Сигурна съм, че и твоят ред ще дойде.
— Дано — нацупено промърмори той и вдигна глава. — И докъде стигна следствието по процеса на годината?
— Готови сме да арестуваме любовника, но данни за евентуално съучастие все още липсват — поясни Мадлин. — Главен кандидат за свободното място продължава да е съпругата. Ако съм човек на залозите, без съмнение ще посоча нея. Просто с червата си усещам, че е виновна!
— Без нея хлапето няма мотив…
— Аз съм на същото мнение. И ще я пипна, ще видиш!
Той взе ръката й между дланите си, погали я и я вдигна към устните си.
— Убеден съм в това. Но сега мисля само за съботната вечер…
— Аз също — отвърна Мадлин и усети как я обливат топли вълни. Хвърли поглед на часовника си и с неудоволствие се изправи. — Трябва да бягам, ще се видим по-късно…
 

Получили заповед за арестуване, Боуър и Доналдсън се насочиха към апартамента на Томи Бартоломю в Нортридж. Боуър натисна звънеца, изчака няколко секунди и повтори упражнението.
— Идвам — разнесе се глас отвътре. — Кой е?
— Полиция, отворете.
— По дяволите, момчета! Казах ви всичко, което зная.
— Отваряй, Бартоломю! — обади се Доналдсън. — Иначе ще влезем заедно с вратата!
Ключалката прещрака и в процепа се появи озадаченото лице на Томи.
— Какво става, по дяволите?
— Арестуван си по обвинение в убийството на Джеймс д'Арси — съобщи официално Боуър и изпусна лека въздишка на облекчение, когато младежът покорно подаде ръцете си за белезниците и изслуша правата си.
— Окей, да тръгваме — рече той и побутна Бартоломю към изхода.
Доналдсън седна зад волана, а Боуър се настани отзад заедно с арестанта. Опитаха се да завържат разговор, но Бартоломю упорито мълчеше.
Скоро стигнаха в управлението. Изчакаха формалностите по ареста, после Боуър позвъни на Мадлин Гулд и вкара младежа в една от стаите за разпит.
— Искаш ли да направиш някакво признание? — попита възрастният полицай.
— Не — поклати глава Томи и тикна юмруци в джобовете на джинсите си. — Нямам нищо общо с убийството на Д'Арси.
— След като е така, вероятно няма да имаш нищо против и да отговориш на няколко въпроса.
— Какви по-точно?
— Бихме искали да запишем показанията ти на магнетофон.
— Не съм много сигурен…
— Нали току-що каза, че си невинен? Или искаш да промениш нещо в това изявление?
— По дяволите, не! — изръмжа Томи и кимна с глава. — Добре, записвайте…
Доналдсън включи магнетофона, а Боуър започна да изрежда имената на присъстващите, датата, часа и мястото на разпита. Приключил с това, той отправи първия си въпрос към младежа:
— Имате ли нещо общо със смъртта на Джеймс д'Арси?
— Не, нямам нищо общо.
— Но сте бил влюбен в съпругата на Д'Арси, нали?
— Да. И какво от това? — погледна ги предизвикателно Томи.
— Не ви ли се прииска да отстраните съпруга й от пътя си?
— Какво искате да кажете? — размърда се в стола Томи.
Боуър постави пистолета си върху масата.
— Да сте споменавали пред Сандра д'Арси, че искате да видите съпруга й мъртъв?
— Мога ли да получа една цигара?
— Само ако отговаряте искрено на въпросите ни.
— Добре, разбира се…
Боуър му подаде цигара и се наведе да щракне запалката.
— Искам истината, Бартоломю. Казали ли сте думите «бих искал да го видя мъртъв», дори и неволно?
— Да. Но не беше сериозно. Нищо не сме направили…
Боуър и Доналдсън размениха изненадани погледи.
— Значи сте говорили на тази тема?
— Да, но какво от това? Нима законът забранява приказките?
— Кога за последен път се видяхте с госпожа Д'Арси?
— Вчера.
— Къде?
Томи разказа за срещата на паркинга пред супермаркета.
— Защо се срещнахте с нея именно там?
— Заради нея — сви рамене Томи. — Притеснявала се от снаха си. Аз нямах нищо против…
— Предаде ли ви нещо по време на срещата?
Кафявите очи на младежа се спряха върху лицето на Боуър.
— Какво искате да кажете?
— Тя даде ли ви някакви пари? Или самолетен билет? Нещо от тоя сорт…
— Да — кимна той. — Даде ми пари.
— Колко?
— Хилядарка.
— Разговаряли ли сте с госпожа Д'Арси за евентуален развод от нейна страна?
— Да, непрекъснато. Но полза нямаше…
— Защо?
— Той заплашваше да й отнеме детето.
— Тя как приемаше тази заплаха?
— Зле. Беше много нещастна…
— По-точно? Каза ли какво би искала да му стори?
— Каза, че би дала всичко на света да се отърве от тоя нещастен брак — криво се усмихна Томи.
— Госпожа Д'Арси показвала ли е пистолета си пред вас?
— Да, веднъж…
— Помните ли къде го държеше?
— В спалнята си — отвърна Томи, замисли се за миг и вдигна глава. — Хей, накъде биете? Това не ми харесва!
— Взехте ли от нея този пистолет?
— Не!
— Кога госпожа Д'Арси ти даде пистолета, Бартоломю? — изостави любезностите Боуър.
— Какво говорите? — тревожно попита младежът. — Никога не ми е давала пистолет!
Боуър се отпусна на края на бюрото, на лицето му се появи приятелска усмивка.
— Бартоломю, защо не ни разкажеш по-подробно за нощта, в която беше убит Д'Арси? Къде беше, какво си правил…
— Вече ви казах. Отидох в бара, някъде към четири следобед… Изпих няколко бири. Бях ядосан, защото Сандра каза, че няма да се виждаме…
— Барманът видя ли те?
— Да.
— В показанията си обаче той твърди, че не помни да те е виждал…
— Но аз бях там! Питайте го за човека, който седеше до мен. Той ме почерпи една-две бири и положително ме помни!
— Как се казва този човек?
— Не съм много сигурен — колебливо отвърна Томи. — Май беше Винсънт…
— После какво се случи?
— Стана ми лошо. Имах чувството, че ще припадна… Този човек, Винсънт… прояви съчувствие. Предложи да ме закара у дома. Дадох му ключовете от колата си. Последното нещо, което си спомням, е, че ми помогна да се прибера в спалнята…
— Защо не ни кажеш истината? — прогърмя внезапно Боуър, решил да изостави приятелския тон. — Защо не признаеш, че си подкарал към имението на Д'Арси, изчакал си го да се появи на портала и си го застрелял? Защо не обясниш как госпожа Д'Арси го е принудила да спре и да слезе от колата? Хайде, започвай!
Лицето на Томи се разкриви от страх.
— Мисля, че е най-добре да говоря в присъствието на адвокат — промърмори той.
— Имаш това право — пристъпи напред Доналдсън и заплашително се наведе над стола. — Но защо не си довършиш приказката, която започна да ни разказваш толкова увлекателно?
Боуър хвърли един тревожен поглед към партньора си. Доналдсън не може да не знае, че в момента си превишава правата. Когато заподозреният пожелае адвокат, полицаите са длъжни да прекратят разпита. В противен случай рискуват обвинение в нарушаване на конституционните му права.
— Мисля, че трябва да имам адвокат — упорито повтори Томи.
— Окей — въздъхна Боуър, съзнал, че няма право на избор.
Доналдсън му хвърли един гневен поглед и се насочи към изхода. Вратата се затръшна зад гърба му.
 

Томи беше уплашен. Нещата очевидно се развиваха зле. Не можа да се сети за никой, освен за Бърт — човека, който държеше гимнастическия салон.
Бърт лично вдигна слушалката. Изслуша го и обеща да му потърси адвокат. После се свърза с един букмейкър в центъра, до чиито услуги прибягваше понякога. Онзи веднага му предложи едно име.
 

Пейджърът на Андрю Стюарт издаде призивен сигнал, той стана и се насочи към телефона. Изслуша съобщението, в душата му се надигна триумф. Късметът си е късмет, рече си той. Добре че не тръгнах към следственото преди пет минути. Там отдавна го очакваше поредният клиент…
Беше убеден, че куп адвокати ще се натискат да поемат случая Томи Бартоломю. Никой не бяга от безплатната реклама на шумен процес. Част от колегите му изпитват мазохистичното желание да защитават обвиняемите в тежки престъпления, други търсят парата. Самият Андрю желаеше и двете.
Ако Томи се окаже неплатежоспособен, разноските по защитата му ще се поемат от щата. Обикновено щатската администрация предпочита да назначи служебен защитник, но нерядко се обръща и към адвокати на свободна практика.
Съществува и друга възможност — Томи да има семейство. Андрю винаги се изненадваше от това, което могат да направят за един арестуван неговите родители, братя и сестри. Семейството неизменно е убедено, че човек от тяхната плът и кръв не е в състояние да извърши убийство, понякога са готови да заложат къщите, колите си, всичко, което притежават, за да платят хонорарите на добър (в техните очи) адвокат.
Медиите вече започваха да раздухват случая, най-вече жълтите вестници. Те не бяха преставали с версиите си върху мотивите за убийството, а когато научат за ареста на Томи, с положителност ще полудеят. Андрю ясно си представи каква реклама ще получи като адвокат на единствения арестуван по делото. Необходимо беше да се регистрира като официален защитник на Томи и нищо повече. След това не могат да го мръднат никакви съдии, единствено самият обвиняем можеше да се откаже от него.
Вътре в себе си съзнаваше, че шансовете на Томи са нищожни без помощта на първокласен юрист, при това човек с връзки и тежест в обществото. Защото семейство Д'Арси без съмнение ще окаже натиск върху прокуратурата за тежко наказание. Това автоматически би могло да превърне младежа в жертвено агне. А Андрю считаше себе си именно за такъв юрист и беше убеден, че може да помогне на Томи. Винаги беше мечтал за такъв процес, особено когато се налага да е в центъра на вниманието…
Тръгна по дългите коридори на предварителния арест и веднага си даде сметка, че новината вече е гореща. Навсякъде се мотаеха репортери, които търсеха допълнителна информация. Един от тях го позна и попита дали той ще бъде защитник на арестувания младеж.
— Нямам коментар — усмихна се Андрю, отвори вратата на дежурната стая и сухо поиска да види клиента си. Дежурният офицер го познаваше и веднага нареди да доведат Томи Бартоломю.
Младежът скоро бе доведен в стаята за посещения, върху лицето му личеше объркване. Андрю си сложи една от най-сърдечните усмивки и протегна ръка:
— Здравей, Томи. Аз съм Андрю Стюарт, адвокатът, който ти е бил препоръчан от приятелите на Бърт…
Томи въздъхна, очите му внимателно опипаха шития по поръчка костюм и скъпите кожени мокасини на Андрю.
— Нямам пари за адвокат — рече притеснено той.
— Не мисли за това — успокоително рече Андрю. — Ще направим нещо. Имаш ли семейство?
— Майка и сестра — кимна Томи. — Живеят в Канзас.
— Къде живеят? — попита Андрю. — В къща или в апартамент?
— Къща — объркано отвърна Томи. — Защо?
— Просто питам. Вероятно е собственост на майка ти…
— И на банката — отвърна Томи. — Хей, да ти се намира цигара?
Андрю отвори куфарчето си и извади сребърната табакера, която държеше там за клиенти.
Младежът запали, подаде обратно кибрита и попита:
— Ще искаш от нея да плати, така ли?
— Засега само ще й се обадя да поговорим…
— Нищо няма да излезе — поклати глава Томи и изпусна струйка дим. — Ние с майка ми не се разбираме много…
— Дай ми телефона и ме остави да поговоря с нея.
— А какво ще стане, ако откажа?
Андрю търпеливо обясни, че ако се окаже неплатежоспособен, съдът ще му назначи служебен защитник.
— Какво означава това?
Получил кратко разяснение, Томи разтревожено вдигна глава.
— Добри ли са тези адвокати?
— Някои да, някои не… — отвърна Андрю. — Но всички са претрупани с дела като твоето. Докато аз, в случай че ме вземеш за свой защитник, ще се занимавам само с твоето дело…
Томи дръпна няколко пъти от цигарата със сведени към масата очи.
— Окей — въздъхна най-сетне той. — Ще ти дам номера. — Продиктува го, после нервно вдигна глава. — А сега какво ще правим?
— Първо ще поговоря с майка ти по финансовата част на въпроса — отвърна Андрю. — Ето ти моята картичка с телефони и всичко останало. Ако някой те пита, ще ме посочиш за свой адвокат. Няма да съжаляваш…
— Окей, значи вече си мой адвокат — пое картичката Томи. — И какво?
— Искам да не разговаряш с полицията без моето присъствие.
— Вече им надрънках куп глупости…
— Какви по-точно? — намръщи се Андрю.
— За връзката ми с онази жена и разни други работи…
— Я седни спокойно, Томи — смени тона Андрю. — Искам да си изясним някои неща. Ако аз ще бъда твой защитник, ще искам неотклонното ти внимание. Това е важно, може да ти струва главата… — Пръстът му красноречиво мина през гърлото. — Сега искам да помислиш, а след това да повториш пред мен всичко, което си им казал…
От наежеността на Томи не остана следа, на стола в ареста седеше един уплашен до смърт хлапак. Започна да говори, а Андрю стана и закрачи из стаята.
— Прочетоха ли ти правата? — попита накрая той.
— Да.
— Кога? Преди да им разкажеш тези неща или след това?
— Преди.
Андрю попипа брадичката си, после се извърна към Томи с усмивка на уста:
— Предполагам, че не си ги разбрал правилно… — Седна зад масата и започна да пише в бележника си. — Ще направим опит да убедим съда, че тези показания са невалидни…
— Хубаво. Но аз наистина не съм го убил…
— Разбира се, момче. Както кажеш…
 

В «Манинг & Андерсън» започнаха да звънят репортери. Научил за това, Чарлс се отби в кабинета на Кейт.
— Можеш ли да влезеш във връзка с някой твой човек в областната прокуратура? — попита той. — Трябва да разберем какво става.
— Разбира се — отвърна Кейт и набра някакъв телефонен номер. Зададе три-четири въпроса в слушалката, благодари и затвори. — Томи Бартоломю е арестуван по обвинение в убийството на Джеймс д'Арси. Засега нямат предвид други арести.
— Трябва да го съобщя на Франклин и Абигейл — загрижено рече Чарлс. — След това ще се свържа със Сандра и ще й кажа, че ще поискаш среща…
— Не забравяй, че не съм приела да бъда неин адвокат — напомни му Кейт. — Ще го сторя след евентуалната ни среща.
Чарлс кимна и се върна в кабинета си. Натисна бутона за вътрешна връзка и потърси Франклин. Секретарката обясни, че е извън офиса, на преглед при своя доктор. Чарлс помоли да му предадат съобщението да се обади и мрачно поклати глава. Нямаше друг избор, трябваше да съобщи лично тревожните новини на Абигейл…
— Изпрати ми Кейт — кратко заповяда Абигейл. — Искам да поговоря с нея, преди да се срещне със Сандра.
— Добре. Веднага ще й кажа.
После набра номера на Сандра.
— О, господи! — проплака тя, чула новината за арестуването на Томи.
— Всичко ще бъде наред — успокои я Чарлс. — Помниш моята сътрудничка Кейт Александър, нали? Присъства на отварянето на завещанието…
— Да.
— Тя ще ти се обади, трябва да се видите. Моля те да бъдеш пределно откровена с нея.
— Няма ли ти да си мой адвокат?
— Аз не съм специалист по наказателно право, Сандра.
— Аз пък не съм престъпник и искам теб!
— Нямам възможност — отказа с категоричен тон Чарлс. — Вече говорих с Абигейл, и двамата сме на мнение, че Кейт е най-добрият адвокат, който може да те защитава.
— Не искам някаква проклета фуста за адвокат! — извика гневно младата жена.
— Виж какво, не си в положението да даваш заповеди! — повиши тон Чарлс, но веднага се овладя. — Хайде, Сандра, бъди разумна… Кейт се съветва с мен за всичко, постоянно ще бъда в течение. Обещавам ти. В случай, че имаш нужда от мен, само свирни!
Отговори му мрачно мълчание.
— Значи се разбрахме — побърза да добави той. — Ще си уредиш среща с Кейт, нали?
— По дяволите! — процеди Сандра и затръшна слушалката.
 

17
 
Защо иска да ме види Абигейл, питаше се Кейт, докато пътуваше към имението на Д'Арси. В крайна сметка не тя, а Сандра ще бъде моята клиентка, би трябвало да разговарям с нея. Що се отнася до процеса, Чарлс е прав — рекламната шумотевица около него ще бъде от полза за политическата ми кариера. Само в едно не беше сигурна — как ще се отрази на тази кариера евентуалната вина на Сандра.
Поканиха я в апартамента на горния етаж. Вместо в инвалидната количка, Абигейл д'Арси беше заела място в един стол с висока облегалка. Изглеждаше наистина царствено с безупречната прическа на посивелите си коси, с изправената си стойка и изражението на достойнство върху все още красивото лице. Такъв беше и хладният поглед, с който посрещна Кейт.
Видяла официалната рокля на домакинята, Кейт изпита задоволство, че днес реши да облече тъмносиньото си костюмче със строга кройка. Очите й пробягаха по просторното помещение. В ъгъла имаше красив диван «Чипъндейл» с весела дамаска, която й напомни за лято, слънце и въздух. Край далечната стена беше поставено масивно писалище в стил Луи XIV, което без съмнение беше оригинал. Столът зад него беше в същия стил.
Абигейл й направи знак да седне на ниското кресло до себе си, чиято дамаска беше еднаква с тази на дивана.
— Чай?
— Да, моля.
Кейт пое чашата и чинийката от ръцете на възрастната дама, опитвайки се да не зяпа прекалено любопитно към огромния брилянт на пръста й.
— Реших, че е време да се опознаем — започна Абигейл, а очите й изпитателно пробягаха по лицето на младата жена. — Положително сте чула какво е мнението ми за Сандра. Между нас никога не са съществували топли чувства и открито признавам, че пет пари не давам за нея. Синът ми би могъл да се ожени за стотици жени като нея, но изборът му така или иначе е била тя…
— Имах честта да се запозная с господин Д'Арси — дипломатично отвърна Кейт.
— Значи разбирате какво имам предвид — кимна Абигейл. — Искам да ви уверя, че връзката на снаха ми с някакъв строителен работник е нещо, което не мога нито да извиня, нито да простя… — Гласът й леко потрепна. — Мисля, че синът ми не е заслужавал жена, която действа по толкова долен и елементарен начин… — Замълча за момент, ръцете й спокойно легнаха в скута. После тихо добави: — Ако излезе така, че Сандра е замесена по някакъв начин в убийството на сина ми, аз ще направя всичко възможно да я унищожа!
По гърба на Кейт пробяга хладна тръпка. Абигейл размаха ръка, брилянтът хвърли ослепителни отблясъци.
— За съжаление трябва да мислим за детето на Джеймс, моя внук. Той, заедно с честта на фамилията, е най-важното нещо в живота ми. Защото един ден ще наследи баща си и ще поеме в свои ръце съдбините на фамилията… — По лицето й пробяга лека усмивка.
— Убедена съм, че ще го стори по най-добрия начин — отвърна Кейт, просто защото не знаеше какво друго да каже.
Кралицата на могъщата империя изглеждаше напълно потънала в мислите си.
— Не е лесно да се наследи човек като Джеймс — добави унесено тя. — Но аз ще се погрижа за Джеймс-младши както подобава… — Кратка пауза, после очите й се насочиха към гостенката. — Същевременно съм дълбоко разтревожена от тази шумотевица около семейството ни. Един господ знае какво ще види детето по телевизията… — Главата й неодобрително се поклати. — Удивена съм от това какво става с днешния свят… Някога медиите се отнасяха далеч по-внимателно с хора като нас…
— Разбирам вашата загриженост — обади се Кейт. — Ситуацията съвсем не е лесна за едно 4-годишно дете.
Абигейл я стрелна с поглед, за пръв път в очите й се мерна нещо като топлина.
— Именно затова съм твърдо решена да убедя внука си, че баща му е бил наистина голям човек.
— Сигурна съм, че ще го сторите.
Очите на старата дама се забиха в лицето на Кейт.
— Но за тази цел имам нужда от помощта ви.
— Ще сторя всичко, на което съм способна, госпожо Д'Арси.
— Разчитам на това.
Кейт долови заговорническия тон на възрастната дама и в душата й помръдна любопитство.
— Внукът ми трябва да живее при мен — продължи Абигейл и на устните й се появи бледа усмивка. — Но Сандра трябва да бъде убедена, че преместването му в Д'Арси Оукс е не моя, а ваша идея…
Кейт потисна раздразнението, което се надигна в гърдите й. Тази жена най-безцеремонно се опитваше да я манипулира. Май трябва да я накара да разбере, че ако поеме защитата на Сандра, тя ще се чувства задължена да се грижи за интересите й, при това по най-добрия начин.
Слушайки гласа на Абигейл, тя си спомни отношението на семейство Д'Арси към Сандра по време на траурната церемония. Изпита неволно съчувствие към младата вдовица, която имаше несъмнено могъщ враг в лицето на тази възрастна дама.
— Преди да предприема някакви стъпки, аз искам да разговарям със Сандра, госпожо Д'Арси — твърдо рече тя.
— Разбира се — кимна Абигейл, стрелна я с очи, после тонът й стана сладникав. — От Чарлс разбрах, че ви предстои да станете съдружник във фирмата…
— Надявам се — кимна Кейт и усети как страните й пламват.
— Но сега ситуацията е такава, че може да изгради или срине кариерата на всеки… — Гласът продължаваше да бъде гальовен, но в него ясно се долови металната нотка.
— Вярно е — кимна сдържано Кейт.
Възрастната дама сплете пръсти в скута си и изправи гръб.
— Очаквам от вас да докажете, че майката на внука ми няма нищо общо с убийството!
Кейт се ядоса не на шега. В един момент тази жена я засипва с двусмислени заплахи и иска да прибере внука си, в следващия започва да издава смешни заповеди…
— Госпожо Д'Арси — вдигна глава тя. — Ако Сандра не бъде обвинена официално, ние не сме в състояние да докажем в съда каквото и да било. Но в обратния случай — ако срещу нея бъде предявено обвинение, моите задължения ще бъдат очертани съвсем ясно — да оборя това обвинение и да убедя съдебните заседатели, че Сандра няма нищо общо със смъртта на сина ви. Още отсега обаче ви предупреждавам, че при подобни наказателни дела рядко се стига до категорично доказване на невинността.
— Разбирам — кимна Абигейл и замислено я погледна. — Въпреки това очаквам от вас да отидете по-далеч от адвокатския си дълг. Искам пълно оневиняване на Сандра, искам внукът ми да не расте с мисълта, че майка му е убийца.
— Уверявам ви, че ще направя всичко възможно — отвърна Кейт, преценила, че сега не е моментът да влиза в спор с Абигейл.
— Това «всичко възможно» трябва да е нещо много, много голямо, госпожице Александър!
 

Абигейл набра номера на Чарлс веднага след излизането на Кейт.
— Тръгна си.
— Надявам се, че всичко е било наред.
— Тепърва ще се разбере — отвърна Абигейл, помълча малко, после добави: — Признавам, че твоята Кейт има дух… Изобщо не се поколеба да ми се противопостави. А това нещо се удава на малцина…
— Така е — въздъхна Чарлс и неволно се усмихна, като си представи разговора между двете жени. Даваше си сметка, че дори той самият нерядко беше отстъпвал пред стоманената воля на възрастната дама.
— Въпреки всичко ще те държа лично отговорен за нейното поведение — смени тон Абигейл.
— Разчитай на мен — отвърна той.
 

Насочила колата обратно към службата, Кейт изведнъж си даде сметка, че Абигейл изобщо не я попита дали иска да защитава Сандра. Държеше се така, сякаш това беше решено предварително. Какво самочувствие, господи! На практика целият разговор беше протекъл различно от очакванията на Кейт. Тя мислеше, че Абигейл ще прояви интерес към личните й качества, а след това ще й позволи да зададе и своите въпроси. Вместо това обаче възрастната дама се беше опитала да я манипулира. Е, добре, тръсна глава Кейт. Абигейл д'Арси може да си мисли, че всичко е предрешено, но на практика няма да стане така. Окончателното решение за защитата на Сандра ще вземе тя и никой друг!
Тревожеше я друго: възрастната дама настоява да се направи всичко възможно за доказване невинността на Сандра, но едновременно с това иска да прибере внука си — сякаш Сандра вече е доказано виновна. Странно, помисли си Кейт. Освен ако не се окаже, че убедеността й в невинността на Сандра не е просто преструвка…
Върна се в кантората и се насочи към кабинета на Чарлс. Възнамеряваше да му каже, че все още не е решила дали ще приеме случая.
— Аз съм адвокат по наказателни дела, а не магьосник — решително рече тя и пръстите й забарабаниха по масата. — И затова ще си позволя да изразя скромното си мнение: има голяма вероятност Сандра д'Арси да се окаже виновна!
— Успокой се — погледна я загрижено Чарлс. — Седни, ще поговорим…
Тя обаче пренебрегна поканата и остана права пред бюрото.
— Съвсем не съм убедена, че подобен ангажимент няма да попречи на кариерата ми. Имам предварително насрочени срещи и разговори, да не говорим за делата, за които вече ти споменах. Ако Сандра бъде обвинена, това ще означава процес! — Веждите й се сключиха в една права линия. — Не съм сигурна, че съм готова на подобна саможертва, която без съмнение ще ангажира цялото ми време. Наближават изборите, искам да бъда готова за тях…
— Ще получиш помощ — отвърна припряно той, стана и се насочи към вратата. — Ей сега се връщам…
Къде хукна, нервно се запита Кейт. Отговор на този въпрос получи само няколко минути по-късно, когато заедно с него в кабинета се появи Франклин Манинг. По дяволите! Защо трябва да замесва и президента? Нали уж двамата щяхме да обсъждаме нещата? Тръсна глава и се стегна, разбрала, че ще бъде подложена на допълнителен натиск.
— Сядай, сядай — усмихна се Франклин Манинг и посочи с ръка кожения диван. — Чарлс сподели с мен твоите резерви и искам да те уверя, че ще получиш необходимата помощ…
— Благодаря, господин Манинг — отвърна Кейт. Защо, по дяволите, всички държат именно аз да бъда адвокат на Сандра д'Арси, неволно се запита тя. За трите години работа в «Манинг & Андерсън» беше разговаряла със старши съдружника не повече от два-три пъти. Вярно, че след сърдечния удар той рядко се задържаше в офиса, но все пак й се струваше доста необичайно да дойде да я види в кабинета на Чарлс, вместо да я повика при себе си… — Позволете ми обаче да изкажа мнение, че защитата на Сандра д'Арси би трябвало да поеме външен адвокат или фирма, а не ние, които сме пряко ангажирани с деловите въпроси на нейния покоен съпруг…
— Отчетохме това, скъпа Кейт — усмихна се Франклин Манинг. — Но Абигейл д'Арси настоява именно нашата фирма да поеме защитата на Сандра. Просто не вярва, че външна кантора ще прояви необходимата дискретност…
Кейт премести поглед върху лицето на Чарлс, опитвайки се да дешифрира скритото послание в думите на шефа си.
— В такъв случай Сандра ще трябва да подпише декларация според изискванията на закона за конфликт на интересите — подхвърли тя.
— Естествено — кимна Чарлс.
— Знаеш ли, Кейт — погледна я Франклин Манинг. — Не всеки ден човек има шанс да се занимава с нещо наистина значимо…
Тя замълча и изчака, лицето й запази безизразния си вид.
— Като старши партньор и президент на компанията, аз трябва да се грижа за интересите на «Манинг & Андерсън» — продължи Франклин. — Надявам се, че разбираш това.
— Естествено.
— Това е добре — усмихнато я потупа по ръката той. — Когато изпълняваме желанията на клиент от фамилията Д'Арси, ние сме сигурни, че допринасяме и за собствения си просперитет. А когато просперираме ние, ще просперира и нашата юристка Кейт Александър…
От това по-ясно, здраве му кажи, помисли си Кейт. Ако приема защитата на Сандра д'Арси, шансовете ми да стана член на управителния съвет се увеличават, точно както и подкрепата за поста областен прокурор. Но ако откажа… Не искаше дори да мисли по този въпрос. Стана й ясно, че в «Манинг & Андерсън» желанията на основните клиенти са закон и никой не се съобразява с личните предпочитания на отделния служител. Подозираше, че дори да стане старши съдружник, пак няма да има свобода за самостоятелни решения.
Хвърли бегъл поглед към Чарлс. Имаше нужда от подкрепата му, но съзнаваше, че едва ли ще я получи. Положението му беше такова, че той не би посмял да се конфронтира с Франклин Манинг, особено сега… Топката беше в нейното поле, ще трябва сама да се оправя…
— Мога ли да получа ден-два за размисъл? — попита тя. — Дори още не съм се срещнала със Сандра д'Арси…
Лицето на Франклин Манинг леко помръкна.
— Налага се да решиш още сега, Кейт — поклати глава той. — Страхувам се, че това е в интерес на всички ни…
— Ясно.
Помълча, но дълбоко в себе си разбра, че ако иска да има подкрепата на тези хора в изборите за областен прокурор, ще се наложи да плати и съответната цена. Единствената й надежда беше тази цена да не се окаже прекалено висока. Явно нещата бяха задвижени от високи интереси и тя трябваше да отстъпи. Макар че имаше опасност Сандра да бъде обвинена в убийство и тогава да излезе така, че е жертвала кариерата си заради интересите на «Манинг & Андерсън»…
— Ще направя това, което е в интерес на фирмата — съобщи най-сетне тя. Гласът й беше мрачен.
— Знаех, че няма да откажеш — одобрително кимна възрастният мъж и по лицето му пробяга усмивка. — Считай, че ми правиш лична услуга!
Кейт едва го изчака да затвори вратата след себе си и се нахвърли срещу Чарлс:
— Трябваше ли да го ангажираш лично? — попита тя с гневно блеснали очи.
— Исках да разбереш откъде идва натискът — отвърна той.
Тя напълни дробовете си с въздух, решена на всяка цена да възстанови поне част от изгубените позиции.
— Искам Марти незабавно да се заеме с някои разследвания!
Чарлс се поколеба.
— Защо не Франк Джоунс? Той е отличен частен детектив и има договор с нас…
— Нямам никакво намерение да се бия за всяка отстъпка! — отсече Кейт. — Случаят е прекалено важен, за да се съобразяваме с допълнителните разходи. Марти е най-добрият и аз искам него!
Той пристъпи към прозореца и отправи поглед навън.
— Аз също нямам намерение да се боря с теб… За съжаление съвсем скоро научих, че на Марти му писнало да се рови в калта, ударил ключа на кантората си и напуснал града…
— Това не може да бъде! — възкликна гневно Кейт. — На гърба му има няколко текущи дела!
Чарлс сви рамене.
— Ще проверя още веднъж, ако искаш…
— Моля те.
 

В единадесет часа на следващия ден Томи Бартоломю беше изправен пред съдията Хари Джексън, председател на Пети съдебен състав в районния съд на Лос Анджелис.
Кейт научи навреме новината и се постара да пристигне по-раничко в старата и посивяла Съдебна палата в центъра на града. Но въпреки това залата се оказа претъпкана до отказ от репортери и зяпачи.
Томи беше облечен в зле скроени затворнически дрехи и очевидно се чувстваше неудобно. До него, за изненада на Кейт, седеше Андрю Стюарт, изтупан в отлично ушит костюм. Наистина изглежда добре, призна в себе си Кейт, като си спомни за беглата им среща във фоайето на хотел «Сенчъри плаца».
Зад прокурорската банка беше се изправила Мадлин. Кейт огледа спокойното лице на приятелката си и си напомни да провери дали тя ще бъде прокурор по делото.
Томи беше официално обвинен, след което съдията насрочи предварителния разпит за след десет дни. Андрю поиска отлагане и съдията попита Томи дали желае да се възползва от правото си на това. Блед и неспокоен, младежът отговори утвърдително. После преминаха на въпроса за освобождаване под гаранция. Думата взе Мадлин. Нарече случая особено тежък, квалифицирайки го като «убийство с користна цел и висока степен на обществена опасност». Съдията прие становището й да не се обсъжда въпроса за пускането на обвиняемия под гаранция. После Томи беше изведен от залата и Кейт се насочи към Мадлин.
— Здрасти — поздрави с усмивка тя. — Ти ли ще бъдеш прокурор по това дело?
— Да — кимна делово Мадлин. — А ти какво правиш тук?
— Получих задачата да стана юридически съветник на Сандра д'Арси — отвърна Кейт, моментално възприела служебното поведение на приятелката си.
— Така ли? — изви вежди заместник областната прокурорка. — Значи можем да се окажем противници…
— Какви са шансовете за това? — попита Кейт. Знаеше, че Мадлин може да откаже, но може и да предложи сътрудничество. По правило прокурорите работят добре с бившите си колеги. Дано това правило е валидно сега, въздъхна в себе си тя.
— Ако можех, щях да я арестувам още днес! — отсече Мадлин и я погледна в очите.
— Разбирам — кимна Кейт. — Би ли ми казала още нещо?
— Не. Страхувам се, че не е моментът…
— Окей. Благодаря за откровеността.
— Моля.
Кейт излезе във фоайето и видя Андрю, заобиколен от репортери. Говореше пред някакъв микрофон, осветен от ярката светлина на прожекторите.
— По мое мнение обвиненията на областната прокуратура са несъстоятелни — заяви усмихнат той, после се озърна, сякаш усетил погледа й. Направи й знак да почака и продължи с интервюто. Кейт се насочи към високите прозорци.
Няколко минути по-късно зад гърба й се разнесе звучният му глас:
— Здравейте, Кейт. Радвам се да ви видя…
— Здравейте, господин Стюарт. Как сте?
— Господин Стюарт! — направи гримаса той. — Наричайте ме Андрю. В отговор на въпроса ви ще кажа, че се чувствам отлично, особено след като ви видях… Случайно ли сте тук, или дойдохте да чуете обвинението?
Усмивката му беше толкова обаятелна, че Кейт не успя да се концентрира.
— Дойдох за обвинението — отвърна малко сковано тя.
— Имате причини за това, така ли?
Тя успя да влезе в тон:
— Отдавна слушам, че вършите истински вълшебства в съдебната зала и реших да проверя дали наистина е така…
— Дано не съм ви разочаровал — засмя се той.
— Ами… Видях, че не успяхте да измъкнете клиента си под гаранция — рече с усмивка тя, стараейки се да омекоти силата на удара. — Същевременно признавам, че щях да съм изненадана, ако съдията беше приел… Иначе впечатленията ми бяха отлични.
Андрю отново избухна в смях, а тя оцени чувството му за хумор.
— Е, хубаво — въздъхна той. — След като оценихте толкова великодушно поредния ми провал, може би ще приемете да обядваме заедно… Нещо като утешителна награда… — Очите му я гледаха с открито предизвикателство.
Кейт смаяно установи, че е изкушена да приеме. Макар да съзнаваше, че съвсем не й е до усложнения с този очевидно арогантен сваляч. Въздъхна, погледна часовника си и поклати глава:
— Съжалявам, но имам среща. Все пак благодаря за поканата…
— Ще ви изпратя до колата.
— Не е необходимо — отвърна тя и с неудоволствие усети, че се изчервява под настойчивия му поглед.
— Обещавам да не хапя! — подхвърли с престорено смирение той и сега беше неин ред да избухне в смях.
— Вярвам ви, но страшно много бързам… Радвам се, че се видяхме. — Обърна се и закрачи към изхода, преди да му даде време да се опомни. Отново се учуди на силата, с която сърцето блъскаше в гърдите й.
Андрю остана да гледа подире й. Обичаше предизвикателствата, а тази красива жена с безупречна кожа, блестящи зелени очи и буйна черна коса очевидно представляваше именно такова предизвикателство.
Защо ли е тук, запита се той. Знаеше, че работи в «Манинг & Андерсън», вероятно семейство Д'Арси са я изпратили да види накъде върви делото. Но имаше и друга, доста по-интересна вероятност — да е назначена за защитник на Сандра д'Арси. В такъв случай двамата ще се окажат колеги по делото, особено ако срещу Сандра бъде повдигнато обвинение в съучастие. И волю-неволю ще се виждат често… На устните му изплува доволна усмивка.
После погледна часовника си. Време е за банката. Днес майката на Томи щеше да преведе първата част от хонорара му. Беше обещала да ипотекира къщата си още веднъж и той се задоволи с думата й, макар че в други случаи винаги искаше предварителни гаранции. Постъпи така, защото това дело беше особено и не му се искаше да го изпусне. А ако към него се включи и Кейт Александър, удоволствието щеше да бъде двойно…
 

Кейт крачеше напред-назад из малкия хол, който служеше за преддверие на просторната дневна в къщата на Сандра д'Арси. В душата й кипеше гняв, тъй като я принуждаваха да чака. Домакинята благоволи да се появи чак след петнадесет минути. Беше облечена в розово трико и черен чорапогащник, на главата й имаше хавлиена превръзка. Лицето й беше зачервено.
— Много се извинявам — сладко се усмихна Сандра. — От прислужницата останах с впечатлението, че се обаждате от колата си…
— Така ли? — изгледа я хладно Кейт. Тази хлапачка лъже нагло, рече си тя. Прекрасно знаеше, че я чакам, но е предпочела да си завърши гимнастиката. — Къде можем да поговорим на спокойствие? Трябва ми маса, за да си водя бележки…
— Елате в солариума — извърна се към изхода Сандра. — Искате ли чай с лед?
— Не, благодаря — отказа Кейт и очите й пробягаха по остъкленото помещение, в което преобладаваха мебели от ковано желязо. Беше пълно с цветя и свежа зеленина, които радваха окото.
— Какво искате да знаете?
— Това, което сте говорили пред полицията — отвърна Кейт и извади от куфарчето си бележник с жълти корици.
— Дори не си спомням — поклати глава Сандра. — Четири пъти идваха тук…
— Предлагам да направите усилие — отвърна Кейт. — Нещата са сериозни.
— Разказах всичко на Чарлс! — погледна я предизвикателно домакинята.
— Госпожо Д'Арси, позволете ми да ви наричам Сандра — изгледа я Кейт. — През следващите дни и седмици ще се налага да разговаряме често…
— Нямам нищо против — сви рамене Сандра.
— Добре. Аз съм Кейт… — Повъртя писалката между пръстите си и продължи: — Зная, че сте говорили с Чарлс. Но ще се наложи да повторите всичко и пред мен, тъй като аз ще бъда ваш юридически съветник…
— Но защо е необходимо това? Чарлс беше адвокат на Джеймс, значи трябва да се грижи и за моите интереси!
— Разбирам ви много добре — кимна Кейт. — Но трябва да разясня някои неща… Първо, вие сте замесена в криминално престъпление, а за такива престъпления във фирмата отговарям аз. Второ, Чарлс е доста претоварен след смъртта на съпруга ви и времето му е изцяло запълнено от делата на фондацията и «Д'Арси къмпани».
— Това не ме интересува! — вирна брадичка Сандра, седна и предизвикателно кръстоса крака.
— Така стоят нещата — изгледа я хладно Кейт. — Господин Римън и вашата свекърва очакват да ми сътрудничите… Затова предлагам да се залавяме за работа.
— По дяволите! — изруга Сандра, смъкна хавлиената лента от главата си и косите й се разпиляха. — Писна ми от проклетото семейство, не мога да понасям вечно да се бъркат в живота ми! Казвайте какво искате!…
— Започнете отначало и се старайте да не пропускате нищо.
Сандра започна с видимо неудоволствие. Говореше грубо и предизвикателно, но все пак говореше. Позвъняване на входната врата прекъсна този процес, миг по-късно в солариума се втурна Виктория д'Арси Мандевил.
— Току-що се връщам от Аспен и ме посреща ето това! — гневно извика тя и размаха вестника в ръцете си. — Оказва се, че милата ми снаха се е чукала с някакъв нещастник, който е арестуван за убийството на брат ми!
— Не знаех, че си се върнала — промърмори Сандра.
— Как смееш да излагаш семейство като нашето?!
Сандра мълчеше.
— Дано да нямаш нищо общо със смъртта на брат ми! — продължаваше да размахва вестника Виктория. — В противен случай горчиво ще съжаляваш, че не си пукнала заедно с него!
Кейт забеляза ефекта от тези гневни думи върху младата жена. Тя видимо пребледня, от арогантността й нямаше дори следа. Явно се страхува от нещо, въздъхна в себе си тя. Но от какво?
 

18
 
Измина цяла седмица, през която Чарлс нито веднъж не намери време да се види с Кейт. Тя се разстройваше все повече. Усещаше хладината му, недоумяваше от опитите му да я избягва. Преди не беше така. Макар и винаги предпазлив, той все намираше време за приятелско намигване или някоя мила бележчица. Сега обаче се държеше резервирано, очите му гледаха хладно.
Правеше така, че да не остават на четири очи, в кабинета му се точеше безкраен поток от хора. Кейт разбра, че всичко това е умишлено, когато не отидоха на постановката на балета «Джофри», макар билетите да бяха купени седмици преди спектакъла.
Долови думите на секретарката му по телефона в момента, в който внасяше в кабинета му купчина документи, свързани със следствието срещу «Съни»:
— … Да, потвърждавам резервацията на апартамента за младоженци. Господин и госпожа Римън, този уикенд… Ще пристигнат с полет 200 на «Америкън еърлайнс», който каца на летище Кенеди…
Обля я гореща вълна, стана й лошо. Тръсна глава в опит да се овладее, но думите на секретарката продължаваха да кънтят в главата й. Обърна се и с последни усилия успя да се добере до дамската тоалетна. Намокри няколко книжни салфетки и ги притисна до пламналото си лице. В очите й запариха горчиви сълзи, дланите й яростно ги притиснаха.
Отначало я обзе съмнение, после дойде гневът. Ръцете й започнаха да дърпат тоалетна хартия от поставката. Смачка я на топка и я запрати срещу огледалото.
Защо ме излъга, господи? Тръсна глава и с решителна крачка се насочи към кабинета му. Това трябва да се прекрати! В коридора се закова на място, видяла Чарлс в компанията на няколко известни политически фигури. По дяволите! Нима никога вече няма да го хвана сам? Вратата на кабинета му меко се захлопна.
Даваше си сметка, че трябва да се овладее. В противен случай ще провали всичко — и него, и собствената си кариера. Стисна чантичката подмишницата си и извика на секретарката му:
— Мери, ще се върна след един час. Налага се да изляза, по спешност…
Изтича към колата си, токчетата й звучно почукваха по тротоара. Скочи вътре, запали двигателя и рязко натисна педала на газта. Пазачът на подземния паркинг стреснато подскочи. Насочи се към Холмбай Хилс, защото там нямаше движение и можеше да кара с висока скорост.
Болката пронизваше тялото й с такава сила, сякаш някой я беше ударил с юмрук. Дланта й блъскаше волана, имаше чувството, че цялата кола се тресе. Най-накрая отби вдясно и изключи двигателя. Главата й се отпусна напред, ридания разтърсиха тялото й.
Защо се държи така? Нали в Каталина обеща, че в скоро време ще поиска развод? Беше я накарал да повярва, че за това наистина трябва да подбере подходящия момент, че отношенията му с Ан са отвъд точката на помирението. Кейт остана с впечатлението, че те не само не спят заедно, но дори не си говорят… В главата й отново отекна гласът на секретарката: «апартаментът за младоженци»… Как е възможно това?
Защо мъжете са толкова самолюбиви егоисти, запита се мрачно Кейт, успяла най-сетне да овладее риданията си. Потърси отговора в сърцето си, това я накара да си спомни и един друг, отдавна забравен случай…
Беше на осем години, родителите й вече не живееха заедно. Дълго време не беше виждала баща си. Един ден обаче той се появи, отрупан с подаръци. Взе я в прегръдката си, целуна я, нарече я «моята красива Кати». Тя се почувства като принцеса. После дойде най-хубавото: той я положи на коленете си и започна да й разказва къде е бил, с какво се е занимавал. Думите му звучаха като вълшебна музика в детското й сърце.
Когато най-сетне каза, че е време да тръгва, тя беше отчаяна. Помоли го да я вземе със себе си, но той нежно обясни, че заминава на далечно плаване, на което не пускат малки момиченца. Обеща да й пише и изчезна от живота й. Повече не го видя. От онзи ден насам не позволяваше на никого да я нарича «Кати»…
Проклет да си Чарлс, простена тя и юмрукът й отново се стовари върху волана.
 

Когато секретарката съобщи, че на телефона е Лорин, Андрю изведнъж си даде сметка, че това е третото й поредно обаждане, на което не отговаря.
— Свържи ме! — кратко нареди той и вдигна слушалката: — Ало?
— Започвам да си мисля, че ме отбягваш — промърмори Лорин. Провлаченият южняшки акцент не успя да скрие язвителността й.
— Много съм зает — оправда се той. — Томи Бартоломю ме взе за свой защитник… Става въпрос за младежа, обвинен в убийството на Д'Арси…
— По всяка вероятност аз зная повече от теб за това разследване — отвърна Лорин. — Нашата фирма защитава интересите на семейство Д'Арси.
— О, забравих… — Не беше забравил, разбира се. Просто не му се искаше да изтъква, че е защитник на обвиняемия, тъй като Лорин би могла да му бъде полезна с поверителна информация от лагера на противника. — Вероятно по тази причина Кейт Александър се появи на предварителното дело, а?
— Видял си Кейт?
Той се усмихна на ревността, която долови в гласа й.
— Да. Попитах я какво търси в съда, но тя не пожела да ми отговори…
— А какво пожела да сподели с теб?
— Нищо особено, Лорин — засмя се Андрю. — Разменихме няколко незначителни реплики, като хора, които нямат какво да си кажат… — Дочу въздишката и побърза да продължи. Не искаше да сменят темата, преди да научи това, което го интересуваше. — Кейт е защитник на Сандра д'Арси, нали?
— Защо й е на Сандра защитник? — учуди се Лорин. — Нали срещу нея няма повдигнато обвинение?
— Няма, но ще трябва да даде показания…
— Чарлс Римън беше личен адвокат на Джеймс д'Арси, а Кейт се занимава с наказателните дела… Можеш и сам да си направиш заключенията… — В гласа й прозвуча открита неприязън.
— Вероятно по тази причина беше в съда — проточи Андрю. — Питам се защо обаче не ми каза…
— На кого му пука! — изгуби търпение Лорин. — Не ти се обаждам да обсъждаме Кейт! Искам да разбера какво става с пътуването до Хаваите…
— Страхувам се, че трябва да го забравим — въздъхна Андрю и ясно долови как дъхът просвири между зъбите й.
— Нима ще отделиш цялото си време на това проклето дело?
— Натам вървят нещата — засмя се той. — А когато един мъж е прекалено зает, той става досаден, нали?
— Точно така!
— Значи трябва да вземем мерки… Слушай, чакат ме на другия телефон… Утре ще ти звънна.
— Да не забравиш!
— Няма — обеща той и остави слушалката. Придърпа календара и отбеляза върху него името на Лорин. А под него добави: «Да науча от нея нещо повече за ролята на Кейт Александър в защитата на Сандра д'Арси». Погледна написаното и поклати глава. Лорин е красива и апетитна мадама, освен това безобразно богата… Това не бива да убягва от вниманието му… Единственият проблем беше, че Андрю обичаше да е ловецът, а не дивечът. Обратното го правеше нервен.
 

Виктория д'Арси Мандевил се появи пред къщата на Тео и репортерите моментално се струпаха около нея. Тя безцеремонно ги разблъска, затръшна вратата след себе си и изръмжа:
— Тео, извикай тук хора от охраната на фирмата! Веднага!
Острият заповеднически глас твърде много приличаше на гласа на покойния Джеймс.
— Здравей, Виктория — поздрави я успокоително той.
— Не е нужно да се лигавиш! — сряза го Виктория. — Направи каквото ти казвам! И защо не си сложиш ограда, като всички нас?
Тео отчаяно поклати глава. Никога не можеше да обори аргументите на своята сестра. Набра номера на фирмата, даде съответните нареждания и последва Виктория в хола. Тя вече се беше настанила на дивана и си наливаше питие.
— Кога се прибра от Аспен? — попита той, опитвайки се да бъде любезен.
— Ти знаеше ли за любовната връзка на оная никаквица? — попита вместо отговор Виктория и извърна към него разкривеното си от гняв лице.
— Не.
— Не стига, че Джеймс се ожени за една уличница, но сега и този позор! Защо трябваше да ни въвлича в скандали, нима не можеше да се чука някъде, без да вдига шум?
— И двамата знаем, че с Джеймс се живееше трудно…
— Много важно! — повиши тон Виктория. — Едно ще ти кажа: скъпо ще ми плати тоя парцал, ако се окаже, че има нещо общо със смъртта на Джеймс!
Тео погледна кльощавата фигура на сестра си, която не можеше да си намери място върху дивана.
— Не ставай глупава, Виктория — промълви успокоително той. — Сандра не би могла да го убие.
— Аз пък съм готова да се обзаложа, че точно това е направила кучката! Защото прекрасно е знаела, че Джеймс няма да й позволи да си върти задника. Особено след като го дари с дълго чакания наследник на династията Д'Арси! — Виктория скочи на крака и пристъпи към брат си. — За съжаление ние с теб не успяхме да сторим това!
Думите й прозвучаха обвинително, после, без предисловие, темата беше сменена.
— Какво казва мама за всичко това?
— Мисли единствено за репутацията на фамилията — въздъхна Тео. — Всичко останало е подчинено на грижата за внука й. — В гласа му прозвуча горчивина.
— Нима наистина вярва, че Сандра е вода ненапита?
— Предпочита да приеме версията, че гаджето й е убило Джеймс от ревност…
— Това изобщо не мога да го приема! — избухна отново Виктория. — Мама сигурно е намислила нещо. Онзи бачкатор, или актьор, майната му… със сигурност не е пречукал Джеймс без подкрепата на малката уличница!
— По-добре да се държим настрана от тази история — сви рамене Тео. — Мама много държи на това. Не забравяй, че тук ни приемат почти като кралското семейство в Англия…
— И с пълно право — въздъхна Виктория. — Между другото, къде беше ти в нощта на убийството?
— У дома — отвърна Тео. — Съвсем сам…
 

Келнерът ги поведе към масата в изискания ресторант на «Риджънт Бевърли Уилшайър». Лорин крачеше пред Диксън, бедрата й съблазнително се поклащаха. Седнаха, очите й приятелски му се усмихнаха:
— Идеята за този обяд е моя, следователно аз плащам и сметката… — Изчака отдалечаването на келнера, разстла салфетката в скута си и добави: — Радвам се, че намери време да си поговорим… — Клепачите й по навик започнаха да потрепват, но тя навреме се овладя, правилно преценила, че сега не е време за флиртове. — Знаеш ли, Диксън, бащите ни са приятели вече няколко десетилетия…
— Наистина е така.
— Ние с моя сме убедени, че след оттеглянето на Франклин компанията трябва да премине в твои ръце… По-добър президент от теб не може да има.
— Ценя доверието ви — проясниха се очите на Диксън.
Келнерът донесе виното, отсипа един пръст в чашата на Лорин и зачака. Тя го опита, кимна с глава. Човекът напълни високите кристални чаши и се отдалечи, това даде на Лорин достатъчно време да подбере думите си.
— Да пием за следващия президент на «Манинг & Андерсън» — усмихна се тя, чашите звъннаха.
— Благодаря, Лорин.
Тя кимна и премина към по-конкретни неща:
— Франклин каза ли ти за вечерята си с баща ми?
— Не.
— На нея татко недвусмислено подчертал, че ще подкрепи твоята кандидатура за президентския пост.
По лицето на Диксън пробяга сянка, Лорин прехапа устни и побърза да добави:
— Като един от основните клиенти на фирмата, татко настоял да изрази мнение за нейното бъдеще. И това бъдеще той свързва с теб.
Явно поласкан, Диксън се изпъчи:
— Аз много уважавам Майлс…
— И още нещо, Диксън — проточи Лорин, яркочервеният й нокът остави бразда по покривката. — До този момент «Манинг & Андерсън» обслужваше само част от сделките на баща ми… Останалата част, при това далеч по-голямата, се намира в ръцете на други юридически фирми както в Щатите, така и в чужбина…
Усмивката на Диксън я увери, че е на прав път.
— Нали точно за това настоявам? — развълнувано преглътна той. — Ние трябва да разширим дейността си извън границите на страната, трябва да търсим и привличаме клиенти с международен бизнес, точно като баща ти. Но единствен начин за това е обединението ни с някоя солидна фирма, която вече има своето място в този бизнес…
— Съгласна съм — кимна Лорин. — За съжаление обаче Франклин е против подобно начинание, Чарлс също.
— И двамата живеят в миналото! — тръсна глава Диксън. — Мисля, че трябва да се срещна с баща ти и да поговорим по този въпрос.
— Няма да се наложи — усмихна се Лорин. — Имам всички пълномощия от него, неофициално, разбира се… Точно затова те поканих на този обяд. Искам да знаеш, че от този момент нататък аз съм тази, която ще решава към кого да се насочи бизнесът на баща ми!
В очите на Диксън се появи ново уважение и Лорин мислено се потупа по гърба. Вече беше сигурна, че е открила пътя към сърцето на този човек.
— Ако имам обещанието на баща ти за разпореждане с международния му бизнес, аз ще бъда в далеч по-силна позиция — развълнувано промълви Диксън. — Това ще прекрати колебанията на част от старшите партньори, които все още клонят към Чарлс, ще придаде допълнителна тежест на желаното обединение…
— Ние трябва да направим така, че да се разчуе мнението на клиенти като баща ми в подкрепа на обединението — подхвърли Лорин.
— Абсолютно си права! — развълнувано преглътна Диксън и механично приглади косата си. — Лорин, никога няма да забравя помощта ти!
Тя сведе поглед към маникюра си, помълча малко, после зеленикавите й очи се заковаха в лицето му.
— Ти също би могъл да ми направиш една услуга… — Замълча, сбърчи носле и въздъхна. — После ще поговорим, сега дай да поръчаме…
Докато келнерът сервираше предястията, тя добре виждаше, че Диксън ще се пръсне от любопитство.
— Казвай! — нетърпеливо я погледна той, едва изчакал човекът да се отдалечи. — Готов съм да направя всичко за теб!
— Много мило от твоя страна — сладко се усмихна Лорин. — Напоследък не са много мъжете, които проявяват готовност да помогнат на бедно момиченце като мен… Знаеш ли, Диксън… Чарлс заплашва не само твоето бъдеще…
— Какво ти е сторил? — присви очи Диксън.
— Нищо директно — въздъхна тя. — Но предполагам, че си наясно къде са предпочитанията при бъдещия избор на старши съдружник, нали? — Забеляза промяната в очите му и въздъхна от облекчение. Не се налагаше да бъде прекалено директна. — Зная, че ти подкрепяш кандидатурата на Оуън, но аз съм тази, която ще предизвика истински златен дъжд над главите ни…
— Права си — кимна той. — В това отношение си права…
Лорин се почувства така, както бегачът преди последното препятствие.
— За съжаление Арнолд не ме обича — подхвърли игриво тя.
— Защо мислиш така?
— Казва, че не е особено доволен от моята работа. И греши. Мога да ти покажа програмата си за последните няколко седмици. Веднага ще видиш, че съм провела далеч повече срещи от задължителния минимум. — Веждите й леко се свъсиха. — Очевидно Арнолд има предубеждение по отношение на мен…
— Не съм сигурен, че следвам мисълта ти…
— Добре — въздъхна Лорин. — Арнолд ме мрази, защото постъпих във фирмата с протекциите на татко. Това е главната причина да не признава деловите ми качества. Ще ти дам един конкретен пример… Знаеш ли, че аз въведох новите начини за отчитане на брокерите?
— Не.
— Ето, виждаш ли? — Гласът й премина в поверителен шепот. — Умният човек работи както трябва и не е задължително да вдига шум около себе си… Ти как мислиш?
— Същото — кимна той, попипа брадичката си и добави: — Ще поговоря с Арнолд, ние с него сме добри приятели… Сигурен съм, че ще го накарам да си промени отношението.
— Ще ти бъда наистина задължена — усмихна се Лорин. — Татко също…
— Остави тая работа на мен — погледна я самоуверено Диксън. — Няма причини ние двамата да не получим това, което искаме.
— Благодаря, Диксън. Наистина си страхотен!
 

Диксън не можеше да повярва на късмета си. Дискретното предложение на Лорин сякаш беше отговор на най-съкровените му молитви. Завърнал се в «Манинг & Андерсън», той веднага се насочи към кабинета на Арнолд Миндъл. Нямаше го там, засече го в тоалетната. Предаде му накратко съдържанието на разговора си с Лорин и очаквателно го изгледа.
— Не искам Лорин за старши съдружник — поклати глава Арнолд и дръпна ципа на панталона си.
— Защо?
— Много е повърхностна.
— Но бизнесът на баща й означава приход от няколко милиона долара — присви очи Диксън. — Толкова ли е некадърна?
— Не, но не се напряга особено.
— Ти искаш ли да се обединим с «Ливингстън & Кентър»? — притисна го Диксън.
— Да.
— За тази цел аз трябва да стана президент. — Ръката на Диксън легна върху рамото на Миндъл. — А след това ще се постарая да ти върна услугата…
— От години чакам да бъда назначен за директор по юридическите въпроси — промърмори Миндъл. — Но Чарлс предпочита Лестър и има подкрепата на Франклин…
— Считай, че мястото е твое — усмихна се самоуверено Диксън. — Но сега трябва да започнем преговори с Емъри и Орнстейн. Бизнесът на Майлс ще бъде морковът, с който ще ги привлечем на своя страна… Осигуря ли си тяхната подкрепа, вероятно ще бъда избран за президент още на първия тур… — Устните му се разтегнаха в победоносна усмивка.
Арнолд Миндъл я забеляза, на лицето му се изписа предпазливост.
— Нека си помисля малко — промърмори той.
Диксън с мъка прикри обзелото го раздразнение.
— Дано наистина да е малко! — изръмжа той. — Защото ни чака много работа!
 

19
 
Кейт се озърташе сред хората, събрали се в зала «Уестсайд» на хотел «Сенчъри плаца». Обикновено очакваше с интерес политическите събрания, но този път не беше така. Просто не можеше да се отърве от мисълта, че Чарлс заминава за Ню Йорк в компанията на Ан.
Спря един от преминаващите келнери и взе от подноса му чаша вино, третата поред за вечерта. Май искам да се напия, помисли си мрачно тя. Но алкохолът предизвикваше вцепенение, което й беше приятно. Освен това облекчаваше болката в наранената й душа, помагаше й да запази леката усмивка на лицето си.
Усети нечий поглед и вдигна глава. Срещна очите на Андрю Стюарт, който я гледаше втренчено. В следващия миг той вече си пробиваше път към нея, тя отново отбеляза приятното му лице и стройното тяло, облечено в безупречен костюм. Ходи като спортист, помисли си тя. И без съмнение е такъв. За това свидетелстваха широките му рамене и тесният таз.
Отпи глътка вино и установи, че сърцето й ускорява ритъма си. Отдавна не беше изпадала в положението да харесва друг мъж, освен Чарлс. Но защо пък трябва да е точно този? Ако искам да забравя предателството на Чарлс, в тази зала има десетки други интересни мъже. Нямам желание да навлизам в запазения периметър на Лорин…
— Извинете — прекъсна мислите й Андрю, хвана лакътя й и ловко започна да маневрира сред навалицата. Когато се отдалечиха достатъчно, той се наведе над нея и прошепна: — Най-сетне ви открих…
— И какво от това? — вдигна глава Кейт. С лека изненада установи, че я облива приятна топлина, вероятно предизвикана от докосването му.
Дългите му пръсти хванаха рамото на минаващия край тях сервитьор и свалиха две чаши вино от подноса.
— Това е за вас — подаде й едната той.
— Вече си имам — показа му чашата в ръката си Кейт.
— Добре де, изпийте я и вземете тази — усмихна се той.
— Струва ми се, че вече пих достатъчно. Чувствам се леко замаяна…
— Това е добра новина.
— Означава ли това, че искате да ме напиете, господин Стюарт?
— Ако виното ще ви направи по-благосклонна към поканата ми за вечеря, настоявам да опразните тази чаша. — Сините му очи блеснаха. — И ви моля да не ме наричате «господин Стюарт», тъй като това ме възбужда…
— Ще се опитам да не забравя — усмихна се Кейт.
— Може би действам прекалено директно?
— Добър въпрос. Но от известен адвокат като вас едва ли може да се очаква друг начин на поведение…
— Моля ви, кажете, че ще вечеряте с мен! — настоя той.
— Мислех, че се виждате с една от моите приятелки…
— Ако говорите за Лорин, отговорът е да, но нищо сериозно.
— Аз пък останах с обратното впечатление — погледна го внимателно тя.
— Излизахме няколко пъти и толкоз. Нищо сериозно.
Дали и Лорин мисли така, запита се Кейт. Още във факултета тя сменяше партньорите си със завидна лекота, просто защото никой мъж не успяваше да я заинтригува. Но дали това правило важи и за този разкошен мъж? Тръсна глава и каза:
— Може би друг път… Тази вечер вече имам ангажимент. — Хвърли поглед към часовника си и добави: — Ще ме извините, нали?
— О, не! — простена Андрю. — Този номер вече ми го приложихте веднъж!
— Трябва да проведа един телефонен разговор.
— Но обещавате да се върнете, нали? — Усмивката му беше почти умолителна.
— Добре — засмя се тя. — Обещавам.
Обърна му гръб и се насочи към дамската тоалетна, където имаше телефонен автомат. Някъде в ранния следобед беше успяла да плъзне една бележка на Чарлс, в нея го предупреждаваше, че ще го потърси в седем часа.
Краткият разговор с Андрю й помогна да се съвземе, вече се чувстваше достатъчно стабилна. Болката стихна, на нейно място се появи радостното нетърпение. Моля те, Господи, безгласно въздъхна тя. Дано всичко да е било грешка или просто недоразумение! Не искам той да пътува за Ню Йорк с жена си!
Чарлс вдигна още на първото позвъняване.
— Ало? — В гласа му се долавяше нетърпение.
— Аз съм…
— Как върви коктейлът?
— Добре, пълно е с народ…
— Аз пък все още работя — въздъхна той. — Разчистих едната страна на бюрото, но купчината върху другата е все така огромна!
— Остави я за утре — подхвърли с преднамерена небрежност Кейт. — Искам да поговорим, Чарлс… Тази вечер.
— Не мога — въздъхна той. — Току-що позвъни Уорън. Налага се веднага да отлетя за Ню Йорк…
Името на Уорън Торнтън — президент на «Съни индъстриз», я накара да застане нащрек.
— За Ню Йорк? — В долната част на корема й се образува болезнена топка.
— Да. Изглежда управителният съвет не приема нашата схема за бъдещите покупки на компанията… Уорън мисли, че ще мога да ги убедя…
— Кога ти го каза?
— Само преди два часа и точно в това е проблемът… Ще трябва да летя още тази вечер.
— Тази вечер?
Значи няма намерение да признае, че ще пътува с Ан, помисли си тя и неволно докосна фибата с брилянти, която беше получила подарък от него, символ на обичта им…
— Зная, че искаш да поговорим — прошепна той и в гласа му се появи топлота. — Липсваш ми… Последните няколко седмици са трудни и за мен… — Помълча в очакване на отговор, после продължи: — Животът и на двама ни се усложни след смъртта на Джеймс… Изгубих най-добрия си приятел точно в навечерието на важната сделка със «Съни»… Уорън обаче няма да позволи на никой друг да поеме нещата…
Пак очаква съчувствие, въздъхна Кейт. Но този път няма да го получи…
— Кейт, там ли си?
— Да, Чарлс.
— Помислих, че връзката е прекъснала — промърмори той, прочисти гърлото си и продължи: — При други обстоятелства бих те взел със себе си, но сега това е невъзможно… — Нова пауза, после в гласа му прозвуча недоумение: — Чуваш ли ме, Кейт?
— Да, Чарлс — тихо отвърна тя.
— Защо тогава мълчиш? — попита с леко раздразнение той. — Имам чувството, че си говоря сам!
— Трябва да те видя тази вечер, Чарлс. Дори само за един час… — «Защо му се моля, господи?»
— Аз също изгарям от нетърпение да се видим, скъпа… Моля те да проявиш малко търпение. Ако хвана нощния полет, ще свърша бързо с Уорън, ще говоря на заседанието на управителния съвет и веднага се връщам…
Да върви по дяволите, гневно въздъхна Кейт. Прекрасно знаеше, че Уорън е тук, в Калифорния, и възнамерява да остане за уикенда. Само преди няколко часа беше разговаряла с него. Добре, ще му дам един последен шанс, реши тя.
— Сега е седем — проговори в слушалката тя. — Можем да се видим за малко и пак да хванеш нощния полет. Готова съм лично да те закарам на летището…
Кажи да, Чарлс, помоли се безгласно тя. Кажи да, в името на Бога!
— Ако е толкова важно, защо не говориш сега?
— Не искам по телефона.
— Исусе! Очаквах да проявиш някакво разбиране!
— Нима забравяш, че аз бях жената, която обичаш и за която искаш да се ожениш? — повиши тон Кейт. — И въпреки това не искаш да ми отделиш един мизерен час?
— Кейт, не зная какво ти става, но тази вечер просто ми е невъзможно! Невъзможно, разбираш ли?
— Сбогом, Чарлс! — отвърна тя и затръшна слушалката. Малко преди това успя да долови гневния му вик: «Кейт!».
Огледа се и с облекчение установи, че дамската тоалетна е пуста. Трепереше от нерви, радваше се, че никой не е чул думите й. Господи, как смее да ме лъже така?! Очите й механично пробягаха по отражението й в огледалото. Майната ти, Чарлс! Прекалено дълго ти позволявах да си играеш с мен! Е, сега вече ще видиш! Сложи малко парфюм на китките си, поправи червилото и се върна обратно сред гостите.
Андрю се беше облегнал на бара близо до изхода.
— Наистина се върнахте! — извика той и лицето му светна от задоволство.
— Нали обещах — хладно го изгледа тя, после побърза да окачи на лицето си любезна усмивка. — Та докъде бяхме стигнали?
— Помолих ви да вечеряме заедно, но вие казахте, че вече сте ангажирана…
— Ангажиментът ми току-що отпадна — обяви тя. — Но няма да говорим за случая Д'Арси, нали?
— Обещавам — широко се усмихна той. — Къде бихте желали да отидем?
— Всъщност изобщо не съм гладна — излъга тя. — Хапнах доста от ордьоврите, които поднасят тук… — Не искаше да признае на този красив мъж, че е разстроена и й се повдига дори само при мисълта за храна. — Бих предпочела да се раздвижа физически…
— Това ми е специалността! — ухили се широко Андрю.
— Какво намеквате? — сви вежди тя. — Нима искате да се възползвате от мен?
— Напротив — отвърна той. — Надявах се вие да пожелаете да се възползвате от мен!
Беше ред на Кейт да се разсмее.
— Имах предвид съвсем друго — рече тя. — Партия тенис или малко бягане по плажа…
— Не предполагах, че обичате джогинг — изненадано я погледна той.
— Обичам го, при това много. Помага ми да си запазя ума… — Ръката й махна към официалната рокля. — По шорти се чувствам далеч по-удобно, отколкото в тези дрехи…
— Тогава да тръгваме — остави чашата си той. — Аз самият тренирам няколко пъти седмично и държа екипа си в колата. Къде искате да потичаме?
— На брега край дома ми. Живея в Санта Моника.
След което веднага прехапа устни. Но какво правя, господи, запита се тя. Почти не познаваше този човек, който на всичкото отгоре открито я сваляше…
— Хей! — изгледа я внимателно той, очевидно прочел мислите й. — Какво по-невинно от малко джогинг?
— Правилно — усмихна се тя. — Да вървим.
Той я хвана за ръка и я поведе към ескалаторите. След миг бяха навън. Кейт откри колата си съвсем наблизо.
— Ще карам след вас — подвикна Андрю и се насочи към дъното на паркинга.
Не след дълго пристигнаха пред къщата на Кейт в Санта Моника. Андрю паркира ловко до нея, после изскочи и изтича да й отвори вратата. Тя влезе във вестибюла и щракна осветлението, после се насочи към терасата и дръпна плъзгащата се врата.
— Прекрасно е! — пристъпи след нея Андрю и подсвирна от възхищение.
Тя махна с ръка към вградения шкаф в коридора.
— Там има чисти хавлии, вземете каквото ви трябва…
Влезе в банята и няколко минути по-късно се появи отново, облечена в широк анцуг от тънка памучна материя. Андрю я чакаше по жълта фланелка и къси черни гащета. Мускулестите му крака бяха обсипани с къси руси косъмчета. Излязоха навън и се насочиха към мократа ивица пясък — единствената следа от скорошния прилив.
С изненада научи, че в семейството на Андрю са израснали осем деца.
— Едно типично многолюдно семейство на добри католици — усмихна се той след краткия разказ за детството си, прекарано в долината Сан Фернандо. Майка му била домакиня, заета изцяло с отглеждането и възпитанието на децата, баща му работел в завода на «Дженерал Мотърс», разположен в околностите на Ван Найс. Андрю бил първото дете от семейството, успяло да завърши колеж. Кейт изведнъж го почувства по-близък, вероятно защото престана да мисли за него като за нехранимайко от богато семейство…
— Моят баща умря, когато бях на осем години — кой знае защо каза тя.
— Съжалявам — хвърли й състрадателен поглед той.
— Това е доста силен удар за едно дете — сви рамене тя. — Мама се омъжи за втори път, когато бях на десет… Така и не успях да обикна втория си баща. След това се родиха двамата ми братя, но и с тях не станах близка… Контактувах единствено с мама… Аз също бях първото дете от семейството, завършило колеж… Но бях принудена да напусна дома, тъй като вторият ми баща не одобряваше това…
— А майка ви?
— Тя беше на моя страна, но не смееше да му се противопоставя… — По лицето на Кейт пробяга гримаса. — А когато се записах в юридическия факултет, и двамата ме обявиха за луда!
Той се засмя:
— Но сега положително се гордеят с вас, нали? Зная, че е така, нашите ще се пукнат да се хвалят с мен…
Тя замълча, очите й се сведоха към пясъка. Измина няколко крачки, после кимна с глава:
— Ако беше жив, баща ми наистина щеше да се гордее с мен… — Мисълта за баща й неволно я върна към Чарлс и неговото предателство. Във въздишката й прозвуча болка. — Хайде, няма ли да започваме?
Затичаха един до друг. Темпото определяше Кейт. Предпочете широката крачка, вместо обичайното за джогинга леко и разтоварващо бягане. След няколко минути дишането им влезе в ритъм, дълбоко и равномерно. Кейт не се щадеше, скърцането на кецовете и дишането им дълго време беше единственото нещо, което чуваха. Тя бягаше бързо, не й се искаше Андрю да намалява темпото заради нея. Бягаше с отчаяна решителност, сякаш да се прочисти от натрупаната в душата й отрова. Всяка крачка придружаваше с безгласно проклятие. Нещастен лъжец, крещеше на Чарлс Римън тя. Мразя те! Но повече мразя себе си, защото ти повярвах! Ех, защо ми трябваше да се захващам с женен мъж!
До момента, в който Чарлс каза, че би искал да я вземе със себе си, Кейт все още се надяваше да получи разумно обяснение за пътуването на Ан до Ню Йорк. Нещо от сорта на внезапно починал роднина или бог знае какво… То едва ли щеше да оправдае резервацията на младоженския апартамент в хотела, но тя беше готова да повярва на всяко разумно оправдание…
Защо не успя да запази нивото в нашите отношения, запита се горчиво Кейт. Защо не ми каза истината? Тя положително нямаше да ми хареса, но поне щях да го уважавам за откровеността… Но не! Предпочете да лъже, да измисли тази среща с Уорън Торнтън, да й хвърли в лицето лицемерните си съжаления, че не могат да пътуват заедно… Усети как очите й се насълзяват. Затича още по-бързо, сякаш искаше да прогони от съзнанието си Чарлс и задушаващото чувство на безсилен гняв…
Така изминаха почти три километра, после Кейт изведнъж спря. Сърцето блъскаше в гърдите й като чук, въздухът излиташе от дробовете й с болезнен съсък. Анцугът й се оказа подгизнал от пот.
— Предаваш ли се? — подразни я Андрю.
— Сигурно е от виното — задъхано призна тя. — Ще се наложи да спра…
Направиха няколко упражнения за разкършване и затичаха обратно, вече доста по-бавно. Скоро преминаха в ходене, придружено с нова серия упражнения за разхлабване на мускулите. Плажът беше пуст. Кейт спря и се наведе напред с отпуснати ръце. Чувстваше се напълно разглобена.
Андрю сложи ръце на кръста и направи няколко завъртания. Когато тя се изправи, лицето му беше на сантиметри от нейното.
— Ще ми простиш за това, Кейт — прошепна той. — Но просто не мога да сторя нищо друго… — Здравите му ръце я притеглиха до разгорещеното тяло, устните му се впиха в нейните.
Прониза я изгаряща топлина, тя позволи на тялото си да се притисне в неговото, отчаяно поиска да забрави за Чарлс и болката, която й причини.
Но нещо вътре в нея я спря, ръцете й го отблъснаха. Стори го толкова рязко, че той изгуби равновесие и се просна на пясъка, повличайки и нея. Устните му отново се впиха в нейните, оставяйки я без дъх. Този път тя отвърна на целувката, телата им се сляха във вечната химическа реакция на природата…
— Искам да те любя! — тихо прошепна той, а устните му се плъзнаха по шията и раменете й.
Думите му достигнаха до съзнанието й някъде отдалеч, бледи и недействителни. О, господи! — проплака душата й. Защо ме излъга Чарлс?! Прониза я остра болка, но тя направи опит да я прогони и да се концентрира към мъжа, който я стискаше в прегръдката си. Това ли искам, запита се Кейт. Страст и нищо повече? Защо пък не, въздъхна примирено тя. Това може би ще прогони болката…
Твърдите му мускули я притискаха здраво, ръката му бавно се плъзна под влажния екип. По гърба й пробягаха тръпки на възбуда, ръката й докосна гърдите му…
Той се отдръпна за миг, очите му надникнаха в нейните.
— Още когато те целунах, знаех, че ще бъде толкова хубаво — прошепнаха едва чуто устните му.
А тя осъзна, че независимо от това, което изпитва в момента, утре ще се чувства отвратително. Въпреки това нямаше желание да спре…
— Нека да остана при теб! — опари я дъхът му.
— Само за тази нощ, за да видиш какво можеш да получиш от мен?
— Да — кимна той, скочи на крака и й подаде ръка. — Тази нощ няма да мислим за нищо друго…
 

Застана под душа, затвори очи и подложи лицето си на струята. Настоя да се къпят отделно и се почувства малко глупаво, но Андрю го прие, без да му мигне окото. Съзнаваше, че освен Чарлс има и достатъчно други причини да не си позволява интимност с този мъж. В крайна сметка Андрю е адвокат на Томи Бартоломю по наказателно дело и интересите на клиента му с положителност ще се различават драстично от интересите на Сандра д'Арси… Но тази вечер Кейт просто отказваше да мисли рационално.
Ще се справя, рече си тя. Ще успея да издигна висока стена между работата и удоволствието. Имам право на това! Желае ме един красив и представителен мъж, който тръгна с мен, въпреки че можеше да получи компанията на практически всяка жена от онова парти…
Подсуши се, среса косата си и облече копринена нощница. Върна се в спалнята и угаси осветлението, тъй като навън имаше пълнолуние и сребърните лъчи хвърляха достатъчно светлина в тихата стая.
Разнесе се тихо почукване, после на прага се изправи Андрю и сърцето й ускори ритъма си. Беше гол, само с една кърпа около слабините. Тялото му наистина беше безупречно.
Пристъпи към леглото, отпусна се до нея и я прегърна. Сякаш това беше най-естественото нещо на света. После се отдръпна и в очите му светна желание.
— Толкова си хубава!
Тялото й неволно потръпна, пръстите й погалиха ръката му. Напрежението все още я сковаваше.
— Потичахме добре — рече.
Той се наведе и я целуна, прегръдката му стана още по-здрава.
— Така е по-добре — промърмори. После вдигна глава, усетил как тялото й се сковава. — Какво не е наред?
— Нищо — колебливо отвърна тя. — Просто съм нервна…
— Не се страхувай от мен — прошепна той и целуна косите й. После й помогна да се изправи и я отведе до прозореца. — Виж каква луна. — Застана зад нея и устните му нежно докоснаха тила й.
Тялото й отново потръпна. Искаше да изключи разума си, да се остави на вълните на удоволствието. Толкова е хубаво! Имам нужда от нежност, от гальовно докосване…
— Кейт, не излизаш от мислите ми — прошепна той. — Сякаш си ме омагьосала…
— Сигурно съм бърчила нос повече, отколкото трябва — усмихна се тя. Беше доволна да усеща миризмата на здравото му тяло, да се отпуска в силните му ръце. Но най-много я радваше тактичността, която прояви…
— Обещавам да спра, когато кажеш, но искам да те любя до полуда! — прошепна той.
Тя се извърна с лице към него, очите й пробягаха по красивото му лице.
— Това ми харесва…
Устните им се сляха в пламенна целувка, тя потръпна и осъзна, че се връщат към леглото.
Андрю се отпусна до нея, пръстите му започнаха да се плъзгат по контурите на лицето и гърдите й с влудяваща нежност. Очите й се насълзиха, тялото й отново потръпна.
— Аз не…
— Тихо! — сложи пръст на устните й той. — Никакви думи, никакви обяснения! Сега сме само двамата, аз и ти… — Устните му докоснаха гърлото й, после ръцете му се плъзнаха под голия й гръб.
Тя се изви като дъга, гърдите й се притиснаха в него.
— Толкова си хубава! — Бузата му докосна гърдите й и устните им отново се сляха.
Езикът й се плъзна в устата му, той простена, ударите на сърцето му се сляха с нейните. Тишината ги обграждаше отвсякъде, тя усещаше как възбудата й взема връх и всичко се разтопява в нея. Останаха единствено ръцете му, устните му, стегнатото му тяло… Докосвай ме, обичай ме, накарай ме да забравя, безгласно проплака тя и зарови пръсти в русата му коса, станала бяла под лунните лъчи.
Усети натиска на гладките му мускули, в слабините й нещо помръдна. Ръката й се плъзна надолу и обхвана възбудата му през тънката материя на кърпата. Чувството за нереалност се усили, като насън… Езикът му пробяга по зърното на гърдата й и то щръкна от възбуда. Устата му го покри, зъбите леко захапаха. Тялото й се разтърси.
Той отметна полите на копринената нощница и се притисна в голата, гладка като алабастър кожа. Ръката му се плъзна надолу, към влажната й пламнала женственост, която трепетно го очакваше. За миг замръзнаха неподвижно, сякаш увиснали във въздуха. Езикът му пробяга по ребрата й, дланта й усети могъщите пулсации на члена му, скрит под тънката материя на презерватива. Устата му се насочи надолу, към слабините й, от нейната излетя възбудено стенание, ноктите й потънаха в раменете му.
Той взе в длан ръцете й и ги вдигна високо над главата. Другата му ръка се плъзна под таза й и рязко го вдигна нагоре. В следващия миг потъна дълбоко в нея, телата им се сляха.
— Толкова много те искам! — прошепна задавено той, докато тялото му работеше като машина, на бавни и дълбоки тласъци. Бедрата й неволно се повдигнаха, следвайки ритъма на таза му, миг по-късно вече се сключиха около кръста му.
Темпото се усили, мускулите в слабините й започнаха да се свиват и разпускат в очакване на върховния миг. Тялото й се разтвори, сякаш искаше да го погълне. И този миг скоро настъпи. Тя издаде тих писък и цялата се разтърси. Не можа да се успокои дори когато го чу да пъшка, а семето му опари вътрешностите й. После я обзе чувство на невероятно спокойствие.
Времето течеше, но Кейт не можеше да заспи. Обърна се, внимателно отмести ръката на Андрю от рамото си и безшумно се измъкна от леглото. Не съжалявам, помисли си тя, докато бавно пристъпваше към прозореца. Исках да ме люби… Вдигна глава към звездите, от гърдите й се изтръгна тежка въздишка. Къде ли е сега Чарлс? Дали изобщо се сеща за мен?
 

— Опитайте още веднъж! — нареди на телефонистката Чарлс. Говореше тихо, с ръка пред устата си. През полуспуснатите капаци на прозорците се промъкваше сивата светлина на нюйоркското утро. Водата в мраморната баня спря. Това означаваше, че Ан всеки момент ще се появи.
Насреща отново се включи телефонният секретар на Кейт и той гневно затръшна слушалката. Къде ли се намира в този късен час, по дяволите?
 

20
 
— Познай какво имам! — Кафявите очи на Мадлин възбудено блестяха.
— Какво? — попита Филип.
— Снимки на Томи и Сандра, направени от ченгетата един ден преди да го арестуват!
— Как се сети? — попита той и веждите му цинично се повдигнаха.
— Заслугата е на Боуър. Бил убеден, че ще се срещнат и наредил да ги следят.
Филип разгледа снимките и й ги върна.
— Оказал се е прав…
— Сандра го уверявала, че е престанала да се среща с Томи пет дни преди убийството на мъжа й и оттогава насам изобщо не го е виждала. Сега Боуър възнамерява да я повика на официален разпит, който ще бъде записан на лента. Много се надявам пак да излъже! — На лицето й се появи усмивка. — Гласът на Сандра с лъжливите показания ще убеди съдебните заседатели доста по-бързо от всяко признание, което би направил Томи! А снимките ще го подкрепят.
— Вие с Боуър трябва да действате много внимателно — посъветва я Филип.
— Какво искаш да кажеш? — изненада се тя.
— Семейство Д'Арси има връзки навсякъде. Преди да запише показанията й, Боуър ще трябва да й прочете правата. А тя положително ще се появи с адвокат, който несъмнено ще разбере, че към нея съществуват определени подозрения. Да не се окаже така, че изиграваш козовете си прекалено рано…
— Вече си има адвокат — кимна Мадлин. — Казва се Кейт Александър и се появи на официалното обвинение на Томи… — Прехапа устни и замислено продължи: — Логично е да се допусне, че Сандра и Томи са съучастници. Младежът просто не е достатъчно умен, за да организира всичко сам… Според мен именно Сандра е водещата личност, която го е убедила да убият Д'Арси.
— Твърде възможно е да е станало точно така. Но аз не бих изключил и намесата на трети човек… И в двата случая ще ти трябват доказателства. Кой още има облага от смъртта на Д'Арси?
— Брат му и сестра му. И двамата са доста богати, но далеч по-малко от Джеймс. Бащата завещал контролния пакет акции на «Д'Арси къмпани» на Джеймс, той пък направил същото и го завещал на сина си.
— Неравното разпределение на наследството изнервя наследниците — предупреди Филип.
— Има и друго. Прекалено много хора твърдят, че Тео д'Арси е изпитвал неприязън към брат си, тъй като той отказвал да му повери ръководството на фамилната фондация.
— Братът има ли алиби за фаталната нощ?
— Слаба работа. Твърди, че си е бил у дома, сам…
— Интересно. Някаква връзка между Бартоломю и Тео д'Арси?
— Не. Продължаваме да разследваме.
— И тук трябва да действаш с изключителна предпазливост, защото семейството има добри политически връзки.
— Какво искаш да кажеш?
— Може би ще хвърлят Сандра на вълците в момента, в който това им се стори наложително. Тя не е от тяхната кръв. Но при Тео нещата стоят различно. Ако бъде обвинен и арестуван, семейството ще се бие със зъби и нокти за него.
— Аха. Значи едно правосъдие за нея и съвсем друго за него, така ли?
— Точно така — кимна Филип и спря поглед върху лицето й: — Виж, аз просто искам да ти очертая действителното положение… — Помълча, после попита: — Между другото, братът оспорва ли завещанието?
— Да.
— На каква база?
— Тео д'Арси заявил на Боуър, че брат му е променил завещанието в негова полза малко преди смъртта си. Боуър разговарял с Чарлс Римън, личен адвокат на жертвата. Той обаче отрекъл да съществува подобен документ.
— Получава ли нещо този адвокат? — подозрително я изгледа Филип.
— Само допълнителни отговорности — поклати глава Мадлин. — В завещанието липсват финансови облаги за него, ако не броим хонорарите за определена дейност, свързана с управлението на наследството. Естествено, те не са малко, тъй като говорим за състояние, надхвърлящо един милиард долара. Но Боуър е проверил и това. Според вътрешния правилник на фирмата, всички хонорари на сътрудниците отиват в общата й сметка. Не мога да допусна, че една цяла юридическа кантора ще планира убийство, за да увеличи доходите си…
— Аз пък мога — усмихна й се Филип.
— Как не — засмя се тя. — Всички знаят какви чувства изпитваш към големите юридически кантори. Ти си убеден, че всеки, който работи за частна фирма, задължително е покварен…
— Не чак всеки, но от това, което чета напоследък, бих казал — почти всеки… Нали знаеш защо адвокатът не се страхува от акулите?
— Между тях съществува колегиалност — засмя се Мадлин.
— Значи си го чула — усмихна се сдържано Филип. — А какви са шансовете цялата история да се окаже обикновен грабеж, завършил с убийство?
— Според Боуър — съвсем нищожни — отвърна тя и предаде накратко съображенията на полицая. — И аз съм на същото мнение.
— Ами онзи тип, когото Д'Арси разорил?
— Проверките не дадоха резултат. Всичко сочи, че престъпникът е близък до семейството или е негов член… Готова съм да си заложа заплатата, че това ще се окаже вдовицата!
— Въпреки клаузите на завещанието, според които тя получава същите облаги и при развод?
— Да. Според мен Сандра се е страхувала, че Джеймс ще направи развода им невъзможен… А може би е била притискана и от Томи… — Усмихна се, тъй като осъзна, че застава на позицията, към която той самият се беше придържал при предишния им разговор.
— Значи се връщаме на влюбената двойка. Какво ли не прави любовта с хората, а?
— Любовта ли? — намръщи се тя. — Мога да разбера защо той се е лепнал за нея, но не и защо тя е рискувала завидното си положение за човек като него…
— Може да е бил страхотен в леглото — подхвърли Филип и тя изненадано го погледна. Подобни забележки съвсем не бяха в неговия стил. — Казвам може би — усмихна се невинно той. — Стават и такива работи…
— Аз самата приемам подобно нещо като предварително условие — усмихна се тя. — Не виждам как иначе такава връзка ще се проточи повече от шест месеца… Само не мога да проумея защо тя се е захванала с хлапак като него.
— Може би се е чувствала самотна и той се е появил точно навреме…
В погледа на Мадлин отново се появи недоумение. Филип притежава много положителни качества, държи се мило и възпитано. Но когато работи, особено по време на кръстосан разпит, той се превръща в истинска баракуда. Любимият му похват е да приспи свидетеля с фалшиво чувство за сигурност, след което го стиска за гърлото…
Какъв ли е в леглото, запита се изведнъж тя. Възможно ли е да се окаже добър колкото Гари? Извърна се с лице към прозореца, засрамена от мислите си.
— Все още искам да разбера какво у Томи е привлякло толкова силно Сандра — глухо подхвърли тя.
— Някои хора просто обичат опасностите — отвърна Филип. — Те ги карат да живеят пълноценно…
Мадлин се обърна рязко и улови особения му поглед. Думите му прозвучаха странно. Нима усеща вълнението и чувството за опасна възбуда, което изпитвам в отношенията си с Гари?
— Може би — промълви след проточилата се пауза тя.
На вратата се почука и в процепа се появи главата на секретарката.
— Моля за извинение, господин Уайт. Тук се появиха репортери и господин областният прокурор моли вас и госпожица Гулд да отскочите до кабинета му.
— Да, добре — отвърна Филип, изчака затварянето на вратата и добави: — Циркът започва, по-добре е да побързаш.
— Ти няма ли да дойдеш? — изненадано го погледна тя.
— Не — усмихна се той. — Твой ред е да блеснеш…
— Но и ти трябва да си в светлината на прожекторите…
— Друг път.
— Защо?
Той само сви рамене.
— Но Рон скоро ще премине на друга работа и ти си най-вероятният му заместник! — настоя тя, усещайки правдивостта на думите си. — Няма да е излишно да спечелиш малко повече популярност, нали? Затова не изтиквай на преден план единствено мен…
— Предпочитам така — отвърна той. — Чувствам се по-удобно, когато съм в сянка…
— Аз пък мисля, че ще бъдеш чудесен и на ярка светлина.
— Не обичам да живея с чувството, че плувам в аквариум, пък бил той и политически…
— Нима подобна възможност изобщо не те възбужда?
— Не — усмихна се той. — Но възбужда теб и това е главното. За шефския пост тук имаме нужда точно от етичен човек като теб. Затова действай. Малко реклама няма да ти навреди.
— Мислиш ме за луда, така ли?
— Не, само за амбициозна — засмя се той. — И двамата знаем какво привлича вниманието на медиите — светският блясък, парите и сексът… Основните съставни части на успеха. Затова тръгвай, Мадлин! — Пристъпи напред и игриво я побутна към вратата.
— Благодаря ти, Филип — погледна го развълнувано тя.
— Късмет! — усмихна се той и затвори вратата зад гърба й.
 

Гласът на Мери, секретарката на Кейт, съобщи по интеркома, че на телефона е Сандра д'Арси.
— Да? — натисна бутона за външна линия Кейт.
— Току-що се обади детектив Боуър — съобщи без предисловия Сандра. — Вика ме в полицията да дам някакви показания. Казах, че в един ще съм там.
— Нали ви предупредих да не разговаряте с никого в мое отсъствие? — ядоса се не на шега Кейт.
— А за какво според вас се обаждам? — сопна се Сандра. — Елате там, ако желаете!
— Казах ви изобщо да не разговаряте с полицията! Достатъчно е било да им кажете, че ви представя адвокат, да им предадете името и телефона ми и да затворите!
— Исусе! Откъде да знам това?!
— От моите думи! — отсече Кейт. — Едва вчера ги чухте от устата ми!
— Такива думи изобщо не съм чула! Вие, какво, за глупачка ли ме вземате? Нищо подобно не съм разбрала от нашия шибан разговор!
Кейт си напомни да преброи до десет, преди да отговори на новата си клиентка. Не успее ли да го стори, край на всякакви отношения…
— Окей — въздъхна тя. — Да започнем отначало. Не е необходимо да давате каквито и да било показания.
Сандра помълча, после в гласа й се появи колебание:
— Но нали ще си помислят, че крия нещо?
— Не е ваша грижа какво ще си помислят.
— Но аз нямам какво да крия! Ще им повторя своята история и те най-сетне ще ме оставят на мира!
— Няма гаранции.
— Ще дойдете ли там, или не?
Кейт помълча, после внимателно рече:
— Ако настоявате да дадете тези показания, обадете се да отложите срещата. Така ще имаме време да поговорим.
— Не, отивам в уречения час! — отсече Сандра.
— Добре — въздъхна Кейт. — В дванадесет и половина ще ви чакам пред Паркър Сентър. Бъдете точна и помнете какво ви казах… — След което се зае да й обяснява основните линии на поведение пред полицията.
— Добре де! — прекъсна я нетърпеливо Сандра. — Това вече го чухме! — Линията прекъсна.
Кейт разтърка слепоочията си. Отношенията й със Сандра д'Арси очевидно се развиваха в нежелана посока.
 

Сандра затвори телефона и забързано започна да се облича. След петнадесет минути трябваше да бъде в дома на Абигейл.
Половин час по-късно вече седеше в дневната на свекърва си. Там беше и Виктория, която й хвърляше кръвнишки погледи.
— Не искам да навлизам в подробности — хладно започна Абигейл и спря върху нея ясните си очи. — За тях сме ти наели адвокат. Но все пак искам да ти напомня някои неща… — На бледите й устни се появи подобие на усмивка.
Сандра не се остави да бъде заблудена. Прекрасно знаеше, че майката на Джеймс я мрази.
— На първо място това е честта, с която те удостои Джеймс, като ти даде името Д'Арси — продължи Абигейл. — А това, за добро или лошо, засяга всички нас… По тази причина очаквам да се държиш така, както подобава на една Д'Арси. Което означава при всички обстоятелства главата ти да е вдигната високо.
— Ще се опитам.
— Опитай се, но добре! — изгледа я възрастната дама. — Освен това очаквам от теб да не разкриваш нищо, което би опетнило името Д'Арси. Пред никого, включително пред адвокатката… Ясно ли се изразих?
Чувство на безпомощност се появи в гърдите на Сандра. Понечи да каже нещо, но я спря царственият жест на Абигейл.
— Няма какво да обсъждаме. Вярвам, че успях да изразя нашата позиция.
Устата на Виктория се разтегли в злобна усмивка, която превърна лицето й в гротескна маска. Сандра си спомни думите на Джеймс, според които сестра му шест пъти се е подлагала на пластични операции, променяйки изцяло скулите и брадичката си. С единствената цел да изглежда млада в очите на отегчения си съпруг и да привлича нови любовници, чиято възраст, по думите на Джеймс, намалявала с всяка изминала година.
— Съветвам те да запомниш това, което ти казва мама — просъска Виктория. — Иначе дълбоко ще съжаляваш!
Ето я пак, въздъхна Сандра. Неизречената заплаха. Имаше нужда от съвет. Трябваше да разбере дали тези хора действително са в състояние да й отнемат детето. Но към кого да се обърне? Едва ли към Кейт, която със сигурност веднага ще докладва на Абигейл…
Кимна с глава и остана безмълвна.
— Ние ще бъдем зад теб, докато спазваш правилата, Сандра — предупреди я Абигейл. — Престанеш ли…
Не беше необходимо да довършва. Сандра прекрасно знаеше какво има предвид.
 

Франклин Манинг обърна гръб на широкия прозорец и спря поглед върху лицето на дъщеря си.
— Добре ли прекарахте в Ню Йорк?
— Да — кимна Ан, без да среща погледа му. — А ти как си, татко?
Той не обърна внимание на въпроса й.
— Мислех, че това пътуване е нещо като второ сватбено пътешествие…
— Чарлс беше доста зает… — Въпреки усмивката, лицето й запази мрачното си изражение. Очите й се насочиха към градината зад оцветеното стъкло.
— Успяхте ли да изгладите недоразуменията си?
— Да.
— Радвам се…
— Всъщност нямаше никакви недоразумения — побърза да добави тя. — Чарлс просто е преуморен от работа. Вече едва издържа…
— Зная това, Ан.
— Не можеш ли да направиш нещо за разтоварването му?
Франклин въздъхна, фигурата му се прегърби.
— Много неща се случиха едновременно… Смъртта на Джеймс, тези сделки около «Съни»… А нали знаеш, че и аз не съм съвсем здрав? — На лицето му се появи мрачна загриженост.
— Нямах предвид да товариш себе си — погледна го със загриженост тя. — Но брат ми би могъл да помогне на Чарлс, нали?
— Страхувам се, че Чарлс трябва да се оправя сам с делата на семейство Д'Арси — поклати глава Франклин. — Същото се отнася и за «Съни индъстриз» по простата причина, че Уорън Торнтън вярва само на него… Зная, че е страшно претоварен, но не мога да му помогна. Ще трябва да му дадем малко време…
— Татко, след като разчиташ на Чарлс повече, отколкото на Диксън, той трябва да получи и съответното възнаграждение…
— А то е президентският пост, така ли? — присви умните си очи Франклин.
— Точно така.
— Исках да съм сигурен, че между вас двамата всичко е наред…
— Не би могло да бъде по-добре — увери го Ан.
— Дано — въздъхна той и й хвърли замислен поглед, в който се долавяше съмнение.
 

Въпреки предупреждението на Кейт, Сандра се появи на срещата в предизвикателна къса рокличка от бяла вълна. Трябваше да ида да я взема, укори се адвокатката. Тогава бих могла да я накарам да се облече по-консервативно. Но сега вече беше късно. Плътно прилепналата дреха подчертаваше всяка извивка от тялото на Сандра, Кейт ясно усещаше погледите на мъжете, с които се разминаваха в коридора на полицейското управление.
Същото се получи и в стаята за разпити, където ги посрещнаха Боуър и Доналдсън. Очите на по-младия полицай не слизаха от фигурата на Сандра. Това не е хубаво, намръщи се Кейт. Вдовицата се държеше умишлено предизвикателно. Като сексуален обект, а не като заподозряна в тежко престъпление.
Размениха си поздрави, после Боуър изрази желание разговорът да бъде записан. Кейт не възрази. Доналдсън старателно прочете правата на Сандра.
Значи наистина я подозират, отбеляза в себе си Кейт. Докато Боуър задаваше първите рутинни въпроси, очите на клиентката й бяха насочени надолу. Лошо…
— Какви бяха отношенията ви с покойния? — попита Боуър.
— Бях негова съпруга.
— Познавате ли Томи Бартоломю, обвинен в убийството на съпруга ви?
— Да.
— Разкажете ни как се запознахте и какви са били отношенията ви.
— Защо пак ми задавате този въпрос? Вече ви обясних всичко!
Веждите на Боуър леко се извиха, очите му се насочиха към Кейт.
— Ще ми разрешите ли една минутка? — попита тя.
Детективът кимна с глава.
— Сандра, след като сте приела да бъдете разпитана, трябва да забравите за предишните си разговори с полицията — наведе се към клиентката си тя. — Вече ви казах, че ще ви предупредя, ако има въпроси, на които не бих искала да отговаряте…
— Гледа ме сякаш съм виновна в нещо! — прошепна през стиснати зъби Сандра.
— Забравете за това! Гледайте през него и се старайте да отговаряте на въпросите кратко и ясно.
Сандра въздъхна и започна да разказва как е срещнала Томи в курса по аеробика и как с течение на времето връзката им станала интимна.
Кейт внимателно слушаше. За нещастие думите на клиентката й очертаваха една вулгарна и доста банална любовна афера. Което обаче съвсем не я правеше заподозряна в убийство…
Боуър извади лист хартия и помоли Сандра да го идентифицира.
— Това е бележката, която написах на Томи — кимна младата жена. — Заех му малко пари за наема…
— Колко?
— Петстотин долара.
— Сигурна ли сте?
— Да.
— Съществува ли вероятност да сте забравила точния размер на сумата?
— Не.
— Разбирам. Под каква форма беше въпросната сума? Чек или в брой?
— В брой.
— Помните ли в какви банкноти?
— Пет банкноти по сто долара.
— Сигурна ли сте?
— Вече ви казах…
Така няма да стигнем доникъде, въздъхна Кейт.
— Момент — намеси се тя и докосна ръката на клиентката си. — Сандра, по-добре е да кажете, че не помните.
— Но аз помня! — настоя младата жена.
Боуър пожела да чуе повече подробности за пистолета. Как го е купила, кога го е показала на Томи. Кейт слушаше с напрегнато внимание за обира, станал през лятото, за причините, накарали младата жена да се сдобие с оръжие, цели шест месеца по-късно… Поклати глава и с въздишка на съжаление си представи как съдебният състав би приел всичко това.
Изтекоха четиридесет минути, но Боуър продължаваше с въпросите. Докъде иска да стигне, зачуди се Кейт, кръстоса крака и се настани по-удобно върху твърдия стол.
Сякаш в отговор на въпроса й, полицаят започна да събира листовете, пръснати върху бюрото. После вдигна глава и небрежно подхвърли:
— Сигурна ли сте, че не сте се виждала с Бартоломю след смъртта на съпруга си?
— Да, вече ви казах това.
Върху лицето на Боуър изплува тържествуваща усмивка и в сърцето на Кейт помръдна тревога. Ръката й докосна рамото на Сандра.
— Ако не сте сигурна, просто го кажете… В това няма нищо лошо.
— Вие глуха ли сте? — сопна се Сандра и полицаите ги погледнаха с нескрит интерес. — За последен път видях Томи пет дни преди смъртта на Джеймс!
По дяволите, въздъхна Кейт. Изобщо не желае да слуша. Думите ми влизат през едното й ухо и излизат през другото!
— Да продължим нататък — предложи Боуър. — Томи получавал ли е други пари от вас извън споменатите петстотин долара?
— Не.
— Сигурна ли сте?
— Ама на вас какво ви става? — избухна Сандра. — След като казвам не, значи не!
— Много добре — кимна доволно Боуър и сведе очи към бележника си. — Госпожо Д'Арси, имало ли е случай да обсъждате с Томи възможността да се отървете от съпруга си?
— Клиентката ми няма да отговори на този въпрос — намеси се Кейт. — В него се съдържа елемент на самообвинение.
Боуър я изгледа, после премести очи върху лицето на Сандра.
— Томи Бартоломю твърди, че двамата сте се шегували по този въпрос…
Сандра видимо пребледня.
— Отново препоръчвам на клиентката си да не отговаря! — повиши тон Кейт.
— Мислила ли сте някога за смъртта на съпруга си?
— Нямаме отговор! — твърдо рече Кейт. — Предлагам да смените темата!
Боуър разтърка брадичката си, помълча и въздъхна:
— Окей.
Нещо в поведението му по време на последните въпроси разтревожи Кейт. Особено когато спомена за признанието на Томи… Но Сандра положително не усети нищо.
Най-лошото беше, че ако се стигне до обвинение, Сандра ще трябва да опровергае твърденията на Томи в съда. А Кейт съвсем не беше убедена, че там младата жена ще следва инструкциите й и ще се държи както трябва. Изпита мрачното предчувствие, че само за две минути ще настрои срещу себе си всички — прокурор, съдия, съдебни заседатели… А дори и самата нея, в ролята на защитничка.
— Засега спираме дотук — затвори бележника си Боуър, изправи се и отправи една усмивка към Сандра. — Благодаря, госпожо Д'Арси. — После се обърна към Кейт и добави: — Искам да поговоря с вас…
— Добре — кимна Кейт.
Няколко минути по-късно двете жени се насочиха към асансьорите.
— Вижте, Сандра — започна Кейт. — Зная, че сте разстроена. Господ ми е свидетел, че на ваше място и аз бих се чувствала така. Но трябва да прекратите пренебрежителното си отношение към полицията. По мое мнение вие не осъзнавате сериозността на нещата…
Сандра я погледна с открита враждебност.
— Мнението ви е далеч от истината!
Вратите на асансьора се разтвориха, но Кейт направи крачка встрани.
— Елате, ще изпием по едно кафе…
Вратите се затвориха.
— Не мога! — поклати глава Сандра. — Трябва да ида на едно място… — Отметна непокорен кичур от челото си и натисна бутона за повикване.
В душата на Кейт отново помръдна гняв.
— Само едно ще ви кажа, Сандра — въоръжи се с търпение тя. — В момента, в който вратата се затвори зад гърба ни, детектив Боуър е набрал телефона на областната прокуратура. Искам да кажа, че срещу вас се подготвя съдебен процес!
— Да подготвят каквото щат! — тръсна глава вдовицата.
Как да не зашлевиш такава глупачка, кипна Кейт. Помълча няколко секунди докато се овладее, после каза:
— Искам ви утре в кабинета си, точно в девет сутринта! И се пригответе за работа!
— Няма проблеми — кимна Сандра, изчака отварянето на вратите и влезе в полупълната кабина.
Кейт неохотно я последва. Не си спомняше да е имала подобни затруднения с клиент. Сандра приличаше на бомба със закъснител, никой не знаеше какъв може да бъде следващият й ход…
Асансьорът ги свали до партера, насреща им проблеснаха светкавици. Миг по-късно младата вдовица беше обсадена с микрофони.
— За какво ви повикаха в полицията, госпожо Д'Арси? — попита репортерка с тъмна коса.
Кейт протегна ръка, отмести микрофона и хвърли предупредителен поглед към Сандра.
— Госпожа Д'Арси трябваше да отговори на няколко въпроса — пое инициативата тя.
— Какви по-точно бяха тези въпроси, госпожице Александър?
— За това ще трябва да попитате полицията — усмихна се Кейт. — Ние просто се постарахме да помогнем…
— Очаквате ли клиентката ви да бъде обвинена в убийството на съпруга си?
— Нямам отговор на този въпрос.
— Тя ще направи ли опит да види приятеля си? — запита друг репортер.
— Без коментар.
— Предложиха ли на госпожа Д'Арси имунитет в замяна на нейните показания?
— Без коментар.
Тълпата репортери се увеличаваше и Кейт неспокойно се огледа. С въздишка на облекчение зърна Франк Джоунс, чернокожия частен детектив, който работеше по съвместителство с фирмата. Метър и деветдесет, здрав като скала, той с положителност можеше да се справи с тълпата.
— Няма да отговаряме на повече въпроси — повиши тон Кейт и направи знак на Франк. — Моля да ни извините…
Франк Джоунс разблъска репортерите, хвана ръцете на двете жени и ги поведе към изхода.
 

Гари затвори вратата зад гърба си, пристъпи към Мадлин и я прегърна.
— Липсваше ми! — промърмори в ухото й той.
— Много ли? — закачливо попита тя, усетила с удоволствие натиска на твърдото му тяло.
— Страшно много! А аз липсвах ли ти?
— Разбира се…
— Ще се видим ли този уикенд?
— Още не зная — отвърна тя, отдръпна се и го погледна в очите. — Не съм сигурна дали Сам ще вземе децата…
— Защо да не ги вземе?
— Споменал, че може би ще пътува извън града…
— Пак ли? — присви очи той. — Какъв му е проблемът на този човек?
В гласа му се долови неприкрито раздразнение.
— До довечера ще ми каже — успокоително отвърна Мадлин.
— А ние трябва да седим и да чакаме със затаен дъх, така ли? — изръмжа Гари. — Само за да разберем дали един тип ще пожелае да прави компания на собствените си деца! — По шията му избиха червеникави петна.
— За теб нещата сигурно изглеждат точно така, но…
— Защо бившият ти съпруг има право на избор, а за нас — каквото остане? — попита раздразнено той. — Това е глупост!
В душата й потрепна огорчението. Това беше първата й сериозна връзка от години, но Сам очевидно ще успее да я провали…
— Съгласно клаузите на бракоразводното дело, той трябва да взема децата през седмица…
— Зная — въздъхна Мадлин. — В началото дори настояваше да ги взема всяка седмица.
— Значи го прави нарочно!
— Какво искаш да кажеш?
— Казала си на копелето, че нещата между нас са сериозни и сега той ти върти номера! — вирна брадичка Гари.
Дали наистина е така, запита се с въздишка Мадлин. Бившият й съпруг така и не се примири с желанието й да има своя собствена кариера, особено след като неговата беше отлична… Направи живота й ад, при това от деня на постъпването й в юридическия факултет чак до момента, в който тя му каза да напусне дома. Но въпреки това я молеше горещо да оттегли молбата си за развод. Нима все още я обича?
— Ако твоят бивш съпруг беше на банката на обвиняемите, ти със сигурност щеше да му поискаш смъртната присъда! — изръмжа Гари и стовари юмрук върху бюрото.
— Гари! — подскочи Мадлин.
Той натика ръце в джобовете си, очите му гледаха мрачно.
— Какво ти става, за бога? — остро попита тя.
Той помълча, после сведе глава.
— Извинявай…
— Приемаш нещата твърде навътре — меко промълви тя.
— Просто не искам да те деля с никого — отвърна той и на лицето му изплува усмивката, която Мадлин обожаваше. Ръцете му отново се обвиха около кръста й. — Не би трябвало да ме виниш за това, нали?
— Не, разбира се. — Харесваше й да бъде в прегръдката му, но гневният му изблик продължаваше да я тревожи. — Мислех, че харесваш децата ми…
— Наистина ги харесвам. Просто не обичам да си тръгвам на разсъмване, нито пък ти да скачаш от моето легло, когато часовникът удари един… — Дланите му се плъзнаха по гърба й. — Става ми много самотно…
Тя се поколеба. Един неразбран мъж е последното нещо, което би желала в живота си. Същевременно й беше приятно от силата на чувствата му. Защото именно тази сила я тласкаше да прави в леглото с него неща, които със Сам никога не беше правила…
— Не ми се сърди — прошепна той и целуна тила й. Приятни тръпки пробягаха по цялото й тяло.
Отдръпна се с видима неохота, погледна часовника си и въздъхна:
— Добре, ще позвъня на Сам… Имам малко време, преди да вляза в поредното заседание. — Взе куфарчето си и тръгна към вратата. — С теб ще се видим по-късно.
— Дръж се твърдо с него! — извика след нея Гари.
 

21
 
Лорин беше бясна. От случайно срещната приятелка научи, че Кейт е била на петъчния прием в «Сенчъри плаца», откъдето си е тръгнала с красив рус мъж, чието описание отговаряше в детайли на описанието на Андрю Стюарт. Сграбчи от бюрото си кристалното преспапие «Бакара» и го стисна между пръстите си. Значи Кейт се опитва да й отмъкне Андрю! Кучка, мръсна кучка! Само през трупа ми, скръцна със зъби Лорин.
А и онова копеле Андрю! Все нямал време, все бил зает! Ето с какво е зает! Гаден лъжец! Изпита чувството, че всеки момент ще запрати кристалното кълбо в стената.
После, разсъждавайки малко по-спокойно, тя стигна до заключението, че вината не е в Андрю. Нали самата Кейт каза, че бил разкошен, когато го видя за пръв път във фоайето на онзи хотел? Ох, не трябваше да ги запознавам! Мъжете са си мъже, те винаги търсят своето…
Остави преспапието на мястото му, но в главата й продължаваха да се мяркат представите за онова, което са вършили Андрю и Кейт. Гневът й се върна с нова сила. Скочи, излезе в коридора и се насочи към стълбите за горния етаж. Нахлу в кабинета на Кейт и я хвана на телефона.
— Затвори слушалката! — заповяда Лорин и затръшна вратата зад гърба си.
Кейт се подчини, на лицето й се изписа учудване.
— За каква се мислиш, да те вземат мътните? Как можеш да излизаш с приятеля ми?
— Твоят приятел? — пребледня Кейт.
— Не се прави на глупачка! Зная, че в петък вечер си напуснала «Сенчъри плаца» в компанията на Андрю!
— Ходихме да тичаме на брега — обясни Кейт. — Андрю каза, че между вас няма нищо сериозно и…
— Не ти вярвам! — прекъсна я Лорин. — Опитваш се да оправдаеш гадното си поведение!
— Нищо подобно — троснато отвърна Кейт. — Той дойде при мен и подхвана разговор. Покани ме на вечеря, а аз го попитах дали не се вижда с теб.
— Много благородно! — изгледа я иронично Лорин.
— Нямаше да приема, ако знаех, че продължавате да се виждате! — отсече Кейт.
— А защо не попита мен? — остро попита Лорин. — Защо изобщо не ми каза, че ще ходиш на този коктейл? Аз също бих желала да бъда там.
— До последния момент не бях сигурна, че изобщо ще отида.
— Позната история!
— Но е вярна. — Кейт направи жест към отрупаното с документи бюро. — Затънала съм в работа и дори се обадих да откажа. Но председателката на женското дружество настоя да отида. Каза, че разчитала на мен…
— Не ти вярвам! Искала си да останеш насаме с него!
— Дори не знаех, че и той ще е там. Никога не съм го виждала на подобни коктейли.
— Той е мой, Кейт Александър! — извика Лорин. — Предупреждавам те да го оставиш на мира! — Излетя от кабинета и затръшна вратата зад гърба си. «О, ти ще ми платиш, закани се тя. Ще намеря начин да те проваля! Няма да видиш нито място в управителния съвет, нито политическа кариера! Ще се проклинаш, че изобщо си погледнала този мъж!»
Побесняла от гняв, тя почти се сблъска с Чарлс Римън, който вървеше по коридора срещу нея.
— Извинявам се — промърмори, заобиколи го и хукна надолу по стълбите.
 

Миг след като Лорин излетя от кабинета, на прага се изправи Чарлс.
— Какво беше това? — попита с недоумение той и затвори вратата зад гърба си.
— Малки недоразумения между приятелки — отвърна хладно Кейт. «Значи се върна, а, запита се безгласно тя. И сигурно ще се държиш така, сякаш онзи телефонен разговор изобщо не се е провеждал…»
— Липсваше ми — промълви той. В тъмните му очи проблесна желанието.
Кейт замръзна от изненада. Как смее да се държи така, сякаш нищо не се е случило? Господи, каква глупачка съм била!
— Моля те, без повече лъжи! — изгледа го с хладно презрение тя.
— Какво? — вдигна вежди той.
— Всичко между нас е приключено, Чарлс! — гневно извика Кейт.
— За какво говориш, по дяволите?
— Спести ми драматичните отклонения, ако обичаш! Казах, че всичко свърши!
— Кейт — пристъпи към нея той, — аз те обичам… Не се шегувай с такива неща!
Тя вдигна ръка да го спре.
— Никога не съм била по-сериозна! — В гласа й се появи ледено презрение. — Нима винаги си ме мислил за глупачка?
— Глупачка ли? — погледна я с недоумение той. — Нямам представа за какво говориш, Кейт. Моля те да ми обясниш…
— Нима наистина си мислеше, че няма да разбера за интимния ти уикенд с Ан? — Лицето й беше смръщено, а думите излетяха от устата й като камшици. Но сърцето лудо блъскаше в гърдите й.
— Кейт, ще ти обясня всичко…
Събрала цялото си достойнство, тя поклати глава и посочи вратата:
— Моля те, напусни. Не желая никакви обяснения.
Чарлс нервно прокара длан по косата си.
— Вече ти казах защо все още не мога да я напусна… А колкото до Ню Йорк… Ан имаше някаква работа там и просто пътувахме заедно…
— За да отседнете в апартамента за младоженци в «Плаца», нали? — гневно блеснаха очите на Кейт.
Кръвта се оттегли от лицето му.
— Кейт, моля те, не прави това… Аз те обичам! — Протегна ръце да я прегърне, но тя гневно го отблъсна.
— Проклет да си, Чарлс!
Той възобнови опитите си да я достигне.
— Моля те, зная, че все още ме обичаш…
Кейт изтегли ръката си, отстъпи крачка назад и с всичка сила го зашлеви през лицето.
Той се закова на място, докосна бузата си и бавно поклати глава.
— Правиш огромна грешка…
Тъмните му очи гледаха умолително, тя усети как решителността й започва да се топи. Върху бузата му се появиха червени отпечатъци от шамара.
— Мога да ти обясня… Нещата не са такива, каквито изглеждат.
Дали наистина би могъл, неволно се запита тя.
— Изслушай ме, моля те! — Гласът му прозвуча умолително. — Това беше единственият свободен апартамент…
Гневът й изведнъж се превърна в леден бяс.
— Продължаваш да лъжеш, Чарлс!
— Кейт…
— Не можеш да се измъкнеш с никакви лъжи. На всичкото отгоре Уорън Торнтън беше тук, а не в Ню Йорк… Лично се видях с него.
— Това стана така, защото…
— Не желая да слушам повече проклетите ти лъжи! — прекъсна го с хладно презрение тя. — Върви при жена си! — В гласа й се появи мрачна ирония: — Аз нямам какво повече да ти кажа…
Той се втренчи в нея, на лицето му се изписа колебание. После се обърна и излезе.
Кейт остана на мястото си. Ясно съзнаваше, че гневът й скоро ще отмине и на негово място ще се появи болката. Още утре ще трябва да реши как да протичат служебните им отношения. Не възнамеряваше да напуска, нито пък да позволи да я изхвърлят. Същото се отнасяше и за намеренията й да получи мястото в управителния съвет. Но сега е твърде рано, тези проблеми могат да почакат. Раздялата е като развода, човек трябва постепенно да свиква с нея…
Напълни дробовете си с въздух и си припомни, че е силна, че е от хората, които винаги оцеляват. Макар че понякога правя погрешни преценки за характера на околните, добави в себе си тя, сетила се за конфронтацията с Лорин. Тръсна глава и си напомни, че има страшно много работа. Концентрира вниманието си върху проблемите на Сандра д'Арси и започна да прави списък на нещата, които двамата с Франк Джоунс ще трябва да проверят лично.
 

Вратата на общинския затвор на Лос Анджелис се затръшна зад гърба на Андрю Стюарт.
— Адвокатката на Сандра съобщи пред медиите, че клиентката й сътрудничи на полицията — извърна се с лице към Томи Бартоломю той. — Имаш ли представа за какво?
Томи втренчено го изгледа, после започна да хапе устните си.
— Не… Само че…
— Какво?
— Дължа пари на едни хора и Сандра обеща да ми помогне…
— Не искам да ме лъжеш, Томи! — намръщено го изгледа Андрю. — На кого дължиш пари и за какво?
— Изгубих на надбягванията — промърмори Томи и сведе очи към обувките си. — Там се срещнах с тези момчета, не са лоши… Но им дължа малко пари…
— Сега проблемите ти са по-сериозни — въздъхна с отвращение Андрю. — Какво ще стане, ако областната прокуратура предложи на Сандра отказ от наказателно преследване в замяна на показанията й срещу теб?
— Какво означава това?
— Означава, че ако показанията на Сандра помогнат на прокуратурата да ти лепне тежко обвинение, тя може да предложи сделка: отказ от обвинение или обвинение в нещо леко…
Момчешкото лице на Томи се разкриви от страх.
— Не разбирам…
— Сандра може да те закове — поясни Андрю. — Трябва да прецениш какво знае и с какво може да ти навреди…
— Слушай, човече, аз съм невинен! Непрекъснато ти повтарям това, но ти не ми вярваш!
— Всички това повтарят — поклати глава Андрю. — Защо го направи? Заради парите, които дължиш?
— Аз не съм убил нейния старец! — държеше на своето Томи.
Андрю хладно го изгледа.
— Ще трябва доста да се потрудиш, за да убедиш в това и прокуратурата!
— По дяволите!
— Сядай — махна към стола Андрю. — Ще ти обясня какви улики имат срещу теб, после ще искам точни отговори на няколко въпроса…
 

Детектив Боуър крачеше напред-назад из тясната канцелария на Мадлин в очакване на завръщането й. Харесваше дреболиите, които придаваха известен уют на безличната стая.
Снимки на децата й, саксии с цветя. Вчера във вазата имаше дори току-що купен букет. Повечето жени в прокуратурата се стремят да изглеждат твърди, сякаш напълно лишени от женственост. Боуър познаваше много такива, но Мадлин решително не беше от тях. Тя си беше жена от главата до петите…
Мислите му бяха прекъснати от влизането на Мадлин. Захвърли куфарчето си на стола и се обърна да го поздрави.
— Разбрах, че онова хлапе Бартоломю си е наел страхотен адвокат — промърмори Боуър.
— По-скоро адвокатът е намерил него — отвърна Мадлин. — Такива дела ги привличат като мухи…
— Съмнявам се, че хлапето ще може да му плати — поклати глава полицаят.
— И двамата знаем, че тук играят не само парите, нали?
— О, забравих! — щракна с пръсти Боуър. — Патриотизъм, почит към Конституцията, стремеж към справедливост и всички останали боклуци…
Разсмяха се едновременно.
— Стюарт не си оставя магарето в калта — подхвърли Мадлин. — Няма да се изненадам, ако открие роднините на Бартоломю и ги накара да платят…
— Като нищо — кимна Боуър и се почеса по главата. — Отбих се да ви запозная с последните новини…
— Слушам.
— Проверихме дали жертвата не е замесена в мръсни сделки или хазарт… Не очаквах да открия нещо особено, защото този човек е разполагал с купища съвсем законни пари…
— И?
— Излязох прав — тръсна глава Боуър. — Джеймс д'Арси е бил абсолютно чист, единствената му отрицателна черта очевидно е била избухливият характер…
— Значи да изключим версията за самоубийство, така ли?
Боуър отново се разсмя. Тази жена действително му харесваше.
— Да — рече. — Д'Арси не се е самоубил.
Мадлин замислено попипа обицата си.
— Значи го е убил Бартоломю…
— Съгласен съм. Но едва ли е действал сам…
— Тъкмо това е големият въпрос: кой му е помогнал?
— Не зная…
— Аз съм убедена, че към това го е подтикнала Сандра.
— Възможно е.
— Нещо ново за откраднатите пръстен и часовник?
— Нищо.
— Оръжието на престъплението?
— Липсва. Нямахме късмет да го открием.
— По дяволите!
— Много ми се искаше да ви донеса по-добри новини.
— И на мен! Как мина разпитът?
Боуър извади една касетка от джоба си и я постави на бюрото.
— Всичко е тук. В общи линии госпожа Д'Арси повтори нещата, които вече знаем. Историята й продължава да се различава от тази на хлапето. Твърди, че му е дала петстотин долара на заем, а той казва две хиляди. Тя отрича да му е давала още пари, но той призна за още една хилядарка. Тя се закле, че за последен път го е видяла пет дни преди убийството на мъжа й, но той призна за последната им среща пред супермаркета, която ние документирахме със съответните снимки… — В погледа му се появи надежда. — А вие? Ще успеете ли да изтръгнете от Томи името на съучастниците му?
— Днес следобед ще се срещна с адвоката му. До този момент отрича да има нещо общо с убийството.
— Ще ви стискам палци — усмихна се Боуър и попипа възела на вратовръзката си.
— Не ми харесва начинът, по който бихме го примамили да говори — намръщи се Мадлин. — Мразя да сключвам сделки с хората, натиснали спусъка…
Боуър прекрасно я разбираше. Той също не обичаше да прави сделки с убийци.
— Надявам се, че предложенията ви ще бъдат минимално ангажиращи — рече той, изправи се и приглади панталона си. — Ще се почувствам зле, ако му дадат лека присъда… Сега трябва да вървя в съда. Обадете се да кажете какво мисли адвокатчето…
— Добре — усмихна се Мадлин и протегна ръка. — Благодаря, че се отбихте.
— Няма нищо — стисна дланта й той. — Ще се обадя, ако се появи нещо ново…
 

Андрю Стюарт пристъпи в офиса на Мадлин и се огледа. Стаичката беше доста малка, претрупана с папки, книги и периодични издания. В средата доминираше голямо писалище, срещу него бяха поставени две кожени кресла. Обзавеждането се изчерпваше с кантонерка за документи и няколко отрупани с книги лавици. Пръснати между тези вещи бяха нещата, които създават уют: минихладилник, кафемашина и снимки, много снимки… Всеки сантиметър от тапета беше зает от дипломи и сертификати в стъклени рамки, останалото място запълваха вестникарски изрезки — главно със статии за случаите, които са били възложени на Мадлин.
Изпита задоволство от решението си да избере частната практика. В подобна обстановка никога не би бил в състояние да работи. Мнозинството прокурори твърдяха, че да прочистваш обществото от престъпници е най-благородната професия на света, но Андрю нито им вярваше, нито ги разбираше. Как можеш да се чувстваш добре с една мизерна заплата, особено след като знаеш колко можеш да получаваш в отбора на противника?
Вдигна глава, очите му се заковаха в лицето й. Обичаше да започва разговорите агресивно.
— Възнамерявам да подам възражение срещу начина, по който са били иззети веществените доказателства от дома на клиента ми!
— На каква база?
— Обичайната — отвърна той и пусна в ход очарователната си усмивка.
Тя обаче не се поддаде на скритата покана за приятелски разговор.
— Вашият клиент е подписал декларация за доброволен обиск.
— Но очевидно не е разбирал какво точно подписва — махна с ръка той.
— Това е несъстоятелно и вие прекрасно го знаете. Било му е обяснено с всички подробности…
— Но ще трябва да го докажете, нали?
— Надявам се.
— Добре, ще видим… — Очите му пробягаха по лицето и фигурата на Мадлин. Безспорно хубава жена, но не е моят тип. Пъргава и гъвкава, но прекалено дребна за вкуса ми… Андрю обичаше дългокраките мадами.
— Клиентът ми твърди, че полицията го е принудила да подпише декларацията…
— Пощадете ме, адвокате! — нетърпеливо тръсна глава Мадлин. — Това е в устата на всички обвиняеми!
— Но в случая е истина! — стана сериозен той.
— Значи не познавате детектив Боуър — отсече тя. — Той е един от най-опитните в отдел «Убийства» и не би ви оставил дупка, през която да се измъкнете. Убедена съм, че е свършил работата си безупречно!
— Дори и най-добрият полицай може да си изпусне нервите — поклати глава Андрю. — Но както и да е… След като премахна доказателствената сила на онези ботуши и бележката, вие ще изпитате остър недостиг от улики в подкрепа на обвинението си…
— Май пропускате нещо — подхвърли Мадлин. — Вашият клиент призна, че двамата със Сандра са обсъждали възможността да премахнат съпруга й.
— Той просто се е шегувал — сви рамене Андрю.
— Но това съвсем няма да му помогне да се измъкне, господин Стюарт — предупреди го тя. — Разполагаме с достатъчно улики срещу Томи Бартоломю, за да поискаме дори смъртно наказание!
— Но първо ще трябва да докажете наличието на особени обстоятелства, утежняващи вината му.
— Направих справка — въздъхна Мадлин. — Разполагам с прецеденти за обвинения, повдигнати в две посоки: «убийство с цел грабеж» и «предварително планирано убийство». И в двата случая е издадена смъртна присъда…
Андрю разбра, че така няма да я докарат доникъде. Тази дребна прокурорка излезе костелив орех и май трябваше да смени тактиката.
— Мисля, че искате да осъдите клиента ми на всяка цена, само защото жертвата е член на фамилията Д'Арси — подхвърли той.
— Не ставайте смешен! — повиши тон Мадлин.
— Дали наистина ставам смешен? — усмихна се иронично той. — Делото е в центъра на вниманието на пресата, прокуратурата е притисната и бърза да осъди убиеца… — Пръстите му звучно щракнаха. — Хоп, и готово! Справедливостта тържествува, всички могат да продължат живота си спокойно. С изключение на моя клиент.
— Това не отговаря на истината. Разследването продължава, при това в посока, която сигурно ще ви изненада: ние сме убедени, че Бартоломю е имал съучастници…
— Сигурно, как не — подигравателно се усмихна Андрю.
— Това не е тайна — продължи Мадлин. — Не пропускаме нищо и сме убедени, че рано или късно ще открием този човек, или хора…
— Значи сте убедени в наличието на заговор…
— Не съм казала това.
— Ясно — потърка брадичката си той.
— Но сме убедени в едно — изгледа го мрачно Мадлин. — Вашият клиент е убиецът на Д'Арси.
— А ако в хода на разследването се окаже, че Томи е бил подведен?
— Не пропускаме нито една възможност.
— Стига тя да не засяга името Д'Арси, нали?
В очите й се появи раздразнение.
— Ако имате да ми кажете нещо, вече е време да изплюете камъчето!
— Добре, ще ви кажа! — повиши тон Андрю. — Аз мисля, че семейство Д'Арси оказва натиск върху вашия шеф! Те искат клиентът ми да бъде осъден по бързата процедура, за да не се търкаля в калта скъпоценното им име.
— Господин Стюарт! — присви очи Мадлин. — Да разбирам ли, че отправяте официално обвинение срещу прокуратурата?
— Семейство Д'Арси има приятели навсякъде — усмихна й се покровителствено той. — Нека кажем, че определени лица поставят личната си кариера над правосъдието…
— Ако имате да кажете нещо конкретно, аз съм готова да ви изслушам — отсече Мадлин. — В противен случай ще игнорирам вашите инсинуации.
Андрю съзна, че интригите и внушенията няма да минат. Може би беше прехвърлил границата, може би тази мадама насреща просто е прекалено упорита. Значи е време да смени тактиката и да направи опит да очертае някакви алтернативи за клиента си.
Помълча малко, отмести някаква невидима прашинка от ревера си и едва тогава зададе най-важния въпрос:
— Имате ли някакво предложение за клиента ми, разбира се, ако прояви интерес?
Мадлин се замисли, после вдигна глава.
— Зависи дали той ще бъде склонен да я замеси, или не.
— Имате предвид съпругата?
— Да. Имам предвид Сандра д'Арси.
— Да речем, че ще е склонен… После?
— Какво ще кажете за доживотна присъда без право на помилване?
— Вие май се шегувате! — не можа да скрие изумлението си Андрю и лицето му се разкриви. — Подобно нещо изобщо няма да обсъждаме!
— Но тук става въпрос за живота на вашия клиент! — вирна брадичка Мадлин.
Господи, понякога тази игра наистина не е лесна, въздъхна Андрю, после вдигна глава и с леко нетърпение каза:
— Ще поговоря с клиента си. Но по моето скромно мнение предложението ви е съвсем незадоволително…
— Съмнявам се, че у вас има нещо скромно — не му остана длъжна тя и на лицето й се появи иронична усмивка.
 

Няколко минути по-късно Мадлин налетя на Филип в шумния коридор.
— Току-що проведох един вбесяващ разговор с арогантния адвокат на Томи Бартоломю — оплака му се тя, а в очите й проблесна възмущение.
Филип се усмихна, смукна от празната лула и попита:
— Какво стана?
Тя сбито му преразказа съдържанието на разговора, той я изчака да свърши и се разсмя:
— Тоя е готов на всичко, ти просто не трябва да му позволяваш да те ядосва.
— Луда ставам, когато някой се усъмнява в нашето безпристрастие! — почти извика тя. — Подобна тактика направо не мога да понасям!
— Част от играта, скъпа. Нищо повече.
 

Обляна в пот и задъхана, Кейт бавно се насочи към входа на къщата си. Тичането по брега беше отнело всичките й сили. Някой я извика по име и тя изненадано вдигна глава. Насреща й се клатушкаше внушителната фигура на Франк Джоунс.
— Писна ми да слушам телефонния секретар и реших, че си тук — изравни крачка с нея той.
Отначало Кейт не беше особено доволна, че се налага да работи с Франк, тъй като предпочиташе далеч по-опитния Марти. Онзи, за когото Чарлс обяви, че е вън от бизнеса, но се оказа, че просто е в продължителна командировка. Бързо забрави за него, тъй като Франк се оказа изключително съобразителен и ловък детектив.
— Закусвал ли си? — попита го тя.
— Зависи какво наричаш закуска. Аз непрекъснато ям…
— Ще изпържа малко яйца — засмя се тя. — А през това време ти ще ми разкажеш какво си открил.
Влязоха в кухнята, Кейт постави чаша портокалов сок пред едрия мъж и се зае с приготвянето на закуската. Той се настани пред високия барплот и вдигна глава:
— Томи Бартоломю има присъда.
— Шегуваш се! — ахна Кейт и се завъртя към него с бъркалка в ръце.
— Хич — поклати глава чернокожият детектив. — Измамил някаква богата мадама и й задигнал куп пари.
Зае се с подробностите, а през това време Кейт извади препечените филийки от тостера и направи кафе. Скоро и яйцата бяха готови. Тя ги изсипа в чинията му и се прозя.
— Отегчавам ли те? — засмя се Франк.
— Не. Просто спах зле… — Косата й беше влажна от бягането. — Цяла нощ се въртях в леглото.
— Май това дело не ти дава покой, а?
— Не. Имам си лични причини.
Той понечи да каже още нещо, после се отказа и взе вилицата.
— Страхотни яйца!
— Благодаря — усмихна се тя. — Не ме бива да готвя, но яйцата горе-долу ги докарвам…
— Жена ми е същата.
— Имаш ли деца?
— Да. Боби е на десет години, а Лита — на шест. Ти била ли си омъжена?
— Да, преди години. Беше кратък брак, приключи, като влязох в юридическия факултет… — Видя любопитното изражение на лицето му и кимна с глава: — Да, той беше моят преподавател по обществени науки…
— От онези, дето се правят на гуру?
— Точно — въздъхна тя. — Красноречив, убедителен, с авангардни идеи…
— И какво стана?
— Ами това, което обикновено става… Моят мислител искаше вечерята да го чака на масата и ризите му да са изгладени. Освен това трябваше да търпя забежките му с други студентки… Били част от тяхното осъзнаване. — «Защо разказвам всичко това, учуди се Кейт. У този Франк очевидно има нещо много предразполагащо към откровение…»
— Май си е бил стопроцентов мръсник, а? — ухили се Франк.
— Аха…
— Искаш ли да имаш деца? — попита той, измъкна снимките от портфейла си и й ги подаде.
— Аз ли? Не! — засмя се тя, погледна снимките и кимна с глава. — Много са сладки. Обичам децата, но имам толкова други идеи, че не би било честно да раждам… — Отпи глътка кафе и се върна към делото. — Откри ли нещо друго?
— Нали знаеш, че като напуснах полицията, си отмъкнах и информаторите? — намигна той и започна да разказва за уликите срещу Томи Бартоломю, включително отпечатъците в храстите. — Но по отношение на Сандра всички си траят…
Пръстите й замислено забарабаниха по плота.
— Искам да разбера дали Томи е склонен да я замеси…
— В това отношение всички мълчат — поклати глава Франк. — Останах с чувството, че страшно им се иска да я пипнат и затова крият козовете си…
— По дяволите — промърмори Кейт. Знаеше, че ако Сандра бъде официално обвинена в убийството на съпруга си, прокуратурата ще бъде длъжна да й предостави всички улики срещу нея. Но сега тя е само заподозряна и ченгетата ще мълчат, Мадлин също…
 

Лицето на Томи стана бяло като вар, когато Андрю му предаде на какъв компромис е готова прокуратурата.
— Не могат да ме осъдят за нещо, което не съм извършил! — извика с треперещ глас той.
— Разполагат с шибания ти отпечатък, Томи — въздъхна Андрю. — От него личи, че си бил там, след като градинарят е приключил с поливането.
— Не е вярно.
— Значи кракът ти е бил там без теб…
— Ти каза, че ще измъкнеш всичките им улики срещу мен — унило поклати глава Томи.
— Казах, че ще се опитам. Но прокурорката, госпожица Гулд, излезе упорит задник… — Очите на Андрю пробягаха по лицето на клиента му. — Сигурен ли си, че не си пропуснал да ми кажеш нещо важно?
— Казах ти всичко!
— Смъртта е завинаги, Томи — предупреди го Андрю. — Затова не се прави на герой, като прикриваш Сандра. Бъди сигурен, че ще пропее като канарче, ако ножът опре до кокала… Всички го правят…
 

22
 
Кейт забърза към колата си, паркирана в подземния гараж на служебната сграда. На крачка от нея се закова на място, очите й с изненада пробягаха по стройната фигура на Андрю Стюарт, облегнал се на вратичката.
— Откъде знаеш, че си тръгвам точно сега? — попита тя.
— Секретарката ти е любезна, за разлика от теб…
— О — намръщи се тя, недоволна от липсата на дискретност у Маргарет.
— Защо не отговаряш на телефона? — попита той, а сините му очи станаха сериозни.
— Напоследък съм много заета.
— Глупости!
Кейт се стресна от гневния му тон. После й стана смешно. Не той, а тя би трябвало да бъде ядосана.
Андрю протегна ръка да я докосне, на лицето му отново се появи усмивката.
— Искам да се уверя, че онази нощ не беше плод на въображението ми.
Тя отмести очи и усети как бузите й пламват. Токчето на обувката й механично отмести някаква хартия от циментовия под. Реши да изчака и да разбере какво иска…
— Какво се случи между онази нощ и днешния ден?
— Предупредих те, че онази нощ може да е единствена — тихо отвърна тя.
— Това не обяснява защо не отговаряш на телефона.
Кейт се огледа. Работното време беше свършило, в гаража ръмжаха стартери, въздухът стана синкав от изгорелите газове. Въздъхна и реши да изясни нещата веднага, още сега.
— Лорин е разбрала, че излязохме заедно от онзи коктейл.
— И какво от това?
Главата й рязко се повдигна.
— Как какво? Появи се бясна в кабинета ми и каза да стоя по-далеч, цитирам: от «гаджето й»…
— Това е абсолютна глупост! — енергично тръсна глава Андрю. — Излизали сме заедно няколко пъти и нищо повече!
— Тя очевидно не мисли така.
— Това си е за нейна сметка! — стисна устни Андрю.
Кейт премести тежестта си на другия крак и тихо попита:
— Спал ли си с нея?
Той за пръв път се почувства неудобно.
— Какво значение има това?
— Голямо… Особено за мен.
— Е, добре, спал съм с нея — сви рамене Андрю. — Но това не означава, че съм влюбен в нея!
— Може би не си си направил труда да й го кажеш!
Една жена отвори вратата на съседната кола и им хвърли любопитен поглед. Кейт се почувства неудобно. Той усети това и махна по посока на изхода.
— Предлагам да се махаме оттук, преди да сме се задушили от въглероден двуокис. Ще идем някъде да си поговорим на спокойствие.
— Идеята не е добра — поклати глава Кейт.
— Защо?
— Имах тежък ден, Андрю — въздъхна с отчаяние тя. — Уморена съм, а и ако искаш да бъда честна — никак не искам допълнителни усложнения в живота си. Освен това между нас стои делото Д'Арси и не е разумно да поддържаме контакти…
— Обещах ти да не говорим за това дело, нали? — свъси вежди той.
— Да.
— Спазих ли си обещанието?
— Да — кимна след кратка пауза тя.
— Тогава няма причина да откажеш една вечеря — усмихна се победоносно той.
Кейт с досада установи, че така няма да стигнат доникъде.
— Наистина съм уморена — поклати глава тя.
— Тогава утре вечер?
— Не зная… — Помълча, после подхвърли: — Лорин беше страшно разстроена…
— Лорин я остави на мен!
— Виж какво, не искам да приключваш някаква история с нея заради мен. Първо си изяснете отношенията. После, когато стане ясно, че такива отношения не може да има, можем да поговорим за нашите…
— Но аз искам да съм с теб! — прошепна той, наведе се и я целуна.
Изненадана, Кейт изобщо не успя да реагира. По гърба й пробяга тръпка на очакване. Защо пък да не изляза с него, запита се тя. Уморена си, предупреди я тялото й. Това не е любов, не е дори страст, обади се разумът. Беше нещо друго… Беше мъчително желание да бъде обичана, глезена, център на нечие внимание. В главата й се завъртя калейдоскопът от последните няколко дни. Чарлс. Сандра и Мадлин. Лорин. Не, наистина съм уморена, въздъхна тя. Най-добре е да остана сама…
— В момента мога да мисля само за горещата вана у дома — каза на глас тя. — После ще скоча в леглото и ще гледам телевизия докато заспя…
— Май нямам друг шанс, освен да те пусна — изгледа я внимателно той, после се отмести от вратата на колата. — Ще ти се обадя утре.
Тя не отговори, дори не го погледна. Завъртя стартерния ключ, даде газ и се понесе към изхода с пронизително свирене на гумите. Скоро се включи в интензивното движение на Звездното авеню и пое към Санта Моника.
Изобщо не трябваше да се забърквам с него, въздъхна Кейт. Това е прибързано, ще ми трябва повечко време, за да приключа с Чарлс. Не е честно нито за Андрю, нито за самата мен. А и за Лорин, която неволно нараних… Но поведението й беше отвратително, независимо дали е влюбена в Андрю, или не…
Протегна ръка и включи радиото, просто за да прогони мрачните си мисли.
— Часът е шест следобед, температурата в Лос Анджелис започва да се понижава — обяви жизнерадостният глас на говорителя. — Новини… Вчера полицията разпита Сандра д'Арси — вдовицата на магната, застрелян пред разкошния си дом в Бел Ер. На разпита присъства и Кейт Александър, личен адвокат на госпожа Д'Арси. Полицията отказа информация. Пред наш репортер прокурорката Мадлин Гулд — обвинител по делото срещу Томи Бартоломю, арестуван във връзка с убийството на Джеймс д'Арси, заяви само, че следствието иска да си изясни някои подробности във връзка с престъплението…
Преминаваме на националните новини. Днес по обед президентът се завърна във Вашингтон от…
Кейт беше доволна, че споменават името й в новините. В това отношение Чарлс беше прав. Медиите са захапали историята и следят всичко. Довечера със сигурност ще покажат и телевизионен репортаж… Реши да програмира видеорекордера си за часа на новините и от този момент нататък да записва всички репортажи по делото.
 

Седнала между двете си деца, Мадлин изгледа новините в шест часа.
— Изглеждаш страхотно, мамо! — рече с уважение Джуд, след като интервюто приключи.
— Нямам търпение да ида на училище утре! — извика Кени и започна да скача върху дивана.
— Я слез оттам! — засмя се Мадлин.
— Момчетата ще се пукнат от завист! Мама е телевизионна звезда!
В душата на Мадлин се плъзна задоволството. Не само децата бяха развълнувани от внезапната й известност. Макар да се предупреждаваше, че все още е много рано, тя не можеше да не мисли за ефекта на тази известност върху политическата й кариера.
Не можеше да разчита на финансова помощ от семейството си, просто защото нямаха пари. Вярно е, че фамилията на бившия й съпруг имаше пари в изобилие, но те едва ли ще бъдат склонни да я подкрепят. Ето защо тази безплатна реклама си беше чист подарък от небето. Мълчаливо отправи благодарностите си към Филип, който й беше възложил този случай. Мечтата й да стане първата жена главен областен прокурор на Лос Анджелис започваше да придобива конкретни очертания.
 

Лорин също гледаше новините в кокетния си апартамент в Уестууд. Зърнала Кейт, обградена от репортери, тя бе пронизана от чувство на завист. Не, това не е честно! Аз съм не по-малко опитна от Кейт, нито пък съм по-глупава. На моя страна са парите и връзките на баща ми, но въпреки това друг бере плодовете от рекламата по един шумен процес! Някаква си Кейт, появила се отникъде… Господи, дори Мадлин ще стане прочута след това шибано дело, гневно въздъхна Лорин. В нейните очи Мадлин беше просто една амбициозна домакиня, решила да завърши право. Нищо повече!
Трябва да помисля как да стане така, че процесът да навреди на Кейт, рече си тя. Допусна ли да се възползва от славата, тя без съмнение ще заеме мястото на старши партньор в «Манинг & Андерсън»! Дори Диксън няма да я спре. Но ще я спра аз, скръцна със зъби Лорин. Особено след като се опита да ми отмъкне Андрю!
 

Мадлин сложи няколко капки парфюм зад ушите си, потръпна от удоволствие и хвърли поглед към огледалото. Роклята от фина материя подчертаваше извивките на дребната й, но безупречно пропорционална фигура, мекият овал на деколтето придаваше топъл блясък на лицето й, кестенявата коса блестеше.
— Здрасти, Гари — пропя тя, влизайки с танцуваща стъпка в дневната.
Той подсвирна от възхищение. Нейният пулс също се ускори. Облечен в леко спортно сако, бяло поло и черен панталон, Гари изглеждаше страхотно. На лицето й се появи усмивка, главата й се извърна към Кени, който гледаше телевизия.
— Значи се разбрахме — подхвърли тя. — Тази вечер командва Джуд, а ти ще го слушаш… Аз ще се прибера около един.
— Защо толкова рано? — погледна я изненадано Гари.
— Утре Сам няма да ги вземе — поясни Мадлин. — Не ми се иска Джуд да стои буден до късно. Той все пак е само на четиринадесет…
— По дяволите! — не успя да скрие огорчението си Гари. — Бившият ти съпруг направо ще ни съсипе!
Забележката му изненада както Кени, така и самата Мадлин, която реши да не й обръща внимание и се извърна към сина си:
— Ела, дай на мама една целувчица…
Кени слезе от дивана и пристъпи към нея, но очите му не се отделяха от екрана.
— Лека нощ — целуна го по бузата Мадлин и последва Гари към изхода.
Пристигнаха в Уестууд в разгара на купона, който течеше в къщата на Лени, един от близките приятели на Гари. Маси с карирани покривки бяха пръснати из градината и около басейна, навсякъде бяха окачени мексикански гирлянди. Сред подносите, отрупани с храна, блестяха запалени свещи. Гари я запозна с няколко души, после двамата се оттеглиха край една по-отдалечена маса и хапнаха по малко пица. Заситили глада си, те се насочиха към терасата, на която свиреше малък оркестър.
Час по-късно някой разпозна Мадлин от новините по телевизията и тя изведнъж се оказа обградена от тълпа любопитни гости, които я засипаха с въпроси. Беше й приятно да бъде център на вниманието, отговаряше умно и духовито. В един момент се огледа за Гари и го откри облегнат на една от колоните с чаша в ръка. Между устните му димеше цигара, а лицето му беше мрачно. Мадлин се извини, проправи си път сред гостите и се насочи към него.
— Хей, къде изчезна? Липсваше ми…
— Около теб се въртяха достатъчно обожатели — язвително отвърна той.
— Хората се интересуват от три неща — шеговито го погледна тя. — Убийства, секс и пари…
— Това дело ще те направи знаменитост — криво се усмихна той.
— Признавам, че то е най-важното в кариерата ми — отвърна тя, после сви рамене и добави: — Но мисля, че го заслужавам, защото работя, без да се жаля…
— Разбира се — кимна той и бавно изсипа съдържанието на чашата пред краката си.
— Това пък какво означава? — присви очи Мадлин.
Той се поколеба, после вдигна глава.
— Чувам, че Филип Уайт бил влюбен в теб…
— Не ставай глупав! Филип е близък приятел и чудесен колега… — Видяла недоверчивата му усмивка, Мадлин изведнъж кипна. — Нима намекваш, че случаят ми е възложен на базата на лични предпочитания?
— Забрави го — усмихна се той. — Ела да танцуваме.
Отначало беше стегната, но той знаеше как да я накара да се отпусне. Ръцете му леко загалиха гърба й, устните му бегло докосваха шията и страните й. Той имаше силни ръце и беше отличен танцьор. Музиката свърши, но ръцете му останаха около талията й. Сякаш искаше да покаже на всички, че я притежава…
— Приятелите ми завиждат — прошепна в ухото й той, когато оркестърът отново засвири.
— Така ли? — попита Мадлин и потръпна от блесналия му поглед.
— Точно така — притисна я към себе си Гари. — Защото притежавам най-сексапилната дама на вечерта!
Сякаш в потвърждение на думите му, към тях пристъпи един от приятелите на Гари.
— Може ли?
Измъкна я от обятията му и започна да танцува.
— Да ми я върнеш бързо! — подвикна след тях Гари и Мадлин се разсмя. Отдавна не беше се чувствала желана, настроението й видимо се повиши. Разкърши тяло под ритмите на самбата, после оркестърът подхвана бавна мелодия. Приятелят на Гари беше отличен танцьор и я въртеше в сложни фигури. Дано не изглеждам смешна, тревожно си помисли Мадлин.
Танцът свърши, човекът галантно я целуна по бузата. После, още преди да се осъзнае, Гари я дръпна встрани.
— Тръгваме си!
— Защо?
— После ще ти кажа. Иди да си вземеш палтото.
Мадлин влезе в една от спалните да прибере нещата си. Какво му става, тревожно се запита тя. Едва успя да махне с ръка за сбогом и Гари я изтика навън.
— Хей, каква е тази работа? — изгледа го Мадлин, докато колата потегляше с пронизително свирене на гумите.
— Нямам желание да те деля с когото и да било! — изръмжа той.
Тя го погледна. Профилът му се очертаваше ясно на лунната светлина. Челюстите му нервно помръдваха, тялото му беше сковано.
— Но това беше само танц…
— Но ти беше приятно, нали? — хапливо попита той.
— Гари! — повиши тон Мадлин.
Той отби до тротоара, изключи от скорост и дръпна ръчната спирачка.
— Извинявай, държах се глупаво… — Ръцете му я притеглиха, лицето му се зарови в косите й. — Просто те обичам прекалено много!
— И аз те обичам — промълви тя. Прибавена към напрежението, появило се в долната част на корема й, тежката миризма на одеколона му започна да й действа като упойка.
Гари обсипа лицето й с целувки, дъхът му пареше кожата й.
Няколко минути по-късно бяха в апартамента му. Едва затворил вратата, той я повлече към спалнята. Ръцете и устните му сякаш бяха навсякъде.
Стовариха се върху леглото, той не й даде време да се опомни. Устните му се впиха в нейните, ръцете му трескаво работеха. Чаршафът под нея се нагъна, полата се оплете в краката й. Но тя не усещаше нищо, възпламенена от страстта му.
Горещият му дъх опари ухото й, миг по-късно вътре се плъзна и езикът му. Ръцете й се сключиха около врата му, телата им едновременно започнаха да се освобождават от дрехите. Секунда по-късно тя усети нежния натиск на здравото му тяло. Голотата им я възпламени, главата й се изпразни, остана само желанието.
Устните му покриха гърдите й с целувки. Тя отметна глава и се отпусна. Той я облада грубо, тя издаде тих писък, после страстта я погълна. Кулминацията настъпи сравнително бързо, в идеален синхрон. В гърлото му заклокочи гръмотевичен тътен, от нейните устни се изтръгваха тихи стенания…
После Гари утихна, а Мадлин остана да лежи с широко отворени очи. Болеше я навсякъде, но едновременно с това тялото й беше изпълнено с доволство. Какво беше това, замаяно се запита тя. Любихме ли се, или се бихме?
 

23
 
Лорин затвори телефона. Баща й щеше да долети в Лос Анджелис след две седмици. Обеща да се срещне с Мадлин. Дано се получи, въздъхна тя. Майлс Кънингам обичаше да има влияние там, където върши бизнеса си. Най-много държеше хората да са му задължени. Каза, че ако одобри позицията на Мадлин и тя приеме да води кампанията си по неговите указания, няма нищо против да й отпусне една значителна сума. С нея Мадлин ще може да наеме професионален екип за първичните избори за съдебна власт.
Следваща точка в програмата на Лорин беше Кейт. Трябва да се прекрати благоприятният ефект на внезапната й популярност във връзка със случая Д'Арси, но най-вече трябва да я принуди да се откаже от Андрю. Набра личния му номер с надеждата, че този път връзката ще се получи. И наистина стана така. Чула плътния му баритон, тя закачливо попита:
— Интересуваш ли се от вчерашния разговор на Кейт Александър в полицията?
— Отлично знаеш, че да — отвърна със загрижен тон той.
— Тогава довечера в осем ела в новия ресторант на последния етаж на Уилямс билдинг в Санта Моника.
 

Андрю слезе от асансьора и се насочи към входа. Заведението беше открито съвсем наскоро и той за пръв път идваше тук. Лорин го чакаше на една маса до прозореца. Беше облечена в бледожълт тоалет, който й стоеше като изваян.
— Изглеждаш умопомрачаващо — похвали я той.
— Благодаря, Андрю — изгука тя и вдигна ръка.
Той галантно я целуна и седна на свободния стол. В душата му тлееше тревога. Само да не вземе да прави скандали за Кейт!
Лорин поръча бутилка шампанско и вдигна глава.
— Ти си лошо момче!
— Но аз само…
— Не искам никакви обяснения — прекъсна го тя. — Реших да ти простя, защото… — Изигра леко колебание и добави: — Защото си мъж… А мъжете са си мъже, нали?
Андрю беше изненадан. Очакваше съвсем друго поведение, особено след като Кейт му разказа за скандала в службата.
— Мама казваше, че мъжете имат нужда от подобни… хм… неща, но това не означава, че са престанали да ни обичат…
Келнерът извади шампанското от кофичката с лед и го показа на Андрю.
— Да — разсеяно кимна той, питайки се накъде тръгва разговорът.
Човекът измъкна тапата, напълни чашите с пенлива течност, остави бутилката в сребърната кофичка и дискретно се оттегли.
— Да пием за нашето бъдеще — вдигна чашата си Лорин. — И за успеха ти в делото Д'Арси.
Той изви глава, в очите му проблесна насмешка.
— Виж ти, виж ти. — Чукна се с нея, отпи няколко глътки и каза: — Сега да чуем за какво е ходила Кейт в полицията…
— Не бързай толкова, Андрю — потъмняха очите на Лорин. — Ще ти кажа, като му дойде времето…
Пръстите му нетърпеливо почукваха по масата. Наистина имаше нужда от тази информация. Случаят Д'Арси се очертаваше като шумен скандал, а на всичкото отгоре и Томи се държеше доста подозрително. Трябва ми всичко, което успея да докопам, помисли си той и очите му пробягаха по фигурата на Лорин. Разкошна мадама, при това с определено сексуално излъчване. По дяволите, какво пък толкова ще изгубя? Облегна се назад, отпи нова глътка шампанско и я остави да определя темпото.
Вечеряха, бутилката се изпразни. Тя се приведе над масата и дрезгаво прошепна:
— Да се поразходим…
Той поиска сметката и направи опит да не издава изумлението си от астрономическата цифра. Лорин беше поръчала шампанско за сто долара. Плати с кредитната си карта, надявайки се, че информацията й ще си струва тази сума. И в двата случая обаче възнамеряваше да я представи като служебен разход.
Излязоха във вестибюла. Лорин подмина асансьорите и се насочи към врата, на която пишеше «изход».
Изкачиха няколко стъпала и се озоваха на покрива. Съседната жилищна сграда беше по-висока, зад прозорците се виждаха синкавите екрани на включени телевизори. Но повечето от стаите бяха тъмни.
— Да поседнем — предложи Лорин и тръгна към няколко плетени стола, пръснати небрежно в средата на площадката.
Андрю избра една лежанка, Лорин се настани на стола до нея.
— Много е красиво тук — промърмори той.
— Да — усмихна се тя и ръката й се плъзна към вътрешната част на бедрото му.
— Тук ли? — ухили се той.
— Защо не?
Той сви рамене и се огледа. Мисълта, че тя го докосва насред открития покрив, пред очите на всеки, който се приближи до прозореца, го накара да потръпне от възбуда. Тази жена наистина е от особено тесто!
Лорин се приведе напред, реверите на жакета й се разтвориха. Ръката й масажираше члена му през тънката материя на панталона. Готов за броени секунди, той се пресегна и погали гърдите й под блузката.
Тя простена, пръстите й дръпнаха ципа и ловко смъкнаха гащетата му. Бедрата му неволно потръпнаха от хладния нощен въздух. Членът му потъна в топлата й влажна уста. Той простена, тялото му се изви като дъга. Въпреки това очите му пробягаха наоколо. Надяваше се, че никой не ги гледа. Същевременно, при мисълта, че някой може да ги види, възбудата му стана толкова голяма, че беше на крачка от изпразването.
Устните й се движеха нагоре-надолу с влудяваща чувственост, засмукваха го нежно, после го пускаха. Членът му пулсираше, напрегнат до пръсване. Скоро престана да се владее, пръстите му се забиха в косата й и притиснаха главата й надолу. Експлодира вътре в нея, дълбоко в гърлото й.
— Господи, боже мой! — викът му се сля с мекото захлопване на вратата, от която бяха дошли.
Беше благодарен, че полите на жакета й скриваха голите му гениталии от очите на човека, който се приближаваше. Прибра члена си с бързо движение, пръстите му трескаво се заловиха за ципа. Лорин вдигна глава и на лицето й се появи усмивка.
Човекът беше от охраната.
— Всичко ли е наред? — попита той.
— Да, офицер — отвърна Лорин. — Просто се наслаждаваме на гледката… — Ръцете й придърпаха реверите на жакета.
— Получих съобщение, че тук стават неприлични неща.
— Неприлични ли? — засмя се Лорин. — Вероятно някой от отсрещната сграда е решил, че една целувка под луната е нещо неприлично…
— Има ги всякакви — сви рамене човекът.
Андрю най-сетне си възвърна дар слово и скочи на крака.
— Вече си тръгвахме…
— Всичко е наред — отвърна пазачът. — Не бързайте…
— Да вървим у дома — сладко се усмихна Лорин. — Имаме още малко работа…
 

На вратата се позвъни и Кейт отиде да отвори. На прага стоеше Чарлс.
— Какво искаш? — присви очи тя.
— Да поговорим.
— Не, благодаря. Наслушах се на лъжи!
— Кейт, мисля, че след всичко, което преживяхме заедно, ти все пак трябва да ме изслушаш.
— Не съм длъжна да го сторя — хладно отвърна тя и понечи да затръшне вратата под носа му.
Но той я изпревари и стисна китката й.
— По дяволите, Кейт! Аз те обичам, но ти явно си решила да забравиш всичките ни планове!
Тя поклати глава и издърпа ръката си.
— Не, Чарлс. Просто тези планове са твои и устройват единствено теб!
— Не е така — въздъхна той.
Красивото му лице беше тъжно и уморено, върху него беше запечатано изражение, което Кейт не беше виждала досега. Нима това е болка? Сърцето й лудо блъскаше и тя мрачно поклати глава. Защо ми влияе по този начин, господи?
— Никога в живота си не съм се извинявал, Кейт — промърмори той. — Винаги съм бил принуден да водя битки, също като теб… И затова те разбирам… — Тъмните му очи пробягаха по лицето й. — Но сега ще го направя, дано това те накара да се почувстваш по-добре… Извинявай, Кейт.
Пресвети боже, замаяно си помисли тя. Всемогъщият и непобедим Чарлс Римън май наистина се извинява! След ужасната сцена с плесника в кабинета й тя беше убедена, че няма да го види повече, да не говорим за някакви извинения. Отстъпи крачка назад да го пропусне в антрето, но остана там. Даде му да разбере, че няма никакво намерение да го пусне по-навътре.
— Трябваше да ти кажа истината — мрачно промълви той. — Но се страхувах да не те нараня…
— Да не ме нараниш, значи — смръщи вежди тя.
По врата му избиха червени петна.
— Ан ни е засякла на Каталина и вдигна ужасен скандал.
— Защо не ми каза? — изненадано го погледна тя.
— Реших, че ако я замъкна някъде през уикенда, нещата ще се уталожат…
— Май наистина се мислиш за изключителен мъж, а? — усмихна се иронично тя.
Той явно не разбра какво има предвид.
— Сбърках… Уикендът беше ужасен. Непрекъснато набирах номера ти, но ми отговаряше проклетият телефонен секретар… — В очите му се появи подозрение. — Между другото, къде беше изчезнала?
Тя прокара пръсти през късата си черна коса.
— Това не те засяга.
По лицето му за миг пробяга гняв, после мрачното изражение се завърна. Кейт никога не беше го виждала разкаян. Продължаваше да е твърдо убедена, че не биваше да я лъже, но неволно се постави на негово място. И не успя да си представи какво точно би направила.
Той моментално усети колебанието й, думите излетяха от устата му припряно, с неясна надежда:
— Кейт, толкова сме близо до това, което искаме! — Пръстите му леко се разпериха. — Нима не желаеш да бъдеш следващият старши партньор в «Манинг & Андерсън»?
Тялото й замръзна от изненада.
— Очаквам това да стане при всички обстоятелства — ледено процеди тя. — И мисля, че то няма нищо общо с личните ни отношения.
Той отвори уста да каже нещо, после въздъхна и само кимна с глава:
— Да, разбира се…
— Възползвам се от случая да добавя, че не очаквам някаква промяна в служебните ни отношения — изгледа го продължително тя, тръсна глава и добави: — Клиентите ни не са виновни за нищо!
— Съгласен съм — меко отвърна той. — Сега ще ми позволиш ли да вляза?
— Не.
— Кейт…
— Не ме предизвиквай! — предупреди го тя.
В тъмните му очи се появи недоумение.
— Добре — вдигна длан той. — Печелиш… засега. — Обърна се към вратата и подхвърли: — Лека нощ, Кейт.
— Лека нощ — отвърна с пресилено спокойствие тя, затвори след него и сложи резето. Пое си въздух с пълни гърди едва когато чу тихото мъркане на колата му, бързо замряло в далечината. Неволно се запита дали нещата между тях ще бъдат същите, в случай че успее да му прости? Главата й мрачно се поклати. Болката все още беше тук…
 

Диксън остана зад волана на колата си. Отдавна беше решил да проследи Чарлс, но го стори едва тази вечер. Просто беше убеден, че зет му поддържа дискретна връзка с друга жена и вече беше крайно време да установи това. Само малко кал върху безупречната репутация на Чарлс би му дала шансове при оспорването на завещанието.
Видя фигурата на Чарлс, насочила се с бързи крачки към колата, и сърцето му ускори ритъма си. Нима ще си тръгне толкова бързо, ако действително е бил при любовницата си? Престоят му в къщата беше по-кратък от петнадесет минути.
Изчака колата на Чарлс да потегли, после слезе и се насочи към сградата. Вратата беше заключена, но имената на живущите бяха изписани върху пощенските кутии. Едно от тях моментално привлече вниманието на Диксън: «К. Александър». Блъсна вратата, просто за проверка. Наистина беше заключена. Дали Чарлс е имал ключ, или Кейт му е отворила отгоре? По дяволите! От мястото, където беше паркирал колата си, това не можеше да се установи.
Разбира се, има шанс Чарлс просто да се е отбил да й остави някакъв служебен материал. Но Диксън добре видя, че ръцете му бяха празни. Освен това за тази работа си има куриери… Съмняваше се, че Чарлс ще се отбие от обичайния си маршрут и ще пътува допълнителни двадесет и пет минути дотук за нещо служебно… Но това съвсем не е достатъчно, въздъхна в себе си Диксън. Ще трябва да ги наблюдавам по-отблизо. Нещата биха станали доста интересни, ако наистина се окаже, че между Чарлс и Кейт съществува нещо по-така…
 

Андрю се събуди с помътена глава. Намираше се в плюшената спалня на Лорин след тежка нощ на пиене и секс. Сега единственото му желание беше да чуе новините, които обеща Лорин.
Откри я изправена до леглото в белия си пеньоар. Красива е дори без грим и с разрошена коса, помисли си той. Но твърдостта в погледа й го направи неспокоен.
— Кейт работи по споразумение с областната прокуратура — съобщи му без предисловия тя.
— Споразумение? — попита той и тръсна глава, сякаш да се разсъни.
— Точно така. Имунитет за Сандра срещу показанията й в съда, които ще заковат Томи.
— Не — поклати глава той и в очите му се появи недоверие. — Би ми казала, ако има подобни намерения…
— Не бъди глупав! — изгледа го хладно Лорин. — Кейт Александър се грижи единствено за добрия си имидж, когато я показват по телевизията!
Той прехапа устни, в главата му нахлуха безброй въпроси.
— Каква е версията на Сандра?
— Не знам нищо повече — сви рамене Лорин. — Ще трябва да се понапънеш… — Пеньоарът се разтвори, отдолу се показаха твърдите й гърди. Но умът му беше другаде.
— Стига вече, Лорин — въздъхна той. — Не можеш да ме оставиш в неведение. След като си стигнала до тази информация, значи знаеш и нещо повече…
— Това е всичко, повярвай ми.
— Но аз трябва да зная какво…
— А даваш ли си сметка, че рискувам мястото си заради теб? — хладно го прекъсна Лорин и сложи ръце на кръста си. — Ако някой в «Манинг & Андерсън» надуши какво върша, ще ме уволнят на минутата!
— Никога няма да призная откъде съм се сдобил с информацията.
— Гледай да не забравиш — погледна го неспокойно Лорин. — Мислиш ли да се конфронтираш с Кейт?
— Разбира се.
— На твое място не бих постъпила така. Познавам я добре, лъже с лекотата, с която диша. Положително ще отрече всичко.
— Защо? — свъси вежди той.
Тя избягна прекия отговор, поклати глава и се усмихна:
— Не ти ли се е случвало да работиш с коварни хора?
— Ами…
— Мисля, че си лапнал по нея до ушите! — гневно извика тя и червеникавата й коса се разтърси. — Но аз я познавам далеч по-добре от теб! Нашата малка госпожица Александър има амбиции, огромни амбиции! И няма да позволи на някакъв хубавец като теб да им попречи!
Андрю замълча, умът му напрегнато работеше. Само преди дни беше направил опит да сплаши Томи, като му подхвърли версията с показанията на Сандра. Сега изведнъж излиза, че това може да се окаже истина. Дали по тази причина го избягва Кейт? Защо се отдръпна толкова рязко? След онази нощ в жилището й той беше убеден, че тя сама ще го потърси. Ходът на мислите му беше прекъснат от гласа на Лорин.
— Ако имаш акъл, ще я изпревариш — подхвърли тя. — И ще направиш опит да сключиш споразумение за Томи.
Господи! Нима е възможно Кейт да ме е използвала като източник на информация, почти подскочи в леглото Андрю. Познаваше добре практиката на прокуратурата. Обикновено те стигат до споразумение с обвиняемите, които им сътрудничат. Това често става за сметка на всички останали. Трябва да разбера какво става, тръсна глава Андрю.
— Имам нужда от бръснене и душ — промърмори на глас той и разтърка брадичката си. — Ще си вървя…
— Защо бързаш толкова? — попита Лорин и съблазнително изпъчи красивите си гърди. — В банята за гости ще намериш всичко, което ти трябва.
— Благодаря, но се налага да си сменя и дрехите, нали?
— Ще се видим ли днес? — Гласът й беше кадифен.
— Лорин! — изтощено въздъхна той. — Прекарахме цялата нощ заедно, не сме мигнали! Но трябва и да се работи… — Забеляза ревнивия блясък в очите й и си даде сметка, че тази жена е готова да го пресуши до дъно. На лицето му се появи пресилена усмивка. — Тази вечер си отивам у дома да се наспя. — Устните му докоснаха бузата й. — Ти направо ми взе здравето!
— Добре де, тръгвай си — нацупено отвърна тя.
Той стана и се насочи към банята. Забави се само минута.
— Ще ти се обадя — промърмори и свали сакото си от облегалката на стола. — Благодаря за информацията. Няма да е зле, ако научиш и нещо повече…
— И какво ще стане, ако науча? — предизвикателно разтърси гривата си тя.
— Ще получиш огромната ми благодарност — промърмори той, взе ръката й и започна да целува пръстите един по един.
— Огромна?
— Точно така.
— Е, тогава ще видя какво мога да направя — усмихна се тя.
— Чудесно — рече той и се насочи към вратата.
 

24
 
Лорин седна и направи кратка оценка на разговора си с Андрю. Имаше всички основания да бъде доволна, тъй като той вероятно ще хукне към прокуратурата и ще предложи сделка — по-мека присъда в замяна на показанията на Томи срещу Сандра. А това ще донесе доста неприятности на скъпата Кейт.
Имаше и втори, далеч по-вероятен вариант, който също устройваше Лорин. Андрю няма да отиде в прокуратурата, а ще потърси обяснение от Кейт. Тя, разбира се, ще откаже всякакви разговори. Всички в кантората знаеха колко стриктно се придържа към правилото за лоялност към клиентите.
Дори Кейт да отрече, че планира някакво споразумение с прокуратурата, в душата на Андрю вече ще е покълнало семето на съмнението. Ще мисли само за това, което означава, че рано или късно отново ще се обърне за помощ към Лорин. А нейната задача ще бъде просто да го убеди, че споразумението е предстоящо…
Бърз поглед към часовника на камината я информира, че личният й треньор по физическа подготовка всеки момент ще бъде тук. Тя тренираше четири пъти седмично, при това с пълно натоварване. Дали Андрю си дава сметка колко време и усилия ми струват тези твърди гърди, тънка талия и гъвкави бедра, запита се Лорин.
Доволна от хода на събитията и от бурната нощ, тя стигна до заключението, че може да си даде един почивен ден. Позвъни в службата и каза, че ще отсъства поради неразположение. После се обади в любимия си козметичен салон в Бевърли Хилс и си запази час. Искаше боядисване на косата, педикюр, маникюр и всичко останало. Накрая набра номера на личната си масажистка и я покани за пет часа следобед.
Звънецът на входната врата дрънна и тя скочи да отвори.
Предстоеше й тежък ден.
 

Кейт измъкна белия плик, тикнат между красивите рози, които й донесоха направо в кабинета. Вътре имаше картичка, на която пишеше:
C
«Ще продължавам да звъня, докато не приемеш да вечеряме заедно.
@Андрю.»
C$
Усмихна се. Той наистина звънеше като луд — както тук, така и в дома й. Въздъхна и помириса един от нежните цветове. Освен това беше запомнил, че обожава жълтите рози.
Подчинявайки се на внезапен импулс, тя взе последното му съобщение от бюрото и набра номера, изписан на него.
— Кейт! Не мога да повярвам! — възкликна развълнувано Андрю.
— Исках да ти благодаря за прекрасните жълти рози…
— Моля… Надявам се, че най-сетне ще приемеш поканата ми за вечеря.
— Какво ще кажеш за един малък компромис?
— Веднага! — извика той. — След като ще приемеш да вечеряш с мен…
— Имах предвид да заменим вечерята с обяд — засмя се Кейт.
Колебанието му продължи само секунда:
— Става! Казвай час и ден!
— Да речем утре, в един?
— Чудесно! Какво ще кажеш за «Куджини» в Санта Моника?
— Ще бъда там — обеща тя.
 

Тео с мъка се откъсна от репортерите и вкара колата си зад портала на Сандра. Даде газ и подкара по алеята.
Отвори му самата тя, бледорусата й коса падаше свободно върху раменете.
— Благодаря ти, че дойде.
— Тръгнах веднага, след като получих съобщението ти — отвърна Тео, забеляза загриженото й изражение и добави: — Какво не е наред?
Тя сложи пръст на устните си, погледна го изразително и подхвърли:
— Да се поразходим, времето е чудесно…
Тео я последва през хола и отворените врати на терасата. Дали е възможно да я подслушват, запита се той. Или Сандра просто изпада в параноя?
Излязоха на поляната и Сандра си пое дъх с видимо облекчение. Извърна се с лице към него и ярката слънчева светлина му помогна да разбере колко е измъчена. Красивото й лице изглеждаше посивяло. По дяволите, въздъхна Тео. Всички страдаме…
— Какво става?
— Не искам никой да чуе това, което ще ти кажа — отвърна тя и измъкна от джоба си пакет цигари. — Нали нямаш нищо против, ако запаля?
— Навън димът не ми пречи…
Тя щракна запалката и напълни дробовете си с дим.
— Трябва да вляза във връзка с Томи. — Гласът й беше тих, почти шепот.
— Това е лудост!
Лицето й се разкриви, в очите й проблесна влага. Понякога се държи като гаменче от улицата, но има случаи, в които изглежда като безпомощно дете, помисли си Тео.
— Трябва да разбера какво е казал на полицията — настоя тя. Очите й бяха сведени надолу, към пръстенчето с брилянт, което нервно въртеше.
— Сандра, мисля, че…
— Моля те, не ме поучавай! — прошепна тя и притисна ушите си с длани. — Абигейл ми е достатъчна с нейните заповеди. «Не прави това», «по-добре така»… — имитира гласа на свекърва си тя. — Вече до гуша ми дойде!
— Разбирам те много добре. — В това отношение Тео наистина можеше да й съчувства.
— Трябва ми сигурен човек, който да предаде посланието ми на Томи — подхвърли тя.
— Сандра, навън има цяла глутница репортери, които дебнат всяка наша крачка! — погледна я в очите Тео. — Надуши ли подобно нещо, жълтата преса буквално ще ни разкъса. Да не говорим за полицията. Какво ще си помислят, ако аз цъфна в затвора и поискам свиждане с убиеца на брат си?
Тя се извърна и насочи поглед към градинарите, които работеха недалеч от тях.
— Разговаряла ли си с Кейт Александър по този въпрос? — попита Тео.
— Тя каза, че не мога да се срещна с него — едва чуто отвърна Сандра.
— И е права — тръсна глава Тео. — Би се изложила на огромна опасност… Мисля, че изобщо не…
— Добре, забрави го — махна с ръка младата жена, извърна се към него и добави: — Съжалявам, че изобщо повдигнах този въпрос.
— Бъди разумна, Сандра. Такова нещо е безкрайно опасно. Слушай какво те съветва адвокатката.
— Нали ти казах да го забравиш? — гневно повиши тон тя.
Той направи опит да хване ръката й, но тя рязко се отдръпна.
— Предполагам, че и сам ще откриеш изхода!
Тръгна с бърза крачка през тревата, а Тео остана на място. Беше дълбоко обезпокоен, стомахът му се превърна в тежка топка. Сандра е готова да експлодира всеки миг, мрачно си помисли той.
 

Франклин Манинг получи болки в гърдите и докторите му наредиха да остане на легло. Вече няколко дни подред не можеше да спи, поведението му към близките беше грубо и неприязнено. Така посрещна и съпругата си Ирен, която надникна в спалнята.
— Пак сме сърдити, а? — подхвърли игриво тя.
— Мразя да лежа в проклетото легло! — промърмори Франклин. — Сякаш съм лошо момче, което са наказали!
Очите й със състрадание се спряха върху мъжа, с когото живееше цели четиридесет и осем години.
— Знам това…
— Трябва да ида в службата! — решително продължи той. — Трябва да организирам избора на нов старши партньор. Едва след това мога да мисля за пенсия…
— Решил ли си вече какво ще правиш? — попита тя и се наведе да оправи възглавниците под главата му.
— Вече не съм сигурен дали изобщо имам право на глас — горчиво отвърна той.
— Това не е вярно. Ти си старши партньор и президент, всички във фирмата чакат твоята дума…
— Напоследък отсъствам толкова често, че изпускам нещата от контрол — мрачно поклати глава той. — Зная, че ме уважават, но вече не мога да разчитам на пълната им подкрепа…
— Очевидно още се колебаеш между Диксън и Чарлс — промърмори жена му.
— Така е.
— Труден избор за един баща…
— Обичам нашия син, но се съмнявам, че има качества на ръководител — погледна я с благодарност той. — Зная, че първото нещо, което ще направи като президент, е да обедини фирмата с довчерашните ни конкуренти от Ню Йорк.
— Но той прекрасно знае, че ти си против подобно нещо — погледна го с тревога Ирен.
— Това изобщо не го вълнува — въздъхна Франклин. — Поеме ли ръководството, ще прави каквото поиска.
— Но все трябва да има някакъв начин за противодействие, нали?
Той внимателно я погледна.
— Напоследък нещо ми се върти в главата… Мисля дали да не разделя акциите си по равно между Диксън и Чарлс и да ги направя президенти с еднакви права…
— Това ми звучи като мъдро соломоновско решение…
— Да, ама има опасност от разделяне на фирмата — кимна с кисела физиономия Франклин. — Продължавам да се опасявам, че Диксън не е подходящ за президент…
— А Чарлс? — хвана ръката му тя.
— С него мислим еднакво — въздъхна Франклин. — Толкова прилича на мен, сякаш е мой син… Страхувам се обаче, че Диксън никога няма да ми прости.
— Никога е прекалено силно казано.
 

Кейт огледа красивите тропически цветя, поставени в дълбоки вази от китайски порцелан. Прекоси шумното помещение по стъпките на салонната управителка и се насочи към разтворените френски врати на терасата.
Андрю скочи на крака и издърпа стола.
— Радвам се да те видя, Кейт — усмихна се той, а очите му пробягаха по фигурата й. — Жълтото ти отива, би трябвало по-често да го носиш…
— Благодаря — усмихна се тя, седна зад масата и свали слънчевите си очила.
— Как се отнася светът към нашата известна адвокатка?
— Много добре — засмя се Кейт. — Искам отново да ти благодаря за прекрасните рози. Започнаха да разтварят чашки и уханието им залива целия ми кабинет… — Слънцето светеше право в очите й и тя отново си сложи очилата.
— Радвам се — отвърна Андрю. Загорелите му ръце небрежно си играеха със сребърните прибори върху бялата покривка.
Келнерът напълни чашите с минерална вода и Андрю вдигна своята в шеговит тост:
— Да бъдем приятели!
— Да бъдем — чукна се Кейт.
Очилата й даваха възможност да го разглежда на воля, без да привлича вниманието му. Русата коса, яркосините очи и тялото на атлет го караха да прилича по-скоро на филмова звезда, отколкото на адвокат. Кейт беше готова да се обзаложи, че печели сърцата на съдебните заседателки само с външния си вид, докато, обратно — мъжете с положителност изпитват ревност…
Поръчаха и Андрю вдигна глава.
— Напоследък посещавала ли си някое от политическите събрания за набиране на предизборни средства?
— Да — кимна тя. — Ходя на такива събрания поне един-два пъти седмично…
— Аз пък не мога да изтърпя подобно нещо дори веднъж в месеца — направи гримаса той. — Чудя се как издържаш…
— На мен ми харесва — сви рамене Кейт.
— Обзалагам се, че повечето хора посещават подобни места само за да видят името си във вестника…
— Така е. Но аз вярвам в думите на Елдридж Клийвър: «Ако не си част от разрешението, значи си част от проблема…».
— Което означава, че ако не помагам на другите, аз съм лош, така ли?
— Лош е силна дума. По-точната е пасивен…
— Значи трябва да се стегна, иначе рискувам да не получа твоето одобрение.
— Точно така — закачливо се усмихна Кейт и отпи глътка вода. Келнерът се появи с големи чинии спагети, тя свали очилата си, преди да ги опита. — Страхотни са!
— Наистина — кимна той, остави вилицата и заби очи в нея. — Има ли нещо вярно в слуховете, че възнамеряваш да се кандидатираш за областен прокурор?
— Това е една реална възможност.
— А оттам ще хвърлиш око и на резиденцията на губернатора?
— Защо не? — игриво се усмихна тя.
Той задържа вилицата си във въздуха.
— Мисля, че и на двете места би се справила чудесно…
— Надявам се.
— Говориш като изпечен политик — засмя се той.
Известно време се храниха в мълчание, после Андрю остави салфетката си на масата и я погледна.
— Кейт, не съм забравил, че имаме споразумение да не обсъждаме делото Д'Арси…
В погледа й се появи безпокойство.
— Андрю, не бих искала да разваляме…
— Моля те, нека довърша — прекъсна я той. — Нямам желание да те разстройвам, но трябва да ти задам един въпрос, който напоследък силно ме безпокои… Ще ми отговориш просто с «да» или «не», после нещата приключват. Става ли?
— Хайде, питай — въздъхна Кейт.
— Вярно ли е, че подготвяш споразумение с прокуратурата за Сандра д'Арси, според условията на което тя ще свидетелства срещу моя клиент?
Кейт замръзна на стола, в душата й се появи негодувание. Как смее да задава подобен въпрос?!
— Андрю, нямам никакво намерение да обсъждам тези неща с теб! — отсече тя.
— За бога, Кейт! — примоли се той. — Имам право да получа поне едно «да» или «не»! — По бузите му изби ярка червенина.
— Аз пък отказвам да говоря на тази тема! — стисна зъби тя. Проклет нахалник! Защо изобщо приех тази среща, след като предварително подозирах нещо от тоя сорт?
Сините му очи изпитателно пробягаха по лицето й.
— Чух за подобна възможност от твой колега в кантората — преднамерено небрежно подхвърли той.
— Това е невъзможно! — не успя да се овладее тя.
— Всичко е възможно! — повиши тон той. — По дяволите, Кейт! Кажи да или не!
Кейт захвърли салфетката на масата и скочи на крака.
— Значи затова ме покани на обяд, така ли? Можеш да вървиш по дяволите! — обърна се и хукна към вратата, без да обръща внимание на изненаданите погледи на посетителите. Чувстваше се глупачка, поддала се на най-стария трик от наръчника. На мъжкия чар…
 

25
 
— Нещо случило ли се е, Рейчъл? — попита разтревожено Кейт и пръстите й инстинктивно стиснаха слушалката.
— Не, обаждам се да ти напомня за нашето месечно събиране утре…
— О, така ли?
Беше си отбелязала датата в календара, но възнамеряваше в последната минута да се извини чрез секретарката си. Обичаше тези срещи с приятелките, но не би могла да понесе компанията на Лорин, която очевидно правеше всичко възможно да й вгорчи живота заради Андрю.
— Рейчъл, много съжалявам, но няма да дойда. Имам много важна работа.
— Дело?
— Не.
— Уговорката ни беше да отсъстваме само в случай на неотложно дело.
Кейт въздъхна и се предаде. Рейчъл пак я победи.
— Добре, къде?
— «Джейд Уест», точно в един.
— Добре, ще се видим там.
Завъртя се заедно със стола си и стисна зъби. Е, хубаво. Ще се опитам да не обръщам внимание на Лорин и толкоз…
Очите й се насочиха към панорамата зад прозореца. Далеч долу зеленееха ливадите на местния кънтри клуб, по небето плуваха бели облачета. Човек лесно забравя за чудесния ден навън, въздъхна Кейт. Особено когато бюрото му е отрупано с неотложни дела.
 

Мадлин остави слушалката. Никак не й се искаше да ходи на това периодично събиране, но Рейчъл й напомни правилото: отсъствието е извинено само в случай на дело. Със закъснение си помисли, че би могла да прибегне до някоя невинна лъжа.
Струваше й се непоносимо да прекара един час в компанията на Кейт, след като правеше всичко възможно да арестува клиентката й по обвинение в убийство. Много обичаше приятелката си и й беше неудобно да мълчи относно разследването срещу Сандра. Ще трябва да внимава какво говори, а ако се стигне до арест… Не ако, а когато се стигне до арест, поправи се тя. Тогава ще бъде наистина трудно. Ще трябва да запазят приятелството си, без това да се отразява на служебните им отношения.
Дано това стане по-скоро, въздъхна Мадлин. Дразнеше се от бавния ход на разследването, от липсата на достатъчно мотиви за арестуването на Сандра. Трябваха й признанията на Томи за нейното съучастие, в противен случай нещата несъмнено щяха да се проточат. Очите й се сведоха към бюрото, отрупано с дела, на които все още не беше обърнала внимание. «Господи, колко работа, въздъхна тя. Понякога имам чувството, че никога няма да се справя!»
 

— Разбира се, че ще дойда, мила! — рече в слушалката Лорин и записа името на заведението в бележника си от крокодилска кожа. Прекъсна разговора и огледа кабинета си, отрупан със скъпи вещи и разкошни цветя. Те превръщаха безличната канцелария в нещо по-специално, без тях присъствието й в «Манинг & Андерсън» щеше да бъде съвсем непоносимо. Бяха я натикали в най-гадния кабинет, отреден за асоциирани партньори. Без никаква гледка!
Всичко това ще се промени, тръсна глава тя. Когато бъда избрана за член на управителния съвет, ще се преместя на горния етаж и ще обзаведа кабинета си така, че всички ще ахнат. Предварително знаеше, че бюджетът за това няма да стигне, но беше готова да го допълни от собствения си джоб. Слава богу, че разполага с достатъчно средства. Това ще бъде най-страхотният кабинет, ще видят те!
 

Кейт и Мадлин се засякоха на паркинга.
— Хей, здрасти — подвикна Кейт. — Как си?
— Бачкам като луда! — усмихна се Мадлин. — А ти?
— Добре съм, благодаря.
На входа ги посрещна униформен китаец, поклони се и тръгна пръв към запазената маса. Кейт подуши великолепния аромат на патица по пекински. Рейчъл и Лорин вече бяха тук и оживено разговаряха.
— Седни до мен, Мадлин — забеляза ги Лорин и издърпа стола до себе си. После се наведе и прошепна нещо в ухото й.
— Без тайни разговори, момичета! — подвикна Рейчъл.
— Нещо съвсем лично — отвърна Лорин.
— Само да чуете за нейния Андрю! — извърна се към новодошлите Рейчъл. — Тъкмо ме запознаваше с някои подробности, от които косите ви ще настръхнат. Тоя тип май наистина си го бива!
Кейт леко се стегна. Предварително знаеше, че след като го отряза, Андрю ще побърза да завърти опашка на Лорин. Всъщност той едва ли някога е прекъсвал връзката си с нея, въздъхна тя.
— Според мен Рейчъл изпитва дълбока наслада от нашите любовни истории — усмихна се Мадлин.
— Точно така — кимна дебеланата. — Омъжена съм толкова отдавна, че вече не помня някой да ме е ухажвал…
— Стига де — погледна я с укор Кейт. — Вие с Дарън имате прекрасни отношения.
— Това е вярно, но след седемнадесет години брак и две деца човек неволно забравя вълнението от срещите с ново гадже, нали? Понякога като ви слушам, имам чувството, че това никога не ми се е случвало…
Усмивката на Кейт приличаше по-скоро на гримаса. Явно изтезанията тепърва предстояха. Много й се искаше този обяд вече да е на привършване. Мисълта, че цял час трябва да слуша интимни подробности от връзката между Андрю и Лорин, я караше да се чувства зле.
Поръчаха, после Рейчъл се извърна към Лорин:
— Нали твоят хубавец е поел защитата на човека, когото обвиняват в убийството на Джеймс д'Арси?
— Да — кимна Лорин.
— Какво чакаш още? — изгледа я повелително Рейчъл. — Хайде, почвай да разказваш подробностите!
— Момичета, да се разберем! — намеси се с твърд глас Мадлин. — Не обичам да се правя на моралистка, но в случая с Д'Арси нещата стоят малко по-особено. Аз съм прокурор по делото, а гаджето на Лорин е защитник на обвиняемия. Нека не усложняваме живота си! Да не говорим, че Кейт е адвокат на евентуална обвиняема, която в най-добрия случай ще се яви на делото като свидетелка. Предлагам тази тема да остане встрани от разговорите ни. — Очите й се преместиха към Кейт, очевидно молещи за подкрепа.
— Споделям това мнение изцяло — кимна Кейт.
— Ами да, моля за извинение — притесни се Рейчъл. — Нямах представа, че всички сте замесени.
— Нищо, нищо — усмихна се Мадлин.
— Кейт и Мадлин може да са замесени, но не и аз — предизвикателно подхвърли Лорин. — Затова мога да говоря каквото си искам!
— Сандра д'Арси е клиент на «Манинг & Андерсън» — напомни й със свъсени вежди Кейт. — А доколкото си спомням, ти все още се водиш служител на тази фирма!
— Глупости! — усмихна се пренебрежително Лорин. — Давам й достатъчно голяма част от времето си, шест дни в седмицата. Мисля, че това е прекалено много… — Извърна се към Рейчъл и преднамерено натъртено попита: — Какво по-точно те интересува, скъпа?
— Хайде да говорим за нещо друго — размърда се на стола си Рейчъл.
— Май всички умирате от страх! — изгледа ги с презрение Лорин.
Кейт отново съжали, че не успя да се измъкне от тази среща. Обядът очевидно ще се проточи, а това я правеше нервна. Невидимото присъствие на Андрю тегнеше над масата, освен това се притесняваше от напрежението между себе си и Мадлин — пряк резултат от работата им по делото Д'Арси. Обикновено успяваше да разграничава личното от служебното, но днес не беше така. Липсваше й обективност.
 

Малко след като се върна в прокуратурата, Мадлин вдигна глава и видя едрата фигура на детектив Боуър, запълнила рамката на вратата.
— Влизайте — усмихна се тя. — Тук сте да давате показания по някое дело или да се видите с мен?
— И двете — ухили се Боуър.
— Седнете — махна към близкото кресло тя.
— Нямам време — погледна часовника си той. — Отбих се да ви кажа, че най-сетне разговарях с човека, за когото ви споменах. Онзи, който бил разорен от Д'Арси…
— Каза ли нещо интересно? — погледна го с нетърпение Мадлин.
— Интересно беше по-скоро онова, което не каза — поклати глава Боуър. — От една миля разстояние личеше, че този човек ненавижда Д'Арси…
— Интересно…
— Много… Работел по един от развойните проекти на «Д'Арси къмпани» срещу солиден хонорар. Трябвали му пари и отишъл в счетоводството да поиска аванс. Оттам го отпратили с обяснението, че плащат два пъти месечно. На излизане видял Д'Арси да разговаря в коридора с някаква жена. Представил му се, извинил се за безпокойството и го попитал дали не би могъл да уреди изплащането на аванса. А Д'Арси се обърнал към него и изръмжал: «Ти какво си въобразяваш, да те вземат мътните? Аз да не съм ти шибаната банка?». Човекът се ядосал и казал на Д'Арси, че е мръсен егоист, който пет пари не дава за обикновените хора. Онзи почервенял като рак и му казал да се маха. После добавил, че трябва да си търси друга работа, тъй като такава няма да получи не само в «Д'Арси къмпани», но и в цяла Калифорния.
— Хубав човек, няма що — поклати глава Мадлин.
— И удържал на думата си — добави с въздишка Боуър. — Направил така, че човечецът наистина престанал да получава поръчки…
— И вероятно се е разорил?
— Наложило му се да напусне щата и да започне от А-Б…
— Ужасно! При това Д'Арси пръв е изпуснал нервите си, нали?
— Така твърди човекът. Каза, че е доволен от смъртта на Д'Арси…
— Не бих го обвинила за това.
— Особено след като чуете за какво са му били необходими парите — кимна Боуър. — Жена му трябвало да бъде оперирана по спешност от рак…
— Най-гадното е, че Д'Арси изобщо не го е попитал, нали? — изгледа го Мадлин.
— Така е — въздъхна детективът. — Все пак не пропуснах да проверя алибито му… Оказа се, че по време на убийството е бил в компанията на няколко души. Това ме кара да мисля, че вече разполагаме с убиеца и той се нарича Томи Бартоломю.
— С единия от убийците — поправи го Мадлин.
— Така да е — прие Боуър. — Но вие не се безпокойте, хлапето ще проговори…
— Дано — въздъхна Мадлин, свъси вежди и се замисли за Джеймс д'Арси. Филантроп или мръсник? Добър въпрос…
 

На вратата се почука и Чарлс вдигна глава от документите, пръснати върху бюрото му.
— Мога ли да ти отнема една минутка? — сладко му се усмихна Лорин, надникнала в процепа.
— Тъкмо привършвам един договор — раздразнено отвърна той. — Не би ли могла да дойдеш по-късно?
— Не. Искам да ти кажа нещо, което ще те заинтригува.
— Добре, влизай — предаде се с въздишка той.
Тя затвори вратата и тръгна с танцуваща походка през добре мебелирания кабинет.
— Седни — махна към стола срещу бюрото той.
— Благодаря — усмихна се победоносно Лорин и кръстоса под носа му стройните си нозе.
Чарлс обаче не реагира. Не харесваше тази жена, беше напълно равнодушен към атрибутите й.
— Какво е това толкова важно нещо? — нетърпеливо попита той.
— Чувал ли си името Андрю Стюарт? — сладко му се усмихна Лорин.
— Адвокат по наказателни дела, в момента е защитник на Томи Бартоломю. Нали така?
— Точно така — кимна тя и нави на пръста си връхчето на непокорна червеникава къдрица. — С него се срещаме от време на време и…
— Ако става въпрос за конфликт на интересите, можеш да бъдеш спокойна — нетърпеливо я прекъсна Чарлс.
— Не става въпрос за това.
— О, така ли?
— Изглежда Андрю се среща и с Кейт Александър…
Сърцето на Чарлс пропусна един такт, тялото му леко се приведе напред. Наложи се да употреби доста усилия, за да запази самообладание.
— За какви срещи става въпрос? — попита той. — За лични или служебни? Такива, които биха се отразили на професионалните им задължения?
— Ти си истински джентълмен! — изсмя се с открито предизвикателство Лорин. — Имам предвид интимни срещи, като мъж и жена…
— Ясно. А сигурна ли си в това?
— Абсолютно. Излязох от нерви и вдигнах скандал на Кейт. Тя изобщо не отрече…
— Колко време продължава това?
— Не зная — игриво го погледна Лорин. — Но миналия петък са напуснали заедно събранието на едно от женските дружества в «Сенчъри плаца», този уикенд пак са се виждали.
Чарлс усети как дланите му овлажняват, стана и се насочи към прозореца. Трябваше му поне минута да се овладее.
— Почувствах се длъжна да те информирам, Чарлс — пропя зад гърба му Лорин. — Защото Кейт е адвокат на Сандра д'Арси и връзката й с господин Стюарт може да бъде тълкувана доста многозначително… Особено ако до нея се докопат жълтите вестници…
В гърдите на Чарлс изведнъж се появи мъчителното желание да пресече коридора, да влезе в кабинета на Кейт и да й извие врата. Но първо трябваше да се справи с тази коварна кучка, която се хилеше насреща му.
— Кейт е етичен юрист — извърна се към нея той и на лицето му се появи усмивка. — Не вярвам, че ще допусне професионална грешка. Все пак ти благодаря за информацията… — В очите му се появи внезапно подозрение. — Надявам се, че тя няма да излезе извън стените на кантората.
— Естествено — кимна Лорин и миглите й кокетно запърхаха.
— Добре — въздъхна той. — Няма за какво повече да се тревожиш. Обещавам да поговоря с Кейт.
— Това ще бъде нашата малка тайна — изгука Лорин, стана и се насочи към вратата. На прага се спря и помаха с ръка. — Чао, засега…
Пръстите на Чарлс конвулсивно се преплетоха. Дявол да я вземе тази Кейт! Ето къде е била, когато се скъсах да я търся по телефона! Още тогава усетих, че нещо не е наред…
Закрачи напред-назад, умът му напрегнато работеше. Андрю Стюарт е достоен съперник. Не само защото има привлекателна външност, а и защото е много добър юрист. Все пак изборът на Кейт беше безкрайно неподходящ, дори глупав. Би трябвало да си дава сметка, че рано или късно ще се стигне до конфликт на интересите…
Скъсах си задника да й осигуря политическо бъдеще, кипеше той. И какво се получава, когато само за миг си обърна гърба? Тя просто зарязва всичко и се отдава на съмнителни удоволствия!
Не беше сигурен, че може да действа рационално. Пристъпи към бара, сипа си половин чаша неразреден алкохол и отпи едра глътка. След няколко минути противното разтърсване на вътрешностите му изчезна. Допи питието и остави чашата на плота. Налага се да оправя тази бъркотия, въздъхна мрачно той. Дано да се получи…
 

Паркирал колата си до тротоара, Тео нетърпеливо очакваше появата на Диксън. Дългата медноруса коса се търкаше в яката на разкопчаната му риза при всяко нетърпеливо извръщане на главата. Беше изключително обезпокоен от разговора си със Сандра.
Най-сетне зърна мерцедеса, който спря пред сградата на федералните власти в Уестууд. Изскочи от ягуара, заключи вратичката и изчака приближаването на Диксън.
Отвори дясната врата на лимузината и се плъзна вътре.
— Здрасти.
— Какво е толкова спешно? — изръмжа Диксън, даде газ и потегли в посока на Уилшайър.
Тео му предаде накратко разговора си със Сандра и заключи:
— Тя твърди, че на всяка цена трябва да разбере какви са били показанията на Томи пред полицията.
— По дяволите! Не мога да повярвам, че ще пожелае да те изложи на такъв риск! Май ще излезе, че този хлапак наистина е убиецът на брат ти. А Сандра трябва да си държи шибания език зад зъбите! Бърка се точно там, където не трябва!
— Какво означава това? — попита Тео.
— Нищо, забрави го — въздъхна Диксън и се извърна да го погледне. На лицето му изплува пресилена усмивка, брадичката му съвсем се стопи в гушата. — Важното е, че си й отказал, Тео… Отново ще ти дам твърд съвет: дръж се настрана. Остави мен да се разправям с подробностите. Окей?
— Разбира се — въздъхна с облекчение Тео. И без това разчиташе единствено на Диксън. Сега оставаше другият проблем… Прокашля се и неуверено подхвърли: — Полицията отново ме пита къде съм бил в нощта на убийството…
— Какво им отговори?
— Че съм си бил у дома, сам… — Усети как дланите му овлажняват от притеснение. — Ами ако разберат?
Не получи отговор. Диксън гледаше право пред себе си и мрачно мълчеше.
 

26
 
Лорин разтърси коса, лампичките пред огледалото осветиха медните й къдрици. Спиралата леко докосна миглите й. Облече съблазнителната си копринена роба, сърцето й биеше в ускорен ритъм. Андрю се обади отдолу, всеки момент щеше да е тук.
На вратата се позвъни. Тя напълни дробовете си с въздух и притисна гърдите си с ръка. Можеш да го направиш, можеш! Повтори тези думи като заклинание, после отвори.
— О, Андрю! Каква приятна изненада!
Той влезе в антрето, очите му равнодушно се плъзнаха по съблазнителната й фигура. Мина покрай нея и влезе в хола, лицето му беше смръщено.
— Ти излезе права — изръмжа той. — Кейт наистина работи по споразумение!
— Призна ли го?
— Не — поклати глава той и сините му очи потъмняха от гняв. — Но изобщо отказа да разговаря по въпроса!
В душата на Лорин помръдна чувство за триумф. Правилно беше преценила, че Кейт няма да обсъжда клиентите си с когото и да било. Новината беше чудесна, наложи се да направи усилие, за да прикрие злорадството си.
— О, господи — съумя да изрази съчувствие тя. — Но не бих казала, че съм изненадана. Кейт не е от хората, които действат емоционално…
— Все още не мога да го приема! — свъси вежди той.
— Андрю, аз ти дадох поверителна информация, защото… — направи пауза и изчака по бузите й да избие руменина. — Защото те обичам… — Пръстите й се преплетоха с неговите, на лицето й изплува усмивка. — Не искам да изгубиш едно важно дело само защото някой ти играе мръсни номера зад гърба… — Гласът й се понижи до шепот. — Но не трябваше да ти казвам… Това може да ми струва работата, нали?
Той само кимна с глава.
— Действията ми не бяха етични, но исках да ти помогна — подчерта тя.
— Оценявам го — усмихна се той и стисна ръката й. — А успя ли да научиш нещо ново?
— Подочух нещичко, но… — На лицето й се изписа колебание. — Мисля, че вече ти казах достатъчно…
— Моля те, Лорин — погледна я нетърпеливо той. — Знаеш колко е важно за мен всичко това!
— Добре — въздъхна тя. — Чух Кейт да споделя с Чарлс Римън за една оферта… Обещали й, че ако Сандра свидетелства срещу Томи и заяви пред съда, че той е убил Джеймс с нейния пистолет, срещу нея няма да бъде повдигнато обвинение за съучастие в убийство, а нещо далеч по-незначително. Кейт се надява това да бъде несъзнателно съучастие…
— За което ще получи от две до шест! — въздъхна Андрю и поклати глава. — Невероятно!
— Не съвсем… Семейство Д'Арси е богато и известно, докато Томи Бартоломю е никой. На кого му пука какво ще стане с него?
— Но ако това е вярно, значи Томи и Сандра са съучастници. Защо тогава неговото наказание трябва да бъде далеч по-тежко от нейното? Това би било крещяща несправедливост!
— Точно така — игриво рече Лорин. — От разговора между Кейт и Чарлс останах с впечатлението, че уликите срещу Сандра са недостатъчни. Вероятно са преценили, че си струва да даде показания срещу Томи и да го закове окончателно. Естествено, за тази цел ще трябва да се признае за виновна в нещо по-дребно и да получи съответната присъда…
— Аз трябва да им попреча! — стисна юмруци Андрю.
— Единственият начин да го сториш, е като ги изпревариш и пръв сключиш споразумение с прокуратурата — припряно рече Лорин. — Ако Томи се съгласи да даде показания, според които Сандра е организатор на заговора за убийство… — Млъкна, просто защото нямаше смисъл да довършва.
Андрю скочи в капана почти веднага.
— Така те ще имат достатъчно улики срещу Сандра — извика възбудено той. — А имат ли ги, нищо няма да ги спре. Сандра ще получи максимална присъда, тъй като прокуратурата не обича да губи… — На лицето му се появи усмивка. — Лорин, ти наистина ми помогна много. Не зная как ще ти се отплатя…
— Убедена съм, че ще измислим нещо — отвърна на усмивката му тя.
Той я притегли към себе си.
— Знаеш ли… Имам чувството, че сега е моментът да превърна някоя от твоите фантазии в действителност…
— Коя по-точно? — предизвикателно прошепна тя.
— Скоро ще разбереш!
 

Лорин имаше чувството, че тялото й се размеква, превръщайки се в желирана маса. Това очевидно се дължеше на марихуаната. На вратата се позвъни и той скочи да отвори. На прага стоеше млада жена с вълнено палто в бежов цвят.
— Това е Пола, моя приятелка — представи я Андрю. — Пола, запознай се с Лорин…
Очите на Лорин критично се плъзнаха по фигурата на непознатата. Беше доста симпатична жена с руси коси и големи кафяви очи, някъде около тридесетте. Чертите на лицето й бяха меки и приятни, а когато се усмихваше, в очите й проблясваше топлина.
— Дай си палтото — протегна ръка Андрю.
Пола се подчини, а Лорин отбеляза, че тялото й има щедри форми, далеч от представата за онази женска красота, която през последните години насаждат кльощавите манекенки. Беше облечена в бежов панталон от фина вълна и копринена блузка в същия цвят.
— Вече започнахме — промърмори Андрю и й подаде дебела, ръчно свита цигара. — Стоката е добра, направо от Мауи…
— Благодаря — кимна Пола, пое цигарата и напълни дробовете си с дим. Дръпна още веднъж, задържа дима и доволно кимна с глава: — Наистина е добра…
— Един приятел ми осигурява редовни доставки — поясни Лорин. — Искаш ли малко вино?
— Разбира се.
Лорин напълни една чаша и й я подаде, после се протегна и направи няколко танцови стъпки по килима:
— Хей, чувствам се добре!
— След малко ще се почувстваш още по-добре — тайнствено се усмихна Андрю.
— Далеч по-добре — кимна Пола.
Лорин усети как се възбужда само от гласовете им. Андрю хвана ръката й и я поведе към спалнята. С тръпка на възбуда тя усети как ръцете му я разсъбличат. Целуваше я по шията и шепнеше нежно, през това време тялото й беше освободено от робата и сутиена.
— Отпусни се — промърмори той. — Ще бъде страхотно…
Наведе се да смъкне бикините й, устните му леко докоснаха гънката между нежното окосмение и вътрешната част на бедрото й. Лорин с изненада установи, че не се притеснява от погледа на другата жена, пробягал критично по голото й тяло.
— Много си хубава — усмихна се Пола.
Андрю нежно я насочи назад към леглото.
Главата й замаяно се отпусна на възглавниците. Устните на Андрю продължаваха да докосват шията й. Пола извади няколко тънки свещи от чантичката си, постави ги на различни места из стаята и ги запали. После покри лампионите с розови кърпички и пусна музиката. Очите на Лорин бързо свикнаха с червеникавия здрач и се спряха върху Пола, която бавно започна да се съблича. Движенията й бяха чувствени, а тялото й се оказа пищно, но изненадващо стегнато.
От чантичката се появиха шишенце с някаква течност и малък вибратор. Лорин неволно се стегна.
— Спокойно, скъпа — прошепна Андрю.
— Бих искала да те намажа с този крем — обади се Пола. — А през това време Андрю ще се съблече…
Лорин замаяно кимна с глава. Беше странно да усеща женски ръце по най-интимните части на тялото си. Досега беше ползвала услугите само на мъже масажисти. Но в докосването на Пола имаше някаква особена чувственост и това й харесваше. Кожата й приятно се затопли.
Усети как матракът поддава под тежестта на Андрю, миг по-късно възбуденият му член докосна бедрото й. Устните му покриха гърдата й, през това време Пола свърши с единия крак и започна да масажира другия. Вибраторът тихо зажужа и се плъзна по кожата й. След него оставаше приятна топлина.
Езикът на Андрю се плъзна в устата й, ръцете му продължаваха да разтъркват щръкналите й гърди. Изведнъж усети влажна целувка върху вътрешната част на бедрото си и понечи да се надигне.
— Спокойно, скъпа — прошепна отново Андрю и устните му се впиха в нейните.
Част от същността й искаше да ги спре, но друга — далеч по-властна и неукротима, тръпнеше в нетърпеливо очакване. Удоволствието беше невъобразимо. Езикът на Пола нежно се плъзна вътре в нея, тялото й се разтърси като от електрически ток.
Никога не беше се любила по този начин, беше страхотно! Сърцето й ускори ритъма си, дишането й се учести. Възбудата — силна, невероятна, неизпитвана досега — бавно се плъзна от корема към бедрата й.
— Чукай ме, Андрю! — дрезгаво простена тя. — Моля те, искам да го усетя вътре!
— Ще стигнем и до това — усмихна се той. — Скоро, съвсем скоро… А сега се отпусни на вълните на насладата…
Не след дълго Лорин усети познатите тръпки на приближаващия се оргазъм. Топлината в слабините й стана непоносима. Забрави, че между краката й лежи жена, тялото й се разтърси, от устата й излетя дрезгав вик…
Имаше чувството, че ще се пръсне.
— Спри! — помоли се задавено тя. — Моля те, само за минутка, да си поема дъх…
Пола покорно се отдръпна, а Андрю продължаваше да я целува по шията и гърдите.
Мека женска длан започна да гали вътрешната част на бедрата й, постепенно спускайки се надолу, към глезените. После отново тръгна нагоре, топлината между бедрата й се върна с нова сила.
— Искам да се чукам! — извика извън себе си Лорин. — Моля ви!
— Каквото искаш, ще получиш! — промърмори Андрю, вдигна бедрата й и проникна до отказ в нея. В същото време една уста засмука зърното на гърдата й и Лорин замаяно установи, че това е устата на Пола. Мисълта за това я възпламени още повече. Тласъците на Андрю бяха силни и дълбоки, тялото й се разтопи, от устата й започнаха да излитат сподавени писъци. Заляха я могъщите вълни на оргазма, пълноценен както никога досега.
Когато Андрю най-сетне се отдръпна, тя изненадано видя, че членът му продължава да е твърд.
— Какво предпочиташ? — попита с усмивка той. — Да гледаш как чукам Пола или да повторим сеанса?
— Искам още! — извика извън себе си тя.
Андрю закова ръцете над главата й и проникна в нея с невероятна сила.
— Кажи пак какво искаш! — прошепна в ухото й той.
— Искам да ме чукаш още! — задъхано отвърна тя.
— Не чух добре… Какво искаш?
— Искам да ме чукаш! — извика извън себе си тя.
Тялото му полудя, Лорин имаше чувството, че ще я разкъса. Накрая, доловил изтощението й, той спря за миг и попита:
— Стига ли ти?
— О, да! — безсилно простена тя и тялото й се изви в последен спазъм, усетило горещата му сперма дълбоко в себе си. Не след дълго той се отдръпна, но топлината му остана вътре, в пламналата й женственост. — Сега искам да гледам как ще я чукаш — прошепна тя, убедена, че това не може да се получи.
Андрю отскочи до банята и бързо се върна. Пола извади презерватив и го сложи на омекналия му член, после го пое в уста. А Лорин със смайване установи, че тази гледка връща топлината между бедрата й.
Възбуден отново, Андрю измъкна члена си от устата на Пола и го насочи между бедрата й. В душата на Лорин проблесна паника.
— Не! — извика тя. — Промених мнението си! Не искам да я чукаш!
Андрю поклати глава и се извърна към Пола:
— Нашата малка Лорин май ревнува…
— Бедничката! — въздъхна Пола.
— И какво ще правим сега? — попита той, извърна се на една страна и показа на Лорин как членът му влиза и излиза от утробата на Пола с влудяваща нежност.
А Лорин побесня, тялото й се разтърси от могъщ спазъм.
В топлите кафяви очи на Пола се появи съчувствие.
— Мисля, че трябва да направиш това, което иска тя, Андрю — прошепнаха устните й.
Той се извърна към Лорин, на лицето му грееше предизвикателна усмивка:
— Какво искаш, Лорин?
— Още — отвърна на пресекулки тя. — Искам още!
— Още какво? — продължаваше да я дразни той.
— Още да ме чукаш!
Събуди се няколко часа по-късно. Със замяна глава и усещането, че всичко е било сън. Андрю и Пола ги нямаше.
Протегна се, тялото й отново изживя изпитанията, на които беше подложено. Едновременно с това в душата й се появи безпокойство. Ами ако са използвали камера? Ако са направили запис на оргията? Глупости, тръсна глава тя. Андрю не би направил подобно нещо… Искаше да се омъжи за него. Решението й беше внезапно, но непоколебимо. Да, точно така! Трябва да поговоря с татко… После в паметта й изплува мигът, в който Андрю обладаваше Пола, и душата й се сви. Не искаше дори да си мисли, че е вършил същото и с Кейт, но въображението й рисуваше прекалено ярки картини…
Само допреди няколко часа беше убедена, че машинациите й ще доведат до това, което беше главната й цел: Андрю. Но сега имаше чувството, че е била унижена. Спомни си как го молеше да я люби… Поклати глава. Не, обратното положително би ми доставило по-голямо удоволствие, мрачно въздъхна тя.
 

Чарлс влетя в кабинета и затръшна вратата зад гърба си, Кейт стреснато вдигна глава. На два скока той се озова пред бюрото й, ръката му изключи диктофона.
— Винаги съм те мислил за умна жена! — процеди извън себе си той. — Но сега установявам, че си на път да разрушиш бъдещето си!
— Не съм сигурна, че те разбирам — погледна го смаяно Кейт.
— Срещаш се с Андрю Стюарт, а? — просъска той.
— Чарлс…
— Спри! — вдигна ръка той. — Не искам да кажем неща, за които после ще съжаляваме! — Брадичката му решително се вирна. — В момента съм тук като твой шеф и всичко, което ще кажа, се отнася за доброто на фирмата и твоята кариера в нея! — В очите му се появи мрачна заплаха. — Забранявам ти да се срещаш с този мъж до приключването на делото Д'Арси!
— Браво! — кипна Кейт. — Значи съм обвинена и осъдена, без да получа правото на защита?
— Ако не изпълниш заповедта ми, очаквам оставката ти върху бюрото си! — ледено процеди той. — При това веднага!
— Ясно! — кимна тя и в очите й блесна презрение. — Само не можах да разбера кой ми дава тази заповед: моят шеф или ревнивият ми любовник?
Чарлс конвулсивно стисна юмруци.
— Хайде, направи го! — предизвикателно извика тя. — След като един юмрук в лицето ми ще реши проблемите…
— Много ми се иска! — заплашително изръмжа той. — Ще ми донесе огромно облекчение!
Тя скочи на крака и се изправи насреща му.
— Хайде, удряй!
— Не ме предизвиквай, Кейт!
— Само едно ще ти кажа, уважаеми господин Римън! — кресна извън себе си Кейт. — Не е твоя работа или работа на фирмата как прекарвам свободното си време! Ясно ли ти е? Никога, повтарям — никога, не съм компрометирала клиент на тази фирма и нямам намерение да го правя в бъдеще! — Ноздрите й се разшириха, въздухът излиташе със свирене от гърдите й.
— Може би е така! — сграбчи раменете й той. — Но нима не разбираш как изглеждат нещата отстрани?
— Чарлс, боли ме! — простена тя и направи опит да се изтръгне от пръстите му. Но вместо да я пусне, той рязко я придърпа към себе си и впи устни в нейните.
Тя заблъска с юмруци гърдите му, после изведнъж омекна. Обзе я мъчително желание, устата й се разтвори и отговори на целувката му с цялата страст, която толкова дълго бе опитвала да прогони.
Най-сетне намери сила да се откъсне от него, отстъпи крачка назад и впи поглед в лицето му. Той продължаваше да е смръщен, в очите му блестеше обвинение. Почувства се наранена и разстроена, но все пак успя да си даде сметка, че продължава да го обича. Същото откри и в неговото поведение.
Тежката тишина наруши Чарлс:
— Върна ми го тъпкано, ако това е била целта ти — промълви с въздишка той.
— Нищо подобно — отвърна Кейт, макар че точно това беше причината, поради която прие ухажването на Андрю. Ох, дано никога не разбере как ме изпързаля онзи нахалник, въздъхна тя, спомнила си за вчерашния обяд.
— Виж какво — тромаво започна той. — Искам да забравим всичко… — В очите му се появи умолително изражение. — Аз те обичам, Кейт!
Тя опъна рамене и прехапа устни, за да не се разплаче. Той протегна ръце и отново я притисна към себе си. Отпусна се върху силните му гърди, умът й объркано пробяга по събитията от последните дни. Как да му призная, че Андрю Стюарт ме направи на глупачка, запита се тя. Как да кажа, че се е срещал с мен само с надеждата, че ще получи някаква информация по делото? Господи, каква съм глупачка! Нима вече не мога да преценявам мъжете?
Беше й добре в прегръдката на силните му ръце. Даде си сметка, че това е мъжът, с когото иска да прекара живота си. Може би наистина съжалява за инцидента с Ан, може би тя се беше държала прекалено безкомпромисно… И сега тряб